Отварям тема, предлагайки в нея да споделяме собствените си творби като рисунки. Идеята ми е да има 1 обща тема за това.

Ето 2 мои:

Рисунка 1 - негърка

Рисунка 2 - Анджелина Джоли

Редактирано 5 октомври 200916 г. от Someone_Else (преглед на промените)

Кенийката е много готина.

Благодаря ти! : ))

Добра идея! Само да питам-а ще ги обсъждаме ли рисунките? Хареса ми портрета на Анджелина.

А, ми, да - нямам нищо напротив, даже би било добре. Може би ще се получи нещо като креативна критика. Евентуално. Очаквам и други да поместят все пак.

за хора с въображение

Редактирано 14 октомври 200916 г. от capnemo
кирилица (преглед на промените)

3 портрета

1 мой и два на приятелят ми.Само драсканици са,защото не съм си давал кой знае какъв зор да ги изпипвам...

Като прочиствах стария хард диск си намерих едни много стари неща - била съм някъде на 13-14, най-много на 15 години, когато съм ги рисувала (то си и личи де )

Какви спомени само ме налегнаха...

3 портрета

1 мой и два на приятелят ми.Само драсканици са,защото не съм си давал кой знае какъв зор да ги изпипвам...

Тази много ми допадна

Ето...

12 годишен съм все пак...

Редактирано 2 юли 201016 г. от djtoni98 (преглед на промените)

Ето и от мене няколко рисунки. Не са кой знае колко добри, но все пак

http://img98.imageshack.us/img98/413/dsc00272v.jpg

http://img227.imageshack.us/img227/9936/dsc00262zk.jpg

http://img818.imageshack.us/img818/8769/dsc00236j.jpg

http://img683.imageshack.us/img683/7160/dsc00234gj.jpg

Това са мой приятели, които съм рисувал

Това са мой приятели, които съм рисувал

интересни приятели имаш, не бих искал да ги срещам на тъмно

Рисунките са добри.

Много красиви рисунки! Лично на мене много ми харесват особено очите

Уиш, да рисувам е нещото, които наистина не умея. Което би трябвало да означава, че и не разбирам, но наистина ми харесват. Очите да... на молив да предадеш живот в очите... Оценката ми е чистосърдечна и непретенциозна. Бих се оставила да ме нарисуваш.

Уиш! Има толкова много символика и толкова красота в тези двете... има и тъга... има и вяра... и много обич има! слънцето(вечността) с откъснато парченце... не намирам подходящи думи...

Старостта.В главата ми изниква асоциация.Както Робинзон Крузо дълбае върху парче дърво резки за всеки изминал ден на острова, за да не се изгуби във времето,така сякаш времето се врязва неуловимо върху лицата ни със своето длето ,за да се увери че е минало оттам...Исках да докосна до всяка резка, която времето е оставило върху нечие лице,вероятно всяка от тях си има отделна история....

Много живо се е получило. Не бях виждала до сега ириси на котка у човек. Интересно!

Уиш... харесва ми. И да... котешките зеници са интересен детайл. Надявам се отново да започнеш да рисуваш. Чакам. Може да брадясам, но... ми се иска да видя нещо ново, от този момент.

Много живо се е получило. Не бях виждала до сега ириси на котка у човек. Интересно!

И няма как,El..

(между другото хрумването не е мое.)

Исках да отпечатам онази спицифична за дивите котки черта изразена в очите им,която живота ни принуждава понякога да развием, да сме нащрек дори когато спим,дори когато сме уморени,дори когато старостта ни е настигнала...

Уиш... харесва ми. И да... котешките зеници са интересен детайл.

Надявам се отново да започнеш да рисуваш.

Чакам.

Може да брадясам, но... ми се иска да видя нещо ново, от този момент.

Недей!Когато има големи паузи особено в рисуването,положението наистина е трагично,вярвай ми.(това е шега примесена с немалка доза истина)

Аз също много се надявам да ме връхлети някой ден отново.

Редактирано 10 февруари 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

И няма как,El..

(между другото хрумването не е мое.)

Исках да отпечатам онази спицифична за дивите котки черта изразена в очите им,която живота ни принуждава понякога да развием, да сме нащрек дори когато спим,дори когато сме уморени,дори когато старостта ни е настигнала...

Ха-ха, аз пък като ги забелязах и първото, което си помислих беше, че са си истински такива. Толкова добре са се получили , че сякаш са си негови. И даже си помислих, дали този старец може да вижда в тъмното ?

Сериозно!

Радвам се ,че съм те заблудила така успешно...

Комплименти, Уиш. Много са тайнствени или поне в моите очи. И ми лъхат на движение. Очаквам да видя във всеки момент как косата на някоя от дамите ще се полюшне, старият дядо ще премигне с тайнствените си очи или от някое дърво ще падне я листо, я някое клонче. Има нещо скрито обаче във всички тях и всячески се опитваш да се докоснеш до него. Би било загуба, ако се откажеш от този жанр. Мисля, че особено ти се отдава.

Благодаря ,Реджина!  .

Когато публикувах тук за пръв път въобще нямах идея ,че това ще доведе по някакъв начин до завръщането ми към рисуването.Факт е,че стана точно така.

И така първата ми работа с туш и перо от ...срам е е да кажа от кога.Перото ми се дърпа през цялото време,а преди беше продължение на ръката ми .Перспективата е без коментар,но..ще се постарая все пак да е съм така критична .времето си казва думата.

Тази рисунка ме върна в период , когато с часове седях по тротоарите зазяпана в отсрещния ъгъл.

Благодарности на Нел,че по някакъв начин ме омагьоса и ето го резултата от безсънието ми.

пп паспартуто е скалъпено на две на три

Редактирано 25 февруари 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

Нел казва три думи само:

Щастлива!

Летяща!

Давай! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Вече имам идея за следващата . Безсънни нощи чакайте ме ,идвам

Уиш...,рисунките ти са прекрасни!