Аз пък се опитвам да си представя, какво ли е да ти се завива свят все повече и повече, до безкрай...

преди 22 минути, -BELIAL- написа:

Аз пък се опитвам да си представя, какво ли е да ти се завива свят все повече и повече, до безкрай...

Сигурно се нарича любов. 

преди 12 минути, Амели написа:

Сигурно се нарича любов. 

Браво и име му измислихте. Значи си го представяте...

преди 8 минути, -BELIAL- написа:

Браво и име му измислихте. Значи си го представяте...

Ами на това ми заприлича , представяйки си го.   И там се въртиш и нямаш ориентация и края не му се вижда . 

преди 11 минути, Амели написа:

Ами на това ми заприлича , представяйки си го.   И там се въртиш и нямаш ориентация и края не му се вижда . 

Може би, защото няма край. 

преди 8 минути, -BELIAL- написа:

Може би, защото няма край. 

Последният път не останах с такова впечатление. 

преди 2 часа, -BELIAL- написа:

Само смъртта е стабилно и непроменливо състояние.Интересно как ли се преживява такова нещо? 

 

като се върнеш

преди 8 минути, haidukpikaso написа:

като се върнеш

Koe от "стабилно" и "непроменливо" е необходимо да се дообясни?

преди 1 час, Амели написа:

Лесно е . Трансформацията на явлението - " смърт и раждане " е преминаването от едно състояние в друго. Като напускането на първото се нарича "смърт" , а  второто са нарекли "раждане". Процесът притежава характер на цикличност , но не е вечен. Тоест има край. 

къде е края - според теб

преди 7 минути, -BELIAL- написа:

Koe от "стабилно" и "непроменливо" е необходимо да се дообясни?

няма какво

това е Вечността

на Душата

преди 9 минути, haidukpikaso написа:

къде е края - според теб

няма какво

това е Вечността

на Душата

Вие имате ли Вечна Душа?

преди 13 минути, Амели написа:

Последният път не останах с такова впечатление. 

Е, той затова е бил и последен. 

преди 16 минути, -BELIAL- написа:

Вие имате ли Вечна Душа?

 

да

и вие имате, всяка Душа е Вечна

преди 7 минути, haidukpikaso написа:

да

и вие имате, всяка Душа е Вечна

Moже ли да я видя?

преди 9 минути, -BELIAL- написа:

Moже ли да я видя?

разбира се, само трябва да имаш очи

 

Нищо не виждам. Може би трябва да си сменя очите...

преди 9 минути, -BELIAL- написа:

Нищо не виждам. Може би трябва да си сменя очите...

Не. Те са си твоите очи.

На различни нива сме. Затова не ме виждаш.

преди 8 минути, haidukpikaso написа:

Не. Те са си твоите очи.

На различни нива сме. Затова не ме виждаш.

Вас си ви виждам. Не виждам само душата- явно с нея сте на различни нива...

преди 10 минути, -BELIAL- написа:

Вас си ви виждам. Не виждам само душата- явно с нея сте на различни нива...

Точно за това говоря.

Преди да пишете в темата се опитайте да прочетете внимателно заглавието - бавничко и с опит да осмислите какво четете и какво точно е написано... Защото е твърде наивно и съвсем по детски - и заглавието и последващите коментари.

Ако човек не може да си даде сметка че не е възможно да се 'преживее" смъртта. И че става въпрос за ПРЕЖИВЯВАНЕ и става въпрос не за смъртта, а за представа за 'умирането', значи че е още твърде незрял за да се опитва да осмисля и си дава ясна сметка за собствения си свят, при това и да е с елемент на критичност. За здравия разум - въобще не може да става въпрос.

Твърде много хора наричат преживяванията си за едно или друго - като 'едно или друго'. Готовите схеми от приказките за душите, телата, отвъдното са чудесни приказки за деца. Не е проблема че ги има, а че твърде много деца не желаят да пораснат и да оставят приказките в детския си етап. Едни не успяват да надмогнат "дядо коледа" и мечтите за подаръците. други - чорапеното чудовище или "таласъмите живеещи в мазето", трети - приказките за душите и живота им в отвъдното, фикциите в "любовта" или "бог"... Все пак всичко това е част от човешките същества, защото стои в тяхната история, като етапи и преходността им. Но каква преходност може да е нещо, в което някой да е вкопчен. Докато е вкопчен нищо не може да се израсне.

Нуждата на толкова много хора да споделят общи (си) приказки е чисто инстинктивна и е част от социалните инстинкти. По този начин вкопчените в сходни фиксации намират взаимна утеха чрез кръстосаните си сигнали, след като по този начин си ги "потвърждават" взаимно едни на други. Но това пак е в полза на вкопчването и идеята да се 'бетонира' сякаш във вечността...

Хората с нерешени конфликти и с ниска степен на адаптивност, се стремят да се съхранят като се вкопчват и фиксират в приказките за 'отвъдното', в опита си да проектират "някъде далеч" своите решения на проблемите си.

Ако и в 'отвъдното' сте със същите проблеми - е много вероятно според същия принцип, да се проектирате "в някакъв друг вид живот"... Не е трудно да се прецени че там, където са проблемите, там са и самите техни решения. Както и че - няма други конфликти, освен тия в самите ни 'глави'. И че "на същото място", чрез пълнежа на това, което е 'вътре в главите' е възможно да се намери и "решенията". Не може да се очаква всичко да е наготово в природата и да се разчита винаги само и единствено на инстинктивното, макар че всички деца мечтаят за същото - пак заради инстинкти.

Твърде детски е начина да се проектират проблемите и решенията им далеч от самото конкретно битие. Приказките за отвъдното вършат точно това, като свалят напрежението и породеното безпокойство и тревожност. Все пак е само спасителен момент, като част от някаква временна стратегия със защитен елемент. Когато това се превърне от временна стратегия, в постоянна платформа и се вплете с идентичността, вече е налице фиксация и целия вътрешен психичен свят се подрежда да се 'свие' в нея. И колкото повече тече... толкова повече се 'свива'. Съвсем ясен е белега по който може да се различи - хората сред фиксации винаги имат един ясен импулс и вектор сред поведението и отражението си за света - непрекъснато го виждат по един и същи начин, вместо да следват изменчивостта - и на себе си, и на света... Може и да е условен, но е достатъчно показателен белег - стремежа към вкопченост в стабилно и неизменчиво положение, като на обекта на вкопчването му се придава ефект, вид, обяснение - като за вечно и безкрайно. Само по себе си, това няма как да е придружено и в "съдружие" с критично и задълбочено мислене...

Ако някой се смята че е човешко същество е добре първо да си обърне внимание на отговорността, че е нужно да се поеме активно отношение към етикета ЧОВЕК и от ХОМО да се опита да намери САПИЕНСА в себе си. Всъщност двете думички в латинското нарицателно са доста символични и така наредени задават ясно етапността и посоката на протичане.

Редактирано 30 септември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ми то като е наивно заглавието, какви да са последващите коментари? И какво да му четем бавничко и внимателно?  

 те и аватарите също показват - етапната принадлежност. Дори и да изглежда че пораждат 'въпросителни изречения'.

Дори не се сещаш че бъркаш темичките с тия на "идиотчитата", но то пък и за същите всичко е една голяма площадка за игри. То и извън виртуала е същото.( ако въобще може да се нарече нещо че се случва "извън" ) .

Редактирано 30 септември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ако успееш някакси да се абстрахираш от бръмбарите в главата си, веднага ще стоплиш, че аватарите са просто картинки, които може да показват всичко... или пък нищо.

И аватарите ли били преживяна смърт

 

А съпреживяната смърт?

Онази, която идва ненадейто и ти отмъква смисъла на живота...убива любимият ти човек и с него си заминава част от тебе...оставаш да вегитираш...ни жив ни мъртъв...мъката те прави сляп и безчувствен...

Май съм объркала темата, сори...

 

на ‎27‎.‎9‎.‎2017‎ г. в 22:15, Амели написа:

Помисли. Ако е живял 70 год. между нивата и селото , без сътресения никакви , какво да "види и опита "? 

Помисли. Ако си живяла 25 год. между интернет и града, с виртуални емоции някакви, какъв опит си натрупала в преживяното.

Нещата не трябва да се приживяват, а да се изживяват. А, те са субективни и се базират в реалността, а не в имагенерността на твоята представа.

Отдавна бе когато преживях имагенерната си смърт. Когато получих инсулт - бе различно. Е, оцелях и физиологично се възтановявам. В този аспект аз изживях някак си смърта си. Докато бях в болницата и гледах други, а не можех да движа ръката си и кракът и бях наистина безпомощен и единствената мисъл бе - ами ако от тук нататък не ще мога да се движа и обслужвам сам - какво?!

За какво ми е интернет, за какво ми са емоциите, за какво ми е града, ако за едното ходене по някаква физиологична нужда се налага да ти помагат...

Цялата тази нереална своя смърт те спохожда изведнъж. Психологично те натоварва и това - тревогата на близките ти хора...

В този смисъл - смъртта е тегава за другите, а не за теб. Ти просто лежиж и я чакаш... минута по минута, час по час, ден подир ден...

На никой не пожелавам тези мрачни мисли да го спохождат... (в отделението имаше и млади...)

Уви... оцелях...  Продължавам

А, как точно съм получил инсулта... е твърде лично... та от време на време трябва да се чуват възрасните, но младите сърбез.... Навремето и аз бях нахакън и дадъхан, щур и прочие... със собствено мнение за смъртта и живота и не обръщах внимание на приказките на 70 годишните или 90 годишните които по твое мнение нЕ са имали сътресение на село някакви при това, но те питам с колко хора над 70 годишни си общувала реално (както с граждани, така и със селяни)??? Кога за последно си помогнала на някой възрастен човек да отите по някаква физиологична нужда в "селската или градската гримьорната"???

И да има... и да няма сътресения. И да е живял виртуално или емоционално, или опитно... Както и - да се преживява или да се изживява... Няма съществена разлика - по същество става въпрос.

Вижте заглавието на темата - ПРЕЖИВЯХ... СМЪРТТА - е ноусенс. Няма как да се ПРЕЖИВЕЕ СМЪРТ. Друго нещо е "УМИРАНЕТО" - то може и да се преживява, и да се изживява. Може да се чувства или емоционира... и разни други неща са възможни... И се наричат "така". Наричат така и разни психични форми и патологии. Разни физиологични състояния близки до онова, което се приема за "границата между живота и смъртта". Умирането е сложен процес, и както всичко друго - твърде условно са приети социално-договорени определени критерии. Личното преживяване, в умирането не е възможно нито да се съчувства, нито да се съпреживее... или сподели - както са всички съвсем лични вътрешни положения. Съвсем друг и въпроса за "стреса" от доближаването до първичния ужас и страхуване от смъртта - тогава "от дъното на кладенеца изплуват" разни подтиснати и изгонени от съзнанието положения... за да не "пречат и смущават" излишно обитаващия го...

Но няма как да се ПРЕЖИВЕЕ СМЪРТТА. Ако наистина се премине "границата", това не е преживяване. Просто думите не са точни, заблудите са повече от адекватния изказ, главно защото сред народа и масата точните положения не са им интересни и важно е че си обменят общите си изкази, без много-много да се замислят, без да се задълбочават, да се намира начин за личен изказ, да се различават нюанси... За чистото емоциониране, на което се основават разни типични народни разкази за 'преживях смъртта", всичко това въобще не е важно - важното е да се опитва да се предадат емоции и чувства, картини и измененията им... С идеята - че са преживени (или изживени)... Това по каналите на социума си върви и тече... но неговото осмисляне, анализ, вникване - както и сред всичко останало, отново се намират сравнително елементарни и общи положения, лишени от внимание, сериозност, задълбоченост ... Просто емоционалния канал е основния в масовия социум. И главния основен масов сигнал в този канал - е на страхът от смъртта. Понеже са базови, те са основни и на тях се основават масовите резонанси - някъде далеч и дълбоко във видовото несъзнавано, което всеки ХОМО носи някъде сред себе си, много далеч и много преди в него да са се появили първите признаци на РАЦИО и ИНТЕЛЕКТ. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Умирането е сложен процес...

Не е сложен процес!

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

от доближаването до първичния ужас...

Първичното не е ужас! Ужас, когато говорим за преживяване на смъртта липсва!

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

... типични народни разкази за 'преживях смъртта", ...

Не винаги народа е миродавен! Смърта винаги е била, е, и ще бъде субективна! Формата на смърт за всеки е различна, и в случай не може обективността да нарежда каква е разликата между смърт и умиране. Двете понятия имат разлика и не съм запознат как е в българския Ви язик, но има нюанси.... Та, съвсем нормално е да има и различно отношение за смъртта, за която всеки по един и друг начин да сподели как е преживял "изживял" - изпадаме в ролята на Шекиризяда :) която отишла при стария разказвач на приказки ....

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

... Просто емоционалния канал е основния в масовия социум. И главния основен масов сигнал в този канал - е на страхът от смъртта. Понеже са базови, те са основни и на тях се основават масовите резонанси - някъде далеч и дълбоко във видовото несъзнавано, което всеки ХОМО носи някъде сред себе си, много далеч и много преди в него да са се появили първите признаци на РАЦИО и ИНТЕЛЕКТ. 

Много определени хора използват страхът от смърта, за да подчинят някой на себе си. За тях пречките са тези които не им пука за собственото си съществуване и умиране даже! Ако не могат да те уязвът в твоята собствена смърт, то тогава те удрят по смъртта на твой близък човек - но това е друг филм - пример - Кайзер сосе ... Ъхъ... друг филм ... "Обичайните заподозрени" ...

Рацио и интелект са твърде латински, би ли го превел на някакъв по славянски язик....:) Со крацио со благо, а соло мио со мучачо ...