преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Ако така се съмняваше в идеите в които вярваш - цена нямаше да имаш. 

Няма как да съм ги повярвал, ако преди това не съм подходил критично към тях. Това правя и с нашия разговор и засега той доста ги затвърждава.

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Правя анализ на една заблуда, че егото, аза, личността са само имена, които, разбира се, имат основа в действителността. Докато вечната душа е само продукт на желанието за вечен живот.

Какво наричаш действителност, където тези неща имат основа?

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Да, моралът е илюзорен, но това не значи, че не съществува и не може да изпълнява функции. Добро и зло има, но те не са вечни, а също илюзорни. Едно уточнение: Илюзорен не означава несъществуващ, (будизма не е нито нихилизъм, нито етернализъм), а означава, че възниква взаимозависимо и няма постоянна или вечна същност, както и всичко останало. 

По-рано доста категорично изказа твърдението, че будисткият морал е по-висш от християнския. Направо останах с впечатлението, че според теб винаги е било и винаги ще бъде така.

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Будизмът не е атеизъм - всеки сам за себе си и да използваме другите. Будистът реализира, че всички съ-съществуваме, макар и илюзорно, и илюзорното добро е когато си помагаме и ни е грижа един за друг, а илюзорното злото - когато се фиксираме върху собственото си оцеляване. 

...

Установихме, че добро и зло има. 

Много се радвам за будистите, в това отношение са си почти християни

Сега, много важен въпрос.. вечно ли са били такива и вечно ли ще бъдат такива илюзорното добро и илюзорното зло или някога са били други и някога ще бъдат други? 

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Разбира се, няма смисъл да унищожаваме нещо, което така или иначе не съществува само по себе си, но можем да премахнем заблудата че е нещо повече от име и последствията, които има тя за нас, ако я възприемаме неправилно. 

След като самото его се зачева, търпи промени и развитие и би могло да породи определени последствия, няма как да го приема само за име. Това си е жива дефиниця за реалност. 

преди 2 часа, insec написа:

"синът на магаре е магаре - синът на Бог е Бог"

По този повод една стара случка: Попитали мулето кой е баща му, е то казало "Конят ми е вуйчо". Така и братята македонци се изживяват с вуйчо Александър.

преди 28 минути, Търсещ истини написа:

Има нещо неправилно разбрано. Субективният морал не е илюзорен. Виждат го околните, осъзнава го и носителят. Сравняването на морал обаче е проблем. Не мога да си представя кой е по- добър морал- на Мохамед, на Исус или на Конфуций?

Попитай Сунята, според него субективният морал илюзорен ли е - аз в тази връзка се изразих така. Иначе и според мен не е - така наричаме възгледите за морала на отделния човек, наличието на които е факт. Ако приемем самия морал за субективен, то тогава той наистина става илюзия, даже безброй много илюзии. Ако приемем самия морал за обективен, то илюзия е само този субективен морал, който противоречи на обективния.

преди 28 минути, Търсещ истини написа:

Третото цитирано изречение не е много точно. Примерно имаме една стъклена чаша. Тя "едновременно няма добро и зло". Тя няма моралност, морално неутрална е. Не  може да е субект. Явно авторът твърди, че в едно морално съждение трябва да има и оценка дали е добро или зло. Обръщението "Добро утро" може да си битува без едновременно да има добро и зло.

Някои неща наистина са морално неутрални, но не и моралните съждения. Стъклените чаши и ежедневните поздрави не са морални съждения.

Иначе цитатът ти е непълен и така се оставя погрешно впечатление за смисъла. Ето цялото твърдение:

Цитат

Няма как едновременно да няма добро и зло, но будизмът да е по-добър

Сиреч, ако доброто и злото са субективни, няма как будизмът да е по-добър от християнството или обратно.

Егото аза и личността били имана? Да може би местоимения.Глупости.

преди 21 часа, ncl написа:

Ако искаш доказани неща, сбъркал си раздела.

Кой точно е "сбъркал раздела" - защото тук плямпащите няколко поредни, форумни тариката си играят на "доказване" на религиозните си сънища. Че Логика, че "аргументи", че игри на "осъзнатост". Еманация на това са следните думички:

преди 13 часа, perin2 написа:

Няма как да съм ги повярвал, ако преди това не съм подходил критично към тях. Това правя и с нашия разговор и засега той доста ги затвърждава.

В това е магията на самозаблудата - всеки разговор, събитие, случка или запис - се подменят за да служат единствено на "затвърждаването". Ако не подхождат - си има начини - или ще "изчезнат" или се намират варианти за 'компрометиране' от типа - другия греши, не може да бъде... но в никакъв случай не се подлага на преразглеждане личната призма, защото това застрашава усещането за полза ( вкл и цялата личност)...

Всички чудесно знаем, че вярванията започват и са налице далеч преди да са налице и доказателствата логиката и аргументите. И дори, когато последните вече са част от когнитивните възможности на някого си, вярванията вече са повлияли на конструирането на личността и се явяват "личностна база". Има си механизми, процеси, условия... и сред този раздел обичайните заподозрени са чудесни примери колко е важно на вярванията да се изтипосат логични, концептуални и аргументирани дрешки - дори и да приличат на рационални. 

Вярванията нямат никаква връзка с когнитивното развитие, нито с възрастта по принцип. Личността не определя зрелостта по слънчевите цикли и физически или полови белези, а основния фактор са психичните 'зацикляния' - които настъпват когато е налице неспособност да се преодолее даден етап в развитието към зрелост.

Вярванията започват именно от началните такива "психични зацикляния" и формите на 'страдания', които възникват от нерешените психични конфликти. Именно от тях пораждат, повторяемите припеви за "спасението" или пък "греховете", условията да се получат "ползите" и всички нагласени приказни истории в които да се вживеят за да ги домогнат тия ползи.

Сред темите са редовните няколко тарикати играещи за ползите си и непрекъснато изтъкващи колко много са "получили", колко са правилни и истинни преживяванията им, докато са скрити зад готови клиширани положения, които те наричат "СВОИ" възгледи и убеждения. Свои, свои - ама колко да са 'свои'?

Подмяната на думички и понятия е част от психичната игра по подмяна на елементи от възприятието, за целите да се нагласи към предварително повярваното и в никакъв с;лучай да не възниква "противоречивост" (дисонанс). Това се обобщава чрез проста схема - вместо възприятието да определя отражението - каквото е естествената схема, в случая се обръща наобратно - ОТРАЖЕНИЕТО определя ВЪЗПРИЯТИЕТО:

предварително повярваната картина се явява отражението и е вплетена в самата личност, Заради това тя става основа на вътрешния свят, защото постановява обработена образно-емоционална обща среда, сред която личността да не усеща "страдание". За да се поддържа тази натъкмена конструкция непрекъснато се подменя възприятието по цялата верига на събития и процеси, за да е в 'съзвучие' на готовото ОТРАЖЕНИЕ. 

Магията се крепи именно на тази непрекъсната психична игра, която всеки вярващ играе в себе си, в името на това 'да се чувства добре'... Такава игра се прави всичко възможно да не прекъсва и сред форума се ползва хитростта да се постановява в условията на "различно вярващи", и така да се играе личния театър на непрекъснато предоказване и преубеждаване в условията на "външни" противоречия при междуличностната комуникация. Така се добива усещането за стабилизация и добавя допълнително "сигурност"... и всеки играе играта да съхрани и запази "ползата си", защото това повеляват инстинктите. 

Точно в това е парадокса, че се играе на 'духовност'... от типа "моята истина е, оная, в която вярвам и която ми дава усещането да се 'чувствам добре' "... 

на 12.10.2022 г. в 9:13, Търсещ истини написа:

Бахия трикратно моли Благословения да го научи. "Не му е времето сега", отвръща учителя, защото в това време той е в друга роля и с друга грижа- да проси за да осигури необходимото за тялото.

Връщам се на притчата за Бахия, защото повдига въпроса за препитанието на тези, които се насочват към усъвършенстване на духа. 

В българското възраждане "интелигенцията"- даскалите, са имали и градинка, и домашни птици, а сигурно и нивици, ако са местни. Докато хаджи Генчо преподава, той върши терзийския си занаят. Така прочее е било и в другите страни, където ако не си богат, нямаш как да се обезпечиш. 

В Индия е имало култ към тези отшелници и просията ги е обезпечавала все някак си. Дори Буда се е препитавал от дарения, не винаги най- пресни. Умрял е от дарение на гозба, види се повредена. 

Манастирите и отшелническите скитове са поставили въпроса двуяко- първо ограничаване на потребностите и второ, самостоятелен труд за осигуряването им. 

Не зная доколко това е по- хармонично. Дали труд +медитация е по- добро отколкото концентрация в медитацията и изключване на света изцяло. Във всички случаи, ние сме живи същества и движението е потребно. Така че с просията учителят на Бахия е извършвал своята ежедневна разходка, "трудил" се е защото тялото има нужда от движение.

Прочее, това не е запечатано в притчата, не е метафора, която авторът е имал предвид, а е нещо странично. Нещо, което предизвиква размисли, стимул някакъв. С това разказите, притчите са чудесни и богати. Интересни и плодотворни.

преди 13 часа, perin2 написа:

Какво наричаш действителност, където тези неща имат основа?

Действителността е всичко което се случва в момента. Основната й характеристика е непостоянството (непрестанната промяна и отсъствието на постоянна същност). И в ЦЕРН търсеха постоянна частица, но не я откриха. Всичко непрестанно тече и е в процес непрестанно превръщане едно в друго. Всеки миг ние сме нещо различно. 

преди 13 часа, perin2 написа:

По-рано доста категорично изказа твърдението, че будисткият морал е по-висш от християнския. Направо останах с впечатлението, че според теб винаги е било и винаги ще бъде така.

Останал си с погрешно впечатление. Нищо не е било винаги, нито ще бъде винаги. 

преди 13 часа, perin2 написа:

Сега, много важен въпрос.. вечно ли са били такива и вечно ли ще бъдат такива илюзорното добро и илюзорното зло или някога са били други и някога ще бъдат други? 

Отговорих по-горе. 

преди 13 часа, perin2 написа:

След като самото его се зачева, търпи промени и развитие и би могло да породи определени последствия, няма как да го приема само за име. Това си е жива дефиниця за реалност. 

Зачева се плода на човека, никакво его не се зачева. То се привнася като идея впоследствие, както "аз", "мое" и т. н. Винаги има последствия след приемането на една заблуда за реалност, затова много трябва да се внимава в какво се вярва. Продължавам да твърдя, че егото е само име. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Логика,

Логика като тази, която определя вярващите за тъпи, а невярващите за умни?!

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Прочее, това не е запечатано в притчата, не е метафора, която авторът е имал предвид, а е нещо странично. Нещо, което предизвиква размисли, стимул някакъв. С това разказите, притчите са чудесни и богати. Интересни и плодотворни.

Всъщност трите отказа на Буда точно кореспондират с идеята на притчата и това на което се очаква тя да научи. Аз лично имам някои възражения по тази притча, но това в случая не е особено важно. Идеята е човек да е концентриран върху това, което прави в момента. Не, че измолването на храна е чак толкова важно (да, човек трябва да се храни, но в случая не са умирали от глад). Проблемът е, че този Бахия в тези моменти е бил фокусиран върху нещо съвсем различно, също така егоистично, изпълващо ума му и пречещо да види всичко останало. Изчакването желанието да утихне дава възможност да се усвои отговорът.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Проблемът е, че този Бахия в тези моменти е бил фокусиран върху нещо съвсем различно, също така егоистично, изпълващо ума му и пречещо да види всичко останало. Изчакването желанието да утихне дава възможност да се усвои отговорът.

Нима смяташ, че желанието за духовност е егоистично и търпи отлагане? Притчата разказва, че този същият много своевременно е постигнал блаженството. Някои неща не търпят отлагане. Дори учителят му го е оценил.

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Така прочее е било и в другите страни, където ако не си богат, нямаш как да се обезпечиш. 

В Индия е имало култ към тези отшелници и просията ги е обезпечавала все някак си. Дори Буда се е препитавал от дарения

само че Буда е бил достатъчно богат, за да може меко казано да се обезпечи.

В другата тема има благодат а тука блаженство.

Пълно щастие, задоволство, наслада.

Как се постига?

преди 3 минути, insec написа:

само че Буда е бил достатъчно богат, за да може меко казано да се обезпечи.

Наистина, но защо тогава е карал на дарения? При това жена му вече е била при него... хм?!

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Действителността е всичко което се случва в момента. Основната й характеристика е непостоянството (непрестанната промяна и отсъствието на постоянна същност). И в ЦЕРН търсеха постоянна частица, но не я откриха. Всичко непрестанно тече и е в процес непрестанно превръщане едно в друго. Всеки миг ние сме нещо различно. 

Ако наистина е това, значи и егото е действителност, не е само име. 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Останал си с погрешно впечатление. Нищо не е било винаги, нито ще бъде винаги. 

...

Отговорих по-горе. 

Мисля, че поне в това отношение намираме непреодолима бариера помежду ни.

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Зачева се плода на човека, никакво его не се зачева. То се привнася като идея впоследствие, както "аз", "мое" и т. н. Винаги има последствия след приемането на една заблуда за реалност, затова много трябва да се внимава в какво се вярва. Продължавам да твърдя, че егото е само име. 

Да, аз говорех по-скоро не за физическо, а за духовно зачеване, но двете се случват едновременно. Зародишът на тялото на човека е успоредно зародиш и на егото му и освен това егото обикновено е сериозно загрижено за състоянието на физическата си телесна обвивка. Затова например бебето плаче при раждането - разбира, че преминава от позната, топла и сигурна в нова, студена и несигурна среда и инстинктивно реагира на това, за да опази себе си. Не мисля, че това е привнесено, то си е вродено.

Отсъствието на постоянна същност така го е назубрил от Будизма.Питай го какво значи.

преди 3 минути, Търсещ истини написа:

Наистина, но защо тогава е карал на дарения?

щото Исус е заръчал, че за който не се откаже от богатството си, няма царство божие.

У тех нищо не се е променило нито колата нито вкуса на бирата.Ама тука ги разтяга локумите.

преди 3 минути, shishmanovp861 написа:

У тех нищо не се е променило нито колата нито вкуса на бирата.Ама тука ги разтяга локумите.

Аами, я вземи я разклати да видим няма ли да се промени

преди 31 минути, Търсещ истини написа:

Нима смяташ, че желанието за духовност е егоистично и търпи отлагане? Притчата разказва, че този същият много своевременно е постигнал блаженството. Някои неща не търпят отлагане. Дори учителят му го е оценил.

Да, би могло да е. В случая съдя по прекомерното желание. Буда все пак го отрязва виждайки, че подходящите условия за отговор не са налице. 

Буда като е бил принц колко души е нахранил? Що не е станал цар? Правил се е на важен.Ма това да мълчиш е високомерно.То с беседи нищо не става а с действия.

преди 26 минути, perin2 написа:

 Затова например бебето плаче при раждането .....

да не дава господ някое бебе, което да не плаче при раждането

преди 3 минути, shishmanovp861 написа:

 Що не е станал цар? Правил се е на важен.

пък ако беше, тогава сигурно нямаше да питаш "що е станал цар - правил се е на важен". 😏

Ако го е интересувал народа да е станал цар.Това имах предвид.

преди 1 час, perin2 написа:

Да, аз говорех по-скоро не за физическо, а за духовно зачеване, но двете се случват едновременно. Зародишът на тялото на човека е успоредно зародиш и на егото му и освен това егото обикновено е сериозно загрижено за състоянието на физическата си телесна обвивка. Затова например бебето плаче при раждането - разбира, че преминава от позната, топла и сигурна в нова, студена и несигурна среда и инстинктивно реагира на това, за да опази себе си. Не мисля, че това е привнесено, то си е вродено.

Ти си го написал, това е инстинкт, но от това не следва, че бебето има его. Духовното зачеване са празни приказки от зазубрена фикс идея.

преди 1 час, perin2 написа:

Ако наистина е това, значи и егото е действителност, не е само име. 

Ще направя един последен опит, защото ти не разбираш какво пиша. Ако и сега не разбереш, ще се потвърди тезата ми, че фикс идеята не се поддава на разубеждаване чрез разумни обяснения и логическа аргументация.

Милинда-панха представя диалог между цар Менандър I (Милинда в Пали) и просветления будистки монах Нагасена.

Менандър бил индо-гръцки цар, за който се смята, че е управлявал от 160 до 130 г. пр.н.е. Той бил крал на Бактрия , древно царство, което обхваща териториите на днешните Туркменистан, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан, както и малка част от Пакистан. Това частично е областта, в която се е появило будисткото царство Гандхара.

За ранния будизъм „Аза“ е просто наименование, представа. Той е наименование на „обобщението“, на съставността. Самото име впоследствие се превръща в неразделима в себе си идея. Ето част от текста, който касае човешкия „Аз“:

Милинда: Как е името ти?

Нагасена: Известен съм като Нагасена, но Нагасена е само израз, название, определение, просто име, празен звук, защото тук не съществува личност.

Милинда: Слушайте ме петстотин гърци и осемдесет хиляди монаси. Нагасена току що каза, че тук не съществува личност. Можем ли да се съгласим с това? Но, ако не съществува личност, кой тогава ви е дал на вас монасите, роба, храна, подслон, лекарства, ако някой се разболее? Кой спазва наставленията на Буда? Кой изоставя тези наставления и извършва грях? Кой прелюбодейства? Кой изговаря лъжи? Кой пиянства? Кой извършва петте гряха, които влекат непосредствена разплата след себе си? Ако няма личност, няма нито добро, нито зло. Ако някой ви убие Нагасена, то той не е извършил убийство.Той не е убиец и вие монасите, не може да имате учител, наставник или посвещение. Отговори ми, не съществуват ли твоите нокти, кожа, плът, Нагасена? Не съществуват ли твоите чувства, усещания, волеизявления, познания, Нагасена? И когато казваш Нагасена ме наричат моите братя, кой тук е Нагасена? Значи ти говориш погрешно, ти лъжеш като казваш: „Няма никакъв Нагасена.“

Нагасена: Ти си с благороден произход господарю и ако ходиш пеш по обед, по горещия пясък, това няма да е добре за краката ти, за тялото и за ума ти. Кажи, ти пеш ли дойде, или с колесница?

Милинда: Аз не ходя пеша Нагасена. Дойдох с колесница.

Нагасена: Ако си дошъл с колесница, обясни ми, какво е колесницата? Тя тегличът ли е?

Следват въпросите дали колесницата е оста, колелата, рамката и пр. Цар Милинда се съгласява, че нито едно от тези неща не е колесница.

Нагасена: Когато каза, че си дошъл с колесница, ти каза неверни неща – лъжа. Няма колесница.

Милинда: Аз не те лъжа Нагасена. Следствие на теглича, следствие на осите, следствие на колелата, следствие на рамката се използва наименованието, знакът, обозначението, името – колесница.

Нагасена: Отлично господарю. Ти знаеш какво е това колесница. По същия начин и при мене, вследствие на космите по тялото, вследствие на усещанията, вследствие на разпознаването, вследствие на съзнанието се използва наименованието, знакът, просто името – Нагасена, обаче в истинския смисъл тук няма никаква личност.

Милинда: Великолепно е това, о, Нагасена! Удивително е това, о, Нагасена! Ти даде блестящ отговор на моите въпроси.

( ….След това царят пита Нагасена дали е готов за една по-подробна беседа и когато Нагасена се съгласява, той го поканва в двореца си. Нагасена отива в двореца и там се развива дълга беседа, в хода на която се засягат различни пунктове на будисткото учение, между които въпросът за отричането на душата. Тук учението се излага в неговата напълно развита форма.. Не съществува вечна душа. Това, което изглежда като земна личност, е само име и форма, т.е. петте групи (скандхи), които непрестанно изчезват и възникват наново.)

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

....

тази широкоизвестна притча е малко ала- бала. Естествено, че всеки един Нагасена може да вкара в малкия си джоб всеки един Милинда. Само, че колесницата може да я разглобим и после да сглобим, и пак ще си я има, докато личността, ако бъде разглобена няма как да бъде сглобена наново. Така, че определено Нагасена пропуска нещо в обяснението си.

преди 27 минути, shishmanovp861 написа:

Ако го е интересувал народа да е станал цар.Това имах предвид.

обичайно цар става онзи, който не се интересува от народа, като нещо повече от условие да бъде цар. И все пак едвали това са били съображенията на Буда. Поне аз, хем да царуваш, хем да преподаваш медитация, не виждам как може да се съчетае плодотворно. И не, че не е имало такива опити. Тибет е ярък пример за което, но резултата е плачевен.

преди 26 минути, insec написа:

Само, че колесницата може да я разглобим и после да сглобим, и пак ще си я има, докато личността, ако бъде разглобена няма как да бъде сглобена наново. Така, че определено Нагасена пропуска нещо в обяснението си.

Ще има само име колесница, но никога няма да има реално съществуваща колесница, както и реално съществуваща личност. Човекът е много по-сложен от една колесница, но и при него има части които могат да се заменят, сърце, черен дроб, бъбреци, стави, сухожилия, кожа и др. Това което служи за основа на съзнанието е мозъкът и нервната система. В мозъка има сто милиарда неврона, които е невъзможно да се разглобят и сглобят наново.