Ненчо Ненов: Милко Балев изготви списъка с активистите на СДС

Veröffentlicht am 26. Februar 2016

.

Ненчо Ненов: Милко Балев изготви списъка с активистите на СДС

 

Куфарчетата с парите дойдоха на "Раковски"134, когато Костов беше на власт, Румен Петков с подставени лица участваше в аферата "Акрам", а Жан Виденов беше единственият, който се противопостави на плана "Ран-Ът" за унищожаване на българската нация. Това обобщава пред БЛИЦ от опита си в централата на СДС в първите години след 10 ноември 1989 г. Ненчо Ненов, един от инициаторите на движението "Гражданска инициатива".Ненчо Ненов е завършил семестриално “Богословие” в СУ “Св. Климент Охридски”. Той е бил комендант на сградата на СДС на ул.“Раковски” 134. Тогава заедно с Любомир Собаджиев създават Бюро за разследване на престъпленията на комунистическия режим. По време на работата си там събира богат архив.

- Като се върнем 20 години назад, кои лица от дните след 10 ноември 1989 г. сте запомнили като най-активни в събитията?
- Лицата, които тогава определяха събитията, бяха от ЦК на БКП и това беше решение на ЦК на тайно заседание, ръководено от Милко Балев. На него са били описани лицата, които да поемат ръководството на бъдещата опозиция. Аз имам един списък с тези лица. Тогава нямах много възможности да стигам до истината на всеки сигнал, който ми се даваше, затова гледах и си отбелязвах лицата и хората, които се появиха след това. За съжаление с някои от тези хора бях приятел.

- Кои са по-известните имена от този списък?
- Асен Агов, Алексей Алексеев, Димитър Арнаудов, Юрий Асланов, Ангел Ахрянов, Юлий Бахнев, Крум Благоев, Юрий Борисов, Анжел Вагенщайн, Николай Василев, Валентин Вацев, Румен Воденичаров, Виктор Вълков, Тодор Вълчев, Стефан Гайтанджиев, Гиньо Ганев, Стоян Ганев, Жорж Ганчев, Иван Гарелов, Александър Грозев, Венцислав Димитров, Ахмед Доган, Драгомир Драганов, Велислава Дърева, Петър Емил Митев, Желю Желев, Недялко Йорданов, Александър Каракачанов, Росен Карадимов, Леа Коен, Елена Кирчева, Елка Константинова, Емил Кошлуков, Чавдар Кюранов, Димитър Луджев, Йосиф Леви, Георги Марков, Валентин Моллов, Асен Мичковски, Шерифе Мустафова, Михаил Неделчев, Осман Октай, Лияна Панделиева, Соломон Паси, Йосиф Петров, Живко Попов, Елена Поптодорова, Стефан Продев, Андрей Райчев, Благовест Сендов, Петър Слабаков, Петко Симеонов, Красен Станчев и още много други. Това всъщност е списък на 120 човека, който ни попадна през 1990 г. И пишеше "Неофициално препоръчаната и одобрена опозиция на закрито заседание на ЦК на БКП" - месец май 1990 г. с подпис Милко Балев.

- Каква е истината за основаването на СДС от твоята гледна точка?
- Знаете, че Андрей Луканов трябваше да стане председател на СДС. Анжел Вагенщайн участваше, Кюранов също и много други хора. Но така или иначе това беше подготовка за създаването на една партия, на една организация от няколко десетки партии, които се събраха в общ конгломерат, в една обща политическа сила, наречена СДС. Там влизаха 16 партии, които бяха с хора, лежали по затворите, притискани по един или друг начин да подпишат една или друга декларация. Другите пък - нови лидери така наречени, които по същия начин са карани да сътрудничат или да служат по някакъв начин на партията - майка. Идеята беше да се получи политически спектър - от крайно ляво до крайно дясно и в този диапазон пространството да бъде заето. Имаше националистически организации и формирования, чиито идеи оставаха извън това демократично образувание. Като че ли за да се окарикатури националната идея, която цели наистина България да тръгне по друг път, слагаха начело лица като Гелеменов, Иван Георгиев и разни други. Те всъщност опорочаваха национализма и бяха сочени с пръст. И който не влизаше в този диапазон на 16-те партии, беше жигосван и заклеймяван с някакви епитети, нямаше право да участва в управлението на държавата. Ако се върнем в началото на българския преход, че това бил спонтанен акт на българската демокрация - това всеки трябва да си го избие от главата. Целта беше всички движими и недвижими имущества на държавата да бъдат приватизирани и ограбени от разни еврейски и други комунистически фамилии, независимо какъв корен имат. Но това беше идеята - да се граби. И това стана. Прави впечатление фактът, че всички заводи, които се разпродадоха, станаха притежание на еврейски фирми. Да вземем за пример "Балкан", продаден за 130 хиляди, а Гад Зееви взе след това няколко десетки милиона от препродажбата.

- Създавайки движението "Гражданска инициатива", какви проблеми искахте да разрешавате?
- Първо искам да кажа, че Любо Собаджиев, който беше един бунтар, Бог да го прости, и един добър човек, имаше някакви идеи, които може би е получил в затвора, за да бъде бунтар и да бъде зле настроен срещу комунистическия ред. Това е по една съвсем друга причина, може би знаете, че хората, които бяха при нас (говоря не за ръководителите, а за тези, които бяхме на средно ниво) - техните бащи и майки бяха активни борци против фашизма и капитализма и т.н . Собаджиев ми беше приятел и много го уважавах. Такива бяха и родителите на Фори Светулката. Нека да не изреждам и другите в този план, за който говорим. Даже на Фори Светулката баща му е бил в Белене. Много от тези хора бяха зле настроени срещу стария режим по различни причини. Но малко бяха хората в ръководството на СДС, които бяха допуснати до управлението с чисти идеи, без да са били свързани по някакъв начин с БКП, било със службите на ДС, било по родова партийна линия и т.н. Създаването на СДС беше един проект, замислен от външни сили, като целта разбира се беше да се смени обществено-политическия строй от социализъм към капитализъм и главните действащи лица трябваше да бъдат бившите борци против капитализма и фашизма. Тоест синове и дъщери на БКП. Това беше в основни линии мероприятието и ние, без да искаме, го правихме това. Помагахме на комунистите да се борят едни срещу други, за да могат да вземат властта и да извършат тази криминална приватизация, която доведе България до просешка тояга.

- Ти беше ли свидетел на куфарчета с пари в СДС?
- Не, не съм бил свидетел, но куфарчетата с парите започнаха по времето, когато Костов дойде на власт. Дотогава ние нямахме пари, дето се казва, за ядене. Аз бях председател на две комисия. Едната беше за техника, пари и машини, дошли от западни компании за СДС. Така наречените дарения, които се оказа впоследствие, че не са никакви дарения, а една целенасочена кампания на външни централи, които изпращаха под егидата на други български организации различни суми. Знаете след това какво се случи. Никой не дава пари току-така. Всеки иска нещо. Така се настаниха фондации като "Сорос", "Свободно общество",  "Конрад Аденауер", които де факто започнаха планово контролиране и установяване на тези нови капиталистически прояви. Оттам техни хора, с посочени от тях лица участваха в ограбването на България. Това е в най-общ план, но куфарчета с пари, когато бях комендант на "Раковски" 134, все още нямаше. По това време се занимавахме с престъпленията от предишните десетилетия. Аз бях ръководител на Бюрото за разследване на престъпленията на комунистическия режим.

- Какви разкрития направихте?
- Ние в началото се занимавахме само с партизанските ядра, които след 9-ти септември са извършили масови убийства на невинни българи интелектуалци и са задушили цвета на българската нация. След това обаче насочихме вниманието си към случващото се в момента. Нещата се промениха, когато започнаха да излизат първите фирми. Една фирма на Луканов беше доста интересна, там се препираха парите на бившия Комсомол. Започнаха и взиманията на сгради. Разбирате ли ме? И тогава вече ние решихме да се занимаваме с дейността на БКП и нейните сателити. За куфарчетата с пари идваха хора при нас, които казваха, че се носят някакви пари. Случаят с Румен Петков, който чрез подставени лица лично участваше в аферата "Акрам", е емблематичен. Много банки бяха задлъжнели. Даваха пари, бяха задължени да дават пари на тези организации. Имаме сведения не само за куфарчета с пари, а за цели коли, които се стовариха с пари. Визирам и тук в случая Румен Петков. Но както се знае, много от тези банкери се убиха и се самоубиха. Даже и с Акрам се случи това, че и той беше самоубит, само че в испански затвор. Това е за куфарчетата. Ние тогава само слушахме за тях, впоследствие се натрупаха факти. Например убит е еди-кой си банкер от Търново или от Габрово. И изведнъж се оказва, че този човек, жив и здрав до този момент, се самоубива. 
През 1994 г. аз вече почти бях напуснал централата на СДС, забелязах, че при нас започнаха разни промени. Имаше един Петко Паричков, който не знам точно с какво се занимаваше, но той беше разпознат от един следовател от криминална полиция като сътрудник на ДС. В един момент започнаха да се появяват с хубави коли, вместо "Ладичките", които бяха на СДС. И всъщност по времето на Костов започнаха и намериха начин да пристигат някакви пари. Пак казвам, че не знам по какъв начин, но пристигаха много пари. И изведнъж се усети разликата. Долу барчето какво беше? И изведнъж започнаха ремонти за стотици хиляди левове. Това също е свързано с тези куфарчета с пари. Пример давам веднага - Луканов докара от САЩ 22 специалисти и от тук имаме някъде около 19, които са известни. Говоря за Тодор Вълчев, който беше шефа на БНБ, Димитър Иванов, професора, който сега дава в Лондон икономически съвети. Това са Христина Вучева, Иван Костов, Емил Хърсев. Това са хората, които участваха в плана  "Ран-Ът"  за унищожаване на българската държава. Този план работи и досега - смяна на обществения строй, смяна на банковата система, приватизиране на всяка цена на всички предприятия и т.н.
Това е единственият план, от който се крие само една точка. Той е от 24 глави, като 23-те са известни. Само 24 глава не е известна и тя се казва "Цената на прехода", където е казано колко милона българи ще трябва да останат живи. Другите трябва да умрат.Това го знам от Георги Тамбуев, който е чел този доклад и казва : "Когато четох този доклад, косите ми настръхнаха. Не можех да повярвам, че има хора, които мислят по този начин - за унищожението на цели народи". И аз мисля, че този план в момента си работи. Дали ще го изпълнява Иван Костов, дали ще го изпълнява Бойко Борисов или Станишев, това няма никакво значение. Просто те не могат да излязат от това русло. Единственият, който се опита да се противопостави на този план, колкото и странно да звучи, е Жан Виденов. Но веднага му спретнаха една външна и вътрешна икономическа афера. Тогава цената на долара се вдигна изключително много, появи се инфлация, бунтове и т.н. И той беше сменен. Не казвам, че той и партията му заслужават адмирации и уважение, но той се опита да действа срещу плана "Ран-Ът". 

 

 

 

Вижте и се познайте.

Редактирано 28 февруари 201610 г. от Тøни (преглед на промените)

По повод на горното - частен случай: Имам познат - добър и много народен човек. Обича да пътешества, до момента е посетил близо 200 страни по целия свят. Миналата година даже се обади да пием кафе и веднъж да му свърша дребна услуга. Работи като управляващ директор на голям инвестиционен фонд (когато е в България, предполагам, по телефона и интернет не може да се върши всичко). Докато бяхме деца, не се отличаваше с нищо от нас - човек като човек. Баща му беше директор на завод, който беше водещ в производството на индустриални климатични системи и оборудване за тях, и на вата за климатични системи. По времето на Костов заводът беше приватизиран, а малко по-късно - и успешно фалиран и разпродаден. В момента от него няма камък върху камък. Доскоро стоеше само ведомствената му бензиностанция, която беше купена от "Петрол", но вече и нея я няма.

Та веднага след фалирането на завода семейството си напазарува голям хотелски комплекс в съседно курортно градче, а моят познат стана управляващ директор на инвестиционен фонд на възраст около 20 години - все още учеше; без да расте - направо директор. Изводите всеки може да си ги направи сам.

Нека видим какво показват архивните документи за истинското състояние на някои от най-прехвалените „бисери“ на социалистическото машиностроене

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/69024-sotzialisticheskoto-mashinostroene-nayskapata-cherna-dupka-koyato-mozhe-da-se-kupi-s-levove.html
 

Spoiler

 

Продължавам този анализ с изследване на Комбината за тежко машиностроене (КТМ)-Радомир – гордостта на социализма. Изграждането му започва през декември 1976 г. в изпълнение на Решение № 45 на Политбюро на ЦК на БКП от февруари 1975 г., без за това да има технико-икономически доклад. Този доклад е изготвен чак през 1979 г. и предвижда двуетапно изграждане на най-големия късен социалистически индустриален мастодонт. Проектната сметна стойност на първия етап е за 719 млн. лв. и пусков срок 1981 г. В резултат на преизчислението по новите цени през 1980 г.,

сметната стойност се увеличава на 913,7 млн. лв.

Включено е закупеното от японската фирма „Кобе стийл“ технологично оборудване за заготвителните мощности и започва цялостното му монтиране. Ангажирани са средства, вкл. валутни, предназначени иначе за други обекти. Това предопределя наличието на голям дисбаланс на производствените мощности и несинхронното им и некомплексно изграждане. Сметната стойност на обекта нараства стремително - през 1985 г. е изготвена актуализация на технико-икономическия доклад, в който тя се изчислява на 1 млрд. и 600 млн. лв. Още в края на същата година, направените разходи достигат 1 млрд. и 19 млн. лева, т.е. със стотици милиони над утвърдената генерална сметка. До края на 1989 г. за изграждането на ЗТМ-Радомир са изразходвани 1 млрд. 309 млн. лв. Хайде сега да видим какви са темповете на усвояване и, което е още по-важно, на използване на тези мегаломански производствени фондове. Произведената продукция за 1986 г. е за едва 72 млн. и 42 хил. лв., през 1987 г. – за 111 млн. 92 хил. лв, 1988 г. – за 113 543 хил. лв, а през 1989 г. – за 93 млн. 967 хил. л. Знаете ли какъв процент е това от предвидените в технико-икономическия доклад параметри за работа на комбината? Едва 15 процента! Изключително тежко е финансовото състояние на завода. Недостигът по схемата за разпределение на дохода за 1989 г.. е 51 млн. и 880 хил. лв. По баланса в края на същата година, просрочените кредити за оборотни средства са 95 млн. 845 хил. лв. Поради липса на финансови средства не е започнало и няма изгледи да започне погасяването на кредитите за изграждането на завода, които възлизат на 360 млн. 220 хил. лв. Само лихвите, които трябва да плати комбинатът за 1989 г. са 11, 5 млн. лв. Какъв е изводът от тези числа? Нека Ви кажа – при такива финансово-стопански параметри съответното предприятие не може да развива стопанска дейност. Точка! За печалба и рентабилност дори не може да се говори, камо ли да се постигне. В доклада на председателя на Комитета за държавен и народен контрол Г. Георгиев до Андрей Луканов изрично е подчертано, че всичко това е заложено още при проектирането, както и при строителството на комбината. Следващият негов извод е направо потресаващ-поради това стоманодобивните и стоманолеярните мощности на КТМ-Радомир ще бъдет натоварени едва 30,5 и 17 на сто! И всичко това са резултати, след като в този паметник на комунистическата престъпна тъпота са вложени милиарди заеми от западни банки, които доскоро все още изплащахме. Включените в производствената програма натури като стомана на блок, фасонни отливки, изковки и прокатни валци осигуряват натоварване на струващите милиарди долари мощности на КТМ-Радомир съответно в рамките на 30,5 %, 17 %, 84 % и 64 %. Това директно води до увеличаване (над един път и половина) на себестойността на произведеното. Няма нужда да подчертавам, че с такава цена дори и малкото произведена продукция става 

абсолютно непродаваема и напълно неконкурентноспособна

Като добавим, че прехвалената гордост на комунистическите каскети годишно „произвежда“ брак за над 13 млн. лв., а общо загубите за 1989 г.са над 56 млн. лева, може да ви стане ясно, че това е един от световните примери на неповторим идиотизъм. Това са документалните факти и няма нищо по-непоклатимо от тях. Преди четвърт век те са били известни на тесен кръг избрани. Днес вече са достъпни и за Вас, затова помислете сериозно дали да продължите със самоунижаването и блеенето за изгубената „Аркадия“ преди 10 ноември. Кощунствено е днес това да ни се представя като нещо, за което трябвало, моля Ви се, да съжаляваме и заради премахването на което психолевичарски орки си позволяват да говорят за нов Народен съд. Извинявайте, във всяка нормална държава разпространяващите подобни покушения срещу свободата ни отдавна щяха да са прибрани на студено и осъдени за разпространяването на човеконенавистнически идеологии. Няма да стане само с приказки, ще трябва и кьотек – това от мен да го знаете. На зло куче трябва зъл прът! А комунетата са противни и зли същества – доказали са го много пъти и винаги стигат до едно и също – терор, репресии и ангария. А, да – и до задължителни неща, които според хаоса в главите им трябвало да правим, за да заживеем добре. Абсолютно същата безнадеждна финансова ситуация виждаме и в другия машиностроителен „бисер“ - Комбината за тежко машиностроене (КТМ)-Русе. Няма как в рамките на този ограничен анализ да публикувам дори една хилядна от всичко, което имам и за този мастодонт, затова ще Ви осведомя за няколко числа, които са сублимат на неговата пълна стопанска и финансова несъстоятелност. Съдете сами – към 31 декември 1987 г. „печалбата“ му с обратен знак (т.е. загубата) е в размер на над 6 млн. лв., а само година по-късно загубата от машиностроителните подвизи на небългарските комунета вече наближава 10 млн. лв.! Имам една мечта – може би ще трябва да издам като дебели, тежки томове десетките хиляди факсимилета, които притежавам в личния си архив, които безапелационно разобличават най-гнусните лъжи на прокомунистическата митология, за да може, когато твърдоглавите Ви събеседници не разбират от дума, да си помогнете с тях, докато

набивате истината и фактите в бетонните им чутури

Особено обичам една докладна записка на директора на следващия прехвален „флагман“ на комунистическото машиностроене – Завода за металорежещи машини (ЗММ) в Сливен. Винаги, когато Ви се наложи да докажете, че днешните прокомунистически носталгици са пример за някаква неноправима обратна еволюция на човешки род, можете да си помогнете с долния документ:

До

Др. Председател

на СО „КАТП“

София

Копие: ОбК на БКП

Сливен

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от

инж. Симеон Василев Съмналиев, директор на ЗММ-Сливен

Др. Председател, през периода 1987-88 г. заводът значително изостава в изпълнението на производствената си програма и бележи рязко снижаване на показателите спрямо предшистващите периоди. Причините за това са комплексни, като започнем с нашите слабости при осъществуване на ръководството и организацията и завършим с основните, заключаващи се в неритмична доставка на кооперирани възли и детайли, липсата на отливка и лошо качество на всички кооперирани доставки...На Вас Ви е изяснено, че ЗММ-Сливен е един от основните износители в системата на СО „КАТП“ по второ направление и до голяма степен определя валутната програма на СО „КАТП“. Всичко това е добре, но износа по второ направление нас буквално ни разорява. Планираните количества за II-ро направление за 1988 г. ще носят загуба от 1 млн. 300 х.лв...Като добавим към това, че тези аномалии са в продължение на години, ние сериозно се замисляме в процеса на действие на новия икономически механизъм ще можем ли при това положение да съществуваме или не. По отношение на възпроизводствения процес 1988 г. започна със задължения по кредити за капитални вложения в размер на 4 млн. и 500 х.лв...Само тези задължения с амортизациите и отчисленията не можем да покрием, камо ли да осъществяваме възпроизводство. В продължение на години в завода освен 2 бр. РВ (вертикален обработващ център, бел. моя) и 3 броя центри 032, нищо ново като оборудване не е влязло в завода, поради причините, които посочихме по-горе – липса на средства за възпроизводство“, (виж автентичния документ в прикрепения файл, б.р.)

 

Цитат

 

Комунистическата носталгия и зависимост е тежко психиатрично заболяване и не се подава на лечение

 

 

Този спор е напълно безсмислен. Територията, наречена България, има свойството да регенерира поколение след поколение идиоти, които само здрава хватка може да оправи (по руски модел).

Дано, когато за пореден път дойде времето за нея, да дойде някой, който ще има желанието да изгради стойност, а не само да изсмуква.

To това е най-лошата черта на соца, остави след себе си едно стадо от неадекватни идиоти,  които са неспособни да съществуват в конкурентна среда, да мислят самостоятелно, да взимат решения.  Вечно чакащи и уповаващи се на някой вожд или държава  да ги оправи. И с умиление да си спомнят за една доказано вредна и  неработеща система.

      Един  ден  баща  ме  упрекна,  че  съм  бил  мързелив!!  

      Оставих  интелектуалният  труд  /работех  в  един  институт/  и  се  хванах  за  работа.  За  4  /четири/  години  с  ръцете  си  построих  четири  етажна  къща  120 кв м  на  село  и  един  апартамент  в  града  годината  бе  1979/1983    Направих  си  и  две  дечица  Сега  съм  пенсионер  вече  25  години.    Това  е  братя  

      Сега  всички  закони  защитават   престъпниците.  За  бедният  човек  няма  образование  няма  справедливост  няма  здревеопазване,  не  може  да  си  позволи  дори  сносно  погребение

Можеш ли да бъдеш конкретен кои закони защитават престъпниците?

Може би нещо друго ги пази?

Не, не е демокрацията

преди 12 минути, Blago72 написа:

Можеш ли да бъдеш конкретен кои закони защитават престъпниците?

Може би нещо друго ги пази?

Не, не е демокрацията

законът стимулира престъпността заради докладите на Европейската комисия, за да си осигурим по-благосклонна оценка, малко престъпления завършват с осъдителна присъда, което  се тълкува като липса на престъпление! България е рай за престъпността, така че спокойно можете да обирате, да убивате, да насилвате,изнасилвате. институциите са се погрижили да се упражняват безпроблемно престъпнията! при нас законът защитава престъпника и наказва жертвата, затова има ескалация на престъпленията! законодателят е предвидил  всички вратички, за да може хем да има закон и да не се излагаме пред чужденците и ЕС, хем престъпникът да плати възможно по-ниска цена за извършеното престъпление!ето и една извадка,а те са много!

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1)  Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

съдебната система e тотално пропита от корупция и че повечето съдии са силно корумпирани , изградили са си мрежи от прокурори и адвокати; прибират пари от престъпници, за да бавят, не разрешават дела и спомагат бягството на определени лица чрез умишленото им забавяне от арест !

Глен, може ли конкретни текстове от законите, с твоето (компетентно) тълкуване?

Законите са ясни. За кокошка няма прошка, за милиони няма закони.

Който твърди обратното не умее да мисли логически.

И причините за проблемите не са в законите.

Нито в демокрацията

Помня бира за 32 стотинки и купонче за студентски стол за 50 стотинки.  Заедно с безплатни образование и здравeопазване....    А сега се чудим как да приобщим безброй родени в България.....  роми. 

Редактирано 27 март 201610 г. от attj (преглед на промените)

преди 27 минути, attj написа:

Помня бира за 32 стотинки и купонче за студентски стол за 50 стотинки.  Заедно с безплатни образование и здравeопазване....    А сега се чудим как да приобщим безброй родени в България.....  роми. 

Това пък каво беше ?

А за "безплатните ..." - "Безплатен обяд няма - все някой трябва да плати сметката"

Ми няма, то беше дотирано цялата евтиния. Без долари няма как да се крепи този модел.

И със стокови кредити давани на Ирак и Либия и заеми и реекспорт на петрол целта е получаване на долари и външнотърговски сметки. А за пред нас Социализма е велик!

Днес си спомних за едно от извращенията по времето на социализма - културно-масовиците с акордеончетата.

Пояснявам за по-младите, които не знаят какво е културно-масовик: 

"Човек, който отговаря за организацията и забавлението на група хора."

Много "хубаво" ни забавляваха, насаждайки в главите ни партийни лозунги и партийни песни...

Все синчета и дъщерички на партийни функционери, по-елементарни хора от тях не съм срещала, надявам се и да не срещна.

Аз пък се сетих за така наречената самодейност. Във почти всяко село, имаше читалища, в които течеше някаква самодейност. Много ми бяха смешни тия самодейци... дотирани от държавата.

A сега, като имаме читалища, в които освен покрива нищо друго не тече, сигурно се брои за подобрение.

Не съм убеден, че имаме и читалища даже...

 

Викахме им чекийки.

Това ножче е малко по съвременна. При желание ще ви снимам мойта "чекийка" , наследство от '60г поне, със виличка, тирбушон и светлозелен цвят, характерен за тези "чекийки" . Имам и виолетова, но е без екстри, доста износена, и не се сещам къде е.

Но с виличката ми е любима.Такива не съм виждал и при съвременните китайски мулти-кукър-уреди

 

 

Няма какво да се обяснявате с дълги текстова. Те не ги четат. Картинката е най- доброто и най- краткия отговор.

преди 17 минути, bdenkov написа:

Няма какво да се обяснявате с дълги текстова. Те не ги четат. Картинката е най- доброто и най- краткия отговор.

Отговорено