преди 3 часа, _ramus_ написа:

 

Вижте заглавието на темата - ПРЕЖИВЯХ... СМЪРТТА - е ноусенс. Няма как да се ПРЕЖИВЕЕ СМЪРТ.

зле си с българския, много си зле

преди 2 часа, Диман Дюминич написа:

Формата на смърт

за начало първо е добре да започнем да се четем. Ако не можем и има проблеми с думичките - значи не можем да се четем, и демек - поне си признаваме че има проблеми и се спират коментарите. Какво въобще може да се коментира ако ще се поясняват едно или друго. Нещо повече - вместо преди всичко да се попита какво се има предвид с едно или друго понятие - първо се коментира, защото някой имал мнение. Ама не бил доразбрал - няма значение - важното че мнение има.

И в един друг раздел, касаещ психология, са спуснати някои основни положения, наречени "когнитивни грешки и заблуди". Там също е нужно някой да зачете - ако е сериозен човек и с претенции че думичките му имат значение. Една от тия "грешки и заблуди" е принципа за "формализацията от частен случай, към генерализация". Или т.н. Фрагментарна грешка. Или с други думи - едно изживяване само по себе си е смешно да му се отреждат роли на генерални изводи, по простата причина че... изживяването или преживяването се основават на някои особености в психиката, които нямат отношение към същността на събитията... а да отразят ролята на "Нуждаещия се от отношение". (упс, така и не научих "славянския народен език" )

Сред всичко това никакво значение нямат славянските или танганайските езици. А единствено има значение "опита от анализа и синтеза" и активното отношение на мислещия...

За повечето хора е в сила словесната формула "чувствам - следователно съществувам". Докато за малцина тя е - "мисля.... и колкото повече вниквам в мисленето и мислещия, чувстването и чувстващия - толкова повече се разширяват тия всички, в единство помежду си".

===

Та - СМЪРТ е обобщително нарицателно за една представа, в света на "живите". Да преживяваш представите и усещанията и изживяванията, които това поражда - е едно. Но или се УМИРА... или се живее. ЗАГЛАВИЕТО на темата означава ИЗЖИВЯХ СМЪРТТА - демек "сънувах че съм бременна, ама после се събудих".

Всеки може да "умира' според представите си за умирането. Кой какво изживял - е смешно да се представя като обективност - каквато и да е.

СМЪРТТА не може да има "ФОРМА"... Това дори и според "славянския" е проблем - кое са "форми" и "същности"... Може би нуждата да се изпише колко е важно и значимо нечие преживяване, е заради нуждата от значимост на преживяващия, след като самото му битие се измерва с, и чрез, изживявания. Но изживяването няма нищо общо с обективност, за да се генерализира по какъвто и да е начин.

чудесно разбирам че нуждата да се общува, си е човешки въпрос. Но начините за комуникация издават потребностите и особеностите на тоя, който се изрязява чрез тях. Така той пише "себе си", пише Кой е той. При достатъчно налични възможности, опит и познания, се ползват принципите за обратен реверсинг, / въх, пак забравих за "славянския" / за да се изведат особеностите и характеристиките на "автора", по написаното от него.

Също така е важно обобщението че за "народния славянски" е в сила правилото за "малкото понятия", щото е по-лесно и "по-близо до джунглата". И да има думички, те се смятат за синонимни. Но "гледам и виждам", както "любов и обичане", както и "чувство и емоция", "число и цифра" и още хиляди други примери, аналогични на УМРЯХ и ПРЕЖИВЯХ ЧЕ УМИРАМ.

Всяко сънуване поражда преживяване, това значи че по време на сън мозъкът генерира цялостна обща картина от сигнали, чрез които съставя усещане за "РЕАЛНОСТ". Само дето... някои се събуждат. И... става друга картината. А повечето не правят разлика и се губят сред породените от самите тях картини, които да заместят физическата реалност. За мозъкът - всъщност няма значение коя реалност е, защото всяка версия са низ от сигнали, според формирани невронни пътища и вериги. Проблема е когато тоя, дето се ситуира сред една или друга "картина на реалността" не може да си даде сметка и да ги "различава". както думичките ГЛЕДАМ и ВИЖДАМ.

Както и МЪРТЪВ СЪМ - преживях че съм умрял В първия случай няма как дори да бъде казано, защото ИЗРАЗЯВАЩИЯ вече няма да съществува спрямо определения контекст на 'живите'.

Редактирано 3 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Преживявания на прага на смъртта

по книгата на Майкъл Толбот "Холографската вселена"

Преживяванията на прага на смъртта (ППС) са предмет на редица изследвания в последните десетилетия. Свидетелство за реалността на ППС е преобразяващият ефект, който те имат върху изпиталите го. Изследователите са открили, че тези хора почти винаги дълбоко се променят от тяхното пътешествие до отвъдното. Те стават по-щастливи, по-оптимистично настроени, по-безгрижни и по-малко заинтересовани от материални придобивки. Най-впечатляващото от всичко е, че тяхната способност да обичат се увеличава неимоверно. Сдържани съпрузи внезапно стават чувствени и страстни, работохолиците започват да се отпускат и да посвещават времето на семействата си, а интровертите стават екстраверти. Промените често са толкова драматични, щото техните познати отбелязват, че те са станали съвсем други хора. Има дори регистрирани случаи на престъпници, които напълно са променили поведението си, а сипещите огън и жупел проповедници заменят своите проклятия с послания за безусловна любов и състрадание.

Достигналите прага на смъртта стават също много по-духовно ориентирани. Те се завръщат не само твърдо убедени в безсмъртието на човешката душа, но също с дълбоко и трайно убеждение, че вселената е състрадателна и разумна и това любящо присъствие е винаги с тях. Което обаче не ги прави непременно по-религиозни. Мнозина от тях подчертават значимостта на разликата между религия и духовност и отстояват, че именно последната разцъфва в по-голяма пълнота, а не първата. Действително изследванията показват, че след тяхното преживяване тези хора показват повишена откритост за идеи извън тяхната собствена религиозна традиция, като например прераждането и източните религии.

Разширяването на интересите им често се разпростира и към съседни области. Например те често развиват подчертан интерес към теми, като екстрасензорните феномени, новата физика и пр. Например един от изследваните бил шофьор на тежък камион, който не проявявал никакъв интерес към книги или академични изследвания преди своето преживяване. Обаче по време на неговото ППС той имал откровение на цялостно познание и макар да не бил в състояние да си припомни съдържанието на откровението след оздравяването си, различни термини от физиката започват да влизат неочаквано в главата му. Една сутрин наскоро след преживяването си той изтърсва думата "квант". По-късно той обявява загадъчно: „Макс Планк - ще чуете за него в близко бъдеще" и с течение на времето фрагменти от уравнения и математически символи започват да изплуват в мислите му.

Нито той, нито съпругата му знаели какво означава думата "квант" или кой е Макс Планк (смятан от мнозина за основоположникът на квантовата физика), докато мъжът не отишъл в библиотеката и не проверил какво означават тия думи. След като открил, че не е говорил безсмислици, той започнал ненаситно да чете, не само книги по физика, но също и по парапсихология, метафизика и развитие на съзнанието. Дори завършил колеж като първи по предмета „физика".

Д-р Реймънд Мууди, автор на световноизвестният бестселър "Живот след живота" смята, че дълбоките и положителни личностни изменения, които такива хора претърпяват, са най-убедителното доказателство, че ППС действително са пътешествия в някакво духовно равнище на реалността.

adyulgerov.blogspot.bg

 

преди 40 минути, haidukpikaso написа:

Д-р Реймънд Мууди, автор на световноизвестният бестселър "Живот след живота" смята,

че дълбоките и положителни личностни изменения, които такива хора претърпяват, са най-убедителното доказателство, че ППС действително са пътешествия в някакво духовно равнище на реалността.

Да, това е проблема. Религиозното в човека цял живот е подтиснато от някакъв си принаден и често принудителен уклон към рационализъм, който от над век се смята все повече за "съвременен". Това принуждава религиозното вече да мимикрира като рационално, у всеки човек. И всеки човек се учи да го маскира още от дете.

"Дълбоки изменения" които много хора претърпяват, изглежда че са налице още когато като пушачи или алкохолици, ги застигне първия инфаркт или микроинсулт... Или когато на кардиограмата лекарят им обърне внимание че... краят може да е близо, или захарната болест, бъбреци, цироза... или каквато и да е друга "твърде плашеща переспектива. Да кажа, че такива "дълбоки изменения" въобще не говорят за никаква духовност, нито за духовни пътешествия.

преди 39 минути, haidukpikaso написа:

Те се завръщат не само твърдо убедени в безсмъртието на човешката душа, но също с дълбоко и трайно убеждение, че вселената е състрадателна и разумна и това любящо присъствие е винаги с тях.

Както и че толкова много Наранени и дезадаптирани човешки същества, несъумели да преживеят своите конфликти, се улавят за толкова добре конструираната и подадена колективна фикция. за пример можете да зачетете внимателно маниакалните залитания на някои пишещи в самия форум КАЛДАТА - всички са наясно за тях, особено в разделите за лично творчество и религия - много добре се описват...

Приказките за душите и "духовните пътешествия" са модерните версии на религия, тъй дълбоко нужна на масата от хора, с която те помагат на себе си да се справят с ежедневните си конфликти. И като всяка нужна социална версия на договорена приказка, се намират непрекъснато нужните 'потвърждения', говорители, в ролята на свещенослужители и пастори, нужната идеологическа постановка и система от подредени елементи.... После се цитират едни на други само и само да се постигне ефекта 'христос воскресе' и после да се отговаря с готовия отговор... Или Амин или Алелуйа. Това и така е много повече от две хилядолетия, по всички географски ширини и дължини.

=======================================

Може би "изповедите" да са хубаво нещо, защото с тях се реализира една форма на самосвидетелство - когато човек говори в опит да се изправи и да открие проблем, страх или конфликт. Но въпроса е - че изповедта не е само да се направи... и после на някого да му олекне и да си кара както си е бил... От друга страна - "то ако можеше... ама надали"

 

 

 

Редактирано 4 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Може би "изповедите" да са хубаво нещо, защото с тях се реализира една форма на самосвидетелство - когато човек говори в опит да се изправи и да открие проблем, страх или конфликт. Но въпроса е - че изповедта не е само да се направи... и после на някого да му олекне и да си кара както си е бил... От друга страна - "то ако можеше... ама надали"

 

 

 

"В момента, в който науката започне да изследва нематериалните феномени, за едно десетилетие тя ще напредне повече, отколкото за всичките предходни векове на съществуването си."

Никола Тесла

имаш ги наредени в колекция, нали. Имена, цитати... подредени, като тухлички в къщичка. В някакъв смисъл те са точно това.

Това, в кой свой труд го е написал, сред какъв контекст и въпросния ТЕСЛА е някаква форма на "визионер" или на месия... Пък той е известен със съвсем други нещица в сферата на познанието. Нито е бил "медиум".

И... между другото - според цитиращата - какво точно е имал предвид г-н ТЕСЛА, като "нематериални феномени', след като той е посветил живота си на изследвания и експерименти с ЕМП?

преди 39 минути, haidukpikaso написа:

Те се завръщат не само твърдо убедени в безсмъртието на човешката душа, но също с дълбоко и трайно убеждение, че вселената е състрадателна и разумна и това любящо присъствие е винаги с тях.

Ма той и бог е любящ (за някои). За други - не толкова. важното е децата да имат фикцията да се успокоят - "там оттатък" всичко е мир и любов - като ги няма "от тая страна" поне за утеха "там да ги има"

И, колежке - внимавайте да не се изпуснете да изпишете повече от 2 изречения от личен изказ... и да не пропускате болда в шрифта.  Рискувате да оскверните свещените писания и свещените авторитети, които са ги "писали".

Редактирано 4 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Живей си в материалното.

на ‎3‎.‎10‎.‎2017‎ г. в 22:40, _ramus_ написа:

за начало първо е добре да започнем...

да мислим...

Един пример - дано да ме разбереш, че явно не си ма разбрал.

Скачаш с парашут от самолет, не се отваря парашута, нито резерния и през целите тези няколко секунди или минути какво правиш докато не умреш наистина с блъсъка в земята....

Живота на един човек е някакви си секунди в сравнение на живота във вселената. Да, не е умрял този дето не се е родил. Философски погледнато нито психологията, нито прочетеното по отношение на смърт (било то твоята или на друг), като краен интеграл след време всички като умрем ще си говорим по-разбираемо . До тогава само и единствено ще бълваме глупости, които ще останат дори и след нас някъде в този "контейнер" БД, догато някой от бъдещето не реши да го потрие или забравен някъде този скъзи харт диск не бъде рециклиран, за да стане пак първичното от което е съставен....

Нито съм лингвист, нито съм литератор, нито владея български или всякакъв друг език, язък, че написаното от теб (дали е научно или не е друг въпрос) не предобива смисъл в моето съзнание. До сетния си миг оставам на позиция, че съм преживял смърта под формата на божествена телеграма, която получих.

Тогава разбрах божията промисъл и получих откровение....  (един отец ми каза, че се казва прозрение).

Атеизмът де факто също е форма на религия.... Нямам намерение нити да споря, нито да доказвам, а само споделям и дали ще бъда разбран или не ми е все едно... Има един филм "Дядо Праз" - май се повтарям, но к'во пък,,, Та, там има една мисъл или де да знам какво е (може би е сентенция) - Нещата просто се случват, какво ти пука... (това е перицитат на превода - не знам как бе изречено на английски)

Я да си гледаме кефа докато сме живи.,,, а после всеки един от нас ще разправя и ще се смеем на какво сме вършили докато сме били в тази форама на живот,,,

преди 5 часа, Диман Дюминич написа:

До сетния си миг оставам на позиция, че съм преживял смърта под формата на божествена телеграма, която получих.

Тогава разбрах божията промисъл и получих откровение....  (един отец ми каза, че се казва прозрение).

да, така всичко си дойде на мястото и всички останали думички за имитации на мислене, отпадат като значение. И в това е проблема - като удари камбаната, накрая пак се "завръща" в лоното на утробните инстинкти - нещо като "завръщането към онова, от което си дойдохме". Ирационалното и несъзнателното - откъдето "стартираме всички", представено с религиозния си уклон, пак се оказва нужната кутийка, сред която отново да се сгушим, като почне да пропада сънуването колко сме живи, как и доколко сме велики, как и декъде се проектираме и си играем на философии...

А в тоя случай - като ще се върне някой оттам, откъдето е дошъл, дали въобще е тръгвал... или само се е пошегувал със себе си че е живял...

Редактирано 5 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 минути, _ramus_ написа:

А в тоя случай - като ще се върне някой оттам, откъдето е дошъл, дали въобще е тръгвал... или само се е пошегувал със себе си че е живял...

Яво не си запознат с холограмния живот..... Илюзията е едно, реалността е друго, а че сме вечни ..... нюанс на религията .... дали сме стартирали, или може би сами сме избрали този модел на живот.... хм, ай аз съм невежа... ай, аз съм грешен, ама това не ме прави велик, а просто съм смъртен... и не ме вълнува моята смърт, нито на когото и да е, но преживеейки същата проумяваш какво е живота....  Радвай се на октомврийския слънчев ден...

Ти гледам че си доста запознат... даже кое какво е - илюзии, реалности, вечност, религии... така са "невежите" (цитат)...

Отгоре на всичко - като сме смъртни всички и нямало значение - защо се наложи "да си споделяме", като в добавка - дори нямало значение за теб... И... - като "споделихме" какво стана?

Не се разминах и с пожелание и стандартното доброжелателство - просто един приятелски разговор - хем е неглеже, хем и ако стане номера - да си споделим и за холограмния живот, за илюзийките, реалностите и нюансите. Октомврийския слънчев ден е просто стандартно състояние на дадени планети и и звезда, в дадени условия, характеристики, в даден момент от времето. Ако не е "гледащия ги" и изживяващ радост... никой не знае какво би било отвъд отражението им. Никой. А между другото - някои съвсем не изживяват радости - нито в октомври, нито в слънчевите дни...

Игрите на едно или на друго, се разбират че са игри именно когато почне да се чува "шепота на последната камбана".... Тогава е проверката кое е било, кое е имало значение - щото пред смъртта нещата не стоят точно така, както за голият цар пред огледалото си, докато го играе на велик, на имащ, на контролиращ, на силен = все компенсации на онова, от което бяга цял живот. Иначе нямаше да му е нужно огледало, мизансцен, декори и сценарий за играта му пред себе си...

Редактирано 5 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 13 минути, _ramus_ написа:

"шепота на последната камбана"....

преди това трябва да ритнеш кофата .... ай, аз нищо не съм имам преди да се родя тука и нищо не ще оставя след себе си освен своята глупост, ам дали всеки трябва да страда, за да разбере, че е живял.... хм, аз вярвам в живота и знам, че дори и мен да ме няма на този свят.... той ще продължи.... Е, това е хубавото да знаеш какво е смърт... само и единствено когато преживееш или изживееш същата разбираш какво е живот и единствено тогава може да се радваш до умиране и да живееш истински, а не с предрасъдаци от миналото.... Денят ще продължава да е хубав и аз пак ще съм щастлив, че съм жив, защото знам какво е да си мъртав... 

преди 17 минути, Диман Дюминич написа:

аз вярвам в живота и знам,

преди 17 минути, Диман Дюминич написа:

Е, това е хубавото да знаеш какво е смърт.

преди 17 минути, Диман Дюминич написа:

защото знам какво е да си мъртав... 

Всичко е написано достатъчно ясно... и пишещият е разкрил достатъчно себе си - и веруюто и нуждите и представите и страховете... Хубави декларативни утвърждения - знам, вярвам, вярвам, знам - и за живота, знам и вярвам за смъртта. А още дори не е стигнато до различаване - кое е "знаене" и кое е "вярване"... И че докато се вярва, само е имитация на "знаене". Но е без разбиране. И тъкмо заради призива за "мислене" по-горе, остава някъде в зоната на здрача, угасващ от проблясъците и сенките на бог, на телеграми и съобщения, на знаци и потвърждения - тъкмо в стила на колежката с болднатия шрифт и събраната й библиотека с цитати и авторитети...

Това им е хубавото на "умиранията" че някой чак тогава откривал че нещо си наречено "живеене" май не е според огледалата и отраженията. Добре че остават "радости" и окромврийски дни...

 

 

Редактирано 5 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 минути, _ramus_ написа:

... май не е според огледалата и отраженията ...

Не знам какво е огледало или отражение... макар и човек не съм суетен, нито пък моден...  както се казва ти ще достигнеш моята възраст, а аз не ще се върна на твоята... Но, винаги ще си остана детски любопитен и винаги някак си нехаен за страхЪТ от смърт....

Дали вярвам, или не зная, и дали мисля или не, то знам единствено, че съм от правилната страна на тревата..., а как е от към корена.... хм  ке биде...

на 3.10.2017 г. в 8:46, Диман Дюминич написа:

Помисли. Ако си живяла 25 год. между интернет и града, с виртуални емоции някакви, какъв опит си натрупала в преживяното.

Нещата не трябва да се приживяват, а да се изживяват. А, те са субективни и се базират в реалността, а не в имагенерността на твоята представа.

Отдавна бе когато преживях имагенерната си смърт. Когато получих инсулт - бе различно. Е, оцелях и физиологично се възтановявам. В този аспект аз изживях някак си смърта си. Докато бях в болницата и гледах други, а не можех да движа ръката си и кракът и бях наистина безпомощен и единствената мисъл бе - ами ако от тук нататък не ще мога да се движа и обслужвам сам - какво?!

За какво ми е интернет, за какво ми са емоциите, за какво ми е града, ако за едното ходене по някаква физиологична нужда се налага да ти помагат...

Цялата тази нереална своя смърт те спохожда изведнъж. Психологично те натоварва и това - тревогата на близките ти хора...

В този смисъл - смъртта е тегава за другите, а не за теб. Ти просто лежиж и я чакаш... минута по минута, час по час, ден подир ден...

На никой не пожелавам тези мрачни мисли да го спохождат... (в отделението имаше и млади...)

Уви... оцелях...  Продължавам

А, как точно съм получил инсулта... е твърде лично... та от време на време трябва да се чуват възрасните, но младите сърбез.... Навремето и аз бях нахакън и дадъхан, щур и прочие... със собствено мнение за смъртта и живота и не обръщах внимание на приказките на 70 годишните или 90 годишните които по твое мнение нЕ са имали сътресение на село някакви при това, но те питам с колко хора над 70 годишни си общувала реално (както с граждани, така и със селяни)??? Кога за последно си помогнала на някой възрастен човек да отите по някаква физиологична нужда в "селската или градската гримьорната"???

Уважение към здравословните ти премеждия и статус , но няма как да ме убедиш в твърденията си.

Разликата във възрастта ни е поне няколко петилетки и най-малкото не бих ти опонирала от уважение.

Ще ти кажа само , че всеки смята "здравословният си товар " за отчайващо тежък и с поучителен характер. Може да си на 60-70-80 г. но не за сметка на това не знаеш какво е да си 25 със 4 животоспасяващи операции и да не знаеш настоящият ден дали няма да е последният ти. Когато на 9 ти поставят диагноза , при която докторите вдигат примирено ръце и не дават прогнози. Когато се бориш от дете с медикаменти и терапии , за да не виждаш сълзите в очите на майка си баща ти , бдящи притеснени до теб . Когато "багажа" ти е събран и не знаеш дали ще се "върнеш". Когато осъзнаваш , че си гост и под наем за този свят и мястото ти крехко и несигурно от самото ти раждане . Когато събираш сили да оцелееш за да не сринеш родителите си. Защото ти си тяхното най-мило наследство. Тяхното желано бъдеще. С това се бори моя приятелка от 9-на , вече 15 год.! Сега разбираш ли , защо ми е нелепо да те чета? Съжалявам за откровението , ако ти причини дискомфорт , но обосновавам твърдението си .

Редактирано 6 октомври 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 час, Амели написа:

че всеки смята "здравословният си товар " за отчайващо тежък и с поучителен характер

то "товара" е заради нуждата да се внесе нужната доза 'значимост' на всеки "живеещ", чрез характерната социална роля на възрастния - да поучи, с идеята че с годините е натрупал мъдрости, които да "сподели с младите"... Всеки, през себе си пречупва и онова, което се случва, като компенсира с онова, което си представя, би искал, и всичко това се проектира. Мястото на религията тук е точно запълващо празнините в компенсациите.

От друга страна - да събираш сили да оцелееш, "за да не сринеш родителите си" ... И... ако ги няма родителите какво остава - направо да се успокои и да си умре ли? Малко е странна тази "ситуативна картина" - опитваш се да оцелееш заради някой друг...

Често се срещат хора, за които може дасе каже, че живеят заради някой друг. Това далеч не означава, че ако този някой го няма, те ще легнат да умират. Не знам защо, на някои им е толкова трудно да разберат, нормална човешка реч... и задължително трябва да зададат идиотски въпрос. 

"Небето ни прави човеци.

Ние забравяме това на свой собствен риск. Без познанието за много по-висшия свят, откъдето сме дошли и където отново ще отидем, ние сме изгубени. Онази "златна нишка" е връзката с небето, която прави живота ни тук долу не просто поносим, но и радостен.

Без нея ние сме загубени."

Ибън Алегзандър

"Карта на Рая"

Нито небето ни прави човеци. нито "го забравяме". нито е риск. Нито е налице "познание за по-висш" свят, нито е важно световете да са висши или нисши. нито е задължително да отидем някъде в по-висши светове...

Цялата работа е когато хората сме изгубени и в опита да се спасим посягаме за патериците и сламките... Не е виновен никой че някой се губи. И особено - когато е налице криза, се почва надлъгването с "висши светове"... като я няма кризата и всичко е мед и масло и кеф - никой не се сеща за "висшите светове".

Не "небето е виновно" че децата играят на страдание и се фиксират и вживяват в него. Не е и виновен някой че "съдбата" към него е сурова. Но някои именно чрез тежката съдба доказват че нито небе им трябва, нито висши светове... за да бъдат "ЧОВЕЦИ"...

Нищо в живота не е обещано че да си жив - значи да си радостен. Нито обратното - да си депресивно изгубен. Става въпрос за изживявания и сложен комплекс от отражения, основани на емоционални и чувствени състояния и наслагвания на паметови записи, затварящи се в циклични повторения и така - затвърждения. Намирането на утеха е само първоначален спасителен защитен инстинкт и в психиката се задвиждат сложни невидими механизми и двигатели. Въпроса със зациклянето е - когато утехата и защитния рефлекс, се превърнат в постоянна форма на отражение и изживявания. Тогава престават да са "защитни" и "временни" и стават постоянна определяща. В опит несъзнателно да се изскочи от затвореността, психиката повтаря... повтаря... повтаря... докато някъде в някаква точка не се намери нейният изход. Не като се повтаря утехата и се намерят нужните идеологически и религиозни обяснения и вдъхновения. Именно това е ключът към отработването, защото психиката като не може да намери реален изход чрез отработване, създава изкуствено "друга реалност" и я населва с фантазни образи, сред които "да симулира че няма криза, че всичко е ок, че това е изхода"... Ето в това потъват толкова много деца защото помежду си си играят на помагане и съпреживяване, вместо да се вземе реалистична и рационална линия към отработване... Не че това е универсалния лек... но това е универсалната посока за същинско решение на всеки конфликт, наречен заради негативните изживявания - КРИЗА.

А усещането за изгубване - е също плод на съвсем прости зависимости - става въпрос че се провалят определени опорни точки, на които някой е постановил своята идентичност. И когато тия опори трябва да се променят заедно със самия ЖИВОТ и Живеещия го, следвайки естеството на израстването, вместо това те зациклят, защото зацикля някъде самия ЖИВЕЕЩ... Когато отпадат опорите, в ролите да подпират и да са основни - тогава се отваря "празнота', възниква дефицит в толкова нужното усещане за стабилност и сигурност. Всичко това, и много друго, довеждат до изживяването на "ИЗГУБЕНОСТ". И това е съвсем обикновен и естествен белег, че нещо на което сам си се основал (несъзнателно) не е било нито устойчиво, нито вечно... И е нужно да се актуализира. Но това е невъзможно да се случва непрекъснато и само несъзнателно и програмките в маймунката да си работят "сами". И - квото стане - тя природата е мъдра, бог е обичлив, живота е прекрасен - докато "отзад в тъмния килер" е точно обратното. Нуждата от залъгване генерира непрекъснато вътрешно раздвоение и това убива, особено когато се задържи дълго време. едни защитни реакции, стартират разбъркано други защитни реакции и грешките се натрупват, инстинкти се задействат един спрямо друг и колкото повече... толкова повече нараства хаоса... докато се достигна до деструкция... 

Няма нищо по-земно и човешко от КРИЗИТЕ - защото това е начина на ЖИВОТА, чрез конфликт, да създаде условие за изместване - насочено срещу инстинктивното затваряне и циклични повторения...

преди 11 часа, haidukpikaso написа:

връзката с небето, която прави живота ни тук долу не просто поносим, но и радостен.

Без нея ние сме загубени."

И с нея и без нея - пак си изгубен... Цялата работа е да се намери илюзия с която поне да станел "живота поносим... дори и радостен". А това е толкова детски... толкова наивен... толкова първосигнален... ЗА КАКЪВ "ЧОВЕК" МОЖЕ ДА СТАВА ВЪПРОС?... Смисъла да се изгубиш... е да се намериш. НЕ ДА СИ НАМЕРИШ СЛАМКИ И ПАТЕРИЦИ... за да ти бъдело "просто поносимо"...

Най-изгубени са онези... които се наместят сред изгубеността си, сънувайки че са радостни и че всъщност - е поносимо. Идеята е _ ДА НЕ Е ПОНОСИМО" защото това е мотиватора за промяна. Докато някой е патерици и за него е поносимо, той няма как да намери изход - защото спира да го търси, като "пропадне задвижващия импулс".

Всеки има моменти в живота си - да се изгуби. Въпроса е - да е до време, да мине и за замине... Това са оздравяващи "кризи". Но най=изгубени са онези, които просто застинат насред кризите си и зациклят на сънуването на "кошмата на изгубването".

Да - няма всеки волята и силата да се изправи, след като е паднал (или изгубен). И заради това, заради нямащите ги - са измислени спасителните им илюзии - дали ще е исус, дали ще е аллах, дали ще е щастието или любовта, сърцето или висшите йерархии, белите учители или ангелите хранители, справедливостите или свободата - важното е да се намерят подходящите митологеми за да се вярва в тях. Вярата има способността да създава илюзия за заместване на празното отвътре. Заради това толкова хора умират от ужас... ако "изгубят вярата си". Пък и ще дойде ужаса на абстиненцията - щото как да ти пораснат крачета, ако си се сраснал с готово подадените психични патерички, парапетчета или спасителни поясчета...

И това е - като се сраснеш, после никога не ги пускаш - щото приемаш ролята че именно патеричките са ти "краката"... Пък те дървени и тромави, липсва им "живот" и изменчивостта и пластичността му... И като липсва "живот" на патеричките - Ползващите им дават от "своя". Даже им :дават" целия си живот - докато за тях просто не остане. После патеричките преминават от едни ползватели на други - патеричките остават и се предават като щафета, а ползващите ги така си идват... и си отиват - от "живота".

В този ред на мисли - ЧИЕ точно е било нещото, наречено "живот"... и от кого е било "наречено така"?

Редактирано 7 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 12 часа, Амели написа:

Сега разбираш ли , защо ми е нелепо да те чета?

Мисля, че те разбрах.... а сега те моля ти да ме разбереш...  Когато си млад, дори дете, и се бориш за живота си, и гледаш как близките ти страдат, натоварването е голямо...

Имам едно познато момче сега е на 30 и няколко, но когато бе някъде на 10 бе с диагноза левкимия... много добре си спомням как майка му и баща му  се тревожиха и направиха всичко възможно той да оцелее... шанса бе много малък... та, това момче ми е разправило какво е да е "спретнат куфара" и как в болницата леглата се изпразват... Сега да е жив и здрав.... има семейство и т.н. ....

Когато обаче вече си над 50 е друго.... Страданието на близките е същото, но тежестта не е толкова голяма за теб самия.... просто стоиш и чакаш... Груго казано взел си от този свят хубави и лоши изживявания и единствено за което ти остава да мислиш е за хубавите моменти и някък си не обръщаш внимание на лошите... започваш да се радваш за младите... Младите си имат къде други проблеми и не трябва да ги натоварваш със своите болежки и т.н. Идва един момент в който да се оттеглиш, да не те виждат, да не знаят какво ти е и да не мислят как си....

През изминалите години много млади мои познати са си отишли... Не можах да помогна с нищо.... Погаснатия млад живот е доста тежко изживяване, но не и чак толкова тежко - остават живите.... Прозаично или не, но вече съм на максимата: Обръщай внимание на живите, а мъртвите ги споменавй и си спомняй за хубавите моменти с тях...

Преживях смъртта е широко зададена тема... тя не се свежда само до своята смърт, а и на други...

Миналата година примерно си замина едно мое познато момче на 38 години.... остави две сирачета на 12 и 8 години..., но винаги в мен ще напират емоции хубави изживени с него... По един или друг начин моето семейство помага на брат му и на жена му...  

Така... Понеже виждам, че фантазиите продължават, нека тогава си кажем, какво знаем за хора които наистина са се върнали/ били са върнати от "оня свят". Хора умрели, но поради някакво чудо най- често наречено дефибрилатор, са успели да възкръснат. По  филмите сме ги гледали много, как стават и тръгват все едно нищо не се е случило, а в "бестселърите" на свръхдуховните ви авторчета, даже се сдобиват с неподозирани умения и задължитените за този вид фантастика способности на медиум. 

Реалността е доста жалка обаче и в големия си процент, в тези "завръщания" се касае буквално за живи трупове, които не изкарват много, поради загубата на основни жизнени функции. В случая "живи" е много силно казано. В по- редките случаи, когато има запазени жизнени функции, става въпрос за пълна или поне частична (но мащабна) амнезия. Тоест, тези хора нямат вече способността, да разказват "преживяванията" си. Нито на вас, нито на някой друг.  

Да припомня, че  говоря за случаи на установена смърт...

преди 4 часа, -BELIAL- написа:

Хора умрели, но поради някакво чудо най- често наречено дефибрилатор, са успели да възкръснат.

верно ли с тва се възкръсвало - сега ще те сложа у Бисерите

преди 9 минути, haidukpikaso написа:

верно ли с тва се възкръсвало - сега ще те сложа у Бисерите

Ти си сложи цялата тема там най добре.

 

преди 18 минути, haidukpikaso написа:

верно ли с тва се възкръсвало - сега ще те сложа у Бисерите

Mного трудно ще ме сложите където и да било госпожо, цели 90 килограма съм. Освен ако не сте някоя щангистка, в тежка категория. Но хуморът ви е точно такъв. 

 

п.п.Сигурна ли сте че този "автор" се казва Ибън? Изглежда че и гурутата ви, са почнали да ви се подиграват. 

Редактирано 7 октомври 20178 г. от -BELIAL- (преглед на промените)