Въпросът за евтаназията опира до един друг въпрос - този за самоубийството, което социалните институции отричат като човешко право. Това нещо е израз на една власт върху човешкото тяло, за която се счита, че трябва да е извън пределите на волята на конкретния човек. Лошото в този случай е, че същата тази власт не се колебае да заставя човека да търпи адски мъки, само и само за да тържествува социалният закон.

Редактирано 11 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Мобилни екипи за евтаназия в Холандия

Шест мобилни екипа, състоящи се от лекар и медицинска сестра, започват от днес да кръстосват „ниските земи”, за да изпълнят волята на всеки нелечимо болен, пожелал да сложи край на живота си.

Според официални данни около 70 души вече са проявили интерес към медицинската „услуга”.

На 1 април 2002 г. Холандия стана първата държава в света легализирала евтаназията, при стриктните условия, че пациентът самостоятелно е направил искането в ясно съзнание и е подложен на непоносими страдания, припомня АФП.

Според данни на медицинските власти в страната на година се извършват приблизително 3 100 евтаназии, като се очаква мобилните екипи да покрият около една трета от случаите, в които личният лекуващ лекар на пациента отказва да извърши „процедурата”.

Лекарите от „Клиника на края на живота”, както се нарича програмата, са получили специална подготовка преди лицензирането си.

Евтаназията в Холандия се разрешава само в случаите, в които пациентът и лекуващият лекар са единодушни, че не съществува приложим начин на лечение.

Процедурата предвижда приемането от страна на болния на сънотворни под формата на инжекция или кръвопреливане, след което в организма се въвеждат барбитурати, които спират сърцето.

btvnews.bg

Как звучи само - Клиника на края на живота

Тъжно

Но всеки си избира -

Края

Проблемът за човешкото право на смърт е най-екзистенциалният от всички проблеми, пред които човекът е изправен. Но тъкмо по тази причина каквито и да било забрани са излишни: те не само не помагат за решаването на проблема, но са и нехуманни- Дойче веле

СПЕШНА ПОМОЩ ЗА УМЪРТВЯВАНЕ НА СМЪРТНОБОЛНИ

Екипи на “бърза помощ” със задачата да помагат на смъртноболни да напускат живота у дома са сформирани в Холандия, където евтаназията е разрешена от закона.
Дейността на въпросните екипи се ръководи от компанията “Право на смърт”. Фирмата предлага на потенциални клиенти да се регистрират на електронната й страница, в случай че сметнат за необходимо да получат смъртоносна инжекция.

Местната преса съобщава, че всяка година в Холандия около 4 000 души се решават доброволно да напуснат света с помощта на лекари. / БЛИЦ и ВИДЕО

Право на смърт и Право на живот, право на смърт

Майка отказва 8-а операция на тумор на сина й, искал да умре спокойно

При операциите за махане на тумора били засегнати отчасти зрението и слухът на Райън.

Американка реши да уважи последното желание на 9-годишния си син и да прекъсне противотуморната му терапия, за да изживее той спокойно последните си дни.

Кимбърли Морис разказа за решението на сина си пред Си Ен Ен точно в деня, в който се чества майчинството в САЩ.

Съдбата на Райън Кенеди развълнува и мобилизира група негови съученици от Кларкстън, щата Мичиган, където живее момчето. Те разпространиха историята му в "Туитър", предизвиквайки световна вълна от съчувствие и подкрепа, писа в. "Окланд прес".

През февруари лекарите съобщили на семейството, че туморът в мозъка на момчето се е уголемил два пъти от ноември м.г. и че се предвижда нова операция. Когато съобщили на Райън, той изпаднал в истерия и казал на майка си, че не иска повече никакви терапии, тъй като много го боли.

През последните 5 години Райън бил опериран 7 пъти, минал 2 сеанса с лъчетерапия и 4 различни вида химиотерапия. Те обаче не успели да спрат редкия рак епендимома.

"Той просто иска да завърши дните си, правейки нещата, които обича, и ние организирахме семейна ваканция. Отидохме да поплуваме, както той искаше", разказа майката.

Райън става на 10 години на 24 май. Най-голямата борба на семейството е надпреварата с времето. Те искат да му организират парти, тъй като се опасяват, че може да не доживее до 24 май.

В края на април Райън попитал майка си колко дни има до рождения ден и тя му казала - 26. "Още 26 празни дни", казало тогава детето. Сега то спи през по-голямата част от времето, вече почти не яде и не пие.

Последното желание на Райън било да се създаде фонд за болни от тумор на мозъка и да се разкаже повече за тази болест. Кампанията в "Туитър" го трогнала изключително много. Сега за него се говори от Мичиган до Мюнхен, разказа майка му.

Съучениците разпространиха трагичната история на Райън в Twitter. Тя предизвика съчувствие и подкрепа в редица държави, оповести в. Окланд прес.

Когато Райън научил за кампанията на своите съученици, много се трогнал. Райън стана известен от Мичигън до Мюнхен, а вече и в Източна Европа.

Това е огромна трагедия! Няма думи, които могат да опишат каква воля и сила на духа трябва да прояви цялото семейство на Райън, виждайки го как с всяка минута си отива. И макар човек да знае, че душата е безсмъртна, този факт не прави трагедията по-лека!

24chasa.bg , chudesa.net

Твърдо "ЗА". Ще ви кажа и защо мисля така. Преди 3 месеца загубих близък човек.Почина от рак на белия дроб.Който не е имал контакт с човек болен в 4 стадий на рак,той няма да ме разбере.Да те гледат в очите и да ти казват:"Моля ви се направете нещо,махнете ми болката..."или пък "Ако имах пистолет, ще си тегля куршума на момента".....Никой човек на земята не заслужава да си отиде от този свят в агония и срам.Да срам, срам защото до вчера е работил,а изведнъж след 2 месеца само,не може да отиде сам до тоалетна,да се храни сам, да пие сам.... Почти съм сигурна,че ние няма да доживеем да се даде този последен избор на болните, но се надявам все някога да стане.Така поне човек може да си отиде достойно.

Твърдо "ЗА".

Почти съм сигурна,че ние няма да доживеем да се даде този последен избор на болните, но се надявам все някога да стане.Така поне човек може да си отиде достойно.

Кажи им го на тия по-горе, дето са против и мислят че вършат убийство

не че ще вдянат пак

Редактирано 15 май 201214 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Твърдо "ЗА". Ще ви кажа и защо мисля така. Преди 3 месеца загубих близък човек.Почина от рак на белия дроб.Който не е имал контакт с човек болен в 4 стадий на рак,той няма да ме разбере.Да те гледат в очите и да ти казват:"Моля ви се направете нещо,махнете ми болката..."или пък "Ако имах пистолет, ще си тегля куршума на момента".....Никой човек на земята не заслужава да си отиде от този свят в агония и срам.Да срам, срам защото до вчера е работил,а изведнъж след 2 месеца само,не може да отиде сам до тоалетна,да се храни сам, да пие сам....

Почти съм сигурна,че ние няма да доживеем да се даде този последен избор на болните, но се надявам все някога да стане.Така поне човек може да си отиде достойно.

Не е така. Всеки достойно трябва да си дочака края, такъв какъвто съдбата му е отредила.

Съвременните медикаменти се справят успешно с болката.

Нещо друго е имало в погледа на вашия близък, само не и това. Вие така сте го разбраяли. Баба ми, майка ми и племенникът ми починаха от рак, това само за сведение.

Евтаназията не е нещо ясно и строго дефинирано. По същество озаконяването на евтаназията е озаконяването на убийство в някаква форма.Бих била ЗА озаконяването, когато има много строго дефинирани правила, те се спазват, а корупцията стане далечен спомен от миналото, за който се чете само в учебниците.В сегашното състояние на света, според мен е безумие.Нещо от което си мисля, че има смисъл обаче е отказването на спешна медицинска помощ при очевиден опит за самоубииство.

Не е така. Всеки достойно трябва да си дочака края, такъв какъвто съдбата му е отредила.

Съвременните медикаменти се справят успешно с болката.

Нещо друго е имало в погледа на вашия близък, само не и това. Вие така сте го разбраяли. Баба ми, майка ми и племенникът ми починаха от рак, това само за сведение.

Извинявай, кои точно медикаменти се справят с болката, след като морфина не успява. При 280% метастази в костоте,органите и мозъка,кажи ми кое лекарство помага за болката?

Бре как не ми го каза това някой,преди 3 месеца...След като казваш,че си минала по този път и то не с един случай,би трябвало да знаеш,че няма такова нещо,като медикамент,който да помага за болката....Всъщност не ми се говори повече...

Извинявай, кои точно медикаменти се справят с болката, след като морфина не успява. При 280% метастази в костоте,органите и мозъка,кажи ми кое лекарство помага за болката?

Бре как не ми го каза това някой,преди 3 месеца...След като казваш,че си минала по този път и то не с един случай,би трябвало да знаеш,че няма такова нещо,като медикамент,който да помага за болката....Всъщност не ми се говори повече...

Не съм казала, че няма болки. Когато човек е болен, има болки, (включително и много силни болки, и страшни болки, и нечовешки болки) които се облекчават чрез медикаменти, болният се успокоява и преживява и хубави моменти, колкото и кратки да са те, и да стават все по-кратки при онкоболните, затова болката, колкото и силна да е тя не е причина да бъде прекъсван човешки живот. Ето защо фармацевтиката работи в две направления: намиране на лекраства за лечение на болестите и намиране на лекарства за лечение на болката.

Няма, не съществува причина, която би могла да оправдае евтаназията при хората. Така мисля яз.

На кои точно моменти се радва болния бе Госпожа?! На това,че децата му го виждат напикан и насран,понеже не е могъл да иде сам до WC-то ли? Ооооо неее може би на тези,когато внуците му се страхуват да припарят до него,понеже не го разпознават с опадала коса,хъркащ и неможещ да мълчи,защото постоянно стене от "поносимите"болки ли?Виж,живеем в свободна държава в която всеки възрастен трябва да има правото,да взема решения толкова важни в такъв момент. PS.Извини ме но твоето граничи с безчуственост и липса на съпричасност.Или може би предпочиташ вместо да може да си отдъхне в съня,тихо и кротко,въпросният човек да се застреля?Да права си ако се гръмне,сигурно шока за близките,ще е по-малък...

Абсолютно "ЗА" Предпочитам да съм мъртва отколкото да съм в тежест на някой

Според мен самият живот на всеки е едно голямо изпитание,съставено от хиляди малки такива.Изпитание е не само мъката или трудността която неочаквано ни връхлита,а също така и радостта и щастието.Не вярвам някой да има огромното желание да бъде в тежест на своите близки но така се случва.За своите 39 години живяни до този момент съм загубил баща си когато бях на 18 и гледам трети човек който си е изгубил разсъдъка.Първо брат ми когато беше прекалил дотолкова с марихуаната че чак чайчета си беше правил редовно.Къде с хубаво,къде с лошо оправи се.След това тъща ми,жертва на телефонните измамници.след стреса който преживя се стопи за 3 месеца и почина.Сега тъста ми е в това състояние след инсулт и междувременно го водим три пъти в седмицата на хемодиализа.Твърдо съм против.Прякото или косвено самоубийсто си е самоубийство.Не е християнско.

-Душата ми е уморена,

тленната обвивка ми тежи.

-Но никой няма право

живота си(пътя си житейски),

сам да прекрати.

Безнадеждното е също смърт.

....

Ти си против, но какво би станало, ако си на мястото на тъста си например? А и един инсулт има различни степени на поражение и неврологичен дефицит. Има хора, които след прекаран инсулт не са в състояние дори да се надигнат от леглото, камо ли да водят нещо като нормален живот. За онкологичните заболявания се отнася същото, но с тази разлика, че от един момент нататък всеки миг на съществуване е съпроводен от жестоки и неповлияващи се от лечение болки. Тогава?

Ти си против, но какво би станало, ако си на мястото на тъста си например? А и един инсулт има различни степени на поражение и неврологичен дефицит. Има хора, които след прекаран инсулт не са в състояние дори да се надигнат от леглото, камо ли да водят нещо като нормален живот. За онкологичните заболявания се отнася същото, но с тази разлика, че от един момент нататък всеки миг на съществуване е съпроводен от жестоки и неповлияващи се от лечение болки. Тогава?

А кой може да каже какво е "нормален живот" и какво му е писано на човека ?

Защо си мислите, че живота който водите самите вие е "нормален", а всичко друго не е нормално ?

От арогантност ? От себелюбие ? Да, мисля, че и така може да се нарече.

Още един върпос : Това, че един човек е неврологичен дефицит и не може да стане от леглото си , дали го прави "непълноценен" ?

Предложение : по тази логика да вземем да избием всички деца с Даун, Търнър, всички с умствен дефиците - различните степени на олигофрения.Да вземем да евтаназираме всички инвалиди - всички слепи, недъгави -всички, които не мога т да водят "нормален и пълноценен живот". Абе, за какъв чеп създаваме домове за старци с алцхаймер, дето не знаят на кой свят се намират ? Я дай да ги евтаназираме и тях.Гилен-Баре ? И тях. АЛС ? -Разбира се.Само се мъчат и харчат пари на здравите, осигурени българи, арийци и т.н.

За онко-болните да не говорим - те са си обречени поначало.Поставяме диагнозата -и бегом марш към кабинета за инжекцията.

Даже можем да оптимизираме системата - бъдещият покойник се изкъпва, облича в най-хубавите си дрехи, взема си сбогом с близките, ляга сам в ковчега, настанява се удобно, а ние отиваме и му бием инжекцията.По този начин ще спестим пари от персонал, който къпе труповете и ги облича.

Найс, а ?

Трудно става от леглото,почти го нося.Аз го къпя,обличам бръсна,карам до тоалетна.Има памперс тим гащи,но явно последната капка разум която му е останала го кара да се срамува да върши физиологичните си нужди в памперса.Бараба съм,прост работник в склад на едро и дребно за ВиК и ел материали.Бачкам от 8 до 18,Наден ми се събират около 20-25 километра пеша.Той цял ден спи и от полунощ нататък пощръклява.Каквото докопа така както си е в легнало положение дърпа,събаря,разхвърля.Съблича се за отрицателно време.По едно време си мислех да му вържа ръцете но сърце не ми дава.Но в диализата му ги връзват с бинт защото веднъж за малко не издърпал системите от ръката си.Жена ми е с дискова херния,не може да ме отмени.Какво да направя?Да кажа не ме интересува?Да го умъртвя(пардон евтаназирам)за да ми е по-лек живота?Болеста е неговото изпитание,това да се грижа за него-моето.

Държа отново да уточня- подкрепям евтаназията, но при условие, че САМИЯТ пациент взима решението за това. Има съществена разлика Трихо! Изобщо нямам намерение да избивам когото и да било. Но ако самият болен, доброволно и в ясно съзнание, способен да взима самостоятелни решения и при налична неоспорима причина иска това- ами значи точно ТОВА е неговото разбиране относно нормален или ненормален живот. За мен лично нормален живот означава да бъда активен според физическите си възможности, да мога сам да се грижа за себе си и да бъда полезен за близките си и приятелите си. И да съм доволен от себе си като личност. При наличие на ТЕЖКО, НЕЛЕЧИМО заболяване с предначертан смъртен изход и който само би създал непоносими мъки на мен и моите най-любими хора избирам да прекратя съществуването си. И решението би било само мое, а не на някой милостив колега.

На кои точно моменти се радва болния бе Госпожа?! На това,че децата му го виждат напикан и насран,понеже не е могъл да иде сам до WC-то ли? Ооооо неее може би на тези,когато внуците му се страхуват да припарят до него,понеже не го разпознават с опадала коса,хъркащ и неможещ да мълчи,защото постоянно стене от "поносимите"болки ли?Виж,живеем в свободна държава в която всеки възрастен трябва да има правото,да взема решения толкова важни в такъв момент.

PS.Извини ме но твоето граничи с безчуственост и липса на съпричасност.Или може би предпочиташ вместо да може да си отдъхне в съня,тихо и кротко,въпросният човек да се застреля?Да права си ако се гръмне,сигурно шока за близките,ще е по-малък...

Всичко е въпрос на култура, госпожо. Дано да ме разберете.

Вие не знаете ли, че има памперси !?

Говорите, извинете ме, несвързани неща. Отдавам го на мъката ви ....и разбирам, колко трудно ви е била да гледате възрастен човек на легло.

Абсолютно "ЗА" Предпочитам да съм мъртва отколкото да съм в тежест на някой

Сега мислиш така. Дано не ти се наложи да се окажеш безпомощна и да разчиташ за ОЦЕЛЯВАНЕТО ти на роднините си.

Държа отново да уточня- подкрепям евтаназията, но при условие, че САМИЯТ пациент взима решението за това. Има съществена разлика Трихо! Изобщо нямам намерение да избивам когото и да било. Но ако самият болен, доброволно и в ясно съзнание, способен да взима самостоятелни решения и при налична неоспорима причина иска това- ами значи точно ТОВА е неговото разбиране относно нормален или ненормален живот. За мен лично нормален живот означава да бъда активен според физическите си възможности, да мога сам да се грижа за себе си и да бъда полезен за близките си и приятелите си. И да съм доволен от себе си като личност. При наличие на ТЕЖКО, НЕЛЕЧИМО заболяване с предначертан смъртен изход и който само би създал непоносими мъки на мен и моите най-любими хора избирам да прекратя съществуването си. И решението би било само мое, а не на някой милостив колега.

Мисмлите в хипотетично, не в реално време, затова по-добре недейте ...

Редактирано 16 май 201214 г. от Марея (преглед на промените)

......

Мисля ВИНАГИ в реално време, само за протокола!

Редактирано 17 май 201214 г. от dimadoctor (преглед на промените)

Самоубийството било грях.А убийството по малък грях ли е?Защото когато трябва да се изключат животоподържащите апаратури,това не е ли убийство все пак? PS.Културната дама няма и да я коментирам.Явно не е имала досег до човек болен от рак.И не знае колко бързо се развива и колко още по бързо взема силите на човек.

Трябва да си го изживеем живота, целия, с всичкото... Моля те, Боже, нека не ме боли много...,нека не съм в тежест никому..., но, ако това е моят път, аз ще го извървя!

Аз не съм сигурна дали съм За или Против.Някак не искам да заемам крайна позиция. Желала съм сама смъртта си-не съм с особено силна психика,била съм в състояния,в които само това,че майка ми се е прибрала изненадващо ме е спасявало.Казвам го от гледна точка на това изпитваш болка и да не ти се живее.Реално искаш да умреш,защото боли...не защото като цяло не искаш живота си.Затова не знам дали трябва да се позволи евтаназията...болката затъмнява съзнанието...ако не болеше надали човекът би поискал. От друга страна си мисля,че всеки има право да борави с живота си-ако не искам да дишам мисля,че имам право да се убия...Логично имам право да поискам специалист да прекрати живота ми по хуманен начин. Разпръснати са ми мислите,наистина не знам каква позиция бих заела. Но ако евтаназията е разрешена все си мисля,че много ще се злоупотрябява...наследства,освобождаване от бреме...всякакви неща. А за убийство не мисля,че е.По тази логика като евтанизираме здрави животни също е убийство в пълнуя смисъл на думата,но някои хора с две ръце го подкрепят,а после мрънкат,че евтаназият на човек е убийство.

Когато човек е на ръба, покрусен от физическа или душевна болка се нуждае от нашата помощ, подкрепа, обич и ласка, за да иска да преживее и "непоносимото" до последния си дъх и, за да не иска да се самоубива, и за да не иска евтаназия, т.е . да бъде убит.