уиш... наистина имаш талант да рисуваш

на 24.02.2013 г. в 11:18, yuki gio написа:

уиш... наистина имаш талант да рисуваш

 

Благодаря,

 

50/50

 

 

 

Тя... Чудесна е!

знаеш, че не мога да намеря онова мърморещо човече в себе си, което да търси кусури

че и да ги намира...

 

Повя тревожна хладина - космат ли змей припадна ниско? Пропука клон и ето на проливен дъжд във миг заплиска.

От жал по живите лъчи шептят и тръпнат дървесата и в старата гора звучи до днес нечувана соната.

Клавиши са и стрък, и лист, обвили стръмните баири. Като изкусен пианист по тях дъждът неспирно свири...

 

"Дъжд в гората" - Усин Керим

Явно дъждът в моето квадратче няма да спре скоро..

 

Благодаря ти , Нел, за усмивките...

..косматият змей, признавам си,  плени й сърцето ..

Редактирано 9 март 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

27/29

Редактирано 2 април 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

Уишоуу! Уищоу! Откъде видя настолните ми книшки? М? Пишем ти шештича!

Аз даже и долових миризмата на стара библиотека...  без да знам, че са книшките на Дарко...

Толкова е сполучливо...

Сега вече ме е ят, че не си "хванала" и читателя "в кадъpа"...

Дарки, мечта ми беше да нарисувам стара книга. Сбъднах я ,но може и много по - добре.. вероятно и на други книги ще им се наложи да позират.

Сега мечтая за хубави боички,

 

 

Мерииил, само се чудиш с какво да се разсейваш/ като хиперактивно дете си. ( ;

Тишина в залата, моля!

 

 

Ей, заради вас ще пусна и другите. Опасна слабост сте ми.

 

 

 

stonehand

Редактирано 4 април 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

Така като те гледам, не ти трябва много, за да се активи/зи/раш и ти...

И кво ся... Пусна каменната ръка, за да се моля да дадеш и останалата част от тялото или за да въдвори ред в хиперактивността...

Като се има предвид, че съм най-послушното в групата... пай са, че идем...

-------------------------------------------

Иначе сериозно, Уиш... книгите ти наистина присъстват и като аромат...

Останалото е тишина...

Така като те гледам, не ти трябва много, за да се активи/зи/раш и ти...

И кво ся... Пусна каменната ръка, за да се моля да дадеш и останалата част от тялото или за да въдвори ред в хиперактивността...

Като се има предвид, че съм най-послушното в групата... пай са, че идем...

-------------------------------------------

Пак ще оплескаме, ей. Навсякъде са ми тесни площадките с вас.

Има още няколко портрета , но нямам настроение да ги пускам сега.Каменна ръка и толкоз.Казах ти да не се разсейваш..

Ти какво, реши че ще пускам голо мъжко тяло на порции ли?

най - тихата била

джийзъс

 

 

Иначе сериозно, Уиш... книгите ти наистина присъстват и като аромат...

Останалото е тишина...

 Да, тишина е..

Пак ще оплескаме, ей. Навсякъде са ми тесни площадките с вас.

Ей за това трябва да рисуваш непрекъснато и на всеки пост рисунка, на всяка рисунка - пост... да да се побираме в площадките... /това прозвуча малко като роднина-милиционер, ама нейсе/...

 

ти какво, реши че ще пускам голо мъжко тяло на порции ли?

ай, да не отговарям, а?!

 

 Да, тишина е..

Споделям я... Веднага даже...

И с обич...

Офф,  взела съм си белешка. Ти какво мислиш, рисувам аз .И по- малко думи.

 

Пускам Севда и край

 

 

...белешка...

Отличен правоспис. Оше една чечтича ти пищем...

...Пускам Севда и край...

Севда, разправят означавало любов... и то страстна... Кара севда, още по-страшно било... Тази малко на кармъзена избива... Гюлово ще да ти е било на сърчицето докато си рисувала...

Хубави рисунки, Уиш.

Няма да пиша повече глупости, просто се чудя КАК да се накарам да рисувам.  Неволя...

Редактирано 5 април 201313 г. от witness (преглед на промените)

Ми... сядаш и рисуваш. Друг начин няма. А съдейки по онези илюстрации, ти рисуваш хубаво - от онези картинки, в които на човек му се приисква да си поживее...

на 5.04.2013 г. в 19:31, witness написа:

Хубави рисунки, Уиш.

Няма да пиша повече глупости, просто се чудя КАК да се накарам да рисувам.  Неволя...

Дарко е прав, и не е прав. /, не е толкова просто...

 

 

 

От всичката картинка най-много ми хареса изгрискания лак на момата. Усмихна ме

Да , Дарки, и на мен ми е любимо. Малките момиченцата имат много чаровни ритуали. Нещо като да намериш вече облизан бонбон на земята.

Що разправяш, че не те бива с косите? М? На, виш, как хубаво си я докарала... Пък, позвънкващите лунички по беладжийското носле да не говорим... Това, направо е малката сестричка на жабешкото момиче. Само, не ми стана ясно, светлите петна по лявата ръчичка откъде идват (не е критика, просто ми стана любопитно, какво си искала да покажеш)...

Да , наистина  така се получи. И двете рисунки са носители на една и съща обич.

Оф , косата..  има някаква техника ми казаха , но трябвало да се види с очи как се рисува. Не знам, все още нямам достатъчно търпение за нея,..Не е идеално зле в сравнение с първите ми опити.. А това на ръчичката  е сянката от косата, която пада  уж. Май не е много достоверно.

Тц! Не е. Косата би оставила почти вертикални "резки" - дълги и тесни, а тези са по-бамбашка. На мен ми заприличаха на едното крило и опашката на птица в полет. Ма нали знаеш - аз съм само инженер и разбирам от чертежи, а ти си твореца художник.

 

П.П. Това за еднаквата обич, да го расправяж на друк. Жабното моме показва егоистично-притежателската обич към жабата. Докато в очетата на маляка, се чете радостно удивление към крехката свършеност на фтичката. Тя е готова да я пусне да лети във всеки един момент. Докато другата - хмм. Не мога да прочета такива помисли, нито на лицето и - нито в стойката и. Ама пак, това са само моите лаишки усещания. Но! И двете минаха теста със "скубването" в гърдите - ще рече, че ги фиесах... и... нали съм одобратор! Одобрих ги... Одобрено!

Мноооого добре нарисувано е ангелчето! Мило, та мило! Едва ли ще има човек, който да не почувства чистата нежност и радост на малкото човече! Идеята с полуизтрития лак е направо гениална, Нинчик! Усмихва и поддържа усещането за чистота!

За сянката... Това не е сянка от коса, а светлина, която преминава през кичурите коса и огрява детската ръчичка.

 

Браво, Нини! И... хич и не съжалявам, че съм ти хвърлила ръкавицата. Ти си достоен боец и много се гордея с теб, приятелче!

 

впрочем кръстих я "Ласка", това беше първата асоциация...

Жабното моме показва егоистично-притежателската обич към жабата.

 

Днес си помислих същото за Жабното момиче /аз я наричам Елмайра/ и ми стана мъчно за нея...

Това е най-прекия път да се загуби... една жаба... въпреки обичта... или заради нея. Не знам.  

Ти па, в кфи филми си се фкарала. Това са само малки момичета, които си гушкат животинките с щура обич. Тува йе. Давай да изчезваме, те онуй рошувуту ше ни накара да рисуваме - пъ ас не знам как...

Ти па, в кфи филми си се фкарала. Това са само малки момичета, които си гушкат животинките с щура обич. Тува йе. Давай да изчезваме, те онуй рошувуту ше ни накара да рисуваме - пъ ас не знам как...

Ти ли не знаеш, ти ли... Онзи ден, по повод католическия Великден, купих на една приятелка едно керамично яйце с изрисувани две овце - едната черна, едната бяла... Черната беше невероятна - с цвете зад ухото и... Боже, бедна ми е фантастиката да ти я опиша, но в онзи момент исках да я видиш... Смях се с глас в сувенирното магазинче, мислейки за твоята офца...

Трябва да я сложиш... Пък!!!

п.п. Пардон... Беше пикаеща коза... Ооо!