Пиеса

Светльо Витков

Пиесата е тъжна, зрители

Актьорският състав е нов

А темата е - Относителност

Или...пропусната любов.

Ще видите познати фигури

От миналото все лица,

А deja-vu, е чувство лигаво

И... нервно пърхаме с крилца

Да почне скромният спектакъл!

Готови ли са всички? Да?

Мигът, за който всеки чакал е,

Да вкуси - живата вода.

Изгасват лампите и в мрака,

Останали съвсем сами

Не лазят мисли по главата

А просто чакаме...Нали...

- "Здравей, наричам се Желание

но галено ми викат Страст.

не винаги със твое знание,

но винаги във твоя власт"

- "Привет от мене - Колебание,

Но можеш да ми казваш Страх.

В ума заседнало терзание,

Което носи всеки грях"

- "А мен ме бъркате с Желание

но аз различен съм - Стремеж

дълбоко, вътрешно послание,

забравил, ще ме разбереш"

- "Това съм аз, позна - Омраза,

във теб ли съм, раста през ден.

Надежда във безсилието пазя,

А Слабостта ти, е храна за мен"

- "Дълбок поклон, това съм - Суетата

и моята близначка - Самота.

Различни сме в подхода и устата

но винаги еднакви в същността."

- "На мене всички сте добри познати

и често придружавам Красота,

повтаряте от мене, че се пати,

но аз не съм съгласна - Глупостта"

- "Създадохте да бъда Време

и аз съм символът му твърд.

Мигът съм, който ще ви вземе

родени, за да имa Смърт"

И се любя с огън в очите ти Бистра Миланова http://vbox7.com/play:6780183c

В ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС СЕБЕ СИ "Аз не мога през април без тебе." Бо Цзюй-и ...и по принцип, аз без теб не мога. Нищо, че не искам да призная. Качвам се на белия си облак и препускам някъде в безкрая, а пък всъщност, аз без теб не мога... Но не питай. Дълго ще отричам. Как да кажа - липсва ми посока. Само безпосочно те обичам. Ти не знаеш, но без теб не мога. Някога едва ли ще ти кажа... Стига ми да знам, че си наоколо. Другото не ми е толкова важно. Важното е, че без теб не мога. Все едно април ли е, или пък август. Ако можех, щеше да е просто. Лесно. И навярно щеше да е ясно. Само че, уви, без теб не мога. Чакам те, превърната в момиче. Скрила съм си малко смелост в погледа, колкото да кажа, че обичам... Сaribiana

ГОЛЯМОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ На Брьоно Прагът на безсмъртието Е много висок, от камък и зеленина. Човек не би усетил как го преминава, Но чува от другата страна Ята От птици без крила, без кръв. Надаваха предсмъртни викове... БОРИС ВИАН

ЛЮВОВ

Догдето пясъкът е още топъл

и още чист от кални ходила,

дордето още с дивия си ропот

човешката тълпа не е дошла.

Дордето ни звездите, ни луната

не са отворили очи над нас,

ела любов ! Ела със ония вятър,

в които скрит те чакам аз.

В една огромна фуния ще потъна

лицата ни нощта ще окраде,

безименна ще бъде любовта ни !

Недей ме пита кои съм, откъде !

Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,

какво си ти.... ти- любовта.

И ще сме една безкрайност

и продължение на вечността.

Ела любов ! Побързай ! Време няма !

Ела преди да стане светло вън,

за да не разбера, че си измама,

че ти не съществуваш, че си сън !

Дамян Дамянов

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк,

За по-изискано.

Пет приказки

за мода и за друго.

Един изтъркан виц.

Полуусмивка.

Открадната целувка,

първа. . .

Дежурното "Недей" на женски глас,

с което всъщност те повикват.

Две бели фигури

от страст.

Интимното око

на синя лампа.

И сладка топлина

на полумрак,

на голото легло,

на тиха музика.

А после -

неизменната цигара.

Дими цигарата за двама,

като жестока рана тлее.

Почуква вече празната касета.

Вие.

И всичко свършва.

Обичам те - ми казваш ти

със своя неуверен глас.

И молиш ме, настойчиво, страхливо,

да ти повторя същото и аз?

Обичам те -

но как да ти го кажа

в тази тишина.

Лъжа, защо ти е лъжата?

Целувам те,

но тебе ли целувам?

Лежа до теб, коса в коса,

прегръщам те и те забравям.

И не че има

някоя конкретно друга,

и не че ти

си хлътнала по мене,

а просто бе

поредната игра,

с която търсехме

любимия,

любимата,

и се отдалечавахме

завинаги от тях.

Иля Велчев

ПОЕЗИЯ, о, музика в слова,

фантазия с мелодии искрящи,

избликналата красота в зова

и ехото на чувствата пламтящи,

послание от висши светове

за отклик на духовна съпричастност,

застинали небесни гласове

в шедьовър на изискана изящност,

лъченето в сърдечния повей

на въжделенията съкровени,

със звънък ямб и прелестен хорей

на стансите напевите свещени

душите ни разтварят като цвят

сред блясъка на дивния ти свят.

О, МУЗИКА, незрима красота,

дихание в астралната Вселена,

всеприобщаващ химн на радостта,

любов със световете споделена,

вълни от разлюлени гласове

избликнали като протуберанси,

дъга необозрими цветове,

феерия от тембри и нюанси,

камбанен звън в духовния Всемир

сред шепота на нежните послания,

трептения на живия ефир

от срещнали се чувства и желания,

ликуващ хор от влюбени сърца

в мъглявина на пеещи слънца.

Веселин Пеев

Вървя по острието на живота

Вървя по острието на живота,

изтръпнали са мойте ходила.

Ранявана, оплювана, виновна,

прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.

Обидите не върнах, а простих.

С проблемите кръстосвах шпаги,

със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,

и радостта от малките неща.

Разбрах - по-ценна е от злато

протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -

за някои дори и аз не си простих.

Усещах често завистта човешка

във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…

Изгубвах се, но пак напред вървях.

И вярвам, гледайки луната и звездите -

ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…

Открих и преоткривам любовта.

Не крия, че уплаших се, когато

лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -

обръщам се, но няма път назад…

Несигурно пристъпвам, но не спирам,

макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,

със уморени и ранени сетива.

И ценен ми е всеки миг, защото

неповторим е и единствен на света…

Автор SAS (Селвер )

Страхувам се от Думите да си замина -

защото те са светло упование,

когато улиците опустеят като мисъл

под сняг затрупал всичките любовни

смисли.

Страхувам се от Слънцето да си замина

и никога не съм готова

светът под миглите си да заключа -

дори когато всичко губи цвят и смисъл

все пак знам - че точката не слага край,

а всъщност е началото на многоточие...

Мирослава Исидорова

http://books.svetove...alog.cgi#rating

Заповядайте !

Представяне на книгата : На 19.май 2011г от 18 часа в книжарница "Хеликон" .

бул." Патриарх Евтимий" 68 София

Редактирано 18 май 201115 г. от коя съм? (преглед на промените)

Рисувам тъгата

Тебе отново

рисувам, тъга,

в пролетно синьо

цъфнала иглика,

като моите очи -

небесна синева,

по цвят сме си с тебе

лика - прилика...

Влез в душата ми -

ефирна и лека,

с новата си дреха,

бъди ми сълза,

и тъжен смях,

и нежност тиха,

но не влизай у дома,

ах, не влизай, тъга, у дома...

Нека да е тихо,

нощем без мъка,

без порой

от тъжни звезди,

денят да е светъл

в очи на дете,

и камбана от радост

пак да ехти.

Влез в душата ми,

ще знаят малцина,

че обичам тъгата -

кротка и нежна,

понякога тихо ще плача,

без сълзи,

и ще никнат цветя

от обич безбрежна.

Ти от мене

не бягай, тъга,

в душата ми влез,

тиха, красива,

като месечина светла,

пак ще те скрия

в очи на сърна,

плаха, но жива...

Тебе рисувам, тъга,

като цъфнала

в синьо иглика,

красива и пролетна

мен приеми,

но те моля, тъга,

не влизай в дома ми,

ах, не влизай в дома ми...

Магдалена Костадинова

Обичам те, старинен мой кинжал, приятелю студен и благороден. Грузинец замечтан за мъст те е ковал, калил те е за бой черкез свободен. От лилийна ръка подарък си ми ти, за спомен от минути на разлъка. За първи път видях, не кръв по теб шурти, а капка бисерна- сълза на страст и мъка. И оня черен взор ме порази искрящ със своето страдание сурово. Той като твоя връх под пламъка трептящ ту гаснеше, ту блясваше отново. Мой спътник ням си ти, на любовта залог. И твоят пример днес не ми е безполезен. Да, аз ще бъда твърд и хладен, и жесток тъй както ти , приятелю железен. Михаил Лермонтов

Редактирано 19 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Застанали на кръстопът, на ъгъла отсреща, сродихме нашите души с една любов гореща. Разбрахме се, че сме били един за друг родени - застанали на кръстопът, стояхме раздвоени. При нас дойде случайността - безгрижната богиня "На добър път!" ни пожела, засмя се и отмина. *** Твойта майка, твоят татко стават просто невъзможни. Непрекъснато те вмъкват в разни театрални ложи. Най-отпред се настаняват важни и високомерни, та човек не може, мила, зад гърба им да те мерне. На "Ромео и Жулиета" най-спокойно си седяха, ръкопляскаха доволни, че и двамата умряха. *** В коя от двете да се влюбиш, сърце, ти още не разбра! Да, тази майка е прекрасна, но има сладка дъщеря. Трогателна е тази крехка и недокосната снага, но дивни са очите умни, разбрали моя зов сега. Сърцето ми като магаре между две купчини сено, кое по-сладко е размисля, без да опита ни едно. Хайнрих Хайне

Защо не съм?... Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката! Защо не съм и аз поет, като Сапунова трети! Че запял бих, че възпял бих на владиката конете! Но защо не съм Владикин, да напиша чудна драма - за жабите, за мишките и боят им с цар Радана? Защо не съм и Войников, плодовит, прочут списател, да съставя и молитви на нашия цар създател? Защо не съм и Пърличев, да преведа Илиада; но с такъв превод, за който и лобуд да ми се пада? Но защо не съм Славейков, да заплача, да запея: "Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея?" Но защо не съм и Вазов, "вярата" си да възпея: че ще стане вълк овцата, а певците като нея?! Христо Ботев

Атанас Далчев

КНИГИТЕ

Пред мен е книгата разтворена

и денем, и нощя;

все сам, аз не познавам хората,

не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,

изгрява ден, залязва ден:

аз дните си като странùците

прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,

о, зов на любовта,

и аз изгубих зарад книгите

живота и света.

1926 г.

Редактирано 17 май 201115 г. от Merryl (преглед на промените)

НА МЪЖА МИ

Не надничай в съня ми — няма твои познати.

Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.

И ме грабват от теб на конете крилати

и за стотен път виждам, че земята е обла.

Знам, че викам насън — запуши си ушите.

Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.

От далече се връщам и от страх съм пропита.

И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.

Отдалече се връщам, ала още се връщам.

Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.

Остани в тази наша, земна, истинска къща.

Нека аз изкупувам часовете ни грешни.

Нека теб не закачат! Нека теб и децата

да оставят на мира — да сънувате тихи.

Аз подпалих небето, аз продъних земята —

неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.

Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.

И не ме съжалявай — не съм толкова млада.

Мойте нощни злодеи със апостолски маски,

са мъжете, които

съм изпратила в ада.

Камелия Кондова

Да съм слънчево момичe В дланите ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените и слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта и тича". Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над градини. Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва. Петя Дубарова

И понеже все още заничам в очите на мама:

зад плета как угасват полека – две тъжни слънца,

някак свикнах да дишам с поредната плитка измама,

че из нас се спотайват наглед благодарни деца.

Аз отдавна съм ничий. Раздадох и ризи, и име,

не опазил задълго от свойта невинност и стрък.

И светът е пустиня след толкоз приятелства мними,

дето мислих да сложа в прочутия Ноев сандък.

И Родината зейва пред мене – запусната нива.

Белчо тръгна да търси Сивушка през девет земи.

И се сляга внезапно пръстта, щом над нея коприва

вместо житни разпятия точи нехайно ками.

И възкръсвам отново на утрото в светлата клада,

ни от свои пожален, ни край чужди оврази сломен,

щом на път ме настигат, досущ като висша пощада,

дъжд и глас, незараснал все още с годините в мен.

Автор Ивайло Терзийски

Музика за двама Когато ми прошепнеш: Остани! - тогава всичко в нас ще е различно. От музика просторът ще звъни с предкласика и нещо романтично. Ще литне партитурата с крила и в облаците горе ще ни вика. Лъкът ще се превърне на стрела. Цигулката - в сърце, което блика. На флейтата омайващият звук ще бъде от чучура водна струя. Пианото ще стане на капчук - тъй тих, че твойто шепнене да чуя. Китарата със нежния си звън ще се превърне в къщичка за птици. За да ни буди в утрото от сън и лъч да рони в нашите къдрици. Ще бъде чуден, приказен момент, когато ми прошепнеш да остана... Защото любовта е диригент, а музиката - винаги за двама... Ясен Ведрин

Скрий ме Да разбия сърцето ти? Мога. Да обичам до лудост ли? Да! Да съм твоята скрита тревога - да си мойта желана съдба. Да съм изворът, който извира и събира в очите ти страст. Да съм глътка от твоята бира с теб на бара в среднощния час. Да съм чужда и твоя, и ничия, да разбия и други сърца, да съм аз и да бъда различна, да съм майка на твойте деца. И във името твое се вричам, и заспивам, и ставам в зори с лудостта, че до болка обичам и че моята лудост си Ти. И ме искай такава, каквато съм - разпиляна, изгубена, твоя. Мога само Любов да ти дам, просто скрий ме в прегръдката своя. Надежда МАРИНОВА

Билет за ада

Една сълза, по-тежка от олово,

прогаряше последните минути…

И нажежено бе до бяло всяко слово,

а ужасът и болката – нечути.

По робски примирило се сърцето,

дамгосването изтърпя безмълвно

и с празен поглед във небитието,

остави жива рана, непревързана.

Ще загнои и ще остави кървав белег,

а то ще помни как боли от свободата,

преди отново да му стигне смелост

да се събуди и да продължи нататък.

Една сълза, а как тежи, защото

в небесните везни ще е мерило

и изкачиш ли своята Голгота,

дано за отговора имаш сили!

автор: ma_gi

Много добри сихотворения ! ! !

НИЩО НЯМА ДА НИ РАЗДЕЛИ

Тома Марков

Любима,нищо няма да ни раздели.

Лъжа е това, че времето лети...

Бариерите по гарите са спуснати.

Железничарите, видели теб,

ме гледат с питащи очи... Цветята,

сини, цъфтят между релсите...

(Тъгата ли стена е межу две градини?)

И е лъжа това, че времето лети...

Любима, нищо няма да ни раздели.

----------

автор: Fanagoria

Румяна Веселинова Фалк

Замълча ли, другите ти пристани

ще са зъзнещ присмех в тишината.

Дълго в мои грехове измислени

ще переш - за кой ли път! - лъжата си,

за да можеш, както все се случва,

да се върнеш - уж с душа оголена.

Аз прощавам. Истински. По кучешки.

И приспивам с Любовта си Волята.

Замълча ли, ще е само призрак

нощният проплак на телефона ти

и без капка милост ще прегризва

дръзваните във съня ти полети,

но ще бъде ням. От замълчаване.

Замълча ли, ще е от бездумие.

Толкова обиди съм прощавала,

че от мерзост станала съм чумава...

Замълча ли, другите ти пристани

без добрия фон ще оголеят

и ще лъснат - безпощадно истински.

Все по-рядко в тях ще виждаш Нея -

Бисерната и Неотразимата,

Снимка на Мечтата за Момиче.

Ще ти липсва "другата", "сравнимата",

дето несравнимо те обичаше.

Няма да ти трябват оправдания.

Замълча ли - сухо е в очите.

Любовта ми, като грях продавана,

от злъчта ти ще е доубита.

И тогава другите ти пристани

няма да са бягство, а спасение...

Замълча ли, то ще е наистина.

За да чакам мойто възкресение.

Искам днес, докато още дишам,

Моята Прегръдка да потърсиш...

(този ред... не искам да го пиша)

Замълча ли...

вече

ще е

късно.

В такава нощ мъжете коленичат,

когато боса в табора танцува

една жена, накичила гърдите си

с трендафили и без да се срамува

ще разпилее дяволи в косите си,

ще пие вино - няма да ги пита.

И после нека! Нека е отричана!

По котешки след нея се облизвали

глупците, а мъжете са се биели

и плюели на всичките поверия.

По цигански я мразели и искали.

Тя ги целувала. И после чезнела. Автор Ренета Бакалова

Редактирано 10 юни 201115 г. от kolev_74 (преглед на промените)

Признание Добър вечер! Как си, лястовице бяла, в този още недописан ден? Ти стоиш - изтръпнала и онемяла, не очакваше да видиш мен. Господи! Та ти си още същата, както и в онези ненаситни дни, в онзи танц с душата ти, насъщната, който всички цветове взриви! Няма ли да ме поканиш? Чакам вести. Още ли си с твоето момче? Аз се влюбвах - може би безсрамно често, но така ми беше по-добре. Тичах след принцеси минзухарени и разбрах от срещите безброй, че жените други са създадени само за да ме направят твой! Николай Спасов