преди 2 часа, perin2 написа:

Всички хора споделят един духовен Отец, съответно всички хора са братя.

а жените - те се явяват "реброто" на братята ли?

Тараланкането с клишенца е толкова весело, с наивността и тази наивна консервативност, която е точно папагалска.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Не биха те приели за брат.  Не си им брат, колкото и да се подчиниш на бога им.

Не се наемам да говоря от чуждо име. Все пак вярвам, че голяма част от тях биха се съгласили с твърдението ми.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Хи-хи. От мен да знаеш, сега на Оня свят, тя седи до Христос. Тази крадла и идолопоклонница.

Напълно възможно е да е така.

преди 57 минути, perin2 написа:

Все пак вярвам, че голяма част от тях биха се съгласили с твърдението ми.

Тц, но и не че има общо с това "някой да ти брат", защото можело и да се съгласи с нечие твърдение.

Продължава упоритото неспоменаване на "сестрите" Тая "мръсница" Ева - даже и змиите са тръгнали по света от времето на откъснатата ябълка. Добре че все пак в Персия още не са били чували за "ламята и златната ябълка" за да я ползват после юдеите в библията си...

За тълкуване:

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
- Защо се стараеш толкова много?
- Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.

Ангелът бил изключително впечатлен.
- Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
- Не, не мога. – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!

Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
- Господи, та тя е толкова крехка и нежна!

- Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.

- А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
- О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!

Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
- Но тук има някакъв дефект... Защо бузата й е влажна?

- Не, това не е дефект. Това са сълзи. – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й.

Ангелът бил още по-очарован и изумен.
- Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна...

- О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато й се плаче. Ще се усмихва, когато й е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ... А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг...

Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
- Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия й живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.

преди 9 часа, dioib написа:

За тълкуване:

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
- Защо се стараеш толкова много?
- Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.

Ангелът бил изключително впечатлен.
- Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
- Не, не мога. – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!

Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
- Господи, та тя е толкова крехка и нежна!

- Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.

- А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
- О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!

Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
- Но тук има някакъв дефект... Защо бузата й е влажна?

- Не, това не е дефект. Това са сълзи. – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й.

Ангелът бил още по-очарован и изумен.
- Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна...

- О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато й се плаче. Ще се усмихва, когато й е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ... А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг...

Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
- Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия й живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал - кой може да потвърди това нещо? 

преди 16 часа, Емил Костов написа:

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал - кой може да потвърди това нещо? 

Ангелът! 

преди 18 часа, Емил Костов написа:

на 15.12.2022 г. в 6:39, dioib написа:

За тълкуване:

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
- Защо се стараеш толкова много?
- Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.

Ангелът бил изключително впечатлен.
- Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
- Не, не мога. – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!

Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
- Господи, та тя е толкова крехка и нежна!

- Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.

- А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
- О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!

Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
- Но тук има някакъв дефект... Защо бузата й е влажна?

- Не, това не е дефект. Това са сълзи. – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й.

Ангелът бил още по-очарован и изумен.
- Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна...

- О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато й се плаче. Ще се усмихва, когато й е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ... А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг...

Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
- Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия й живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.

Покажи още  

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал - кой може да потвърди това нещо? 

Моята гледна точка, е, че тази притча придава особена стойност на жената като й приписва специално божествено отношение. Предполагам, че е писана във времето на феминизма: борбата на жените за равноправие е отминала и сега е борбата за надмощие- директното внушение е, че жените не си знаят високата цена. Интересното е, че се обръща специално внимание на женските сълзи като форма на комуникация- " изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й", т.е. в света има и приемащи тези сигнали. Авторката не обяснява в какво положение са те. Дали е мъжът- господар, мъжът лакей, мъжът съдружник, мъжът наемен работник. 

... жалко, че авторката е пропуснала да накара героя си- бог да даде на жената нормални комуникации- чрез обикновения човешкия говор, ами трябва да убеждава чрез нарочни сълзи.

Много притчи, много нещо...

преди 4 часа, dioib написа:

Ангелът! 

И как ще го потвърди като ти не си го виждал, нито пък дявол или демон!

преди 7 часа, ncl написа:

Много притчи, много нещо...

Да, похвално.

Сериозно ли го възприе като възхвала?! По-скоро беше ирония, но карай...

  

на 28.10.2006 г. в 15:33, WhiteHart написа:

НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА

Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал: -Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш.

Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал. Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил.

-Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв?

Харесва ми, че се въвежда практиката като поставяне на проблемна ситуация. Често се мъчим да спекулираме за човека и идеите, а забравяме реалните действия.