Търсещ истини

За "духът на психологията" бих казал, че той трябва да е хуманен, а не нормативен. Да изследва възможности, а не да казва кое било добро и кое лошо. Нормативността е за вътрешната политика и педагогиката.

Съгласен съм. Бих допълнил, че животът се променя, а чувствата ни (все пак щастието се чувства) бавно и след колебание оценяват промените. Примерно интернет- той ни ощастливи с възможността за комуникации, после решихме, че води до затъпяване, така че не можем да решим веднага дали е щастие. То с нова жена не можем да решим дали сме щастливи... мине медения месец и фрас!! Така е. Нямам какво да добавя

Не е. Ако в Бутан открият някакви залежи... край!

Интересна констатация от статията на Проданов "Прави впечатление, че единствената значима корелация на скала „бъдеще” е с „минало-позитивно”, макар че детерминацията е твърде слаба". Това означава, че тези, които се фокусират върху бъдещето смятат миналото си за позитивно или тези които са с позитивно минало се фокусират върху бъдещето малко по- често. Практическата насоченост е, че ако искаме децата ни да планират и размишлават за бъдещето си, по- добре е да сме им осигурили позитивно минало. Не че някои от тези, които се фокусират върху бъдещето не са имали негативни преживявания в миналото, но тези, които са с позитивни са повече.

Във връзка със субективното възприемане на времето, смятам, че има необходимост от корекции за по- точното разбиране. След като под време разбираме продължителността на някакъв процес, то минало е, когато процесът е приключил и се е преобразувал в друг. (Енергията е променила вида си). Бъдеще е, когато се съобразяваме, очакваме или предвиждаме финала, резултата от някакъв процес, който е или не е започнал вече. Настояще са процесите, които се задействат и приключват в кратък срок, който можем да наречем сега. Прим. "Сега засадих дърво и е време да пийна едно вино на орехова сянка" Отношението към настояще, минало и бъдеще не смятам за органично, а основно като важност на накакви процеси- когато ни интересува процес и резултата от него, дали е приключил или не е започнал. Смята се, че Западното общество в по- голяма степен е насочено към бъдещето и това е разбирамо- непрекъснато се правят планове, проекти за инвестиции, постижения, надпревари.Има и някои изследвания, които отразяват личностни различия на хората, за които основно значение има бъдещето и тези, за които е настоящето.

В друг ред на мисли и от друга гледна точка разглеждат рисковото поведение когато е свързано с "времевата перспектива". Предположението е, че има хора "с диспозиция", свързана с минало, други с настояще, трети с бъдеще. Тези, при които настоящето е определящо са по- хедонистично настроени. Те са склонни към своеобразно рисково поведение- да се изкефят на момента. Рискуват с високи скорости на шофиране, наркотици, рисков секс. За съжаление и тук проличава разлятостта на термина "рисково поведение". Не става дума за рискови капиталовложения или лично участие в революционни и терористични действия, нито за рискови професии, а за търсене на хедонистични изживявания, без оглед на негативните последствия.

Д. Дамянов не е много популярен в мъжка аудитория. Трудно бива припознат. А иначе, за това, което желаят жените- дава информация. Интересна е позицията и характера на съпругата му- Н. Захариева. Не е миловидната жена, нуждаеща се от подкрепа.

Накъде отиват асоциациите ми От "овладяваме" отивам към дресиран кон. Както владеем коня, да не се стряска в битка, да се подчинява сред викове и гърмежи, така овладяваме емоциите. Авно към тях се отнасяме като към нещо водено, а не водещо. Опитомяваме ги да са послушни (както стана дума в началото- да си добър не е ли да си послушен?) Да, това е смисълът на възпитанието- да ограничаваме неполезните пориви. Някой много доброжелателен, дето не обвинява. Притчата ме насочи към начална информация за чероките в уикипедия. Те били войнствено племе и държали големи територии. Откакто станали законопослушни американци, държавата ги ограничила на територия в някои щати- в Северна Каралайна 13хил. са в резерват от 260 кв.км. За сравнение, че са добре, стига да имаха бизнес, Лихтенщайн е с площ 160кв.км. и население 38 хил. Няма нито един съвременен чероки- повод за американска гордост. Явно да храниш добрия вълк, който теоретически не е вълк, а дресиран помияр, не е личен успех. То е като да храниш котка, която не лови мишки. Може да се обобщи, че откакто хранят добрия вълк чероките доста са изпаднали. Християнската любов сравнена с християнските войни е допринесла по- малко за успеха на християнството. Мисионерите по- малко от г-н Колт. Искрено съжалявам, че е така, но факт. Серафим ще си умре като парцаливец. Амбициите и алчността властват, другите са мирни и послушни. Снощи повтаряха филма "Бронсън". Агресивният свадлив непрокопсаник с псевдоним "Чарлз Бронсън" се бие с надзирателите, антисоциален, а пък печели симпатии на жените и е 2 пъти женен в затвора. Дори психолозите го ухажват за да го променят, но той и тях насилва. Ако беше добър, нямаше да е така известен.

Разбирам подхода, но ми се струва, че не съответства на емоционалната логика. А част от психолозите смятат, че трябва да се изразяваме, да не задържаме негативните емоции, защото стават ядра за болести. Започнах темата с притча, т.е. изображение. Анализът изисква да разграничим и впоследствие да дефинираме що е то "добър човек". Моята представа е, че той е услужлив, емоционално съпричастен. Добре е да е зрял и компетентен, но и без това върви. Примери са Серафим на Йовков, Странджата на Вазов. Общо взето, това са трагични герои, добротата на които бива използвана в техен ущърб. Те не могат да се издигнат, защото винаги отстъпват. Пък за да уточним Какво е това?, редно е да уточним кое е това. Добър работник ли, т.е. в съгласие с професионалната етика; добро дете, съпруг ли, т.е. в съгласие със семейната етика; добър вярващ ли, т.е. в съгласие с етиката на неговата религия. Няма универсално добър човек. Има частно и временно добри постъпки, които при системно проявление дават право на етикета. У А. Кронин романа "Отвъд бездната"- има го в Читанка, има следния конфликт: пияница и семеен тиранин, на който допаднал затворническия хомосексуализъм е в затвора по несправедливо обвинение в убийство. Истинският убиец е преживял тежко извършеното и сега прави много добродетелни дела. Синът на затворника открива истината и казва на убиеца, че я знае. Онзи се самоубива. Кронин прави интересни романи. Общо добър ли е този, който е убил, но се е променил? Добра, справедлива постъпка ли е, когато от думите ти някой стигне до смърт? Наистина, обобщението "Добър човек", както и всяко абсолютно твърдение е овехтяло. Можем да кажем, че някой е добър в нещо (добрият майстор- палачът), в определен момент. Особено препоръчително е да не слагаме етикети "Той/ти е/си лош/добър". По- добре е да обсъждаме конкретна постъпка "Той прави добро, че заплаща кухня за бездомници". Това и при възпитаването на децата, и при оценяване на възрастните.

Жалко, че това по никой начин не прояснява какво е обратното на "не го приемай лично" и как да се постигне. Разбирам тервмина като моден фразеологизъм, който се използва, когато искаш да смекчиш, щом си засегнал някой лично. С това приключвам въпроса за обръщането и преобръщането и продължавам темата за искаме ли да сме добри. Обикновено "добротата" се определя от някаква настояща или в миналото, реална или идеална група, която е формулирала кои постъпки са добри=адекватни на ситуацията и кои не са добри= контрапродуктивни, неадекватни на ситуацията. Ако слушкаме тази референтна група, тя ще ни оценява като добри. Ако да речем, сме в една група с тези, които са все по телевизията и те ни одобряват, то и да имаме някои грешки, дори някои противопосавяния, ще запазим своето място в тази група. Виждаме ги как се уважават въпрек обратните мнения- просто са една класа на екрана. Ако сме в група на хора, които отричат авторитетите и плюят по телевизора, когато се появят все същите лица, то и да имаме някои прегрешения, да не сме идеално добри, ще си бъдем приети в тази класа. Искам да кажа, че групата е инертна система и не изхвърля лесно членовете си. Трябва много да си навредил за да те изхвърлят като не-добър. Връщам се на Комод. Развратен и прост, обаче е син на добър император, значи е "добър" за император. Ха- ха.

Даваш много хубав пример за "лично" в комуникацията. След като дадох условен, а не реален пример, всичките ти изречения в отговор са лични- 2л. ед. ч. Не става дума за "ако някой", а конкретно за "ти", т.е. аз. Защо се обръщаш към мен като към виновен? И така... как да НЕ го приема лично, след като всичко говори, че е лично? Четох наскоро Марк Аврелий, но не бих казал, че ми е настолна книга. Може би си струва да я препрочета, но както Аристотел не е направил чудо с Никомах след "Никомахова етика", така и Аврелий не е направил чудо с Комод. Имаш ли идея, след като е имал кръвта на добрия император и примера му в управлението, а е чел и съчиненията на баща си, защо Комод е станал развратно леке?

Мисля си в два варианта 1. Викам на една зад гишето, обаче това не е лично, а към институцията и бюрокрацията 2. Викам на някого, ама това не е заради неговата личност, а защото аз съм побеснял. Обаче ако някой ми вика и с това унижава моето самочувствие и го мисля дни наред, това си е лично. Да не го приема лично означава да го отклоня или към някаква система (към каквато не принадлежа) или към него. Да си кажа, че е кретен и не ми пука. Обаче колко добър ще съм ако го смятам за кретен? Колко добър ще съм ако оставя един диот да ми трови спокойствието? Защо да се правя че нищо не се е случило, защото той си е идиот, като аз страдам? Не е ли по- добре- Доброму добро да сторя, а лошия с ножа по глава? Ама не било християнско. А искаме ли да сме блажени? Измежду милиарди християни, блажените са само десетки. Добре, де, ако агресивният бандюга живее по- добре, по- богат, по- известен, с повече постижения в спорт, организиране, дори меценатство и благодеяния, то защо да съм добър? Без колебания, казвам ЕКЛЕКТИК съм. Материализъм определено, но идеалистите Платон, Хегел и дори християнските екзистенциалисти имат добри идеи. Познавам християнството, но го намирам за вехто. Толерантен атеист. Нямам твърда идея за добротата, възразявам срещу Кантовия морален императив. Спазвам нормите на Наказателния кодекс и писаното право. Търся истината за доброто Как е при теб?

Деградация. Едни се отказват, други- не. Приелите "идеологията Идиота" карат по лесното- без ценности.

Първо границите са по подразбиране. Предполага се, че другите ги уважават по правило. Второ, не винаги границите са осъзнавани и е трудно да бъдат изказани. Трето, иамаме някаква търпимост към създадени неудобства, защото можем да се адаптираме или не може да се сметне доброто от приятелството и малките неудобства. Така става, че търпим, търпим, пък стръскаме глава. Как така да не го приемам лично. А как? Много ми е интересно, развий, моля.

Това не е литературна критика, а размисли защо повече жените харесват лириката на Дамян Дамянов. Моят отговор е, защото това са изповеди на човак нуждаещ се от помощ и грижа, а това значи от любов. Мъжете имат чувство, че се справят и сами и гриажта към тях е поет дълг, а не любов. Лирическият герой на Дамян Дамянов иска любов- живот. Тази, която казва, че го обича трябва да му отдаде живота си, не по- малко. Другото са грошове и милосърдие с нищожен дар: "Любовта е живот, щедрост, свят, добрина. Не паничка за дребни грошове. Нито дар милосърден с най-нищожна цена." Той е максималист и не приема по- малко за истинска любов. Която опитва с по- малко, трябва да се примири, че е направила нещо обидно, оскърбително. Пренесено върху мъжката аудитория това е малко нежелано положение. Другият, жената получава благодарност съобразно това, което дава "Мяра според мяра". Максимализмът е непостижимо краен. Женската аудитория е по- крайна и е напълно съгласна с героя на Дамянов. Ако ще е, да е! Нужна им е, желаят всеотдайност и нищо по- малко. По- малкото обижда и наранява. Ако съм се изказал разбираемо, това би трябвало да поясни защо повечето от поклонниците на Дамянов са жени.

Добре дошла сте в темата Смятам, че съвестта се придобива, интериоризира. Първоначално правилата й са навън- у родители, учители, свещеници, началници. После се усвояват и стават част от мен. Съгласен съм, че човек иска да е приет и харесван, да му е приятно, животът му да е лесен и приятен, но дали това е доброта? Сещам се за Брехт- Добрия човек от Съчуан. Като си добър ти се качват на главата, а като ги свалиш от там те наричат лош. Добър към себе си или добър към другите? Обичай другите както себе си или обичай себе си колкото другите? Да си добър значи ли само да си послушен и безконфликтен?

Съгласен.

От метафората за глава и опашка, ми дойде на ум, че под опашката намирисва, но този който си го влачи, той си го търпи. Леле, като вляза в зоопарка в закритата менажерия- как смърдят царете на животните... Така че, да се утешаваме, че опашката изостава от главата. Каква радост за сетивата! Никакво чакане. Никакво теглене. Напред!- тя ще дойде.

От една страна Геният е личност, която създава нещо изключително и неповторимо, оставяйки дълбока и трайна следа в дадена област. Възможно е да развива до значителен връх вече съществуващи идеи или да създава нови парадигми, които преобръщат разбирането и възможностите на човечеството. Геният мисли и възприема света по начин, който за останалите изглежда непостижим. От друга страна Геният е най-високото ниво на интелектуално или творческо функциониране на индивида, което се проявява в изключителни постижения с дългосрочни последици в много области. У И. Кант геният е изключителна степен на таланта. Друга гледна точка е, че гениалността отношение на възвеличаване от страна на някакъв социум. Така то се влияе от социалните процеси, мода и мнозина, смятани за гении, биват развенчани или биват приети от някакъв кръг и отхвърлени от друг. При голяма, силна, млада общност, която определя ред и оценки, нейното мнение се налага. При замяната й с друга, новата дава нови определения. За англичаните Милтън е гений, в български превод е доста скучен. Британската империя в онзи момент е носела културата и определяла кое какво е. Впоследствие френската култура се налага и Балзак бива определен като по- значим гений от Дикенс. Гениалността се проявява в някаква област и за някакво време. Така че не става дума за всеобщ гений- божество, а за проява, ограничена по приложение и време. Нютон в няколко години прави своите открития и после- не. Избран е в парламента, но там няма никакви идеи. Моисей е политически гений за евреите, но е с локален принос, който не повлиява на съседните цивилизации. Гениалността не е вродена, а е съчетание от способности, труд и обстоятелства. Гении са Нютон, Леонардо, Шекспир, Данте, Бах, Бетовен. Не мога да обясня защо не са гении Галилей, Де Вега, Веласкес, Берлиоз. Ето характеристики, които го отличават Шекспир като гений, а не талант: 1. Преобразяване на езика - Въвежда огромен брой нови думи и изрази в английския език, които се използват и до днес. - Разширява възможностите на английската реч чрез изключително гъвкаво боравене със синтаксис и образност. - Творчески използва метафори, игри на думи и ритъм по начин, който никой преди него не е правил. 2. Универсалност на темите - Докосва се до най-дълбоките човешки преживявания – любов, предателство, амбиция, власт, смърт. - Създава персонажи и конфликти, които остават актуални във всички епохи. - Героите му не са еднопластови – те притежават вътрешни противоречия и психологическа сложност, характерна за реални хора. 3. Многопластовост на текстовете - Пиесите му могат да се четат и разбират на различни нива – от чисто развлекателно до дълбоко философско. - Той съчетава трагично и комично в едно, преобръщайки класическите драматургични канони. - Често едновременно изследва политически, морални и екзистенциални въпроси в една и съща пиеса. 4. Драматургична революция - Разчупва традиционните театрални форми, смесвайки жанрове (например трагикомедия). - Въвежда по-естествени, разговорни диалози, което прави пиесите му по-реалистични. - Използва вътрешни монолози, които дават на публиката прозорец към мислите на героите. 5. Влияние върху бъдещите поколения - Никой драматург не е имал толкова дълготрайно влияние върху световния театър и литература. - Неговите пиеси продължават да се поставят и адаптират в най-различни култури и епохи. - Философи, писатели и режисьори продължават да черпят вдъхновение от неговите творби. Преосмисля самата природа на театъра и езика. Създава нови възможности за изразяване, които другите дори не са могли да си представят. Защо Едгар По не е гений, след като полага основите на криминалния жанр (От ИИ. не съм съвсем съгласен) 1. Новаторството ≠ Гениалност - По е първият, който формулира правилата на детективския разказ (Убийствата на улица Морг), но самият акт на създаване на жанр не е равносилен на гениалност. - Ако критериите за гений включват „първи в дадено нещо“, тогава много пионери в различни сфери трябва да се смятат за гении, дори ако творбите им нямат универсалната дълбочина и въздействие. 2. Липса на фундаментално преобръщане на литературата - По разширява възможностите на литературата, но не преобръща коренно самото ѝ функциониране. - Криминалният жанр е специфична ниша, а не трансформиращ феномен като влиянието на Шекспир върху езика и драматургията. 3. Ограничено въздействие в момента на създаване - По приживе не е оказал дълбоко влияние върху литературната сцена – истинското му признание идва след смъртта му. - За разлика от Данте или Шекспир, които оформят цели култури, влиянието на По върху литературата става значимо ретроспективно. Талантлив новатор, но не гений? - По, безспорно е талантлив и оригинален писател с дълбока поетична дарба, но не създава универсален език на мислене, който да промени литературния свят по мащабен начин. Критичен въпрос: ако не беше той, дали някой друг нямаше да въведе криминалния жанр? Вероятно да – което подсказва, че приносът му е по-скоро резултат от интелектуална иновация, а не от гениално прозрение, което няма аналог. Така възниква идеята за гений като за човек, който повлиява, променя съществуващата посока на някакво обществено явление. Ако оприличим естественото развитие на някакъв процес (било то наука, политика, изкуство, литература) с графика на функция, то този човек, изменя обичайния и очакван ход на тази графика и определя важна точка. Може да е максимум, но и инфлексия- някакво преобръщане. Неговата енергия или обществената енергия отключена от него са толкова значими, че явлението се променя. Той може да не внася енергия, а да е катализатор, но ако това определение му бъде дадено, то ще се загуби особеният ореол. Военни и политически гении като Александър, Чингис хан, Наполеон не бих казал, че са катализатори, те организационно повлияват за съдбата на народа си и много други народи.

Като гледащ отстрани, не мога да си представя как спирам някой, дето се надува е прави на важен. Доверявам се, че щом е така настойчив да напредва, значи има нещо предвид. Знам ли?! По принцип тези са друга категория- нямам досег с тях.

Имам идея да разгледам що е то и по какво се различава от другите степени. Напоследък наричат "гений" някои, които са просто "добри", а се случва и обратното. Твърде разлят термин.

Интересна позиция. Лично аз не харесвам тъпаци със самочувствие, защото правят големи злини. По- големи отколкото добрини би направил умник без самочувствие.

От участието на опашкарите се потвърждава, "Главата не чака опашката". Все някога ще стигнат. Благодаря за потвърждение на основното в темата с примери.

Знаеш ли как завършва Нарцис? Удавя се. Сам. Пък аз продължавам да кривулича и да търся вълшебното цвете, дето прави добри чудеса.

Подобно отношение като че ли е отразено в анонса на темата- там за нарцистичния спектър и пр. Виж и можем да поспорим дали е така. И това е спорно, може би авторът мисли така, може би- не. Не го е заявил поне.