Ще те запомня!

Ще те запомня, любов,

порцеланово крехка,

пеперудено пърхаща

сред нежност и зов,

наметнала пъстрата дреха

от изгряла дъга

сред щастлив небосвод...

Ще те запомня, любов,

с топлите длани,

понесли огнище на стих,

избърсала сълзи

( докрай изтерзани)

с омагьосващо нежен триптих...

Ще те запомня, любов,

в недописани думи,

в теменужена топлота,

разляла ласките помежду ни

в сънеността на утринта.

Ще те запомня, любов,

как без да помислиш

поле от тръни помежду ни пося,

но... Ще те запомня, любов,

във мене разлистена,

носеща и шепа тъга...

Ще те запомня!

Тъй свято пречистена -

в белотата на млечният път,

а аз пък - звезда

от небето изгонена,

да срещне болка на тих кръстопът...

И се удави в мисълта си за спомена...

(из"Огнена Магия")

Женя Иванова / bizcocho /

ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

автор : Нежно ухание

Една жена отново се опитва,

от черните си мисли да избяга.

Любов безумна Тя изпитва,

но всяка вечер пак при друг си ляга.

Така е вече цели пет години,

познаха се на входа на метрото.

Не може любовта да се подмине ,

от нея бяга само злото...

Валеше дъжд,стоеше Тя на входа,

и взираше се него да познае.

И Той дойде-чаровен ,със осанка строга,

и с поглед ,искащ всичко да узнае.

"Приятно ми е",казаха си двама

и тръгнаха по улици дъждовни.

Неволно някак под ръка го хвана,

усети тръпки силни и съдбовни...

Приятелски премина вечерта,

с червено вино,с веселие и смях.

Дъждът бе спрял,красива бе нощта,

с целувка я изпрати ,а Тя изпита страх.

Изпита страх от нежните му устни,

от тръпката ,от силните ръце...

Не знаеше ,че Щастието ще изпусне

и тръгна си ,разбивайки едно сърце...

Измина време ,може би година

за себе си реши да й напомни Той.

В очакване живял ,когато Тя замина,

отново да я срещне в живота свой.

И втората им среща бе красива,

но пак посоката не бе една.

Тя беше още плаха и страхлива,

издигаше пред себе си стена...

Последва обещана трета среща,

в малка кръчма,в сърцето на града.

Седяха край камината гореща

и в тази нощ Тя каза своето "ДА"!

И бе вълшебна тази нощ за двама,

отдадоха се на любов без свян.

И нямаше в очите им измама ,

Тя бе щастлива ,Той бе най-желан!

Така започна любовта за двама,

открадната ,но истинска любов!

Но нейният живот превърна се в драма,

когато заживя с този порив нов!

Той беше следовател...Тя мутреса,

опасно свързани в една любов...

Тя имаше живота на принцеса,

а неговият бе ,като ловец на лов...

Редуваха се срещи и раздели,

изплакала бе толкова сълзи...

За любовта й нямаше предели,

а днес раздялата сърцето й срази!

Той беше всичко хубаво за Нея,

Той беше радост в тъжните й дни!

За миговете с Него днес копнее,

и пази го в най-скъпите си спомени!

Не може без любов да се живее,

в душата има само мрак и пустота.

Но тази обич,дето не гори,а тлее,

обрича те завинаги на самота!

И колкото и стиха да напише,

без Него ще е винаги сама.

Под тези думи днес ще се подпише:

"Обичам те! За мен си и оставаш Любовта!"

ГЛУПАК Ще те обичам, ала няма да те имам, ще те целувам може би насън. Ще бъда тъжен винаги отвътре, макар че ще съм същия отвън. Ще те обичам ала няма да съм с тебе, когато чувстваш ти, че си сама - мечтата за очите и дъха ти ще оживява само във съня. Ще те обичам! Огънят не ще загасне, дано го видиш в моите очи! Ала и двамата до болка знаем, че истината може да горчи… * * * * * * Все още те обичам много силно, все още искам вечно да си с мен! Едва ли някога ще си призная, че ти осмисляш всеки празен ден. Все още те обичам до полуда, все още! Но умира нещо в мен - дори да ме обичаш по принуда, душата ти ще бъде като в плен! Все още те обичам и разбирам, че глупости съм вършил до сега. Дано ми позволиш да ти докажа, че и глупакът има си душа… * * * * * * Прости ми че опитах да те търся и в тъмното с протегнати ръце, а даже и за миг не се досетих, че всъщност ти си в моето сърце. ИВО СТАНКОВ

*** Поскъпнаха цените във живота и накъде вървиме, накъде? За двойна сума Юда на Голгота се съгласява да ни предаде. Мълчанието струва две надежди, убити от приятел с вещина. Целувките ни даже се нареждат във списъка на редките неща. И болката ни – тази свята болка, която ни пречиства отведнъж, днес няма място в празните ни холове. Защото е безплатна като дъжд. Поевтиня навярно само злото, ала порасна нашата вина. Ний май на търг обърнахме живота, а той е главно смях. И тишина. Орлин Дянков

ПОЕТ Ако умреш трагично, ти си истински поет, ако и срока спазиш, си чудесен. Един на 27 излетя под пистолет, друг в "Англетер" намерили обесен. На 33 - Христос, той бил поет, предупредил: "Убиеш ли - помни, - ще те догоня!" Опасно мисли. Току-виж, че нещо сътворил. За всеки случай - в дланите пирони. Замаян съм - числото 37 е пред мен - от него приятен хлад се стеле. Тогава и за Пушкин бе дуела назначен, и Маяковски вещо се прицели. На 37 още сме - коварно, ребром бог въпросът е поставил: "Или - или?" Рубеж, на който паднаха и Байрон, и Рембо, а ние някак май сме се спасили. Дуелът е отложен. А на 33 не знам резпнат ли бях - не чувствах болка силна. На 37 - не кръв - сивота избликна там, над слепите очи - но не обилна. "Душите им в петите са - какъв ти пистолет!" Търпете, истерици вманиачени! С пети по острието ходи бедният поет, душата му е боса и ранена. Как може "дълга шия" да римува с "отрежи я" - да съкратят поета - повод ясен. Но той изглежда радостен, че нож ще му забият, заклали са го - значи, е опасен. А вие, познавачи на фаталните числа, като в харем държанки се мъчете. По-дълъг е животът днес - при всички патила отсрочен е и краят на поета. Превод от руски: Владимир Левчев Владимир Висоцки Това е поздрав от мен за всички тук, които се опитваме да "стихотворстваме". Днес прочетох следния коментар на някакъв идиот под "Не обичам" на Вл. Висоцки: "Оригиналничи и ЛЪЖЕ. Защото обичаше спирта, който го доведе до изхода фатален." Приятели, да убием идиота с поезия! Или не - да се опитаме да го направим по-добър!

Редактирано 3 септември 201015 г. от Merryl (преглед на промените)

Е.Евтимов Счупено е нещо помежду ни като кон пречупил крак на двора, като кон останал без опора. Той не може да препуска смело. Аз от старите планинци зная, че конярът сам ще го застреля, нито да се мъчи той до края, нито другите да страдат. Счупена е нежна земна радост и не може повече да свети, и не може като кон да тича. Ето два готови пистолета. Който я убие, той обича.

Цената на доверието

Така съм създадена,

Че предпочитам

Да се усмихна, вместо да се намръщя,

Да погаля — вместо да ударя,

Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.

Дори най-скъпите, най-близките.

Обичта ми са тъпкали

С думи са ме оплитали —

И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.

Нека.

Едно не искам: заради стоте измами

Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина

Са били искрени.

Станка Пенчева

Кактус

Изрониха се всички чудеса.

И празниците зъзнат вънка слепи,

понеже под беззвездни небеса,

щом огън не кладеш, не сбираш пепел.

И между нас се стича сипкав мрак.

И ако нещо, някъде пропука,

ще е неволен жест, случаен знак,

одрали с лъч задрямалата скука.

И кърмя тази мъртва тишина

със стон и вик сподавен аз, откакто

посятото в мен коренче вина

не избуя в един огромен кактус.

И дишам ли, кървя като заклан

и слизам в себе си, все по-навътре:

листо от дъб е хладната ти длан

и тя до моя ад ще ме дотътри...

Ивайло Терзийски

ЕВА II Как ще те позная, когато влезеш в живота ми… как ще усетя, когато докоснеш сърцето ми? Как ще се радвам, когато откраднеш усмивката ми, как ще страдам, щом изпиеш сълзите ми? Как ще живея, щом вземеш душата ми, как ще умра, веднъж вкусил любовта ти … … Тогава ще мисля… ЕЛА ! Иво СТАНКОВ

ПСАЛМ НА КОМАРИТЕ

Тед Хюз

Превод: Владимир Трендафилов

Когато привечер танцуват,

комарите драскат по въздуха, сплитат си сабите,

насмитат речник от смахнати думи,

размесват безмълвната си Кабала

под листните сенки

Листа само листа

между тях и широките откоси на слънцето

листа които отплесват прашните пики на слънцето

от хилавите им очи и сумрачните им сърца

Танцуват

танцуват

и пишат по въздуха, трият каквото напишат

усукват си буквите в примки и възли

всеки е пумпал на всеки

около общия си център се бият - огромни магнити

Не пишат, не се и бият, а пеят

че вселенските цикли са чиста безсмислица

че слънцето не може да ги сплаши

че е твърде единствено и твърде близко

и гори песента им, възпяваща всички слънца

че те са си свое собствено слънце

свой собствен волен разлив

в нищото

с крила размътили блясъка

пеят

че те са гвоздеите

в танцуващите ходила и длани на Бога-комар

че чуват как страда вятърът

през тревата

а с него и вечерното дърво

Вятърът стърже протяжни струнни вопли

а дългите пътища прах

танцуват във вятъра

Танцът на вятъра - танц на смъртта -

навлиза в планината

а селцата - говежди купчинки - се спръхват отпреде му

Но не комарите, а ловкостта им

е надскочила прага така

че сега ги държи току над тревните нокти

за да танцуват

танцуват

в прохладната вата на явора

танц вечно несменяем

танц който хвърля в огъня телата им

и разхищава малките им мумийни лица

брадатите им личица

които сноват и подскачат по нищото

и се тръскат във въздуха, тръскат се, тръскат се

с увиснали крачка - като че от бесилка

О, ситни хасиди

пришпорени към смърт от телата си

пришпорващи към смърт телата си

вие сте ангелите на единствените небеса!

А Бог е Всемогъщ Комар!

Вие сте най-огромната галактика!

Ръцете ми литват във въздуха, те са безумства

езикът ми провисва измежду листата

а мислите ми са се шмугнали в пролуките

Вашият танц

вашият танц

търкулва моя втренчен череп бавно навън в пространството.

20 години по-късно

И въпреки всичко

светът е прекрасен.

Животът е

по-вкусен от ябълков пай.

ВлюбИ се в четвъртък,

не, по-добре в сряда.

ХвърлИ самотата си,

пей и мечтай!

Мечтай безпощадно,

мечтай безогледно.

Мечтите изобщо не струват пари...

Дъщеря ми рисува гора слънчогледи

и целият свят върху тях се крепи!

Продавачът на пуканки

пръв усети края на лятото.

После ятото щъркели,

изтънелия ми портфейл...

Преди 20 години

бих ти пратил целувка по вятъра.

Днес, за по-сигурно,

ти я пращам по мейл.

Ивайло Диманов

carlitosss27 (Стефан Петков) Красива, нежна и неповторима изплуваш днес във паметта. Една любов непримирима, изпепелила тези две сърца - красива, нежна и неповторима! Така те чувствам още и сега... сега, след толкова години, уж променил се - мъдър в любовта. Красива, нежна и неповторима, ранима като тънък лед, със аромат на пролетни градини, с дихание със вкус на мед - красива, нежна и неповторима, сънувам те във края на нощта... в съня си шепна твойто име, потънал в свойта самота. ... дали да пиша тъжна песен, щом в мен напират тези две слова - "ОБИЧАМ ТЕ"... и не е лесно... да пиша ли, или да спра?

Христо Фотев ...Но е ужасно да не те загубя... На Уляна ...Но е ужасно да не те загубя. И аз те губя - губя те по улици и влакове със някакво неистово, прекрасно разточителство. По влакове и улици... Сеячът аз на твойте сълзи съм... Ще умра от изумление. Какво да съхраня? Несъхранимото? Косите ти, ръцете ти и погледа (със сребърните ключове на дъното?) Как да убия светлото движение на нежността си, сестро моя... Въздуха се утаява и звездите - твоите лунички - са високо над дърветата. Да тръгнеме по вечерните улици. И нека да им посветиме своето мълчание... О, ти си като спомена - озона - след дъжда... Но ти си хубава. Хвани ме за ръката, тук, сред хората. Сред хората вечерни и отстъпващи. Сред думите, приведени под бремето на оскърбената ти красота... Да тръгваме.

Франсоа Вийон БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ На врага се осланя човек и е петимен всеки за глад, който спи като пън, е нащрек, вкус на плява - каква благодат, колко смел е превитият врат, нежност има в сърцето от лед и почтеност във злия пират, а на влюбен умът му е в ред. На изгнаника пътят е лек, чист е, който се къпе в разврат, изнудвачът - на почит човек, луда радост - ритникът отзад, лицемерът е верен събрат, най-добре е да нямаш късмет, всичко бяло е в черния цвят, а на влюбен умът му е в ред. Всяко бреме е пухен дюшек, а простакът - духовно богат, жив е, който лежи във ковчег, да крадеш е почтен занаят, всеки пъзльо е смел акробат, от ядосан се иска съвет, във бардаците няма разврат, а на влюбен умът му е в ред. Вас ви дразни подобен похват? Изигран, аз съм всъщност богат. Йезуитът е доблестен гад. От трагизъм сме смешни наглед. Няма истини без маскарад. А на влюбен умът му е в ред.

Шарл Бодлер

Албатросът

Понякога из път, щом скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят —

безгрижни спътници, които дълго време

над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,

той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,

но става и криле огромни, снежнобели

като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка!

Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,

сред бурите се носи, стрела не го лови,

но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

крилата исполински му пречат да върви.

“Аз исках просто да те видя” Давид Овадия Извини ме! Извини ме, че така те преследвам, и непрестанно след тебе аз ходя, че неслучайно “случайно те срещам” противно на твоята воля. Извини ме ако много досаждам с присъствие близко до тебе, след като каза ми ясно, че искаш да бъдеш далече. Аз моля, прост ми, че тайно, понякога гледам те скришом. Ти не искаш с мен да говориш, а аз нахален отново, със сто въпроса дотягам. Ти не искаш за мене да чуеш, а аз идвам отчаян и искам от тебе усмивка. Прости ми! Извини ме защото, когато аз идвам при теб, и с мойто присъствие дразня, когато със поглед досаждам, когато съм ненужен, когат съм нахален ... тогава аз идвам без корист: Аз искам само да видя очите ти - толкоз вълшебни и искам само да чуя, гласът ти, със малко надежда, която да топли сърцето, като огън – до следваща среща. Аз моля те прости!

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива, игра такава има в любовта, единият за влюбен се признава, а победен излиза след това. Но ти на безразлична се преструваш, без чувства като камъка бъди умирай от любов, но не целувай, любимия човек дори пъди. Веднъж се мре, веднъж и ти обичай, че смелият на жертва е готов, страхливият е винаги отричал, че има на света една любов. Евтим Евтимов

На вълна Бодлер съм тези дни.

Мърша

превод Кирил Кадийски

с поклон пред титана Бодлер и човекът(също титан), превел по великолепен начин стиховете му-Кирил Кадийски

В прекрасна лятна утрин — спомни си, скъпа моя,

спомни си тая случка пак:

внезапно жалка мърша съзряхме на завоя

връз ложето от камънак.

В една цинична поза като жена продажна

лежеше тя без капка смут —

разкрачена безгрижно, от пот и лиги влажна,

с корем, от газове издут.

А слънцето над нея печеше в небосвода,

бодеше я с безброй жила —

да върне без остатък на вечната Природа

това, което е била.

И гледаше небето как скелетът оголен

цъфти като разкошен цвят.

Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен

зави ти се внезапно свят.

Нападаха корема мухите забръмчали

там, дето в боен ред пълзят

личинки — черна каша — по дългите парцали

на гниещата мека плът.

Като вълни в морето пропадаше, растеше

и вреше шаващия куп;

би казал, оживял е — набъбваше, свистеше

и се множеше тоя труп.

Летяха странни звуци от купчината жалка:

като ветрец, като река

или като зърната в желязната веялка,

въртяна бавно на ръка.

И изведнъж… Как всичко тук избледня, застина

или бе страшен сън това —

художникът по памет завършва тъй картина,

нахвърляна едва-едва —

дойде сърдито куче и дебнеше ни — клето! —

иззад високите скали,

и чакаше да грабне и отнесе парчето,

което от костта свали…

И ти, уви, ще станеш зараза, тлен в земята,

пръстта и теб ще заличи,

ти — моя страст, мой ангел, ти — слънце за душата,

звезда на моите очи.

Да! Ти ще спиш, царице на грациите мили,

в дълбокия и тайнствен мрак,

ще плесенясва бавно под цъфнали бодили

оголения ти гръбнак.

Но щом с целувки алчни нахвърлят се — кажи ти

на червеите в твоя ров,

че аз спасих — и образ, и чувства най-честити! —

разпадналата се любов.

Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила) -Кой хлопа в този късен час? -Аз хлопам - каза Финдли. -Върви си! Всички спят у нас! -Не всички! - каза Финдли. -Не зная как си се решил... -Реших се - каза Финдли -Ти май си нещо наумил. -Май нещо - каза Финдли. -При тебе ако дойда вън... -Ела де! - каза Финдли. -Нощта ще минеме без сън. -Ще минем! - каза Финдли - При мен да дойдеш, току-виж... - Да дойда! - каза Финдли - До утре ти ще престоиш. - До утре! - каза Финдли. - Веднъж да минеш моя праг... - Да мина! - каза Финдли - И утре, знам, ще тропаш пак. - Ще тропам! - каза Финдли. - Ще ти отворя, ала чуй... - Отваряй!... - каза Финдли. - Ни дума никому за туй. - Ни дума! - каза Финдли. Всички поети пишат за любовта, но неговата поезия е надскочила два века.

С пръстен във ръце

Познавам те от две години

и верен бях! (Веднъж кръшнáх.)

Но днес отново съм при тебе.

Най-важното е, че се осъзнах!

Разбрах, че ти ще си жената,

която със любов ще ме дари.

Подарък мой си от съдбата,

ще сбъдваш моите мечти.

Реших и днес ще ти предложа,

държейки пръстен във ръце:

Ела със мене пред олтара –

завинаги сърце в сърце!

Валентин Добрев - Шкафчето

Ако Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш краха – зъл предател еднакво със триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш мъж! Ръдиард Киплинг

Признание

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,

в този още недописан ден?

Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,

не очакваше да видиш мен.

Господи! Та ти си още същата,

както и в онези ненаситни дни,

в онзи танц с душата ти, насъщната,

който всички цветове взриви!

Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.

Още ли си с твоето момче?

Аз се влюбвах - може би безсрамно често,

но така ми беше по-добре.

Тичах след принцеси минзухарени

и разбрах от срещите безброй,

че жените други са създадени

само за да ме направят твой!

Николай Спасов

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай

и от лъчите му с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си –

единствено така ще го решиш.

Дамян Дамянов

Безмълвен стих Тъгата тогава дойде и му каза: "Спокойно, ти няма да си вечно сам"... Сълзите потекли надолу размаза: "Не плачи! Нали си вече голям!" Обърна се и заби очите си в нея "Ти пък защо си дошла?" Тя му хвана ръката и посочи алея "Това е пътят, а аз съм ти съдба!" Той наведе се, куфара вдигна и в душата му нямаше вече борба, и потегли напред, и ръката и стисна по онази алея, със онази съдба!

Пърси Шели ЛЕКА НОЩ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев