О, тази съм я чела. Май беше за Дънкан и Амбър - "Недокоснатата" на Елизабет Лоуел.

О, тази съм я чела. Май беше за Дънкан и Амбър - "Недокоснатата" на Елизабет Лоуел.

Точно те са Ти си

Редактирано 27 май 201016 г. от tsocheto (преглед на промените)

Добре, ето и моя откъс: " Главната на практика вече не можеше да си поеме дъх. Тя беше дошла, за да присъства на една сватба, при което сама бе станала младоженка и ето че сега младоженецът я отнасяше, за да отнеме девствеността й. Твърде много събития за един само ден и те я бяха смазали. - Не мислиш ли, че бихме могли да поизчакаме? - попита тя, когато стигнаха бунгалото. Главния се наведе, за да освободи резето, после отвори вратата с крак. - Да почакаме поне малко? - Да почакаме какво? - отвърна с въпрос той, застанал точно на прага, все още с Главната на ръце. Беше спрял поглед на устните й, сякаш ги намираше за особено интересни. - Нямах намерение да се омъжа днес, - изтъкна Главната, но някак неубедително. Той се приведе прътно до ухото й и й каза на какво още може да разчита, че ще се случи през този същия ден и безочието му направо я вбеси. Главния се разсмя на разгорещения й отговор, пусна я да стъпи на пода и затвори вратата с петата на ботуша си. После скръсти ръце: - Какво има янки? Съжаляваш за постъпката си? Главната си спомни как се беше изправила и спряла сватбата и не бе утешена от факта, че Брата на Главния бе изрекъл същите думи по същото време. - И какво ако е така? - наежи се тя, приглаждайки полата си. Той сви рамене. - Няма да се промени нищо. Аз сключих сделка за съпруга и няма да те изпусна от погледа си, преди да сме консумирали този брак."

Редактирано 27 май 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Така, момичета нещо крис много ви затрудни. Аз не мога да играя никакви игри. Дори и на табла бия с таблата по главата но... думата ми е че пиша аз защото съм упълномощена да я продължа до неделя когато тя се върне и да не спира уикенда просто защото нея я няма. Та въпроса ми е искате ли жокер?

Добре, ето и моя откъс:

" Главната на практика вече не можеше да си поеме дъх. Тя беше дошла, за да присъства на една сватба, при което сама бе станала младоженка и ето че сега младоженецът я отнасяше, за да отнеме девствеността й. Твърде много събития за един само ден и те я бяха смазали.

- Не мислиш ли, че бихме могли да поизчакаме? - попита тя, когато стигнаха бунгалото. Главния се наведе, за да освободи резето, после отвори вратата с крак. - Да почакаме поне малко?

- Да почакаме какво? - отвърна с въпрос той, застанал точно на прага, все още с Главната на ръце. Беше спрял поглед на устните й, сякаш ги намираше за особено интересни.

- Нямах намерение да се омъжа днес, - изтъкна Главната, но някак неубедително.

Той се приведе прътно до ухото й и й каза на какво още може да разчита, че ще се случи през този същия ден и безочието му направо я вбеси.

Главния се разсмя на разгорещения й отговор, пусна я да стъпи на пода и затвори вратата с петата на ботуша си. После скръсти ръце:

- Какво има янки? Съжаляваш за постъпката си?

Главната си спомни как се беше изправила и спряла сватбата и не бе утешена от факта, че Брата на Главния бе изрекъл същите думи по същото време.

- И какво ако е така? - наежи се тя, приглаждайки полата си.

Той сви рамене.

- Няма да се промени нищо. Аз сключих сделка за съпруга и няма да те изпусна от погледа си, преди да сме консумирали този брак."

Хайде и аз да се включа, не можах да се въздържа. Това е Съпругата-янки или Американска съпруга на Линда Милър

Редактирано 28 май 201016 г. от savagejo (преглед на промените)

Хайде и аз да се включа, не можах да се въздържа. Това е Съпругата-янки или Американска съпруга на Линда Милър

Алилуя спести ми джокерстването. Ми ти си слънце. Крис така каза.

Ау, супер познато ми беше, как не се сетих не знам!

Алилуя спести ми джокерстването. Ми ти си слънце. Крис така каза.

Сигурна съм че няма да ви затрудня особено с този цитат :

Главната седеше на бюрото му. До левия й лакът гореше свещ, а пред нея лежеше затворена книга. Чак челото й се беше набръчкало от силното съсредоточаване.

Тъкмо се готвеше да влезе и да попита какво, по дяволите, прави, когато я чу да казва съвсем отчетливо:

— Ето какво означавало merde. Да, да, това наистина е неприлично и Главния беше прав. Така човек прекрасно и много бързо може да излее яда си.

Произнесе думата няколко пъти и след това добави високо:

— В края на краищата от нея няма голяма полза. Хайде, моето момиче, да се залавяме за работа.

Смехът напираше в гърлото му, но той успя да го задържи, като я чу да повтаря на лош, но разбираем френски:

— Аз няма да отида. Je ne vais pas. Той няма да отиде. Il ne va pas. Те няма да отидат. lis ne vont pas.

Погледна я в недоумение. Какво означаваше това, по дяволите?

Тя се опитваше да учи френски само защото искаше да му помогне.

Главния стоеше и гледаше втренчено жена си, бавно поклащаше глава и се мъчеше да разбере какво става с него. Нещо дълбоко и сладостно го изпълни, нещо, което до този момент не беше изпитвал — ново, прекрасно и завладяващо; нещо, което никога не бе очаквал просто, защото не знаеше за неговото съществуване и не осъзнаваше… не осъзнаваше, че му е липсвало.

Продължаваше да я гледа. Тя седеше там, облечена в бялата си нощница с вдигната яка, а сплетената и тъмночервена коса беше преметната на дясното й рамо. Отмерваше с ръка при всяко повтаряне на думите. Светлината на свещта се отразяваше в очите й, по бузите и по косите й пробягваха сенки. Повтаряше непрекъснато едни и същи фрази, отново и отново.

Ако се опиташе, би могъл да разбере френския й.

— Аз му помагам. Je l'aide. Ах, а това какво е?

Замълча, а после прошепна:

— Аз го обичам. Je l'aime. Обичам Главния. J'aime Главния. Обичам съпруга си. J'aime mon mari.

Стоеше неподвижен. Остави надигналите се у него чувства да го завладеят изцяло. После нежно засия в усмивка, която идваше накъде дълбоко отвътре. Тази усмивка го стопли и го накара да се почувства невероятно щастлив; това беше знак, че я приема, че е осъзнал какво е тя за него и какво ще изпитва винаги към нея, неговата съпруга.

Сигурна съм че няма да ви затрудня особено с този цитат :

Главната седеше на бюрото му. До левия й лакът гореше свещ, а пред нея лежеше затворена книга. Чак челото й се беше набръчкало от силното съсредоточаване.

Тъкмо се готвеше да влезе и да попита какво, по дяволите, прави, когато я чу да казва съвсем отчетливо:

— Ето какво означавало merde. Да, да, това наистина е неприлично и Главния беше прав. Така човек прекрасно и много бързо може да излее яда си.

Произнесе думата няколко пъти и след това добави високо:

— В края на краищата от нея няма голяма полза. Хайде, моето момиче, да се залавяме за работа.

Смехът напираше в гърлото му, но той успя да го задържи, като я чу да повтаря на лош, но разбираем френски:

— Аз няма да отида. Je ne vais pas. Той няма да отиде. Il ne va pas. Те няма да отидат. lis ne vont pas.

Погледна я в недоумение. Какво означаваше това, по дяволите?

Тя се опитваше да учи френски само защото искаше да му помогне.

Главния стоеше и гледаше втренчено жена си, бавно поклащаше глава и се мъчеше да разбере какво става с него. Нещо дълбоко и сладостно го изпълни, нещо, което до този момент не беше изпитвал — ново, прекрасно и завладяващо; нещо, което никога не бе очаквал просто, защото не знаеше за неговото съществуване и не осъзнаваше… не осъзнаваше, че му е липсвало.

Продължаваше да я гледа. Тя седеше там, облечена в бялата си нощница с вдигната яка, а сплетената и тъмночервена коса беше преметната на дясното й рамо. Отмерваше с ръка при всяко повтаряне на думите. Светлината на свещта се отразяваше в очите й, по бузите и по косите й пробягваха сенки. Повтаряше непрекъснато едни и същи фрази, отново и отново.

Ако се опиташе, би могъл да разбере френския й.

— Аз му помагам. Je l'aide. Ах, а това какво е?

Замълча, а после прошепна:

— Аз го обичам. Je l'aime. Обичам Главния. J'aime Главния. Обичам съпруга си. J'aime mon mari.

Стоеше неподвижен. Остави надигналите се у него чувства да го завладеят изцяло. После нежно засия в усмивка, която идваше накъде дълбоко отвътре. Тази усмивка го стопли и го накара да се почувства невероятно щастлив; това беше знак, че я приема, че е осъзнал какво е тя за него и какво ще изпитва винаги към нея, неговата съпруга.

Невестата от Шербрук Катрин Каултър?

Невестата от Шербрук Катрин Каултър?

Аз докато се събудя,ти си отговорила

Невестата от Шербрук Катрин Каултър?

Знаех си че няма да ви затрудни

Ти си наред

Знаех си че няма да ви затрудни

Ти си наред

Само да си призная не съм чела книгата все още и ако преди няколко дена Боби не бе писала за нея, изобщо нямаше да знам за какво става въпрос.

Ето и поредният цитат от историческа книга:

Конят и ездачът с безразсъден скок преодоляха каменната ограда и продължиха лудешки напред, изпод копитата хвърчаха големи буци пръст. Лорд Главния явно бързаше да стигне в къщата на вуйчо си. Съвсем скоро щеше да бъде тук. След всички тези безкрайни месеци, които бе прекарала далеч от него по време на самоналоженото си изгнание, тя отново щеше да го види от плът и кръв.

Главната затвори очи, почувствала как те се наливат със сълзи. Едва бе издържала толкова дълго! Но това изгнание всъщност беше много важна част от плана й.

Тя си припомни как се бе променило мъжественото лице на Главния, когато му бе съобщила решението си да придружи своята приятелка ****, която отиваше на гости при една от по-големите си сестри в Чарлстън. За миг Главния сякаш бе онемял от изненада.

— Решила си да идеш къде?

После се бе опитал да я разубеди, но се отказа, тъй като му бе станало пределно ясно, че няма никакви шансове да успее.

— Може би въобще не трябва да те пускам — сърдито бе измърморил.

Главната се бе изсмяла на думите му.

— Сякаш имаш право да решаваш какво да правя!

Именно от това красивите му очи я изгледаха кръвнишки.

Откакто Главната се помнеше, Главния винаги се бе смятал за нещо като кръстоска между неин най-добър приятел и мъдър наставник. Когато най-сетне осъзна, че в действителност няма думата относно нейните постъпки, той сериозно се замисли. Но само за малко.

Разбира се, когато заминаваше, тя наля още малко масло в огъня, като му прошепна, че в Щатите смята да извърши всяка лудория, която й хрумне. Не доуточни думите си и го остави да се чуди какво ли е имала предвид. И когато корабът отплава от пристанището, лицето му бе станало восъчнобледо. Което за нея бе крайно задоволително.

Конят и ездачът прескочиха още една ограда.

Дали скоростта, с която той препуска към нея сега, показва нещо повече от обичайното им приятелство? Дали ще разбере, че между тях нещата вече ще бъдат доста по-различни, защото тя е станала жена на цели деветнадесет години?

Той трябва да разбере колко го… как тя винаги го е…

Главната преглътна болезнено, опитвайки се с мъка да потисне онази безразсъдно емоционална, типично френска, страна на характера си, която почти винаги я вкарваше в беля. Тя бе искала Главния през целия си живот и бе очаквала този ден толкова търпеливо!

Нима това не заслужава някаква награда? Разбира се!

Сигурно красивият му плътен глас ей сега ще прошепне името й, точно както си го бе представяла във всички свои момичешки фантазии…

— Главна-а-а!

Входната врата се отвори с трясък и бе затръшната с такава сила, че чак стените се разтресоха. Плътният мъжки глас прокънтя из цялата къща.

Главната се сви сепната. Е, може би не точно шепот. Очевидно онази шегичка, която си бе направила с него, преди да тръгне, не му е понесла. Тя изправи храбро рамене. Добре тогава, ако това е успяло да постресне този развратник, нека само почака да види какво още му е приготвила!

Главния здравата бе загазил.

Той все още не знаеше това, но наистина бе загазил. Край на неговото развратничене! Защото Главната — решителната малка Главна — бе решила да го запази само за себе си. Сега и завинаги.

Редактирано 29 май 201016 г. от BlackRose (преглед на промените)

Това е Тази нощ или никога на Дара Джой! Една от любимите ми....

Това е Тази нощ или никога на Дара Джой!

Една от любимите ми....

Нарочно избрах лесен цитат, да върви играта, давай мила ти си

Ето новото историческо цитатче: Когато гърмът отекна из долината, тя извика: — Спри да се обвиняваш! Ти не си всемилостивият Господ! — От това, което виждам, дори Господ не е всемилостив — ожесточено изрече той. — Чел съм книгата на Йов и Бог не показва никакво превъзходство с жестокостта на изпитанието си. Тя знаеше, че трябва да го упрекне за светотатството му, но не можеше — беше трудно да повярва в божествената справедливост, когато нелепо умираха добродетелни хора. С неспокойни крачки той се приближи до огъня. Опря ръце в полицата на камината и се вторачи във въглените. — Ако бях действал по-бързо — ако бях отделил повече време в размисъл да помогна на хората — както правех, за да те вкарам в леглото — това нямаше да се случи. Оуен и другите щяха да са живи. — Разтреперан, той си пое дълбоко въздух. — Две от жертвите са деца. — Ако трябва да обвиняваш някого, Мадок е правилният ти избор. Или лорд ......., който има власт, но се оттегли като алчен глупак. Колебливо той изрече: — Играта свърши. — той се извърна към нея решително. — Освобождавам те от нашето споразумение. Можеш да се прибереш у дома в Пенрийт. Ще изпълня своята част от задълженията и ще направя всичко, което искаш, за долината. Но ще го направя сам, без да те наранявам повече. С пребледняло лице тя се вторачи в него, не можеше да повярва, че щеше да я отстрани така внезапно. Гласът му се повиши: — Чу ме — махай се! Повече не трябва да понасяш себичната ми скверна компания. За да облекчи горестта си, той трябваше да се самонакаже. И щеше да го направи, като я отстрани в момента, в който най-много се нуждаеше от нея. Вцепенена, тя безпомощно се втренчи в него. Бурята се разрази с цялата си сила, лееше се проливен дъжд, гръм продъни небесата, всичко това сякаш бе в съзвучие с бурята от чувства, която вилнееше в тихата мрачна библиотека. И тя беше безсилна пред двете бури. Отново блесна светкавица и в този миг на ослепителна светлина тя изпита болезнено прозрение, което разкъса мрежата на съмненията й. И макар да ги разпръсна на парчета от блесналата истина й секна дъха. Всичко, за което беше копняла през целия си живот, бе вярата в Бога и любовта. И понеже беше лишена и от двете, презираше се, защото твърде слаба и дребна душа като нея не ги заслужаваше. И в миговете между силните удари на сърцето светът й се променяше като сменящите се фигурки на калейдоскоп. И макар преди това никога да не беше изпитвала божествено озарение и духовно осенеше и упование, които бяха основен принцип на нейната религия, сега тя беше абсолютно сигурна в себе си. Обичаше го — винаги го е обичала. Истината, която измъчваше душата й, сякаш нагласи на фокус целия й живот. И беше убедена до болка, че трябва да остане. Тя се приближи до него и пое ранените му ръце. — В началото ми каза, че те интересуват само желани жени. — Целуна кървавите му длани, после постави преплетените им пръсти до сърцето си. Вдигнала поглед към лицето му, тя промълви: — Сега аз те желая. Отново изтътна гръм и тялото му се скова. — Съжалението е слабо извинение за желание. — Не ти предлагам съжаление. — Бавно, без да сваля поглед от очите му, тя го пусна и започна да разкопчава ризата на врата му. Когато я разтвори, плъзна ръце под материята и нежно погали напрегнатите му рамене. — Предлагам ти приятелство. Той затвори очи и разтреперано си пое въздух. — Бих отказал, но не мога. — Отново отвори очи, а гласът му се сниши до шепот. — Господ да ми е на помощ, не мога. Тя се надигна на пръсти и притисна устни в неговите, искаше да прехвърли болката му в себе си, да я преобрази в силна любов. Този път нямаше връщане назад. Той издаде гърлен стон, издърпа я до себе си, притисна я толкова силно, че тя едва можеше да диша. Ръцете му започнаха да я милват с безумно отчаяние, сякаш не можеше да получи достатъчно от нея. Подви леко колене, зарови лице между гърдите й, а неравният му дъх я топлеше. Тя разтърси копринените си къдрици, когато той протегна ръце и ги плъзна по тялото й, проследявайки извивките на бедрата и хълбоците й. И тогава я издърпа надолу, тя също коленичи, първо на едното коляно, после и другото върху дебелия ориенталски килим, а огънят я стопляше отстрани. Навън дъждът се усилваше, сипеше тежките си капки върху прозореца, сякаш се опитваше да проникне в подслона им.

Това трябва да е "Неприлично предложение" на Мери Джо Пътни

Абсолютно ДААА! Браво Пете, аз сега направо си я препрочетох......много е готина! СЕга давай ти!

Абсолютно ДААА!

Браво Пете, аз сега направо си я препрочетох......много е готина!

СЕга давай ти!

Моят исторически цитат:

"— Докторът каза, че вече можете да влезете, милейди. Негово благородие дойде в съзнание.

Главната се втурна покрай него е разтуптяно сърце и влетя в стаята. Не видя нито иконома, който шеташе покрай леглото на господаря си, нито лекаря, който прибираше превръзките и лекарствата си. Виждаше единствено Главния. Той бе седнал в леглото, завит до кръста. Гърдите му бяха голи. Раната му бе превързана с нова, чисто бяла превръзка, а лицето му вече не беше с онзи мъртвешки сивкав цвят.

Тя се спусна към него. Краката й сякаш не стъпваха по земята.

— Главния!

Главният впери поглед в нея.

— Добре ли си?

Очите й се наляха със сълзи.

— Аз? — Главната се засмя нервно и приседна до него. Ръцете им се сплетоха. — Ти си простреляният, скъпи, не аз.

Погледът му потъмня.

— Това гальовно обръщение ми харесва, Главна.

Тя навлажни устни.

— Главния, ако беше умрял… — Беше толкова развълнувана, че не успя да продължи.

Главният я погали по бузата със здравата си ръка.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ме обичаш, Главна?

Главната кимна, все още неспособна да говори.

Сега и в неговите очи се появи подозрителна влага."

Мале, това съм го чела, и ако не го позная ще се ..... Да не е Вкусът на греха от Кони Мейсън?

Редактирано 29 май 201016 г. от Слава (преглед на промените)

Стрелям в тъмното... Завоевателят Бренда Джойс?

На мен ми напомня на "Нежната измамница" Дженифър Блейк ,ама не съм сигурна

Много ми е познато, да му се не види...

На мен ми напомня на "Нежната измамница" Дженифър Блейк ,ама не съм сигурна

Не

Мале, това съм го чела, и ако не го позная ще се .....

Да не е Вкусът на греха от Кони Мейсън?

Не това, пробвай пак...

Стрелям в тъмното... Завоевателят Бренда Джойс?

Мнеее

Ще ви дам малък сюжетен жокер - Главният и Главната са принудени да се оженят заради малко разгорещена сцена, състояща се на публично място... по време на която са хванати в крачка.След сватбата главния офейква...и се връща отново след 4 години, точно когато младата му булка съвсем го е забравила...

Издателството е Ирис, а авторката е една от доста издаваните...

Редактирано 29 май 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Да не е Скандал?

"Скандал"-Бренда Джоис Йори,явно с теб сме писали едновременно

Редактирано 29 май 201016 г. от margc (преглед на промените)