преди 3 часа, kipen написа:

си се "вперил" в механизмите на тялото

я пак... - за болка и страдание... и "механизмите на тялото". Човек - ти четеш ли въобще? Ти и да не четеш - компетентността ти по казуса е много ниска. Какво пречи тогава просто да прочетеш, да помислиш - мнеее, щото ти си "изследовател:" на такива, дето вярвали в тялото, в единия живот...

преди 3 часа, kipen написа:

Позволява ми да изследвам гледната точка на човек дето вярва, че "живее съзнателно само един път" и той е производна на функции в тялото му и средата, която обитава тялото му.

Няма нужда да вярвам, нито "това е в което бих вярвал". Живеенето съзнателно е само в момента.

Дали имало или нямало нещо си... е "детски приказки за страха от "лека нощ". (за "болшинството" )

 

преди 3 часа, kipen написа:

пример, който би бил приет за еталон на драго сърце от болшинството. Тва се опитвах да ти кажа!!!

Защо се "опитваш толкова пъти да ми кажеш нещо", вместо да прочетеш какво казва рамус?

Колко пъти да повторя че болшинството въобще не ме интересува, нито еталоните му, нито примерите или приемането им. С булшит-ството не се занимавам. Толкова ли е трудно - да го напиша ли с големи букви, да дам шанс поне да го забележиш ли? Не ме изразяват повечето неща, дето са сред "болшинството" и не виждам защо да ми е важно то. Докогато ми е било важно - да е живо и здраво. Вече не е така - пак да е живо и здраво, но вече с "много му здраве " - на болшинството.

Ако толкова много ти е важно "болшинството" спри да ме лайкваш, защото  мнозината маймунки тук те иронизират като "пионката на рамус". Те толкова им стига ъкъла, а и много натискат да те уязвят някак си. И при това положение - точно те в случая са някакво си 'болшинство'. И на тия деца ще им давам "някакъв пример ли", или да им нагласям 'еталони'? С еталони в познанието се работи само условно и временно - само с помощна цел. 

Това ли е "сериозния разговор"? Диалог не се нарича поредица от монолози - поне според мен. Може на някого именно това да му изглежда на "общуване".

Нуждата да си кажеш рецитацията е по-силна "разговарянето" - това си написал. С кого водиш някакъв театър в който се играе на 'диалог'? Градиш си някакъв пинокио, после го раздвижваш в анимация - за да прилича на истински, и накрая си "говориш с него".

Има такъв манипулативен похват - в реториката и диспутите. Нарича се "сламения човек"... Само дето няма нищо общо сред казусите и темата тук.

Аз съм май единствения който чете внимателно написаното, вкл и своето - всеки си кара по неговото и само ползва някакви светещи точки, приличащи на буквички за да си мели брашното с вятърна мелница.

преди 15 часа, kipen написа:

Има го тоя момент! Много обича да налага волята си, а не си дава сметка, че походът му е доста радикален и не всеки има тази развита способност за устояване на страдание.

По-скоро не всеки е толерантен към досадници и лаладжии.

 

 

преди 15 часа, kipen написа:

Всеки си има някакви фикс-идеи, които не е задължително да се споделят от всеки. Да "изключителността" винаги е съпътствана от някаква фикс-идея, ама ....

Усещаш и ти дори, че нещо не е съвсем у ред при певеца-психотерапевт, но не можеш точно да кажеш какво е то, нали? Уж, е интересен и дълбок, пък като го прочетеш по-задълбочено и все на плиткото се оказва, че джапаш сред водопада от думи.

Понеже те видях да споменаваш Юнг на няколко пъти, има точен термин в психоанализата за този феномен. Нарича се инфлация на егото.

преди 18 часа, _ramus_ написа:

нарича се "устойчивост на дисонанси".   ...за това - Благодаря! Полезно ми беше това уточнение, за да различа и навържа..

преди 18 часа, _ramus_ написа:

....

Няма как да се провеждат сериозни и смислени разговори с хора които треперят от възможността някой да не ги нарани, да почувстват едно, а не друго. Тази фиксация е ментално робство и няма сериозен човек, който да не е направил поне опити да го надскочи.

Няма как да се проведе сериозен и смислен разговор с хора които основното в общуването им (вкл и със себе си) е умелото прикриване и бягства от личните си демони. Както и че не може да се очаква от хора с изнесени напред емоционалност и чувственост да водят задълбочен разговор, най-малкото заради "подскоците и хаотичността на вниманието им".

Те тука, аха и да ме загубиш като събеседник! Явно държиш да не сме такива, ама аз си те обичам...нали съм ти "марионетка" или там квото им се "отразява в тимбите" на тия дето не се възползват от способността ми да ги "отразявам"....

Хубаво е да проектираш собствения си стремеж към съвършенство (или както си го рационализираш - стремеж да "живееш съзнателно в момента"), изразен и в некъв перфекционизъм в детайлите...па ако може и на квантово ниво...ама там не можеш поради еднопосочното ти "кристално" изживяване на себе си, но това си е твоя работа.

Само дето в "картинката", рисуваща хора "треперещи да не бъдат наранени и да почувстват нещо нежелано", "умело прикриващи бягства от личните си демони", нещо се губи един човек!

Всеки има недотам съзнавана мечта да е Художника, ама всички сме скици-копия на нас си, щото рисуваме с придобити четки и бои. Дори и да имаш способността ти да твориш всичко, поне в българския език е достатъчно показателно закрепила се, като мъдро наследство, думичката "сътворявам"... Прекалената Независимост, формирана за да се избяга от Зависимостта, пречи на осъзнаването на Взаимозависимостта. Не и за солипсистите, де.

...дори и "по-назапад", където като цяло са с "изнесен напред" егоцентризъм (и за тва често възпроизвеждат антропоцентристки форми на убеждения, а на колективно има доста критики за европоцентризма), имат само "творя", но пък използват, макар и рядко - "сътворявам", но само когато са работили в екип с други....

....само дето това не съм го виждал в изказа на "ню ейдж вживялки", щото и те са програмирани с основния код на западното християнство, дето ползва "творя", ама само един твори, а не "сътворява".... за тва са по-организирани като съобщества(не кът "наште стада") - щото имат "авторитет" в "Свръхаза", а не като нас - "Бог високо, цар далеко"...боли те фара, или пък нема надежда...и фрашкано с индивидуалисти, ама не и зрели такива....

Малко се отнесох...сигурно щото и не мен ми е "изнесено напред" не това, което ТРЯБВА, за да водя смислен разговор, според критериите за допускане до участие в такъв на моя "гуру", дето "съм му марионетка"  ....и все си се оплаква колко самотен е на интелектуалната му висота...ми нормално, кът желае другите да се държат както той е решил, че ТРЯБВА, та да ги допусне...

преди 16 часа, kipen написа:

....Позволява ми да изследвам гледната точка на човек дето вярва, че "живее съзнателно само един път"

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Няма нужда да вярвам, нито "това е в което бих вярвал". Живеенето съзнателно е само в момента.

 

Е къде откри разлика, освен във формата на изказване?!? Тва, че си фокусиран "в момента" не означава, че от "всичкото дето ти се развива в психичното"  не разполагаш части в "минали" и "бъдещи""моменти". "Нямал нужда" а това прави, "нито би вярвал в това", а това възпризвежда като убеждение?!?

Сега вече разбрах що "не верваш", че мое да сънуваш "цифрите от тотото" - щото в този "бъдещ момент" не си "жив", не "живееш съзнателно" и тогава!

Вживявай си се в Синхромистицизма, ама солипсизмът е таман на една ръка разстояние...и у лево и у десно...

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Човек - ти четеш ли въобще? Ти и да не четеш - компетентността ти по казуса е много ниска. 

Така е! Па после се чудиш що всеки "се съревновава"(пуска защити) и не се получават "смислени разговори" - ми щото ти го съботираш тоя процес, в силното си желание да наложиш "твоето", дето вярваш, че е меродавното, понеже ти си си факторът, дето си дава непогрешими и винаги положителни оценки за способността си да разбира какво споделя другия. Уж си съзнателен, па си възпроизвеждаш все един и същ модел - садо-мазото. Компетентен си, ама само в познатото за теб, а то е не повече от половината "познаваемо". Годел ти го е формулирал...и той е част от конвенса, познатото, дето си с претенция, че познаваш перфектно, ама май не си разбрал какво споделя и той. Ти четеш ли въобще и разбираш ли това, което четеш? 

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Какво пречи тогава просто да прочетеш, да помислиш - мнеее, щото ти си "изследовател:" на

Прочетох те, помислих, и понеже съм "изследовател на..", дето ползва не само "кристалната" си интелигентност, се "флуидизирах" да те "погледна в перспектива" и да те питам нещо, до което бихме достигнали при "смислен разговор", ама след 10 страници "смислено споделяне на мнения", а не "алфа-мъжкарски" его-игри за надмощие и "компетентност", в които постоянно залиташ. Написах "да споделяме мнения" - съгласен ли си, или твоето не са "мнения"?!?

Таман това "безапелационно налагане" на определението ти, че нейното е "проблем", а не "предизвикателство" на един от коментиращите по темата, провокира "свидетелката" да ти сподели, че не се получава разговора! "Не признавам граници" е характерно и за мен, ама на теб не ти пука, та на мен ли...ква марионетка ще съм ти, ако се различавам от теб. Нека не разочаровам "оракулите от Учиндол, Перник или Сливен"...

преди 13 часа, _ramus_ написа:

преди 16 часа, kipen написа:

 Тва се опитвах да ти кажа!!!

Защо се "опитваш толкова пъти да ми кажеш нещо"

Сега присети ли се?

Виж колко написах...и тва ако не е достатъчно за "смислен разговор", значи си го докарал до там да немаш вече грам налична "флуидност", а елементарна "ригидност". Опаа систематизирана компетентност, изключваща, егоистично-самоутвърждаващо-отричаща вероятността да има смисъл в изложеното, но непонятен за нея, поради липса на на насочено внимание извън нарцистичното самоотразяване.

 

преди 6 часа, marv написа:

По-скоро не всеки е толерантен към досадници и лаладжии.

От всеки човек можеш да научиш нещо.

преди 6 часа, marv написа:

Понеже те видях да споменаваш Юнг на няколко пъти, има точен термин в психоанализата за този феномен. Нарича се инфлация на егото.

Не думай! Хубаво е да си амбициозен, ама требе и опитност!

Като за начало си провери, че психоанализата е на Фройд, а юнгианската психоанализа вече се е развила и е основа на аналитичната психология и дълбинната психология.

А при рамусчето "инфлацията на егото" е започнала отдавна и вече е на етап да се идентифицира само с мъжкото си его, което доста е нараснало и е потиснало проявата на анимата само до инцидентни включвания, които се е научил да включва и ограничава съзнателно...резнал си е доста, за да се превърне в човек, "държащ единствено чук и с отношение като към пирон към всичко"...за тва вижда "проблеми", които имат "решения", а не други хора, изправени пред предизвикателства, които той е преминал отдавна. Но пък има огромна опитност при "дълбаенето", дето с чингел требе да му я вадиш, за да я ползваш за твоята си. ....последното не мое да го приеме "мадхямика" и само му се ерчи като таралеж, а той губи..но не го съзнава съответно...

преди 1 час, kipen написа:

Не думай! Хубаво е да си амбициозен, ама требе и опитност!

Като за начало си провери, че психоанализата е на Фройд, а юнгианската психоанализа вече се е развила и е основа на аналитичната психология и дълбинната психология.

А при рамусчето "инфлацията на егото" е започнала отдавна и вече е на етап да се идентифицира само с мъжкото си его, което доста е нараснало и е потиснало проявата на анимата само до инцидентни включвания, които се е научил да включва и ограничава съзнателно...резнал си е доста, за да се превърне в човек, "държащ единствено чук и с отношение като към пирон към всичко"...за тва вижда "проблеми", които имат "решения", а не други хора, изправени пред предизвикателства, които той е преминал отдавна. Но пък има огромна опитност при "дълбаенето", дето с чингел требе да му я вадиш, за да я ползваш за твоята си. ....последното не мое да го приеме "мадхямика" и само му се ерчи като таралеж, а той губи..но не го съзнава съответно...

Оф…нямам намерение да си меря, каквото и да било, с когото и да било, еле па психически. 
Не ме интересува рамусчо. С хората, с които ми е интересно да си говоря, водя диалог. Останалите или ги подминавам, или им съобщавам точно как ги възприемам и да не ме занимават със себе си. Не страдам от излишна любезност. Времето ми е ценно.

В момента, в който забележа в човек ниски нива на емпатия и интелект, буквално точно тази комбинация, ми е директно ясно точно докъде той или тя може да стигне в развитието си, на което вие тука му казвате “духовна практика”.🤣 За разлика от теб, не считам за нужно да обяснявам някому неща, нито да му “отварям” очите за собствените му заблуди. Главата ни е дадена не само, за да си слагаме шапката на нея, та всеки си има мозък и да си го ползва по предназначение. Аман от “зрящи” слепци, дето умират да те “светнат” колко точно си залупен. То това си е донякъде и национална черта, но не е особено важно в случая.

Просто ми писва да чета за когнитивни дисонанси и желанието на някои участници тук, да докажат, че някой е духовно израстнал(емоционално интелигентен) и психически устойчив(аналитичната му мисъл е достатъчно развита) само, когато не изпитва когнитивен дисонанс. Забравят обаче, че психическата енергия основно се създава на база вътрешен конфликт и няма друг начин за развитие, освен чрез адекватно преосмисляне на конфликтите и намиране на най-адекватни (етични) решения за тях.

Холистичната природа на “себето” е тази, която прави възможно развитието през вътрешните психологични конфликти. Това да не ти “пука” не е особено разумен подход, както и да ти пука прекомерно. Да размишляваш “трезво” обаче в никакъв случай не означава да не мислиш и чувствено(емпатично), като нямам предвид с последното някакво състояние на афект.

 

 

 

преди 21 минути, marv написа:

Оф…нямам намерение да си меря, каквото и да било, с когото и да било, еле па психически. 

Аз не си го меря, а ти дадох съвет за малко коректност в изказа. Пък и в описанието ми на рамуса, така както го "виждам", което не е изцяло той, може да се открие некво "продължение" на "инфлацията на егото".

преди 21 минути, marv написа:

вие тука му казвате “духовна практика”.🤣

Не ме слагай в кюпове, в които не съм! Такива с "духовното" ме дразнеха преди, ама видях, че нема как да проумеят, че хората доста отдавна са изказали кво е "духовно" като антипод на "материално". Ама некой не им изнася да си пишат директно "религиозно" и за тва - зад паравана на "духовно".

А за "горивото за растежа", че според мен е точно в травмите или други фактори, предизвикващи противоречия, мислех да стигна, когато няма да е яко извън моментния контекст на темата...ма щом си толко нетърпелив, ОК!

 

преди 27 минути, marv написа:

духовно израстнал(емоционално интелигентен) и психически устойчив(аналитичната му мисъл е достатъчно развита) само, когато не изпитва когнитивен дисонанс.

Това е доста неточно!

преди 7 часа, kipen написа:

Това е доста неточно!

Нямам възражения, но поне да се беше аргументирал?

преди 7 часа, kipen написа:

Аз не си го меря, а ти дадох съвет за малко коректност в изказа

Прав си. Приемам забележката.

преди 12 часа, marv написа:

Нямам възражения, но поне да се беше аргументирал?

Шансът да влезна в ролята на "зрящ слепец" е голям и за това си го спестих с лаконичността ми.

на 15.07.2021 г. в 13:35, kipen написа:

Малко се отнесох

Именно! И за пореден път.

Виж текста си към "рамус" отново... и ми кажи - намираш ли някъде в него някакъв 'диалогичен момент'... И евентуално такъв да стане основа за 'сериозен разговор"?

Сипеш монолози с "размисли" срещу огледалото на монитора. През отраженията от него е ту един, ту друг форумен образ. И всеки ролята му е да е нагласен за да изглежда че 'говориш на него'.

Имаш ли идея кога си водил жив, внимателен и задълбочен диалог с някого - откровен, директен, отворен? Ама - с 'жив човек".

Ако и на 'живо' си така с общуването, както сред форума... би било тъжно.

на 15.07.2021 г. в 13:35, kipen написа:

аха и да ме загубиш като събеседник

Нито държа "да те губя", нито съм те "намирал". Днес ни има, утре - ни няма - всеки по реда си, по пътя си,...  някъде

Изборът е твой - делата също. Както - и моите, за мен.

Тук определено, чрез монолози се отключват емоционални тригери. 

Някои участници вместо да се разберат, действат емоционално и целта им, не е да се получи по-общ диалог, а другите да разглеждат емоционалните страсти на автора на темата. 

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Виж текста си към "рамус" отново... и ми кажи - намираш ли някъде в него някакъв 'диалогичен момент'... И евентуално такъв да стане основа за 'сериозен разговор"?

Ами не намирам!    .....Но пък виждам, че "сламеният човек" - "рамус", отново е пуснат в действеност.. дифенс, дифенс...кът на НБА мач...

Не "евентуално", ами няма как "отнесеният" ми монолог в част от предния ми пост да стане "основа за смислен разговор". Защото е "отражение" на контекст и моята интерпретация на този контекст, "натрупан" в поредица от предишни постове. И съм изразил крайната ми позиция, след която не ми се коментира, защото по отношение на "различните пътища" отвъд социалните ориентири вече влиза в сила Относителността, и различните гледни точки, "височините на личните камбанарии".

"Играта" - "не може да стане смислен разговор с еди какви си хора"+условието -"така както си си изразил мислите няма диалогичен момент", какъв е смисълът да продължа да я "играя"?!? Не винаги ми "харесва да съм пионка"! 

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Сипеш монолози с "размисли" срещу огледалото на монитора. През отраженията от него е ту един, ту друг форумен образ. И всеки ролята му е да е нагласен за да изглежда че 'говориш на него'.

До известна степен това важи и за теб! Та аз си знам, че говоря на аспекта на Човека "отстреща"...па кво минава през "огледалото" е вече извън моите възможности за контрол!?! Защо тогава го вкарваш като аргумент?  ...а и си знам също, че понякога "съм на вълна проповедник" иначе нямаше как да ме дразнят хора, проявяващи този модел!

Само дето, така "обсъждането" се свежда до по два последователни поста. И това е модел дето е характерен за "религиозния" раздел. За тва там "се носят като родопска песен"! 

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Имаш ли идея кога си водил жив, внимателен и задълбочен диалог с някого - откровен, директен, отворен? Ама - с 'жив човек".

Да! Последно снощи, както всяка "пиянска петък вечер", дето си организираме! И то не с "жив човек", ами с "живи хора", всеки с неговите си страсти, обуславящи различните като естество и насоченост разговори!

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Ако и на 'живо' си така с общуването, както сред форума... би било тъжно.

 Виж, е за тва като "изпуснато" в "неква посока" си доста прав! Доста тъжни хора има в тоя форум, дето са склонни собствената си оценка за "тъжно", да я проектират "навън". Пък и не уточни спрямо какво оценяваш като "тъжно"?!? На теб ли ще ти е тъжно, ако съм така и "на живо"?! Щото при мен, след "тъжното" ми идва "радостното" и това е съвсем естествено, ако не съм се амбицирал "да са освободя" от тези "цикли", характеризиращи Човека, па било и само "хомото", а не и "сапиенса".

Но пък определено предизвикваш хората да се "влюбват" в теб, ейй, "секси-парче" си бреее! Пореден човек започна да "изпуска" лапсуси за "страсти"(или сексуални фантазии) и се фокусира върху теб, гледайки огледалото.

преди 1 час, kipen написа:

"сламеният човек"

Де да имаше някаква материя в него ...,  

п.п. Принципно го приемам като ирационален.

преди 7 часа, kipen написа:

пиянска петък вечер... "живи хора", всеки с неговите си страсти, обуславящи различните като естество и насоченост разговори!

Ти не разбираш - живи хора имам предвид не просто да шават и да пият. ЖИВИ хора - за мен означава "ЖИВИ ОТВЪТРЕ". Не че съм го пояснявал досега... но пиянски разговори и "живи хора" - е нелепо.

Жив човек - значи човек, който живо да общува, с жива връзка както със себе си, така и тая връзка да е насочена и към човека отсреща - жива връзка, концентрация и широта, умения за бързи и адекватни 'отговори ' и рефлексия, отворени за идеи, различни гледни точки, бързи сработвания... Такова общуване е цяло изкуство и постижение, а такива хора са изключително редки. Животът ми направи изключителен "подарък" с няколко такива хора... - какво да му кажа освен "голямо и искрено БЛАГОДАРЯ!".

Донякъде си обяснявам някои твои елементи на участие тук - с представата за 'жив разговор" за страсти, от "страстни",  в пиянска петък вечер... Не те иронизирам с това - емотикона е само усмивка, а не подигравка. 

Не мога да понасям пияни хора, особено пък да общувам с тях. Но това е друга тема.

преди 16 часа, _ramus_ написа:

Ти не разбираш - живи хора имам предвид не просто да шават и да пият. ЖИВИ хора - за мен означава "ЖИВИ ОТВЪТРЕ". Не че съм го пояснявал досега... но пиянски разговори и "живи хора" - е нелепо.

Мерси, подобно! ..за разбирането...

Ти, ако имаш претенцията, че ме четеш, аз наистина те чета....пък и помня, че си "пояснявал" понятието ти за "жив човек" и беше излишно, поне за мен, да го повтаряш, пък и като аргумент за лична оценка на дадено "недолюбвано" човешко поведение....

Аз поне вече ти споменах, че дори и да виждаш "всичко ясно", то е най-много "половината"! 

А пък това, че отново си поставил "граница на изключителност", отново "ограничава" единствено теб и "кръгът на твоите пълноценни контакти" и сам си описа, че е естествено манифестирано и "на живо"!

преди 16 часа, _ramus_ написа:

Не мога да понасям пияни хора, особено пък да общувам с тях. Но това е друга тема.

И вероятно е за друга тема, но се повдига на въпрос в момента, в тази тема...колкото и да не е очевидно на пръв поглед!

В крайна сметка както си решил - така ще е! Бъде удовлетворен от това! Това е твоят свят, твоите "предизвикателства"(а не "проблеми")!

А "нелепостта" възниква, когато "нещо логично липсва в картинката"....всички гледаме картини, всчки даваме оценки...даже и Ницше си е дал определението за човек, което е в същата насока - "Що е човек -"Оценяващият Субект"! ....(дори и да виждаш "всичко ясно", то е най-много "половината"! ... "суперпозицията" в една тема сам си изказа убеждението, че е "непостижима"...не за друго, а заради феномена - личен избор, последваща оценка... и хоп "котката" е вече в некво състояние на "бъдене").

 

п.п. моят интерес към мистичното не са единствено "замаскирани, младежки" фантазии...ти как искаш си го оценявай! 

 

 

преди 21 часа, dioib написа:

преди 23 часа, kipen написа:

"сламеният човек"

Де да имаше някаква материя в него ...,  

Не е весело! Едва ли знаеш кво е съдържанието на юридическия казус - "Сламен човек"...

... но пък не си единственият, който се стреми да "превръща" събеседника си в "сламен човек" чрез характерните за това похвати.... или пък да пуска в обращение "личностното си присъствие" във форума като "сламен човек"  ...

....само не се знае съзнателно ли го "играете" повечето или сте си просто невежи, че именно това "изигравате.   ..невежеството винаги е свързано с инат и "повторения"...

преди 2 часа, kipen написа:

пък това, че отново си поставил "граница на изключителност", отново "ограничава" единствено теб и "кръгът на твоите пълноценни контакти"може да общува само с други, задължително малцина, но за сметка на това супер-дупер изключителности.

Мегаломанията не може да се осъзнае от самия човек. Затова тя може да общува единствено с други,равни или по-големи изключителности, които са задължително супер-дупер в някаква област от живота, тъй като общуването с тях “украсява” личната мегаломания. Тези други изключителности не са ценни за него като хора, нито са разбирани от него като личности, те са само бляскави аксесоари…до момента, в който те не го разочароват и не реши, че диамантът, всъщност, е стъкло.

преди 2 часа, kipen написа:

.. но пък не си единственият, който се стреми да "превръща" събеседника си в "сламен човек" чрез характерните за това похвати.... 

....само не се знае съзнателно ли го "играете" повечето или сте си просто невежи, че именно това "изигравате.   

И в двата случая е неприятно, но масовият случай е вторият. И аз съм забелязвала самото явление в споровете, макар да не знаех досега че наричат тази съзнателна или несъзнателна логическа грешка "сламен човек". Несъзнателното й допускане обаче си е беда, това е самозаблуда, която обаче ти помага да живееш по-лесно и с добро самочувствие? 

Например в раздела за религии много се прибягва до сламен човек, ама аз го отдавам на невежество и по отношение на тезата на опонента, и на самия себе си. Какво да караш човека да прави невъзможни за себе си неща.

 

преди 1 час, marv написа:

Мегаломанията не може да се осъзнае от самия човек. Затова тя може да общува единствено с други,равни или по-големи изключителности, които са задължително супер-дупер в някаква област от живота, тъй като общуването с тях “украсява” личната мегаломания.

Може да се осъзнае от човек!

И общуването е конкректно, а не че "нещо" извършва "нещо конкретно"! Когато се описва подобна представа - съдържаща допускането, че нещо безлично извършва личностни актове, значи става въпрос за проекция на наблюдавани несъзнавани мотиви. И тука вече е въпросът докъде се описват поведенчески специфики, наблюдавани "навън", и откъде нататък се описва нещо, което е проектирано навън и установено като характерно за друг, а не за наблюдаващия/описващия го.

Оттеглянето на проекциите е важен етап при съзряването, но пък изисква и прилично ниво на емоционална интелигентност, а особено у нас, в последно време, е доста трудно като постижение, защото инерцията от общия, характерен за народопсихологията ни момент - некой да "дойде с магическа пръчка да ни оправи", "бащичкото", е доста голяма и индивидите трудно преодоляват навика да обвиняват за собствените си несполуки единствено другите или средата, но не и да направят "разбор" на желанията си, съпоставени със способностите и възможностите си.

Стремежът за достигане на "по-високи стандарти" в наследените еталони за такива при вътрешния растеж и развитие, не води единствено до мегаломания. Дори напротив! Мегаломанията е просто частен патологичен случай, когато развитието е забило при инфлацията на егото и липсата на разпознаване за това доколко ти самият имаш силата да определяш случващото се. Получава се (с изключение на шизофрениците), когато човекът е обвзет от чувството за власт до такава степен, че да не отчита изобщо фактът, че и други хора допринасят, за да се случват нещата в средата. И в случая твърдението ми се отнася до социалните взаимоотношения и дейности. 

Но в случая да се цитира мой пост, в който си споделям нещо с рамус, и после да се изказва дефиниция за "мегаломания" е манипулация с цел подвеждане към погрешна оценка за човек, което ако се изведе като целенасочено действие си е чист опит за набеждаване.

При рамус, така или иначе гледам, че почти всички "пропадате в личните оценки". Което е признак, че ви е "толко акъла", ама никой не се е родил научен.

Според мен, за да може да се постигне некво разбиране за стратегическата игра на рамус у форума, би трябвало малко поне да се помисли върху Индивидуалното и Колективното, както и Самостоятелното и Груповото.

Иначе е много лесно да му отпериш неква оценка, с която да си намалиш интензитета на негативното ти отреагиране на това как се държи и какво пише. Ама защо се получава това отреагиране?!? Е тва е невижданата противотеза, изиграваната роля на "лошото ченге", дето е нармално понекога и той да залита, ама лесно се коригира, щото всеки с кеф не само би му открил грешка в изказа ами и.... с лекота му дава "обратна връзка".

преди 2 часа, witness написа:

И аз съм забелязвала самото явление в споровете, макар да не знаех досега че наричат тази съзнателна или несъзнателна логическа грешка "сламен човек". Несъзнателното й допускане обаче си е беда, това е самозаблуда, която обаче ти помага да живееш по-лесно и с добро самочувствие? 

Ами, не съм съгласен с тезата ти! Ще се аргументирам защо.

"Сламеният човек" е термин , изразяващ някакъв похват при водене на спорове или дебати, който да заблуди защитаващият противникавата теза, за попадне "в капана" на използването на формални логически грешки при структурирането на защитата си, след което тази слабост да бъде използвана за постигане на крайно доминиране на тезата, защитавана от приложилия похвата за въвеждане на "сламен човек". За това и "сламен човек" я определят като неформална логическа грешка, щото несъзнаването (или от вкарващия в заблуда или и от двамата със заблуждавания) на използването й води до липса на ясно защитаване на позицията. Виж ако съзнателно се прилага е просто опит за заблуда при воденето на спор или дебат.

В този смисъл не е "беда", а е признак за някакво противопоставяне, спор, конфликт, които в болшинството от обществените случаи се рашават в Съда. Доколко добре е прикрито изполването на въвеждане на "сламен човек" от юристи в съдебни спорове, дотолко големи са шансовете за "лесно спечелване" на делото. Има и случаи, в съдебната практика има решения, в които е цитирано точно "сламен човек" в значението му на "поставено лице" с цел постигане на незаконна облага - примери.

Но пък използването на похвата за въвеждане на "сламен човек" в някаква комуникация, има и целенасочени приложения при прекалено повишено емоционално напрежение. Изполва се доста често при психотерапевтиране. Целта е човека да "се отдели" и да види себе си "отстрани", или пък друг случай е, когато в ролята на "сламен човек" се поставя терапевта, за да може да се "изпусне" и да се "види" нерафинирания емоционален поток, съставен от потиснати и рядко "изпускани" агресивни реакции, които да бъдат "отправени" без задръжки към "сламения човек", изразен от фигурата на терапевта в сесията.

Рамусчето, примерно, често иползва този похват, за да се дисоциира от "критичния" поток към неговата личност, за да може да покаже структурираното негативно съдържание, с което е зареден потока, и причините да с точно подобно качество и количество, предопределени от зациклянето в оптималното развитие спрямо възприети еталони за "зрялост" в съвременното ни общество (и не само..и в миналото е било така, но с напредването на "щадящите" съвремени похвати, не е чудно че достигнали физическа и интелектуална зрелост индивиди са толкова "назад" в развитието за достигане на емоционална зрелост).

преди 4 часа, witness написа:

Например в раздела за религии много се прибягва до сламен човек, ама аз го отдавам на невежество и по отношение на тезата на опонента, и на самия себе си...

С това съм съгласен в общи линии! Излишно е да навлизам в тезата ми, защо се получава, за това продкрепям твоето обяснение.

преди 4 часа, witness написа:

...Какво да караш човека да прави невъзможни за себе си неща.

Ами никой не може да накара някой да направи нещо, ако самият човек поне мъничко не е повярвал, че има наистина полезност в предложението да направи нещо. Изказаното ти леко прилича на прехвърляне на отговорност...

преди 10 часа, kipen написа:

че дори и да виждаш "всичко ясно", то е най-много "половината"! 

Ти изглежда не прочете че няма значение "колко виждам", защото нямаме различия по това. И да - винаги е "част". Но познанието допълва "липсващото невидимо" - никога не в цялост, но е процес на запълване. Дали е имал "начало" - не знам. Не знам дали ще има "край" - ще има с моя край, защото познанието без субект, е нищо и никакво.

Освен това - ВИЖДАМ, също означава 'много неща'. Всички неща се "ВИЖДАТ" само частично. Но не всичко е само до 'виждането'.

--------------

С нищо не съм изключителен - в моите очи съм си просто аз. Разлики с другите хора имам откакто съм се родил. До към 20 година за мен те бяха огромен проблем и основание за  младежка драма. Но живота ми направи подарък, който когато го получих не знаех че е това.

Като всеки друг живеех с груповата детска илюзия че 'всички са като мен и аз съм като тях'. После - израснах драмата и различията ми се превърнаха в инструменти и проявления, дори таланти, после - умения. Никога не съм спирал да надграждам, докато другите се друсаха с преживявания.

Който съумее да спре преживяващия си стрийм, той би "видял" нещо отвъд неговите ограничения. Дори на думи - извеждах това над 25 години и тепърва навлизам в неговата безкрайна дълбочина и предизвикателство. Ако ми стигне живота да докосна нещо от дълбочината - ок. Дори и досега свършеното и разкритото - е огромен дар. Не вярвам в него, нито е написано някъде, нито бог ми го прошепна или добрите духове бдят над мен. Според някой си - било изключително или не можело да бъде. Не ме интересува - зад мен е извървяния път и дали някой, нещо, или нищо - няма никакво значение.

Едно от етапите по този път беше процесите по заглавието на тази тема. Изминатото и промененото... са просто резултати и те са постигнати с търсене и експерименти. Така се гради Път... и така чрез пътя се гради Пътуващия.

Друг етап от тоя ПЪТ стана, че се наложи да се откажа от толкова простички и характерни стадни защити - например ежедневната примерна фраза " ми така е трябвало да стане" или пък "това е за добро", "бог така е пожелал".. Стотици като тия просто спряха да работят при мен, вкл и всички типологии "мистични" стъкмистики които си бях изградил умело. Спряха да работят точно както спря и мита за "дядо Мраз" ( по мое време). Всяка патерица спира да има значение, когато вече не е нужна. Кога и защо спира да е нужна - е ясно и е свързано с функцията и значението й.

Всичко това му е съдено да се израства, а това означава да се остави, когато вече не е адекватно на "ползващия го". Познава се че някой има крака, когато е жив, когато се движи... и "остави патеричките". Чак след като ги остави може да разбере какво са му "донесли" и какво са му "взели".

Фантазиите се оставят само когато делата вече са налице. Преди делата - има само фантазии. Но и зад делата и фантазиите стои техния АВТОР, за когото те играят ролята да са свидетелите на неговото израстване. .. или стопиране и зацикляне.

Фантазията ражда свят сред който някой да се скрие, да му харесва, да си докара нещо, което му е в дефицит. Ок, но окопаването в нея за цял живот и неумението да се "оставят патеричките поражда някой да се съпротивлява да се роди и напусне своята защитна утроба. От страх. Преодоляването на страха не означава да няма страх, а само границата отвъд която страхът е края на дадена вселена.

Нямам никакъв проблем с мистицизма, нито същия има проблем с рамус. Просто спрях да го ползвам за преживяване и фантазии - и не остана кой знае колко от него. Това не означава че си играя на отричания, защото няма и вярвания. Това означава че "нямам проблем с мистичното" - отказах се да ми бъде патеричка и да ми служи за фантазии.

преди 9 часа, kipen написа:

При рамус, така или иначе гледам, че почти всички "пропадате в личните оценки". Което е признак, че ви е "толко акъла", ама никой не се е родил научен.

И защо да не правим лични оценки? Че това непрекъснато чета във всеки негов и твой пост бре, пиле? 
Или вий можете да ги раздавате, щото сте “спецове”? А аз не мога? Брей.  
Ето, че пак реши да ми мериш акъла и да ми казваш, че ако направя или напиша нещо си, то автоматично означавало бла бла бла пет метра постинг с обяснения на теза, която не е истинна още при поставянето на основите й. А ти и кули със знаменца дори построи. 

Второ, лична оценка прави всеки човек към друг човек. И никакво кривене на душичката и интелектуални еквилибристики не могат да променят този факт. Хубавото е, че оценката може да се променя с времето. Може и да не се променя. Зависи от много неща.

Трето. Аз не съм всеядно. Няма да хапна сладко-сладко всичко, дето ми се пробутва за изключителна кулинария. Трудно нещо буди възхищение у мен, понеже във възхищението винаги има и поне по щипка завист и неопитност. Към нещо, което бихме желали да можем, но не умеем достатъчно добре. Тия моменти са характерни за младите, по-неопитни хора, които все още търсят себе си. Това, че някои не порастват дори и на дърти години не е мой проблем. 

Пето, по време на израстването си почти няма човек, дето да не се чувства “различен от другите”. Едно време все искаха да ни оеднаквяват, ама поколението, дето разсте сега, пък всичките до един са “различни” и си се кефят на това. Т.е. не им е нито проблем, нито им са нужни пътища за преодоляване. Даже кифлите са различни и по различен начин кифлеят.

Шесто и последно за проекциите. На мен ми е ясно, че няма как да видя нещо у някой друг, което да го няма и в мен. Това обаче не значи, че го няма и в него - психиката е обща за всички хора, плуваме в един и същ океан. И когато виждаш, че даден човек се “олива” и “самозабравя”, то е защото ти отвътре си намерил “мярката”, а той не. Мен не ми е нужно подтвърждението на група хора или поне на още един човек, та да знам кога някой се олива. Отделно, че появата на проекция е свързана с огледално-симетричната връзка между Аз-комплекса и центъра на несъзнаваната личност. Способността за отразяване, от която произлиза цялото висше съзнание, е пряко зависима от тази връзка. Това, че някои считат оттеглянето на някои свои проекции за “изключително”, “рядко” и “събуждащо прозрение”, вместо за нормална част от израстването на личността, също е симптом. Щото наравно с оттеглянето на проекциите, нараства и отговорността за всяка твоя мисъл или дума, тъй като е изключително морално усилие да надскочиш себе си. 
 

😉

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Ти изглежда не прочете че няма значение "колко виждам", защото нямаме различия по това.

Ах, тииии, калпазан! Как ми го втъкми, че и за мен няма значение колко виждам. Може би си прав, правил съм си оценка на стойността, която придавам на това, което "виждам". Висока е! За това и реших "по детски" да си го споделя, за да "няма значение", да мога да пусна отговорността, че е "дошло по някакъв начин" до мен. Само дето "видях", че е толкова абстрактно, че шансът да бъде "разбрано" и от други клони към 0, пък и таман "на време" ме "поряза", че има и друга символика - на фантазията, прикриваща бягството от този свят. В крайна сметка - я успея да си споделя "осенилите ме" идеи, я не. Но пък е интересен "сектор" от съзнанието за обследване!

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Друг етап от тоя ПЪТ стана, че се наложи да се откажа от толкова простички и характерни стадни защити - например ежедневната примерна фраза " ми така е трябвало да стане" или пък "това е за добро", "бог така е пожелал"..

Също толкова интересна е "работата" по "ядрото", в аспекта на убежденията. По твоя "път", както си си описал, "разковничето", което обуславя и "потеглянето" ти в посока на Синхромистичното самоотнасяне към "стрийма", е било при наличния избор още в "общите", "началните етапи", в които при "движението" "изниква" дилемата за "детерминизъм-случайност". 

Ти си избрал "второто" и вече доста си "надградил" по "пътя ти" в тази "посока", докато аз още на 20 "избрах посоката" на "детерминизма", но с едно "творческо обединяване" със "случайността" като производна, а не като основна функция, т.е. с различен "ранг". За това още преди два-три месеца, ти споделих, че сме по "различни пътища", ама нещо от "едното ухо мина и излезна през другото". Намекнах ти го и по-напред в темата, при споменаването ми на Локалността и Относителността на гледните точки, на различните "инерциални системи", от които се извършва наблюдаване на "движението" през Цялото. 

В тази връзка вече неизбежно възникват и различните интерпретации!

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Фантазиите се оставят само когато делата вече са налице. Преди делата - има само фантазии.....

Фантазията ражда свят сред който някой да се скрие, да му харесва, да си докара нещо, което му е в дефицит. Ок, но окопаването в нея за цял живот и неумението да се "оставят патеричките поражда някой да се съпротивлява да се роди и напусне своята защитна утроба. От страх. Преодоляването на страха не означава да няма страх, а само границата отвъд която страхът е края на дадена вселена.

 Още в първото споделяш един доста ползотворен съвет - този за "приземяването". Да, ама колко имат понятие какво е "приземяване", "заземяване" или пък работа със земната стихия?!? За това и за доста хора Мистичното се превръща в "патерица", щото не се съвместява с дела. А при взаимодействието с действителността на материално проявеното в момента, се ражда и реалистичната оценка на възможностите и нивото на развити способности, в директно конфликтуване с фантазирането за собствената значимост. "Изпират" се "хубавите, светли дрешки" на нереалистичната самооценка и "болните" амбиции, стига се до етапа "Царят е гол". Това е голямото предизвикателство на прага на прехода от младост към зрялост. Ото това зависи дали ще се случи "трансформация" или "повторение", "зацикляне".

Но пък, както и още в началото на темата ти споделих, че ти се противопоставям във вида и използването на педагогическите похвати. Ето и пореден момент, в който ще го направя - "Фантазията ражда свят сред който някой да се скрие,..", ами не! Фантазията ражда "светове", а кой за какво ги "ползва" като предназначение е въпрос на личен, почти винаги в живота - несъзнаван избор. Съответно "път", изпълнен с "предизвикателства".

За да съм достатъчно "сериозен", ще опиша и в какво се състои противопоставянето на предните тези. На "негативния" похват (описван генерално и в Neti-neti) да се "зареди" Фантазния свят с образа на "скривалище за утеха", противопоставям "позитивния" похват на "зареждането" на изграждания фантазен свят в детството като "откровение", което може да бъде приложено под някаква практична форма при съпоставящото ъпдейтване на мирогледа в живота на индивида. Да, по-трудно е да се "надгражда" отколкото да се "руши", но пък радикалните подходи, вече споменах че на са "лъжичка за всяка уста". Но пък и фантазията като плод на въображението е някакъв израз на Себето и е въпрос на "път" дали да я запазиш като отправна точка за сравнение и след проверки с действителността да откриваш или не съответствия. Пак е някакъв "път", от множеството съответсващо като количество на броя на хората по земята. Независимо от все по-разрастващата се шаблонизация и обезличаване на обществено ниво, което е предпоставка и за загуба на богатството от фантазни светове, което можем да възпроизвеждаме като хора. Светът не свършва с мен, но пък е "започнал" с мен. Въпросът е, че сегашното "мен" си отива все някога, но остава това, което съм правил. Предпочитам да съдействам за разнообразието, отколкото да давам надежди за "височини"...те "височините" са за тези, които имат изразена нужда и развити способности да скачат, другите по-скоро биха се пребили... 

 

преди 4 часа, marv написа:

И защо да не правим лични оценки?

Е къде прочете, че това съм имал предвид?!? Къде ти се "привидя", че някой "ограничава" теб като човек, а не простотията дето не си надраснал?!?

 Написах ти вече, че аз не си го меря, особено с подвеждащи интерпретатори на мои думи!!! Играх го това с Шиниацу, не ми се разиграва и с теб!

Той Шиниацу, поне не "дописваше" в цитатите ми с негови думи! Па и ти се иска некво "специално отношение" като към "интелигентен човек", а пък научил три термина "на кръст" и започва да се вживява като "разбирач". Алоооо ВиК ли е? Не, Енергото! А на Вас...ананас...

Ще ми интерпретира думите като 

преди 4 часа, marv написа:

бла бла бла пет метра постинг с обяснения на теза, която не е истинна

, щото видиш ли келеша е отправна точка за "истинност"!?!? Самовлюбен посредственик!

Първо разпознай какво е оценка на личността и какво даване на пример с даден поведенчески модел!

И ако аз съм изписал "първо", не бих пропуснал в "тригерираното" ми състояние да изпиша и кое е "четвърто".

Не ми се пеняви, при положение, че в развитието си до етап "отгазирана бира", с претенции за "уникален вкус", щото нямала газировка. Па и как си се "подгрял" си по-скоро като уринирано...

Аман от "войнстващи" и "търсещи битки" "кифли", дето "кифлеят"!

преди 32 минути, kipen написа:

ти споделих, че сме по "различни пътища", ама нещо от "едното ухо мина и излезна през другото"

това е априоративен въпрос. За пореден път виждаш някъде противоречия, а няма такива. А иронията е, че го правиш с известна забележка че "някой не бил видял, чел, чул"...

Еднакви пътища няма. Като по принцип няма нищо 'еднакво'... Различията са естествени и аз не пиша нищо за 'твоя път' ( още повече че е несериозно, защото дори не те познавам ), нито че имам претенции че моят път е универсален и го пускам за 'следване на щастие, радост и просветление'...   Колективният елемент в пътя за развитие се свежда до първоначалното израстване от колективната психична зависимост. Колективното е в ролята на утроба, която да подготви личността за нейната зрелост да 'продължи;' след като скъса пъпната връв с първоначалното колективно зареждане в личността.

Пътищата в развитието са израз на най-индивидуалния аспект в човека, защото са израз на сложни съставни наслагвания. Търсенето на еднаквости е само за 'стадните хора', но е и неизбежна сугестия за всеки подрастващ. С еднаквостите е лесно за ситуиране, довеждащо до усещане за простота и яснота .

Независимо от индивидуализма и различията, аз се пробвам да синтезирам дали няма общи елементи от които да се изведе някаква схема или общ модел - за развитието. Това се оказа много трудна задача и през десетилетията ту решавах че съм намерил такава, ту практиката я "развенчаваше". Нивото на полето от което да се синтезира се оказа огромно по мащаби, изключително сложно и с многообразни кръстосани връзки... Имам много податки, извлечени през годините, имам и множество от 'предположения и догадки', но не е налице стройна система на етапите.

Самата идея за "такава обща система на етапите в развитието" е още от края на ученическите ми години и може би е просто моя фикция и опит да олекотя огромния обем от връзки... При високо ниво на обобщения имам вече обща принципна схема, нещо като "гръбнак', колкото и да е условен и относителен. Но детайлите са проблемни... пропуските в тях може би никога няма да ги покрия, защото вече липсват някои паметови записи от "предишни етапи" в мен. А това е много важно. Заради това ползвам често като 'говорители' на някои мои отминали времена, някои типичен 'глас' на представител сред форума. Има такива, намират се, но... това също е с проблеми относно точността и предполага че си замествам и запълвам доста произволно някои елементи с ипривиждането че 'са точно това'. ..

Та... така. Твоят път си е твоя работа и няма нищо общо с пътя на рамус или на който и да е филанкишиев.

Общуването с пияни хора не е до мое отвращение, а е до невъзможност на опиянения да развие ментален потенциал за да общува сериозно. Страсти и емо-изблици и без алкохол има достатъчно по социалния панаир. Но докато човек е под влияние и на тия двете - също няма потенциал. В някакъв смисъл - емоционалното и чувствено "пиянство" не са с нищо по-различно от алкохолното - функционалните изменения и ограничения са сходни, принципите и невронните механизми - също са сходни. Това не пречи сред социума "пияниците" от едно или друго, да са мнозинство, да задават и определят посоки... Но и на мен не ми пречи да не се занимавам с тях.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

За пореден път виждаш някъде противоречия, а няма такива. А иронията е, че го правиш с известна забележка че "някой не бил видял, чел, чул"...

За "противоречията" не съм съгласен - не "виждам" такива, а просто констатирам различия. Но пък за иронията, че уж виждам различия, а съм вложил и "забележка" си прав! Проектирах в повече лично отношение, в което се съдържа и лека докачка, че не сме се разбрали "по-рано" за "разликите".

преди 21 минути, _ramus_ написа:

При високо ниво на обобщения имам вече обща принципна схема, нещо като "гръбнак', колкото и да е условен и относителен. Но детайлите са проблемни

 "Детайлите" винаги са обръщали "каруцата"...Хайзенберговия принцип на неопределеността или айде - на несигурността, всъщност е ядрото, дето задвижва Промяната.

Знаеш, че няма как да влезнеш два пъти за първи път в река, все пак!

Малко...е айде да не е иронично, че уж се съобразявам, ама "преминавам граници"...не малко, ами направо ще ти натреса моето желание да си споделя. Според мен, така както изказваш несигурността ти в постигането на целта - "обща принципна схема", би могло да има некво "развитие", ама ако поразмишляваш върху противоположните "стриймове", така както можем съзнателно да наблюдаваме "стрийма"...имам предвид, че логическото навръзване, по което най-често оперираме с Ума си е на каузалния принцип, на принципа на причина-следствие. А в общественото познание има описван и друг "противоположен" принцип - телеологичния, който е видно, че лесно би могъл да "изчистиш от религиозните наслоения" и да го пуснеш в чист вид при анализа и синтеза. Вероятно за това ти възникват "търкания", вълни на повърхността....поради "триенето по дъното"...

Не знам! Просто ти споделям страничната ми гледна точка.

п.п. А желанието ми, си го оправдавам и произтича от наблюденията ми върху индивидуалното развитие на хора, и неразбирането ми, в пълнота, защо спират развитието си след определен етап. Дълго неприеманото от мен заключение, че има "прагове за развитие", се дължеше на това, че не ми се искаше да приема тезите на кабаллистите (от трактатите им по Зохар), щото се "набърква и генотипа" като "лимитиращ фактор", ама след множество мои си наблюдения не мога да отрека, че тезисите им са напълно изчистени от емоционализирано интерпретиране. Обаче не можех да "хвана механиката" защо, аджеба се случва това. При запознаването ми с телеологичния принцип в епистемологията, ми се "открехна вратата" за по-задълбочено разбиране на механиката. Но пък твоята теза, за "индивидуалния растеж" и отвъд "обществено познатото" е доста интересна като "разширение към ..." леко ме вкара в допълнителни размисли, което, поне за мен, е приятно като цялостно изживяване.    

преди 1 час, _ramus_ написа:

Общуването с пияни хора не е до мое отвращение, а е до невъзможност на опиянения да развие ментален потенциал за да общува сериозно.

...с теб! И на нивото, което има практическо значение за обмяна на описани сложни концепции. Да, но в животът на хората не протича само подобна "обмяна". Въпрос на оценка за ползотворност е коя "обмяна" с каква "стойност" ще си я оцени всеки.

И, разбира се, на полза от индивида за обществото, ако даден индивид прекалява с дадени "обмени", а не върши и реална работа по допринасяне към общото, па било то "теоретично познание", "практическо прилагане" или "материално обезпечаване". Ама такива с прекаляващи "обмени", няма смисъл да бъдат "оценявани", те ще си имат и определени "резултати в социума", с такива "ще си се събират" и най-много до шофьори на таксита или до "развей-патко-форумници" да стигнат. И това е живот, ама не всеки има такива цели.

преди 3 часа, kipen написа:

Ах, тииии, калпазан! Как ми го втъкми, че и за мен няма значение колко виждам. Може би си прав, правил съм си оценка на стойността, която придавам на това, което "виждам". Висока е! За това и реших "по детски" да си го споделя, за да "няма значение", да мога да пусна отговорността, че е "дошло по някакъв начин" до мен. Само дето "видях", че е толкова абстрактно, че шансът да бъде "разбрано" и от други клони към 0, пък и таман "на време" ме "поряза", че има и друга символика - на фантазията, прикриваща бягството от този свят. В крайна сметка - я успея да си споделя "осенилите ме" идеи, я не. Но пък е интересен "сектор" от съзнанието за обследване!

Също толкова интересна е "работата" по "ядрото", в аспекта на убежденията. По твоя "път", както си си описал, "разковничето", което обуславя и "потеглянето" ти в посока на Синхромистичното самоотнасяне към "стрийма", е било при наличния избор още в "общите", "началните етапи", в които при "движението" "изниква" дилемата за "детерминизъм-случайност". 

Ти си избрал "второто" и вече доста си "надградил" по "пътя ти" в тази "посока", докато аз още на 20 "избрах посоката" на "детерминизма", но с едно "творческо обединяване" със "случайността" като производна, а не като основна функция, т.е. с различен "ранг". За това още преди два-три месеца, ти споделих, че сме по "различни пътища", ама нещо от "едното ухо мина и излезна през другото". Намекнах ти го и по-напред в темата, при споменаването ми на Локалността и Относителността на гледните точки, на различните "инерциални системи", от които се извършва наблюдаване на "движението" през Цялото. 

В тази връзка вече неизбежно възникват и различните интерпретации!

 Още в първото споделяш един доста ползотворен съвет - този за "приземяването". Да, ама колко имат понятие какво е "приземяване", "заземяване" или пък работа със земната стихия?!? За това и за доста хора Мистичното се превръща в "патерица", щото не се съвместява с дела. А при взаимодействието с действителността на материално проявеното в момента, се ражда и реалистичната оценка на възможностите и нивото на развити способности, в директно конфликтуване с фантазирането за собствената значимост. "Изпират" се "хубавите, светли дрешки" на нереалистичната самооценка и "болните" амбиции, стига се до етапа "Царят е гол". Това е голямото предизвикателство на прага на прехода от младост към зрялост. Ото това зависи дали ще се случи "трансформация" или "повторение", "зацикляне".

Но пък, както и още в началото на темата ти споделих, че ти се противопоставям във вида и използването на педагогическите похвати. Ето и пореден момент, в който ще го направя - "Фантазията ражда свят сред който някой да се скрие,..", ами не! Фантазията ражда "светове", а кой за какво ги "ползва" като предназначение е въпрос на личен, почти винаги в живота - несъзнаван избор. Съответно "път", изпълнен с "предизвикателства".

За да съм достатъчно "сериозен", ще опиша и в какво се състои противопоставянето на предните тези. На "негативния" похват (описван генерално и в Neti-neti) да се "зареди" Фантазния свят с образа на "скривалище за утеха", противопоставям "позитивния" похват на "зареждането" на изграждания фантазен свят в детството като "откровение", което може да бъде приложено под някаква практична форма при съпоставящото ъпдейтване на мирогледа в живота на индивида. Да, по-трудно е да се "надгражда" отколкото да се "руши", но пък радикалните подходи, вече споменах че на са "лъжичка за всяка уста". Но пък и фантазията като плод на въображението е някакъв израз на Себето и е въпрос на "път" дали да я запазиш като отправна точка за сравнение и след проверки с действителността да откриваш или не съответствия. Пак е някакъв "път", от множеството съответсващо като количество на броя на хората по земята. Независимо от все по-разрастващата се шаблонизация и обезличаване на обществено ниво, което е предпоставка и за загуба на богатството от фантазни светове, което можем да възпроизвеждаме като хора. Светът не свършва с мен, но пък е "започнал" с мен. Въпросът е, че сегашното "мен" си отива все някога, но остава това, което съм правил. Предпочитам да съдействам за разнообразието, отколкото да давам надежди за "височини"...те "височините" са за тези, които имат изразена нужда и развити способности да скачат, другите по-скоро биха се пребили... 

 

Е къде прочете, че това съм имал предвид?!? Къде ти се "привидя", че някой "ограничава" теб като човек, а не простотията дето не си надраснал?!?

 Написах ти вече, че аз не си го меря, особено с подвеждащи интерпретатори на мои думи!!! Играх го това с Шиниацу, не ми се разиграва и с теб!

Той Шиниацу, поне не "дописваше" в цитатите ми с негови думи! Па и ти се иска некво "специално отношение" като към "интелигентен човек", а пък научил три термина "на кръст" и започва да се вживява като "разбирач". Алоооо ВиК ли е? Не, Енергото! А на Вас...ананас...

Ще ми интерпретира думите като 

, щото видиш ли келеша е отправна точка за "истинност"!?!? Самовлюбен посредственик!

Първо разпознай какво е оценка на личността и какво даване на пример с даден поведенчески модел!

И ако аз съм изписал "първо", не бих пропуснал в "тригерираното" ми състояние да изпиша и кое е "четвърто".

Не ми се пеняви, при положение, че в развитието си до етап "отгазирана бира", с претенции за "уникален вкус", щото нямала газировка. Па и как си се "подгрял" си по-скоро като уринирано...

Аман от "войнстващи" и "търсещи битки" "кифли", дето "кифлеят"!

Отлично си представи “нивото”. Приключих с разговорите с теб.

преди 21 минути, marv написа:

Отлично си представи “нивото”. Приключих с разговорите с теб.

"Умирам" си за твоите субективни оценки!