преди 14 минути, _ramus_ написа:

Добре, браво на специалистите!

Сега олекна ли ви или има още?

Хъх?😳

преди 1 час, marv написа:

Хъх?😳

това емоцинална реакция ли беше? Ако да - значи ли че е заради тригър?

Ако толкова държите да сте полезен за темата можете да направите от конкретния пример известен самоанализ в писмен вид. Особено ако сте опитен в същото.

Това би било от по-голяма полза за любознателните, вкл и за мен, отколкото информация за ПТСД, която може навсякъде да се намери , вкл и и сред популярния нет.

преди 3 часа, marv написа:

на 2.06.2021 г. в 14:26, _ramus_ написа:

Емоционалните тригери са свързани с посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Цитатът е от началото на статията.

Всъщност, пренасочвате вниманието към Посттравматичен стрес и емоционална реакция при свързани със ситуацията стимули. При тези случаи, действително целта е решаване проблема с ПТСР, а не с прекъсване на връзката. Да, в такива случаи не е важно "да се справим с емоционалните си тригери", а с предисторията- посттрамватичния стрес.

Според мен въпросът е за по-популярни събития. Ще прескоча малко към кучето- ако всеки ден бием кучето с една и съща тояга, то ще започне да вие, щом ни види с тоягата. А ако я оставим при него, ще вие и без нас. Първосигнално. Тя е стимулът за реакцията му. 

Ако всеки ден тъщата се държи обвиняващо и заговорнически се затваря с жена ми, то щом я видя, ще получавам признаци на емоция- кръвно, сърцебиене, зачервяване, изпотяване, раздразнителност. И няма какво да се разравят спомени от детството или някакво конкретно мощно събитие. Това е повтарящ се стрес. За да се справим не е необходимо да я гърмим по двора с ловната пушка, макар да помага. Какво да се прави? This is the question....  Хамлет е хубаво напомняне... Какво да прави с чичо си, който непрекъснато предизвиква у него тежки чувства? Дуел разбира се. Отсъства ли стимулът, няма и реакция.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Ако толкова държите да сте полезен за темата можете да направите от конкретния пример известен самоанализ в писмен вид. Особено ако сте опитен в същото.

Пиша, каквото аз реша и както реша. Нямам нужда някой да ми казва какво и как, освен ако не поеме да ми плаща сметките за тока през зимата и съм му длъжен с нещо.

преди 58 минути, Търсещ истини написа:

Всъщност, пренасочвате вниманието към Посттравматичен стрес и емоционална реакция при свързани със ситуацията стимули.

Да, според мен статията е предназначена точно за такива случаи. Съвсем друг е въпроса обикновено кои типове хора най-често страдат от ПТСР и каква е причината за тяхната безпомощност.

преди 10 минути, marv написа:

да ми плаща сметките за тока през зимата

странно, аз пък плащам такива сметки и през лятото.

Така и не пояснихте за 'емоционалната си реакция" изразена с "междуметие и емотикон" - имаше ли тригър и кой е той?  Може би защото ви липсват умения и опит? Може и по други причини, знам ли?

Доста е тъжен и нещастен червения крокодил - от аватара, пък и имате подчертано тежнение спрямо психично страдащи и безпомощни хора и нужните за тях специалисти...

преди 2 минути, _ramus_ написа:

странно, аз пък плащам такива сметки и през лятото.

Така и не пояснихте за 'емоционалната си реакция" изразена с "междуметие и емотикон" - имаше ли тригър и кой е той?  Може би защото ви липсват умения и опит? Може и по други причини, знам ли?

Доста е тъжен и нещастен червения крокодил - от аватара, пък и имате подчертано тежнение спрямо страдащи и безпомощни хора и нужните за тях специалисти...

Хаха, крокодилът съвсем не е тъжен, а озадачен. И червен на всичкото отгоре.

А вие имате склонност да правите прибързани изводи и не разчитате правилно емоционалното състояние на събеседниците си. 
 

Според вас какви са причините точно определен типаж от хора да страда от ПТСР и какви са причините?

преди 12 минути, marv написа:

Хаха, крокодилът съвсем не е тъжен, а озадачен.

а защо да не е хванал "червен вятър"?

Твърде бързо заключавате как някой друг си прави прибързани изводи, не мислите ли? Аз дори не направих извод, за да ви дам рационално основание, а само събрах две прости наблюдения, в шеговит тон.

Отгоре на всичкото никъде не настоявам че не греша или че всяка моя дума е вселенска истина и аз съм в ролята на вселенски говорител.

Честно казано емоционалното състояние в събеседниците ми не ме интересува особено. заради това и не общувам особено с емоционални хора. Мога да си го позволя и го правя. Животът не е особено дълъг и неговата ценност за мен не се очертава с безкрайни занимания в драми и емоционалничения.

преди 12 минути, marv написа:

Според вас какви са причините точно определен типаж от хора да страда от ПТСР и какви са причините

Въобще не ме интересува казусът и няма как да ви оставя да ме завличате в него. Не виждам и кой друг би ви партнирал докато обсебвате темата с вашите си интереси.

 

Ок. Очевидно авторът на темата или по-точно човекът, който я е изкопирал от нета, не е съвсем наясно с тематиката на копи пейста. 
 

Мисленето и знанието не са като копирането, разбирам реакцията и нежеланието ви. Самата тема обаче е изключително интересна, но явно няма матерЯл.

преди 18 минути, marv написа:

Самата тема обаче е изключително интересна

за кого? За вас темата представлява личната ви интерпретация по нея, повлияна от съвсем обикновени пристрастия.

Синтезният ми опит показва, че... безличния изказ в който отсъства неговият автор, чрез първо лице ед. ч. , е доста досаден похват, който между другото издава че не е на особено ниво мисленето, знаенето и най-вече - осъзнаването на написаното от него.

преди 18 минути, marv написа:

разбирам реакцията и нежеланието ви

Както вече се забелязва повторително, вие доста се увличате да декларирате "разбиране", но в случая няма нито реакция, нито нежелание.

Да ви споделя интересно съвпадение това, че няколкото човека сред форума, който ползват упорито този похват - всичките те всъщност нямат разбиране, но много държат да внушат обратното чрез заявка на нагласен авторитетен образ, с ясно изразена категоричност в изказа и израза.

Приоритетите в Е-сферата в междуличностната комуникация не виждам да носят кой знае какви ползи. Вие дори нямате подозрение че за даден субект, дори сред виртуала да е, въобще не са единствени , нито най-важни емоционалните му движения. А вие нямате усет за нещо отвъд тях.

на 23.06.2021 г. в 7:47, marv написа:

Най-лесно се овладяват тригери, свързани с нашата система от вярвания и убеждения, тъй като човек вижда как те се променят с времето, под влияние на различни фактори,

Точно "влиянието на различни фактори" е причината "овладяването на тригерите" да е различно "лесно"!

Защото промяната във вярванията се предшества от критичен анализ на убежденията.

За да си позволим да подходим критично към убежденията ни значи, че е наличен различен "поглед и последващ преглед" върху тях.

Това пък се дължи на нова интерпретация на входящата външна информация.

Нова форма (по качество и съответно структуриране) на интерпретирането на входящата информация се дължи на вътрешна промяна на гледната точка.

Повечето хора не отчитат факта, съответно- не съзнават(са безсъзнателни за...), че докато живеем в действителността, количеството от информацията, която обработваме съзнателно, т.е. се свежда до личното съзнателно(което е обхвата на Субекта), е в десетки, ако не и стотици пъти по-малко от "обема" на целия информационен поток. ...ако не ме лъже паметта ставаше въпрос за разлика между гигабайти(съзн.) и терабайти(общо) за единица време един ден, май...

     Елементарен пример и за ситуации, в които си вярваме, че сме съзнателни за определени действия, ала това не е така: Пред даден човек, на масата има салами и той/тя започва да ги брои след команда на друг човек (примерно - дете, на което му се поставя подобна задачка от родителя). В момента на броенето човекът е безсъзнателен, че брои салами, но е съзнателен за това че премества погледа си от салам на салам и прехвърля стойности и цифри в полето на ума си. В даден момент от този процес му се задава въпрос - "Какво правиш?". Последващия момент се реализира осъзнаването, че брои салами, а миг след това се реализира и реакцията на стимула("задаване на въпрос"), а самата реакция е - "Броя салами!". При хронометриране лесно се установява, че относителното време, в което детето е съзнателно, че брои салами, е във времевите граници преди и по време на отговора, а това е доста по-малко като време от времето за протичане на процеса "броене на салами". Но пък в подобни ситуации в мозъка ни се задействат "допълващи програми", правят се "връзки" за консолидиране на спомена (осигурява се неговата "продължителност във времето"), и оставаме с впечатление, че през цялото време сме съзнателни, че примерно -"броим салами", а това не е така. 

Предното го изложих като аргумент на тезата, че "вътрешната промяна на гледната точка" може и да остави човек с впечатление, че се случва мигновено, ала това не е така, защото е процес на: 

- "натрупване на инфо";

- неговата несъзнателна "обработка", която включва и "комбиниране" на ситуации, в които сме били съзнателни за дадени действия, но несъзнателни за пълната картина на "мисловно обработваната информация";

- и крайната фаза - моментът "Еврикааа" и последващото екстраполиране на "ъпдеитите", преструктурирането на системата от убеждения.  ...на това последното му казвам галено - "рестарт", щото иначе е свързано с много стрес...а пък последващо след качествен "рестарт" е изживяване, което според мен, дори се припокрива и с процеса наричан "изживяване на катарзис", само че в по-малък мащаб.

Съответно, доста често "промяната на възгледите и убежденията" се дължи на несъзнаваното въздействие на стимули от външната среда, които са "трансформирани вътрешно" като инфо, "стойностите" от чието интерпретиране(умствена обработка) е било прието за истина. Но, за да се случи това във времето, необходимо и изискуемо условие е, да е имало критичност към собствените способности за интерпретиране и "постигнатите" ни резултати от тях, ...съответно качествените и количествените показатели на предносглобената ни система от убеждения.

А, за да си позволим да се усъмним "в нас" е свързано с определени нива на самокритичност!  Е, те това е разковничето при едни хора да се реализира "промяна в убежденията", "ъпдейт" в синхрон с новопостъпващо знание, и други хора, при които това "не се случва". И се дължи на "твърдата убеденост" в собствената ни "правота" или както е в случая с "повярването в правотата" на готовосглобени системи от убеждения, които се приемат безкритично и се Вярва в тях безусловно. (което "преразпределя товара" на собственото мислене и се "пести") 

"Собствената ни правота" е типичен пример за убеждение, формирано в зависимост от способността ни да анализираме. Качествените резултати на достигнати форми на убеждения са в пряка зависимост от решенията ни за избор след "сблъсъка" от "проверката на резултатите" в действителността. А, подобни "проверки", правят ежедневно, хора с известна доза самокритичност, ала не и хора повярвали, че са достигнали до "пълната истина".

И тука вече "влизат в действие" факторите "Истина" и "Повярване"!

Докато за хора, които са вплели безкритично Вярата си във вярвания в дадени религиозни системи (пък и в болшинството от религ.системи условието за "безрезервна вяра" е задължително), въпросът с "промяна на убеждения" е безсмислен, то за другите случаи на "повярване" подобен въпрос има смисъл.

При първия случай "безсмислеността" се обуславя от това, че вече е "повярвано", че изповядваната вяра е "правилно насочена" във "правилни убеждения", и липсва каквато и да е критичност.

Докато при втория случай, а това са болшинството от хора, които не са да го нарека - "ултрарелигиозни", то "смислеността" от "ъпдейт на убежденията" се обуславя от отпочването на процеса по адаптиране на човека към действителността. И тука, според мен, е важно да се посочи и "ултрарелигиозността" и при хора, безрезервно вярващи в моментните парадигми, битуващи в науката.

Самото "справяне с.."(което мен поне не ми се нрави, а препочитам - "надживяване на.." ) "ултрарелигиозността" (което по-простичко е "твърдата убеденост в собствената правота"), включва реалистична оценка както на способностите, възможностите им за проява (условията), така и на целите, към чието достигане е далновидно да се устреми човекът.

А в този процес, свързан с етапите на растеж и развитие (психо-сексуално и психо-социално развитие), вече влизат определени, лесни за верифициране фактори, ама "проблемът" за точното им "остойностяване", за да може да влезнат в неква обобщена методика за "справяне", варират доста спрямо всеки индивид и неговата лична история. То за тва и всеки е "неповторима, уникална индивидуалност", независимо че лесно се класифицират и систематизират личностите, щото индивидуалността НЕ Е личността.

Така че, намирам за съвсем основателна бележката, че всички сме различни. За едни хора

на 24.06.2021 г. в 7:51, _ramus_ написа:

на 24.06.2021 г. в 6:21, marv написа:

Невъзможно е да се справиш сам,

А някои се справят сами, а други не са им достатъчни дори и терапевти.

Просто има различни случаи на "развитие" на следствията от "травмите", поради личното допринасяне на индивида за този процес. За това често цитирам - "Каквото човек сам си направи и цело село не мож му направи"....стига да осъзнае( насочи вниманието си или т.н. прояви преднамереност, различи, разпознае, анализира и разбере причините, изследва отраженията, установи и приеме  наличието), че голяма част от "емоционалните реакции" на стимули от средата, се дължат на "препратки" към вътрешните емоционално "заредени" спомени за преживените травми, които самият човек извършва.  ...или както има един лаф в нашия край - "Кой ми сра в гащите?"... 

А това, да съумее да насочи към качествен себеанализ клиента си, е основната задача на всеки качествен психотерапевт. А другата основна задача е да изиграе ролята на "емоционална патерица" в "разтърсващия" процес на "закъснелия" процес на себеизрастване и адаптация, които е предпоставката за патологичните отклонения в психичните процеси, водещи до високи нива на страдание. Често и до отражение на този стрес като физическа болка(а не само страдание), продиктувано в пренасищане със сигнали към психосоматчната част от психиката ни ("бий се"), което резултира до физическа болка от сковаване на определени мускулни групи, спрямо "посоката" на сигналите. Особено често в случаите, когато не се намира вариант за "отприщване" на тази "натрупана енергия от стреса" във някаква физическа активност.

преди 1 час, _ramus_ написа:

преди 1 час, marv написа:

Според вас какви са причините точно определен типаж от хора да страда от ПТСР и какви са причините

Въобще не ме интересува казусът и няма как да ви оставя да ме завличате в него. Не виждам и кой друг би ви партнирал докато обсебвате темата с вашите си интереси.

Тъй като е налице декларация за нежелание от "завличане" в казуса с ПТСР от един от коментиращите, според който "заигравката" с "Е-сферата" от междуличностите взаимоотношения е "без полза", но пък "громи" "търсенето на ползи" в поведенческите модели на други коментиращи, то аз ще се възползвам да си споделя мнението по зададения въпрос, щото подчертавам - имам желание, тъй като все още "виждам полза и за мен" в това ми действие. Пък и е некоректно да твърдя, че едва ли не -нямам желание, поради "неоткриване на ползи" да влизам в полето на "Е-сферата", а пък да се явявам генератор на стимули, водещи таман до "Е-сферата" във всяка комуникация. И то при положение, че мога да го избягвам, но пък няма да имам повод да изкажа, че съм екстраординарно развит, но няма кой да го знае, щото съм толко развит, че никой упоменат и достъпен за проверка(верифициране) не е достигал подобно развитие.

Причините за страданието при ПТСР се дължат, според мен, на непреодолени граници, отвъд които се реализира намаляване на "значимостта" на преживяната травма/и, които са в основата на този "самопораждащ се цикъл" от мисли-чувства, резултиращ в емоционални реакции, вариращи около "самобвинения"(непреодоляно чувство за Вина).

Колкото и "богато" да е Въображението на човек, каквито и образи да "оживява", структурата на протичане на процеса е една и съща. За това, аз лично, използвам думичката "зацикляне"(също и "вихър" или "водовъртеж") за описание. Щото така оприличавам сглобения ми образ на "движението на потоците" около една "централна чувствена точка", представляваща "местоположението" в пространството на ума, около която се "въртят мислите", а те са "заобиколени" от "завихрени" емоции. И това е "една сфера"(или "мехурче"), което след "захранване с внимание", се явява генератора на емоционалните реакции. ...за това и си позволих да пиша толкова за "вниманието" и след други постове, според мен, се получи полезна форма на поднасяне в темата на детайлна информация относно "Вниманието" и "Внимаването"...

Примери за "зацикляне" следствие от преживени травми може всеки да даде. Също, предполагам и описание на ОКР, което, според мен като форма на вътрешната психодинамика е идентично с тази при ПТСР, но разликата е в наистина преживените травми и въобразяваното очакване от преживяване на такива.

Но, в детайлите има и нещо, което може и да убегне - дефиницията за травма.

В същността си "травма", бих могъл да използвам не само в "негативна конотация", но вероятно това, което ми се иска да изразя като понятие под формата на "позитивна травма", си има точен термин, с който да се именува...не знам, не съм толкова вещ, просто си споделям мнението в тази насока за използването на думата "травма".

преди 4 часа, marv написа:

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Всъщност, пренасочвате вниманието към Посттравматичен стрес и емоционална реакция при свързани със ситуацията стимули.

Да, според мен статията е предназначена точно за такива случаи. Съвсем друг е въпроса обикновено кои типове хора най-често страдат от ПТСР и каква е причината за тяхната безпомощност.

.....и кои не осъзнават, че страдат!

Щото зад "прикритието" на "собствената значимост", "бягството от коментиране" и проявяваното "голямо самочувствие" се съдържат компенсаторни механизми за неутрализиране на "връзките" с изначалната травма от раждането, която си я има като паметов запис в несъзнаваното... ...пък ако на некой "главоч" отново му се породи желание да се "упражнява на значим" с мен - нека прочете нещо и приложи техниката на холотропното дишане и изследва възпроизвежданите паметови записи в процеса....аз лично съм пробвал, но не успявам да остана напълно съзнателен и в момента, когато започна да губя съзнателност се отказвам. Ма, едва ли други са пробвали...повечето тук са само теоритици...ама са Гоуеми...

Но пък и предложението, че единствено с когнитивно-поведенческата терапия може да се постигат резултати, не е целесъобразно.

Има и доста други видове терапии, които са производни от практическата дейност на съответни психотерапевтични школи.

Но съм съгласен, че самата тема, начина и раздела, в който е поставена се отнася тамън до овладяване на ефектите от ПТСР, па макар и да не се съзнава напълно, че се изпитва страдание.

Малко "агресори" могат да осъзнаят, че всъщност проявяват "полярното" на "жертва". Защото при тях "страданието е изнесено навън" и всячески се възпроизвежда волята за надмощие за компенсиране. Независимо под каква субформа на модела на взаимоотношения "жертва-агресор"....примерно "взискателния-свития", "педантичния-мърлявия", "перфекциониста-непукиста", "обичащия-необичащия", "обсебващия-раздаващия се"... това е неизбежно при този модел на комуникиране. Но, пък "изнесеността навън" обуславя липсата на нужда от по-дълбоко осъзнаване за мотивацията на действията при "агресора" и за това повечето хора, които имат установен стремеж за себепознаване, задължително са минали през "фаза жертва" в някакъв модел на взаимоотношения.

Няма травма, няма тригер.

И… животът е страдание. Това страдание или ни прекършва, или ни прави по-силни. Състраданието към ближния не е истинско, ако ти с този свой акт на състрадание не помагаш на ближния да стане по-смел и по-силен, за да бъде най-пълната и разгърната версия на самия себе си.
 

Това, което не се разбира от доста хора в темата е, че проявата на негативни емоции, като раздразнение, досада, гняв към даден човек, група или ситуация не е тригър към един евентуален емоционален брейкдаун за тях. А само в случаите на жива, добре захранвана енергийно травма.
Да се изпитват краткотрайни негативни емоции си е напълно в реда на нещата и е най-здравословното нещо на света. Отреагирал си адекватно, показвайки зъбки или просто си го пропуснал като нещо несъществено и само след 5 минути човек е забравил за това моментно състояние и продължава със задачите си за деня. Когато травмата обаче е тригъртна, силата на емоцията е умножена стократно и може да продължава с години, да се отглеждат всякакви деструктивни мисли и дори да се стигне до крайно състояние на саморазрушение - драмата със застреляните деца в училищата в Щатите и Норвегия, високият процент на самоубийства в някои държави, всякакви форми на насилие без “очевидна” причина или смисъл.

Моят опит показва, че когато човек, дълбоко вярващ в доброто начало, се сблъска с преднамерена, студена, калкулирана и планирана злонамереност, се прекършва. Собственият наивитет и сляпа вяра в доброто, често оставя хората невъоръжени и неподготвени за справяне в подобни ситуации. (Тук не включвам случаите, когато този сблъсък се е случил в детска възраст.) 

Най-тежко е приемането на факта, че човешката природа не е само добро, а най-голямо съпротивление се изпитва при осъзнаването на “Аз самият не съм изтъкан само от добро, тази злонамереност я има и в мен.” Аз също мога да открадна, да използвам, да се преструвам, мога дори да убия човек.
 

Не съм фен на подтискането на емоциите, понеже не смятам, че човек следва да се срамува за част от себе си, която е абсолютно натурална, но просто социално неприемлива. Допадат ми спонтанните хора, които не се боят да се себеизразяват независимо от хорското мнение.

Ако човек не разполага с нужния инструментариум за адекватна навигация на своите реакции и поведение, подтискането на емоциите вреди и с времето започва да се отразява на общото психическо състояние, тъй като човек отрича част от себе си в угода на социалното статукво. За мен това е признак на слабост и инфантилизъм, но прочетох, че има хора, считащи проявата на емоции за слабост и инфантилност. (В случая имам предвид невротипичните хора, не онези, които почти или изобщо не изпитват емоции по рождение.)

 

 

 

преди 5 минути, marv написа:

За мен това е признак на слабост и инфантилизъм, но прочетох, че има хора, считащи проявата на емоции за слабост и инфантилност. (В случая имам предвид невротипичните хора, не онези, които почти или изобщо не изпитват емоции по рождение.)

В случая има и ДДС в мнението, което е поради екстраполирането на твърдението, че конформизмът е признак за слабост и инфантилизъм, и върху изказвания на пишещи във форума(тъй като не уточнявате, че сте го прочел някъде другаде, което подразбира, че това е направено тук). А вече "метакомуникативната връзка" в скобите е неетична, според мен.

Не познавате в достатъчна дълбочина, все пак, пишещите, което и декларирахте в преден пост.

А доколкото се реализира последваща емоционална реакция след проведената Ви комуникация с някои от пишещите, то е добре да прецените доколко силно реагирате и доколко съумявате да контролирате разумните Ви нива на интерпретиране на чуждите думи.

За човекът с никнейм "рамус" е характерно да "натиска" всеки, дори и съвсем лекичко "показан", "тригер". Той е просто предизвикателство!

А Вие не е като да не "подадохте" доста инфо за това с какви "тригери" като предизвикани мисъл-форми, би могло да Ви се въздейства!   

на 24.06.2021 г. в 8:02, marv написа:

Сам сте го задал с темата за тригерите и PTSD.

Все пак има едно име в началото. Да, това е копирано от някъде и поставено тук. 

Само, че, дори въображаемата авторка, а не автор на темата е копирала някаква част, а в последствие е "народно творчество" ... 

Пост травматичните стресове не довеждат само до емоционална нестабилност, а до цялостна промяна на  поведение на човек. Бих казал, че дори да се справи човек с емоционалните си реакции, то определено не ще се реши проблема с изживяната травма. 

Самото поражение върху психиката пък зависи от времето на действие на стреса. Не бих си позволил да го разглеждам, когато е патологичен случая, т.е. е свързан с физическо осакатяване на субекта или на обект много близък на субекта. Както и с настъпила нелепа смърт на някой по време на действието на въпросния стрес на субекта.

 Извън ПТС... хм .. проблематично е когато човек многократно сменя емоционалната си реакция без видим стимул от вън. Дали е от стрес или пост травматично, то няма как да се установи без по обстоен разговор. В някои случаи дори психолог не може да помогне, а си трябва психиатър. Да не говорим, че в тоя случай говорим за "необратима" патология, т.е. има и физиологически поражения върху мозъка. Какво ти само-лечение в тоя случай.  

преди 2 часа, kipen написа:

За човекът с никнейм "рамус" е характерно да "натиска" всеки, дори и съвсем лекичко "показан", "тригер". Той е просто предизвикателство!

некакъв рамус се спряга тука...Некъв урунгел дето въобще не е човек, всъщност...

Къв е тоя и на къв се прави, въобще в калдата? От няколко години го следя - то няма такава надувка, а е толкова елементарен, глупав и небрежен.

Освен това е зъл, нескопосан простак, дето обижда, хули и напада малките нежни форумни души, руши им форумната игра и само се кудоши и подиграва с умните, смелите, начетените, добрите и мъдрите списващи тук.

И най-вече - щото им завижда и гледа да ги обиди, нарани, само и само да им покаже че е над тях.

Аман от такива надувки като него, с голямо его, взряни в пъпа си самовлюбени и надменни тъпаци.

Е тва е свободата на словото

преди 3 часа, marv написа:

Няма травма, няма тригер.

С авторката на анонсираната статия сте на едно мнение. Аз на другото. Смятам, че всяка емоция се поражда от стимул или "запуска от тригер". Подкрепят ме и от уики англ. https://en.wikipedia.org/wiki/Emotion. Те правят разлика с травмения тригер https://en.wikipedia.org/wiki/Trauma_trigger

преди 1 час, _ramus_ написа:

некакъв рамус се спряга тука...Некъв урунгел дето въобще не е човек, всъщност...

Къв е тоя и на къв се прави, въобще в калдата? От няколко години го следя - то няма такава надувка, а е толкова елементарен, глупав и небрежен.

Освен това е зъл, нескопосан простак, дето обижда, хули и напада малките нежни форумни души, руши им форумната игра и само се кудоши и подиграва с умните, смелите, начетените, добрите и мъдрите списващи тук.

И най-вече - щото им завижда и гледа да ги обиди, нарани, само и само да им покаже че е над тях.

Аман от такива надувки като него, с голямо его, взряни в пъпа си самовлюбени и надменни тъпаци.

Е тва е свободата на словото

Бих добавил "Бунак"

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Бих добавил "Бунак"

чудесно, точно в целта.

Сега ще се наслаждаваме другите какво ще му добавят.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Аз на другото.

и аз - на същото, макар да са налице съществени разлики в интерпретациите. Няма тригер, няма реакция - е израз на твърде ограничено виждане, поне според мен. В някакъв тесен контекст, каквото има предвид автора на това - може би, но извън същото - е неадекватно.

Но не ме интересува особено да си намирам мегдан за мненията, при все че за мен самият, те нямат особена стойност. Така ги разбирам сериозните неща, а що се отнася до забавлението - мога го всякак, защото само от мен си зависи, и го умея добре.

преди 12 часа, kipen написа:

В случая има и ДДС в мнението, което е поради екстраполирането на твърдението, че конформизмът е признак за слабост и инфантилизъм, и върху изказвания на пишещи във форума(тъй като не уточнявате, че сте го прочел някъде другаде, което подразбира, че това е направено тук). А вече "метакомуникативната връзка" в скобите е неетична, според мен.

Не познавате в достатъчна дълбочина, все пак, пишещите, което и декларирахте в преден пост.

А доколкото се реализира последваща емоционална реакция след проведената Ви комуникация с някои от пишещите, то е добре да прецените доколко силно реагирате и доколко съумявате да контролирате разумните Ви нива на интерпретиране на чуждите думи.

За човекът с никнейм "рамус" е характерно да "натиска" всеки, дори и съвсем лекичко "показан", "тригер". Той е просто предизвикателство!

А Вие не е като да не "подадохте" доста инфо за това с какви "тригери" като предизвикани мисъл-форми, би могло да Ви се въздейства!   

😳

Правилно ли ви разбрах, че темата е пусната с единствената цел да си натискаме бутончетата и да си гледаме сеира? Наистина ли смятате това за предизвикателство? Защо? 

(Допълненията в скобите в предишния ми пост са нужни, тъй като не всеки човек има способността да изпитва емоции. А децата са беззащитни и не разполагат с нужния инструментариум. Това е факт, фактите не могат да бъдат етични или неетични.)

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

С авторката на анонсираната статия сте на едно мнение. Аз на другото. Смятам, че всяка емоция се поражда от стимул или "запуска от тригер". Подкрепят ме и от уики англ. https://en.wikipedia.org/wiki/Emotion. Те правят разлика с травмения тригер https://en.wikipedia.org/wiki/Trauma_trigger

Разбирам ви, но на английски тригър се употребява във връзка с травма. Когато се говори за емоции, се употребява cause(причина) not trigger. Такава е терминологията. Когато се употреби тригър, е ясно, че става дума за ПТСР.
 

 

преди 1 час, marv написа:

ПТСР

Само, че, колко от хората осъзнават, че го имат въпросния, че да решат да се справят сами с него?!

В повечето случаи някой близък на субекта забелязва промяна на поведението му, като в такива случаи то не е свързано с изразяване на някаква емоция, а напротив симптома е липса на емоции. Самата емоция (в някои случаи) е първично начинание за справянето с ПТС ... Да, има и друг критерий в поведението на субекта = изразност на превъзбуда. 

Определено при ПТС човек не може сам да си помогне. Не знам от къде е оригинала, но може би идеята на "статията" е как да можем да помогнем на друг, ако не е изживял травмата от покъртителното събитие и го преживява и преживява и не може да се "справи" сам. 

Може би първия ни "ход" е да декларираме някаква съпричастност. Само, че пост фактор не е уместно. Опитвайки се да му превключим емоционалността в този случай не ще му помогнем, а напротив, може да задълбочим въпросната травма. Затова и ако се налага някаква помощ, то човека който ще му помогне трябва да се абстрахира от субекта. Да, трябва да "преглътне" факта, че субекта може да го намрази. В другия случай определено трябва да се намери ерудиран психолог (това, че някой има диплома не означава, че е вещ ... за да практикуваш психология си трябва стаж ... и то най-малкото пет години под вещото напътствие на по-опитен психолог ...)    

Проблематиката на съвремието е, че реално човек няма доверени приятели където да "избълва" натрупаната емоция от преживявания стрес. Именно приятелите са тези които помагат в изживяването на по-леките ПТС. Игнорирайки първоизточника на ПТС (някакво само-лечение), пък довежда до натрупване на психично "напрежение", кое не се знае кога ще се "отключи" и разтовари върху друг човек. 

преди 14 часа, kipen написа:

Щото зад "прикритието" на "собствената значимост", "бягството от коментиране" и проявяваното "голямо самочувствие" се съдържат компенсаторни механизми за неутрализиране на "връзките" с изначалната травма от раждането, която си я има като паметов запис в несъзнаваното... ...пък ако на некой "главоч" отново му се породи желание да се "упражнява на значим" с мен - нека прочете нещо и приложи техниката на холотропното дишане и изследва възпроизвежданите паметови записи в процеса....аз лично съм пробвал, но не успявам да остана напълно съзнателен и в момента, когато започна да губя съзнателност се отказвам. Ма, едва ли други са пробвали...повечето тук са само теоритици...ама са Гоуеми...

Не разбирам как холотропното дишане се оказва фактор за някаква значимост? Какво разбирате под “теоретици”? Всеки човек живее напрактика и нищо не му бива спестено.

New Age духовни практики като ценз за значимост и стойност?
 

🙄

преди 30 минути, dioib написа:

Само, че, колко от хората осъзнават, че го имат въпросния, че да решат да се справят сами с него?!

В повечето случаи някой близък на субекта забелязва промяна на поведението му, като в такива случаи то не е свързано с изразяване на някаква емоция, а напротив симптома е липса на емоции. Самата емоция (в някои случаи) е първично начинание за справянето с ПТС ... Да, има и друг критерий в поведението на субекта = изразност на превъзбуда. 

Определено при ПТС човек не може сам да си помогне. Не знам от къде е оригинала, но може би идеята на "статията" е как да можем да помогнем на друг, ако не е изживял травмата от покъртителното събитие и го преживява и преживява и не може да се "справи" сам. 

Може би първия ни "ход" е да декларираме някаква съпричастност. Само, че пост фактор не е уместно. Опитвайки се да му превключим емоционалността в този случай не ще му помогнем, а напротив, може да задълбочим въпросната травма. Затова и ако се налага някаква помощ, то човека който ще му помогне трябва да се абстрахира от субекта. Да, трябва да "преглътне" факта, че субекта може да го намрази. В другия случай определено трябва да се намери еродиран психолог (това, че някой има диплома не означава, че е вещ ... за да практикуваш психология си трябва стаж ... и то най-малкото пет години под вещото напътствие на по-опитен психолог ...)    

Проблематиката на съвремието е, че реално човек няма доверени приятели където да "избълва" натрупаната емоция от преживявания стрес. Именно приятелите са тези които помагат в изживяването на по-леките ПТС. Игнорирайки първоизточника на ПТС (някакво само-лечение), пък довежда до натрупване на психично "напрежение", кое не се знае кога ще се "отключи" и разтовари върху друг човек. 

Всяка преувеличена емоционална реакция е знак, че човек не реагира адекватно. Защо се получава така може да даде отговор специалист. Аз не съм такъв. 

Според мен модерният човек е прекалено мързелив, изнежен и разглезен. Разполага с твърде много свободно време, което не употребява ефективно и скучае. Вместо да седи и да се чуди какво да прави, да вземе да си прекопае доматите, да окоси тревата, да го ожили оса, да го нервира непознат, да прочете нещо наистина интересно, а не фейсбук, инстаграм или снапчат.

Оня ден обучаваме един нов колега и след като го обучихме той буквално избяга с извинението, че имал бърн аут и не можел да се наеме на толкова стресираща работа?! Льольо. Здрав, млад, прав, корав, но страдал човека от бърн аут. 

Или друг колега. Приятелката му го заряза и доктор му дал болничен от 1 месец, понеже му било адски тежко, бил в депресия и не можел хем да работи, хем да страда по любимата. 🙄
Една пък млада и ненагледна девойка, ми звъня 3 дена подред в 8 ч вечерта да ми обяснява защо не може да си направи таргета и колко напрегната се чувствала и как клиентите били арогантни и невъзпитани, а нейната фина душа не можела да преодолее тез ужасни неприятности.

От другата страна пък са дамите в офиса, които преминават през какви ли не ситуации, но въпреки всичко са железни мадами и на тях може да се разчита. Ще ти се нареве през обедната почивка, примерно, но няма нито да й падне качеството на работата, нито ще търси начин да се скрие зад житейските си проблеми. 

Тук пък разбирам, че имало някаква специална игра на “натисни му тригърчето и му гледай сеира”, което вече тотално ме довърши. Ей, голям смях!
 

 

 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

С авторката на анонсираната статия сте на едно мнение. Аз на другото. Смятам, че всяка емоция се поражда от стимул или "запуска от тригер". Подкрепят ме и от уики англ. https://en.wikipedia.org/wiki/Emotion. Те правят разлика с травмения тригер https://en.wikipedia.org/wiki/Trauma_trigger

Всяка наша реакция така или иначе е в отговор на нещо. Иначе нямаше да е реакция. Дали ще наречем причината за раздразнението си тригер или пък ще сведем понятието до отключващите спомени за изживян в миналото стрес, е въпрос на договаряне. Добре е в темата да се уточни към кое от двете ще отнасяме пониятието "тригер" - към всяка по-силна емоционална проява или само към емоционалните прояви свързани с отпечатък от миналото. Иначе може (и вероятно ще се) получат разминавания.

Когато става въпрос за емоционална реакция, да кажем отрицателна, то причината е в това, че нещо предизвиква дисонанс в нас - някакво неудобство, което осъзнавайки го предизвиква в нас желание за прекратяването му. При психическите травми обаче основно значение има отпечатъкът, оставен в човешката памет. Това е начинът по който ние си спомняме събитието и не е задължително този спомен да е точен. Всъщност по-вероятно е да е неточен. Още повече, че с времето ние го подсилваме и изкривяваме допълнително, според това с каква нагласа го разглеждаме. Асоциацията, която едно или друго нещо от живота ни ще предизвика спомнянето не е проблемът, а самият спомен и вложеният в него емоционален заряд. Т.е. нашата нагласа към него. Същият принцип може да се прояви и в далеч по-леки ситуации. Примерно някой който често предизвиква някакво неудобство в нас, било с думи или с поведение, с течение на времето започваме да възприемаме като неприятен и идва един момент когато вече сме с нагласата, че той е неприятен, без значение какво всъщност ще направи. Ние просто виждайки го или мислейки си за него събуждаме съответната емоция. Може да се даде и положителен пример.

Може би е необходимо да се спомене и за силата на първото впечатление, но ще остана само със споменаването поне засега. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Всъщност по-вероятно е да е неточен.

Не съществува спомен... който да е "точен". Въобще не са нужни "вероятности". Степенува се "отклонението", като това по принцип не е много лесна работа да се "измери".

преди 1 час, Shiniasu написа:

При психическите травми обаче основно значение има отпечатъкът, оставен в човешката памет.

въпросният отпечатък е паметов запис на всички аспекти на дадено преживяване. Негативните такива имат приоритет в 'запомнянето' и после - припомнянето. Вече стана ясно че това е атавизъм и е механизъм, който се "прекопира" от по-първичните дялове, като модел и сработване. Но продължен по инерция по отношение на цялостно запазване на преживяване - става проблем, защото при "припомнянето" се реализира из/за/местване на реалността и излизане от адекватността на даден сегашен момент, спрямо реалния физически контекст около субекта.

ПТСД е просто разновидност на огромния натиск, който пораждат "сработванията" при "припомняне" на даден комплексен паметов запис, от мощни негативни и страхови съставни. Довежда до повторно тяхно преживяване. Повторенията отново затвърждават запаметяването и процесът се самоподдържа. Проблемът е - че тя е "токсична" за психичния свят и корелацията е - колкото са по-често и по-интензивни и продължителни 'пропаданията' толкова по-мощни процеси по дезинтеграцията и объркаността на личността. 

Глупостите по "разликата на английски и според кое и кого" са просто игрички за невежи, след като на който и да е език - опита да се анализират поредица от събития, се разгражда първоначално на "причина и следствие от нея" ( е, някои си остават дотам... може би защото повече не могат ).  Дали ще се нарече спусък, според кой на английски било едно, а на български друго, дали според "травма" и какво точно означава това... са просто чесане на сърбежи и празно бърборене, за да се избяга от същността.

ЕМОЦИИТЕ са просто най-бързата форма на психичен реактивен "отговор" на случващите се събития и тяхното психично отражение. Няколкото основни, са инстинктивно постановени. С битието и социалния живот в него - идват и някои допълнителни. Всички висши животни имат свой аналог на 'емоциите'.

ЧУВСТВАТА - са много по-сложен комплекс и са тясно свързани с понятието ПРЕЖИВЯВАНЕ и ИЗЖИВЯВАНЕ. Чувствата и преживяванията от своя страна пораждат емоции и нови чувства... и нови преживявания... Постепенно се образува ПОТОК от тия, който задължително има тенденция да се 'запълни' за да се заличат "прекъсванията". Когато това се насити достатъчно - вече е започнало изместването и интервенцията в дяловете в които се реализира усещането за екзистенция. Подменя се цялата картина на ЖИВОТА и така ЖИВЕЕЩИЯ сред нея постепенно потъва в собствения си сложен микс от заместители.

ПТСД е една от формите при които това се случва съвсем очевидно, но има и много други

======

НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се предприеме само и единствено прекъсвания на НЕГАТИВНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Но позитивните такива не носят толкова вреда, макар че обсебването на преживяванията от тях... става също огромен проблем и също е "токсично" за психичния свят.

Същността на психичното саморазвитие, е работата по идентификация и различаване на "потока", който се генерира "отвътре". Дали някъде ще се нарече "ВОАЛ", дали "ИЛЮЗИЯ" или "САМОМАГИЯ"... смисълът е един и същ. Един популярен автор на поредица от популярни книги, беше употребил за това нарицателното "да спреш света"...   На някои това ще им се стори познато и ще се сетят от кого е. Но и не че поредица от дечица-фантазьори не се емнаха да се вживеят в "магичността" на сънуването и вместо посланието за изход... си направиха нова витка от допълнителни лични магии.

Всички практики за вътрешна работа са някаква разновидност на подготовка и реализация един основен принцип - ПРЕКЪСВАНЕ НА ТОЗИ ПОТОК до неговото пълно стопиране чрез изход от него. А това е огромна и сложна задача... която отгоре на всичко носи и рискове.

Като всеки процес и този също е постепенен, поредица от постепенни наслагвания. Всеки етап е и подготовка за 'следващата стъпка". Невъзможно е да се прескочи етап, защото няма как да се реализира 'следваща стъпка'.

Но огромната съпротива на една "психична маймунка" е именно във привлекателността на вътрешната магия", сред която тя е ситуирана чудесно да 'живее'. Заради това маймунката може да се изхитри да достави отвътре и готов микс от конструирани преживявания как някой "вече е прекъснал потока от магия". Нещо като "сънувам че се събуждам и вече съм буден"... и Ехееее - най-после се събудих от кошмарите си...

преди 3 часа, marv написа:

Здрав, млад, прав, корав, но страдал човека от бърн аут. 

За такива съм подготвил това:

 

След като не иска да копа домати да се упражнява с "борба" с камъни. 

Определено разтоварват от стреса.  

Дали ги мързи или не е без значение, то и мен ме мързи. По-важното е как ползват мързела. Това да се научат поне.

Най-обичам да скучая ...  

преди 4 часа, marv написа:

модерният човек

Според мен въпросния е вече "заразен" от американското "безпокойство" на несигурност. 

ОК, не може да определи с какво да се заним ава, но поне да разбере в какво не го бива. Само, че ... от друга страна му казват: Трябва да напреднеш в кариерата. За тази цел следва да спазваш следните правила. И се почва едно нежелание да следваш правилата, а веднага и сега да имаш облагата на шефа. 

Остави, че няма "качествен мятрял", а че не желаят да са качествени. Те първо искат облагата. Да може да си позволява повече от колкото му се полага. 

Така, че освен ПТС, то в днешно време се търсят емоции. Няма значение какви са. А, що се касае до преекспониране на емоцията, то това си е защитна реакция. 

Стигне ли се да се справяш с емоционалните си стимули, то определено ще попаднеш в по-лошо състояние от един пияница. Той поне ще изтрезнее, ако не му се дава пиене. Примерно ... После ще го хване гузна съвест и ще свърши поне някаква работа. 

Затова и всеки който не консумира алкохол поражда в мен съмнение. Всеки който го прави по религиозни причини го разбирам и зачитам, но този който го прави по неясна причина, то определено е съмнителен. 

Да, алкохолът е добро средство за справяне след моментни стресови състояния. Който и каквото да ми "проповядва" или да предписва някакви лекарства.