Безлунна нощ

Доби небето цвят на абанос,

нощта загърна с тъмнината,

породи се в мен един въпрос -

мракът ли е тежък или самотата?!

Поне да имаше парче луна

и да беше нощ през топло лято,

когато в бледа лунна светлина

птици пеят и летят на ято.

Или поне да бе нощта дъждовна

и есенно капчуците да пеят,

да навяват спомени любовни,

които пролетно във мен живеят.

Но най-добре ще е ако сега

до мен си в тази нощ безлунна -

няма да тежи ни мрак, ни самота,

ако си тук, за лека нощ да те целуна!

Vikito

Редактирано 10 август 201115 г. от Galeto_ (преглед на промените)

КАКТУС

Дотук валя. Нататък не вали.

Пресъхна сякаш отведнъж небето.

А как без дъжд дъга да се роди?

И как без влага да поникне цвете?

Дотук валя. Със слънчевия ден

започна суша. Много дълга суша.

Натрупа бавно пясък покрай мен,

погледнах се - дошъл ми бе до гуша.

Излишно бе дори да се теша -

тъй нищо друго вече не очаквах...

ТОГАВА, в мойта сушава душа -

представяте ли си? - разцъфна кактус!

Поисках да го видите. Не знам

дали цъфти веднъж на сто години,

но цъфна в пустош. Няма да го дам

за гербери, отгледани в градина...

Спестете си прегръдки и слова,

наместо туй - елате го вземете!

Понякога живеем за това -

да подарим, и да получим цвете

Румяна В. Фалк

Неизпратено писмо Има дни, в който само ти можеш да ме зарадваш. Има дни, в който само усните ти не горчат. Има дни,в който само с теб ми е топло. Има дни в който страшно ми липсваш, ужасно ми липсваш. Има дни,в който само ти можеш да ме спасиш от плача, от страха, от горчилките, от студа. Има дни,в който аз просто немога без теб. Кой дни? Всички до един в този глупав и смешен, жесток и старомоден, шеметен свят!

Редактирано 12 август 201115 г. от Архангел (преглед на промените)

Ще те любя с дъждовните пръски!

Ще те любя със биле - омая.

С всяка роза, за теб, ще възкръсвам!

Със снежинки за теб ще мечтая!

Ще те стопля със бъдник в оджака!

Ще ме пиеш от старото вино.

С дъх на дюля в одая ще те чакам.

Ще ме виждаш в аязмено - синьото.

Аз съм твоите чужди стобори.

Аз съм твойта надежда нечакана.

Аз съм тихото нощно говорене.

Аз съм твоето моминско плакане.

Аз не мога да бъда себичен,

даже в стих, щом пред Бог ми се вричаш!

Мила моя, когато обичам,

пиша тъй, че до гроб да ме сричаш...

АВТОР КРАСИМИР ДЯКОВ

Как многолика си на светлината

Как многолика си

на светлината –

преливаш

метаморфозно

безбройните си

форми.
Променяш се внезапно

за миг си яростна,

а след туй

истеричен смях

връща те обратно.
Но загася ли

тази светлина,

ще видя само теб

и никой друг

в прегръдките

на мрака, на нощта.
И там, една едничка,

мъничка сълза

ще проблести.

От радостта

за миг поне

да си поплачеш.

За миг поне да бъдем
Аз и Ти.

Редактирано 24 август 201115 г. от Су~ (преглед на промените)

ВИРТУАЛНИ МИРАЖИ

Телефонът звъни.

Компютърът мига.

Отсреща си ти.

Тръпка повдига

чувствата мрачни.

Трепет на радост

присветва във здрача.

Гласът ти омаен

ме гали... Шепти.

Нелепи мечти,

миксирани в рими,

в душата нахлуват.

Твоите думи:

“Ела, прегърни ме!”

в мене бушуват...

След миг... тишина.

Пресъхнали устни,

в очите — мъгла.

Сънят ме напуска...

Найден Найденов

Редактирано 25 август 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Жив класик

автор: rupel

Какъв голям талант си ти – шепти

пред теб водата, своя извор чула.

Глава над извора навеждаш ти

и виждаш там – една голяма нула!

Махалото на Fuckoff

Махало съм нямо на стенен часовник.

Кръжа над света и броя самоти.

Под глухия бухот на сивите сови

почасово времето тъй си лети...

И тихо тъче си вселенският паяк,

почесвайки мрежата с мисъл с финес.

А аз си се смахвам и все я гадая,

че инак досадно е – вечно е днес…

Парче от небето комай ми се хили,

а аз се заглеждам в окото на бог

и облаци тлъсти на дълги кокили

пред мед дефилират, досущ в каталог.

А после се стоплям и поглед повръщам.

Усмихвам се, ставам, потеглям напред.

В покоя уютен на горската къща

потъвам. За щастие нямам съсед.

Заслушан в звъна на невидими струни,

с дима от камината скитам насън...

На трийсет и три ще съм нявга през юни...

Дали ще ме разпнат – with pleasure for fun…?

Otklonenia (Самир Алиев )

Едно от любимите ми стихотворения. Напомня ми, че въпреки разочарованията си струва да обичаш.

БЕЗ ЛЮБОВ

Без любов от днес нататък ще живея.

Независима от телефон и случай.

Няма да боли. И няма да копнея.

Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -

но и няма да ми запламти лицето.

Няма вдън-земя от мъка да потъна -

но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече

жест като безкраен хоризонт да сторя.

Няма да ми притъмнява - но далече

няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -

но и утрото за мен не ще изгрява.

Няма от слова да зъзна вкочанена -

но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -

но и няма от сърце да се засмея.

Няма да умирам аз от поглед само -

но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

Сгуши се в мен, аз искам да те стопля,

премръзнала си малко, може би.

Пъхни ръце във моите и после

сложи глава на моите гърди.

Послушай как сърцето ми трепти

и пее свойта нежна, мъжка песен,

сгуши се ти във мене и заспи,

крилата на съня ще са чудесни.

Със своя дъх, дъха ти ще усещам

и - слели се в едно - ще сме сами,

мигът за нас ще стане безконечен

и сякаш тук със теб не сме били,

а там, отдавна, в друга вечност,

когато Волна Птица беше ти,

а аз пък бях Лазурното Небе!

АВТОР АНГЕЛ ФИЛИПОВ

Пролетен полъх си в моя живот,

цъфнали нежни, уханни цветя,

яркото слънце в деня ми безбрежен,

капчици бистра и свежа роса!

Вятърът палав, косите ми рошещ,

пъстрата бликнала в небето дъга,

пухкави облаци, плуващи весело,

мамеща нощем сияйна Луна!

Всичко в Света е събрано в Сърцето ти,

всичко в очите ти е Светлина,

всичко е сякаш част от Душата ти,

всичко за мене си Ти Тук Сега!

АВТОР АНГЕЛ ФИЛИПОВ

Редактирано 30 август 201115 г. от kolev_74 (преглед на промените)

Аз съм Сириус

от съзвездието Кентавър.

Блестя със най-загадъчната светлина.

Върху устните на безсърдечен мавър

и във тайните луни на любовта!

Аз съм Сириус,

самотна и далечна.

Всичко в мен е обратно на света.

Мойта болка е,

че съм осъдена да бъда вечна,

мойта радост е-да търся красота!

Аз съм Сириус!

Планините ми са гроздове червени

във рубините на вино златопенно.

Корените пък корони са при мене

и годината започва не със пролет,

а със зима черна!

Истината истина е само...

Щом излъжем,слънцето изгасва,

няма думи върху мене ,няма

има само погледи мъгливи или ясни.

Аз съм всичко в любовта,което

лудост и безумие наричат,

аз съм сто сърца в сърцето,

ала никой не посмя да ме обича.

Който се допря до мен ,на пепел стана

който ме погледна-ослепя,

който пожела да бъдем двама,

два пъти от мълния умря!

Аз съм Сириус!

Самотна и далечна,

тъй обратна на света суров,

че сменила бих стократно свойта вечност

за най-простата в света любов.

Аз съм Сириус!

В.Петкова

Редактирано 1 септември 201115 г. от Гост (преглед на промените)

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Дамян Дамянов

Приятелко, приятелко добра,

привет от моята самотна вечер …

В писмо дали ще мога да събера

копнежа си, все още неизречен?

В ръцете ми листът се спепели

от огъня, със който съм го писал.

Слухът от тишината ме боли

и аз не чувам даже свойта мисъл.

...Сега съм сам. Приличам на мъртвец

под тази избеляла нощна кръшка.

Една звезда, завързана с конец,

от вятъра в стъклото ми се люшка.

Защо ли духат тези ветрове

и мракът като зла завеса пада?

Ще грабне бурята нашите гласове

и ще ги пръсне вън със листопада.

Но все едно! …

Заспи, не гледай вън!

Аз ще възседна вятъра и в мрака

ще долетя във кроткия ти сън …

Но само в сън…Заспи! Недей ме чака!

Или очите щом се уморят,

ще ги притворя аз и ще отида

на някой тих, сънуван кръстопът -

мини оттам и може да те видя …

Есенна вечер

Петя ДУБАРОВА

Сред настръхнали дървета

с крачка бавна и предвзета

се разхожда сънен вятър

със корона от листа,

а изкаляните стъпки,

потъмнели като кръпки,

се разбягват из асфалта

и облизват есента.

А прозорците сънливи

светлините си игриви

от гърдите си издухват,

като рибешки очи

се вторачват в тъмнината

и излъчват към земята

от пердетата неспрени

електрически лъчи.

И макар че тази есен

охлади добрата песен

на дървета и прозорци,

на вериги от листа,

тя придаде на града ни

красота като в съня ми,

но живота му от лято

осоли като сълза.

Редактирано 3 септември 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

На теб !

Разговори по скайп ,обяснения неясни

и мъгляви мечти по мрежата ...

Разменени снимки и любовни смс-и не стигат знам !

Мъж -мечта на антидепресанти ,

за който ти си единствената жена на света .

Толкова перфектна и чиста

като отронила се утринна сълза от ангелски очи .

Болка и отчаяние примесени с тръпка от очакване ,

с които искам да се удавя в очите ти

и да пия от нектара от устните ти ...

Да, всичко е далечно

и се размива в мъглата на ежедневието .

Съществувам ли аз, реална ли си ти?

Или просто отново спя наказан

от живота жесток да си просто блян неосъществим.

Сърцето кърви,

и в този и в отвъдния свят все твоето име крещя :

Ледена кралице, ела и с нож ме прободи

и нека кръвта ми гореща да те изгори

и да те пресътвори в огнена звезда.

Върху небосклона нека не сме сами ,

а съзвездие да сътворим, да преобърнем Вселената,

да я опожарим и после пак да я възкресим .

Нека покажем на хората как се обича и за какво се живее .

Нека сънищата се изпарят

и ежедневните тревоги и съмнения да се размият

от едничката реалност във всички Вселени

от тук та чак до безкрая -

нашата кристално- огнена любов !

Михаил Белчев

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

Редактирано 8 септември 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Прекипяло вино

автор: hixxtam

Намачках чувствата,

като узряло грозде.

Захвърлих ги

в зимника на душата си.

Ще прекипят,

ще се избистрят,

после,

ще пия спомени

от вчера и от някога.

И във капчуците

на свършващото лято,

безмълвно

и без звук ще изтекат,

две думи,

осем букви,

страстен вятър,

разпалил въглените

в старата ми плът.

А ти ще бъдеш

пак далечно-хубава,

и пак ще бъдеш

шеметно красива.

Ще липсвам

в тази твоя влюбеност...

Погалвам те сега...

...И си отивам.

На теб !

Разговори по скайп ,обяснения неясни

и мъгляви мечти по мрежата ...

Разменени снимки и любовни смс-и не стигат знам !

Мъж -мечта на антидепресанти ,

за който ти си единствената жена на света .

Толкова перфектна и чиста

като отронила се утринна сълза от ангелски очи .

Болка и отчаяние примесени с тръпка от очакване ,

с които искам да се удавя в очите ти

и да пия от нектара от устните ти ...

Да, всичко е далечно

и се размива в мъглата на ежедневието .

Съществувам ли аз, реална ли си ти?

Или просто отново спя наказан

от живота жесток да си просто блян неосъществим.

Сърцето кърви,

и в този и в отвъдния свят все твоето име крещя :

Ледена кралице, ела и с нож ме прободи

и нека кръвта ми гореща да те изгори

и да те пресътвори в огнена звезда.

Върху небосклона нека не сме сами ,

а съзвездие да сътворим, да преобърнем Вселената,

да я опожарим и после пак да я възкресим .

Нека покажем на хората как се обича и за какво се живее .

Нека сънищата се изпарят

и ежедневните тревоги и съмнения да се размият

от едничката реалност във всички Вселени

от тук та чак до безкрая -

нашата кристално- огнена любов !

Михаил Белчев

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

Когато разстоянието е пречка и си общуваме повече по скайп и по телефона, отколкото на живо, наистина се питаме дали този свят е реалност или измислица.. много хубави стихове

Прекипяло вино

автор: hixxtam

Намачках чувствата,

като узряло грозде.

Захвърлих ги

в зимника на душата си.

Ще прекипят,

ще се избистрят,

после,

ще пия спомени

от вчера и от някога.

И във капчуците

на свършващото лято,

безмълвно

и без звук ще изтекат,

две думи,

осем букви,

страстен вятър,

разпалил въглените

в старата ми плът.

А ти ще бъдеш

пак далечно-хубава,

и пак ще бъдеш

шеметно красива.

Ще липсвам

в тази твоя влюбеност...

Погалвам те сега...

...И си отивам.

Неверoятно е.. перефразирано е много интересно и оригинално

Редактирано 8 септември 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Аз няма да те спра и ти ще отминеш нататък. Годините на времето ще заличат и сетната прашинка от лика ти. Ала когато нещо безвъзвратно си отива стократно по-висока стойност има. И може би е по-добре , че си отиваш все така недостижима. Защото жаждата по неизживените неща остава винаги неутолима. За тази жажда ти благодаря , не те упреквам , че отмина.

Нека

Камелия Кондова

Запратих те вдън всичките сърца,

с които те обичах преди време.

Сега, от самотата по –сама,

не искам даже дявол да ме вземе.

Ще стане и от себе си по-лош,

щом капка от гнева си му прелея.

Не ми е ден. И нека ми е нощ.

И нека свикна да не те живея.

И нека се превърна в планина,

в която никой няма да припари.

И нека съм по-грозна от смъртта.

И нека съм от майка си по-стара.

И нека този дъжд се извали.

И нека Ной добре да е подготвен.

Последните светулки да спаси.

Насред потопа да не пуска котва.

Все още ми е нужна светлина -

преди във прошката да се удавя.

И нека най-красивата жена

от спомена за мен да те избави.

Красива нощ. Една звезда.. И мисли сладострастни ме опиват, че точно тук, сега, във тъмнината, телата ни в едно се сливат. Ела във тъмното, ела !

Никога не е късно

Срещнахме се много късно.

Паяк бръчките плете,

сняг в косите ми препръсква,

времето тече... тече!

Трудно ми е да изтръгна

закъснялата любов!

Купидон не се излъга...

Лесна плячка съм за лов!

Давя се във твоя поглед...

Сякаш срещам младостта...

Твоите очи ме молят...

Как сърцето си да спра?

Разумът крещи – „Не бива!“.

Угризения тежат.

Но съм толкова щастлива...

ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

Автор:Румяна Симова

Недялко Йрданов

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:

-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си

като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

-"Не искам да си отиваш!"

Усмихни се.

Какво,че ще си отида?

На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.

Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.

И влаковете се завръщат,нали?

И хората.

Какво са разстоянията метър и километри?

Има очи,които виждат през високите планини.

Има мисли които летят над безкрайните равнини.

Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.

Има хора,които никога не се разделят"

Редактирано 10 септември 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Отпуснати, телата ни мълчат.

Във нищото на ранния следобед.

Септември е, но зноен е денят,

по юлски жарък, няма полъх.

Отпуснати и само две очи,

във други две очи, се взират.

Преситени от обич, може би.

Или от жегата останали без сили.

Сезонът за следобедна любов,

едва ли със септември ще отмине.

Пожар от страсти, шемет, благослов

и устни шепнещи: “Люби ме!”

И после пак и пак любов.

Тела и звуци търсещи наслада.

Потта от жегата е станала покров,

до залезът… донесъл ни прохлада.

Автор Петко Илиев

И някой ден, когато всичко свърши,

едно писмо ще ти оставя, тук. За тебе.

Ще го намериш знам, защото ще го търсиш.

Оставен във ръцете ти без време.

И някой ден, когото ме забравят

приятелите ми… но не и враговете.

Ще чуят думите, с които днес ме калят,

но няма да ме видят във нозете си.

Ех някой ден! Да още ще ги има

длъжниците ми, с дългове простени.

В очите им навярно ще е зима,

а погледите им, в страни от мене.

И някой ден, когато всичко свърши.

В едно писмо, написано до тебе.

ще разбереш Съдба, защо не се прекърших

и честно изживях си мойто време.

Автор Петко Илиев

ПЛАЧЕЩО СЪРЦЕ

Къде си, мое плачещо сърце?

С усмивка кой покоя ти открадна?

Туптиш заради нейното лице,

пленено в хубостта й безпощадна.

Горещите ти капчици печал

едва ли тя с очите си ще зърне.

Виновен зов във мен се е смълчал,

готов нечут от болка да посърне.

Не бих говорил и не бих признал

за чувството, до днес във мен горяло.

Безсмислено е образа си вял

да съзерцавам в криво огледало.

Ще ме прониже звънкият й смях.

Душата ми от смут ще потрепери.

Любов от пепел и копнеж от прах -

това съм аз. И кой ще ме намери?

Къде си, мое плачещо сърце?

Да беше чаша - щях да те излея...

Но ти си просто малко стъкълце,

дори незабелязано от нея...

Ясен Ведрин

Тома Марков

Черен P.R.

Мисли за мен, за да мислиш
за себе си. Ще мисля за теб,
за да мисля за себе си... Аз
ще мисля... Ти ще мислиш...
Нека мислим само за себе си.

………………………………………..

Обесването на Тома Марков

Ако те загубя, губя целия свят...
Ако ме загубиш, губиш само теб.

…………………………………………

Интимни защити

Отскоро аз, ти, той, тя -
предлагаме нещо много
чисто и просто на другите.
Те ни гледат така, сякаш
никога не са и мечтали...
Какво да им кажеш? Как
да се държиш? Какво
можеш да направиш?
Продължавайте да го
вършите! Има и други,
които мислят като нас...
Те държат ежедневието.

Надежда

Подари на душата си нещо,

за което отдавна жадува...

Топла ласка, вечеря на свещи,

две-три думи, които си струват.

Късче вяра, в нещо забравено,

две мечти, като ново начало,

порив дълго, дълго сподавян,

и надежда за истинско цяло.

Подари си онези копнежи,

от които косят се краката.

И пази ги, топло и нежно,

до когато вървиш по Земята...