Емилио Бетти смята, че при интерпретация трябва да се отнасяме към теста като към автономен, да извлечем точно това, което съдържа, а не това, което е породил, възбудил у интерпретатора.

преди 59 минути, Търсещ истини написа:

Сюзън Зонтаг е против това да се интерпретира

В моята интерпретация на Зонтаг, оценявам, че тя е последователна. Интерпретациите се случват, когато едно изкуство вече не е разбираемо за съвременниците. Обаче по отношение на съвременното изкуство, не са необходими интерпретации, а непосредствено възприемане. Ако не бива възприето от публика и критици, интерпретациите на съдържимото не струват нищо. Това важи особено за изкуство в етап на търсене. Какво има да се интерпретира на детинщината, когато и този, който си играйка не знае какво се получава или ще се получи? Когато изкристализират нещата, провери ги времето, тогава

Пол Рикьор смята, че чрез интерпретациите се открива множествеността на символите.

Бих добавил и на връзките, общо на съдържанието. При произведение на изкуството обаче, това е предимство, но когато научният текст има множество тълкувания, това не е добро.

И още каза: един човек имаше двама сина;

12. и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

13. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

14. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;

15. и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;

16. и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

17. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!

18. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,

19. и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

20. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

21. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

22. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;

23. па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

24. защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

25. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;

26. и като повика едного от слугите, попита: що е това?

27. Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.

29. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

30. а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

31. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;

32. а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

За интерпретиране ... макар, че то самото е тълкуване за това как е милостив Бог. 

Притчата за Блудния син е много популярна и изразява по метафоричен начин радостта на християнския бог към тези, негови, които са тръгнали в свой, грешен път, но след провал се връщат.

Развива се в едно патриархално семейство, в което единствен бащата определя реда. Подобна е и притчата за Работниците на лозето в която собственикът възнаграждава с еднаква заплата и тези, които са започнали от сутринта, и тези, които е наел доста по- късно. 

Явно Исус се е интересувал от проблема за отлъчването, за разликите между вярващите и го решава чрез прошката, безразделната любов. Счетоводството, това, че малкият син, блудният няма да получи дял от наследството е предрешено, но любовта е важната. Той е приет отново в семейството, което е акцентът. 

Алтернативният вариант- неприемането, осъждането не е изобщо обмислян. По- късно еретиците, отлъчилите се, непокаялите се, са били анатемосвани от самостоятелния "баща", което е явно прочит на други текстове от Евангелието. Не е обмисляно в притча и това, какво би се случило със сина, ако бе успял. 

Притчата е много популярна в изкуството и е породила различни представяния. Има място за множество интерпретации.

 

преди 12 часа, dioib написа:

И още каза: един човек имаше двама сина;

12. и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

13. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

14. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;

15. и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;

16. и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

17. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!

18. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,

19. и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

20. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

21. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

22. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;

23. па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

24. защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

25. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;

26. и като повика едного от слугите, попита: що е това?

27. Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.

29. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

30. а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

31. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;

32. а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

За интерпретиране ... макар, че то самото е тълкуване за това как е милостив Бог. 

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; - С това приключва твоят БОГ. Стига цитира тая малоумна библия. СЛУГИ! За какво говорим въобще! 

Редактирано 20 ноември 20223 г. от Емил Костов (преглед на промените)

Притчата е за чистото сърце срещу праведните дела и за хората, които смятат, че само делата и начинът на живот им осигуряват някакво предимство или превъзходство. 

преди 4 минути, perin2 написа:

Притчата е за чистото сърце срещу праведните дела и за хората, които смятат, че само делата и начинът на живот им осигуряват някакво предимство или превъзходство. 

Не мога да кажа, че да се прахосват пари по бардаци и да ядеш от храната на свинете е чисто сърце. Аргументът му При баща ми добре ядат, а аз гладувам не е също кой- знае колко сърдечен, а по- скоро интересчийски. Виж, ако бе казал. Липсва ми топлотата, любовта, баща ми е супер! щях да река друго.

От друга страна, големият брат е добър служител, но чак праведен... Ето, дразни се от въздигането на брат си . 

По повод "Блудния син" ми хрумва, че за чергарските нрави на скитника евреин, завръщането е важен момент. Явно много други не са прощавали отлъчването и Исус внася нещо ново- обичта, а не наказанието. 

Лично аз подкрепям лъченето на децата, при запазване на добри отношения. Самостоятелността го изисква, те трябва да усвоят умения за живота. А приемането на пострадал от сблъсъците е нещо задължително за родителя. То е като временен престой в болнично заведение. Постои, постои, пък пак хукне. Сигурен съм, че и Блудният син ще навири пак рогата, които животът му е откършил щом малко се покажат. 

В историята бащата може да се оприличи на Бог, домът - на духовния свят. Завръщането е стремежът да живееш правилно от гледна точка на духа. Да служиш означава земната личност с нейните желания насочени единствено към себе си, бъде подчинена на духа, за който всичко е едно.

преди 51 минути, Just a Stranger написа:

В историята бащата може да се оприличи на Бог, домът - на духовния свят.

Може да се оприличи, както според съвременните разбирания за ненасилие в семейството, така и според патриархалните от Исусово време, когато бащата е можел да се разправя физически с всеки- имал е и тежък жезъл в ръка. 

Сигурен съм, че бащицата не се е церемонил много с баткото и дистанцията му с него е била по- голяма от тази между сина и слугите. Сегашните бащи искат да са приятели с децата си.

преди 18 часа, Търсещ истини написа:

Не мога да кажа, че да се прахосват пари по бардаци и да ядеш от храната на свинете е чисто сърце. Аргументът му При баща ми добре ядат, а аз гладувам не е също кой- знае колко сърдечен, а по- скоро интересчийски. Виж, ако бе казал. Липсва ми топлотата, любовта, баща ми е супер! щях да река друго.

От друга страна, големият брат е добър служител, но чак праведен... Ето, дразни се от въздигането на брат си . 

Големият не е с чисто сърце и се осланя на предимството в поведението си, което го кара да е враждебен.

За разлика от него, малкият води неправеден живот в началото. Тогава той също не е бил с чисто сърце , но Бог го поставя в безизходица, която го променя за добро. Той би могъл да втвърди гордостта си и да се опита да продължи своеволния си път далеч от семейството си, но това само ще влоши състоянието му. С думите си, той се предава на милостта на баща си и така сърцето му се пречиства. Особеният въпрос е дали думите му са искрени или просто лицемерни, но ако беше второто текстът щеше да го подскаже.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

да живееш правилно от гледна точка на духа.

това е фейк, защото спрямо пълнежа и съдържанието на понятието ДУХ няма как да е налице "правилност" на живеенето.

 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

бъде подчинена на духа, за който всичко е едно.

Мдааа - ЕДНО, означава включително и че няма как, няма и защо нещо да му бъде 'подчинено'.

Както и спрямо ДУХ  е напълно безпредметно и малоумно да се нарече "ЕДНО" - нито е "ЕДНО", нито е "всичко"...

От друга страна чалгарските народни клишенца се разнасят от репликаторите им - по съответствие.

преди 49 минути, perin2 написа:

Особеният въпрос е дали думите му са искрени или просто лицемерни, но ако беше второто текстът щеше да го подскаже.

Текстът нищо не подсказва. В него се разказва една измислена история, докато "интерпретацията" не предполага 'вживяване' в приказката... поне за средно-интелигентни хора, незагубени някъде сред бляновете си.

преди 44 минути, perin2 написа:

Големият не е с чисто сърце и се осланя на предимството в поведението си, което го кара да е враждебен.

Смятам, че бащината любов не ги разделя. Ето: "чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое". Каквото и да се е случило, целият имот на бащата ще е в по- големия син. Това, че е враждебен е естествената, според мен, реакция в онова време. Новият морал на Исус е всеопрощаването, приемането на разкаялия се. Мястото на големия е сигурно, а на малкия е дадено след прошката.

Обаче едно интересно хрумване- ако Исус се беше разкаял пред Синедриона с думите "съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син", той щеше да бъде спасен и да си остане правоверен юдеин. Обаче той се инати и Синедрионът го дава на разпятие, спасявайки Варава. Искам да кажа, че Исус вярва, че баща му (богът) не е с евреите, че еврейският народ и Синедрионът е редно да се разкаят . Очевидно, това не станало и какво? Божеството пак си гледа своя народ с добро око.  . Своето си е свое. Разделят се, сърдят се, но се поддържат.

преди 23 минути, Търсещ истини написа:

Смятам, че бащината любов не ги разделя. Ето: "чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое". Каквото и да се е случило, целият имот на бащата ще е в по- големия син.

Не е целият имот, а само изначално определеният негов дял.

преди 23 минути, Търсещ истини написа:

Това, че е враждебен е естествената, според мен, реакция в онова време. Новият морал на Исус е всеопрощаването, приемането на разкаялия се. Мястото на големия е сигурно, а на малкия е дадено след прошката.

Пробемът за големия е, че има собствен критерии за това, какво внимание трябва да му бъде обръщано на него и какво на брат му. Според него той повече е заслужил одобрение, а другият е заслужил презрение - поставя заслугите пред чистата любов и освен това таи алчност за знаци на внимание и одобрение баща си. В този смисъл, тази история е разширение на историята за Каин и Авел.

преди 23 минути, Търсещ истини написа:

Обаче едно интересно хрумване- ако Исус се беше разкаял пред Синедриона с думите "съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син", той щеше да бъде спасен и да си остане правоверен юдеин. Обаче той се инати и Синедрионът го дава на разпятие, спасявайки Варава. Искам да кажа, че Исус вярва, че баща му (богът) не е с евреите, че еврейският народ и Синедрионът е редно да се разкаят . Очевидно, това не станало и какво? Божеството пак си гледа своя народ с добро око.  . Своето си е свое. Разделят се, сърдят се, но се поддържат.

Божият Син да иска прошка от група властолюбиви грешници без да има каквато и да е вина би било меко казано странно. След като голяма част от самия избран народ предава Бога си и не признава Месията си, какво става с тях през следващите хилядолетия? Храмът им е разрушен и са прогонени от Обещаната земя. После с векове са систематично дискриминирани, гонени, тормозени и избивани от кого ли не. Те са си получили заслуженото, но не са се отказали от вярата си и съответно са успели да се запазят.

преди 9 минути, perin2 написа:

преди 31 минути, Търсещ истини написа:

Смятам, че бащината любов не ги разделя. Ето: "чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое". Каквото и да се е случило, целият имот на бащата ще е в по- големия син.

Не е целият имот, а само изначално определеният негов дял.

От къде на къде променяш текста? Това не е интерпретация. Казано е "всичко мое е твое"

преди 11 минути, perin2 написа:

Божият Син да иска прошка от група властолюбиви грешници без да има каквато и да е вина би било меко казано странно.

В очите на еврейските първенци той се отлъчва. Те смятат, че са законните наследници (големия брат). Погледнато по бройки е така. Исус има дванадесет апостоли, един от които го предава, а друг три пъти се отмята, че му е последовател. Населението с вяра в Йехова е значителното мнозинство (многото работници и слуги на бащата). 

Ама и сега. Ако някой започне да проповядва, той бива наречен или еретик, или сектант. Това поставя въпроса за "Истинската" вяра. Тази, която ще надвие. Иде ли ти на ум някакъв критерий, на който бих могъл да се опра, когато се появи един или множество нови проповедници? 

преди 21 минути, perin2 написа:

другият е заслужил презрение

Това от къде го извади? Споменава порочният му живот преди да дойде, но не насочва към презрение.

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

От къде на къде променяш текста? Това не е интерпретация. Казано е "всичко мое е твое"

Цитат

12. и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

 

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

В очите на еврейските първенци той се отлъчва. Те смятат, че са законните наследници (големия брат). Погледнато по бройки е така. Исус има дванадесет апостоли, един от които го предава, а друг три пъти се отмята, че му е последовател. Населението с вяра в Йехова е значителното мнозинство (многото работници и слуги на бащата). 

Това никак не означава, че трябва да иска прошка от тях. Напротив, да го прави автоматично би означавало, че не е Божият Син. 

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

Ама и сега. Ако някой започне да проповядва, той бива наречен или еретик, или сектант. Това поставя въпроса за "Истинската" вяра. Тази, която ще надвие. Иде ли ти на ум някакъв критерий, на който бих могъл да се опра, когато се появи един или множество нови проповедници? 

Да, това е реален проблем. Ти имаш предвид, ако някой започне да проповядва нещо ново и необичайно. Не мога да дам общовалиден отговор относно критериите. За всяко ново слово следва да се прилага индивидуален критичен подход.

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

Това от къде го извади? Споменава порочният му живот преди да дойде, но не насочва към презрение.

Не е трудно да се досети човек. Може и да съм прекалил с думата "презрение", може и да е само "порицание" или нещо подобно, но със сигурност той не е одобрил поведението на баща си.

преди 1 час, perin2 написа:

Това никак не означава, че трябва да иска прошка от тях. Напротив, да го прави автоматично би означавало, че не е Божият Син. 

Съгласен съм. А мястото на другите, неповярвалите юдеи, според притчата е на мястото на блудния син. Те следва да поискат прошка от бога- баща. И до днес малцина са я поискали, главно по практични подбуди и добре са се вписали. Другите, блудни според Исус, си я карат доста добре в Обетованите земи и по света, с татковото наследство. Пестеливи блудници, бих казал.  

Често го споменавам, но в притчите има информация и за теза, и за антитеза. Като цяло, такъв е и животът, шарен.

преди 52 минути, Търсещ истини написа:

Другите, блудни според Исус, си я карат доста добре в Обетованите земи и по света, с татковото наследство. Пестеливи блудници, бих казал.  

Не съм много сигурен, че днес им е особено добре в техните земи. Тези територии днес само географски съответстват на някогашната Обещана земя, а смисълът на понятието е доста по-обширен. Как я карат по света като цяло не е основен въпрос - основният въпрос, по който не се наемам да спекулирам, е дали Отеца ще ги приеме след смъртта им.

преди 9 часа, perin2 написа:

Не съм много сигурен, че днес им е особено добре в техните земи. Тези територии днес само географски съответстват на някогашната Обещана земя, а смисълът на понятието е доста по-обширен. Как я карат по света като цяло не е основен въпрос - основният въпрос, по който не се наемам да спекулирам, е дали Отеца ще ги приеме след смъртта им.

Като се опирам на това, че божествата са творение на човека, мога да кажа, че божеството на юдеите не е Бог- отец на християните. Вярващите са си измислили различни божества.

Юдеите си карат с тяхното бащино наследство и не ги е еня за християнския отец. От друга страна християните не искат да признаят, че Исус хем се отказва от старите нрави, хем запазва бащино духовно наследство, което с притчите си отрича.

По- разбираемо е в ролята на "Блудния син" да е Исус. Хем се отлъчва, хем иска да има от бащиното.

преди 50 минути, Търсещ истини написа:

По- разбираемо е в ролята на "Блудния син" да е Исус. Хем се отлъчва, хем иска да има от бащиното

Изобщо не ми се вижда логично. Христос през живота си е водил порядъчен живот признавайки и основавайки се на единството си с Отеца. . 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Като се опирам на това, че божествата са творение на човека, мога да кажа, че божеството на юдеите не е Бог- отец на християните.

Не зная, дали някой от християните смята, че с евреите са братя. Ако имаха общ баща, би следвало.

Просто апостолите- евреи са взели старозаветните притчи. Това не е кой- знае колко чуждо за тези, които напускат бащиния дом. Притчата за Рахил е допълнение към това, колко ценни са вещите в които са божествата, та за тях си струва да се лъже, и краде нощем.

25. И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и
Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.
26. И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече
дъщерите ми, като с оръжие пленени?
27. Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те
изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;
28. ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти
постъпи.
29. В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми
говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
30. Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в
бащиния си дом, - но защо си откраднал боговете ми?
31. Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не
отнемеш дъщерите си (и всичко мое).
32. (И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив;
пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но
той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе
откраднала.
33. И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на
двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на
Лия, влезе в шатрата на Рахил.
34. А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и
бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.
35. И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не
мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван)
търси (в цялата шатра), но не намери идолите.

 

преди 15 минути, Just a Stranger написа:

Изобщо не ми се вижда логично. Христос през живота си е водил порядъчен живот признавайки и основавайки се на единството си с Отеца. . 

Определено не са от един Отец.

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

Не зная, дали някой от християните смята, че с евреите са братя. Ако имаха общ баща, би следвало

Християнството доразвива юдаизма и е нормално евреите, особено по-консервативните да го отхвърлят. По-същия начин и в будизма примерно по-късно се плявяват школи, които засягат въпроси, незасегнати в ранния будизъм. Появяват се и доста изопачавания. Това са нормални процеси във всички религии. 

Понятията в различните религии са доста смесени във времето и съотнасянето на едно понятие от дадена религия към същото понятие от друга религия може да доведе до объркване. Още повече, че нилъде няма пълнота на изложеното. Така Бог явил се на Мойсей не е точно Отеца за който говори Христос. Последния е доста абстрактно понятие по-близко с някои източни представи. Визирам Брама (и дори Браман, Парабраман). Но всъщност Богът на Мойсей не е и различен, защото в духа всичко е едно. Въпрос на осъзнаване на това, че човек е дух и в духа е едно с всичко съществуващо, да се каже "Аз и Отец сме едно". Така всички Богове от различните пантеони или се отнасят до различни аспекти на същесвуващото (Бог и несъзнателния аспект - природата), или се отнасят до същества вече постигнали много по_пълна проява от хората на божественото в себе си. В последната категория поставям Христос, Адонай на евреите - букв. "господ(ар)" и Мардук и анунаките на Шумер. 

В тази каша от взаимопокриващи се понятия ориентирането е доста проблемно и възможността за грешки е голяма. Но ако "Бог" се приеме за идеализиран образ на всичко духовно, чисто и красиво и се знае, че има същества по-разумни и проявяващи божественото в себе си в по-пълна степен, които могат да служат за посредници и водачи на хората в духовния път, това е достатъчно стабилна основа. Имената, кой е по-висш от другите, какво точно обхваща дадена религиозна представа и др. под. с времето ще се изяснят, ако има стремеж за това. Истината така или иначе е една, а религиите представят в някаква фиорма, често символична, един или друг неин аспект. 

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Като се опирам на това, че божествата са творение на човека, мога да кажа, че божеството на юдеите не е Бог- отец на християните. Вярващите са си измислили различни божества.

Християнството напълно приема Юдейския Завет както е написан и за евреите, следователно дори за невярващите трябва да е ясно, че Отецът е един и същ. Много хора казват, че християнството е юдейска секта и аз съм общо взето съгласен - не е проблем за мен да се нарека дори евреин, но някои от старите евреи биха могли да ме намразят за това.

Разликата е от страна на евреите, които единствено не признават идването на Месията.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

От друга страна християните не искат да признаят, че Исус хем се отказва от старите нрави, хем запазва бащино духовно наследство, което с притчите си отрича.

По- разбираемо е в ролята на "Блудния син" да е Исус. Хем се отлъчва, хем иска да има от бащиното.

Нищо не се отрича, а се доразвива. Внася се по-ясна представа за Бога, Неговата Истина и Благодат, които достатъчно хора са били готови да възприемат.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Не зная, дали някой от християните смята, че с евреите са братя. Ако имаха общ баща, би следвало.

Всички хора споделят един духовен Отец, съответно всички хора са братя.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Просто апостолите- евреи са взели старозаветните притчи. Това не е кой- знае колко чуждо за тези, които напускат бащиния дом. Притчата за Рахил е допълнение към това, колко ценни са вещите в които са божествата, та за тях си струва да се лъже, и краде нощем.

Това са лъжебожества - ръкотворни идоли, които принципно следва да бъдат унищожавани. Рахил е съгрешила да вярва в тях, привързала се е, откраднала ги е и ги крие, защото знае, че Яков ще ѝ ги отнеме. Нейните действия в случая са осъдителни.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Така всички Богове от различните пантеони или се отнасят до различни аспекти на същесвуващото (Бог и несъзнателния аспект - природата), или се отнасят до същества вече постигнали много по_пълна проява от хората на божественото в себе си.

Религиозните войни казват друго. Джихадът, пък и насилственото помохамеданчване у нас и до сега разделят, отчуждават и стигмират помаците. Католиците също се чуждеят. Протестантите смятат православните за по- непълноценни.

Понеже създаването на божество е с цел да сплоти под един морал някакво общество, то не става дума за аспекти на бога, а за различие и аспекти на политиката на това общество. При това лидерът не е необходимо да е религиозен. Просто да има политика, в която се вписва някаква популярна вяра.

преди 1 час, perin2 написа:

не е проблем за мен да се нарека дори евреин, но някои от старите евреи биха могли да ме намразят за това.

Не биха те приели за брат.  Не си им брат, колкото и да се подчиниш на бога им.

преди 1 час, perin2 написа:

Всички хора споделят един духовен Отец, съответно всички хора са братя.

Не съм съгласен и по- горе обясних

преди 1 час, perin2 написа:

Това са лъжебожества - ръкотворни идоли, които принципно следва да бъдат унищожавани. Рахил е съгрешила да вярва в тях, привързала се е, откраднала ги е и ги крие, защото знае, че Яков ще ѝ ги отнеме. Нейните действия в случая са осъдителни.

Хи-хи. От мен да знаеш, сега на Оня свят, тя седи до Христос. Тази крадла и идолопоклонница.

преди 26 минути, Търсещ истини написа:

Религиозните войни казват друго. Джихадът, пък и насилственото помохамеданчване у нас и до сега разделят, отчуждават и стигмират помаците. Католиците също се чуждеят. Протестантите смятат православните за по- непълноценни

Не мисля, че казват друго. Това че всяка страна държи на своята истина (част от истината) представена по приетия от нея начин с който е свикнала, нищо не значи. Често спорове възникват за незначителни детайли, а дори и за същите идеи представени с различни думи. Това е обяснимо, а детайлите наистина може да изопачат изцяло едно учение, но това ако се случи става постепенно във времето и без да бие на очи. 

преди 35 минути, Търсещ истини написа:

Понеже създаването на божество е с цел да сплоти под един морал някакво общество, то не става дума за аспекти на бога, а за различие и аспекти на политиката на това общество. При това лидерът не е необходимо да е религиозен. Просто да има политика, в която се вписва някаква популярна вяра

Новите религии винаги изместват общоприетата вяра и обичаи. За това си има причина. при човека е същото - всяка кардинална промяна означава изкореняване на старите привички, закостенели и започнали да дегенерират идеи. Едва след определен етап процесът вече не изисква  сътресения за да се забелязват и преодоляват слабостите пречещи на развитието. И при хората, и при народите е едно и също. Старите идеи, които са били адекватни някога, започват да дегенерират и се появява необходимостта от нов духовен импулс, представящ определени, необходими за развитието идеи в нова форма.