Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Гост

Смърт е само дума за психично преживяване. Хората умират така, както са живяли. Ако са оптимисти, умират оптимистично, страхливците, примират от страх, авантюристите предвкусват ново приключение и са ентусиазирани, вярващите виждат Бог, фрустрираните умират фрустрирано, гневните се гневят, виновните се каят, хумористите се смеят, а философите размишляват. 

The living is in the way we die.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, дъжд написа:

The living is in the way we die.

Живота е в начина по които минаваме през този свят...

Смърта е начина по който се връщаме у дома...

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не се надъхвайте- всички умират в страх. Освен внезапно покосените... тях ги наричат късметлии.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _Asmodeus написа:

тях ги наричат късметлии.

кой ги нарича - така? Някак с тия безлични форми на изказ не се поема отговорност от пишещите... И всеки гледа да се скрие - или зад нищото или зад шаблоните, цитатите, позоваването и матричните повторения на подбраното научено точно с тая цел.

Хем - да се покаже някой си, някак си, като нещо си... пък не му достига нито кураж, нито начин, нито възможности. напира - пък безсилието стяга хомота..

Изглежда страха не е само за "умирането". както и надъхването. В този смисъл не само умирането е в страх, а и "живеенето" - също. Цялата работа с тия упражнения - както е и самата тема - е именно заради страха... че на някои им идва вповечко и им трябват патерички и хапченца за "успокоение". Така и така се живее сред приказки - хапчето е - да се измени или конструира такава, дето да носи по-малко страх... Ама само пред огледалото. затова са толкова много вперени в него - да поддържат сугестията и така магията че са 'живи'.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, _ramus_ написа:

кой ги нарича - така?

Аз!  :)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, _Asmodeus написа:

тях ги наричат късметлии.

в такъв случай се пише така - тях ги наричаМ "късметлии". Или има проблеми с изказа или словото ? Ама направо мъка си е - и "живота", като "умирането" - направо си е страшничко дори и като се зачита какво е положението. Добре поне че тук някои групово са си намерили начина "че се прибирали "у дома". Като че са осъдени на затвор или наказание... или пък - избягали от вкъщи, поскитали, видяли едно друго... пък взели че накрая се прибрали "у дома". То души, то йерархии, то какви ли не приказки. Пък и - по приказките (в които живеят) си личи кой, кой е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. Животът е гаден, после умираш...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живота е куп от суетня....

Смъртта е пепелта на тази суета....

Някои бързат да изгорят...

Други тлеят, за да поддържат вечността...

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Той бе най-големият световно признат скептик на планетата, но едно свръхестествено събитие го разтърси

1517339112-etkh.jpg

Майкъл Шермер е един от най-известните материалисти на съвременния свят. Този популяризатор на науката през 1992 година създаде така наричаното Общество на скептиците, борещо се с псевдонауката и суеверията. Освен това, доктор Шермер е и главен редактор на популярното списание "Скептик", посветено до голяма степен на опровергаването на различни свръхестествени твърдения, пише Езорейтер. С една дума, по-образцов материалист май няма по света. При това умен, талантлив и начетен - направо Михаил Берлиоза от романа "Майсторът и Маргарита".

Но почти никой не знае, че в живота на Майкъл веднъж се случило нещо, което той по никакъв начин не успял да обясни по рационален начин. Това се е случило не чак толкова отдавна. Загадъчната история започнала на 15 юни 2014 година, в деня на сватбата на историка с германката Дженифър Граф. Невестата на мъжа била възпитавана от майка си и дядо си, който бил за нея като баща. За нещастие, дядото починал, когато тя била на 15 години. Свръхестественото радио на дядо e сред вещите, които бъдещата съпруга на американеца донесла от дома си в Германия, се оказало старо радио Philips 070 от 1978 година, принадлежало някога на дядо ѝ.

pic-30-01-2018-0821102.jpg

Шермер, заинтересован от такава антика, решил да му вдъхне нов живот след десетилетия на мълчание. Мъжът разглобил устройството с цел да се убеди, че всичките му части са наред. Поставил нови батерии. Въпреки всичко, приемникът продължавал да бъде безмълвен. Затова влюбената двойка след известно време изгубила интерес към него, въпреки неговата сантиментална връзка с паметта на достойния за уважение дядо на Дженифър. Три месеца по-късно двойката получила свидетелството си за брак, подписвайки се в съда в Бевърли Хилс. Връщайки се у дома, влюбените си дали клетва за вярност и си разменили брачните халки в присъствието на свидетели и най-близките им хора. Все пак Дженифър се опечалила, че до нея в този момент не е дядо ѝ, за да я заведе до олтара. Когато церемонията останала зад гърба им, и младоженците се усамотили, те неочаквано чули странни звуци от спалнята. Сякаш там свирела музика. Двамата останали поразени, когато открили, че онова радио, лежало в кутия толкова много години, неочаквано започнало да свири някаква стара романтична мелодия. Дженифър се разплакала и казала: "Дядо ми е с нас. Тази музика е знак за неговото одобрение и подарък за нас". Новоизпечените съпрузи цяла нощ не затворили очи и слушали ретрохитове за любовта, а на сутринта радиото отново замлъкнало и оттогава не издало дори и звук. Майкъл занесъл устройството на сервиз, но там му казали, че то е повредено завинаги и не подлежи на ремонт, защото днес резервни части за него няма. Когато учуденият мъж съобщил, че радиото е работило прекрасно съвсем наскоро, на него му казали, че това е просто невъзможно.

pic-30-01-2018-0821103.jpg

Мистика, удивила най-заклетия скептик

"Ако се беше случило с някой друг, бих обяснил случилото се с проста електрическа аномалия или със закона на големите числа. Всеки ден в света се случват септилион събития, някои от тях сигурно ще ни изглеждат доста малко вероятни, открояващи се от масата благодарение на своето време и значение на случващото се. Няма да казвам, че този случай доказва, че задгробният живот съществува и мъртвите могат да комуникират с нас с помощта на електроника. Но сега аз също няма да твърдя, че нищо извън рамките на обичайното не се е случвало. Научният метод - не е да си винаги скептик и безапелационно да отричаш всичко, което не съответства на твоите убеждения, а да се мисли открито, когато се сблъскваш с нещо необяснимо", казва Шермер.

vesti.bg
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.03.2014 г. в 9:25, Мойра написа:

Клавдия, която се върна от оня свят, за да разказва...

 

 

http://voice-bg.com/nashiiat-krast/30-chudoto_s_vazkresenieto_na_klavdia_ustiujanina_prez_1964.html

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1/30/2018 в 23:32, haidukpikaso написа:

Научният метод - не е да си винаги скептик и безапелационно да отричаш всичко, което не съответства на твоите убеждения, а да се мисли открито, когато се сблъскваш с нещо необяснимо"

научния метод - е да липсва основното значение на убеждението - като задаващо мироглед и обяснението си за живота и света. А не като в случая - едно убеждение да се замени с друго такова... понеже...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато брат й Били внезапно умира, Ани е съкрушена. Тя се затваря в себе си и изпада в депресия, докато един ден не чува гласа на брат си. Така започва този необикновен диалог. В началото Ани си мисли, че има халюцинации или полудява, докато не получава многобройни доказателства за истинността на преживяването си.

Били е един от така наречените „пътници между световете“, известни още на древните гърци. Ролята им е да са посредници или вестоносци между царството на живите и царството на мъртвите. Задачата на Били е да предаде информация на Ани, а чрез книгата й – на голям кръг хора, за това какво се случва след смъртта. Убедително и живо той описва живота в отвъдния свят и разкрива смисъла на съществуването ни на земята. Говори за необятната и всеизпълваща Божествена любов, която е най-отличителната характеристика на отвъдния свят. Там ограниченията на времето и пространството не съществуват – душата може да пътува между различните светове и вселени, между миналото и бъдещето. Целта й е да интегрира наученото през различните животи и най-важното: да си спомни своята истинска, божествена същност.

Ани Кейгън не е медиум, нито екстрасенс. Тя не е имала близки до смъртта преживявания. Необикновената й история обаче открехва вратата към отвъдния свят и разкрива живота в нова перспектива.

bili_fingars_hrm.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе и аз не го вярвах това преди да ми  се случи.Февруари 2015 г.Бях спрял на един паркинг в Унгария и бях седнал на пасажерското място и явно съм задрямал.И адски дълбоко откъртих.По едно време се събуждам и имах усещането на заседнала рибена кост в гърлото.Не можех да си поема въздух.Реших , че съм се задавил със слюнка и се сетих, че има едно шише с вода на задната седалка.Излязох от колата отворих задната врата взех шишето,обаче вече толкова ми беше причерняло, че нямах сили да го отворя.И в същото време видях, че на десетина метра от мен спря бус и наизлизаха хора от него,опитах се да им викна за помощ, но не ми излизаше глас.Продължавах да се мъча да им викам, но не ми излизаше глас.Тогава разбрах, че явно съм пътник..и се струполих на задната седалка и целия ми живот от 3 годишна възраст ми мина за скунди на лента,пред очите.Направих си и бърза равносметка за живота ми и за нищо не съжелявах.само за това, че хвърлям топа по ебаси нелепия начин, но реших, че явно много злини съм направил и това ми се полага.И след това ми излключи захранването...По едно време усетих, че кашлям силно и въздух, който се мъчи да влезе  в гърлото ми.Излязох от колата и чистия въздух, който все по-добре вдишвах го усещах като все дно се родих на ново.Изпих половин литър вода и седнах на бурдюра,запалих една цигара и си казах: ,,Ей прескочи ме,кораво копеле съм,, От тогава гледам по друг начин на живота и се радвам на малките неща.Но ,който не го е преживял това нормално е да си мисли, че това са фантасмагории и измислици.За тия, които са го приживяли и ги е ,,прескочило,,  ,,Респект,, ,за тия ,които са го преживяли и не ги е ,,прескочило,,  ,,Лека им пръст,,

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 30.01.2018 г. в 22:32, haidukpikaso написа:

Той бе най-големият световно признат скептик на планетата, но едно свръхестествено събитие го разтърси

Хахахахахахаа. Значи ти ги пишеш тия жълти заглавия в брадва, котва, петел, etc? :D :D :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 40 минути, franchesko написа:

Абе и аз не го вярвах това преди да ми  се случи.Февруари 2015 г.Бях спрял на един паркинг в Унгария и бях седнал на пасажерското място и явно съм задрямал.И адски дълбоко откъртих.По едно време се събуждам и имах усещането на заседнала рибена кост в гърлото.Не можех да си поема въздух.Реших , че съм се задавил със слюнка и се сетих, че има едно шише с вода на задната седалка.Излязох от колата отворих задната врата взех шишето,обаче вече толкова ми беше причерняло, че нямах сили да го отворя.И в същото време видях, че на десетина метра от мен спря бус и наизлизаха хора от него,опитах се да им викна за помощ, но не ми излизаше глас.Продължавах да се мъча да им викам, но не ми излизаше глас.Тогава разбрах, че явно съм пътник..и се струполих на задната седалка и целия ми живот от 3 годишна възраст ми мина за скунди на лента,пред очите.Направих си и бърза равносметка за живота ми и за нищо не съжелявах.само за това, че хвърлям топа по ебаси нелепия начин, но реших, че явно много злини съм направил и това ми се полага.И след това ми излключи захранването...По едно време усетих, че кашлям силно и въздух, който се мъчи да влезе  в гърлото ми.Излязох от колата и чистия въздух, който все по-добре вдишвах го усещах като все дно се родих на ново.Изпих половин литър вода и седнах на бурдюра,запалих една цигара и си казах: ,,Ей прескочи ме,кораво копеле съм,, От тогава гледам по друг начин на живота и се радвам на малките неща.Но ,който не го е преживял това нормално е да си мисли, че това са фантасмагории и измислици.За тия, които са го приживяли и ги е ,,прескочило,,  ,,Респект,, ,за тия ,които са го преживяли и не ги е ,,прескочило,,  ,,Лека им пръст,,

Благодаря - че се осмели да го споделиш.

Това е била една от твоите Врати за излизане - можело е да се прибереш. Ти си решил да останеш.

Адмирации за което

:wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, haidukpikaso написа:

Благодаря - че се осмели да го споделиш.

Това е била една от твоите Врати за излизане - можело е да се прибереш. Ти си решил да останеш.

Адмирации за което

:wors:

 

Едва ли аз съм решил да остана... Един път на един автомобилен път намерих полумъртъв таралеж.Точно на средата на пътя, коли хвърчат на косъм му се раминаваше да го довършат.А беше и тъмно и дъжд, бая го беше загазил...Веднага го вдигнах и го прибрах в нас.След няколко дена гледам посъживи се пораздвижи се,почна да хапва.След два месеца вече беше се напълно възстановил,закарах го в гората и го пуснах на свобода в природата.Предполагам, че просто ми върна услугата оная вечер на паркинга.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, franchesko написа:

Предполагам, че просто ми върна услугата оная вечер на паркинга.

Правилно ли разбрах - таралеж минава пътя, обаче му спасяваш живота като го местиш. Правиш много злини, по твоите думи, и заслужено си пътник, обаче не умираш, защото таралежа, със своите свръхестествени сили, недостатъчни му да пресече улицата, обаче, ти спасява кожата и опростява греховете. Продължение има ли?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, franchesko написа:

 

Едва ли аз съм решил да остана... Един път на един автомобилен път намерих полумъртъв таралеж.Точно на средата на пътя, коли хвърчат на косъм му се раминаваше да го довършат.А беше и тъмно и дъжд, бая го беше загазил...Веднага го вдигнах и го прибрах в нас.След няколко дена гледам посъживи се пораздвижи се,почна да хапва.След два месеца вече беше се напълно възстановил,закарах го в гората и го пуснах на свобода в природата.Предполагам, че просто ми върна услугата оная вечер на паркинга.

Казано е - Няма ненаказано добро

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ама грам понятие си нямате какво е Смърт!

Щот аз се събудих с катетър в х...

До мен имаше старец на 91.

Та ми каза живей, чадо! Оттатък няма нищо!

Вярно няма нищо! И няма и да има.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, XANAX написа:

Ама грам понятие си нямате какво е Смърт!

Щот аз се събудих с катетър в х...

До мен имаше старец на 91.

Та ми каза живей, чадо! Оттатък няма нищо!

Вярно няма нищо! И няма и да има.

ясно - ти си дошъл от нищото

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, haidukpikaso написа:

ясно - ти си дошъл от нищото

Щот пък ти си дошла от нещото.

Не се излагай и спри да пишеш по теми, които не са ти ясни!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, XANAX написа:

Щот пък ти си дошла от нещото.

Не се излагай и спри да пишеш по теми, които не са ти ясни!

ясни са ми - ама на теб не са

 

излагаш се ти

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, haidukpikaso написа:

ясни са ми - ама на теб не са

 

излагаш се ти

Ти кога преживя смъртта?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...