преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Тълкуването на притчите, един иносказателен разказ, е проблем при тълкуването на оракулите, тълкуването на гадаенето.

Проблем е за обичащите прецизността на изказа и завършеността. Като да го прочетат в енциклопедията. А бъдещето не е като в учебниците по-история. Това "пророчество" е по-скоро за да покаже как хората с склонни да намират потвърждение на заблудите и предпочитанията си, дори и там където такова няма. За мен това конкретно не е пророчество. При пророчествата символиката е изключително силно застъпена. Това обикновено са сънища и видения, а те се запомнят неточно, значението им зависи и от сънуващия, а и самото бъдеще не е фиксирано като неизбежност по начина по който хората си представяме. Да вземем Апокалипсиса. Въпрос на време е написаното да се случи (а то всъщност е предсказано далеч прдди в Библията), но никой човек не може да знае кога и точно как. Действителното събитие всъщност изобщо няма да е в познатия ни свят. Тук ще видим само неговото отражение като следствие. 

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Да вземем Апокалипсиса. Въпрос на време е написаното да се случи

Някои неща не могат да се случат, колкото и време да мине. Те са физически невъзможни. Например небето да се навие като свитък. 

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Проблем е за обичащите прецизността на изказа и завършеността. Като да го прочетат в енциклопедията. А бъдещето не е като в учебниците по-история. Това "пророчество" е по-скоро за да покаже как хората с склонни да намират потвърждение на заблудите и предпочитанията си, дори и там където такова няма.

То пък миналото е едно еднозначно ... Нейсе. След като видях издание на Нострадамус от 1939 г., месеци преди Втората С. В., разбрах, че такова нещо като пророчество за събитията няма. Дори и прогнозирането на икономически възходи и спадове, следващи сериозни статистически методи, нямат точност.

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

Някои неща не могат да се случат, колкото и време да мине. Те са физически невъзможни. Например небето да се навие като свитък. 

Щом казваш...

Един от чаровните начини мистици и оракули да си вадят хляба е като ни предвещават апокалиптични събития, предсказани от Нострадамус, като никога не дават точен текст на онзи ясновидец, а само преписвания оттук- оттам. Ако авторите са цитирали правилно, ето как изглеждат самите предсказания

❤️ к 2> "Божественото слово ще се въплъти в субстанция, която се съдържа в Небесата и Земята. Скритото злато е в мистични одежди: Тяло, душа и дух ще имат цялата мощ, Всичко е под нейната власт , както и в небесните сфери."

<4 к 25> "Тънка същност, невидима за очите. Замъгляването идва по собствени причини. Тялото, ведно с челото, чувствата също, ще станат неусещани, Когато свещените молитви отслабнат."

<5 к 96> "В средата на великия свят - роза, Заради нови дела кръв явно ще се дава  За да може да говори истината, човек е със затворени уста."

Не бих се наел да вадя сложни заключения от тези толкова мътни и кървави... Явно колкото по- неясен е, толкова по- търсен е ясновидеца. Всеки може да намери във въображението си нещо,  стимулирано от словесната му салата.

Тук са предсказанията на руски http://lib.ru/INOOLD/NOSTRADAMUS/centuries.txt

Ами... боза. Как да се интерпретира това

Великое захоронение аквитанского народа
Приблизится к Тоскане,
Когда Марс будет в углу германском
И на земле регента Мантуи.

Нещо от неговата съвременност, което се приписва на настоящето. Аз виждам, как след съсипването на Северен поток (Марс в германския ъгъл). ще последва погребване на Аквитания (Западна Европа). Знаковите събития ще са в Тоскана, в Мантуа. Дрън- дрън. Ама няма нужда от интерпретации, господа. Просто боза.

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Прочее всеки човек деформира информацията според своите нагласи , очаквания и предразсъдъци.

В действителност човек няма свои нагласи, очаквания и предразсъдъци, а деформира информацията в зависимост от обхвата на своята сетивност. 

Притчите са превантивности в религията. Извън нея, то те нямат смисъл и именно интерпретирането им довежда до предразсъдъци спрямо тези които вярват във въпросните. Всеки опит да се интерпретира някаква притча по различен начин извън религиозната им същност е опит за манипулация и деформиране на смисъла от притчата в определена посока, 

преди 36 минути, Търсещ истини написа:

Великое захоронение аквитанского народа
Приблизится к Тоскане,
Когда Марс будет в углу германском
И на земле регента Мантуи.

Методът за интерпретиране, чрез постоянни характери, който дадох по- горе при Нострадамус работи частично. Тук само Марс е постоянен характер и символизира война. Аквитания е била римска провинция, завладяна от вестготите. После е завладяна от франките, а кралете й са и крале на Франция. Аквитанците (https://bg.wikipedia.org/wiki/Аквитани) са мъртъв народ по времето му. Нямат постоянно съдържание и Тоскана и Мантуа. По времето на Нострадамус републиканска Флоренция става монархия и завоюва Тоскана, а Мантуа от столетия се управлява от рода Гонзага. При това положение:

Гибелта на аквитанците
ще застигне и Тоскана
когато германците са войнствени
а също и Мантуа 

Може би ключът за интерпретиране на Нострадамус са неговите страхове? Видения за изчезване на блестящи градове. Е, за успокоение ще кажа, че Тоскана е доста запазен и не е пострадал от Мантуа. Язък за страховете му. 

А от друга страна, алхимичните тайнствени наименования са се отразили в културата. Това тайнствено и метафорично писмо по отношение на химията е било пренесено към обществените явления. Нострадамус е говорел неясно, защото политиката е неясна, с език, който е преднамерено многозначен, защото не е сигурен. Шифрованият текст е защото авторът не знае какво ще се случи и за да не бъде осмян, пише с метафори. Ако политиката беше точна наука, щеше да пише с термини.

Толкова за интерпретирането на Нострадамус- писал е завоалирано за конкретни свои страхове по локални събития, а някои последователи сега раздухват тези страхове до вселенски.

преди 59 минути, Търсещ истини написа:

Ако политиката беше точна наука, щеше да пише с термини.

В действителност има наука за политиката, а така също и наука за религията. В тези науки терминологията е различна от терминологията в други науки. 

Принципно за това и не трябва да има интерпретиране, а пояснения от вещ в политиката или религията, иначе информацията се "деформира" в субективност, а тиражирайки въпросната се получават отклонения от смисъла заложен в притчата. 

Нека да разгледаме термина "интерпретация". В религиозен аспект е неудачен, защото довежда до неправилно тълкуване, поради това, че индивида не е вещ в религията. Всеки дръзнал да направи праведно тълкуване ще бъде заклеймен, че е субективен. По този начин се манипулира обективното (смисленото) в религията и едва ли не се дискредитира, т.е. тласка незапознат с дадена религия към противопоставяне на субекта към обекти от въпросната религия. = Този който поощрява интерпретирането без ценз в съответната религия е демагог, т.е. неговата цел не е другия да се запознае с обективността (истината) по отношение на  религията, а да убеди незапознатите, че тя е субективна (лъжовна) и насочи избора извън вярата в тази религия, а се знае, че човек който не вярва, то лесно се манипулира. 

Да подчертая и друго нещо: Притчи се ползват от вещи в религията, за да обяснят конкретен проблем на вярващия, т.е. те самите са тълкувания на някаква конкретизация и в тоя смисъл без конкретен проблем не трябва да се интерпретират за щяло и нещяло. = Все едно на сладолед да сложиш сол, щото някой ти казва, че ястие се соли, за да е вкусно.   

преди 29 минути, dioib написа:

В религиозен аспект е неудачен, защото довежда до неправилно тълкуване,

А какво значи "правилно тълкуване"?
Според кого е правилно, и кой може да определи кое е най-правилното тълкуване?
Или правилното тълкуване е това, което е в интерес на хората имащи изгода от това тълкуване!

преди 4 минути, _Aumi_ написа:

А какво значи "правилно тълкуване"?

Не може да считаш крушите за ябълки.  

Та, правилно тълкуване имаме когато знаем дали иде реч за ябълки или круши.  

преди 8 минути, dioib написа:

Не може да считаш крушите за ябълки.  

Та, правилно тълкуване имаме когато знаем дали иде реч за ябълки или круши.  

Само че в тези пророчества, понякога не ясно дали става въпрос за ябълки, круши или за нещо съвсем друго.

Ето ви едно пророчество, което се надявам да не затрудни специалистите по тълкуване!

 

......................

10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.

12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;

16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

преди 5 минути, _Aumi_ написа:

Само че в тези пророчества, съвсем не ясно дали става въпрос за ябълки, круши или за нещо съвсем друго.

Много от пророчествата са такива, докато не се разбере символиката. При пророчествата словата не са свързани с ползваните термини, защото пряко зависи за какво е пророчеството и смисъл има само за адепти на съответния пророк. 

Нормално е след като не си сред адептите, то да не ти стане ясно за какво става въпрос, т.е. за ябълка или круша.  

преди 4 минути, dioib написа:

Много от пророчествата са такива, докато не се разбере символиката. При пророчествата словата не са свързани с ползваните термини, защото пряко зависи за какво е пророчеството и смисъл има само за адепти на съответния пророк. 

Нормално е след като не си сред адептите, то да не ти стане ясно за какво става въпрос, т.е. за ябълка или круша.  

Я  цитирай тълкуването на някой адепт за това пророчество.

преди 1 час, _Aumi_ написа:

А какво значи "правилно тълкуване"?
Според кого е правилно, и кой може да определи кое е най-правилното тълкуване?
Или правилното тълкуване е това, което е в интерес на хората имащи изгода от това тълкуване!

Още по-голям проблем е, че така човек спира да мисли. Оставя някой друг да мисли вместо него. Чуждото тълкуване е ок, но не и когато се приема като догма. 

Гадаенето винаги е било въображение. Във формите на облаците, в състоянието на карантията на жертвените животни, в полета на птиците, в разположението на зърната боб, в линиите на кафето, в разлятото олово, в положението на звездите при раждане, гадателите са виждали някакви образи- стимули,които свързани с настоящето са служили за подсещане, напомняне, откриване на връзка и предложение за решение на проблема. Тези връзки са неистински, но подплатени от опита на гадателя като човек, са можели да подсетят слушателя за нещо. 

Когато самото лице има достатъчно въображение, за да генерира множество образи, да ги нареди в списък и да избере някой, който да прилича на проблемната ситуация, то той би си помогнал сам без опосредстването на божество или тълкувател. Обаче професията е достатъчно авторитетна и тайнствена и до сега е хранилка на тълмачи.

Гадаенето е невярна връзка, обаче свързването й с реална ситуация, може да породи вярна. По принцип към гадатели се обръщат объркани хора, със стеснено съзнание, които не оценяват реално реалността. 

 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Гадаенето винаги е било въображение. Във формите на облаците, в състоянието на карантията на жертвените животни, в полета на птиците, в разположението на зърната боб, в линиите на кафето, в разлятото олово, в положението на звездите при раждане, гадателите са виждали някакви образи

Въображението е необходимо, тъй като без него човек няма да си позволи да види нещо повече от очевидното, от това което разбира и може да си обясни. За някои хора да оставят нещо необяснено е проблем и ако не могат да си го обяснят, много вероятно е да го отрекат. Виждането на образи в кафето или облаците примерно, би могло да е нещо повече от въображение. Както и при интуицията човек може да долови вътрешно неща, които не са очевидни, и посредством привидяните образи да ги доведе до мозъка и свързаното с него ежедневно съзнание. Разбира се, при това може да се насложат и други образи свързани с личните желания, предразсъдъци, страхове и др., и да се ориентира човек не е лесно. Но и психиката не е нещо просто, за да се очаква друго.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

 психиката не е нещо просто, за да се очаква друго.

така е.

По- различно е гадаенето по Идзин. Вместо да търсят отговорите по подобие с въобразеното, китайците са съставили компендиум от възможни реакции. Те смятат, че 64 са достатъчно изчерпателен брой.

Това е все едно, да има предполагаеми изходи от възможните проблемни ситуации. При това тези изходи са изразени образно, по кратко подобие на притчите. Примерно 47 Кун

Потискане. Успех. Постоянство.
Великият човек носи щастие.
Няма укор.
когато има какво да каже,
не му вярват.

Това се отнасяло за "навсякъде възвисените хора са потискани и задържани от низките". Поколенията китайски мъдреци са коментирали "Когато го сполети беда, силният човек запазва жизнерадостта си въпреки опасността и тъкмо тази жизнерадост се превръща в източник на по- нататъшните успехи". Общо взето, мъглявият куплет- притча е коментиран за полза на потребителя. Нострадамус няма такива смислени коментатори.

Омотал се си като пате в кълчища...

преди 13 часа, ncl написа:

Омотал се си като пате в кълчища...

помогни!

Няма как да ти помогна в това. Трябва сам да намериш своята истина. Аз си имам една, Ауми друга, Диода трета, Рамус четвърта и т.н.... Сигурен съм, че и ти ще намериш своята.

преди 22 часа, Търсещ истини написа:

са съставили компендиум от възможни реакции

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

преди 19 часа, ncl написа:

Омотал се си като пате в кълчища...

помогни!

Няма как и не е възможно. Още повече че е напълно безпредметно, защото вие се разхождате по нета да си търсите лични задявки.

И-ДЗИН (схема, слово, описание на промените) - е една от трите даоистки системи за описание на света и тия глупости, които сте си съчинили относно нея биха достойни за първолак.

Никой няма да ви помогне - няма как, няма и защо. Изучава се цял живот и описанията не са просто "интерпретацийки", а са основи и на практически системи за връзката на ЧОВЕКА с НЕБЕТО и ЗЕМЯТА  - каквото представлява символа на "триграмата".

Освен Идзин, другите две базови описателни и практически системи са "ИН-ЯН" и "ПЕНТАГРАМ". Това дори не са философски системи, а са "парченца" от връзките между основите и взаимодействията между вселената и човека, описвани чрез символни базови системи от понятия. 

В общ смисъл - когато И-ДЗИН е добила известност вече сред интелектуалния елит на "КИТАЙ" ( в кавички, защото тогава такова име, държава или етнос, не са съществували) древногръцката философия не е била дори в зародиш, а в т.н. Европа още са били само примитивни горяни.

Ползването на такива знания за "гадаене" са невежество и опит малките невежни души да ползват нещо, което никога няма да разберат...

Рече Господ тази притча: Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят (Лука 16:19-31).

Тълкувайте ... 

Теорията на интерпретацията на притчи и др. литературни текстове е обект на Херменевтиката- https://bg.wikipedia.org/wiki/Херменевтика

Ето и кратък цитат от тук https://www.forumnauka.bg/topic/24657-hermenevtika-i-humanitaristika/

Цитат

основите на херменевтиката се забелязват още в античността и са свързани с интерпретацията на митовете, а за първо херменевтично съчинение може да се приеме трактатът на Аристотел „За тълкуването” (Peri Hermeneias). За него „тълкуването” се приравнява с „увъншняване на вътрешното” – изразяване на мислите чрез думи. Самият термин „херменевтика” произлиза от старогръцката дума hermeneutike – тълкуване (на латински се превежда като interpretation). Той е използван и от Платон, но по-скоро в смисъл на „гадание”, „предсказване”.

 

Сюзън Зонтаг е против това да се интерпретира

"Интерпретацията първо се появява в културата на късната класическа античност, когато властта и достоверността на мита е била разчупена от „реалистичното“ гледище за света, въведено от научното просвещение. След като е бил зададен въпросът, който преследва пост-митическото съзнание – този за пристойността на религиозните символи – античните текстове, в тяхната първична форма, вече са станали неприемливи. Тогава бива призована интерпретацията, за да помири античните текстове с „модерните“ изисквания. Така например стоиците, за да бъдат в съгласие с възгледа си, че боговете трябва да бъдат морални, превърнаха в алегория грубите черти на Зевс и неговия необуздан клан от омировия епос. Онова, което Омир фактически представя като прелюбодеяние на Зевс и Лета, обясняват те, е обединението на властта и мъдростта. По същия начин Филон от Александрия интерпретираше буквалните исторически наративи от еврейската Библия като духовни парадигми. Историята за изхода от Египет, четиридесетгодишното скитане из пустинята и влизането в обетованата земя, казва Филон, всъщност е алегория за еманципацията, изпитанията и окончателното избавление на индивидуалната душа. По този начин интерпретацията предпоставя едно противоречие между ясния смисъл на текста и изискванията на (по-късните) читатели. Тя се опитва да разреши това противоречие. Ситуацията е, че по някаква причина един текст е станал неприемлив, но той не може да бъде изоставен. Интерпретацията е радикална стратегия за консервиране на един стар текст, който бива считан за прекалено ценен, за да бъде отхвърлен, чрез преработването му. Интерпретаторът променя текста, без всъщност да го изтрива или пише наново. Но той не може да признае, че е извършил това. Той претендира, че само го е направил разбираем, разкривайки истинското му значение. Колкото и да променят текста (друг прословут пример са равинските и християнски „духовни“ интерпретации на ясно еротичната Песен на песните), интерпретаторите трябва да претендират, че четат в него смисъл, който вече е там."