Човек трябва да има право на избор. Така че съм ЗА.

Наистина, човек трябва да има избор, но не бива , друг, да бъде задължаван, да реализира неговия избор.

Който иска да се самоубива, останалото е убийство в чист вид.

Редактирано 9 октомври 201114 г. от badr (преглед на промените)

Наистина, човек трябва да има избор, но не бива , друг, да бъде задължаван, да реализира неговия избор.

Който иска да се самоубива, останалото е убийство в чист вид.

Рискове на професията - да е учил за нещо друго.

Плюс това, ако човек получи инсулт и се превърне във вегетиращ организъм или пък след някакъв инцидент се парализира, малко трудно ще му се отдаде да се самоубие.

Редактирано 9 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Рискове на професията - да е учил за нещо друго.

Плюс това, ако човек получи инсулт и се превърне във вегетиращ организъм или пък след някакъв инцидент се парализира, малко трудно ще му се отдаде да се самоубие.

Ами да ги убиваме всичките с инсулти бе - само пари харчат.

Що пък не ?

На един болен, парализиран човек изобщо не е трудно да се внуши мисълта са самоубийство. Както в моемнта вдъхваме жажда за живот и се опитваме да изгоним тия мисли от главите на болните - още по-лесно ще им вдъхваме мисли за да го прекратят.

Ами да ги убиваме всичките с инсулти бе - само пари харчат.

Що пък не ?

Не съм казал това.

На един болен, парализиран човек изобщо не е трудно да се внуши мисълта са самоубийство. Както в моемнта вдъхваме жажда за живот и се опитваме да изгоним тия мисли от главите на болните - още по-лесно ще им вдъхваме мисли за да го прекратят.

Ако се замислиш защо на парализирания човек не е трудно да му се внуши идеята за самоубийство, за разлика от този, който не е парализиран, ще получиш и отговор защо човек трябва да имa избор дали да прекрати живота си или да живее в мъки.

Рискове на професията - да е учил за нещо друго.

Сигурен съм, че точно евтаназирането на пациенти не е част от курса на обучение, нито пък негова цел.

Плюс това, ако човек получи инсулт и се превърне във вегетиращ организъм или пък след някакъв инцидент се парализира, малко трудно ще му се отдаде да се самоубие.

Обстоятелството, че не можем да реализираме произволен избор не е основание с този избор да бъде натоварен някой друг.

Сигурен съм, че точно евтаназирането на пациенти не е част от курса на обучение, нито пък негова цел.

Технологично няма нищо ново, което да не знаят. Просто вместо лекарства се дава нещо друго.

Обстоятелството, че не можем да реализираме произволен избор не е основание с този избор да бъде натоварен някой друг.

Никой не е казвал, че трябва да бъде натоварван някой друг.

Никой не е казвал, че трябва да бъде натоварван някой друг.

Нали превеждаш пример, в който индивида не може да реализира сам взетото от него решение.

Така с това решение се натоварва друг.И този друг трябва да изпълнява чужди желания, но ти май говореше за правото на избор.

Нали превеждаш пример, в който индивида не може да реализира сам взетото от него решение.

Не пречи да има възможност всеки да упомене обстоятелства, при които да не се поддържа или прекрати животът му.

Не пречи да има възможност всеки да упомене обстоятелства, при които да не се поддържа или прекрати животът му.

Не пречи разбира се да упоменат обстоятелствата, при които да не се поддържа живота, и пречи да се упоменават такива, при които някой друг ще трябва да му го прекратява.

Това са различни неща, които ти така неволно смесваш.

Не пречи разбира се да упоменат обстоятелствата, при които да не се поддържа живота, и пречи да се упоменават такива, при които някой друг ще трябва да му го прекратява.

Това са различни неща, които ти така неволно смесваш.

Какво е различното? Лекарите така или иначе губят пациенти, въпреки усилията, които са положили. Това да избавиш един човек от мъките му, също е един вид да го спасиш. Пък и ако някой чак толкова не иска да извърши евтаназия, може да остави някой друг лекар да изпълни желанието на пациента.

Какво е различното? Лекарите така или иначе губят пациенти, въпреки усилията, които са положили. Това да избавиш един човек от мъките му, също е един вид да го спасиш. Пък и ако някой чак толкова не иска да извърши евтаназия, може да остави някой друг лекар да изпълни желанието на пациента.

Безспорно са налице тежки и мъчителни болести неподдаващи се ефективно лечение.

Няма да открием топлата вода с тази констатация

Но малко странно ми звучи " Пък и ако някой чак толкова не иска да извърши евтаназия,"

Ще рече човек, че това е отказ от някакво удоволствие.

Въпросът е да не бъде задължаван някой друг да я извърши.

И нека бъда по конкретен.

Нека, който реши да се самоубива, да си намери желаещия да изпълни това му желание или пък му помогне в това.

Но не и това желание да се превръща в задължително за изпълнение от страна на лекар или институция.

Въпросът е да не бъде задължаван някой друг да я извърши.

И нека бъда по конкретен.

Нека, който реши да се самоубива, да си намери желаещия да изпълни това му желание или пък му помогне в това.

Но не и това желание да се превръща в задължително за изпълнение от страна на лекар или институция.

Това е софистика. В случая става въпрос човек да бъде избавен от това да страда - ако поставиш въпроса по този начин, нещата придобиват друг смисъл. Не виждам какъв е проблемът лекарят/институцията да свърши тази работа.

Това е софистика. В случая става въпрос човек да бъде избавен от това да страда - ако поставиш въпроса по този начин, нещата придобиват друг смисъл. Не виждам какъв е проблемът лекарят/институцията да свърши тази работа.

Да го избавим.Само че къде го пращаме не е ясно.Как решаваме че го избавяме.

Да го избавим.Само че къде го пращаме не е ясно.Как решаваме че го избавяме.

Той/Тя решава да се избави, не ние!

Това е софистика. В случая става въпрос човек да бъде избавен от това да страда - ако поставиш въпроса по този начин, нещата придобиват друг смисъл. Не виждам какъв е проблемът лекарят/институцията да свърши тази работа.

Тогава да се въведе институция "палач" - няма да има проблем.

А не да се вменява тази функция на лекарите.

по-напред в темата съм се обосновал до какво ще доведе разрешението на лекарите да убиват пациентите си.

Тогава да се въведе институция "палач" - няма да има проблем.

А не да се вменява тази функция на лекарите.

по-напред в темата съм се обосновал до какво ще доведе разрешението на лекарите да убиват пациентите си.

Ти го дефинираш като "убийство", аз - като "избавление".

Ако, не дай си боже, получа инсулт и се превърна в зеленчук, аз не искам да живея така!

Ти го дефинираш като "убийство", аз - като "избавление".

Ако, не дай си боже, получа инсулт и се превърна в зеленчук, аз не искам да живея така!

Убийство е точното понятие.Избавлението е в твоята глава и софистиката.Що за наука?За пръв път я чувам.

Убийство е точното понятие.

Ти се моли да не те тръшне нещо, което да ти докара такова страдание, че да не искаш да живееш и една минута, пък после разтягай локуми.

Ти го дефинираш като "убийство", аз - като "избавление".

Ако, не дай си боже, получа инсулт и се превърна в зеленчук, аз не искам да живея така!

Никой не може да каже дали след инсулта ще се превънеш в "зеленчук" и колко време ще продължи това .

При случая с Христо Мутафчиев - повечето лекари го бяхме отписали.

А той се оправи.

Я си представи, че някой от нас, които смятахме, че ще остане парализиран беше подработил него или близките му, че е неспасяем и така ще бъде с години напред ?

и те кажат : "Ами евтаназия тогава"

И го убием.

А той си се оправи човека......

И това не е само изолиран случай.

Да не говорим за административно-финансовата страна на въпроса с евтаназията - както в момента МЗ и НЗОК не дават достатъчно лекарства на онко болните с цел икономии.

Та те направо ще ги спрат - щом е раково болен - за какво да харчи пари.Ще се обясни на болния и на близките му, че няма лечение, че с течение на времето ще става все по-зле, ще го боли. И ще им се даде избор още в началото.Без да се предприема никакво лечение.

И те ще се съгласят на евтаназия.

Убиваме раково болния и си спестяваме парите от лекарствата за няколко години напред.

Ами на майките с деца с вродени малоформации.

Децата с Даун, с Търнър, с вроден идиотизъм - на тя още при раждането ще им се казва какво очаква детето им живот максимум до 30 години, изпълнен с мъка и болки. ....Защо да го оставяме да се мъчи това дете, като можем да го убием още като го видим какво е ?

Представяш ли си за какво ще става дума ако се разреши легалната евтаназия ?

Никой не може да каже дали след инсулта ще се превънеш в "зеленчук" и колко време ще продължи това .

При случая с Христо Мутафчиев - повечето лекари го бяхме отписали.

А той се оправи.

Я си представи, че някой от нас, които смятахме, че ще остане парализиран беше подработил него или близките му, че е неспасяем и така ще бъде с години напред ?

и те кажат : "Ами евтаназия тогава"

И го убием.

А той си се оправи човека......

Аз имам предвид, ако не се оправи.

Да не говорим за административно-финансовата страна на въпроса с евтаназията - както в момента МЗ и НЗОК не дават достатъчно лекарства на онко болните с цел икономии.

Та те направо ще ги спрат - щом е раково болен - за какво да харчи пари.Ще се обясни на болния и на близките му, че няма лечение, че с течение на времето ще става все по-зле, ще го боли. И ще им се даде избор още в началото.Без да се предприема никакво лечение.

И те ще се съгласят на евтаназия.

Убиваме раково болния и си спестяваме парите от лекарствата за няколко години напред.

А по-добре ли е раково болният са скочи от 6-тия етаж, защото повече не може да издържа - това е реална случка от съседния блок.

А то и сега, който не се дореди да списъка да получава лекарства, е така или иначе обречен.

Представяш ли си за какво ще става дума ако се разреши легалната евтаназия ?

Не искам да си представям, че ако получа инсулт и се превърна в зеленчук, ще трябва да живея по този начин.

Интересна тема. Досега не я бях забелязал. Днес като се разхождахме с дъщеря ми /5 клас/ и споделих, че според мен Стив Джобс си отиде от този свят заради тежко и нелечимо заболяване и след евтаназия. Съответно се наложи да обяснявам термина. Та по темата: Аз лично съм категорично за евтаназията, но узаконената такава, т.е. при строго определени условия. За мен /ако са спазени въпросните условия/ евтаназията е форма на хуманизъм. И друго - поддържането на безнадеждно болен /на който му е спряно лечението/ с много силни обезболяващи си е форма на мъчение и принуда. Иначе много хора в различни ситуации изпадат в различни временни или не толкова временни състояния и им идва да скочат, да се бесят, да се давят и т.н. Е, тук вече съм против - точно защото не са изпълнени условията и не са налице необходимите причини за изкуствено и умишлено прекратяване на един човешки живот. Сега с усмивка се сещам - преди 10 години получих много силна бъбречна криза. Страшни болки цяла нощ. Системи, инжекции - болката не спира. Идва сутринта един колега да ме види. Аз му хвърлям ключовете за касата и му викам "Бягай ми донеси пистолета - да си прострелям крака". Той ме гледа и вика "Абе ти луд ли си". Сега ми е смешно, но тогава си бях съвсем искрен и го желаех повече от всичко - не издържах повече на тази силна болка и то все на едно и също място.

Редактирано 9 октомври 201114 г. от human1970 (преглед на промените)

Аз имам предвид, ако не се оправи.

А кой, и кога ще го каже това - дали ще се оправи или няма да се оправи ?

Дадох ти пример с Мутафчиев.

представи си да бяха казали, че няма да се оправи и го бяхме убили вече ?

Ами Мануела Горсова ?

Нея да я убием ли при положение, че в момента е точно в положение на зеленчук ?

Ами всички пациенти в "будна кома" ?

А по-добре ли е раково болният са скочи от 6-тия етаж, защото повече не може да издържа - това е реална случка от съседния блок.

А то и сега, който не се дореди да списъка да получава лекарства, е така или иначе обречен.

Значи -това, че нашето любимо Правителство обрича тези хора на мъчителна смърт е съвсем друга тема.Ако имаха достъпни медикаменти, които да приемат -нямаше да имат болки, които да са нетърпими.А лекарства, болкоуспокояващи има всякакви по света.Ама нашите управници не искат да плащат за болните.

Не искам да си представям, че ако получа инсулт и се превърна в зеленчук, ще трябва да живея по този начин.

Ако не искаш -никой не те спира да се самоубиеш, освен собствената ти съвест.

Но недей да караш някой друг да става твой убиец.

.....

Сега с усмивка се сещам - преди 10 години получих много силна бъбречна криза. Страшни болки цяла нощ. Системи, инжекции - болката не спира. Идва сутринта един колега да ме види. Аз му хвърлям ключовете за касата и му викам "Бягай ми донеси пистолета - да си прострелям крака". Той ме гледа и вика "Абе ти луд ли си". Сега ми е смешно, но тогава си бях съвсем искрен и го желаех повече от всичко - не издържах повече на тази силна болка и то все на едно и също място.

Повечето от хората искащи евтаназия са точно като теб -не могат да търпят болка и искат да избягат от нея, пък дори и с цената на живота си.Има си цяла наука "психология на болката"....

И точно заради това не трябва да се разрешава законовото убийство по желание на клиента, защото той, в състояние на болка и/или болест не разсъждава трезво за състоянието си, и не може да направи същия избор, който би направил когато е здрав.

Поради подобни причини например, родилките след раждане са временно невменяеми.

Софистиката явно дава широк кръгозор на нещата.А се стига до догма.

Ако не искаш -никой не те спира да се самоубиеш, освен собствената ти съвест.

Как ще мога да се самоубия, ако съм изцяло парализиран?

.......................................................

Явно говорим на различни езици.

Чета това което е написал Trichocephalus и се замислям, че е прав - поне по отношение на мен. Да, действително аз не мога да търпя на болка /най-вече при зъболекаря/. Това за психология на болката също ми хареса. Като се замисля колко малко знаем за тези неща, пък сме тръгнали да коментираме. Май ще е най-добре да се осланяме на мнението на специалистите - все пак става въпрос за човешкия живот, не за колата, компютъра, телевизора...