преди 11 минути, Alex&Vanko^ написа:

Бог ще те чака ти да вземеш решение???
Коя си ти?

Той те е наказал достатъчно и едва ли иска да го споменаваш!

аре у лево изчезвай

преди 10 минути, Alex&Vanko^ написа:

Виждаш ли каква си? Обречена си!! Лъжливи сънища ти пращат!! След тази случка не си се променила, не си смирена!!!

Моли се за душата си!

що не идеш при баща си да те научи на малко обноски а или и той като тебе същия

преди 24 минути, Alex&Vanko^ написа:

Бог ще те чака ти да вземеш решение???
Коя си ти?

Той те е наказал достатъчно и едва ли иска да го споменаваш!

ЕТО ЗАРАДИ НАГЛОСТТА ТИ С КОЯТО ОБИЖДАШ ХОРАТА НЕ ИСКАМ ДА ПОЛЗВАМ ТОЗИ ФОРУМ! Наистина трябва да се съжаляваш за тези думи. НЕ искам да вземам страна, но с това прекали, дори надмина себе си по глупост! 

преди 11 минути, Alex&Vanko^ написа:

Аз обяснявам за Бог! Какво съм направил и какви обноски? Това е Истината!

Къде видя обидна дума?

Хайдука обижда!!!!!

Моля ти се, престани! Кой бил наказан от Бог - знаеш ли колко жалко звучи това след като знаеш какво е преживяла. НЕ си ти, пикльо малък, оня, който ще казва дали Бог е наказал достатъчно някого - приеми го като директна обида определението ми "пикльо малък", защото НЕ си нищо повече от това! 

Просто това беше най-жалкият ти коментар, който бях чел до сега от теб. Докато някой не вземе мерки срещу наглото ти поведение, не мисля повече да ползвам форума, който съсипваш с обидите си.

ЛЕКА НОЩ!

на 7.12.2005 14:56:58, haidukpikaso написа:

Преживях смъртта-а всъщност такава няма. Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на други. И искам заедно да продължим,да си помогнем. Защото вече нищо не е същото. Защото никой не ти вярва,когато му разкажеш-за Бог,за Вратата и Светлата пътека.И затова как си видял Дома... И как повечето хора ще ни мислят за луди. Животът вече е друг,нов.Все едно си се родил пак. ...Изведнъж всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам тялото си-просто го нямах. Започна да се върти лента. Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този филм беше живота ми-до тук. После се отвори Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина. И тогава дойде Бог и ме попита дали искам да се прибера у Дома.Или искам още да остана тук. Бог ми даваше за първи път правото да избирам. Просто стоеше и чакаше моя отговор.Вратата беше отворена.Не знаех какво да му отговоря.Защото нищо не ме задържаше тук,освен близките ми. Казах му че искам да остана,а самата аз не знаех защо. Можех да се прибера.Там у Дома.Беше Светла пътека и ме чакаше-да ме отведе. Това се случи с мен тази нощ-07.12.2005 После дойде и отговора-защо останах. Сега вече го знам. Останах защото искам да помагам на хората като мен,искам да си помагаме взаимно,искам да кажа че няма смърт,че има Бог. И искам да напиша книга за нас-различните-някой ден. Нали започвам отново да живея... А ако някой не желае да споделя тук,нека ми пише: [email protected] Ще помоля също така и за подкрепата на администраторите и модераторите в Калдата-да бъде изтрит всеки пост,а то сигурно ще има много такива,в който ни смятат за луди и т.н. Не сме. Само че вече не сме същите. Защото бяхме за малко Там. При Бог. Върнахме се. И само затова трябва да ни уважавате. Защото сме се осмелили да останем. Отново. А това не може всеки.

Никой не може да ти се подиграва за подобно нещо. И на други хора се е случвало същото преживяване или подобно на него. Сега дали това е БОГ, твоята душа или твоя първоизточник това е друга тема и няма да я коментирам. Аз мога да ти кажа защо си избрала да останеш тук. Имаш все още път, който трябва да извървиш и неща, които трябва да научиш.

Извини ме ако говоря така направо, но понякога преглеждам твои теми. В теб има много болка и мъка. Вероятно и затова оставаш тук. Целта е да простиш, да се доближиш до Бог и да разбереш защо си дошла на този свят.

преди 11 часа, sisone22 написа:

ЕТО ЗАРАДИ НАГЛОСТТА ТИ С КОЯТО ОБИЖДАШ ХОРАТА НЕ ИСКАМ ДА ПОЛЗВАМ ТОЗИ ФОРУМ! Наистина трябва да се съжаляваш за тези думи. НЕ искам да вземам страна, но с това прекали, дори надмина себе си по глупост! 

Не искаш да вземаш страна, но ето, че вземаш.

Форумът е като живота. Но… Трябва ли всеки един от нас да си направи харакири в момента, в който осъзнае глупостта си или има и други варианти?

Трябва ли да се отречем от живота, защото глупостта неизменно ни съпровожда като тъмна сянка?…

Можем ли да променим някого, ако той самият не вижда необходимост от такава промяна?… И ако искаме промяна, защо я търсим? За да ни бъде комфотно и удобно на нас, да се уеднаквим в такава степен, че и по пръстовите отпечатъци да не могат да ни разпознаят?

Не се заяждам в случая, не ме разбирай погрешно, просто въпроси някакви.

преди 12 минути, Alex&Vanko^ написа:

Приемам го да,защото не се вживявам тук и не отдавам значение! Докато се връзвате на детски акъл вие тук големи хора!!!

Бе това да те е шубе от живота си е голям страх. 

Аз не знам друг начин за пълноценно живеене, без човек да се вживява и да отдава значение? Боже, каква дефиниция имало за "голям" човек…

Много интересна тема - разни хора дето преживелисмъртта и пост-разсъждения .....

Аз всъщност не разбрах: Някой преживял ли е смъртта от тук пишещите?

преди 10 минути, dr.dechev написа:

Много интересна тема - разни хора дето преживелисмъртта и пост-разсъждения .....

Аз всъщност не разбрах: Някой преживял ли е смъртта от тук пишещите?

По скоро темата е за вицове смях на корем.

Чета и се успокоявам!

преди 30 минути, BMW Маниак написа:

Чета и се успокоявам!

Успокояваш се, че ще умреш ли? Или че още си жив?

Столичанин пет пъти се връща от отвъдното

Четири пъти Цветомир изпада в клинична смърт в четвъртък заради остър инфаркт. Но и четирите пъти се връща от пътя си към отвъдното. 10 години по-рано пак мониторът в реанимацията на ВМА показва същата права линия, т.е., че мъжът си отива от нашия свят. Но лекарите го спасяват.Днес Цветомир живее шести живот - точно като по филмите. Само че за него и екипа на Военната болница преживяното е 100% реалност, изключителен шок и борба, пише "Труд".

„Преди 10 години, когато за първи път съм изпаднал в клинична смърт, видях смъртта и белия тунел. Да, наистина го видях, и то неведнъж - на път за ВМА и в шоковата й зала. А вчера (б.р. - в четвъртък) сякаш започнах да летя. Изпаднах в безтегловност, но в същото време разбирах, че си отивам завинаги.“
Така започна изповедта си 44-годишният Цветомир Георгиев от София. „Помня, че лекарите ми направиха електрошок. Усещането е, сякаш те бият. Докторът ми каза - “не заспивай“, но аз не можех да се противопоставя на залялата ме лекота. После сякаш започнах да се разпадам и аха да заспя. Тялото ми стана много слабо, но успях да хвана ръката на доктора.“

„Точно така беше, изключително драматично“, потвърди инвазивният кардиолог от ВМА д-р Николай Илиев, поставил стент на покосения от инфаркт мъж. А в живота Цветомир е щастлив баща на 19-годишна дъщеря и с успешен бизнес.

„Случаят на пациента е много рядък. В практиката си съм се сблъсквал само с още един подобен“, каза пред „Труд“ ген.-майор Николай Петров, началник на ВМА. И наистина, всичко около Цветомир е като невероятна история.

Късно в четвъртък проф. Петров влиза в реанимацията, която дълги години оглавяваше, за да види болните. „Знаех, че в първа зала лежи мъж с коронарография и поставен стент след остър миокарден инфаркт, тъй като във ВМА вече шести месец работи отделение по инвазивна кардиология“, обясни ген.-майорът. Той отишъл до Цветомир и тъй като мъжът бил от малкото пациенти в реанимацията, които са в съзнание, го поздравил. „Винаги обменям по няколко думи с болните, тъй като това им дава кураж. Мъжът ми каза „здравей, докторе“. Попитах го дали се познаваме, а той отвърна, че не може да съм го забравил - преди 10 години бил пристигнал в реанимацията на ВМА с разкъсан черен и бял дроб. Добави как се казва, но аз все още не можех да си спомня за него“, заразказва генералът. Пациентът добавил, че тогава преживял опит за убийство, защото бил намушкан с хладно оръжие на няколко места.

„Отново му казах, че не го помня, а той отвърна: „Как не помните, та, вие ми спасихте живота?!“, изрече проф. Петров. Тогава лекарят замлъкнал, защото подобна благодарност няма цена. А когато се насочва към другите зали, професорът научава, че пациентът буквално се е върнал от оня свят.

„В четвъртък бях в „Дианабад“, когато започна да ме пробожда силна болка в гърдите, цялата ми ръка изтръпна, най-напред ми стана топло, а после студено. Тъй като имам доверие единствено на ВМА, приятелите ми за пореден път ме доведоха тук“, каза Цветомир.
Лекарите веднага го приемат в шокова зала, а там три пъти на монитора се изправя линията му на живот. „Той изпада в клинична смърт, защото сърцето спира да работи, а с него и циркулацията на кръв в организма (това е т.нар. асистолия). Но и трите пъти колегите го извеждат от нея. Въвеждат го в ангиографската зала, където мъжът за 4-ти път изпада в клинична смърт. И пак е върнат към живот“, изброи ген.-майор Петров. За щастие фаталните периоди не са били продължителни и затова Цветомир се възстановява.

„Другият такъв случай, с който съм се сблъсквал, бе преди много години. Тогава бях дежурен, когато пациент от четвърта зала изправи чертата на монитора и той започна да свири. В рамките на седмица изпадаше в клинична смърт, а ние го извеждахме от нея. В един от тези моменти мъжът ми каза: „Д-р Петров, няма нужда от помощ. Аз виждам баща ми. Татко, чакай ме, идвам.“ И пациентът издъхна“, разказа генералът.

Днес Цветомир се чувства много добре. Казва, че е прекалено темпераментен и много се пали, но след случилото се със сигурност ще живее на по-забавени обороти. „Благодаря на лекарите от ВМА, защото на фона на кризата в държавата те дават всичко от себе си. И наистина ни спасяват“, каза ни на изпращане Цветомир.

Шансовете за живот на пациенти като Цветомир са по-големи, колкото по-рано започне кардио ресусцитацията (т. е. животоспасителните действия). А колкото по-дълго зони в организма са били оставени без циркулация на кръв, толкова пораженията са по-големи. Сърцето и други органи отново могат да започнат да функционират, човек остава жив, но мозъкът загива. Защото този орган е най-чувствителен. Така се изпада в будна кома.

И в момента реанимацията на ВМА е пълна. На всяко легло диша пациент на косъм от смъртта, за когото лекарите се борят денонощно.

Диагнозата на Цветомир е остър инфаркт на миокарда с тежка електрическа нестабилност на сърцето. Причината за това е остър новообразувал се тромб в много малка артерия (която в повечето случаи подминаваме), и то при пациент, който е дългогодишен диабетик. Цветомир е с късмет, тъй като при много от хората със захарна болест инфарктът настъпва безсимптомно и те няма как да разберат, че са в смъртна опасност.

Случаят е много интересен, затова ще го представим на конгрес.

Цветомир ни разказа, че през 10 години му се случват невероятно тежки инциденти. На пръв поглед 4 пъти да изпадаш в клинична смърт и да излизаш от нея си е казуистика. Ние обаче се сблъскахме с нея в четвъртък в реалността.

actualno.com

вече съм сам

 

първо преди 30 г загубих брат на 23

после дядовците и бабите погребах

и 2013г баща и майка....

смъртта ги прибра.......самотата е СТРАШНА

преди 10 часа, показ написа:

вече съм сам

 

първо преди 30 г загубих брат на 23

после дядовците и бабите погребах

и 2013г баща и майка....

смъртта ги прибра.......самотата е СТРАШНА

Моите съболезнования

Пак ще сте заедно, но времето до това Заедно боли. За всички ни.

на 18.03.2011 г. at 19:56, sheky написа:

всички се събираме

 

Много неща сме преживяли! Смъртта е най-малкото!

погребал си всички ваши ли...,при условие че бях мамин глезоч....сега ми еееееееее..

 

МАЛКО СПОМЕНИ от издирването на покойния ми брат по брега на река дунав с ладата на баща ми и цялото семейство

понеже беше съобщено,че е загубен-потънал към горни вадин .

Редактирано 27 януари 201610 г. от показ (преглед на промените)

 

 

Как изглеждаше Бог, опиши ми го? Или само гласа му си чула?

Прегледах още веднъж темата, прочетох постовете, които съм пропуснала и изпитах желание да споделя някои свои мисли.

Няма човек на тази земя, чийто живот да е пълен само с хубави неща.

Всеки един от нас преминава през тежки изпитания, които оставят отпечатък  в душата му завинаги.

Понякога човек изпитва необходимост да сподели какво е преживял пред по-голяма аудитория и го прави.

Споделянето е проява да доверие, което би следвало да бъде оценено подобаващо, но...

Част от писалите в темата проявяват съчувствие, усещайки между редовете болката на авторката, причинена от житейската и драма, други се впечатляват от описанието на това, какво е видяла и усетила, намирайки се между живота и смъртта, а трети...

Подигравките и обидите срещу Хайдукпикасо не са никак малко, което за мен е стряскащо, защото те са проява на бездушие и жестокост.

Накъде вървим, хора?

 

Цитат

Защото бяхме за малко Там. При Бог. Върнахме се. И само затова трябва да ни уважавате. Защото сме се осмелили да останем. Отново. А това не може всеки.

Как да го коментирам това? Къде е била? Пред портите на Рая?! И се върнали? Тук, в жестокия свят? Не от оня свят никой не може да се върне! Чуствителна, вярваща и съответно илюзии, въображения сънища и внушения и става това! Господ всеки ли пита или тя е специална?

Как е познала, че с Бог е говорила? Ако е бил друг?

на 24.07.2016 г. в 2:18, _Alex&Vanko_ написа:

Как да го коментирам това? Къде е била? Пред портите на Рая?! И се върнали? Тук, в жестокия свят? Не от оня свят никой не може да се върне! Чуствителна, вярваща и съответно илюзии, въображения сънища и внушения и става това! Господ всеки ли пита или тя е специална?

Как е познала, че с Бог е говорила? Ако е бил друг?

Толкова е чувствителна и вярваща, че кълне на воля, злобее на воля и единствената и радост от живота е, пазаруването във Фантастико.

на 23.07.2016 г. в 21:43, Мойра написа:

Накъде вървим, хора?

 

Вървим към форумна война...

Но, Не е като да не съм Ви предупредил!

Сега ще си сърбате попарата.

 

на 23.07.2016 г. в 21:43, Мойра написа:

Прегледах още веднъж темата, прочетох постовете, които съм пропуснала и изпитах желание да споделя някои свои мисли.

Няма човек на тази земя, чийто живот да е пълен само с хубави неща.

Всеки един от нас преминава през тежки изпитания, които оставят отпечатък  в душата му завинаги.

Понякога човек изпитва необходимост да сподели какво е преживял пред по-голяма аудитория и го прави.

Споделянето е проява да доверие, което би следвало да бъде оценено подобаващо, но...

Част от писалите в темата проявяват съчувствие, усещайки между редовете болката на авторката, причинена от житейската и драма, други се впечатляват от описанието на това, какво е видяла и усетила, намирайки се между живота и смъртта, а трети...

Подигравките и обидите срещу Хайдукпикасо не са никак малко, което за мен е стряскащо, защото те са проява на бездушие и жестокост.

Накъде вървим, хора?

 

Споделяйте на Воля, Самоубивайте се на Воля, Злобейте на Воля, Но, знайте едно нещо - Ако има Бог, то Той си знае работата!

Хубаво , лошо , тук на земята сме само за малко - оттатък е цяла вечност !

Значи , драпаме със зъби и нокти тук  на земята , до когато може ! Даже да е мазохизъм - няма да се повтори ! Другото е неизбежно .

П.П. Не съм бил там (минах покрай) и никой от там не се е върнал да каже !

Но там ако и да е вечна радост , тъкмо защото е вечна - баси Ужасната досада и скука....

Редактирано 25 юли 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, momolord написа:

Споделяйте на Воля, Самоубивайте се на Воля, Злобейте на Воля, Но, знайте едно нещо - Ако има Бог, то Той си знае работата!

Не знам дали има Бог, защото не съм го виждала, но вярвам, че рано или късно всяко сторено добро или зло се връща към този, който го е сторил.

Бъди здрав!