Не знам кой какво е видял, сънувал или мечтал, но когато си отворих очите видях доктори. Питаха ме нищо. Отново нищо, не знам колко време, пак доктори. Отново нищо, изведнъж звук от линейка, пътувахме.

Не знам кой какво е видял, сънувал или мечтал, но когато си отворих очите видях доктори.

Питаха ме нищо.

Отново нищо, не знам колко време, пак доктори.

Отново нищо, изведнъж звук от линейка, пътувахме.

може би греша а може и да не греша.ти може да хвърлиш известна светлина като отговориш на въпроса.

вярваш ли в Бог?

може би,невярващите не отиват там където отиват вярващите.

нали не всички ще се спасим!

може би,невярващите не отиват там където отиват вярващите.

нали не всички ще се спасим!

То спасението зависи само и единствено от нас, и от нашата воля.

Бог не ни задължава в нищо и с нищо.

Няколко месеца след погребението на Учителя си-Шри Юктешвар, Парамаханса Йогананда имал вълнуваща среща с възкръсналия си Гуру в стаята си на хотел "Регент" в Бомбай на 19 Юни 1936г.

В няколкочасовия им разговор, Шри Юктешвар отговорил на всички въпроси на любимия си ученик, разкривайки истините за живота, смъртта, кармата и желанията, пътя и освобождаването на душата от преражданията ("до сливането й с окена на Духа") - във физическия, астралния и каузалния светове..

Йоганада предава голяма част от този разговор в книгата си "Автобиография на един йогин" в глава 43 "Възкресението на Шри Юктешвар".

Извадки от тази глава на ценната книга:

"..

-Но това вие ли сте, Учителю, същият Лъв Божий? Същото ли тяло носите като онова,което погребах под жестоките пясъци на Пури?

-Да, дете мое, аз съм същият. Това е тяло от плът и кръв. Макар че аз го виждам като етерно, за твоето зрение то е физическо. От космическите атоми аз създадох напълно ново тяло, точно като онова тяло-космически сън, което ти положи под пясъците-сън на Пури в твоя свят-сън. Аз наистина възкръснах -не на земята, но на една астрална планета. Нейните жители съответстват по-добре от земните на високите ми критерии. Именно там ти и възвишените люде,които обичаш, ще дойдете някой ден, за да бъдете с мене..

..Чел си в Свещените писания, продължи Учителят, че Бог е затворил душата на човека последователно в три тела - идеята, или финокаузалното тяло; финото астрално тяло, седалище на умствената и емоционалната природи на човека; и грубото физическо тяло. На земята човек е снабден с физически сетива. Астралното същество действа със свое съзнание и чувства и с тяло, направено от жизнетрони. Съществата с финокаузални тела пребивават в блаженото царство на идеите. Аз трябва да работя с онези астрални същества, които се подготвят да влязат в причинния свят...

.. Освободеното от земята астрално същество се среща с множество роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, придобити по време на различни превъплъщения на земята, когато те се появат от време на време в различни части на астралните области. Поради това тоизпада в недоумение, не можейки да разбере кого да обича по-специално, и по такъв начин се научава да дарява божествена и еднаква любов на всички, защото всички в еднаква степен са деца и индивидуализирани прояви на Бога. ..

... При физическата смърт, съществото престава да осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астралния свят....

.. Силата на неосъществените желания е коренът на всяко човешко робство..

.. Душата, бидейки невидима по природа, може да бъде различена единствено по присъствието на нейното тяло или тела. Простото наличие на тяло означава, че съществуването му е станало възможно поради неосъществени желания.."

Христо Мутафчиев: Видях тунела и светлината

14 април 2011 г. На премиерата на хитовия сериал "Под прикритие" Христо Мутафчиев демонстнрира не само здраво тяло, но и здрав дух.

Христо Мутафчиев, който беше повален от тежък инсулт през октомври 2010 г., вече е добре – напук на всичко! Работи усилено и се изявява не само като актьор, но и като писател - съвсем скоро от печат предстои да излезе книгата му „Да бъдеш Христо Мутафчиев”. А ето и част от неговата изключително искрена изповед в аванс. Единствено пред „ШОУ”.

- Как сте, как се чувствате?

- Добре съм. Продължавам да ходя на рехабилитации, на масажи... Нали знаеш, има една такава песен, в която се пее: „Всеки ден ще е така до победата” (усмихва се).

- Всеки е чувал тази песен, но аз се сещам за две съдбовни думи, които изричате в сериала „Под прикритие”, но които, мисля си, се отнасят със същата тежест и за реалния ви живот: „Върнах се!” Откъде се върнахте, г-н Мутафчиев?

- Да, да, аз наистина се върнах. И ако трябва да бъда докрай искрен, както сме започнали този разговор, ще ти кажа, че всъщност никога не съм си отивал. Просто бях в командировка... известно време.

- Какво става с книгата, която преди време бяхте обявили, че ще пишете? Книга, в която описвате болестта си, вероятно и себе си – преди и след нея...

- Аз вече я написах! На 10- този месец излиза от печат. А на 14 октомври ще й бъде промоцията. Книгата се казва „Да бъдеш Христо Мутафчиев” и проследява моят път през последните три месеца, в които бях в реанимация.

- Казвате „докато бях в реанимация” – а помните ли нещо от тези моменти в болницата? Какво мина през съзнанието ви? Има хора, които след като са минали през ситуация, аналогична на вашата, нерядко споделят странни неща – че са били за кратко в бял тунел с много светлина към изхода...

- Абсолютно вярно е това и аз не само, че го помня, но съм го и описал подробно в книгата си. А всъщност нещото, на което обръщам най-много внимание е – как в целия този престой, в едно такова неадекватно за човека състояние, всичко, което преминава през него, е изпълнено с пропадания, с възходи, със събития, които касаят единствено неговият дух. Този път е уникален! И аз през цялото време в книгата си говоря именно за него – за пътя, който човек трябва да може да извърви, за да може да излезе на четвъртия месец от болницата и да отиде на работа, както аз в момента съм.

- Означава ли това, че сега имате много по-силен дух, отколкото преди? Животът не ни ли калява именно хвърляйки в лицата ни трудни, дори наглед невъзможни, дори фатални ситуации, в момент, когато сме най-уязвими да ги посрещнем?!

- Определено е така! Ако не ми се беше случило това, никога нямаше да разбера дали имам силен дух или не.

Едва сега мога да кажа, че съм силен!

БЛИЦ

haidukpikaso -Не знам,защо вярваш на абсолютно всичко,което прочетеш в интернет?Прочети Библията (в оригинал-Стар и Нов завет) и тогава говори,какво има след смъртта и т.н.

haidukpikaso -Не знам,защо вярваш на абсолютно всичко,което прочетеш в интернет?Прочети Библията (в оригинал-Стар и Нов завет) и тогава говори,какво има след смъртта и т.н.

хаха, и защо ми е да чета - аз го знам

хаха, и защо ми е да чета - аз го знам

Мисля че нищо не знаеш.....Ама айде да не спорим 2 часа ще взема да си замълча.

Мисля че нищо не знаеш.....Ама айде да не спорим 2 часа ще взема да си замълча.

мда, то затова бил празен гроба на Исус

Бил съм в клинична смърт за 2 минути и нещо. Няма тунели, няма светлина, няма ангели по маратонки, няма ги златните двери на рая, нищо няма. Има страх, като те приведат в годно за живот състояние и ти обяснят, че за 2 минути си бил мъртъв. Ако си келеш, това няма да промени нищо в живота ти (като при мене), ако си ненормално запален по окултистки мистификации и тем подобие глупости.. ше бъдеш белязан за цял живот едва ли не. Тъпа работа..

Тъпа работа..

Тъпото е да не знаеш от къде си и къде пак ще се върнеш.

Изконното желание на човека да повярва в нещо свише. Разбира се нищо против нямам, това си е ваше право. Аз просто ви се подигравам открито, това си е мое право.

Аз също.

Не знам защо, ама пак се зачетох из тая тема, и освен другите глупости, една друга по-голяма глупост ми се наби в очите!

Та да питам с простия си акъл и некой по-умен да ми го обЯсни :

Най-странното е, че дори слепи по рождение хора виждат ярка светлина в момент на клинична смърт.........

sanovnik.bg

Та въпроса ми е: Откъде и как, аджеба, слепия по рождение, знае какво е ярка светлина

Та въпроса ми е: Откъде и как, аджеба, слепия по рождение, знае какво е ярка светлина

Това, че в този си живот е сляп, не означава че в предишния е бил.

Душата помни.

Не знам защо, ама пак се зачетох из тая тема, и освен другите глупости, една друга по-голяма глупост ми се наби в очите!

Та да питам с простия си акъл и некой по-умен да ми го обЯсни :

Та въпроса ми е: Откъде и как, аджеба, слепия по рождение, знае какво е ярка светлина

А още по-голяма глупост, как това е достигнало до нас.

Дуки, мерси за отговора, не се бях сетил Ако имам други въпроси, пак ще питам

Актьорът Светослав Пеев за своите преживявания със "смъртта"

от 36 мин

http://play.novatv.bg/program/chereshkatanatortata

Актьорът Светослав Пеев за своите преживявания със "смъртта" от 36 мин http://play.novatv.b...shkatanatortata

Нещо линка е неточен. Според мен е този : http://play.novatv.b...?autostart=true

Камелия Тодорова споделя, че вярва в преражданията. Андрей Арнаудов (домакинът) също е на мнение, че съществуват минали животи. Той е убеден, че е бил италианец, а блондинката пък счита, че е била англичанка.

Най-запален противник на тези теории се оказва ВМРО активиста Ангел Джамбазки. Според него - няма живот след смъртта. Актьорът Славчо Пеев разказва за неговите преживявания, когато е бил в кома на два пъти.

Хвърлете едно око и на случката с Калоян Дончев (34 г) от Плевен.

пп. Налага се да се коригирам. Невероятно но факт. Вчера линка на haidukpikaso отваряше предаването от 19 април, а днес от 13 март. Учудващо как се е получило?

Редактирано 20 април 201214 г. от agr (преглед на промените)

Онази нощ, в която си е тръгнал, в стаята все едно влезе вятър, а беше затворен прозореца.

Писаната спеше и тя до мен и се събуди и започна да гледа над леглото.

Знаех че е някой преминал отвъд у Дома, но само животните могат да ги виждат.

Сега знам че е бил Митко, дошъл е да ми каже Довиждане, Бени, пак ще се видим, не тъжи

Ще ни липсваш

http://www.kaldata.com/forums/topic/194167-%d0%bf%d0%be%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%b8-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80-hanibal-lektar/

Без да взимам отношение по темата за смъртта...

Не знам защо, ама пак се зачетох из тая тема, и освен другите глупости, една друга по-голяма глупост ми се наби в очите!

Та да питам с простия си акъл и некой по-умен да ми го обЯсни :

Та въпроса ми е: Откъде и как, аджеба, слепия по рождение, знае какво е ярка светлина

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=L3AgO6H0H98

Е как да не знае слепия какво е светлина - да не би за първи път да е тук

Ми както искате ги наричайте нещата, факт е че ги има.

Митака (Hanibal_Lektar) си отиде от магия.

Неврохирург изпада в кома, пътува до рая за 7 дни

Ибън Алекзандър, известен неврохирург от Харвард, винаги е смятал за плод на фантазията разказите на хора, преживели срещи със смъртта сред сияйна светлина и омайваща музика. Докато един ден ученият сам не изпада в кома, а неговото съзнание се отправя на дълго пътешествие.

Историята на 58-годишния американски мозъчен специалист, разказана от самия него, предизвика истинска сензация. Д-р Алекзандър сподели преживяванията си на няколко пъти в “Нюзуик”, за него съобщиха водещи световни издания. Книгата му “Доказателство за рая”, излязла неотдавна, предизвика огромен интерес сред читателите, но и остра критика в научните среди.

Около 5 ч сутринта на 10 ноември 2008 г. се събудих с ранните сиптоми на това, което по-късно се оказа изключително тежка форма на бактериален менингит, споделя Ибън Алекзандър. През следващите няколко часа цялата ми мозъчна кора престана да функционира.

Частта от мозъка, която отговаря за всички висши неврологични функции, остана в тъмнина, както се случи с Ню Йорк по време на урагана Санди.

Отраснал съм в среда на учени, син съм на неврохирург, признава той: “Последвах примера на баща ми и завърших неврохирургия, преподавам в Харвард и други университети. Разбирам какво се случва с мозъка, когато хора казват, че са били близо до смъртта. Винаги съм смятал, че има добри научни обяснения за пътуванията на душата извън тялото, описани от хора, които едва са избегнали смъртта.”

Във въпросния ден лекарите от болницата “Дженерал” в Линчбърг, Вирджиния, където по-рано и Алекзандър е работил като неврохирург, установяват, че по някакъв начин той е бил поразен от много рядък вирусен менингит, който по принцип атакува новородените бебета. Е-коли бактерии проникнали в цереброспиналната течност и на практика изяждали мозъка му.

“Когато сутринта отидох в спешното отделение, шансовете ми да оцелея в нещо повече от вегетативно състояние бяха вече малки. Скоро те паднаха близо до нулата.

В продължение на 7 дни лежах в дълбока кома, тялото ми бе безжизнено, а висшите мозъчни функции - офлайн.”

В подобно състояние заради медикаментите, които се вкарват на пациента, е невъзможно той да има какъвто и да е мисловен процес, а всякакви усещания, включително халюцинации са изключени, твърдят специалистите.

И когато д-р Алекзандър потъва в мрак, отгоре се спуска нещо, “което не е студено, мъртво или тъмно, а точно обратното”. Изпадналият в кома учен е обгърнат от светлина с цвят на бяло злато. Мракът се разпръсва и изчезва. Долавя музика - “най-прекрасната, която съм слушал”. По лъчите светлина се въздига в най-непознатия и най-прекрасен свят, който е виждал.

Над облаците - пухкави, меки и розовобели - той среща в небето “прозрачни, ефирни същества”. След себе си те оставят дълги следи.

През по-голямата част от пътуването го придружава приказно създание.

Д-р Алекзандър го описва така: “Една жена. Тя е млада, спомням си я в пълни подробности. Тя имаше високи скули и дълбоки сини очи. Златистокафяви къдрици бяха като рамка на красивото й лице. Когато я видях за първи път, се движехме заедно по повърхност със сложни шарки, в която след миг разпознах крило на пеперуда. В действителност навсякъде около нас имаше милиони пеперуди. Те размахваха крила край нас, потапяха се в някаква гора и отново се връщаха.”

Когато жената погледне д-р Алекзандър, той чувства, че ако се взре в очите й в продължение на 5 секунди, тя ще научи целия му живот до най-малката подробност: “Не беше романтичен поглед, не беше и поглед на приятелство. Този поглед беше по някакъв начин над тези неща, отвъд всички представи за любовта, които имаме на Земята. Това бе нещо по-висше.”

“Не бива да се страхуваш - му казала жената. - Нищо не можеш да направиш грешно. Винаги ще си обичан и ценен.”

След тези думи той почувствал огромен прилив на облекчение. Сякаш току-що получил правилата на игра, която играел през целия си живот, без да я разбира. “Ще ти покажа много неща тук”, казала отново жената. Не използвала точно тези думи, но това било значението им.

“В крайна сметка ще се върнеш обратно.”

Тогава той имал само един въпрос: “Обратно къде?”

Жената го води през някакво пространство, което Алекзандър не знае как да опише. Озовава се в някаква огромна празнота, напълно тъмно и безкрайни място, което същевременно прелива от светлина. Светлина, която идва от някакво блестящо кълбо близо до него. Усеща, че това кълбо е “преводач” между него и огромното пространство наоколо.

По-късно, когато вече се е събудил от комата, д-р Алекзандър попада на стих на поет от ХVII в., който му дава отговор. Тъмнината, изпълнена цялата с ярката светлина, всъщност е всепрощаващият Бог.

На седмия ден от комата лекарите се готвят да прекратят медикаментите, които се борят с бактериите в мозъка му. За лекуващия лекар Скот Уейд пациентът е “97 процента мъртъв”.

Тогава в болничната стая влизат съпругата му и двете им момчета, по онова време на 10 и 19 г. Малкият се хвърля на леглото, прегръща и милва безжизнения си татко. “Отново ще бъдеш здрав, отново ще бъдеш здрав”, мълви момчето. И Алекзандър отваря очи. Когато махат дихателната тръба той прошепва: “Благодаря.”

Лекарите са изумени. Очаквали са в най-добрия случай колегата им да преживее коварното заболяване, но да остане на практика инвалид.

Известно време след това Ибън Алекзандър преживява още нещо, което го връща към 7-дневното пътешествие. Когато бил бебе, непълнолетната му майка го дала за осиновяване. Сега за първи път получил снимка на своя биологична сестра, която починала, преди двамата да имат възможност да се запознаят.

Като погледнал снимката, ученият онемял: сестра му била абсолютно копие на приказното момиче от пътешествието.

Д-р Алекзандър признава, че до комата е бил вярващ християнин само по Коледа и Великден, когато ходел на църква. Като учен той винаги следвал принципите на рационалния ум. Посланието за безусловна любов, което получил при пътешествието си, обаче променило всичко. Това според него не противоречи на науката.

“Опитът ми показа, че смъртта на тялото и на мозъка не означава край на съзнанието”, пише той в новата си книга “Доказателство за рая”.

Чудеса явно са възможни. Пълното оздравяване на пациент от смъртоносна инфекция, която според теорията в най-добрия случай може да остави човек жив, но с дълбоки мозъчни травми, е медицинско доказателство за това. За Ибън Алекзандър реални са и ангелските създания, и раят.

24chasa

 

Големият български актьор Георги Калоянчев, който ни напусна на 87-годишна възраст, още преди една година каза, че вече му е време да си тръгва от този свят.

 

"Вече ми е време. Колко по-млади хора от мен си отидоха. Идва и моят ред. Вече имах среща със смъртта. Стана ми зле и докато лекарите ме свестят, видях пътя към оня свят - тунел и светлина в дъното".

 

Това заяви Калата в предаването "Опасно близо", тогава и през сълзи призна, че е станал много плачлив.

 

http://www.blitz.bg/news/article/171505

"Видях рая! Спокойно е, тихо и светло, няма страх" -

споделил на лекарите Тодор Колев, когато го приеха във ВМА в началото на януари.

 

 

http://www.blitz.bg/news/article/181008

 

Вече си там