преди 9 часа, by_chechi написа:

Баси шоуто на умници ! Трябва да продължава ! 

Душеведци…🙄

преди 11 часа, _ramus_ написа:

не става с писания...

Като не става що пишеш?

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Байдъуей - от опит мога да кажа смело, че си разработих нохау за самостоятелна работа с травмиращи спомени. това - преди доста години - над 30. Изчиствал съм го с години, пренасял съм принципните положения при други хора и те да опитат... Това доста ме обогати - още в "началните етапи"

Както и предполагах. Разработил бил ноухау….

Оттам и “собствената” терминология.

 

преди 11 часа, Радул написа:

Имате проблем с емоционалните си тригери? Pull the Trigger!!!

Това вече го споменахме като метод! Установяване на вътрешния страх и директна атака.

Само че колко човека бяха склонни да се включат в погото на "Черната овца" на Ахат, на времето?!?

Па и колко дето "надскочиха" личния страх, съумяват да подпомагат в това и "следващи по ЕГН", а не да "застинат" на ниво "касов апарат"

преди 5 часа, marv написа:

Като не става що пишеш?

Както и предполагах. Разработил бил ноухау….

Оттам и “собствената” терминология.

Ми вероятно "не става", щото изисква некои да мисли самостоятелно, па и да може да прави съпоставки, да открива аналогии, да извършва пренос на смисли и да разбира какво пише друг човек. А не да чака наготово написани правила(с познати термини), при чието изпълнение да се вживява в ролята на "големия шеф" и по комплексарски да ръси "етикетчета" като "льольовци", а всъщност да е на интелектуално ниво - "касов апарат", с малко повече оперативни бутончета на забележителния ъпгрейд - LED дисплей.

Кът ти е толко приятно с "железните колежки от счетоводството", що напускаш "харема" ....да злобееш?!-тъпо... ...да си търсиш "попълнения в харема"?!?- още по-тъпо... ...плати си ДДС-то, а не го сторнирай тука....(ся остава и за ДДС-то да се хванеш...бай Иване) ... 

За всичко, което споделих по твой адрес по-горе, бих могъл да използвам и позната за теб психологическа терминология, та и да го организирам като академично оформен текст....ще ми заповядаш ли да го направя, на мен "льольото", щото не ти се "занимава"(а не че не можеш) да откриеш аналогиите самостоятелно?

Можеш да допринасяш за темата повече от посредственото ти представяне до момента! Само че вече си тригериран, а както спомена и рамуса - един път кат "се запали" трудно се "гаси" докато "гори".

преди 18 минути, kipen написа:

Можеш да допринасяш за темата повече от посредственото ти представяне до момента! Само че вече си тригериран, а както спомена и рамуса - един път кат "се запали" трудно се "гаси" докато "гори".

Не, не може. Той сега се кефи на възможността да провокира разнообразни реакции - негативни в едни и позитивни в други (главно тези, които реагират без да мислят и чисто емоционално след като някой напише мнение, каквото и да е мнение, срещо рамус, без да осъзнават, че въпросното мнение всъщност обижда и самите тях - ами малоумници, меко казано). По-добре не се занимавайк с този. Така или иначе не е способен на нищо смислено. В началото заблуди и мен, че има някакви познания, но то се видя в последствие колко е жалък.

преди 49 минути, Shiniasu написа:

Така или иначе не е способен на нищо смислено.

Бях до мястото докъдето въпросния избликна с простащини, твърде сходни с някои други простаци сред форума. Чак прекалено сходни. Особено с обръщението "е" във въпросителна форма ...

Винаги съм се чудил на това, което се случва в мига в който някаква имитация и подражание се сриват и се покажат оголено озъбените и глуповати примитивизми. От друга страна - това е начин на живот на толкова много хора...

Честно казано никога не съм го разбирал - техния свят. Вече зная много за света им, но... при липса на един специфичен резонанс - не получавам задълбочено разбиране.

Както и те никога няма да имат достъп до моя, въпреки многогодишните ми напъни да се случи.

Приемам ги тия работи и карам напред... но чак в последни години. Писането ми тук е една от целите и средствата едновременно - в тази посока. Никога не съм имал резонанс с "тази част от народа" сред социалното си битие... и виртуала ми даде възможността да опозная по-добре себе си и тях. Не че това с нещо повлия на невъзможността ни за общуване...

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Много съм любопитен какво въобще ще остане за "превеждане", както и че всеки превод... губи нишката на оригинала... в някаква степен.

Определено дори и при качествен "превод" ще оставя и собствен отпечатък и "нишката" мое и да се "скъса". Или както казваме по нашия край -"Ако много напъваш ке земе да се скине". Ще пробвам обаче, нали има възможност да бъда коригиран и така да се работи в екип по ползотворността на темата.

Бих започнал превода от "по-рано":

на 29.06.2021 г. в 19:51, _ramus_ написа:

Заварените негативни преживяващи сработвания често имат сложен характер. Не е достатъчно само да се "стопира" стартирането, но поне  се започва от това.

Обаче... тия, които го пробват и им се получи ( също и когато НЕ им се получи )  изгубват мотивация да "продължат" . Нещо повече - не само че губят мотивация, а и се появяват страхове и съответно - съпротиви - да го реализират.

"Травмирането" е налично още от ранна детска възраст. Богатото детско въображение може да "направи от мухата слон" и това да се "капсулира" и да си "дава подавки" в зрелия живот. В случая не става въпрос за и са изключени хората, с нанесени сериозни травми в детството, т.е. не коментираме патологични случаи, в които често се стига и до медикаментни предписания от психиатър, щото психотерапевтирането или самостоятелната работа не могат да подпомогнат достатъчно, поради нарушени вече физиологични процеси (силно въздействие на травмата и проява на потология дори на физическо ниво).

Тези "подавки" се изразяват в несвойствено за ситуацията емоционално свръхреагиране, което изкарва човека от зоната на пълен самоконтрол.

Най-честият метод за възвръщане на съзнателния контрол е "разсейването", което също често е заучена реакция още от детството. В психологията това действие е описвано като защитен механизъм или т.нар. "изместване". 

При прилагането на този метод се получава бърз резултат и не се замисляме на какво се е дължала по-интензивната ни емоционална реакция. "Влизаме си в релсите" и не обръщаме повече внимание на случката, щото още при замислянето ни защо се случи така, нещо отвътре ни кара да чувстваме дискомфорт и ..."затваряме страницата" и си продължаваме напред."

 

За да се "върже" смислово като по-простичко разказана история , продъжението на "превода" е по следващия пост:

преди 20 часа, _ramus_ написа:

ще пробвам да отговоря:

"Травма" е ясно какво е и може да се зачете. Вече беше посочено в темата че тя е събитие с мощен страхов момент, отразен и паметово запечатан заедно с преживения страх. Впоследствие поради някои психични инстинктивизми, при дадено събитие травмираният субект прави връзка по сходство или аналогия, като при това "автоматично се "извиква" отново запечатаният запис, включващ мощно страхово преживяване.

При животните припомнянето на вече минал негативен запис, е заради усвояване на оцеляващ опит и така е програмиран и в човека. Обаче в човека са налични много по-сложни и комбинирани психични процеси и различните "запечатвания и припомняния" вече се придружават с мощни 'съпътстващи' компоненти - много по-богати, много по-важни, от "основния запис на самото събитие".

Мощното страхово преживяване се явява основният проблемен момент във всяка травма. Не споменът, като това, което се е случило, а фокусът на припомняне се явява именно запомнените негативен микс от чувства, които на свой ред генерират нови записи и допълнително стабилизират "припомненото" (като го променят при всяко припомняне)... Всяко припомняне изважда приоритетно негативното преживяване, което от своя страна се преживява вече в 'сегашно време" - нямащо по време и реална фактическа обстановка никаква връзка със времето и събитията в 'спомена'.

Образува се специфичен пренос на преживявания, които напълно изместват 'сегашния момент" и правят несъществено отдалечеността на припомненото, от "сегашното".

---------

Втората част на въпроса е за мен - поради комбинации, наслагвания - на основата на преживяното и особеностите на "Преживяващия ги".

По принцип - всяко травмираща случка, служеща за генератор на травмиращ спомен, се регулира по специфичен начин в психичния свят. Налице са процеси по "асимилация" на негативното преживяване... както и други компенсационни психични трикове с които се задържа психичния баланс. При някои хора, обаче, тия механизми не сработват адекватно, в други случаи се получават наслагвания с вече "повторения"...

По отношение на "повторенията" има още един капан - при сработване на травмиращо преживяване и преживяването му отново... поради многобройните повторения, без възможност за "компенсация" се изменя постепенно целия психичен план на възприятие и отражение. В конкретния смисъл с кучетата - кара някои хора да "привиждат" кучета, лай, атака и дори ухапване непрекъснато, без значение какво се случва около тях.

Наслагванията на няколко психични механизми за оцеляване, в комбинация с различни оцеляващи програмни инстинктивизми - понякога се случват да се 'сработят' и да увеличат преживяването още повече. Едното задвижва другото и се получава микс, който вече е доста сложен за "разплитане"....

........

 

"За съжаление, при подминаването на прекомерните ни емоционални реакции, пропускаме нещо много важно. Да спрем за миг и обънем поглед на нас си като хора, защото във всяка ситуация, в която реагираме в повече, всичко което може "да ни извади от релси" е възможност да погледнем "вътре в нас". Да се поопознаем и извън ежедневните, рутинни задачи и преследване на цели в живота, защото човек расте и се променя. А често промяната във вътрешния ни свят се "разминава" с това, което си налагаме да бъдем, следвайки нормите във външния свят съобразно целите, които сме си поставили.

При вече "натрупано разминаване", между това което съзнателно искаме да сме и това което действително сме, се появяват и "подавките" от преживени травми в миналото. А същите се "задействат посредством т.нар. "тригери".

Важно условие да се справим с подобни ситуации е да разберем, че това се дължи на налична  в паметта ни "психологическа травма". Същата може и да е изразена в паметта ни от преживяна физическа и психическа травма, но и само от психическа. Съответно е свързана или с болка и страдание или само със страдание. А травмите представляват спомен, свързан с изпитването ни на страх. Или при по-тежките травмиращи спомени - свързани са с изпитване на ужас. 

"Откритието", че пазим спомени за травмите ни, обаче, не бива да ни стресира допълнително, което можем да избегнем лесно.

За целта е важно да осъзнаем, че всичко, което не ни убива ни прави по-силни. Дори животните се учат от преживените си травми как да се предпазват от допускане на бъдещи такива.

А и също така е добре да разберем, че ние също сме подвластни на инстинкта за самосъхранение, който се допълва от способността ни да учим. Ала в случая с травмите, често се получава едно "автоматично повтаряне" на преживяването на чувството, свързано с травмата, което влияе и на емоциите, които пък ни пречат във взаимоотношенията или като цяло способността ни да действаме спокойно в стресови ситуации.

Съответно така не се учим, ами повтаряме едно и също. Спираме развитието си. Отделно пък "придвижваме" спомена от миналото към сегашния момент и така не можем "да го пуснем", ами си го поддържаме "жив". Често от многократното припомняне се стига и до ситуации, в които вече изпитваме страх да изпитаме отново страх. Също така можем да си въобразим, че нещо се случва в действителност, а това да е просто очакване същото да се случи, но не и случване със сигурност.

За това е добре да се действа превантивно, а това е възможно когато установим, че пазим спомени за отминалите ни травматични преживявания.

В този смисъл прекомерното ни емоционално реагиране е благодат, защото ни е показател, че има какво да намерим, а и накъде да търсим в зависимост от обекта, действието или обстоятелството, което е предизвикало емоционалната ни реакция. "

 

Как е "превода" до момента?

на 30.06.2021 г. в 2:09, Inana.. написа:

Пробвали ли сте "Енергийна Психология " ?   Ако проявявате интерес , пишете ми на ЛС за координати.

Благодаря ти, че ми предлагаш помощ, като се вмъкнах тук не съобразих, че може да изглежда така. Аз още с регистрирането във форума с това се занимавах и доста търсих инфо. И както търсих и мислих какво как, си спомних една забравена случка десет години преди инцидента, докарал фобията. И реших, че е карма. Като тийнейджър причиних страдание на баща си, като го излъгах, че са ме гонили кучета, а самият той е преживял като малък ухапвания, та си представих какво е изпитвал после. Както и да е, може да изглежда за някои идиотско, но това е положението - според мен по-добре е да се справям сама без психолози (наскоро отклоних предложението на една психотерапевтка и не отидох) или да си живея с това. Защото проблемът може само да се трансформира в някакъв друг вид според моите си "непопулярни" съображения )

на 30.06.2021 г. в 2:29, kipen написа:

Обаче таман се размазах в калта и гледам зад върбите до реката легнал си овчаря и се хили. И ми се гаври, че "за малко и да я рипна реката". Малее как си бех с ножицата като му се засилих, та нема да бега ли, мамицата му.

Забавлявал се глупака и си го получил страха. Ама представи си и неговата не е лесна, ако (най-вероятно) живее със себеподобни, понеже подобното привлича подобно. Лекуват се един друг "по овчерската" като в "Записки по българските въстания" на З. Стоянов. Имал си голям късмет да се "разхипнотизираш". 

на 30.06.2021 г. в 1:08, kipen написа:

За "справянето" с фобиите, според мен, е подходяща хипнотична регресия.

Да, някога и аз го разбрах, има и реклами... но аз имам спирачки по отношение на тези методи. Във всеки случай, това, че хипнозата е ефективна срещу фобии, разкрива много за механизма на самата фобия, как се появява и какво представлява. Тя е частен случай на голям клас най-общо "зависимости", в това число и приятни. Стигнах до предположението, че фобията е следствие на самохипноза и затова трябва да те "разхипнотизират", но това се случва на едно доста ниско ниво, и задължително в определено изменено състояние на съзнанието... а аз не искам пак само "всичко да ми се случва", без да мога да "правя". 

По този повод вчера се сетих за нещо, което може да обясни отношението ми и ще цитирам малко текст. Няма проблем, ако не се интересуваш, не е нищо конкретно... Той е от книгата "Living Jime" на човек на име Морис Никол, психиатър и ученик на Гурджиев, а преди това е бил студент и сътрудник на Юнг. 

Цитат

„Обикновеното ни съзнание ни свързва със себе си и с нещата. По време на сън качеството на нашето съзнание е изменено. Дава един вид осъзнаване и връзка. Когато се събудим, степента на осъзнатост и формата на връзката са променени. Но въпреки че можем да признаем истината за това, не смятаме, че могат да бъдат възможни още по-нататъшни видове съзнание, даващи нови степени на осъзнаване и връзка. Нито смятаме, че много от нашите неразрешими трудности, недоумения и въпроси без отговор по необходимост съществуват заради вида на  съзнанието, което притежаваме естествено, и че нова степен на съзнание би могла или да накара нашата осъзнатост за тях да изчезне, или ще доведе до изцяло ново отношение към тях.

 

Понякога съзнанието е сравнявано със светлина. Увеличаване на съзнанието се уподобява на увеличаване на светлината. Но евентуално ще видим, че увеличаването на съзнанието не означава само, че виждаме с по-голяма яснота онова, което преди е било неясно. Качеството е променено. В настоящия миг човекът, който сам го преживява, е променен. Не само количеството на съзнанието е променено, а самата му природа.

Какво доказателство има, от физиологична страна, за нивата на съзнание в човека? Какво учи неврологията?

В своето учение за нервната система Хюлингс Джаксън, предтечата на английската неврология, я схванал като интегрирана система от нервни нива, при която по-високото държи под контрол по-ниското.

Трябва да разберем, че нервната система не е едно нещо, един състав, еднородност. Това е структура от различни фракции нервни клетки, съчетани и свързани помежду си на принципа на мащаба и очевидно ръководени от мозъчната кора, която сама показва различни пластове или нива от нервни клетки.

Джаксън учи, че ако действието на по-високо ниво в нервната система е отслабено, дейността на по-ниско ниво е освободено. По-ниска функция заменя мястото на по-висока функция. Основното, което той подчерта, беше, че никога не бихме могли да разберем действието на нервната система, разгледано физиологично, освен ако не вземем предвид този фактор на освобождаване, тъй като много симптоми на нарушена нервна функция се състоят в явления на освобождаване.

Необходимо е да се разбере ясно какво е имал предвид. Представете си учител, отговарящ за клас момчета, и да предположим, че учителят представлява по-високо ниво, момчетата по-ниско и че целият клас представлява „интегрирана система“, която работи по определен начин. Ако учителят отива да спи, долното ниво е „освободено“ - тоест момчетата започват да се държат както им харесва, а системата сега работи по съвсем различен начин.

Това се дължи не само на факта, че учителят спи (което Джаксън би нарекъл отрицателен фактор - тоест той сам по себе си не поражда никакви прояви или симптоми), а по-скоро до освобождаването на момчетата от контрола, с произтичащо разстройство. С други думи, ако по-високо ниво на нервната система не работи, отсъствието на нейната функция не може да се бъде разпознато само по себе си. Ще се прояви единствено освободената активност на по-ниското ниво и само тя може да бъде изследвана. Функцията на по-високото ниво просто ще липсва и ще бъде невъзможно да се изведе нейната природа, защото ще сме в способни да възприемаме и изучаваме само освободените дейности на по-ниско ниво.

Да предположим, че учителят става невидим, когато заспи и че не знаем нищо за правилната

работа на един клас. Виждаме само няколко момчета в състояние на безпорядък и от това разстройство не можем да заключим нищо за правилната работа на класа. Тя ще остане неизвестна за нас.

При липса на по-висока функция задължително се появява по-ниска функция, и последната е от различен ред. По-високата функция не може да бъде изведена от по-ниската. Ако мислим по въпроса от позицията на нива на съзнание, тогава под нашето обикновено ниво съществува по-ниско ниво, от друг ред. Когато нивото на обикновеното съзнание е нарушено, Джаксън наблюдавал, че често има подчертан възход на подобни на съновидения състояния, които той приписва на освобождаването на активностите на по-ниско ниво.

Самото друго качество на съзнанието се проявява, защото на това ниво нещата могат да бъдат свързани помежду си по начин, невъзможен на обичайното ниво и ние сме изложени на фантастични влияния, кошмари и др., които не съществуват на по-високо ниво. Когато има много необикновени противоречия в личността, това подобно на сън състояние има тенденцията да възниква по всяко време и да затруднява живота.

Ние нямаме право да вярваме, че обикновеното ни ниво на съзнание е най-висшата форма на съзнание, или единственият начин на опит, възможен за човека. Не можем да кажем, че обхватът на вътрешния опит за себе си е неизбежно ограничен или до съноподобни състояния или до обикновеното съзнание. Трябва да разгледаме възможността не само че има ниво над нашето обикновено ниво на съзнание, за което сме пробудени само понякога, но че нашето обикновено съзнание се интегрира в по-голяма система, когато това се случва.

От тази гледна точка нашето обикновено съзнание ще трябва да се разглежда като освободен феномен. Ще трябва да се изучаваме от ъгъла на дезинтегрирани и неинтегрирани индивиди. От физиологична гледна точка това, което може да се каже по отношение на доказателството, е че нервната система изглежда далеч не е напълно използвана при обикновени условия. Но този вид доказателства, клинично казано, не са лесни за системно изложение.“

 

преди 22 минути, witness написа:

По този повод вчера се сетих за нещо, което може да обясни отношението ми и ще цитирам малко текст

Интересно - значи някакъв текст, от отдавна починал човек... можел да послужи за "обяснение" на някого, (без никаква връзка по време и място на автора), защо той "имал дадено отношение"!!!

Ако не е в един текст, ще е друг - защото все пак нуждата от 'обяснение през рефлексия през нещо си" е толкова необходима за авторката.

Затова е и толкова 'работата с текстове, идеологии, учения'... важното е да върви играта на бягство. "Това не е за мен", "за другото имам спирачки".... Оказва се, че дори не са спирачки а е специален вид на "отношение" , което било обяснено с нечии чужди думички от писания.

Не е нужно някой да е психолог, за да забележи че всичко това са опити за рационализация на обикновени страхове. При това - в толкова чист вид. А са просто опити за криене - защото ирационалното няма как да се покрие с рационализми, колкото и да се "привиждат' в едни или други писания или концепции.

преди 25 минути, witness написа:

на 30.06.2021 г. в 2:29, kipen написа:

Обаче таман се размазах в калта и гледам зад върбите до реката легнал си овчаря и се хили. И ми се гаври, че "за малко и да я рипна реката". Малее как си бех с ножицата като му се засилих, та нема да бега ли, мамицата му.

Забавлявал се глупака и си го получил страха. Ама представи си и неговата не е лесна, ако (най-вероятно) живее със себеподобни, понеже подобното привлича подобно. Лекуват се един друг "по овчерската" като в "Записки по българските въстания" на З. Стоянов. Имал си голям късмет да се "разхипнотизираш". 

Ами "късмет" не бих го нарекъл. Аз малко не вярвам в случайността, а в невежеството ми за връзките между събитията в живота ми.

Също така "лечението по овчарската" съм го минавал под формата на обучение и за това, ма грам не ме учуди реакцията му. Даже малко мазохистично се изкефих, че и човека се е надявал да прескоча реката

Но пък в еуфорията от "освободената енергия" следствие на надмогването на страха от кучета, в комбинация с напушилия ме смях при спомена как се изпльосках в калта, малко съжалих за реакцията ми с ножицата, щото им знам положението на овчарите и как работят за една храна и цигари. Пък и не споменах, че се овладях и просто му обещах докато съм началник на горския участък "Мелник", дърва за зимата да не види..та ми се извинява ли, извинява човека, докато не му поисках компенсация с некоя керка или племеница...тогаз стана сериозен, ти дъ видиш

преди 25 минути, witness написа:

на 30.06.2021 г. в 1:08, kipen написа:

За "справянето" с фобиите, според мен, е подходяща хипнотична регресия.

Да, някога и аз го разбрах, има и реклами... но аз имам спирачки по отношение на тези методи.

Аз за това уточних, че не се намират лесно, признати специалисти по ХР, също и защо.

преди 25 минути, witness написа:

Стигнах до предположението, че фобията е следствие на самохипноза и затова трябва да те "разхипнотизират", но това се случва на едно доста ниско ниво, и задължително в определено изменено състояние на съзнанието... а аз не искам пак само "всичко да ми се случва", без да мога да "правя". 

Ами ако прегледаш по-задълбочено метода, който си практикува рамуса, лесно ще откриеш аналогията, само дето той сам се е "разхипнотизирал". А в първата част описва подготовката си за навлизане в ИСС. Той "прави" като остава "всико да се случва" и го анализира и последствие може да предприеме съзнателни действия по "отработване", щото си е направил що-годе безстрастен анализ.

 

преди 25 минути, witness написа:

По този повод вчера се сетих за нещо, което може да обясни отношението ми и ще цитирам малко текст. Няма проблем, ако не се интересуваш, не е нищо конкретно.

Ами конкретно е, та даже детайлизирано...

преди 11 минути, kipen написа:

Ами конкретно е, та даже детайлизирано...

тъй ли? я да питам - за пояснение:

За думичките в цитата ли се отнася - нейния случай, 'конкретното", че даже и "детайлизирано"?

Отделно от това - примерът от спомена за кучетата, отново го преразказа "преживно", твърде емоционално, но без съществен анализ, преглед, детайли в наблюдателната част... Примерът е за толкова проблемния компонент на "преживяването", който направо подменя "записа"... Останалите "добавки" отново стигнаха до главно емоционалните детайли относно "кой, какво, как реагирал, защо и какво си помислил, кой какво направил другия да направи нещо си..."

ДРУГО - хипнозата е сложен метод и въобще няма нищо общо с това, което по-горе представих. Ползването на хипнозата за терапия е много спорен въпрос откъм 'позитивен краен резултат". Набъркването навътре, при хипнотичен сеанс... е доста рисковен процес и преди да се впусне терапевт за намеса в тази посока, трябва и пациента и той да поемат отговорност за възможни 'проблеми'...

Ами - Не! За цитирания от нея текст и функционалисткото обяснение на различните рангове от програми при съзнателното и безсъзнателното вземане на решения.

преди 31 минути, witness написа:

Благодаря ти, че ми предлагаш помощ, като се вмъкнах тук не съобразих, че може да изглежда така. Аз още с регистрирането във форума с това се занимавах и доста търсих инфо. И както търсих и мислих какво как, си спомних една забравена случка десет години преди инцидента, докарал фобията. И реших, че е карма. Като тийнейджър причиних страдание на баща си, като го излъгах, че са ме гонили кучета, а самият той е преживял като малък ухапвания, та си представих какво е изпитвал после. Както и да е, може да изглежда за някои идиотско, но това е положението - според мен по-добре е да се справям сама без психолози (наскоро отклоних предложението на една психотерапевтка и не отидох) или да си живея с това. Защото проблемът може само да се трансформира в някакъв друг вид според моите си "непопулярни" съображения )

Ако Осъзнаваш , че се чувстваш добре и смяташ , че можеш да се справиш сама с даден "проблем" - нямаш нужда от помощ.

Помощ се търси , когато излезеш вече от зоната на комфорта и Осъзнаваш , че имаш нужда от корекция и решаване на Проблем.

преди 9 минути, Inana.. написа:

Помощ

Душко, и ти ли почна вече помощи да предлагаш, като че това са детски ясли и предлагаш помощ с прегръдка целувка "да мине ударенкото и да спре да плачка". Та при теб да не би да е "минало" - вече толкова години?

Популярната фантазна измишльотина "енергийна психология" не е нито енергийна, нито е психология. С какво точно си се изфантазирала че ще "помогнеш" - с розови еднорози и вселенски истини ли?

 

преди 3 минути, _ramus_ написа:

Душко, и ти ли почна вече помощи да предлагаш, като че това е детски ясли и предлагаш помощ с прегръдка целувка "да мине ударенкото". Та при теб да не би да е "минало" - вече толкова години?

 

Бебе , "моите проблеми " , така наречени са само в Твоята Глава !  Опитай се да направиш разлика между Реален , Обективен статус и Въображение , породено от личен дискомфорт в самият теб.  Понеже тези "психически картинки " , които ми проектираш върху образа ти ги раждаш и аз нямам нищо общо с тях .  Ако имаш нужда от помощ - пиши ми .

преди 3 минути, _ramus_ написа:

Душко, и ти ли почна вече помощи да предлагаш, като че това е детски ясли и предлагаш помощ с прегръдка целувка "да мине ударенкото". Та при теб да не би да е "минало" - вече толкова години?

 

Ти къде се бъркаш в неща, които "не разбираш"!

Няма по-голяма помощ от приятелка от това да се седне на по кафенце, да се пооплачат една на друга. Всяка да зарази с пристрастията и отношенията си другата, да си споделят коя как е преживяла обида от некой "нескопосаник" или "дрисла", как се била "справила" с дразнителя. И накрая след редове от сълзи и сополи да пляснат, та да се прегърнат, облекчени. Но не и "задълбали" в причините, а само коментиращи готови, назубрени решения.

Жени с изразена способност за безстрастно анализиране на собствения им свят, от няколко гледни точки, са рядкост. Повечето жени са праволинейни в оценките си за себе си. Но пък за "оценките навън". Просто ТЕ ЗНАЯТ, независимо от "дали".

преди 14 минути, Inana.. написа:

Ако имаш нужда от помощ - пиши ми

що, пак ли ще фантазираш че "кърмиш"... като подаваш на някого от твоите биберони?

Не са нужни "глави" за да се забележат 'проблемите ти" - ти си ги пишеш сама, доброволно, вече години. Достатъчно е да се зачетат няколко... от изтрещялите писания... и става ясен модела, при това без особен напън или специализирани знания и опит.

Бягствата не решават никое преодоляване и нямат нищо общо с тях. Бягството е просто инстинкт, проявен когато е нямало друго.

Да избягаш, за да тушираш травма - не е успешно в никой случай. Решават се краткосрочни проблеми, главно от емоционално-чувствен характер. Дава се възможност за "поемане на въздух" ...

Но при задържане в "бягството" става налична точка, от която вече "няма завръщане". И Избягалия се обрича на 'самотния си остров' . Обрича се на стопирано време, на безкрайни цикли от повторения... И всичко това - само от страх, за да не се допусне ново преживяване от друг страх - записан паметово колко е "ужасен". 

Времето, събитията и мястото от паметовия запис - отдавна са минали и заминали... Но преживяното и записа карат "спомена" да прави "машина на времето и пространството". И да се повтаря, колкото повече се повтаря, толкова повече... И заради тия "циклични повторения" и фантазните им бягства "никога да не се повторят" и "боже колко е страшно", се спира развитието.

Всъщност бягството спира развитието, като безкрайно отлага директната среща и нейното отработване.

преди 55 минути, witness написа:

книгата "Living Jime" на човек на име Морис Никол

"Living Time", сгрешила съм буквата. Да се поправя за всеки случай.

преди 13 минути, kipen написа:

Жени с изразена способност за безстрастно анализиране на собствения им свят, от няколко гледни точки, са рядкост

Ако в това изречение "ЖЕНИ" се замести с "МЪЖЕ" все така ще е актуално.

преди 37 минути, kipen написа:

Той "прави" като остава "всико да се случва" и го анализира и последствие може да предприеме съзнателни действия по "отработване", щото си е направил що-годе безстрастен анализ.

Всеки анализира според възможностите си, и това е важно, но по време на "случването" е важно "присъствието" и там е проблемът, че го няма обикновено, въпреки да се мислим за присъстващи. Това е особеността, умение, на което се учиш сам, макар да има много школи и учители. Те могат да те напътстват, но истинския "чалъм" не се учи. Точно той идва от онзи "друг ред". И се познава по резултатите. В случая с Рамус... ще си замълча  

току-що, witness написа:

"Living Time", сгрешила съм буквата. Да се поправя за всеки случай.

Цитатът беше достатъчен за придобиване на представа за парадигмата на автора. Дали Джими или време е в заглавието не е толкова важно.

По отношение на ИСС руснаците имат доста изследвания, а пък този е минал техна школа. Имам една книга за изменените състояния на съзнание, на една руска авторка - Павлова, която ми я подари на Word, едно приятелче от Москва, дето се занимава с организиране на литературни събития. Вълнува се жената от ИСС-тата, уважава много П.Д.Успенски. Ако не е преблем руския, пък и имаш желание мога да ти я шерна, но за твое ползване, че има авторски права все пак. Но и аз съм на мнение като рамус, че "бягството" в интелектуализации не решава "проблеми", които си установил за себе си, а ги "отлага във врамето".

Обърни внимание, че автора използва определения "обикновен" в контраст на "необикновен" и определена форма на понятието за "съзнание", която не изчерпва целия смисъл на "съзнание", които се използва в езиците. Едно е "изменено", друго е "необикновено"!

преди 5 минути, witness написа:

но по време на "случването" е важно "присъствието" и там е проблемът, че го няма обикновено, въпреки да се мислим за присъстващи.

А като "присъстваш", според теб това ще има задължително по-ползотворен ефект при вътрешната работа?!

Не залагай на това!

Едно е да присъстваш, друго е да си съзнателен в "съня" или "регресията", които, и двете по "руските стандарти" са ИСС.

Аз примерно често съм съзнателен в сънищата си, но пък същинската работа по анализа я правя след като се събудя, щото емоционалните заряди, освобождаващи се в съня често са лимитиращ фактор за качествения анализ, щото понижават когнитивната способност, която иначе имаш в "будно състояние".

Верно, че понякога инфото, което можеш да смелиш в съня е с невероятен обем, ама по-често си с орязаната версия и просто наблюдател.

Комуникирах преди време с една мацка, дето беше също самоука, и бе постигнала съзнателен контрол кой сън да сънува. Така че съм с леки "резерви" към конвенционалните описания на процеса на сънуване единствено като "разтворено кошче за боклук, дето докато си почиваш и хвърчат некви Е-багажи от деня или по-назад".   

преди 1 час, _ramus_ написа:

Отделно от това - примерът от спомена за кучетата, отново го преразказа "преживно", твърде емоционално, но без съществен анализ, преглед, детайли в наблюдателната част... Примерът е за толкова проблемния компонент на "преживяването", който направо подменя "записа"... Останалите "добавки" отново стигнаха до главно емоционалните детайли относно "кой, какво, как реагирал, защо и какво си помислил, кой какво направил другия да направи нещо си..."

Идеята ми за споделения спомен се разминава с твоята идея, как е трябвало да го представя! Предадох го точно "преживелищно", нерафинирано.

преди 46 минути, witness написа:

Всеки анализира според възможностите си, и това е важно, но по време на "случването" е важно "присъствието" и там е проблемът, че го няма обикновено, въпреки да се мислим за присъстващи. Това е особеността, умение, на което се учиш сам, макар да има много школи и учители. Те могат да те напътстват, но истинския "чалъм" не се учи. Точно той идва от онзи "друг ред". И се познава по резултатите. В случая с Рамус... ще си замълча  

Няма го, ако му позволиш да го няма. Но е наистина важно да запазиш една част от себе си като страничен наблюдател на случващото се. Примерно при разминаване с голямо куче по улицата изпитваш страх. Дори и кучето да не е агресивно и да е със стопанина си - страхът е нормален всъщност, защото това е реакция целяща да изостри вниманието и готовността ти за реакция. Така че да се опитваш да не се страхуваш в този момент, не е решение, а е и невъзможно. По-важното е да запазиш присъствие. Така или иначе винаги кучето може да не те хареса и най-малкото да се разлае, без значение дали те е страх или не. Не знам дали това последното ще ти е от помощ или ще има обратния ефект, но е истината. Тези легенди, че ако не се страхуваш, кучето няма да прояви агресия, не са верни. Та в ситуация, в която изпитваш страх срещайки се с куче, просто се отегли, но спокойно (доколкото можеш) и без да губиш присъствие. Винаги ще има кучета, които да се проявяват агресивно - това е в природата им. Но повечето случаи всъщност не са такива. Страхът обаче прави така, че човек да запомня именно случаите, които кореспондират с нагласите му. Затова и събитията от детството, когато нагласите не са така ясно-установени, дори и невинни на пръв поглед, в последствие могат да създадат силна предразположеност към съответните мисли и действия. 

Страх от кучета, страх от високи скорости или от високо, страх от удавяне докато се къпеш и др. под. всъщност не са някакъв чак толкова голям проблем, оказващ сериозно влияние върху живота, че да се опитваме да го преодоляваме с хипноза или друга терапия. Това не е страх, който трябва да посрещнеш на всяка цена и от който е важно да избягаш и да не заобикаляш предизвикващите го ситуации. Едва, ако страхът по някаква причина е прераснал във фобия и оказва негативно влияние върху цялостния ни живот, следва да се работи с него. 

преди 2 часа, kipen написа:

Предадох го точно "преживелищно", нерафинирано.

Да, автентично - точно това имах предвид. Зарежи ги тия дежурности - с моята идея, нечия идея... М@йн@т@ им на идеите - поне аз мога да го кажа относно себе си.

преди 1 час, Shiniasu написа:

По-важното е да запазиш присъствие.

А може ли да запитам -  какъв е конкретния пълнеж на автора на това изречение и по-специално понятието ПРИ-СЪ-СТВИЕ?

ЧЕ нещо ми "намирисва" на идейни "духовни" заемки, пък човек когато нещо не знае и не е наясно - пита. Ето - питам!

преди 3 часа, _ramus_ написа:

що, пак ли ще фантазираш че "кърмиш"... като подаваш на някого от твоите биберони?

Не са нужни "глави" за да се забележат 'проблемите ти" - ти си ги пишеш сама, доброволно, вече години. Достатъчно е да се зачетат няколко... от изтрещялите писания... и става ясен модела, при това без особен напън или специализирани знания и опит.

Бягствата не решават никое преодоляване и нямат нищо общо с тях. Бягството е просто инстинкт, проявен когато е нямало друго.

Да избягаш, за да тушираш травма - не е успешно в никой случай. Решават се краткосрочни проблеми, главно от емоционално-чувствен характер. Дава се възможност за "поемане на въздух" ...

Но при задържане в "бягството" става налична точка, от която вече "няма завръщане". И Избягалия се обрича на 'самотния си остров' . Обрича се на стопирано време, на безкрайни цикли от повторения... И всичко това - само от страх, за да не се допусне ново преживяване от друг страх - записан паметово колко е "ужасен". 

Времето, събитията и мястото от паметовия запис - отдавна са минали и заминали... Но преживяното и записа карат "спомена" да прави "машина на времето и пространството". И да се повтаря, колкото повече се повтаря, толкова повече... И заради тия "циклични повторения" и фантазните им бягства "никога да не се повторят" и "боже колко е страшно", се спира развитието.

Всъщност бягството спира развитието, като безкрайно отлага директната среща и нейното отработване.

Вербигерация !

Зайченце , време е да Проумееш , че си лайк , в компанията на други лайци , с обединени Общи Мотиви да ползвате тази Алтернативна форма на комуникация за Начесването на лични потребности и нужди или каквото там имате за ...начесване.

Това , за което си бърборите тук се нарича "Вижиланс "  и отдавна е измислено , за да мислите , че нещо сте "сътворили " вие .

Вие сте тук , за да чоплите семки и да си Изживявате егоцентризма , нищо повече ! 

Няма къде да се развие подходящ Егрегор и затова тази платформа ви приютява , предвид идентичните ви потребности.

Лошо няма , аз съм "за " , но не ме занимавай с глупости и въображаеми травми .

Знам , че искаш да си общуваме , но имам богата хронология , чети и тренирай "Асептивност " , преди всичко.

Вижда се , че нито един от тук присъстващите не се е сблъсквал със Травма през живота си !

Всичко е Стандартни Преживявания по БДС .   "Нормален сеХс". Никакъв практически опит и само теоретична "сухота " от прочетени книжки от тук-оттам .

В случая вашата Валентност не ме вълнува и не вземам отношение нито по темата , нито по отношение на потребността ви. 

преди 13 минути, Inana.. написа:

Вижда се , че нито един от тук присъстващите не се е сблъсквал със Травма през живота си !

Не разбирам защо се отнасяте високомерно, щом "нито един от тук присъстващите не се е сблъсквал със Травма през живота си". Това говори за способност за оцеляване. Онова, което е отминало не е оставило рани.

... или травмираните души са по- желани за обгрижване? Ако е така, няма лошо.