За истинското аз

[Śūnyatā]

преди 19 часа, Соник написа:

Какво се има предвид с "действително"?

Действителни са илюзиите с които можем да взаимодействаме. 

Недействителни са илюзиите с които не можем да взаимодействаме. Които са плод на ума, фантазията. 

Наричам феномените илюзии, защото са празни от своя същност, т. е не са реални (постоянни), понеже възникват взаимозависимо. 

[Соник]

на 11.04.2021 г. в 9:04, Shiniasu написа:

Какво обаче се разбира под "спокойствие и абсолютна тишина"? Двама души могат да са поставени пред едни и същи обстоятелства, като единият запазва спокойствие, а другият изпитва раздразнение. Зависи от съзнателното отношение. Тишината може да се свърже с личностните импулси, но не със съзнанието изобщо. Иначе приравнявамв нирвана със смъртта.

Мисля, че се разбира точно "спокойствие и абсолютна тишина", т.е. не става дума за вариации в зависимост от обстоятелствата. Последователите на малката колесница влизат в нирвана и спират да се прераждат, т.е. вече няма нито тяло, нито нещо, което да мисли или действа и наистина е "спокойствие и абсолютна тишина". Предполагам, че можеш да го оприличиш на смърт, макар че това, което наричаме смърт, всъщност е просто край на едно тяло и начало на следващото - процесът никога не спира, свен ако практикуващият не го спре.

на 11.04.2021 г. в 8:54, Shiniasu написа:

Дали си в самсара според мен (и не само) зависи от това дали осъзнаването е измамно или не. Илюзията се създава от съзнанието, така че съзнанието не може да е част от нея.

Щом има осъзнаване и най-вече привързване значи сме в самсара. Всъщност вероятно може да се каже, че осъзнаването е измамно заради привързването - не знам.

на 11.04.2021 г. в 8:54, Shiniasu написа:

Защото наблюдаваме едни общи закони за всичко съществуващо, вместо да се наблюдава всяко нещо да следва собствени си закони. 

Това за законите е малко условно според мен - ние наблюдаваме нещо и после извеждаме някаква зависимост (закон), а не знаем дали тази зависимост е винаги и при всички обстоятелства вярна. Но така или иначе, дори да приемем, че законите са общи, това не изключва възможността да има множество абсолюти, които работят заедно и действат по един и същ начин.

на 11.04.2021 г. в 9:42, Śūnyatā написа:

Действителни са илюзиите с които можем да взаимодействаме. 

Недействителни са илюзиите с които не можем да взаимодействаме. Които са плод на ума, фантазията. 

Наричам феномените илюзии, защото са празни от своя същност, т. е не са реални (постоянни), понеже възникват взаимозависимо. 

Да, феномените са непостоянни и са илюзии, включително и защото не ги възприемаме цялостно.

на 11.04.2021 г. в 9:42, Śūnyatā написа:

Наричам феномените илюзии, защото са празни от своя същност, т. е не са реални (постоянни), понеже възникват взаимозависимо. 

Това с взаимозависимото възникване не го разбирам много. Ако вземем известния пример с огъня, в крайна сметка палим огън и се появява дим. Можем да кажем, че димът зависи от огъня. От друга страна, ако угасим огъня и не сме на открито, димът си остава, т.е. не изчезва с изчезването на огъня, което означава, че явно не зависи чак толкова много от него. И обратно, ако този дим го вземем и го пуснем някъде, няма да се запали огън.

Какво тогава означава взаимозависимо възникване?

[Śūnyatā]

преди 5 часа, Соник написа:

Това с взаимозависимото възникване не го разбирам много. Ако вземем известния пример с огъня, в крайна сметка палим огън и се появява дим. Можем да кажем, че димът зависи от огъня. От друга страна, ако угасим огъня и не сме на открито, димът си остава, т.е. не изчезва с изчезването на огъня, което означава, че явно не зависи чак толкова много от него. И обратно, ако този дим го вземем и го пуснем някъде, няма да се запали огън.

Какво тогава означава взаимозависимо възникване?

Означава, най-общо казано, че нищо на света не съществува само по себе си, нищо не притежава всичко необходимо за автономно съществуване, нищо не може да обезпечи изцяло само себе си. Оттук и идеята за празнотата: в света няма нищо, чието неотемно свойство да се явява "съществуване". 

Това което ти цитира в методът на бодхисатвата Авалокитешвара (Шурангама сутра) "По този начин успях да се просветля доста бързо и нито сетивата, нито идеите ме смущаваха, тъй като бях разбрал, че природата им е празна."

Просветлението е единственото автентично "истинско аз". Оттук и идеята за състраданието, че всички зависим един от друг, че цялата Вселена е взаимозависима и празна, че е разумно да си помагаме, а не да се мразим, да бъдем алчни и да фантазираме за вечно "съществуване".

[Just a Stranger]

преди 8 часа, Соник написа:

Това с взаимозависимото възникване не го разбирам много. Ако вземем известния пример с огъня, в крайна сметка палим огън и се появява дим. Можем да кажем, че димът зависи от огъня. От друга страна, ако угасим огъня и не сме на открито, димът си остава, т.е. не изчезва с изчезването на огъня, което означава, че явно не зависи чак толкова много от него.

Става въпрос за причина и следствие. Огънят поражда димът. Без да бъде породен от горене (топлина), дим не миже да възникне. Затова се казва и взаимозависимо възникване.

[Anzhel Dimitrov Dimitrov]

на 11.04.2021 г. в 10:01, Aumi написа:

 

Защото във Вселената всичко има едно общо Начало и един общ Първоизточник.

Да ,и не се знае от никого какво е било началото ,защото Господ на нашият свят има също Господ .

[haidukpikaso]

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Означава, най-общо казано, че нищо на света не съществува само по себе си, нищо не притежава всичко необходимо за автономно съществуване, нищо не може да обезпечи изцяло само себе си. Оттук и идеята за празнотата: в света няма нищо, чието неотемно свойство да се явява "съществуване". 

 

Значи че съществуваш заради някого.

Бог

А пък извънземните и те едни експерименти...

[Śūnyatā]

преди 8 часа, haidukpikaso написа:

Значи че съществуваш заради някого.

Бог

Представата за Бог се свързва с представата че имаме "същност". Човешкият мозък така се е развил в процеса на еволюцията, че проецира на действителността усещането за същност, иначе трудно бихме се ориентирали и оцелели, ако всичко ни изглеждаше като илюзорна мъгла. 

От друга страна, напредналия човешки мозък е развил умението да анализира видимостите и да не се вкопчва в тях на прима виста. Може да се научи също да не възприема феномените за обективна реалност, а точно обратното. 

Идеята е че трябва да тръгнеш от себе си, а не от представата за Бог, за да разплетеш пъзела на "съществуването" и да се освободиш от ненужното страдание. Тук и сега Бог с нищо не ти помага. Ти дори не знаеш какво наричаш "Бог" и какво наричаш "аз" или "себе си". 

[Соник]

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Означава, най-общо казано, че нищо на света не съществува само по себе си, нищо не притежава всичко необходимо за автономно съществуване, нищо не може да обезпечи изцяло само себе си. Оттук и идеята за празнотата: в света няма нищо, чието неотемно свойство да се явява "съществуване".

Да, и впрочем мисля, че всички сме съгласни, че 1. всички феномени са нетрайни и 2. в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз.

Аз обаче не разбирам защо говорим за взаимозависимо възникване. Ако имаше такова, би означавало, че феномените зависят взаимно един от друг, но както посочих в случая с огъня и дима, това не е така. Освен това с изгасването на огъня, димът не изчезва, а би трябвало да изчезне, ако причината наистина беше огънят.

Нали ако са взаимозависими, означава, че ако едното изчезне, изчезва и другото?

В случая обаче това не е така и въпросът е защо вярваме, че има "взаимозависимо възникване" и с какво тази вяра е по-различна от вярата в единен създател на всичко примерно?

преди 15 часа, Shiniasu написа:

Става въпрос за причина и следствие. Огънят поражда димът. Без да бъде породен от горене (топлина), дим не миже да възникне. Затова се казва и взаимозависимо възникване.

Добре, но защо тогава казваме "взаимозависимо"? Огънят зависи ли от дима?

И да се потретя: ако огънят изгасне, димът остава. Не би ли трябвало да изчезне, щом причината вече я няма? Какво го поддържа да съществува, щом огънят вече го няма?

[Just a Stranger]

преди 21 минути, Соник написа:

Добре, но защо тогава казваме "взаимозависимо"? Огънят зависи ли от дима?

Огънят  зависи от други условия и причини. 

преди 22 минути, Соник написа:

И да се потретя: ако огънят изгасне, димът остава. Не би ли трябвало да изчезне, щом причината вече я няма? Какво го поддържа да съществува, щом огънят вече го няма?

Ами ще изчезне, след като огънят, който го поражда вече го няма. Но той като следствие трябва да изчерпи импулса вложен му от причината (в случая от огъня)0

[Śūnyatā]

преди 30 минути, Соник написа:

Да, и впрочем мисля, че всички сме съгласни, че 1. всички феномени са нетрайни и 2. в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз.

Аз обаче не разбирам защо говорим за взаимозависимо възникване. Ако имаше такова, би означавало, че феномените зависят взаимно един от друг, но както посочих в случая с огъня и дима, това не е така. Освен това с изгасването на огъня, димът не изчезва, а би трябвало да изчезне, ако причината наистина беше огънят.

Нали ако са взаимозависими, означава, че ако едното изчезне, изчезва и другото?

В случая обаче това не е така и въпросът е защо вярваме, че има "взаимозависимо възникване" и с какво тази вяра е по-различна от вярата в единен създател на всичко примерно?

Когато говорим за огън и дим, не изпускаме ли всичко останало, което участва в процеса или взаимозависимото възникване?

[Соник]

преди 1 час, Shiniasu написа:

Огънят  зависи от други условия и причини. 

Ами ще изчезне, след като огънят, който го поражда вече го няма. Но той като следствие трябва да изчерпи импулса вложен му от причината (в случая от огъня)0

Добре, тогава защо се казва "взаимозависимо", а не само "зависимо"? Повтарям същия въпрос.

Не мисля, че трябва да си измисляме "импулс", за да обясним нещата. Обяснението на (взаимо)зависимото възникване, което намерих тук, е, че: "Когато изчезне (се преустанови) това, изчезва и онова." - не се говори за импулс.

Вие къде сте видели да пише за импулс?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Когато говорим за огън и дим, не изпускаме ли всичко останало, което участва в процеса или взаимозависимото възникване?

Не знам, кое е другото? И пак, защо "взаимозависимо", а не например "зависимо"?

[Just a Stranger]

преди 29 минути, Соник написа:

Добре, тогава защо се казва "взаимозависимо", а не само "зависимо"? Повтарям същия въпрос.

Ти сега си се хванал за дима и огъня, все едно освен тях няма нищо друго. Но когато се говори за взаимозависимост се имат предвид явленията по принцип. Не се уточнява кои са тези явления. Затова и зависимостите могат да бъдат най-различни. Говорейки общо, всяко едно явление влияе на други явления и от своя страна се влияе от други явления. Затова и е коректно да се говори за "взаимозависимост" по отношение на явленията. 

Когато разглеждаш дадено конкретно отношение, каквото е в случая това между огъня и дима, можеш да кажеш, че димът зависи от огъня. 

преди 37 минути, Соник написа:

Не мисля, че трябва да си измисляме "импулс", за да обясним нещата. Обяснението на (взаимо)зависимото възникване, което намерих тук, е, че: "Когато изчезне (се преустанови) това, изчезва и онова." - не се говори за импулс.

"Импулс" е дума, коята си съществува и без да я измисляме. А и аз не съм я използвам за да обясня възникването, а прекратяването на едно явление. Може би не трябваше да го правя. Това, че не се говори за импулс обаче не означава, че такъв не съществува. Ако ритнеш футболна топка, това е придаване на импулс, който ще задвижи топката. Последната ще спре движението си, когато енергията придадена и от удара с крак (импулса) се изчерпи. Обикновена физика. Не знам къде виждаш проблем.

[Śūnyatā]

преди 1 час, Соник написа:

Не знам, кое е другото? И пак, защо "взаимозависимо", а не например "зависимо"?

Зависимото и то е зависимо, затова се казва, че всичко е взаимозависимо, дори Нирвана.

Нямаше да можем да водим този разговор ако нямахме тела, планета, луна, Юпитер, Слънце, Галактика, масивна черна дупка, която да завърти слънцата около себе си и още кой знае колко фактора, за които още не сме чували дори, нито можем да си представим.

[Соник]

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Ти сега си се хванал за дима и огъня, все едно освен тях няма нищо друго. Но когато се говори за взаимозависимост се имат предвид явленията по принцип. Не се уточнява кои са тези явления. Затова и зависимостите могат да бъдат най-различни. Говорейки общо, всяко едно явление влияе на други явления и от своя страна се влияе от други явления. Затова и е коректно да се говори за "взаимозависимост" по отношение на явленията. 

Когато разглеждаш дадено конкретно отношение, каквото е в случая това между огъня и дима, можеш да кажеш, че димът зависи от огъня.

Не, просто посочвам пример, при който очевидно няма взаимозависимост, защото поне според мен взаимозависимост би означавало, че димът зависи от огъня, но и огънят зависи от дима, което не е изпълнено. Излиза, че този "закон" не важи в случая и следователно няма никакъв смисъл да се говори "по принцип". Дори по принцип може би изобщо няма такъв закон или най-малкото не е универсален, т.е. няма особен интерес да си измисляме нещо подобно.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

"Импулс" е дума, коята си съществува и без да я измисляме. А и аз не съм я използвам за да обясня възникването, а прекратяването на едно явление. Може би не трябваше да го правя. Това, че не се говори за импулс обаче не означава, че такъв не съществува. Ако ритнеш футболна топка, това е придаване на импулс, който ще задвижи топката. Последната ще спре движението си, когато енергията придадена и от удара с крак (импулса) се изчерпи. Обикновена физика. Не знам къде виждаш проблем.

Да, разбира се, че думата съществува, но, както правилно посочвате, например в контекста на физиката. Това, което измислихте е, да я използвате в контекста на "взаимозависимото възникване", за което не виждам основание.

Да повторя още веднъж: "Когато изчезне (се преустанови) това, изчезва и онова.", но в случая не изчезва и за да оправите нещата, Вие измисляте, че било имало импулс. Не мисля, че е коректно.

Всъщност ако огънят наистина беше причината за дима, димът щеше да изчезне с изчезването на огъня, но не става така. По тази причина можем най-много да кажем, че огънят може да е необходимо условие, за да имаме дим, но не и причина. В случая, не си играя с думите - мисля, че уточнението е важно.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Зависимото и то е зависимо, затова се казва, че всичко е взаимозависимо, дори Нирвана.

Нямаше да можем да водим този разговор ако нямахме тела, планета, луна, Юпитер, Слънце, Галактика, масивна черна дупка, която да завърти слънцата около себе си и още кой знае колко фактора, за които още не сме чували дори, нито можем да си представим.

Да, може да са необходими условия, но не е причината да водим разговора. Много хора имат например компютри, ток и дори профил в този форум, т.е. един куп необходими условия, но не водят разговора, който водим ние.

Взаимозависимо означава, че а зависи от б и б зависи от а, освен ако Вие нямате някакво друго определение на тази дума.

Впрочем ето и думите на Нагарджуна и коментарът към тях:

"Втората строфа се превежда по следния начин:

Никой феномен не е породен от самия себе си, нито от другите,

нито от съвкупност от феномени и няма нито един без причина.

Така разбираме, че онова, което създава феномените, е несътворено,

винаги е съществувало и винаги ще съществува.

Дхармите, т.е. проявленията, феномените, не могат да се самосъздадат: физическото ни тяло не се самозаражда, както не може да се самозароди и нашето мисловно съзнание. Няма нещо, което да е своят собствен създател. Освен това никой феномен не се поражда от други феномени. Някои смятат, че тялото на едно дете е заченато от телата на бащата и майката. За будизма обаче истинското аз на детето винаги е съществувало точно както всички други истински аз. Родителите просто привличат чрез сексуалния акт бъдещото дете в корема на майката (което представлява подсъзнателен процес), стига то да има достатъчно силни кармични връзки с тях.

За да разберем малко по-добре природата на истинското аз, нека използваме метафората на скъпоценния камък. Полираната му повърхност се състои от множество стенички, в които се отразяват различни образи, които обаче се появяват само за малко и благодарение на светлината, защото ако обектът, който се отразява се отдалечи от скъпоценния камък, отражението му също изчезва. Повърхността на камъка обаче продължава да блести и камъкът все още е тук, въпреки че различните отражения накрая винаги изчезват. По същия начин, различните проявления на света са като образи, които идват и си отиват, а камъкът винаги е тук. Ето защо според Нагарджуна истинското аз не се ражда и не умира. Това е истинският смисъл на средния път, на природата на истинското аз.

Феномените никога не траят безкрайно и за да се появи който и да е тях, е необходимо да са налице необходимите условия, които освен това определят и качеството на плода, което не е винаги едно и също, тъй като самите условия не винаги са еднакви, а може и не всички да са налице (напр. в зависимост от наличните условия връщането на определен дълг може да е повече или по-малко неприятно). Впрочем нито един феномен не е причина за друг феномен, но за сметка на това може да е необходимо условие за неговата проява. Нека обясним това като използваме метафора с едно цвете: то поражда парфюма, но парфюмът не би могъл да породи цветето. Точно като парфюма, феномените се раждат от кармичните връзки, не са трайни и се нуждаят от истинско аз, за да се проявят. Нашето тяло не може да запази и регистрира всички прояви, с които се сблъсква: ние не запазваме в себе си храните, които сме изяли, или светлината, която в даден момент, докосва кожата ни… Затова е необходимо нещо постоянно в нас, което да регистрира всички тези феномени, с които се сблъскваме през живота си, и именно това постоянно нещо наричаме истинското аз или татхагатагарбха. То единствено е способно да образува всички функционалности и проявления, които следователно са нетрайни.

Ако погледнем от друг ъгъл, можем да забележим, че никое проявление не се поражда от самото себе си и онова, което е в основата на всички проявления, няма как да е създало само себе си. Причината за всички феномени е истинското аз и дори най-малкият феномен е породен от него, а не от нещо друго. Ако обаче истинското аз е създало всичко, е ясно, че това всичко ще бъде разрушено, защото всичко родено умира един ден. В същото време истинското аз трябва да е несътворено и съответно да не подлежи на унищожение, защото в противен случай след неговото изчезване нищо от онова, което е създавало преди, не би могло да се появи отново. Ние обаче наблюдаваме, че нещата в света непрекъснато се появяват отново и отново: сезоните се завръщат, поколенията следват едно след друго, гладът, жаждата или умората се повтарят ежедневно… Нищо не се запазва постоянно или не изчезва завинаги. Вечното истинско аз наистина съществува и благодарение на него нещата се появяват отново и съществата се прераждат. То обаче не се самоосъзнава по никакъв начин и не е привързано към онова, което проявява."

Източник: https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/частичен-превод-на-муламадхямакакар/

[Śūnyatā]

преди 6 часа, Соник написа:

Да, и впрочем мисля, че всички сме съгласни, че 1. всички феномени са нетрайни и 2. в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз.

 

преди 1 час, Соник написа:

Да, може да са необходими условия, но не е причината да водим разговора. Много хора имат например компютри, ток и дори профил в този форум, т.е. един куп необходими условия, но не водят разговора, който водим ние.

Взаимозависимо означава, че а зависи от б и б зависи от а, освен ако Вие нямате някакво друго определение на тази дума.

Впрочем ето и думите на Нагарджуна и коментарът към тях:

"Втората строфа се превежда по следния начин:

Никой феномен не е породен от самия себе си, нито от другите,

нито от съвкупност от феномени и няма нито един без причина.

Така разбираме, че онова, което създава феномените, е несътворено,

винаги е съществувало и винаги ще съществува.

Дхармите, т.е. проявленията, феномените, не могат да се самосъздадат: физическото ни тяло не се самозаражда, както не може да се самозароди и нашето мисловно съзнание. Няма нещо, което да е своят собствен създател. Освен това никой феномен не се поражда от други феномени. Някои смятат, че тялото на едно дете е заченато от телата на бащата и майката. За будизма обаче истинското аз на детето винаги е съществувало точно както всички други истински аз. Родителите просто привличат чрез сексуалния акт бъдещото дете в корема на майката (което представлява подсъзнателен процес), стига то да има достатъчно силни кармични връзки с тях.

За да разберем малко по-добре природата на истинското аз, нека използваме метафората на скъпоценния камък. Полираната му повърхност се състои от множество стенички, в които се отразяват различни образи, които обаче се появяват само за малко и благодарение на светлината, защото ако обектът, който се отразява се отдалечи от скъпоценния камък, отражението му също изчезва. Повърхността на камъка обаче продължава да блести и камъкът все още е тук, въпреки че различните отражения накрая винаги изчезват. По същия начин, различните проявления на света са като образи, които идват и си отиват, а камъкът винаги е тук. Ето защо според Нагарджуна истинското аз не се ражда и не умира. Това е истинският смисъл на средния път, на природата на истинското аз.

Феномените никога не траят безкрайно и за да се появи който и да е тях, е необходимо да са налице необходимите условия, които освен това определят и качеството на плода, което не е винаги едно и също, тъй като самите условия не винаги са еднакви, а може и не всички да са налице (напр. в зависимост от наличните условия връщането на определен дълг може да е повече или по-малко неприятно). Впрочем нито един феномен не е причина за друг феномен, но за сметка на това може да е необходимо условие за неговата проява. Нека обясним това като използваме метафора с едно цвете: то поражда парфюма, но парфюмът не би могъл да породи цветето. Точно като парфюма, феномените се раждат от кармичните връзки, не са трайни и се нуждаят от истинско аз, за да се проявят. Нашето тяло не може да запази и регистрира всички прояви, с които се сблъсква: ние не запазваме в себе си храните, които сме изяли, или светлината, която в даден момент, докосва кожата ни… Затова е необходимо нещо постоянно в нас, което да регистрира всички тези феномени, с които се сблъскваме през живота си, и именно това постоянно нещо наричаме истинското аз или татхагатагарбха. То единствено е способно да образува всички функционалности и проявления, които следователно са нетрайни.

Ако погледнем от друг ъгъл, можем да забележим, че никое проявление не се поражда от самото себе си и онова, което е в основата на всички проявления, няма как да е създало само себе си. Причината за всички феномени е истинското аз и дори най-малкият феномен е породен от него, а не от нещо друго. Ако обаче истинското аз е създало всичко, е ясно, че това всичко ще бъде разрушено, защото всичко родено умира един ден. В същото време истинското аз трябва да е несътворено и съответно да не подлежи на унищожение, защото в противен случай след неговото изчезване нищо от онова, което е създавало преди, не би могло да се появи отново. Ние обаче наблюдаваме, че нещата в света непрекъснато се появяват отново и отново: сезоните се завръщат, поколенията следват едно след друго, гладът, жаждата или умората се повтарят ежедневно… Нищо не се запазва постоянно или не изчезва завинаги. Вечното истинско аз наистина съществува и благодарение на него нещата се появяват отново и съществата се прераждат. То обаче не се самоосъзнава по никакъв начин и не е привързано към онова, което проявява."

Източник: https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/частичен-превод-на-муламадхямакакар/

Чакай малко, първо пишеш, че дхармите нямат истинско аз, а после се опитваш да разбереш природата на истинското аз. Това не е ли противоречие?

[Just a Stranger]

преди 2 часа, Соник написа:

Всъщност ако огънят наистина беше причината за дима, димът щеше да изчезне с изчезването на огъня, но не става така.

Може да имаме причина за възникване, причина за съществуване, причина за изчеване - не уточняваш и това създава предпоставки за объркване. Димът възниква от горенето, така че огънят определено е причина за възникването му. Но той не е необходимо условие за последващото му съществуване. (Освен ако "огън" не се вземе в досра по-широк смисъл). 

[haidukpikaso]

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Представата за Бог се свързва с представата че имаме "същност". Човешкият мозък така се е развил в процеса на еволюцията, че проецира на действителността усещането за същност, иначе трудно бихме се ориентирали и оцелели, ако всичко ни изглеждаше като илюзорна мъгла. 

От друга страна, напредналия човешки мозък е развил умението да анализира видимостите и да не се вкопчва в тях на прима виста. Може да се научи също да не възприема феномените за обективна реалност, а точно обратното. 

Идеята е че трябва да тръгнеш от себе си, а не от представата за Бог, за да разплетеш пъзела на "съществуването" и да се освободиш от ненужното страдание. Тук и сега Бог с нищо не ти помага. Ти дори не знаеш какво наричаш "Бог" и какво наричаш "аз" или "себе си". 

Добре казано, благодаря.

Но ако се свържеш с твоето Аз там горе е по-добре, повярвай ми.

[Śūnyatā]

преди 8 часа, haidukpikaso написа:

Но ако се свържеш с твоето Аз там горе е по-добре, повярвай ми.

Не разбирам защо трябва да търся някакво "аз" извън себе си. Защо да заменям една заблуда с друга? Не е ли по-добре да работим и очистим това с което разполагаме, а не да прехвърляме отговорността за собствените си мисли, думи и действия на въображаем център извън нас и опита ни.

[Just a Stranger]

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Не разбирам защо трябва да търся някакво "аз" извън себе си. Защо да заменям една заблуда с друга? Не е ли по-добре да работим и очистим това с което разполагаме, а не да прехвърляме отговорността за собствените си мисли, думи и действия на въображаем център извън нас и опита ни.

Какво значи "извън себе си", след като това, което усещаш като себе си е илюзия. Това, което усещаш като себе си, не си ти, а само една част от резултатите от миналото ти. Една част от семената на кармата, която си посял и които в този живот дават плода си. Една част от култивираните стремежи, тенденции, предразположения, знания, способности... Ти си нямаш ни най-малка представа какво си всъщност. Осъзнаваш една сянка. Една комбинация от сканди - сам го повтаряш непрекъснато. 

[some_spirit]

преди 1 час, Shiniasu написа:

......., след като това, което усещаш като себе си е илюзия.

аз ще стана (усещам се като) на някаква си илюзия, когато стана на трамвай, тоест никога и карма няма (за кой ли път го повтарям)

[Just a Stranger]

преди 17 часа, Соник написа:

"Втората строфа се превежда по следния начин:

Никой феномен не е породен от самия себе си, нито от другите,

нито от съвкупност от феномени и няма нито един без причина.

Така разбираме, че онова, което създава феномените, е несътворено,

винаги е съществувало и винаги ще съществува.

Дхармите, т.е. проявленията, феномените, не могат да се самосъздадат: физическото ни тяло не се самозаражда, както не може да се самозароди и нашето мисловно съзнание. Няма нещо, което да е своят собствен създател. Освен това никой феномен не се поражда от други феномени. Някои смятат, че тялото на едно дете е заченато от телата на бащата и майката. За будизма обаче истинското аз на детето винаги е съществувало точно както всички други истински аз. Родителите просто привличат чрез сексуалния акт бъдещото дете в корема на майката (което представлява подсъзнателен процес), стига то да има достатъчно силни кармични връзки с тях.

Това, което не възниква не е аза. То е в основата на аза - ядрото около което се развива съзнателността и интелекта. Аз предпочитам термина Монада. В някои учения това е комбинация между атма и будхи, които са универсални принципи, т.е. не принадлежат на нито една отделна индивидуалност. Индивидуализацията се появява с интелекта - манас, който с времето се развива около въпросното ядро. Това би трябвало да даде ключ, защо Гаутама казва, че човекът не е атман. Ами не е, защото духът сам по себе си без материята на която да придаде живот; активният принцип без пасивния; чистото движение без това, което се движи - тези неща сами по себе си са немислими. Ненапразно християнския Бог е триединен (третото лице - Сина, изразяващ съзнанието, наред с активния принцип на Отеца и пасивния на Светия Дух или Майката), но това е друга тема и не искам да натоварвам тази допълнително. 

преди 1 минута, some_spirit написа:

аз ще стана (усещам се като) на някаква си илюзия, когато стана на трамвай, тоест никога и карма няма (за кой ли път го повтарям)

Ами тя илюзията затова е илюзия, защото не можеш да я различиш от истината. За някои неща трябва да повярваш, защото няма как, нямаш с какво да погледнеш отвъд видимостта на обкръжението. 

[Соник]

на 13.04.2021 г. в 16:46, Śūnyatā написа:

 

Чакай малко, първо пишеш, че дхармите нямат истинско аз, а после се опитваш да разбереш природата на истинското аз. Това не е ли противоречие?

В никоя проявена дхарма няма истинско аз, т.е. тя зависи от причина и необходими условия и е нетрайна. За сметка на това, за да може да се прояви, е необходима една трайна, несътворена дхарма, която няма форма.

преди 22 часа, Shiniasu написа:

Може да имаме причина за възникване, причина за съществуване, причина за изчеване - не уточняваш и това създава предпоставки за объркване. Димът възниква от горенето, така че огънят определено е причина за възникването му. Но той не е необходимо условие за последващото му съществуване. (Освен ако "огън" не се вземе в досра по-широк смисъл). 

Ами не, мисля, че трябва да си преговориш "закона" или "теорията" за взаимозависимото възникване. Тя, разбира се, е несъстоятелна, когато се използва по този начин, но все пак щом си се хванал да я браниш, е по-добре да се придържаш към нея, а не непрекъснато да си измисляш нови неща. Никъде и никога не е ставало дума в нейния контекст, че причините някак си си прехвърлят следствието като горещ картоф. Има причина - има следствие, причината изчезва - следствието също изчезва.

Иначе не си в тази теория, а просто пробутваш свои разсъждения, които, разбира се, имат своите основания, но за будисткото учение всичко това е просто илюзия, т.е. така ти се струва. Разбира се, за теб може да си е съвсем реално, няма лошо.

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Това, което не възниква не е аза. То е в основата на аза - ядрото около което се развива съзнателността и интелекта. Аз предпочитам термина Монада. В някои учения това е комбинация между атма и будхи, които са универсални принципи, т.е. не принадлежат на нито една отделна индивидуалност. Индивидуализацията се появява с интелекта - манас, който с времето се развива около въпросното ядро.

Може и така да се каже, но всъщност истинското аз, което е несътворено, е в основата на всичко и проявява всичко.

Манас не е интелектът, манас е фалшивото ти аз, причината да те има с това тяло и ум и най-вече онова, което взема решенията и не спира да се привързва към илюзиите, т.е. към дхармите, които са преходни и нетрайни.

[Śūnyatā]

преди 22 минути, Соник написа:

В никоя проявена дхарма няма истинско аз, т.е. тя зависи от причина и необходими условия и е нетрайна. За сметка на това, за да може да се прояви, е необходима една трайна, несътворена дхарма, която няма форма.

Защо не подкрепиш думите си със сутра от пали-канона? Още във втората си проповед Буда говори за аната и петима негови последователи получават просветление. Как може да коментираш характеристиките на това което е непроявено в действителност и да твърдиш, че е необходимо? Как една трайна, несътворена, неизменна дхарма си взаимодейства с една нетрайна, сътворена, изменчива и си влияят една на друга? Това логически е невъзможно. 

https://firefightersite.wordpress.com/2021/04/13/аната-лаккана-сутта-самюта-никая-22-59/

[Just a Stranger]

преди 2 часа, Соник написа:

Има причина - има следствие, причината изчезва - следствието също изчезва.

Това не е вярно. Написаното би могло да е вярно по отношение на условията обуславщи едно явление. Но причините (поне така, както се използва думата "причина" обикновенно) са пораждащите фактори. 

[_ramus_]

Колко пъти вече авторът на темата повтори че причината и следствието - са свързани ( фиктивно, от Размислителя и Отражателя им), но няма защо да се нарекат "взаимозависими". Взаимната зависимост означава причината и следствието да са взаимнообвързани. А те не са. Ако са - значи е проблем в разбирането и дефинициите - "причината" до "по-след-ствието" са с еднопосочна връзка. Ако тя е И ОБРАТНА - означава че те губят значението си една спрямо друга и няма как да се нарекат така. Това се отнася и до други думички... като например "обусловеност"... с които се жонглира чудесно, докато текат игрите на "духовни фантазии".

Освен това - налице е отново характерното философско залитане и вкопчване така в умствени конструкции. РАзделянето на огъня и дима, е само формален начин, характерен за човешкото отражение, на даден етап. Но двете са просто ефекти от процеса на горене. Разделянето им е само формално, фиктивно, а не абсолютно.

Дим - има и без огън. Дори и "без горене". Пламък (огън) има и без дим... Самото понятие ДИМ въобще не е изяснено, а се внася фиктивно и условно, само заради нуждата от формална аналогия. А Размислителите по инерция си го интерпретират житейски-наивно и по детски. Сякаш не живеете сред 21 век, а някъде насред пещерите.

Процеса на горене има и други ефекти - които в примера не се споменават - например "отделянето на топлина"... което може да се случи и без зрителния ефект на "пламъка". Всъщност горене се извършва и сред всеки от пишещите тук, непрекъснато... (без дим и без пламък), иначе нямаше да могат да списват игрите си на размишления. ( и да "трупат карма" докато си играят на размишления по същата)

Разделянето на "части", от нещо "общо" ги прави да илюзират че не са части, а всяко си е цяло. (Неподготвените "размислители" потъват още от тук в заблуда и се вкопчват за собствените си фикции. неизбежно е, но илюзиите не дават основание за истина... освен личните усещания на Играещия се на "размислител") .

Например гумата на автомобила - тя автомобила ли е, зависима ли е от автомобила, той зависим ли е от нея? Ако махнем гумата от автомобила и от джантата - това автомобилна гума ли е и щом отпадне автомобила и отпада и тя ли?... Автомобила може и без гуми, но той е автомобил и тогава, когато не се движи... А двигателят на автомобила... А шофьорът... ??? А до каква степен остава "автомобил" ако махаме неговите съставни "части" (фрагменти) и доколко те махнати от него ще са "негови" фрагменти?

В рамките на нещо, неговите фрагменти се инициират в рамките на това нещо. Извън рамките му... ще се инициират и дефинират по друг начин, дори и да са едни и същи неща - например гумата на автомобила може да стане част от каруца и така гумата вече не е "автомобилна", но продължава ли да е гума?

Шофьорът - е просто фиктивна роля на водача на автомобила. Ако отпадне автомобила - той вече не е водач.... А ВОДАЧ - е само роля, в дадено фиксирано общо явление, което ако се излезе от неговите рамки - всичко става друго, но същностите остават извън "рамката"...

Разделянето на общото на фрагменти и техните взаимовръзки сред цялото/общото... е само фиктивен и условен начин, с който се инициират първите етапи на отражението и мисленето. Аналогията е анализа, който да не е придружен от синтез, се губи общото, заради фрагментите си.

С "огъня и дима" - е по същата аналогия. Настояването че "фрагментите нямали самостоятелна същност" е смехотворно, защото самия размислител ги разделя и лишава от такава същност. И е логическа заблуда същия после да настоява че те се "взаимопораждали". Това, че някъде, сред някое си писание е ползвано за формален пример, заради аналогия и метафора и иносказателност... е неоснователно да се ползва за опорен модел, защото както се вижда вече години тече елементарна заблуда заради грешни интерпретации на модели.

Понятието АЗ... е по същата аналогия. Хитрият номер да се ползват думички, оградени от рамката на някаква обща конкретика и така - с лимитирано и ограничено значение, довежда до фиктивни заключения и както се вижда - "заблуди". ПОНЯТИЕТО АЗ не е измислено от будизма, нито будизма го е създал. Понятието АЗ не е и философско понятие, защото философите размишляват, а не изследват, нито се занимават с емпирия или експерименти. Философите си го въвеждат с условна цел, заради размислителството си, като фрагмент от представните процеси относно отражението, вкл и тяхното собствено.

Съвременните изследвания на това понятие (АЗ) са далеч по-сериозни и задълбочено отколкото са които и да са сутри. Най-малкото - са по-практично и рационално ориентирани. И като ви интересуват толкова - защо са толкова важни писанията на някого си, преди хилядолетия, забулени в многозначност и междукултурни и лингвистични трансформации и още куп проблеми, докарващи всичко до висока степен на условности и така - на заблуди. Така се стига "размислително" и до версиите на АЗ - истински, илюзорен, фиктивен и още купчина от задявки. И всичко - само заради напъна да се изживее някакво си "Разбиране" на нещо, което е толкова далеч от списващите го.

Отгоре на всичко - в сутрите са думи на хора, които вървят по пътя на будистката практика. Когато тя липсва - остават само интелектуални и детински игри. Пример за това е опита за "размислителна" и наивна представа относно описанието на Авалокитешвара... Думите на сутрата не са буквални, те отразяват символно и обобщено сложни постановки относно практически път и опитност, които няма как да стигнат до "размислителите", ако те самите не са на ниво "буда". От друга страна - ако са на това ниво - няма да им трябват ничии думи, нито хабене на време по форуми и разтягане на локуми по едно или друго.