Да ,Розичке, различно е в различните етапи.. а това което най- ме привлича във въглена е, че всъщност рисуваш с прах. Дори ако неволно кихнеш над рисунката я променяш. Дали не е време да опитам със сухи пастели?

Върнах се в темата.

Редактирано 30 май 201115 г. от tatsu (преглед на промените)

Давай! Емоцията е осезателна и в двете рисунки!

Ха,здравей,tatsu!Каква приятна изненада,раздвижване в темата,какво по- хубаво от това.

Аз съвсем скоро ще покажа нещо ново( чакам апарата да се зареди за кой ли път..)

Благодарение на нежното ритниче от страна на secret _rose,онзи ден си купих първото платно и акрил.Естествено нямах търпението да опитам какво е усещането и направо върху платното започнах,без опити. Признавам си акрила ме озори,дори първият ми акварел ми се стори по- лесен, но.. какво пък, заслужаваше си предизвикателството.

Заслужаваш голяяяма целувка (задето се престраши)

Цветовете не са реални , но с тоя апарат толкова.Текста е част от песента на Плант.

http://www.youtube.c...feature=related

Много креативно да сложиш текста в косите, сигурно докато си я рисувала, си слушала тази песен.

Редактирано 5 юни 201115 г. от tatsu (преглед на промените)

Изкуси се докрай, де!

Много е интересна(да не повтарям думата "креативна"), дори и апаратът не е могъл да го скрие

Наричам я "Тъга". Има една приказка, в която се разказва, че тъгата е тази, която пази сърцата ни чисти за любовта и щастието.

Уиши, като за първи опит на платно е чудесна! Давай смело!

Радва ме упорството и таланта ти! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

И знам, че звуча сухарски...

Трябва да презаредя с материали, дотогава ще го давам по- кротко.Пък и тоя път какво мацане стана, трябва да си намеря някой ъгъл щото доста следи оставих.

И онова стативче дето го сънувах ,ако може да се материализира никак няма да е зле.

пп Някъде четох преди време една мисъл на Уайд и всеки път се връщам към нея.

"Всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела."- замисляла съм се дали няма пръст в това егото ни или просто е нещо отвътре в излишък което щедро раздаваме...

(и още нещо от Уайлд.Изкуших се, рядко цитирам)

"Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл. Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност. Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагат на опасност. Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота."

Не се привързвай прекалено към децата си, смятам да ти ги взема и да ги окача в галерията на М. ... :р

И раздавай... раздавай... няма значение какво е...

Мисля ,че вече съм готова. Преди години може би не, но сега... Спомних си една случка от детството. Имах приятел с който израстнахме заедно,невероятен талант.Подари ми първото перо, заведе ме да пръв път на улицата да рисувам.. Та той веднъж изгори пред мен една своя рисунка, сещаш се тоя акт какъв ужас е бил в моите очи. Да сме били на 13 някъде,аз на тия си години не знам дали бих го стигнала, но определено съм готова да ги пусна.

Творбите ни престават да ни принадлежат от момента в който нечия душа ги докосне...

В това се състои най-голяма трагедия на твореца. Но това поражда и най-крайния егоизъм: "Ще сътворя нова, по-добра". За хората.

"За хората" е най-големия изпит.

Направих я преди 2 или 3 години в даскало... но от както не съм Християнин - не рисувам. Просто религията ми го забравнява

Редактирано 8 юни 201115 г. от Yakuza (преглед на промените)

Наби ме тоя пастел,

разрева ме.Заспах.

След бурята се събудих.

Тиха. Бесът му

под ноктите си скатах..

Я гледай ти... Пастел в ролята на Макаренко...

Чудесно се е получило, Уиши!

Чувствена въздишка, споделена страст... Отсъствието на очите засилва ефекта...

Мисля, че пастелите смирено са приели съдбата си-да направят нещо красиво!

Поредна наслада за очите ми и благодарност в сърцето ми! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Асоциация на картината ти, Уиши...

И утринен поздрав за теб!

Уиш, толкова е хубаво сутрин докато си пия кафето и бавно опитвам да изляза от лапите на съня, да видя, какво си нарисувала или написала. Зарежда ме с настроение и започвам деня си с усмивка.

Направих я преди 2 или 3 години в даскало... но от както не съм Християнин - не рисувам. Просто религията ми го забравнява

Защо тази религия се страхува от изкуството и радостта, която то създава на твореца и хората...

Извини ме, ако съм наранила вярата ти.

Кръстих си я "Танцьорката"... не знам причината, но щом я погледнах, това ми беше асоциацията.

Вероятно заради пауновите пера...

Паунът е символ на безсмъртие, достойнство. Символ на звездите...

А танцът е символ на живеенето, не на съществуването(тлеенето), а огнената страст на живота...

Уиши http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Благодаря!

Ние с тебе по едни камъни стъпваме, вероятно затова. Усещаш ме просто.

На тая последната рисунка и намерих чак сега другарчето, но нищо ще и го оставя тук.

Днес беше първият ми опит да нарисувам портрет и реших да продължа с опитите,дано се получават все по-добри неща. ))

Здравей здравей здравей, Тина! Виждам ,че си се регистрирала преди броени часове във форума и се радвам ,че първа ще те поздравя с добре дошла. Справила си се чудесно с първия си портрет, дори на местенцата, където всеки в първите си опити би срещнал трудност. Създала си обем и дълбочина.. Харесва ми и ефекта на снимката(синичкото нали ми е слабост). Пожелавам ти разбира се и по- добри следващи опити, но тръпката в случая е по- важна, опитвам се да си го припомням и на себе си. Ей, ако знаеш как усмихна Уиш в 3 сутринта. (:

Благодаря ти .Днес продължавам с рисуването.

Ето още една,която нарисувах преди малко.Надявам се да ви хареса. :)

Здравей здравей здравей, Тина!

Виждам ,че си се регистрирала преди броени часове във форума и се радвам ,че първа ще те поздравя с добре дошла. Справила си се чудесно с първия си портрет, дори на местенцата, където всеки в първите си опити би срещнал трудност. Създала си обем и дълбочина..

Харесва ми и ефекта на снимката(синичкото нали ми е слабост). Пожелавам ти разбира се и по- добри следващи опити, но тръпката в случая е по- важна, опитвам се да си го припомням и на себе си.

Ей, ако знаеш как усмихна Уиш в 3 сутринта. (:

Уиш, адмирации, възхищение и силна прегръдка за начина, по който подкрепяш

начинаещи (визирам поста на ttina, в който тя споделя, че това е първият и портрет) !

ttina, добре дошла! Ще очаквам твоите произведения с нетърпение.

Уиш вдигна много летвата, но това е градивно предизвикателство.

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif за всички, които ме радват и изтърсват праха от ежедневието ми...

Добре дошла, Тина! Радвам се, че си тук! Не мога да рисувам, но обичам да гледам(понякога и умно ) Иначе казано: от кибиците съм Позволявам си и лукса да "кръщавам" картините на Уиши по начина, по който ги чувствам.

Ето тази нарисувах преди малко. Не е от най-добрите,но все пак. :nono:

Благодаря ти! Наистина ми даваш голям стимул,, бях спряла да рисувам,но когато видях красивите неща които правиш реших отново да започна. А и вие сте причината да се регистрирам в сайта

Тина! Браво, момиче! Това съчетание между синьо и жълто... нощта и денят... Има някакво осезаемо спокойствие в твоето пеперудено момиче. И ако позволиш бих я кръстила "Не ми казвай, любе, лека нощ". Това е първото, което си помислих когато я отворих в голям размер.