Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 47 минути, -BELIAL- написа:

Mного трудно ще ме сложите където и да било госпожо, цели 90 килограма съм. Освен ако не сте някоя щангистка, в тежка категория. Но хуморът ви е точно такъв.  :)

 

п.п.Сигурна ли сте че този "автор" се казва Ибън? Изглежда че и гурутата ви, са почнали да ви се подиграват.  :laughing4:

Ванко Драганко Алекс и Ванко и сие възкръсна - те ви доказателство уважаеми зрители

:lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, haidukpikaso написа:

Ванко Драганко Алекс и Ванко и сие възкръсна - те ви доказателство уважаеми зрители

:lol6:

Kaкто обикновено, сте мнооого далеч от истината...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, -BELIAL- написа:

Kaкто обикновено, сте мнооого далеч от истината...

тцтцтцтцтцтц казал слепия Йоан

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, haidukpikaso написа:

тцтцтцтцтцтц казал слепия Йоан

Повече от очевидно е, че вие възприемате учтивостта ми като слабост. Може би във вашата среда не сте навикнала на такива взаимоотношения, но... Този разговор приключи- бийте си камбаната.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, -BELIAL- написа:

Повече от очевидно е, че вие възприемате учтивостта ми като слабост.

Ванко Драганко и учтивост хахаха

:lol6:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

да се върнем към темата

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

но ми е чудно колко още клипчета и читанки ще се изведат за 'ДОКАЗАТЕЛСТВО', а цялата работа е някой да обясни на останалите колко е правилно да вярваш в 'ОТВЪДНОТО' - колко полза носи... и това - заради книга на поредния търсещ сензации като предложи нужното на толкова треперещи хорица.

Има и друга тема, в която "доказателствата" са също клипчета от ютуб, и книжки, лекции или предавания, филмчета или картинки... Темата е за "плоската Земя".

И... между другото - ЖИВОТ, след СМЪРТТА... издава обикновено невежество... без значение че за народната духовна чалга, чалгарите така си говорят. Пък и... те си се разбират достатъчно и няма смисъл да се поясняват...

Иначе... авторката на темата няма ли да каже няколко изречения извън цитатите и линкчетата? Така... и ние четящите я да открием нейната истина. Или те клипчетата и разните писатели и авторитети, говорят достатъчно - на принципа "тефал, ти мислиш за всичко"... А в случая - "те хората го виждат, те са го измислили, те са го изнамерили, открили"... важното е да споделим по форумите и тия дето сме потребителите на това, да се намерим и да си общуваме "сродно"

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
на 7.10.2017 г. в 7:34, Диман Дюминич написа:

Мисля, че те разбрах.... а сега те моля ти да ме разбереш...  Когато си млад, дори дете, и се бориш за живота си, и гледаш как близките ти страдат, натоварването е голямо...

Имам едно познато момче сега е на 30 и няколко, но когато бе някъде на 10 бе с диагноза левкимия... много добре си спомням как майка му и баща му  се тревожиха и направиха всичко възможно той да оцелее... шанса бе много малък... та, това момче ми е разправило какво е да е "спретнат куфара" и как в болницата леглата се изпразват... Сега да е жив и здрав.... има семейство и т.н. ....

Когато обаче вече си над 50 е друго.... Страданието на близките е същото, но тежестта не е толкова голяма за теб самия.... просто стоиш и чакаш... Груго казано взел си от този свят хубави и лоши изживявания и единствено за което ти остава да мислиш е за хубавите моменти и някък си не обръщаш внимание на лошите... започваш да се радваш за младите... Младите си имат къде други проблеми и не трябва да ги натоварваш със своите болежки и т.н. Идва един момент в който да се оттеглиш, да не те виждат, да не знаят какво ти е и да не мислят как си....

През изминалите години много млади мои познати са си отишли... Не можах да помогна с нищо.... Погаснатия млад живот е доста тежко изживяване, но не и чак толкова тежко - остават живите.... Прозаично или не, но вече съм на максимата: Обръщай внимание на живите, а мъртвите ги споменавй и си спомняй за хубавите моменти с тях...

Преживях смъртта е широко зададена тема... тя не се свежда само до своята смърт, а и на други...

Миналата година примерно си замина едно мое познато момче на 38 години.... остави две сирачета на 12 и 8 години..., но винаги в мен ще напират емоции хубави изживени с него... :) По един или друг начин моето семейство помага на брат му и на жена му...  

Всички пътища минават през ада и затова възрастта не е определяща , а страданието , през което си преминал.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не мисля, че въпросната "авторка" е в състояние да даде някакъв смислен отговор, по каквато и да било тематика. На мен лично ми е любопитен факта, как определени хора пропускат факта че са живи, в мисли по някакво имагинерно "отвъдно". Затова и посетих тази тема- чиста загуба на време. Дори когато го имаш в изобилие...

п.п.О каква приятна изненада. Радвам седа ви видя Амели.  :)

Редактирано от -BELIAL- (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 10 минути, -BELIAL- написа:

не мисля, че въпросната "авторка" е в състояние да даде някакъв смислен отговор, по каквато и да било тематика. На мен лично ми е любопитен факта, как определени хора пропускат факта че са живи, в мисли по някакво имагинерно "отвъдно". Затова и посетих тази тема- чиста загуба на време. Дори когато го имаш в изобилие...

п.п.О каква приятна изненада. Радвам седа ви видя Амели.  :)

Добър вечер , Белиал . Радвам се да те видя. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 10/7/2017 в 23:00, haidukpikaso написа:

да се върнем към темата

 

да се върнете, ама не го правите драга. Темата е "Првживях смъртта" (което си е пълен нонсенс), а вие се връщате на "Живот след смъртта"... където очевидно не сте ходили, ама се връщате. Бисери казвате а?

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, _ramus_ написа:

Иначе... авторката на темата няма ли да каже няколко изречения извън цитатите и линкчетата? Така... и ние четящите я да открием нейната истина.

ми направи си труда да прочетеш де - няма и заради тебе сто пъти едно и също да пиша

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

да пишеш - означава да пишеш "сега". Не преживявания, не клипчета или линкове, не книжки или бекрайното цитатничене. 

Досега не си написала нищо, което да е извън това. Болда не прави нещата значими, нито различни, защото формата никога няма стойност на съдържание или същност.

Можеш да живееш с каквито си искаш вярвания, дори мании или фикции. Това че се споделят и от други - не ги прави нито истински, нито важни, нито значими. Дори простият анализ, прави репликациите и повторенията лишени от живот. Прави цитатите лишени от същност, защото когато я няма връзката на думите и говорещия, с момента сега и тук, всичко е едно голо нищо. Когато цитираш, когато повтаряш думички на друг - ги има само празни думички. А човекът, дето ги е писал или говорил - ги е изваждал от себе си, в момента си на тук и сега, те са били част от по-голяма картина в която е бил център той самият. За Повтарящия ги това не важи, не важат и самите думички.

Съдържанието на думите умира, заедно с мига, мястото и същността на автора си. При повтарянето им, те са вече мъртви думи, идеи или мисли някакви си. А повтарящия, живее сред гробище за думички и той си играе с мъртъвци.

Запомненото, никога няма стойността на онова, което е запомнено. Репликацията - стойността и смисъла на Оригинала.

Живота е преходи от една фаза към друга. Да се спасяваш от несгодите, като заживяваш в приказка, е част от всеки човешки живот. Въпросът е - да е преходно, да е само част от момента, в който си паднал, до който отново се изправяш. Падналия, когато го е страх да стане, създава приказката на своето величие, ако не успее - да заживее с приказката за величието на падналите. Това е лесния начин падналия, да се превърне в значим, заради безсилието и страхуването си да се изправи. Това е страхът на падналия от колело, в опита да се научи да го кара, никога повече да не се качи... за да не се повтори неговото фиаско... Щото провалът за толкова много хора е най-големият им кошмар и черен призрак, който ги преследва вечно и от който те непрекъснато да бягат. 

човек, който живее с миналото и се страхува от случило се някъде в него - живее на гробищата, сред сенките на отминалото, само защото в него то е отпечатано а той не успява да направи разлика между сега... и преди, смесвайки двете в едно... Човекът, който живее в миналото, бърка и "бъдещето"... защото неговият свят е някъде сред света на мъртвите вече. Какъв задгробен живот да живее... като той не е живял "същинския". Такива хора живеят в "задгробния" живот още, когато са 'запечатани' някъде сред фикцията на драмата или раните си от нея...

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Амели написа:

Всички пътища минават през ада и затова възрастта не е определяща , а страданието , през което си преминал.

Всички пътища минават чрез изпитания за младите, а страданието не е определящо, нито болкаТА...

С възрастта човек става някак си мъдър и проумява, че не личното изживяване или прежижяване е от значение, а как младите ще се справят с изпитанията.

Ако не си мотивиран да живееш, то за теб това е ад, но не и за другите...

Та, не всички пътища минават през ада, за да се влези в рая :)

Живота на човек колкото и да му е "трънлив" си е негов, и само и единствено от него зависи как ще го живее, а с всяко едно личностно преживяване е "тухла" на неговото бъдеще, от което той да си изгради личността.

Колкото и странно да звучи, но дори след личностната смърт живота пак, и пак ще продължи... затова живей сега, знай къде ще отидеш и помисли какво ще остане зад теб.

Ако мислиш, че сега е ад, то ти ще оставиш ад след себе си...

Събуди се и живей, усмихни се и бъди щастлив, че идва нов ден, че идва момента ти да решиш кой вълк да нахраниш - дали белия или черния в теб... :)

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Живота е преходи от една фаза към друга. Да се спасяваш от несгодите, като заживяваш в приказка, е част от всеки човешки живот. Въпросът е - да е преходно, да е само част от момента, в който си паднал, до който отново се изправяш.

Живота е низ от "падения" и "въздигания" и минава през фазите на детството, младостта и старостта. Всичко е преходно, но едно не е .... вярата в утрешния ден. :) Може да звучи прозаично, но за мен е факт... Утре ще е по-добре, защото днес е добре, а то е така, защото вчера бе добре... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 6 часа, Диман Дюминич написа:

Всички пътища минават чрез изпитания за младите, а страданието не е определящо, нито болкаТА...

С възрастта човек става някак си мъдър и проумява, че не личното изживяване или прежижяване е от значение, а как младите ще се справят с изпитанията.

Ако не си мотивиран да живееш, то за теб това е ад, но не и за другите...

Та, не всички пътища минават през ада, за да се влези в рая :)

Живота на човек колкото и да му е "трънлив" си е негов, и само и единствено от него зависи как ще го живее, а с всяко едно личностно преживяване е "тухла" на неговото бъдеще, от което той да си изгради личността.

Колкото и странно да звучи, но дори след личностната смърт живота пак, и пак ще продължи... затова живей сега, знай къде ще отидеш и помисли какво ще остане зад теб.

Ако мислиш, че сега е ад, то ти ще оставиш ад след себе си...

Събуди се и живей, усмихни се и бъди щастлив, че идва нов ден, че идва момента ти да решиш кой вълк да нахраниш - дали белия или черния в теб... :)

Живота е низ от "падения" и "въздигания" и минава през фазите на детството, младостта и старостта. Всичко е преходно, но едно не е .... вярата в утрешния ден. :) Може да звучи прозаично, но за мен е факт... Утре ще е по-добре, защото днес е добре, а то е така, защото вчера бе добре... :)

Дюминич, как може да наредиш толкова клишета само в един постинг?

Въпросът е, ако мислиш клиширано, какъв е животът и каква би била смъртта ти?

Spoiler

Living is in the way we die…

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм...

преди 54 минути, дъжд написа:

Въпросът е, ако мислиш клиширано, какъв е животът и каква би била смъртта ти?

ако го съпоставя спрямо себе си, като въпрос - е твърде условен отговорът. Всъщност - именно теми като смъртта и живота... или пък религията и секса, са твърде показателни за пишещите. Защото са свързани с положения твърде ясно видими, когато са копирани и взети наготово... И твърде ясно личи вътрешния прикрит "фирмуър" в несъзнателното, прикрит от толкова много интелектуални маски.

Заедно с това - ЖИВОТЪТ е огледалото на ЖИВЕЕЩИЯ го. Той е неговият път, неговите начини, неговата територия... Когато той заявява че това "не е негова територия" - просто порцийката копия и заемки са неговия периметър сред който живее. А това също показва неговите особености, нужди, потенциал.

Заедно с това - ЖИВЕЕЩИЯТ вижда живота през собствените си ограничения. В винаги му изглежда че е "ок". Ако не е - има механизми за балансиране и това е зависимостта на модела и схемите си според груповите такива, на които той е приемник и изразител на свой ред. Неговият личен принос, възможности за ревизия, за преосмисляне и собствено вникване - ако не са налице, той просто се оглежда през репликациите на груповите филтри и огледала... за да 'вижда" себе си като "ок"... В мозъка отново се подменя перцепцията, за да е в "тон" и хармония с вече нагласеното, до степента до която е сраснато...

тема като СМЪРТТА винаги опира някъде в границата на приемливото в групово отношение. Готовите клишета и нуждата от тях, чудесно се открояват - поради факта, че възможностите за вариации са твърде оскъдни за да е налице широк избор за 'копиращите'. Религията подава първите образи, обяснения... на появилите се инстинктивни страхове. После - ако е налице нещичко от родители. После училището... но там е същинска оскъдица в тая посока... И остава всеки сред твърде малко възможности да си заеме. Личните вдъхновителни инжекции също следват социални модели на същото - като бягства или лекарство за депресивните и негативните си състояния и изживявания.

И... какво остава - дори клишираното говорене, както е на толкова много пишещи сред темата, включително и на авторката й - е пак говорене и пак е достатъчно да прикрие в себе си шаблонно-формираната социална личност. Тя е съответствена на онова, което изразява - то е съответствено на нея самата... В този смисъл - защо да си задава въпрос като цитирания... след като такъв въпрос дори не би било възможно, нито съответствено да се "появи"...

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, дъжд написа:

Дюминич, как може да наредиш толкова клишета само в един постинг?

Клишета, матрици и т.н. ежедневно човек използва.

Примерно: Като те попитат как си?! Отговаряш - благодаря, добре! Но, когато си дирекно срещу човек може да видиш и невербалните неща...

Принципно има много неща изписани за смъртта, а така също и за живота... посредством споделянето разбираш кой какви книжки, филми и т.н е чел, гледал и т.н. та, въпроса е как са ти подействали тези произведения...

От друга страна важното е какво "влагаш" в тези клишета (аз ги наричам матрици...) ...

преди 48 минути, _ramus_ написа:

... Готовите клишета и нуждата от тях, чудесно се открояват - поради факта, че възможностите за вариации са твърде оскъдни за да е налице широк избор за 'копиращите'. ...

Ако тази тема е създадена, за да се търси нещо оригинално, то едва ли ще се появи скоро, защото за разлика от темпа на развитие на материалното - духовността на човек е в лоното на предрасъдаците, било то религиозни, битови, културни и т.н. ...

Всеки един от нас се е сблъсквал със смърт, и някак си, тук е мястото да сподели как е преживял (изживял)...

преди 1 час, дъжд написа:

Въпросът е, ако мислиш клиширано, какъв е животът и каква би била смъртта ти?

 Ако мислиш клиширано, то ти просто следваш "матрицата" и не разсъждаваш, и не споделяш. В този случай живота ти е весел, а смъртта ти е глупава... :)

Уви има доста хора които не са преживели "сблъсакът със смъртта"...

Личностно аз съм над тези неща.... Клише или т.н., но смятъм, че съм я преживял (изживял)... Субиктивната ми себеоценка за мен лично е по-важна отколкото обективното мнение на другите... Винаги в мен ще изплува образа на Дядо Смърт от филма Дядо Праз... :) Нещата просто се случват... :) съчетано с епизода на Хари Потър - как се бореха със страховете си, и как един герой от филма, който се страхуваше от паяци, качи паяк на кънки и цялата зала се засмя.... :)

Твърдя (макар, че някой може да ме упрекне в нехуманизъм), че мога да се шегувам дори и със своята си или друга смърт :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

т.н. "споделяне" на изживявания, си е също типично матрично. Точно тия сборни "споделяния" са мечта на толкова много деца и това е начина да се обменят такива изживявания в колективна психична матрица. Може да се забележи на всяка детска площадка, сред всяка детска група, като част от типичната динамика в тази възраст, която като цяло е твърде показна, директна и неприкрита. Именно заради това е чудесна за наблюдения и изводи.

Впоследствие прикритостта се засилва, начините за имитация на интелект и уменията за неговото нагласяне да се "държи" съобразно вече формираната идентичност и да я крепи... каквото и да става. И защитаването и характерните белези на толкова социални поведения... започват да се свеждат до личния конфликт - между завареното несъзнавано с неговите инстинктивизми, но пък разкрити, развити и в достатъчна изразност и функционалност на ниво социум... с пораждащия се импулс към възможност за осмисляне, за разглеждане и логика, особено - като форма на лична рефлексия - за собствени постъпки, мотиви...

В допълнение към същото - твърде добре е нагласен номерът да се поставят в един логичен ред - следваш матрицата, не разсъждаваш и не споделяш... И веднага след това - живота ти е весел, смъртта - глупава... :) Въобще чудесно клише, като похват и като изразни средства.

Работата е че всяко едно от тия е запомнена и заучена схема. Иначе декларацията - "лично аз съм над тия неща" :)  - ама разбира се. Реете се някъде сред облаците на "споделените преживявания". А и особено ако са жизнеутвърждаващи... някак си е дори възпитателно, поучително и придава значимостта на клиширания социален обществен образ на "възрастния мъдър преживял субект", дори ореола на загрижен за "младите", даже с привкус на алтруизъм... Клишето ще го прочетат всякакви хора, а някакъв си решил да се заяжда, след като "това си е живота". Пък и няма как за "него" да не е същото, след като за мен е... и за "другите" - също. 

Чудесно е че се обменят в социума преживявания. същото като модел е сред всички фази на детството - защото децата разполагат с преживявания, емоционални реакции, чувствания.. и социалните им инстикти са на макс, в същия етап. В този смисъл - те сред/чрез това си живеят и това си обменят помежду си. Понеже това е предпоставено инстинктивно и на детската фаза си е единствено, неговата универсалност, служи и за обща база на която да се основе "общуване". Общуващите помежду си чрез обмена на горното, не само го изразяват, но сред социалното поле за обмен, то има и формираща функция... така се предава от един на друг тия, дето го изразяват го формират в тия, дето гледат за "пример" и след това на свой ред го изразяват според заученото и личните особености и характеристики... И така се сработват колективните механизми, които са същите по същество, като сред стадо овце...

Но е странен факта, че толкова много хора така и не ги израстват всички тия, независимо от появата и развитието на интелекта и рационалността, невъзможността тия да докоснат първосигналното и несъзнателното, заради блокажа на вече формираната идентичност, слята и основана на първичностите. За същите хора емоционалната и чувствената реактивност, дори и да изглежда овладяна, си остава най-важното сред което протича сънуването на нещото... което според всеки сънуващ, той нарича "ЖИВОТ". И... така си върви - децата преди тях, наречени формално "родители" (като функционални модели от които се "попива" и формират моделите и схемите на поведение, мотивации... се съотнасят и към всичко впоследствие... И то така си застава "някъде в сянката, като основа" И после - само се реди "върху него". И всичко изглежда ОК. Ако не изглежда - има драма и конфликт, изживява се негативно... И така с тия прости положения се наслагват... и наслагват. Докато изплува призрака на "умирането", толкова спряган с етикета "СМЪРТ".

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 41 минути, _ramus_ написа:

... Чудесно е че се обменят в социума преживявания. същото като модел е сред всички фази на детството ...

:wink12:

Почина легендата на френското кино Жан Рошфор...

Още един младеж си отиде.... Бог да го прости!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
на 9.10.2017 г. в 6:21, Диман Дюминич написа:

Всички пътища минават чрез изпитания за младите, а страданието не е определящо, нито болкаТА...

С възрастта човек става някак си мъдър и проумява, че не личното изживяване или прежижяване е от значение, а как младите ще се справят с изпитанията.

Ако не си мотивиран да живееш, то за теб това е ад, но не и за другите...

Та, не всички пътища минават през ада, за да се влези в рая :)

Живота на човек колкото и да му е "трънлив" си е негов, и само и единствено от него зависи как ще го живее, а с всяко едно личностно преживяване е "тухла" на неговото бъдеще, от което той да си изгради личността.

Колкото и странно да звучи, но дори след личностната смърт живота пак, и пак ще продължи... затова живей сега, знай къде ще отидеш и помисли какво ще остане зад теб.

Ако мислиш, че сега е ад, то ти ще оставиш ад след себе си...

Събуди се и живей, усмихни се и бъди щастлив, че идва нов ден, че идва момента ти да решиш кой вълк да нахраниш - дали белия или черния в теб... :)

Живота е низ от "падения" и "въздигания" и минава през фазите на детството, младостта и старостта. Всичко е преходно, но едно не е .... вярата в утрешния ден. :) Може да звучи прозаично, но за мен е факт... Утре ще е по-добре, защото днес е добре, а то е така, защото вчера бе добре... :)

Всеки си е в собственият си затвор от морални норми , етикети , интерпретации , табели , условия , среда , навици , казуси . Няма рай без ад и който не го е разбрал , значи тепърва му предстои. Аз само преминавам през ада и рая и не вземам нищо , защото нищо не ми е нужно. Не се интересувам и какво ще оставя след себе си , защото всичко е относително според мен. Смъртта и живота са двете страни на една и съща монета. Както и да го изживееш този живот винаги следва "поправителен шанс" и да драматизирам е излишно и загуба на време. Клишета са приятни за окото четиво , но понякога са абсурдни за "употреба". Създадени са за утеха и приспиване на страха и негативите по "пътят ти". Интерпретацията винаги зависи от "погледът ти" и доколко ползваш и допускаш до себе си "огледалната демагогия" , която те заобикаля. Предразсъдъци , страхове , суета , его , разгръщат възможност  за автентична жажда към  лицемерие и себичност , която не те изгражда , а руши. Видоизменя те и заглушава търсенето на стойностните цели във фундаментален мащаб. Колкото по-малко "грабиш" от този живот , толкова по-малко товар ще носиш . И смъртта е по-лека и привлекателна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Амели написа:

Всеки си е в собственият си затвор от морални норми , етикети , интерпретации , табели , условия , среда , навици , казуси .

Затвор е ако си го направиш такъв ти самия.

Всеки е част от Бог.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 12 часа, Амели написа:

Всеки си е в собственият си затвор от морални норми , етикети , интерпретации , табели , условия , среда , навици , казуси . Няма рай без ад и който не го е разбрал , значи тепърва му предстои. Аз само преминавам през ада и рая и не вземам нищо , защото нищо не ми е нужно. Не се интересувам и какво ще оставя след себе си , защото всичко е относително според мен. Смъртта и живота са двете страни на една и съща монета. Както и да го изживееш този живот винаги следва "поправителен шанс" и да драматизирам е излишно и загуба на време. Клишета са приятни за окото четиво , но понякога са абсурдни за "употреба". Създадени са за утеха и приспиване на страха и негативите по "пътят ти". Интерпретацията винаги зависи от "погледът ти" и доколко ползваш и допускаш до себе си "огледалната демагогия" , която те заобикаля. Предразсъдъци , страхове , суета , его , разгръщат възможност  за автентична жажда към  лицемерие и себичност , която не те изгражда , а руши. Видоизменя те и заглушава търсенето на стойностните цели във фундаментален мащаб. Колкото по-малко "грабиш" от този живот , толкова по-малко товар ще носиш . И смъртта е по-лека и привлекателна.

Този изказ ми е познат. Все пак го чета години наред. :giggle1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Амели каза:

Колкото по-малко "грабиш" от този живот , толкова по-малко товар ще носиш . И смъртта е по-лека и привлекателна.

хм..., :) Живота е дар, та ми е чудно  как се "граби".... :)

Умрял един човек и попаднал в Рая. Гледа той наоколо - музика, фонтани, цветя, ангелчета. Поживял си известно време, но страшно му доскучало. Отишъл при управата и попитал:
- Абе тук страшна скука, няма ли ракия, мацки ...?
- Аа, господине тия неща в Ада. Ако искате да отидете там за малко ви се разрешава.
Отишъл човека в ада, и там - ракия, мацки ... Било му гот. Ходил така няколко пъти до Ада, но му омръзнало все за малко и все да иска разрешение. Накрая помолил да го пуснат за постоянно в Ада. Пуснали го. Пристигнал пред адските вратите и го посрещнал един намръщен дявол с куп бумаги.
- Аа, ти си новия, нали? Я да видим- погледнал в хартиите - а, да - трети ред, четвърти казан!
- Ма, нали такова, ракия, мацки ...?!
- Господине, моля ви се, не бъркайте туризма с емиграцията!

Ето ти едно клише.... :)

Редактирано от Диман Дюминич
грешен цитат (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 2 часа, Диман Дюминич написа:

хм..., :) Живота е дар, та ми е чудно  как се "граби".... :)

Умрял един човек и попаднал в Рая. Гледа той наоколо - музика, фонтани, цветя, ангелчета. Поживял си известно време, но страшно му доскучало. Отишъл при управата и попитал:
- Абе тук страшна скука, няма ли ракия, мацки ...?
- Аа, господине тия неща в Ада. Ако искате да отидете там за малко ви се разрешава.
Отишъл човека в ада, и там - ракия, мацки ... Било му гот. Ходил така няколко пъти до Ада, но му омръзнало все за малко и все да иска разрешение. Накрая помолил да го пуснат за постоянно в Ада. Пуснали го. Пристигнал пред адските вратите и го посрещнал един намръщен дявол с куп бумаги.
- Аа, ти си новия, нали? Я да видим- погледнал в хартиите - а, да - трети ред, четвърти казан!
- Ма, нали такова, ракия, мацки ...?!
- Господине, моля ви се, не бъркайте туризма с емиграцията!

Ето ти едно клише.... :)

Най-любимо ми е да ми сложат в устата думи, които никога не съм произнасяла. Оправи си цитата. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

преди 28 минути, дъжд написа:

Най-любимо ми е да ми сложат в устата думи, които никога не съм произнасяла. Оправи си цитата. 

Извинявам се.... не знам как е станало.... мисля, че го поправих ....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...