Тьй като не знаеш кои са 6-те парамити и какво е значението на 6-та (праджняпарамита)) няма да коментирам горното, уважаема приятелко Нел

"... Но въпреки всичко накрая всички се обърнали към Вималакирти и го попитали да каже и той своята дума по дискутираният въпрос. И Вималакирти „отговорил”!! Това е едно от най-вълнуващите места в цялата история на всички духовни писания на изтока – Вималакирти отговорил с мълчание и „...мълчанието с което отговорил разтърсило всички като гръмотевично ехо...”Това е последната дума, която може да се каже за Праджна Парамита"

Радвам се, че знаеш какво знам и какво не знам, приятелю. Тъй като аз самата доста често съм объркана и се оказва, че знами неща, които... или винаги съм ги знаела или... нямам идея как става.

Ще ви помоля темата за Библията да не я скверните с каквато и да било пръджня. Пръджните си ги коментирайте в други теми.

...

интуиция...

ясновидство...

Това дар ли е или проклятие?

Как мислите?

Зависи от мотивацията.

Ще ви помоля темата за Библията да не я скверните с каквато и да било пръджня. Пръджните си ги коментирайте в други теми.

delig, би ли обяснил значението на думата скверните.

И как точно една дума, превода на която е мъдрост може да скверни тема?

Зависи от мотивацията.

delig, би ли обяснил значението на думата скверните.

И как точно една дума, превода на която е мъдрост може да скверни тема?

Да. Вало, отговорил си на Delig, преди мен.

[1:16] не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,

[1:17] щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

[1:18] и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,

[1:19] и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.

Ефесяни

Делиг, това означава-мъдрост! Сърдечни очи. Очи на сърцето.

Това е мъдростта.

"... Вималакирти отговорил с мълчание и „...мълчанието с което отговорил разтърсило всички като гръмотевично ехо...”Това е последната дума, която може да се каже за Праджна Парамита"

...

Вималакирти е Буда. Просветлен.

Няма разлика дали мълчи, говори, пие бира или скача с бънджи.

Резултатът е полезен за другите.

"... Но въпреки всичко накрая всички се обърнали към Вималакирти и го попитали да каже и той своята дума по дискутираният въпрос. И Вималакирти „отговорил”!! Това е едно от най-вълнуващите места в цялата история на всички духовни писания на изтока – Вималакирти отговорил с мълчание и „...мълчанието с което отговорил разтърсило всички като гръмотевично ехо...”Това е последната дума, която може да се каже за Праджна Парамита"

Всъщност, откъде е цитата, Нел? Не може да е от Вималакирти-нирдеша сутра, защото не е превеждана на български, а не вярвам да се ровиш из будистки ресурси в нета. Най-общо: има ежедневна или практическа мъдрост (тиб. Лориг), има освобождаваща мъдрост (санскр. Праджня, тиб. Шераб), която е наполвина аналитична и наполвина интуитивна, а има и мъдрост/осъзнаване, което е директно познава нещата такива, каквито те са (санскр. Джняна, тиб. Йеше). Това най-общо е когнитивния аспект на Просветлението ( - как го сътворих последното и аз не знам). Ще ти пратя Праджня-Парамита Хридая сутра в ЛС, ако не си я чела, макар че без коментари няма да ти е от голяма полза.

Ще ви помоля темата за Библията да не я скверните с каквато и да било пръджня. Пръджните си ги коментирайте в други теми.

Разговарях с дамата, сър. Вие за известно време отсътвахте от форума, защото предполагам сте се били посветили на изучаване и размишление върху Светите Писания. Проявете благородство и споделете с нас невежите откровенията, които сте получили, т.е. щом ти е мерак разкажи ни нещо за Библията.

ПП Вальо, с един повече сме - вчера в 23:45 Жени (на Руско) Казва се Михаил. Утре ще го отпразнуваме, щото тази вечер таткото си идва от Сараево

Редактирано 19 януари 201016 г. от dagpo (преглед на промените)

[1:16] не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,

[1:17] щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

[1:18] и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,

[1:19] и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.

Ефесяни

Делиг, това означава-мъдрост! Сърдечни очи. Очи на сърцето.

Това е мъдростта.

Нел, не знам дали си наясно, че всички послания в Новия Завет са отправени към вярващите. С други думи когато апостол Павел говори за сърцата на хората, той говори за сърца на хора, в които присъства Святия Дух, който се явява стълб на стабилност. Не можеш да вземеш тези думи и да ги приложиш към човека по принцип. Причината за това е че откак греха влезе в човешкото сърце, то стана една изключително хлъзгава територия и тъй като то е основата на човешкия живот, живота на човека като цяло стана една хлъзгавост, непостоянство и обърканост.

Еремия 17:9

Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

Това е причината чувствата и впечатленията на човек да се променят често и да липсват стабилност и постоянство. Доколкото успях да науча от този форум будизма прекрасно онагледява тази обърканост и несигурност.

Божието Слово се явява стълб на стабилност, в който може човек да намери сигурност и постоянство, за да не бъде люшкан от променливите ветрове както на този свят, така и на променящите се чувства и впечатления на собственото си сърце.

@Вало, ако си разбрал казаното дотук, ще си отговориш защо един термин от едно сбъркано учение скверни Библията или дори само темата за Нея в един форум.

Редактирано 20 януари 201016 г. от delig (преглед на промените)

 

Това е причината чувствата и впечатленията на човек да се променят често и да липсват стабилност и постоянство. Доколкото успях да науча от този форум будизма прекрасно онагледява тази обърканост и несигурност.

Това е твоята интерпретация.

Моята е че объркаността и несигурността която виждаме навън съществува само и единствено защото е отражение на собствената ни обърканост и несигурност.

Божието Слово се явява стълб на стабилност, в който може човек да намери сигурност и постоянство, за да не бъде люшкан от променливите ветрове както на този свят, така и на променящите се чувства и впечатления на собственото си сърце.

Така е. Но не е единственият стълб.

@Вало, ако си разбрал казаното дотук, ще си отговориш защо един термин от едно сбъркано учение скверни Библията или дори само темата за Нея в един форум.

Това е обида за около 1 милиард будисти. :-)))

Толерантност означава да се опитаме да разбираме другите и да ги приемаме, независимо че мислят различно.

От будистка гледна точка всяко учение което прави хората по-добри е добро.

От твоя гледна точка всичко което не е Християнство не е добро и е сбъркано.

ПП

Библията е преведена на санскрит. Думата праджня (мъдрост) присъства в нея, как тогава я скверни?

[

Това е обида за около 1 милиард будисти. :-)))

Ок, казах си мнението и не намирам причина да се извинявам и нямам намерение да споря.

Библията е преведена на санскрит. Думата праджня (мъдрост) присъства в нея, как тогава я скверни?

Смисъла, който Библията влага в думата мъдрост е следния:

Притчи 9:10

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

а смисъла на мъдростта според будизма със сигурност е друг. Затова не мисля да се намесвам в темата за будизма и ви моля да обсъждате праджнята извън тази тема.

Да, правилно, моля потребителите да пишат в съответната тема, напр. "Будизъм - за любопитни".

И за нас с Трихо се отнася де...

Редактирано 20 януари 201016 г. от valentinus
модераторска подкрепа (преглед на промените)

Смисъла, който Библията влага в думата мъдрост е следния:

..........

а смисъла на мъдростта според будизма със сигурност е друг. Затова не мисля да се намесвам в темата за будизма и ви моля да обсъждате праджнята извън тази тема.

В Библията има описание на мъдростта и като начин на поведение. Пример:

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после-мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Иак 3:17.

Може да бъде и "нелогична":

В този част възрадува се духом Исус и рече: Благодаря ти, Отче,Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така би угодно пред Тебе. Ев.Л. 10:21

Проява на мъдростта в Християнството:

Затова и ний от денят , в който сме чули, не преставаме да се молим за вас и да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля, във всяка премъдрост и духовно разумение. Кол. 4:5.

От тази гледна точка будистите (атеистите), имат съвсем различна представа за мъдрост. Те се съмняват, че има Бог. От християнска гледна точка това спира тяхното развитие:

Ако ли някой от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога, който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде. Иак. 1:5

Но да проси със вяра, без да се съмнява никак, защото който се съмнява, подобен е на морски вълни, карани и разблъсквани от ветровете. И такъв човек да не мисли, че ще приеме нещо от Господа. Иак. 1:6 1:7

Нел, не знам дали си наясно, че всички послания в Новия Завет са отправени към вярващите.

Всички сме Негови чада

Всички сме Негови чада

Не се облягай на това твърдение, то не е вярно.

Не се облягай на това твърдение, то не е вярно.

И така, обичайте чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя. Втзк 10:19 - \под чужденец се разбира човек, който изповядва друга вяра\

Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? Мат. 5: 46-47

Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. Йоан 13:34-35

Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: “Да обичаш ближния си, както себе си. Гал. 5:14

И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него. 1 Йоан 2:3-4

Делиг не обичам да цитирам Библията. Не съм проповедник.

Който не обича, остава в смърт. 1 Йоаново 3:14

Това важи за всички ни!

Редактирано 20 януари 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Делиг не обичам да цитирам Библията. Не съм проповедник.

Не ми се иска да използвам Божията мъдрост срещу когото и да било.

Akо не обичаш да цитираш Библията, а го правиш, явно крайния резултат е много важен за теб. Обвърване в очакването му се получава. Това за мен е като да ти липсва безпристрастие. Как тогава "използваш Божията мъдрост, срещу когото и да било"?

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после-мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Иак 3:17

И така, обичайте чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя. Втзк 10:19 - \под чужденец се разбира човек, който изповядва друга вяра\

Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? Мат. 5: 46-47

Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. Йоан 13:34-35

Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: "Да обичаш ближния си, както себе си. Гал. 5:14

И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него. 1 Йоан 2:3-4

Делиг не обичам да цитирам Библията. Не съм проповедник.

Не ми се иска да използвам Божията мъдрост срещу когото и да било.

Който не обича, остава в смърт. 1 Йоаново 3:14

Нел, доколкото разбирам поставяш под въпрос спасението ми, поради това че според теб не обичам, пък било то и тези, които не споделят вярата ми. Но едно е да обичаш и да желаеш спасението на хора, които не вярват в Исус, а съвсем друго е да показваш приемане на духовните им възгледи. Точно тук бъркаш и смесваш нещата. А какво ще кажеш за тези думи на Новия Завет:

II Йоан 1:9-11

Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.

Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,

защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

Има една решителна стъпка за човека - да се покае (искрено да съжалява) за грешния си начин на живот и да приеме Исус Христос като свой Спасител, вследствие на което Бог полага Духа Си в сърцето му и това е отликата между стария човек - първия Адам и новия човек - втория Адам в лицето на възкръсналия Исус. Не слагай знак на равенство между двете категории хора, защото е напълно неумесно.

I Коринтяни 15:20-23

Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

Всички родени на този свят носят природата на първия Адам и смъртта като следствие от грешната природа, но природата на възкръсналия Христос и неговия вечен живот, приемат само тези, които Го приемат за свой спасител. 

Akо не обичаш да цитираш Библията, а го правиш, явно крайния резултат е много важен за теб. Обвърване в очакването му се получава. Това за мен е като да ти липсва безпристрастие. Как тогава "използваш Божията мъдрост, срещу когото и да било"?

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после-мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Иак 3:17

Да. Прав си.

Важен ми е крайният резултат.

Защитих предното си мнение.

И тъй като Делиг видимо не прие моите думи, използвах Библейски.

Все пак това е темата за Библията, нали?

Ако бях някъдев "празни приказки"... тогава всеки може да отсъди: лицемерие.

Благодаря за забележката

Все пак това е темата за Библията, нали?

.....

Благодаря за забележката

Малка част от християнското светоусещане:

Чрез единийът Дух се кръстихме да сме в едно тяло. Кор. 11:12

Да увардите единството на Духът в свръзката на мирът. Еф.4:3

Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие. Пс.133:1

Мислиш ли, че да търси единомислие е предопределеност за човекът? Вътрешна необходимост, без която не може да постигне "Мир"? За какво иначе будистите ще идват в темата за Библията да си "споделят" идеите?

Вярвам в това, което е написано, но в Библията повечето неща не са написани в прав текст и различните групи хора я тълкуват по различен начин. Именно затова има много разногласия относно това и има толкова различни църкви (Адвентна, Евангелска, Баптистка и т.н.). Бог е там, където го поканят!

Нел, доколкото разбирам поставяш под въпрос спасението ми, поради това че според теб не обичам, пък било то и тези, които не споделят вярата ми.

Нищо не поставям под съмнение, Делиг.

Не съм съдник.

Цитирах ти извадки от Библията. Думите в Светите писания са отнасят към всички ни.

Но едно е да обичаш и да желаеш спасението на хора, които не вярват в Исус, а съвсем друго е да показваш приемане на духовните им възгледи. Точно тук бъркаш и смесваш нещата.

Мисля, че показвам разбиране и уважение към духовните им възгледи и постъпките ми са в унисон с мислите ми. А и намирам много прилики в ученията.

В 21-и век сме, Делиг.

Нека понаучим и още нещо, а?!

Има една решителна стъпка за човека - да се покае (искрено да съжалява) за грешния си начин на живот и да приеме Исус Христос като свой Спасител, вследствие на което Бог полага Духа Си в сърцето му и това е отликата между стария човек - първия Адам и новия човек - втория Адам в лицето на възкръсналия Исус. Не слагай знак на равенство между двете категории хора, защото е напълно неумесно.

благодаря за съвета

но за мен никой от пишещите тук не е някаква друга категория човек, духовната принадлежност е личен избор на всеки.

Мислиш ли, че да търси единомислие е предопределеност за човекът? Вътрешна необходимост, без която не може да постигне "Мир"? За какво иначе будистите ще идват в темата за Библията да си "споделят" идеите?

за мен Дагпо и Вало са хора като мен-българи, с професия, семейства...

разговаряме

за теб са будисти...

за мен Дагпо и Вало са хора като мен-българи, с професия, семейства...

разговаряме

за теб са будисти...

Реших да поставя това зад многоточието ти:

Е, няма ли някой да се престраши, че е малко комично един будист да разсъждава над природата на Аллах в темата „Ислям за любопитни”.

Т.е. имаме самоопределение.

Преглеждайки горните мнения и особено тези на Delig, пъвото нещо, за което се сещам е добрия, класически дядо Фройд, според когото образа на Бога и неговия син (Христос) възникват в резултат на изтласкване от колективната памет и трансформиране в религиозна вяра на чувството за вина на синовете, убили своя баща (водач на първобитната орда), т.е. мъртвият баща става по-силен от живия като се трансформира в Бог. В представата за Бога и на неговия син Христос либидото се сублимира и добива морално-етично проявление или по думите на Фройд: "Бог се изнася извън пределите на сексуалността и се издига в идеал на етическо съвършенство. А етиката представлява ограничаване на нагоните.". В лицето на възкръсналия Христос Фройд открива завърналия се праотец на първобитната орда, трансформирал се в негов син, възкачил се на мястото на своя баща. Затова Фройд дефинира християнството като религия на сина, за разлика от юдейството, което е религия на бащата. Амбивалентни нагласи като преклонение/страх, обожание/омраза определят отношението към свещеното и също произтичат от отношението към авторитета на бащата. Фройд разглежда това като вид инфантилност. Вярата в Бог според Фройд е "налудност", носеща спомена за изтласканото и възкресяваща цялото величие на бащата от първобитната орда. Това е придружено от емоции и чувства като за вина, грях, страх, търсене на авторитета и неговите прояви (закрила, заповеди, наказания). Фройдистката психоанализа установява, че всеки има представа за Бога по подобие на своя баща.

ПП Не съм фен точно на Фройд и пред него бих предпочел напр. Юнг, но скицираната по-горе теория съвсем адекватно обяснява поведението на някои съфорумници

ПП Не съм фен точно на Фройд и пред него бих предпочел напр. Юнг, но скицираната по-горе теория съвсем адекватно обяснява поведението на някои съфорумници

Юнг пише за колективното несъзнавано. Ще вмъкна един пасаж от Библията за да си по темата.

Через единий Дух се кръстихме да сме в едно тяло. Кор.12:13

Преглеждайки горните мнения и особено тези на Delig, пъвото нещо, за което се сещам е добрия, класически дядо Фройд, според когото образа на Бога и неговия син (Христос) възникват в резултат на изтласкване от колективната памет и трансформиране в религиозна вяра на чувството за вина на синовете, убили своя баща (водач на първобитната орда), т.е. мъртвият баща става по-силен от живия като се  трансформира в Бог. В представата за Бога и на неговия син Христос либидото се сублимира и добива морално-етично проявление или по думите на Фройд: "Бог се изнася извън пределите на сексуалността и се издига в идеал на етическо съвършенство. А етиката представлява ограничаване на нагоните.". В лицето на възкръсналия Христос Фройд открива завърналия се праотец на първобитната орда, трансформирал се в негов син, възкачил се на мястото на своя баща. Затова Фройд дефинира християнството като религия на сина, за разлика от юдейството, което е религия на бащата. Амбивалентни нагласи като преклонение/страх, обожание/омраза определят отношението към свещеното и също произтичат от отношението към авторитета на бащата. Фройд разглежда това като вид инфантилност. Вярата в Бог според Фройд е "налудност", носеща спомена за изтласканото и възкресяваща цялото величие на бащата от първобитната орда. Това е придружено от емоции и чувства като за вина, грях, страх, търсене на авторитета и неговите прояви (закрила, заповеди, наказания). Фройдистката психоанализа установява, че всеки има представа за Бога по подобие на своя баща.

ПП Не съм фен точно на Фройд и пред него бих предпочел напр. Юнг, но скицираната по-горе теория съвсем адекватно обяснява поведението на някои съфорумници

Всичко хубаво, само остана да ме обявиш като човек воден от гореописаните страсти за автор на Библията и като такъв основател на две религии - юдейството и християнството (а до някъде и на исляма). Само че не съм. Единственото което правя е да вярвам на твърдението на Библията че е Божието Слово, Което сочи пътя за спасение на човека и за връщане при Бога. 

Фройд е напипал някои истини за чувствата обладаващи човешкото сърце откак напусна своя Създател, но казаното от него освен че не представя пълно картината (нито пък всичко което твърди е вярно), представя нещата по един циничен начин, което отразява неговия вътрешен свят.

Фройд е напипал някои истини за чувствата обладаващи човешкото сърце откак напусна своя Създател, но казаното от него освен че не представя пълно картината (нито пък всичко което твърди е вярно), представя нещата по един циничен начин, което отразява неговия вътрешен свят.

Без Бог, нещата са половинчати.

Описани са само "негативни" емоции, в тях е ограничена мисълта за Христос. Мислиш ли, че Дагпо като вярва на тези неща не се явява някакъв "спасител", копнеещ да извади "християните", от така описаната емоционална негативност?

  Без Бог, нещата са половинчати.

  Описани са само "негативни" емоции, в тях е ограничена мисълта за Христос. Мислиш ли, че Дагпо като вярва на тези неща не се явява някакъв "спасител", копнеещ да извади "християните", от така описаната емоционална негативност?

дагпо, несъмнено е способен да бъде "спасител" на "заблудените християните", само че от типа описан в думите на Исус:

Матей 15:14-14

Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

И това е така защото и той си има своите учители и водачи.