на 10.02.2016 г. at 21:58, glen написа:

 и вашингтон ако го нямаше сега тука нямаше да знаеме за режима на демокрацията!

Едва ли ще осъзнаеш колко смислови гешки има в толкова кратко изречение......

И какво щеше да бъде ?

Какво щеше да замени фалиралия социализъм ? Пак социализъм ли

А демокрацията не е режим, а път. Някои по този път са постигнали  демокрация близка до мечтаиня комунизъм - скандинавските страни, Швейцария и др...

Други по този път избират самоизяждането и конфронтацията - арабските , африкански страни.

Но роба не е роден да "избира" и "мисли" самостоятелно. Такива като теб търсят не как да се развива, а кой месия "ще дойде" да го оправи в живота , щото са виновни всички други, и всички са маскари

 

 

преди 1 час, miro20 написа:

 

Но роба не е роден да "избира" и "мисли" самостоятелно. Такива като теб търсят не как да се развива, а кой месия "ще дойде" да го оправи в живота , щото са виновни всички други, и всички са маскари

 

 

ти ли ще ми кажеш какво да харесвам и какво не?ако искам и анархист ще стана!това е лично мой проблем!

а на теб,приятелски ще ти кажа-време е да си потърсиш ново занимание!разгледай си сам старите постове!там можеше да се спори или да се разговаря с теб!в момента,не само не мислиш самостоятелно,но и страдаш от прогресивно затъпяване или както се нарича-промит мозък!казвам ти го не за да те обидя,а защото съм те приемал за приятел,макар и виртуален!

пп  аз не съм от тия,които чакат Месия!за мен той е дошъл преди 2000 год.

Редактирано 21 февруари 201610 г. от glen (преглед на промените)

И къде съм казвал или определял какво да харесваш ?

Бъди си какъвто искаш, аз коментирам казаното от теб, и то по същество.

Ако кажеш нещо анархично пак ще кажа - "анархисти и такива като теб...." без да ти определям нито насоки нито какъв да си .

Схванали разликата ?

 

на 15.02.2016 г. at 22:11, Blago72 написа:

 

Разбира се, за "увеличението" на доходите работи и легализацията им, но аман от селски комплекси за умиращи от глад хора. България не е само това, има голям брой оправящи се с живота и живеещи много по-добре, отколкото социализмът можеше да им позволи.

Жалко е за възрастните, но както писах - попитайте тези, за които гласувате защо е така...и кой кукловод им плаща.

Съвсем нормално е да има и хора, които се оправят добре в днешната ситуация и които по времето на социализма, биха били спъвани от системата- особено ако отстояваш антикомунистически идеи. Ако станеш комунист обаче, всички пречки и спънки изчезват.

По- важното е друго, а именно че по онова време мнозинството от българския народ, живееше сравнително добре- тоест не мизерстваше. Сега е обратното... Сори, ама не може всички да са гении. Не бива заради добруването на 10, 1000 да страдат- не е човешко просто.

преди 28 минути, miro20 написа:

 

Схванали разликата ?

 

не,свхащам само гадните фашистко-юдео-масонски,соросоидни пипала,с които искаш да ме полазиш!

преди 2 часа, miro20 написа:

Какво щеше да замени фалиралия социализъм ? Пак социализъм ли

А демокрацията не е режим, а път. Някои по този път са постигнали  демокрация близка до мечтаиня комунизъм - скандинавските страни, Швейцария и др...

Други по този път избират самоизяждането и конфронтацията - арабските , африкански страни.

Но роба не е роден да "избира" и "мисли" самостоятелно.

 

 

Демокрацията е път.Къде се намира тая демокрация,посочи ни пътя,за да тръгнем по него.

http://antipropaganda.eu/Redihaos.html

  Хаос

Капиталистическата икономика като цяло не е организация. В нея има отделни организации, но те нямат обща цел и дори работят една срещу друга. Капиталистическата икономика е хаос и по тази причина стои на най-ниското организационно стъпало. Първото доказателство за това е, че капиталистическата икономика не е съзнателно творение на човека, а възниква без дизайн в процеса на надлъгване (буквално), между производители, търговци и потребители. И именно от това си наследство страда. Можете ли да си отговорите защо икономическия растеж е толкова важен за капиталистическата икономика? За да се покриват дълговете.  Както съм писал в предишни текстове (2, 3, 4) паричната система при капитализма е игра на финансова пирамида. Нови дългове се правят, за да се покриват стари. Изплащането на дълговете е невъзможно, тъй като самата монетарна система не го позволява. Хората се заблуждават в илюзията, че ако има икономически растеж, то новите печалби ще покрият старите дългове. Експанзията на дълговете обаче е многократно по-бърза и до голяма степен независима от всякаква реална икономика. Покриването на дълговете е невъзможно по простата причина, че системата е създадена без разум. По-точно създадена в условия на пазарлък и надлъгване и правилата предпочитани от най-алчните и безскрупулните просто са се наложили. Така в капиталистическата пазарна икономика е заложена измамна цел - облагодетелстване на силните на деня, а не обществено развитие.

Втората причина е, че макар и за всяка икономическа единица стопанската дейност да има смисъл, то действието на цялата система като цяло е лишено от всякаква логика. Печалбата е една от най-големите глупости, по които човечеството се е увличало. Тя изсмуква пари от реалната икономика и така я спъва. От друга страна натрупаните като печалба излишни пари създават перманентна заплаха от инфлация. Затова капиталистическата икономика е нестабилна и често изпада в кризи. В крайна сметка държавите (включително и най-вече западните) се оказват затънали в дългове (2, 5). Но западните страни не фалират, тъй като ще се спука основния финансов балон. А именно, че парите от големите печалби всъщност ги няма. Това е най-големия цирк. Зад големите суми на богаташите в банките не стои нищо. Зад тях има главно неизплатими дългове, но не и стоки, които богатите (пък и не толкова богатите) да получат при поискване (От всички наведнъж.

Като резултат от несъзнателно и неразумно узаконяване на изначално порочни и мошенически стопански взаимоотношения капиталистическата икономика няма за цел задоволяване на нуждите на населението дори от храна и естествено не изпълнява такава задача. Затова след повече от 200 години капитализъм проблема с глада и бедността на планетата не е решен и няма изгледи да бъде.

разпада на соца върна бедността и доведе до упадък в образованието, културата и практически във всяка дейност освен престъпността, която нарастна неимоверно.

Наличието на социализъм и на съзнателно и целенасочено управление на икономиката не е гаранция, че няма да се вземат неправилни решения. Но и не считам, че СССР е страдал от голям обем неправилни икономически решения. За най-тежка грешка често се споменава употребата на голяма част от БВП за въоръжаване вместо за производство на стоки за потребление. За това обаче определено има разумни причини. В крайна сметка целта на Студената война бе именно унищожаване на СССР. Освен това СССР тръгна от една феодална страна като по-слаба икономика, понесе най-големите поражения във Втората световна война, възстанови се без чужда помощ и се развиваше без експлоатиране на Третия свят. При тези условия е истинско чудо, че удържа 70 години!

А това че капитализма и печалбата са аморални е отделен въпрос, който отново ще стане актуален пак по същата причина - посоката на социалния, етичния и духовния прогрес не съвпада с тази на капитализма.

Съветският социализъм е първата съзнателно създадена работеща икономическа система. Това я прави абсолютен уникат и я поставя начело на социалния и обществен прогрес. Първия опит може да не е успешен, макар че според мен опита на СССР бе повече от много добър, но и първите опити за летене не са били успешни и въпреки това днес полетите са ежедневие. СССР изпревари времето си и то с много! Човечеството (ако оцелее) тепърва ще осъзнава какво е имало на разположение в системата на СССР и от какво се е отказало. Така че аз не виждам причина ние или руснаците да се срамуваме от социалистическото минало, по скоро обратното. 

преди 3 часа, miro20 написа:

Едва ли ще осъзнаеш колко смислови гешки има в толкова кратко изречение......

И какво щеше да бъде ?

Какво щеше да замени фалиралия социализъм ? Пак социализъм ли

А демокрацията не е режим, а път. Някои по този път са постигнали  демокрация близка до мечтаиня комунизъм - скандинавските страни, Швейцария и др...

Други по този път избират самоизяждането и конфронтацията - арабските , африкански страни.

Но роба не е роден да "избира" и "мисли" самостоятелно. Такива като теб търсят не как да се развива, а кой месия "ще дойде" да го оправи в живота , щото са виновни всички други, и всички са маскари

 

 

в цялата история на България за 1300 год.,по времето на фалиралия социализъм нашата държава бележи най-висок връх във всички сфери на живота освен икономически,социални-дори и в такива,които във времето на демокрацията са табу и даже не се споменават като култура,образование,изкуство,научни открития,спорт!вярно,може да не е било мед и масло,но имаше с какво да се гордееме!ако някой иска просто да зачеркне от историята този период,той не е българин!

на 29.11.2015 г. at 7:16, Aumi написа:

Спомени от соца: Как се сдобихме с 2 кг банани за Нова година

Сигурно си спомняте, че бананите и портокалите бяха невиждан лукс през соцгодините. Пускаха ги в мърлявите магазини  плод-зеленчук, но само преди Нова година. Да разбере народът, че е празник и да е щастлив. Истинска сага беше човек да успее да купи за детето си от жадуваните екзотични плодове, защото се свършваха за броени минути. И на километричните опашки за банани  никой не знаеше дали изобщо ще стигнат до него. При това даваха на човек само по 1 кг., бройте 4-5 банана, ако са от по-едрите.

Имахме шанса, че живеехме до такъв прословут плод-зеленчук. Е, вонята на разлагаща се стара стока през лятото и мътните вади, които се стичаха по тротоара от вехтите изпочупени щайги с полуизгнили зеленчуци и сливи, готови за ракия, не ни даваше покой. За това не бяха виновни продавачките, такива им ги доставяха. Но пък ако човек спечели тези продавачки, а това направи някак си съпругът ми, печели и банани и портокали. Защото те му казваха кога чакат да пристигне камионът от склада, натоварен с изкусителните плодове.

Той бягаше от работа, признавам, зареждаше се пред магазина и още щом товарната кола спреше пред него – тутакси поемаше разтоварването на кашоните. А ние с детето, то беше 4-5 годишно и лигите му течаха от мерак да хапне бананче, гледахме от прозореца. Мъкнеше мъжът ми, който е научен работник с мизерна заплата, тежките кашони. Веднъж се сецна, та едва го оправихме. Всички зорко наблюдаваха „хамалите” -  някой от тях  да не грабне в суматохата банан, та да ощети чакащите. Защото плодовете бяха малко и продавачките непрекъснато предупреждаваха нови хора да не се редят.  Само че опашката набъбваше като корем на току що нахранена акула.

И ето ги вечните тарикати – българинът не може да живее без да излъже и пререди някого. Първо изведнъж се пръкнаха десетина баби с бастуни – имат предимство, нали са инвалиди. Вестта за бананите се разнесе мълниеносно в близката градинка – поне 15 майки с малки деца и колички, се намърдаха в предните редици на опашката – и те имат предимство. А от края й други тарикати нагло и бързо се плъзгаха към щанда. Бдителни граждани, уж зорко пазещи реда си, се опитваха да ги спрат. Но напразно, вихреха се скандали. Заради тях продавачките от време на време изкрещяваха: „Сус! Ще изгоним всички!”. После се препираха с шофьора на камиона да им свали поне още няколко кашона с банани. Но той се опъваше – явно обещал ги е на друг обект, срещу левчета, разбира се.

Най-сетне бананите и портокалите са свалени. Двете продавачки чевръсто подготвят теглилките – очукани архаични кантари с две метални плоскости. На едната се слагат месингови грамчета, на другата – стоката. Продавачките първо мерят на „хамалите” – за тях се полагат не по 1кг., а по 2 кг. банани. Ура! Плодовете вече са вкъщи, детето лакомо захапва първия банан, после втори… Спираме го, ще си навлече диария. До другия ден обаче не остава нито един банан. Ние с мъжа ми само се облизваме. Но сме щастливи – в дома ни влезе голяма радост – банани, при това цели 2 кг.

 

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=54751

Госпожо, това с диарията го обяснявайте на друг. В момента точно с банани си лекувам диарията. Бананите запичат, при това много по-успешно от прехвалените, но нищо не вършещи Имодиум и Лупедиум.

Не знам дали да вярвам и на останалата част от разказа Ви, въпреки че звучи исторически достоверно.

А приятелчето от Септември да беше прескочило до Пловдив (учих там от 1978-ма до 1982-ра) да види опашки пред Показния за цитруси и банани, а малко по диагонал на него се бият за салам "Амбарица" на опашката.

Много золуми и убийства са извършени по време на соца, което обаче бива прекратено по времето на бай ви Тошо (когато става главсек на БКП).

Не трябва да забравяме, че по него време за образование и здравеопазване не плащахме (или поне не усещахме, че плащаме). Образованието беше по-качествено (а и здравеопазването и то в пъти), но до него нямаха достъп "враговете на народа" (за висшето образование иде реч).

Нямаше свобода на словото (което аз усетих единствено с изключване от ДКМС, иначе си продължих следването).

Не можеше да се пътува свободно по чужбина.

Тато направи голяма грешка като преименува турците, при което същите бяха репресирани брутално (днес, едва ли не, някои от тях са забравили тоя период и питат за него. Съвсем сериозно).

преди 1 час, glen написа:

в цялата история на България за 1300 год.,по времето на фалиралия социализъм нашата държава бележи най-висок връх във всички сфери на живота освен икономически,социални-дори и в такива,които във времето на демокрацията са табу и даже не се споменават като култура,образование,изкуство,научни открития,спорт!вярно,може да не е било мед и масло,но имаше с какво да се гордееме!ако някой иска просто да зачеркне от историята този период,той не е българин!

Има си икономически и статистически показатели, споменавани май и в тази тема тук, и не мисля да споря с теб.

 

Например ...

преди 2 часа, glen написа:

преди 2 часа, glen написа:

в цялата история на България за 1300 год.,по времето на фалиралия социализъм нашата държава бележи най-висок връх във всички сфери на живота освен икономически,социални-дори и в такива,които във времето на демокрацията са табу и даже не се споменават като култура,образование,изкуство,научни открития,спорт!вярно,може да не е било мед и масло,но имаше с какво да се гордееме!ако някой иска просто да зачеркне от историята този период,той не е българин!

в цялата история на България за 1300 год.,по времето на фалиралия социализъм нашата държава бележи най-висок връх във всички сфери на живота освен икономически,социални-дори и в такива,които във времето на демокрацията са табу и даже не се споменават като култура,образование,изкуство,научни открития,спорт!вярно,може да не е било мед и масло,но имаше с какво да се гордееме!ако някой иска просто да зачеркне от историята този период,той не е българин!

Да, бе. В спорта на европеско и световно ниво и на Олимпиада им скривахме шайбите на големите от Русия, САЩ и прочие.

То не бе художествена гимнастика, борба, вдигане на щанги, бокс. И момчетата от Америка'94 бяха със соц-закалка, въпреки че доста от тях бяха "западняци".

Днес политиците оставиха спорта на самотек и без бази и само един Веско Топалов дето ни бе световен шампион, щото не му трябва зала.

преди 3 часа, miro20 написа:

Има си икономически и статистически показатели, споменавани май и в тази тема тук, и не мисля да споря с теб.

 

Например ...

да,вярно,че хората са дали цифри да сравняваш какъв е бил жизнения стандарт, задоволяването на материални и духовни потребности,реалния доход на глава от населението, брой на населението, индекс на човешко развитие , достъп до качествено образование,достъп до здравеопазване и социални придобивки,брутен вътрешен продукт и т.н.т и т.н.т.,само да седнеш и да сравниш,вместо да си плещиш каквото ти дойде на езика!и защо ще спориш с мен,спори с цифрите!

По време на социализма хората(гражданите) на България имаха всичко необходимо за живеене.При бедствия държавата помагаше,построиха се много къщи,селата живееха т.е. имаше поминък,сега са обезлюдени.Капитализма превърна всичко в БИЗНЕС,нямаш пари-умираш,арогантността и хаоса са налице.Банките ограбват нуждаещите се от кредит,моловете изместват малките магазинчета,след бедствията в северна България какво се подобри,помня земетресението във Велинград през 1977 г 5,3 по рихтер,много къщи в района бяха пострадали,но държавата отпусна на нуждаещите се помощ и къщите бяха възстановени.

Превърнаха райска България в пустиня.Живота на обикновения човек,работника,селянина беше много по-добър от сегашния,и никакви статистики и цифри не могат да го опровергаят.Това е.И аз не харесвах социализма някога,но времето,в което трябваше да настъпят промени към по-добро,засили в мен симпатиите към отминалите времена.

Знам,че няма да се върне социализма,но и настоящата демокрация не е за предпочитане като метод на управление.Всички ние бяхме излъгани,ограбени,създадоха се пирамиди,които за много кратко време окрадоха честните и трудолюбиви хора и държавата не реагира.

По времето на соца имаше ред,който се спазваше.

Можеш ли да споделиш за друга държава, превърната в пустиня от демокрацията или само за България тя е показала това си специфично въздействие?

преди 1 час, hristo58 написа:

Знам,че няма да се върне социализма,...

Социализма няма да се върне, но ще дойде комунизма.

преди 44 минути, Blago72 написа:

Можеш ли да споделиш за друга държава, превърната в пустиня от демокрацията или само за България тя е показала това си специфично въздействие?

Югославия,Ирак,Либия,Сирия,Ливан,Афганистан,Украйна,Грузия,Кения, Етиопия, Йемен,Пакистан,Хаити,цяла Южна Америка ...има и още,но в момента не се сещам!

Навсякъде,където имаше селско стопанство имаше и поминък,хората се трудеха,обработваха земята,отглеждаха животни,нямаше плодородна земя,която да не се обработва,продукцията се пласираше,хората бяха доволни от труда си.Намираха и време за своите градини,отглеждаха си зеленчуци и животни за себе си,намираха дори и време за възпитание на децата си.Сегашната политика на правителството отчужди селянина от земята.Един интересен факт:при бай Тошо асфалтовата настилка достигаше 8-10 см дебелина,сега колко е?

Имаше храна в изобилие при това натурална и проверена от съответните органи,сега сладки ли са ти доматите(генно модифицирани),знаеш ли какво ти продават в хранителния магазин?Можеш ли да сравняваш някогашната лютеница със сегашната,някогашният хляб със сегашният,месото,колбасите и мн.други.

преди 58 минути, Blago72 написа:

Можеш ли да споделиш за друга държава, превърната в пустиня от демокрацията или само за България тя е показала това си специфично въздействие?

 

преди 6 минути, glen написа:

Югославия,Ирак,Либия,Сирия,Ливан,Афганистан,Украйна,Грузия,Кения, Етиопия, Йемен,Пакистан,Хаити,цяла Южна Америка ...има и още,но в момента не се сещам!

Де факто, няма демокрация, а плутокрация. Демокрацията е изчезнала е изчезнала с античните гръцки полиси. Няма какво да се лъжем, живеем в условията на плутокрация, която се опитват да маскират как ли не - името обаче не променя същността.

преди 27 минути, koldun написа:

 

Де факто, няма демокрация, а плутокрация. Демокрацията е изчезнала е изчезнала с античните гръцки полиси. Няма какво да се лъжем, живеем в условията на плутокрация, която се опитват да маскират как ли не - името обаче не променя същността.

демокрацията е нещо като комунизъма-точно да го стигнеме и той избяга!

това,което се крие зад демокрацията е възраждащата се десница в европа,или фашизма!в момента демокрация =терор!

за разведряване на темата-

"Демокрация е, когато два вълка и една овца
гласуват какво да обядват."
Бенджамин Франклин

Де факто, няма демокрация, а плутокрация. Демокрацията е изчезнала е изчезнала с античните гръцки полиси. Няма какво да се лъжем, живеем в условията на плутокрация, която се опитват да маскират как ли не - името обаче не променя същността.

Това е така. Проблемът е, че липсва алтернатива. Комунизмът и социализмът очевидно не можеха да бъдат такава.

За момента - това е положението.

Ето отговора на лъжите за развита индустриално България през 1983-89г. :

Петър Младенов: Ако вземем за база 1983 г., следващите години до 1989 г. ние затъваме и нямаме някакъв прираст на националния доход

Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Машиностроенето в комунистическа България – от лошо към по-лошо (част I)

Най-големият мит за комунистическа България е настоятелното, безсрамно и с известен пропаганден успех натрапване на мнението, че на 10 ноември 1989 г. сме загубили една процъфтяваща и просперираща, със завидно място в СИВ благоденстваща държава. Но не само това – съпровождащата митология настоява, че сме имали много добро място в търговията на европейския континент, а по определени производства сме били водещи в света. Мога да обясня защо се раждат тези абсолютни глупости, но не мога да разбера защо все още има хора, които им вярват. Нищо от тези митове не се потвърждава от фактите и архивните документи. Нищо! Диктатурата на БКП, на неграмотния правешки диктатор Тодор Живков и другарите каскетаджии в Политбюро и ЦК на БКП доведе страната до пълна икономическа катастрофа, а с великата криминална революция, която същите тези хора и техните наследници подготвиха и осъществиха, беше предпоставено продължаването на нищетата и във времената след 10 ноември 1989 г. Ето какво пише в доклада на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов, подготвен от голяма група съветници и експерти и завършен през ноември 1989 г. – като истински апотеоз на краха на диктатурата на българската комунистическа партия. Нали знаете руската поговорка „Конец – делу венец“(„Краят увенчава делото“):
„Друга причина за нарастването на дълга е фактът, че нашият голям износ за социалистическия пазар (електроника, машиностроене и др.) е основан на голям консумативен внос по второ направление, срещу който съответните стокопроизводители нямат стабилен противоимпортен продукт. Така например за 1988 г.:

- електрониката при близо 60 млн. щ. долара валутни приходи, има валутни разходи за около 180 млн. щ. долара;

- транспортното машиностроене има нулево салдо – приходи и разходи за около 47 млн. щ. долара;

- химическата и биотехнологическата промишленост, въпреки износа на продукти от първичната преработка на нефта, има отрицателно салдо от 3 млн. щ. долара;

По същество експортът на водещите отрасли в нашата икономика представлява конвертиране на щатски долари в рубли. “(Доклад на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов от ноември 1989 г. Състояние на икономиката. Пътища на развитие, ЦДА, ф. 1Б, оп. 67, а.е. 3695, л. 1–74). Четем стенограмата от словото на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НР България Петър Младенов на срещата с актива на МВР, състояла се на 25 ноември 1989 г.:

„Хайде да вземем един прост въпрос в областта на индустрията. Ние изземваме между 70-80 процента от печалбата на предприятията. За да може да се развива едно предприятие нормално, трябва да има възпроизводство, т.е. за да може да направи ремонтите, да поддържа техниката в нормално състояние и т.н., то не трябва да плаща повече от 60 процента. Не може да плаща повече. А за да бъде съвсем нормално и за да има модернизация, да има стремеж към внедряване на научно-техническите достижения и т.н., то трябва да бъде някъде около 50 процента. А ние вземаме между 70, за някои 80 процента. Имайте предвид, че там няма и просто възпроизводство, т.е. ние не оставяме средства за най-елементарни ремонти. И аз го разбирам другарят Величков какво има предвид. Напълно ми е ясно, че 

можем да докараме нещата до крупни аварии, които да имат катастрофални последици, 

тъй като много от нашите химически предприятия, големи машиностроителни заводи и т.н. са в такова състояние, че всичко може да се очаква от тях...Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст - 5,6, 6 процента и т.н. А знаете ли каква е истинската картина? Ако вземем за база 1983 г., следващите години ние не само, че нямаме някакъв прираст на националния доход. Ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, се оказва, че фактически имаме непрекъснато намаляване. Т.е. 1984 г. е по-лоша от 1983 г., 1985 г. е по-лоша от 1984 г., 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г.“ Ще сгрешат тези, които решат, че картината на упадъка е характеристика на комунистическото стопанство и в частност, машиностроене, чак през 80-те години. Архивните документи сочат, че още през 1961 г. представители на компанията „Рено“ посещават страната ни, за да проучат възможностите на промишлените предприятия, които търговски представители на НРБ толкова хвалят в страните по пребиваването си. Специалистите от „Рено“ идват с декларирана нагласа за стругове, електротелфери, електрокари, но още щом правят първите проби на място, дори тяхната куртоазия е поставена на голямо изпитание и заявяват, че 

цените са в пъти по-високи от западните, а качеството – в пъти по-ниско

Посланикът ни във Франция през 60-те Владимир Топенчаров пише отчаяни дописки, че „има рекламации за почти всички машиностроителни изделия, внесени във Франция, а отстраняването им става чак 2 месеца след рекламация.“ (ЦДА, ф. 259, оп. 18, а.е. 237, л. 22, 48-49). В друг анализ за качеството на българските експортни стоки във Франция четем същите данни, които има в информациите на Владимир Топенчаров:

„ДТП „Машиноекспорт“: През 1967 г. получихме многократни рекламации за почти всички металорежещи машини, които сме доставили на Франция. Рекламациите се отнасят до следното:изгаряне на електромотора;блокиране на скоростните кутии на супорта и др. Отстраняването на тези рекламации е ставало не по-рано от два месеца след обявяването им, което дава лошо отражение на нашите следващи продажби на машини въобще…“Тези документи описват няколко от най-тежките проблеми на българския машиностроителен износ: високи цени на продукцията и стоките, лошо качество, огромен валутен внос на промишлените предприятия в машиностроителния бранш, които произвеждат непродаваема на западните пазари продукция и създават огромен дефицит и задлъжняване.Двадесет години по-късно, в съвсем друга държава (Гърция) ситуацията с качеството на българската машиностроителна продукция щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично. Вижте сами:

„СИГНАЛНА ЗАПИСКА

от отдел „Външна политика и международни връзки“

на ЦК на БКП

ОТНОСНО: слабости и недостатъци в организацията

на работата на външнотъргавските централи,

осигуряващи износа за Гърция.

„…особено тревожен е въпросът с качеството на стоките и преди всичко в областта на износа на машини. Почти няма случай българска машина, изнесена в Гърция, без дефекти и недостатъци. Смята се за нормално вече

още с пристигането на машините да започне техния ремонт

 Не са редки случаите, когато в машините са откривани забравени инструменти, липса на детайли и части, което показва, че преди изпращането им те не са били проверявани дали работят...“

Ясна представа за съсипията, която представлява прехвалената промишленост по времето на комунистическа България може да се получи, когато си отговорим на въпроса „Колко струва на страната един долар или една марка, получени от износа в онези години нерентабилността на експорта в комунистическа България. Ето например какво може да се прочете в поверителния архив на Министерството на външната търговия на НРБ:

„Относно ефективността на стокообмена ни със СССР. Въпреки че измененията на стоковата структура на износа през този период са благоприятни, през последните години се забелязва тенденция на влошаване ефективността на износа, особено след 1965 г. Това се дължи главно на изменението на експортните цени и постоянното увеличаване на фабрично-заводските цени на експортните стоки…Някои от изнасяните понастоящем машини имат възвращаемост по-ниска от средната такава за машиностроенето. Такива са мотокари – 75 %, трактори и др. селскостопански машини – 86 %, автомат. тел. централи – 70 %, телефонни апарати – 50 %...“. В Комплексната програма за развитието на стокообмена на НР България през осмата петилетка четем:
„Отрицателното влияние на вносните окомплектовки е подчертано при струг – С-13МВ. Само металната отливка за тялото, внасяна от СФРЮ възлиза на 4000 долара и заедно с вноса на друга инструментална екипировка, същият се изнася на валутна загуба над 1000 долара. На фирмен кредит валутно губещ е износа и на струг СУ-582 с над 3000 долара загуба при реализация на износа.“(Комплексна програма за развитието на стокообмена на НР България през осмата петилетка и до 1990 година, София, 1978 г., ЦДА, ф.259, оп.23С, а.е.3, л. 44). Тези данни и изводи от поверителния архив на Министерството на външната търговия са специално за папагалите-носталгици по времето на комунистическа България. Тук е много на място въпросът за това, че ако от всеки изнесен струг губиш между 1000 и 3000 щ. долара, не трябва ли да си благодарен на това управление, което най-накрая поеме отговорността и ти спести публичните средства, които иначе се изливат в тези примитивни структури, само, за да може да се бием в гърдите и да казваме, че имаме машиностроителна индустрия. Но този простичък въпрос и отговор не се ражда в главите на носталгиците.

 

 

Антон Тодоров не лъже. Този го гледам от много време и съм забелязал едно - той по цял ден виси в архивите и се рови в тях. До момента никога не съм го чул да каже нещо положително за каквото или когото и да било. Просто стои и търси, така да се каже, компромати. Положителното просто не го интересува. Та разузнавачите ли не бяха пълни некадърници, та военните бяха тъпанари, та сега от машиностроенето ни никога и нищо не е ставало, та президентът (всеки, за когото се сетите) бил от военното разузнаване / активен комсомолец и т.н., и т.н. По едно време беше постоянното присъствие в СКАТ, при Коритаров, и често в Нова ТВ, bTV и Канал 1. Нещо вече не го канят... Възниква и въпросът кой му плаща да прави това. В крайна сметка той се занимава само с ровене в архивите - какво работи, откъде са му доходите?

Няма лошо, само че по цял свят подобно избирателно казване на истината - извадена от контекста или с избирателно изнасяне на факти - се нарича съзнателна манипулация и може да бъде подсъдно.

Малко география:

http://geografia.kabinata.com/23.htm

И малко история:

http://bgistoria.jimdo.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5/

http://www.bulgarianhistory.org/rubriki/socializym-po-bulgarski/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE/

Цитат

...американците Ран и Ът в раздела „Електроника” (гл. 22 стр. 22-1, за електрониката в България). В него оценката е следната: „От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции както в конвертируема валута, така и в лева (електронна промишленост), което доведе до създаване на вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката... Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, /.../ що се отнася до привличането на западни партньори, нашето главно заключение е, че сегашното състояние на основните фондове и работната сила при подходящи условия позволява да се проектират и произвеждат компютри и др. електронни елементи, които да са конкурентоспособни на западните пазари по отношение на качеството и цената...” Това не е „комунистическа пропаганда”, а оценка на американски експерти, които казват още: „През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падат над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 000 човека, от които около 8 000 са високо квалифицирани инженери.”

Цитат

През 1988 г. България произвежда 1/5 от световното производство на електрокари и мотокари и по производство на човек от населението заема първо място в света (82,5 хил. за година). За 1986 г. по абсолютно производство на електро- и мотокари е на трето място в света: ФРГ - 113,7 хил., Япония - 111,6 хил., България - 84,8 хил., САЩ - 50,0 хил. За периода 1981-1990 г. средно 90% от тази продукция се изнася. В периода 1984-1990 г. делът на износа на българските електро- и мотокари е 17% от общото световно производство. (СГ-91 г. с. 311, 519). През 1988 г. по производство на цигари на човек България е на първо място в света. По производство на азотни торове на човек е втора в Европа (без бившия СССР) и седма в света. През 1989 г. по производство на каменни въглища на човек България заема 4-то място в Европа и 5-о в света. По производство на памучни прежди на човек заема 3-то място в Европа и 6-о в света, а на вълнени прежди на човек - 5-то в Европа и 6-то в света. (СГ-91 г. с. 267).

Цитат

Общото промишлено производство през 2000 г. е около 40 % от производството през 1989 г.

Понеже всичко се вижда в сравнение, може да добавим следното:

1. През 1989 г. България има износ в долари на човек:

- 2,4 пъти по-голям от Гърция

- 8,8 пъти по-голям от Турция

- 1,2 пъти по-голям от САЩ

2. През 1998 г. България има износ в долари на човек:

- 1,6 пъти по-малък от Гърция (още през 1991 г.)

- 1,3 пъти по-малък от Турция

- 4,8 пъти по-малък от САЩ

(СГ-91 г. с.555; СГ-99 г. с. 518)

Цитат

В индустриално развитите страни например машиностроенето дава средно от 25 до 35% от промишлената продукция и от 25 до 30% от износа. През 1980 г. машиностроенето реализира 48% от целия износ на България, като износът превишава вноса с 36 %. Днес се радваме като намерим някой лев, за да си купим рециклиран катер или друго дребно корабче. През 1977 г. корабостроенето в България е обявено за стратегическо направление. Само за периода 1971-1990 г., на основата на новоизградени солидни корабостроителни мощности, са построени 786 кораба и други плавателни съдове с обща товароподемност 4,7 млн. т. И за да няма недоразумения, ще добавя, че произведените в България кораби се продават по цял свят.

От износа на корабостроителните ни мощности за периода 1971-1990 г. са получени:

- I направление - източни страни - 1,55 млрд. рубли.

- II направление - западни страни - 482 млн. долара.

http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=324:strana-na-lujata-i-imitaciata&catid=348:broi-28&Itemid=99

Моля да се отбележи, че става дума за доклад на заслужаващите безгранично доверие демократични американци Ран и Ът, който също може да бъде намерен в интернет. ПП. Ето го: http://www.omda.bg/public/bulg/Ran/ran_new/index.html . За всеки случай, определено заслужават много по-голямо доверие от водопроводчика.

Цитат

По производство на селскостопански продукти на човек от населението за 1989 г. България заема за: слънчоглед - 2-ро място в Европа и 3-то място в света; ябълки и тютюн - 2-ро място в Европа и 4-то място в света; домати - 3-то място в Европа и 4-то място в света; пшеница - 3-то място в Европа и 5-то място в света; царевица - 4-то място в Европа и 7-мо място в света. (ЦСУ, Стат. справочник-90 г. С.267)

И така нататък. Селско стопанство, химическа промишленост, текстилна промишленост... Ама той за тях не е и чувал.

Всички факти от горните линкове могат да бъдат проверени лесно и бързо, включително от същия тоя в архивите. Ама не го прави.

Малко във връзка със самия него:

http://www.bulgaria.utre.bg/authors/2014/07/08/909-koltuklieva_eto_koy_e_anton_todorov

http://www.extremecentrepoint.com/archives/13272

Така че какво бил написал тоя, всеки може сам да се сети през къде ми е. И за най-идеалното място (а България хич не е била такова) може да се намери нещо очернящо. Много по-интересно ми е защо го прави и кой го финансира. И най-вече с каква цел си пилее парите за него.

Редактирано 27 февруари 201610 г. от Wankata (преглед на промените)

Както се каза по-горе, тъй като всичко се вижда най-добре в сравнение:

Цитат

Bulgaria is predicted to lose 52.4% of its population

Очаква се до 2100-ата година България да загуби 52,4% от населението си ПРЕЗ 2015 ГОДИНА. Посоченият брой за 2015 НЕ Е ВЕРЕН, реалният е някъде около 5,5 милиона в момента - останалите са в чужбина (по ОФИЦИАЛНИ данни в момента в чужбина работят 2,5 милиона българи; само малка част от тях имат постоянна регистрация в чужбина и са се отказали от българското си гражданство, т.е. са заличили българския си постоянен адрес), при 8,8-8,9 млн. през 1985-1989 г. Очакван брой през 2100 г. - 3,4 млн., или в сравнение с 1989 г. България ще е загубила две трети от населението си. Това като брой, етническият състав е съвсем отделен въпрос.

https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2015/08/11/the-11-countries-expected-to-shrink-dramatically-this-century/?postshare=351456578396143&tid=ss_fb

"Уошингтон поуст". Графиката е почти в края на статията и представя усреднени данни, т.е. 1950 - 2015 г. Няма го пикът в средата и края на осемдесетте; пак според графиката в момента сме загубили население дори в сравнение с 1950 година.

преди 16 часа, Trichocephalus написа:

 струг – С-13МВ. Само металната отливка за тялото, внасяна от СФРЮ възлиза на 4000 долара и заедно с вноса на друга инструментална екипировка, същият се изнася на валутна загуба над 1000 долара. На фирмен кредит валутно губещ е износа и на струг СУ-582 с над 3000 долара з

Показателно..

Относно архивите, не мисля че има значение кой "се рови по цял ден да търси компромати" , а е важно самите факти от тези архиви.

Кой как ги оценява ,  всеки си има мнение, което трябва да се уважава. За съжаление има обективен резултат от тези  факти , независимо от агитаторите, пропагандаторите, партийците и техните тълкования

- че  не само в България, а в целия СИВ , начело със СССР процесите показаха и ДОКАЗАХА нерентабилното , некачествено , неефективно и т.н. управление, което бе доста далеч от пазарните и логични принципи.Довело до логичен фалит на ЦЯЛАТА система. България бе само част от тази система.

Така че "Ванката" и да се скъса да изсмуква "големите печалби" от дадено производство, което е супер по принцип, накрая имаме "финал".

Този "финал" не е в наша полза, не е в полза на тълкователите на "Великата соц икономика".

Мили приятели,
прочетох книгата на Милена Димитрова. Не съм чел по-посредствен текст от този. Тази книга не прави анализ на политическа среда, политически подход и решения, икономически условия, икономически резултати. Тази книга не оставя за поколенията поуките от грешките които са направени, а грешките са самоубийствени.
1. След 9.09 БКП издига лозунга че "ние трябва да постигнем за 10 години това което други народи ... са постигнали за 100". Как става това? С кражба - краде се за да се спестят пари и да се навакса! Как може един човек да направи за 1 година това, което 10 души са направили за 10 години? Ще го открадне! С други думи, цялата икономика на страната се поставя на релсите - копиране и кражба, не само електрониката. Резултата от това е, че България беше вечно догонваща. Това подхрани нихилизма. Бяхме като състезателни кучета, които никога не стигат мръвката.
2.  България винаги се е стремяла към "високи технологии", но "високите технологии" изискват интелектуална собственост за да правиш бизнес. Да, но ние копираме и крадем - линия на партията. Идва "промяната" на 10.10 и ние нямаме интелектуални права за да правим бизнес и започват мъките.
3. През 80-те години започна преструктуриране на собствеността. Първият патент на САЩ е от 17.07.1836 год. Към 1.01.1980, за 144 години, САЩ са създали около 4,180,000 патента (давам САЩ за пример защото е най-ясен). Само за 34 години (до 2014 год.) удвояват патентите си. Към 1980-та съотношението веществена собственост / интелектуална собственост е 80%-20%. Сега 2014 година е точно обратното 20-80. Фирмите печелят много повече от търговия с интелектуални права отколкото с продукти. В България обаче дори отношението към интелектуалната собственост е същото като при "комунизъма". В книгата дори такъв бегъл коментар липсва.
4. Някой би оспорил "да, ама и на запад копират и крадат". Да вярно е ... с една малка разлика ... носят си отговорността! Копирането на запад е въпрос на оценка на риска - колко ще спечелиш преди да те осъдят. Пример? Apple! 70% от патентите във мобифоните са собственост на Nokia и Apple плаща милиарди за лицензи ако ги осъдят. В България крадяхме безогледно и безнаказано. Когато има безнаказаност има арогантност и цинизъм. Помните ли мутрите? Държавата се държеше като мутра и техническата ни интелигенция - като технологична мутра. Всеки проект трябваше да има западен прототип! Който, не се съобразяваше с това кариерата му беше ограничена. Резултата? Като капак на всичко - ителектуално скопяване на нацията.
5. Джон Винсент Атанасоф, забележете с "ф" е американски гражданин с майка ирландка! Ирландия не претендира, че е ирландец, но България претендира че е българин, дори не американец от български произход. Това е чиста проба македонщина и пропаганда в най-арогантен комунистически стил. Атанасоф не е направил никакво откритие, както се твърди в книгата. Той и Berry са изобретили компютър, с който студентите да смятат диференциални уравнения в класа по физика. Това е! Човекът е бил много скромен. Дори не е имал патент. Г-жа Димитрова наред с целия си набор от "знания" не прави разлика между откритие и изобретение. Историята е простичка - Mauchly научава за компютъра, свързва се с Атанасоф, стои му 1 седмица на гости, открадва машината (да и на запад крадът), заявява патент (U.S. patent 3,120,606 granted in 1964), продава го на Sperry Rand, IBM купува Sperry Rand и съди Honeywell за 200 хилади долара лизензни такси. 4 години съд (на запад си носиш отговорност), Honeywell намира Атанасоф, печели делото, анулират патента на Mauchly и ... се появява Сендов да претендира че Атанасоф е българин и България започва да му търси роднините. Държавна цигания!!!!! Същото като на Дилма Русеф. След 40 години нищо не е променено - същата цигания. На всичко отгоре с нови последователи!
6. Ще спра до тук, въпреки че можем да коментираме и качеството на българската електроника, несъществуващия маркетинг, икономическата схема на Правец където купувахме в долари (конвертируема валута) и продавахме в рубли ... и т.н.
7. Тази книга е в стил Йоло Денев и имам неприятното чувство че е писана от гузен и засрамен чиновник, който никога не си е задал върлоса "Защо така впечатляващо се провалихме и с какво аз допринесох за това?", но има наглостта да се оправдава.

Отново за тези “златни десетилетки ...”
1.   проф. Иван Попов има гениалността да намери решение да закърпи гащите, но тези след него нямаха нито смелостта, нито знанията, нито погледа, нито мъдростта да ушият костюма. Като илюстация - известен деятел в българския компютърен бизнес казваше, че не е важно кой какво прави, важното е кой казва какво са се прави. И единственото, което правеше беше да драпа за килимчето. За по-младите – да стане “голям” началник. Стана началник на “Правец”. След това почна да хленчи “ ... те съсипаха компютърния бизнес!” Кои бяха тези “те”? Ти беше част от тях! Къде бяха знанията, погледа, смелостта ... ? Дали беше единствен? Не, обща практика. Това беше моженето, погледа и мъдростта ... халал да са им.
2.   Когато се прави някакъв продукт е важно не кой какво казва, а колко интелектуална собственост и колко конкурентно предимство продукта носи, дали създава потребности или задоволява вече създадени потребности. Това определя неговата стойност. По-висока стойност, по-висока печалба. Това опира до кой, какво и как прави. Началниците да намерят нишата, инженерите да създадат стойност и конкурентно предимство, маркетинга да ги  реализира (комерсиализира)... .Имайте предвид, това е сложна и многостранна тема, на която хора посвещават целият си живот. Не искам да омаловажавам техните усилия.
3.   СИВ – затворена, силно политизирана икономическа система. Забележеше, не казвам пазар.  Икономическите практики в тази система бяха много подобни на уговаряне на цени (price fixing), пране на пари (оръжие за портокали), указване на натиск върху конкуренти и клиенти. Не знам, дали някой си спомня какъв натиск упражняваха руснаците върху чехите за Skoda Octavia? В отворен пазар това са подсъдни практики г-жа Димитрова. Ако се интересувате проучете съдебното дело на Rambus vs. Siemens и резултатите от него. Дивизията за памети на Siemens банкрутира.
4.   В СИВ търговията много често беше натурална. Кон за кокошка, дискове за коли, коли за нефт – край няма. Натуралната търговия е била характерна за феодализма, г-жа Димитрова. Вие работехте в 20-ти век.
5.   Г-жа Димитрова е била председател на управителния съвет на ИНКОМС. С други думи висш чиновник и като такъв би трябвало да бъде наясно с фундаменталните проблеми на нашата икономика. В книгата - нито дума за това! Да Ви напомня ли мила г-жо вица за българските компютри продадени в Япония – “не били компютри а компоти и те били развалени”. Вие г-жа Димитрова заедно с такива като въпросният началник по-горе допринесохте с действие или бездействие за превръщането на високо технологичните ни заводи във фабрики за галоши. http://e-vestnik.bg/7065 Силно се съмнявам, че България сега може да произвежда галошите, които са на пазара.
6.   Г-жа Димитрова, амнезията е форма на самосъхранение. Не е ли много по-добре и много по-достойно, вместо да се самосъхранявате, да кажете истината на децата си и внуците си. Вечер, като седнете на масата погледнете ги в очите и си помислете какво биха казали за майка си или баба си ако допуснат същите грешки и разберат че сте могли да ги предпазите.
7.   Важно е какви грешки сме допуснали, но е много по-важно какво сме научили!!!! С тази книга, по начина по който е написана Вие показвате, че нищо не сте разбрали и нищо не сте научили в последните 30 години. Грешките се прощават когато са признати и останалите предупредени! Но да признаеш грешки се иска смелост! Вие имате ли смелост?
8.   Когато пропускате анализите на причини, решения и събития без да искате идентифицирате Иван Попов и хората за които сте писали с един впечатляващ провал и е по-скоро подигравка с паметта им, отколкото уважение. Единственото, с което съм съгласен е паметник на Иван Попов (той е допринесъл много по-вече за България от колкото американеца от български произход John Vincent Atanasoff), но тази книга го представя не като изключителен български учен, а като комунистически функционер. Моля се, тази книга да не работи срещу идеята за паметник на Иван Попов. Иван Попов е сравним със Асен Златаров.

9.    John Vincent Atanasoff не е бил страна в делото IBM vs. Honeywell. Той е бил свидетел, върху показанията на който, Honeywell изгражда своята защита. За съжаление ние го употребихме за пропаганда по време на Студената война (започваме със Сендов, новите сами да си признаят ако имат доблест) и 45 години продължаваме със същото безочие. Против съм използването на паметта на John Vincent Atanasoff  за каквато и да е пропаганда и упражняване на натиск върху семейството му за вменяване и признаване на българска идентичност (това е подсъдно), не против почитане на паметта му. Затова идеята да паметник на Иван Попов до паметника на Атанасоф е неподходяща.
10.   Извинявам се на всички читатели за правописните грешки, но пиша на латинска клавиатура без гравиране на български ако някой може да си представи усилието.

Опа-а-а-а,
днес чета във вестник monitor.bg заглавие “Преходът „отнесе” кандидат-студентите”, По-долу чета “Не съм наблягала на политически теми, ...” и малко по-надолу “Голяма част от младежите обаче не знаеха  историческото значение на прехода от комунизма към демокрацията.” Е, това е резултата от “патриотичното” премълчаване и от книги като “ Златните десетилетия ...”! Абе хора, защо не вземем да си мълчим и за Априлското въстание – и там сме загубили! Да ме простят загиналите! Преходът даде “жертви” – 2 милиона икономически емигранти и 5 милиона които се чудят как да вържат двата края.
Млади хора,
Преходът не беше политика, а въпрос на оцеляване по чисто икономически причини. Превърнаха го в политика за да размият и избягат от отговорността! Комунистите си бяха за затвор и за да отърват затвора трабваше са запазят партията на всяка цена и да започнат “обществен разговор”, кръгли маси и т.н. По време на комунизма имаше една приказка “Какъвто ни беше капитализма, такъв ни е и социализма!”. Такъв ни беше и прехода ... Андрешкова работа.
1.   Защо прехода ни беше такъв? Защото икономиката не можеше да обслужва страната. Една страна може да толкова население, колкото икономиката може да изхрани. Ако това се наруши става цигански катун. И започва отлив на хора до намиране на нов баланс. Просто, нали?
2.   Защо икономиката не можеше да обслужва страната? Защото икономиката ни създаваше продукти без стойност поради утвърдените практики при комунизма. Нашите продукти не създаваха конкурентно предимство към момента на прехода.
3.   Край на 2-рата световна война -- противопоставяне на съюзниците -- студена война – създаване на отделни икономически блокове (Общ пазар на запад, СИВ на изток). Това са азбучни истини, всеки възрастен ги знае.
4.   Общият пазар - основан на свободна конкуренция при производство и търсене и предлагане при потребление. СИВ - основан на разпределение при производство (няма конкуренцията - сведена до минимум на държавно ниво) и задоволяване на нуждите при потребление. Стокова борса нямаше, валутата неконвертируема, външни капитали – най-много joined venture. СИВ се затвори за стоки от запасните страни и започна икономически практики като договаряне на цени, натиск върху клиенти и конкуренти, копиране и т.н. които от гледна точка на свободния пазар са нелоялна конкуренция и са незаконни. За такова нещо се отива под съд.
5.   Тези практики доведоха до големи загуби за западните страни и след като не можаха да намерят решение за прекратяване им въведоха ембарго за СИВ.
6.   Тъй като ставаше въпрос за задоволяване на нуждите при потребление, не за търсене и предлагане нуждите бяха приоритизирани (в СССР имаше 7 нива на потребление) и производството планово. Тъй като този план не беше съобразен с търсенето (имаш приоритети, задоволяваш най належаща нужда) предлагането и респективно производството беше недостатъчно. За да подържат ниво на живот “за пред хората” имаха нужда от кредити. Западните страни имаха излишък от пари и отпускаха кредити. В един момент се оказа, че имаме толкова кредити че не можем да ги обслужваме.
7.   В края на 70-те се случиха две много важни неща – началото на промяната на структурата на собствеността от веществена към интелектуална и идването на Маргарет Тачър на власт. Промяната на структурата на собствеността от веществена към интелектуална беше предизвикана от електрониката (създаването на микропроцесора). Променената структурата на собствеността изискваше стоки които осигуряват конкурентно предимство. Маргарет Тачър защити тезата “Greed is good!”, което стимулира либерализацията на банковия сектор (и 20 години по-късно до световната криза).
8.   В тези условия дойде перестройката и СССР се отвори за западни стоки – огромен пазар. Нямаше начин това да не стане – противопоставянето беше достигнало кулминацията си. Алтернативата беше война. Американците бяха задръстени от стока, а източните страни с недостиг на стока . Ние бяхме като еврейски кибуц.
9.   Ние не можехме да задоволим нуждите на СССР при затворен източен блок, а при отворен не бяхме конкурентни. Западните стоки заляха руския пазар, не се купуваше стоката ни и производството спря.
10.   При остаряла структура на собствеността, при почти спряно производство, при стоки без стойност и конкурентно предимство (копирани от къде ли не), при деморализирана трудова сила, при колабирала икономика за какви инвестиции сънувахме? Да не говорим, че инвестициите са форма на кредит.
11.   Виждате ли за колко много неща можеше да пише г-жа Димитрова или да организира написването. Златна възможност пропиляна и проспана по комунистически. Г-жа Димитрова, идва момент в който премълчаните истини са си чиста проба лъжа и мисля, че този момент отдавна е дошъл след като кандидат студенти не знаят за прехода.

Втория и по важен аспект , за който никой не спори , че реалните показатели за икономиката и за реалното състояние на държавата бе умишлено крито.

За това спор няма.

преди 1 минута, bozho76 написа:

Мили приятели,........................................

драги "божо76" , слагай едно спойлерче че не всеки иска да чете и скролва толкова неща.

Сигурно е много ценен материал, може би да ми хареса, но е затормозяващо за скрола на мишката бе човек