Е, имаш свободата да си мислиш, че се опитват да запазят здравето ти и в този смисъл се интересуват от теб. От тази гледна точка психическият тормоз вече не изглежда като такъв, а като загриженост.

Мхм, много хитро. Извън шегата, дразнеха ме не надписите и картинките и глупостите около плашенето, а наглостта на кампанията така наречена. Да са живи и здрави компаниите или които там, и те в край на краищата са само отдушник на субективни състояния. 

на 26.10.2016 г. в 10:00, Merryl написа:

Цитатът ... защото животът няма смисъл; Животът сам по себе си е смисълът! е пример за т.нар. ипсо факто. То ще рече обяснение на феномена чрез самия него като съдържание, а не като определение.

 

Като се каже, че животът сам по себе си е смисъл, се слага идентичност между съдържанието на смисъла и съдържанието на живота, което ще рече, че не може да се каже, че смисълът е смислен.

За това и примерът с червеното и кръвта не се е получил коректно. Червеното е определение за кръвта и примерът не е ипсо факто. Червеното само по себе си е червено. А кръвта сама по себе си е кървава. За това не може да се каже червено червено и кървава кръв, но може да се каже червена кръв - тогава червеното се явява определение на кръвта, а не червено само по себе си.

 

... това сега го виждам.

Т.е. Феномен е Смисълът? Преди да се сложи знак за идентичност, не трябва ли да се докаже, че Смисълът има съдържание поне подобно на това с Живота?

Примерът е по алгоритъма на живот-смисъл. Тиренцето е конотация. Тя в двойката кръв-червена е същата. Червено, не е определение на кръв

Или имаме Живот (Р-предикат) и Кръв (Р- предикат).

Да, кръвта е кървава, червеното е червенеещо, смисълът е смислен, а живота жив.
Това, което аз съм написала е да се спазва principium contradictionis или Законът за непротиворечието.

Редактирано 25 ноември 20169 г. от Maleficient (преглед на промените)

преди 22 минути, Maleficient написа:

Примерът е по алгоритъма на живот-смисъл.

Аз никога не съм разбирал от философия, ама разбирам чат-пат от алгоритми. Съответно намесата на термина в горното изречение не я вдявам. Може ли да ми се обясни?

Редактирано 25 ноември 20169 г. от flare (преглед на промените)

Яжте, пийте и си носете новите дрехи. Да ви е честит хубавия сняг навън.

Докато човек не разбере, че той е смисълът и от него по-голям смисъл няма, той все ще търси някакви си смисли навън, ще търчи подир илюзии и кухи термини!

преди 2 минути, Aliya написа:

Докато човек не разбере, че той е смисълът и от него по-голям смисъл няма, той все ще търси някакви си смисли навън, ще търчи подир илюзии и кухи термини!

Последно, Човекът или Животът са Смисълът?

на 25.11.2016 г. в 15:01, flare написа:

Аз никога не съм разбирал от философия, ама разбирам чат-пат от алгоритми. Съответно намесата на термина в горното изречение не я вдявам. Може ли да ми се обясни?

Логика. Ако ... то ...
Дала съм пример достатъчно обяснителен. От там насетне мога да рисувам

преди 26 минути, Maleficient написа:

Логика. Ако ... то ...

Алгоритъм не е условна връзка, ами е поредица от стъпки за да постигнеш дадено нещо.

Смисълът е отговор на въпроса " защо ? " . Задаваме ли си този въпрос ?

Отговорът зависи от първоначално зададените параметри . А параметрите обикновено самите ние си ги предпоставяме .....

Защото така ! Защото така Искаме ! А нищо такова в действителност няма ! 

За това толкова много отговори или никакви.....т.е. сбъркана по условие работа ! 

Въпросът в същност е какво Трябва ! А пътят е Трябва->Може->Искам->Правя !

На където и да се обърнем Животът казва :

- " Развитие и умножаване на живота ! " . Това е смисълът !

Следствие : Смисълът на човешкия живот се състои в това какво ще оставиш след себе си за другите .

Редактирано 30 ноември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 52 минути, flare написа:

Алгоритъм не е условна връзка, ами е поредица от стъпки за да постигнеш дадено нещо.

Поредицата или "редът" трябва да следват някаква логика - начало-край- предпоставка-съждение-умозаключение.

Е ли кръвта червена?

Е ли живота смислен?

Мисля, че са подобни питания за разбиране на правилността или истинността на крайният отговор.

В случая защитавам, колко коректен е примерът ми. Но, ако приемете, че не е достатъчно коректен и не е ясно, кое в съждението "животът сам по себе си е смисъл" е ... блябля, то тогава го внесете да се приеме като Закон и вече ще се знае от всички в галактиката.

Хубаво е, че най-сетне въпросът за смисъла на обсъжданото изречение вече правилно е поставен на човека, който го е повдигнал и е станало ясно, че съм го обсъждала само като термин, а позицията си по темата съм изразила в друг мой пост.

Колкото до останалото - обяснила съм, че примерът с червеното и кръвта не е коректен, защото не се явява ипсо факто, докато израза на Алия е ипсо факто. И всъщност това беше въпросът, по който взех отношение.

Червеното е признак и определение за кръвта. И ако може да се нарече предикат в граматиката, в логиката не обяснява съдържанието на кръвта. Кръвта си е течност със строго определени функции в човешкия и в други живи организми и един от признаците му е цвета, който при различните организми, в зависимост от различните пигментни съдържания, може да бъде различен. За това и не може да се каже, че кръвта сама по себе си е червена и за това не е коректен пример за ипсо факто.

Та... Въпросът въобще не беше Е ли кръвта червена? Излишният сарказъм не прави никой пишещ по-убедителен, нито поста му по-значим, а и всички го можем. 

 

 

Редактирано 30 ноември 20169 г. от Merryl (преглед на промените)

Така или иначе - и СМИСЪЛ и ЖИВОТ са производни на самия ПОЛЗВАЩ ГИ за да възприеме и отрази адекватно на себе си с идеята за обяснение.

Всъщност и двете понятия  във фразата "какъв е смисълът на Живота" са своего рода ОГЛЕДАЛО, защото всеки който опита да си го зададе на себе си, вижда в него онова, което е в състояние да отрази. САМО ТОВА - само себе си.

Общите договорки в социален смисъл, изразени със същото изречение, но вече в колективен план, нямат нищо общо със стойността им за самия индивид. Когато последния още няма стойност, той ползва социалните смисли на всичко, което му липсва на самия него. Докато ги израсне и му станат "тесни". След това идва индивидуалния етап и се налага да се преосмисли и преотрази всичко налично от вече "новата переспектива" на нарастването на индивидуалния аспект. Като по този начин дори самата фраза "какъв е смисълът на живота", се променя качествено. И с нея - и други социални положения спират да са адекватни и се заместват вече с индивидуалното участие, роля, значение и... отговорността от всички тях.

Редактирано 30 ноември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Доста пъти е казвано по-напред в темата, по различен начин, всеки със своя си стил...

на 17.11.2016 г. в 9:52, Merryl написа:

Всеки сам осмисля живота си и няма универсален житейски смисъл, който да е общовалиден за всички. Няколко страници по-напред съм взела отношение и за това, че никой няма право да обезсмисля чуждия живот, преценявайки го съобразно своята смисленост. Дори и еднояйчните близнаци не осмислят животите си по един и същи начин.

.....................

 

...Гледам шоуто на Слави . Танцьорките - горе облечени и долу обути по супер мода .........задниците им обаче голи ...!

После гледам "Топ Гиър" и подобни . Наоколо пак голи задници....

И на всякъде другаде все е така , само по различен начин.....

 ......Животът го е показал какъв е неговият смисъл , Само очи трябва да имаш , че да видиш . Там и това е смисълът на живота ! 

Чудя се дали да повторя предния си пост ......  Развитие и умножаване на живота - т.е. какво ще оставиш подире си... !

Редактирано 30 ноември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

Бой Чечи с един замах обезсмисли живота на толкова много задници и разрушители...

Този въпрос: "Какъв е смисъла на живота" може да има поне два аспекта. Защото, според мен, има два смисъла на смисъла. Първият отговор е на въпроса: Кой съм аз, от къде съм дошъл, защо съм тук и накъде отивам? Вторият е: Как да живее човек, за да е смислен живота му, за да има смисъл живота му.

Отговорът на първия въпрос е по-интересен.

 

Редактирано 30 ноември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 6 часа, by_chechi написа:

Смисълът е отговор на въпроса " защо ? " . Задаваме ли си този въпрос ?

Отговорът зависи от първоначално зададените параметри . А параметрите обикновено самите ние си ги предпоставяме .....

Защото така ! Защото така Искаме ! А нищо такова в действителност няма ! 

За това толкова много отговори или никакви.....т.е. сбъркана по условие работа ! 

Въпросът в същност е какво Трябва ! А пътят е Трябва->Може->Искам->Правя !

На където и да се обърнем Животът казва :

- " Развитие и умножаване на живота ! "  Това е смисълът !

Следствие : Смисълът на човешкия живот се състои в това какво ще оставиш след себе си за другите .

Така е, но нали човек се пита какъв е смисъла на това развитие и умножаване на живота? Защо трябва да се развива и умножава (и въобще да се живее).

 Все едно да попиташ: "Защо този човек се изкачва по стълбата?" И да получиш отговора: "За да се изкачва." 

И ако не оставиш нищо след себе си, какво от това? 

Редактирано 30 ноември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 36 минути, Sleda написа:

Този въпрос: "Какъв е смисъла на живота" може да има поне два аспекта. Защото, според мен, има два смисъла на смисъла. Първият отговор е на въпроса: Кой съм аз, от къде съм дошъл, защо съм тук и накъде отивам? Вторият е: Как да живее човек, за да е смислен живота му, за да има смисъл живота му.

Отговорът на първия въпрос е по-интересен.

 

Последното зависи от това дали си си отговорил вече и дали правилно, на първия. Поне теоретично. После вторият въпрос става много по-интересен, може би защото целта изглежда неосъществима с нагласата, която си имал преди. Преди да проясниш първия въпрос. 

Искате да кажете, че смисленият живот е невъзможен, ако човек не си е задал тези въпроси...

Или не съм разбрала...

преди 27 минути, Merryl написа:

Искате да кажете, че смисленият живот е невъзможен, ако човек не си е задал тези въпроси...

Или не съм разбрала...

 

преди 37 минути, witness написа:

Последното зависи от това дали си си отговорил вече и дали правилно, на първия. Поне теоретично. После вторият въпрос става много по-интересен, може би защото целта изглежда неосъществима с нагласата, която си имал преди. Преди да проясниш първия въпрос. 

 

Мислех, че са два отделни въпроса, но да, много са свързани!

Редактирано 30 ноември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 14 минути, Merryl написа:

Искате да кажете, че смисленият живот е невъзможен, ако човек не си е задал тези въпроси...

Или не съм разбрала...

Не точно, по-скоро смисълът на живота преди и след тези въпроси се променя за теб. Всичко предишно е имало смисъл и задача да те доведе до тях, що се отнася само до самия теб. До важното за теб. 

Наскоро попаднах на нещо от един съвременен американски философ, доктор по философия и лектор, той долу-горе така разглежда също ролята на философията - като водач до най-важния въпрос за смисъла и в никакъв случай като даваща отговор. 

Ще го постна... с извинение, ако досаждам. Това е от въведението на книгата

Джейкъб Нийдълман, от „Сърцето на философията“, 1984

… В човешкото сърце има копнеж, подхранван само от истинската философия, и без това хранене човек умира точно както ако е лишен от храна или въздух. Но тази част от човешката психика не е позната или почитана в нашата култура. Когато си пробива път в осъзнатостта ни тя или е пренебрегвана, или третирана като нещо друго. Наричат я с погрешни имена; за нея не са се погрижили; тя е потъпкана. И накрая тя може да се отдръпне съвсем и никога повече да не се появи. Когато това се случи, човекът се превръща във вещ. Все едно какво постига или преживява, без значение колко е щастлив или каква служба изпълнява, фактически той е изгубил реалната си възможност. Той е мъртъв.

Страхът от такава вътрешна смърт започна да се показва на повърхността в съвременния свят. В спокойни моменти индивидът чувства страх от това вътрешно умиране и вижда, че всички останали страхове на живота му – физическите и психологичните му страхове – по никакъв начин не са свързани с него. В същото време чувства – покрай този страх – копнеж или любов, които са му непознати в обичайния живот. Той вижда, че никоя от другите му любови в живота – към неговото семейство, работата му, може би дори към неговия Бог – не е свързана с този стремеж към нещо, което дори не може да назове. И се чуди как може да излекува дълбинното разделение в себе си между желанието за битие и психо-социалните си нужди. Нито обичайната религия, нито терапията, нито социалната активност, приключенията, работата, нито изкуството могат да прокарат мост между тези фундаментални мотивации в него. Но веднага щом приближи заниманията от живота си, осъзнаването на това разделение вътре в него самия е забравено.

Какво ще му помогне да си спомни? Защото е абсолютно необходимо да си спомни истината за себе си. Иначе ще бъде погълнат от външните сили на природата и обществото. Той ще бъде „живян“ от емоциите, мненията, ангажиментите, ужасите, обещанията, програмите и конфликтите, съставящи ежедневния живот на всяко човешко същество. Ще забрави, че всъщност в него има две различни съществувания и тези несъизмерими съществувания е нужно да бъдат свързани едно с друго. Ще се стреми към щастие, творческа сила, любов, служене на висшето; към жизненост, отговорност, почит; към разбиране, здраве, цялостност, безопасност, веселие, влюбеност – но нищо от всичко това няма да е възможно за него в състоянието на метафизична забрава. Докато не си припомни реалната двойствена структура на съществуването си, той и животът около него ще се формира в тъкан на илюзията.

Функция на философията в човешкия живот е да помогне на човека да си спомни. Тя няма друга задача. И всичко, наричащо себе си философия и не обслужващо тази функция, просто не е философия. Но съвременният човек толкова се е отклонил от философията, че вече дори не знае що за припомняне е това. Ние мислим за паметта само като за ментално припомняне, понеже опитът на дълбоката памет е изчезнал от животите ни. Затова ви моля да не се обръщате към речника или модерни психологически текстове за разяснение относно припомнянето. То не е нещо, възможно за дефиниране от  самото начало; значението му ще се проявява с придвижването – обещавам ви го.

Има още нещо, което съм длъжен да заявя от самото начало – като вид опровержение, дори като предупреждение. Философията не е отговор на каквото и да е. Нито, от друга страна, е само техника за задаване на въпроси и анализиране на предположения. Философията не е остроумна. Не е студена. Не е гневна. И все пак е обезпокоителна, тревожеща. При това безпокойството, което носи, никога няма да изчезне, никога няма да има край. Защо? Защото едва щом човек си спомни и веднага забравя. Следователно отново и отново трябва да му се напомня – а такива напомняния не винаги са приятни.

 

преди 2 минути, Sleda написа:

Мислех, че са два отделни въпроса, но да, много са свързани!

Аз мислех да ги нарека не аспекти, а етапи на единия въпрос за смисъла. Но ти добре си ги поставила един след друг, понеже първият естествено води до следващия - как да живея.

Редактирано 30 ноември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 51 минути, witness написа:

 

Първият въпрос има и не толкова философски смисъл, за мен. Извинявам се, че пиша в тема философия, но имам отговора му, който ще ви се стори може би фантасмагоричен. Но за мен е приемлив, в никакъв случай не мога да знам дали е истина или не.

Много накратко: Живот = проявление на Духа в Материя. Защо се проявява: за генериране на добавъчно съзнание (може би добавъчен Дух?). Как става: Духът кристализира от себе си материални носители (вселени, растения, животни, хора, Ангели, Архангели...), живее еони време, еволюира материята и когато тя достигне ниво на съвършенство, започва обратния процес - материята трансмутира в духовна субстанция, превръща се в Дух, с други думи, или в добавъчно съзнание. В крайния етап, когато животът е развил индивидуално съзнание, животът трябва да се живе праведно или смислено за да се излъчи духовната светла субстанция. 

Точно тук е съществения въпрос: каква е физиката и химията на това превръщане на материята в някакъв вид енергия, първата стъпка е при нас хората - в етер. Как точно "смислен живот" ще задейства този процес, предполагам в мозъка? Субатомно ниво, квантова физика?

 

 

Редактирано 30 ноември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

Аз много пъти написах, че никой няма право да обезсмисля чуждия живот, разглеждайки го съобразно своите мерни единици. Имах предвид и това, че всеки би могъл да намери оправдание за себе си и да се самоосмисля, за да не се побърка в безизходицата на ненужността си. От това въведение, което Уит сподели с нас, според мен излиза, че едва ли не никой не може да се осмисли, ако не запази за себе си постоянната или поне спорадичната възможност да се поглежда от страни и да не се оставя в зоната на собствения си комфорт. Тук изниква другия философски въпрос - докато човек се гледа от страни себе си ли е всъщност. Един вид ходенето по острието на бръснача, което поддържа човека жив, самообезсмисля всичко до момента и няма нужда някой друг да го побутва към ръба на бездната... Жестоко е. Е, никой не е обещал да е лесно, но продължавам да си мисля или по-скоро да вярвам, че смисълът не е в осмислянето му по този начин, за да остане и надежда. И винаги съм приемала философията като възможност за още един финт, за да може нещата да се случат... Моля, не ме линчувайте.

Редактирано 30 ноември 20169 г. от Merryl (преглед на промените)

преди 1 час, Sleda написа:

В крайния етап, когато животът е развил индивидуално съзнание, животът трябва да се живе праведно или смислено за да се излъчи духовната светла субстанция. 

Точно тук е съществения въпрос: каква е физиката и химията на това превръщане на материята в някакъв вид енергия, първата стъпка е при нас хората - в етер. Как точно "смислен живот" ще задейства този процес, предполагам в мозъка? Субатомно ниво, квантова физика?

Не знам, Следа, и аз съм се чудила за тези неща, но подробностите в точност са ми непознати и трудни. Ти представяш някаква гледна точка, но тя е непълна. Няма значение, едва ли аз мога да добавя необходимото в нея. Няма да експериментирам с невежеството си) Гурджиев например разглежда човека като триетажна фабрика за превръщане на разните вещества, които при него се наричат "водороди"... от възможно най-плътната материя с най-ниска честота на вибрации до самия Абсолют. Е не точно до самия него, но две нива по-надолу. Удивителното е, че ние ядем, дишаме и възприемаме впечатления не за да произвеждаме тор, както сме свикнали да мислим, а за да ги превърнем в дух, както лотосът е вкоренен в тинята, стъблото му е във водата, цвета във въздуха, а само ароматът може да се сравни с духа. Та така... виж извадих от каквото четох напоследък нещо за "етера" или "Господаря Прана"  "Катха упанишада" с коментари на Шанкара, обаче на руско-санскритски малко... ще го минем за философия. 

Spoiler

йаташчодети сурйо'стам йатра ча гаччхати / там девах сарвем арпитастаду натйети кашчана / етадваи тат //9// 
9. На том, из чего восходит и куда садится солнце, утверждены все божества. Никто никогда не превосходит это. Это - то. 
Кроме того, йатах ча, то, из чего - из Праны (т.е. Хираньягарбхи), из которой; удети, восходит; сурйах, солнце; йатра, куда, в ту самую Прану, в которую; астам гаччхати, садится - день за днем; там, на этом - на Пране, которая есть Я; сарве девах, все боги - Огонь и т.д., в контексте богов, и речь и т.д., в контексте личности; арпитах, установлены - подобно спицам на ступице колеса - в продолжение периода существования (вселенной). Она (эта Прана) также есть Брахман. Это - тот всепроникающий Брахман. Тат у, это, воистину; на ках чана, никто - кто бы он ни был; не атйети, превосходит - прекращая быть тождественным Ей и становясь чем-то иным, нежели она. Это - То. 

 

 

Първо да кажа , че следващото е плод на въображение , само измислена идея (и не моя) :

Представете си , че някой "по-висш" , се храни с нашити мисли каквито и да са те . Важното е да са мисли........И това е смисълът на човешкия живот - да произвежда мисли. Колкото повече и по-качествени - толкова по-добре...

Редактирано 1 декември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)