преди 2 часа, _ramus_ написа:

Може би не е причината "въпроса", а съответния "ум", който си го задава. 

И това че "не излиза е отражение на неща в самия ум", а не в това "че се пита ЗАЩО". въпроса ЗАЩО задава вертикалност, задава "разрез", защото отвежда вниманието към причините. С това започва всеки анализ... към път за съответен синтез.

Ми давай, обясни ни след анализ и синтез и каквото искаш, и особено - с думи, ЗАЩО, причината и смисъла на битието. Не се съмнявам, че твоя аналитичен ум е способен, само моля да е по-кратко от "Битие и време". Той Хайдегер не успял, разправят. 

Редактирано 9 декември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 7 минути, witness написа:

Ми давай, обясни ни след анализ и синтез и каквото искаш, и особено - с думи, ЗАЩО, причината и смисъла на битието. Не се съмнявам, че твоя аналитичен ум е способен, само моля да е по-кратко от "Битие и време". Той Хайдегер не успял, разправят. 

Пак ти и твоят ум ще сте виновни, че няма да го разбереш.

хъм, причина и смисъл ... на Битието, едно  и също ли са?

преди 39 минути, Maleficient написа:

хъм, причина и смисъл ... на Битието, едно  и също ли са?

  те думичките... дамите от дуета по-горе всъщност просто си бълбукат - колкото да върви подобието на моабет... Но имат и допирни точки по взаимна договорка.

Смисъла... е много просто нещо

Смисъла на ЖИВОТА, се изразява в наличието на потребност от търсене на пълнежа. В това - да си задаваш въпроси... За едни - били капани, за други - довеждащи до граници, които са невидими, за трети - с готовите отговори на силно търсещите такива сред учения и идеологии, сред социумните канали за идейни  концептуални конфекции... Но всички от тия условни групи много държат на факта, че е важно да имат общи неща помежду си... както и да се съгласяват или разбират за общи отговори, по общи въпроси. Пък и нали и това е форум - като той е само възможност да се прояви пълнежа и потребностите на всеки участник... И всеки се пише сам... Вероятно и в това се намира "смисъл"

А между другото - както и всичко останало, по темата се вижда как всичко може да се съчини - дори и нещо си, наречено от измислящите "смисъл". Какво точно и защо го наричат така - вероятно и за това има "смисъл"...

А има хора които чрез въпросите на смисъла, се опитват да запълнят много свои празни места...

А най-са весели масата хора, които по въпроса за "смисъла на живота" са готови да изредят запомнени мисли и информации на толкова други, дето се водят че са мислили... И това за тях - да е напълно достатъчно. А е просто - докато няма пълнеж да мислиш сам, се запълваш с мисли и следи от "други". После наричаш себе си "мислещ" и наричат готовите си запомнени и репликирани моделчата - "мисли". И се води помежду тях че "мислят"... И - това очевидно също има "смисъл" някакъв. И пак - за кого?

Въпросите са СМИСЪЛА са отражения на самия човек... ако е човек. И на отражение на колективни нагласи - ако са социални личности. Последните винаги се нуждаят от договорка, защото условностите ги объркват и се губи нужната простота, нужна на всяка договорка...

Нито един тук не е в състояние дори да дефинира наглед простички положения като "истината" и "лъжата" ако не е предварителния контекст. За опростяване социума се договаря за предварителен такъв. Точно от това имат нужда основната маса хора в него...и това достатъчно говори за нивото им на възприятие и отражение... Съвсем аналогично е казуса със "смисъла", дори и  ако се съотнася до "битието".

Смисъла на живота е нещо съвсем просто - той започва сериозно от едно съвсем просто допълнение - СМИСЪЛА НА ЖИВОТА ( но за КОГО и СПОРЕД КОЕ ДА СЕ СЪОТНЕСЕ? )

Редактирано 9 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 41 минути, Maleficient написа:

хъм, причина и смисъл ... на Битието, едно  и също ли са?

Може ли да съществува причина и/или смисъл извън Битието?

Смисълът предполага мисъл и разумност. Причината придполага воля и действие. Аз мога да бъда причина и да влагам смисъл в това, което правя. Както би могъл и всеки друг, разбира се. За мен като индивид смисълът в живота е нарастване на съзнанието ми и култивирането на определени качества. На етапа на който се намирам това може да стане само чрез целенасочени индивидуални действия. При растенията и част от животните нарастването на съзнанието става в голяма степен без участие на инидивуалната воля, но хората се намират на качествено различно ниво. Всичко навсякъде се развива, в смисъл на съзнание и форми чрез които се изразява, и това е животът. Това е посоката в която всичко се движи. Противоположната посока води до унищожение на вече постигнатото.

преди 10 минути, Shiniasu написа:

Това е посоката в която всичко се движи. Противоположната посока води до унищожение

много вдъхновително... но ЖИВОТА не е думите ти за него. Нито битието има посока. И нещо си, дето за теб е ЖИВОТ - също няма посока... нито "тази", нито "противоположна". Няма и "създаване" или "разрушаване" - това всичките са само патериците на отразяващите го. За едни - едно. За други - друго. И всеки нарича "своето" безлично сякаш е едно и също за "всички". А не е - ако не е договореното и общите положения по границата на възприятие и отражение...
И все пак - дори всички тия не са крайни граници... И без "посоки" може, без нужната дуална двойка - на това е... защото онова означава обратното...

Когато посоките са в безкрайността самите те са безкрайни... и спират да са "посоки"...

Когато смисъла е толкова широк - се губи определеността, но ... как да не се объркаш като  дуалните ментални патерици, вместо да предложат нужната подпирачка, почнат да омекват... и рушат. За кое и какво тогава да се "хване" "Мислителят"... Какви думички да си "говори или пише"... като думичките и те носят само определености, а не условности и относителности...

Редактирано 9 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Като Ви Чета Пледоариите и Се Сещам За Оня Чичка Сократ, Който Добре Го Е Казал:

Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят.

Редактирано 9 декември 20169 г. от Momolord (преглед на промените)

преди 51 минути, _ramus_ написа:

много вдъхновително... но ЖИВОТА не е думите ти за него. Нито битието има посока. И нещо си, дето за теб е ЖИВОТ - също няма посока... нито "тази", нито "противоположна".

Не, животът е всяко движение. Посоката е въпрос на целесъобразност. Но тук търсим смисъл и той може да бъде намерен само в развитието на формите и съзнанието.

Ако Още Не Си Намерил Смисъл В Живота Си - Защо Си Живял Досега?

преди 4 минути, Momolord написа:

Ако Още Не Си Намерил Смисъл В Живота Си - Защо Си Живял Досега?

Някой живеят, а други - съществуват.

И докато търсиш смисъла му, той вземе че свърши. Нищо... другия път.

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Не, животът е всяко движение. Посоката е въпрос на целесъобразност. Но тук търсим смисъл и той може да бъде намерен само в развитието на формите и съзнанието.

А то - ДВИЖЕНИЕТО - също е условно. Според едно - е промяна. Според друг контекст - не е. С посоките казуса е същия.

Колкото до това - КОЙ ТЪРСИ СМИСЪЛ... не защото ЩЕ ГО НАМЕРИ, а ЩЕ СИ ГО НАМЕРИ, щом толкова му е важно. Смисъла не е нещо, дето расте, има крака, плаче или дава плодове. Смисъла ще си го привиди всеки, който му е нужно през него да си привиди или компенсира липсите или дефицитите.

И по същото - КОЙ ТЪРСИ СМИСЪЛ - ЗАЩО ГО ТЪРСИ - КЪДЕ ГО ТЪРСИ... защо да бъде "намерен" само в... развитието?, формите, съзнанието... като всичките тия са отново човешки абстракти и ментални производни...

Предлагам ти да излезеш от шаблона, показвам ти патериците, посочвам ти къде си ги хванал... но не - намираш си поредното за вкопчване и се застопоряваш. А си достатъчно интелигентен, за да уловиш тънката разлика...

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Предлагам ти да излезеш от шаблона, показвам ти патериците, посочвам ти къде си ги хванал... но не - намираш си поредното за вкопчване и се застопоряваш. А си достатъчно интелигентен, за да уловиш тънката разлика...

Добре, напиши ми горното без думи, защото думите също са шаблон, ограничение, патерици и т.н.

ДУМИТЕ и словото са просто думи, ШИ, а не причината за патерицата.

С думи може също да се пише и като я пуснеш. Можеш да не ги ползваш и като стиснал се за парапета. Така, че... привиждането къде и какво са причините... показва безсилието.

Това не е негативно отношение, ШИ. Не си нито лош, нито глупав - нито го твърдя, нито е вярно. Ако съумееш да подминеш личната негативна реакция заради дисонанса, ти предлагам просто една възможност за докосване до различна переспектива .... Въпрос на време е да стигнеш сам до ограничението на това, което имаш нужда да утвърдиш - с него обясняваш нужното за себе си, съставяш потребната ти концептуална конструкция. Можеш да скъсиш това "време". Не е нужно да стискаш толкова силно вече напраеното, написаното прочетеното, измисленото...

По прицип всичко това не може и няма как да има "край". Така, че стиснат за опорите си ти задължително спираш. Не само ти - това е общо положение и касае всеки - колкото се стиска някой с идеята да получи опора, (заради импулс породен от дефицит на устойчивост и повишение на страховия фон) толкова повече той се обрича на "стоп". Вървенето и движението са процеси, в които участва "несигурност", нестабилност, неустойчивост... , дори на атомно и квантово ниво.

Понеже си човек, който му трябват примери и сам работи чрез тях - аналогията с походката на човека на два крака - най-стабилно е стоенето на двата, но при него е налице СТОП. За да се получи движение е нужно  да се приведеш в режим на неустойчивост - докато се изнася тежестта на единия крак, докато другия се прекрачва... После преместването на цялото тяло - във физиката човешката походка се базира на следното обобщение от гледна точка на процесите в нея - "придвижване чрез динамично управляемо неравновесие...".

Редактирано 10 декември 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

ДУМИТЕ и словото са просто думи, ШИ, а не причината за патерицата.

Не съм написал, че са причина, а че също са шаблони и патерици. Основната ми идея е, че шаблоните и ограниченията могат да бъдат както необходими, така и излишни. И тук преценката дали едно ограничение е необходимо или излишно е много важна. Аз не бих бил (и не съм) твърде настоятелен в това да посочвам ограниченията стоящи пред другите. В крайна сметка те ще ги приемат като ограничение ако са готови за това, но ако ги отхвърлят по-рано, ще си имат проблеми.

А аз пиша че думите могат да са... или да не са - шаблони и патерици. И че думите нищо не са сами по себе си, като ролята им е тясно определена от този който си служи с тях. От друга страна, заради връзката между думите и автора им, по думите и особеностите им, намирам обратната връзка към самия им автор...

За ограниченията - ок, като принцип ( за хората; може да са; преценката) - съвсем точно... Не ми е нужна на хората моята преценка кое какво е за тях - те сами пишат и по написаното сами си го показват. Още повече, че дали и кога е ограничението е необходимо или проблемно - си е само за тях и е въпрос на възможност, зрялост, ниво на саморефлексия и много други особености. Така или иначе системата е силно зависима от вътрешни особености, в сравнение с тия "отвън'...

А как стоят точно нещата при теб самия, в чисто вътрешен план?

преди 14 часа, _ramus_ написа:

А то - ДВИЖЕНИЕТО - също е условно. Според едно - е промяна. Според друг контекст - не е. С посоките казуса е същия.

Колкото до това - КОЙ ТЪРСИ СМИСЪЛ... не защото ЩЕ ГО НАМЕРИ, а ЩЕ СИ ГО НАМЕРИ, щом толкова му е важно. Смисъла не е нещо, дето расте, има крака, плаче или дава плодове. Смисъла ще си го привиди всеки, който му е нужно през него да си привиди или компенсира липсите или дефицитите.

И по същото - КОЙ ТЪРСИ СМИСЪЛ - ЗАЩО ГО ТЪРСИ - КЪДЕ ГО ТЪРСИ... защо да бъде "намерен" само в... развитието?, формите, съзнанието... като всичките тия са отново човешки абстракти и ментални производни...

Предлагам ти да излезеш от шаблона, показвам ти патериците, посочвам ти къде си ги хванал... но не - намираш си поредното за вкопчване и се застопоряваш. А си достатъчно интелигентен, за да уловиш тънката разлика...

Предлагам Ти Да Основеш Школа, За Да Осмислиш Живота Си.

Подреди Я Според Фън Шуй, Вземи Си Секретарка, Която Да Ти Прави Кафе, Да Ти Мята Влажни Погледи И Да Ти Разправя Последните Жълтини От "Уикенд".

Разходи Се Сред Природата, Подишай малко Чист Въздух За Да Ти Се Избистри Объркания Мозък И Иди На Кръчма С Приятели.

Тогава...Може Би Ще Уловиш Тънката Разлика Между Философията И Живота...

 

преди 20 часа, Shiniasu написа:

Не съм написал, че са причина, а че също са шаблони и патерици. Основната ми идея е, че шаблоните и ограниченията могат да бъдат както необходими, така и излишни. И тук преценката дали едно ограничение е необходимо или излишно е много важна. Аз не бих бил (и не съм) твърде настоятелен в това да посочвам ограниченията стоящи пред другите. В крайна сметка те ще ги приемат като ограничение ако са готови за това, но ако ги отхвърлят по-рано, ще си имат проблеми.

Така е. Понякога стават и за параван. Човек говори най-много когато няма какво да каже.

преди 20 часа, Momolord написа:

Предлагам Ти Да Основеш Школа, За Да Осмислиш Живота Си.

Подреди Я Според Фън Шуй, Вземи Си Секретарка, Която Да Ти Прави Кафе, Да Ти Мята Влажни Погледи И Да Ти Разправя Последните Жълтини От "Уикенд".

Разходи Се Сред Природата, Подишай малко Чист Въздух За Да Ти Се Избистри Объркания Мозък И Иди На Кръчма С Приятели.

Тогава...Може Би Ще Уловиш Тънката Разлика Между Философията И Живота...

Хайде да помълчим на друга тема.

Душата ти, вътрешното ти същество е смисълът - то е и алфата, и омегата. И колкото по-рано се свържеш със себе си, толкова по-смислен ще бъде животът ти.

„Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Тази конфронтация е първия тест за смелост по пътя към себе си, тест , способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща…

Но ако човек има смелостта да свали маската си, която прикрива Персоната му и да види собствената си Сянка, както и да понесе това познание за себе си, тогава част от проблема е вече решен. Тогава той е приел личното несъзнавано и може да се опитва да го опознае все по-дълбоко. Смисълът за човека е да се научи да се познава, за да знае кой е."

Миналата седмица имаше награди Златен глобус. Там ми хареса едно изказване, че смисълът на нашето съществуване е да направим света по-добро място за живеене.

на 9.12.2016 г. в 19:08, Shiniasu написа:

... той може да бъде намерен само в развитието на формите и съзнанието.

"развитието на Съзнание-то" ми се струва относително. Обяснете, как го разбирате отнесено към Битието (или В Битието). Данке.

преди 32 минути, Maleficient написа:

Обяснете, как го разбирате отнесено към Битието (или В Битието)

Щом трябва да го разбираме ОТНЕСЕНО към нещо, значи пак е относително. Нашите разбирания са относителни и субективни, затуй се наричаме субекти

Съзнанието в отношение към битието, възниква взаимнозависимо с битието. Великият Нагарджуна още говори за зависимия произход на феноменалния свят. И великият Буда преди него и великите пратиека буди преди него. Съзнанието и битието, такива, каквито ги разбираме, и такива каквито бихме могли да ги разберем, принадлежат към феноменалния свят. Към привидния свят. Към света на явленията, към света на видимото (чуваемото, помирисваемото, привидното, въображаемото, фалшивото, истинското).

Редактирано 16 януари 20179 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 29 минути, Maleficient написа:

Там ми хареса едно изказване, че смисълът на нашето съществуване е да направим света по-добро място за живеене.

това е популярен шаблон, но всъщност не означава нищо смислено.

Добро място за живеене - за кого да е "добро", какво точно означава "добро". И според какво. 

И в края - място за живеене. За какво точно "място" става въпрос? Какво точно означава "живеене" и според какво и кого... и т.н.

Ето защо - е чудесна обща фраза, която всъщност нищо не казва, освен пожелателност в някакъв социален и твърде неопределен смисъл. Тия фрази заради това се ползват, точно на събития като това.

Редактирано 16 януари 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ние със съзнанието си определяме битието като битие. Ако приемем, че така определеното битие е обективното, а съзнанието е субективното, то тогава кое определя кое. Съзнанието ли определя битието, или битието определя съзнанието.

Или както подчертава великият фон Вайцзекер, ние развиваме природните науки, за да изучаваме битието, което чрез съзнанието си сме определили като определящо съзнанието. Получава се каша, ама нема лошо.

В кашата се ражда средния път

преди 54 минути, Реджеп Иведик написа:

 

Ние със съзнанието си определяме битието като битие. Ако приемем, че така определеното битие е обективното, а съзнанието е субективното, то тогава кое определя кое. Съзнанието ли определя битието, или битието определя съзнанието.

 

Или както подчертава великият фон Вайцзекер, ние развиваме природните науки, за да изучаваме битието, което чрез съзнанието си сме определили като определящо съзнанието. Получава се каша, ама нема лошо.

В кашата се ражда средния път

Няма никаква необходимост да приемаш каквото и да е !!! Това , че го искаш е друга тема за интелектуална немощ....

Нищо не определяш (обекта определя) ! 

Стената ли (обекта) определя необходимото средство , или главата(субекта) с която се мъчиш да я разбиеш (този въпрос е насочващ , реторичен)? 

Можеш само да решаваш (субекта решава) .........задачите си от домашното....!

Практиката , в съответствие на решението създава нов обект от стария , който нов обект определя новите условия за решение..........

Аман от неразличители , даващи акъли за неща от които хабер си нямат.....!

П.П. Фон Вайцзекер го е казал , ама ти нищо не си разбрал......

Редактирано 16 януари 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)