"Хвани юздите на съдбата" Там е в първо число...

Да, мила. Ти си с ново цитатче.

И такаааам...историческа е: -Не беше нужно да бъдете толкова груб.Той не е лош човек. -Обзалагам се,че е така.Както изглежда,тази вечер сте решили да изкарате някоя пара допълнително? Очите й се разшириха от изненада.Лицето й пребледня. -Какво казахте? -Добре чухте какво казах.-Нейното предателство-да, според "Главния"това беше точно предателство-беше още по-болезнено,защото тази вечер "Тя"бе показала,че може да играе ролята на дама. "Той"протегна ръка,за да я изправи на крака.Тя го отблъсна.Той сграбчи раменете й и я повдигна. -Имахме уговорка,"госпожице"!Щях да ви помогна да станете богата,а вие в замяна трябваше да се научите да играете ролята на дама. -Пуснете ме! Той я избута в сянката,защото не искаше някой от при- състващите да ги види. -Аз се уча да бъда дама!-заяви тя. -Дамите не крадат,не познават разбойници,които биха ги убили за някакви десет долара, не напускат балната зала, за да се разхождат боси в тъмната градина,и не лежат в тре- вата с пияни господа,чиито панталони са удобно разкопчани. -Аз не... -Цената ви все още ли е десет долара?-"той"усети, че губи самообладание. -Глупак такъв!-изсъска тя срещу него.-Вие ревнувате!-Сякаш се съживи от тази мисъл.-Затова сте побеснели -Попитах дали цената ви е все още десет долара.-Гласът му беше дрезгав. -Моята цена?-възмутено възкликна тя.-Цената ми е повече,отколкото можете да си представите,скапано ко... Той покри устата й със своята и спря ругатнята.Безмилостно разтвори устните й.Стреснатото й подчинение го насърчи.Той задълбочи целувката,като притисна "Главната"срещу черешово- то дърво,в чиято сянка бяха скрити.Когато"Той"се отдели, за да си поеме въздух,тя остана за миг като прикована,след което го заблъска яростно по гърдите. -Мирувайте!-нареди й и отново сведе устни към нейните,този път по-нежно.Тя му се подчини.Приличаше на неподвижно късче лед,което се топи под устните му.Едната половина на "Главния" желаеше да я вземе на ръце и да се погрижи за нея,а другата искаше да повдигне полите й,да разкопчае панталона му и да довърши делото,започнато от пияния мръсник. Мисълта за "Главната",седнала в тревата със смърдящия пияница, изстуди желанието му.Той се отдръпна от нея,но продължи да я държи здраво за раменете. -Това можеш да го пишеш в сметката ми-подразни я той. Тя остана като попарена. -Отсега нататък,"мила",когато ви се прииска да се върнете към старата си професия,ще трябва да се ограничите само с един кли- ент-мен.Както виждам,никога няма да се научите да бъдете дама.Но поне бихте могли да не показвате на останалия свят какво пред- ставлявате в действителност. Тя не отговори.За първи път "Той" я бе накарал да онемее. -А сега се обуйте,за да се сбогуваме с домакините.Мисля,че за една вечер видяхме достатъчно много от уменията ви да се дър- жите в обществото.

Бреххх какъв хубав пример за мъжката свинщина...със сигурност не съм чела тази книга, но да се пробвам да научкам - "Грешница на любовта" на Барбара Смит

Егати грубиянина......много ми става гадно от такива приказки!!! Винаги са незаслужени!!!

Бреххх какъв хубав пример за мъжката свинщина...със сигурност не съм чела тази книга, но да се пробвам да научкам - "Грешница на любовта" на Барбара Смит

Ъ,ъ,не е...

И аз ще налучкам - Среднощна красавица - Розмари Роджърс?

Мисля си за "Наследницата на Монтоя"-спомням си,че главният беше много дразнещ,все гледаше главната отгоре,защото той беше от висшето общество,а тя-от някаква кръчма. И така до края на книгата.Никога не застана на нейна страна и направо си го намразих. Каквото и да ставаше,все главната му беше виновна

Мисля си за "Наследницата на Монтоя"-спомням си,че главният беше много дразнещ,все гледаше главната отгоре,защото той беше от висшето общество,а тя-от някаква кръчма. И така до края на книгата.Никога не застана на нейна страна и направо си го намразих. Каквото и да ставаше,все главната му беше виновна

Браво позна я,топката е в теб

Сигурна съм,че много бързо ще го познаете Това е един от любимите романи на почти целия форум — Изобщо имаш ли представа колко дълго те чаках? Очите му щяха да изскочат от изненада. Неговата съпруга току-що беше изкрещяла срещу него. Той така я гледаше, че тя се усъмни дали не е загубила ума си. После той бавно поклати глава. Съмненията й веднага се изпариха. — Не? — извика тя. — Толкова ли съм незначителна, че дори не си пожелал да си направиш труда да дойдеш и да ме вземеш? Главният беше слисан от въпросите й. Знаеше, че не трябва да й позволява да повишава глас, когато разговаря с него, но забележките й го бяха удивили толкова, че не знаеше какво да й каже. — Нима искаш да повярвам, че ти си сърдита за това, че не съм дошъл да те отведа по-рано? — най-накрая попита той. Главната грабна един предмет, който й беше под ръка, и го хвърли към него. За щастие нощното гърне беше празно. — Сърдита? — попита тя с глас, достоен за командир на полк. — Какво те кара да мислиш, че съм сърдита, Главен. Той успя да избегне захвърленото по него нощно гърне, после двете свещи, които го последваха, и най-накрая отново се облегна на вратата. — О, не знам — провлачи той. — Изглеждаш напрегната. — Изглеждам… — беше прекалено ядосана, за да може да продължи. Върху лицето на Главния се бе появила усмивка, когато кимна за потвърждение. — Напрегната — довърши той вместо нея. — Имаш ли револвер? — Да. — Може ли да ми го дадеш? Главният с усилие сдържа смеха си. — Защо искаш да ти дам револвера си, Главна? — За да те застрелям, Главен. Тогава той се разсмя с глас, а Главната реши, че го мрази. Цялото й същество се бунтуваше. Направо й се искаше да ревне от безсилието, което изпитваше. Може би роднините й все пак имаха право. Може би той наистина я презираше, и то толкова силно, колкото казваха родителите й. Тя се отказа от борбата и седна на леглото. Отпусна ръце в скута си и сведе поглед. — Моля те, напусни каютата ми. Ако пожелаеш да ми обясниш противното си поведение, можеш да го направиш утре. Сега съм прекалено изморена, за да слушам извиненията ти. Той не можеше да повярва на ушите си. Тя се осмеляваше да му нарежда!

Джули Гарууд - Брачна авантюра

Джули Гарууд - Брачна авантюра

Браво

Ето го и следващият исторически цитат, много е лесен, характерен и не мисля, че ще ви затрудня изобщо, защото е един от най-издайните — Ето, изяж това — рече Главния и бутна в ръцете й твърдо сварено яйца. Взе парчето хляб, което й беше останало и го погълна на два залъка. — Трябва да се храниш, за да напълнееш малко и да имаш сили. А сега ще се опитаме да направим нещо за жалките ти мускули. С тази забележка той я поведе между дърветата. Скоро излязоха на широка окосена поляна. Главната спря и загледа смаяно невероятната картина, която се разкри пред очите й. Десетина мъже се опитваха да се избият помежду си. Удряха се с мечовете си, пробиваха с копията си сламени кукли или се товареха с камъни и се кривяха насам-натам. — Какво е това? — попита уплашено тя. Нямаше представа как би трябвало да реагира едно момче на такава гледка. — Ако искат да оцелеят, хората в тази гора трябва да се научат да се бият — отговори строго Главния, който оглеждаше внимателно бойното поле. — Ей, вие двамата! — изрева внезапно той и Главната се сви на мястото си. Главния се втурна с огромни крачки към мъжете, които бяха захвърлили мечовете си и се налагаха с юмруци. Той сграбчи и двамата за мръсните яки, разтърси ги като непослушни кучета и ги хвърли настрана. — Мъжете, които имат чест, не се бият с юмруци — обясни мрачно той. — Докато сте под моя команда, ще се биете като почтени хора, а не като сганта, каквато сте в действителност. Ако още веднъж престъпите правилата ми, ще бъдете наказани. А сега се връщайте на работа! Мълчалива и доста потисната от буйния изблик на Главния, Главната остана в края на поляната и го изчака да се върне при нея. Гласът на този мъж беше невероятно богат: мек и нежен, когато говореше с ********, и рев на див звяр, когато се обръщаше към войниците си. — Е — заговори той с хладния глас, който беше запазил за нея, — сега ще проверим колко сила имаш. Легни и направи лицева опора. Главната нямаше ни най-малка представа какво се иска от нея и при безпомощния й поглед мъжът въздъхна, сякаш носеше тежък товар. После свали жакета и ризата си, легна по корем на земята и бавно издигна тялото си, опирайки се на ръце. Главната реши, че това съвсем не е трудно, и зае същата поза. При първия опит тя успя да вдигне само горната половина на тялото си, а при втория ръцете отказаха да й служат и тя рухна тежко на земята. — Ето какво се получава от непрекъснато седене! — изгърмя гневно Главния, сграбчи я за колана и вдигна краката й. — Я се раздвижи! Направи нещо с мършавите си ръце! При следващия опит Главната се претърколи настрана и седна на дупето си. — Не е толкова просто, колкото изглежда — промърмори тя и разтърка скованите си рамене. — Детска работа! — изпухтя Главния и отново се отпусна по корем. — Качи се на гърба ми! Главната го погледна смаяно. Минаха няколко секунди, преди да проумее какво й бе казал. Наистина ли трябваше да възседне тази грамадна, гола, покрита с бронзова кожа и запотена човешка маса! Той посочи нетърпеливо гърба си и Главната се подчини. Разтвори крака и го възседна. Опрян на едната си ръка, той задвижи тялото си нагоре и надолу и тя се задвижи в такт с него, без да се интересува от упражнението и от новото доказателство за силата му. Потта му попи в панталона й и намокри вътрешната страна на бедрата й. А може би това беше нейната собствена пот… Сигурното беше само, че усещаше мокрота. Мъжките мускули, които опъваха коравата кожа, образуваха вълни по вътрешната страна на бедрата й и изпращаха горещината си по цялото й тяло. Ръцете й, които докосваха голата му кожа, изведнъж станаха живи и чувствителни. Мускулите и кожата му правеха музика, играеха си с тялото й, но мелодията, която свиреха, й беше напълно непозната. — Сега — проговори внезапно Главния, претърколи се настрана и я хвърли в праха. — Един ден, когато станеш мъж, и ти ще правиш така. Главната седна на земята и погледна замаяно великолепното му тяло. Все още не можеше да проумее мелодията, която изпълняваше собственото й тяло, но съзнаваше, че няма никакво желание да бъде мъж. В този момент зад Главния се появи ######### и красивите му очи засвяткаха дяволито, сякаш беше отгатнал мислите й. Главната се изчерви и извърна глава.

Хихихи това е много любима моя сцена от "Клариса" на Джуд Деверо

Хихихи това е много любима моя сцена от "Клариса" на Джуд Деверо

Давай, Пете, ти си и на мен ми е една от най-любимите сцени

Давай, Пете, ти си и на мен ми е една от най-любимите сцени

Нещо историческо и от мен:

"Смотаният гледаше замислено през прозорчето към Главната, докато пътят направи завой и каретата се скри от погледа.

— Е, добре — каза Главната весело и пооправи бонето си. — Приключихме с тази история. А сега и самите ние трябва да тръгваме, милорд. Сигурна съм, че до града ще има да пътуваме още дълго време.

Главният хвана брадичката й с палец и показалец и повдигна лицето й нагоре, така че да не може да скрие очите си, като наведе глава. Вече беше почти тъмно, но Главната виждаше мрачното му изражение съвсем ясно.

— Главна, не искам дори и за миг да си помисляш, че тази история е приключила — каза Главния.

Тя прехапа устни.

— Божичко! Знаех си, че ще сте доста раздразнен.

— Това е меко казано.

— Работата е там, че това наистина не беше нещо повече от една неудобна ситуация за всички замесени — побърза да го увери Главната. — Приятелите ми не искаха да направят нещо лошо. Признавам, че ви поставиха пред доста неприятности и много съжалявам за това, но не се е случило нищо, заради което да заплашвате Смотания така ужасно.

— По дяволите, жено! Та той се опита да избяга с теб!

— Но бе така добър да осигури и двама почтени придружители. Не можете да го вините, че е нарушил благоприличието.

— Проклятие, Главна…

— Дори и да бе успял да ме заведе чак до Гретна Грийн, което беше малко вероятно, нищо ужасно нямаше да се случи. Просто щяхме да обърнем каретата и да се върнем.

— Не мога да повярвам, че стоя тук под открито небе и обсъждам подобно нещо с теб — Главния хвана Главната за лакътя и я поведе към файтона, спрян наблизо. — Този мъж си бе наумил да избяга с теб и да се ожени за теб — той с лекота повдигна Главната на седалката.

Главната приглади полите си, а Главния седна до нея и пое юздите в ръце.

— Милорд, надявам се не мислите, че щях да се омъжа за Смотания. Та аз съм сгодена за вас!

Главния я погледна косо, докато обръщаше файтона в посока към Лондон с много бавен ход.

— Но този факт съвсем не попречи на приятелите ви да се опитат да ви спасят от лапите ми.

— Да, но те просто не разбират, че съм съгласна да съм в лапите ви, милорд."

"Красавицата и звяра" на Аманда Куик Това е една от книгите й, които харесвам най-много. Страхотна е и много забавна.

"Красавицата и звяра" на Аманда Куик

Това е една от книгите й, които харесвам най-много. Страхотна е и много забавна.

Точно тя е, ти си на ход!

Главната легна и изпъшка. — Виждала ли си майка? — За малко. Излизаше. Главната отвори едно око. — Навън? — Отива да си купи нови дрехи. Незнайно защо, мисълта, че дъщеря й се омъжва за граф, я е излекувала. — Ти не се омъжваш за граф. — Не, скъпа. Според вестника, ти се омъжваш. — Какво? — изпищя Главната, скочи от леглото и чаят се разля. — Главният сигурно е бил много зает. Главната грабна вестника от ръката на сестра си. Беше отворен на обявите, където с размазано мастило бе написана новината за предстоящия й брак с шестия граф Главен. — Ще го убия — гневно изсъска тя. — Изчакай, докато тръгна за Йоркшир — спокойно каза Сестрата. — Оказва се, че майка ми прощава проявения лош вкус за брака ми с фермер. Мисля, че ще е по-добре да не извършваш убийство, преди да съм заминала. Или вече е твърде късно? — Сестрата се изкикоти. — Съпругът ти — каза строго Главната — ти оказва много лошо влияние. Няма нищо смешно. — Много ми е интересно да видя какво влияние ще ти оказва твоят съпруг.

Ан Стюарт Принцът на меча

Абсолютно вярно. Ти си.

Исторически роман сигурна съм че ще я познаете веднага Тя се обърна и го погледна, запомняйки завинаги бронзовият цвят на кожата му, целуната от слънцето, начина, по който черната му коса прилепваше момчешки на тила му, сивите му очи с неповторимия си сребрист блясък. Тогава Лошият я настани в двуколката, докато полицаите се качваха при тях. И на двамата не им харесваше това, което правеха, но бяха се клели да пазят закона. Със застинало в строги линии лице, Главния наблюдаваше как Главната излиза от полезрението му и от живота му. Да й позволи да си отиде беше най-трудното нещо, което някога беше направил. Ужасно го болеше. Като знаеше, че е завинаги, това почти го убиваше. Вече нищо нямаше да бъде съшото. Как можеше да стои така и да позволи Главната да му жъде отнета? Вдигна глава, отвори уста и издаде дрезгав вик, който отприщваше цялата му мъка, задето не можеше да помогне на Главната когато тя се нуждаеше толкова много от него. Не, за бога, избухна той, размахвайки юмрук, за да подчертае думите си. Никой нямаше да му отнеме Главната.

Смела любов, Конито

да ти си

Следващ исторически цитат:

Главния хвана Главната в средата на тъмния коридор на втория етаж.

- По дяволите, почакай малко! Ти ще ми обясниш, и то веднага, и ние ще...

- Млъкни! - Тя се дръпна разярена. - Тръгвам си. Пусни ръката им!

- Къде отиваш? Защо?

- Където и да е! Само да съм по-далеч от теб! Имам достатъчно пари, ще си наема стая някъде.

- Друг път! Забранявам ти! Ти си моя съпруга!

От очите й бликнаха сълзи.

- Престани! Лъжец!

- За какво съм те излъгал? За какво?

- Знаеш за какво! Свали ръцете си от мен или ще започна да крещя! Не мога да те гледам!

Тя отново се отскубна и се втурна в спалнята им. Някой беше запалил свещите и предвидливо бе дръпнал покривката на леглото. Забеляза с облекчение, че кутията й не е разопакована още. Отиде до нея и вдигна капака. Чу го, че влиза, но не вдигна глава. Къде е розовият корсаж, който... А, ето го, надъното. Прехапала устни, тя разпра един от шевовете и извади парите си - осемстотин и трийсет долара.

Размаха ги пред лицето му.

- Това е мое! Изработила съм си всяко пени. А сега си тръгвам и не можеш да направиш нищо, за да ме спреш. Ще се виждам с Гадняра всеки път, когато пожелая. Не искам никога повече да те виждам.

- Защо? - Искаше му се да започне да скубе косата си.

- Защото си лъжец, измамник и копеле! За Бога, Главен, как можа да го НАПРАВИШ? - О, не, щеше да се разплаче. Обърна се и започна да тъпче парите в чантичката си. - Слава Богу, че нямам нужда от теб, Главния - изхълца тя. - Мога да се издържам и сама.

- Ти няма да си тръгнеш.

- Как не! - изкриви лице тя. Опита се да го заобиколи, но той й препречи пътя. - Ще ме пуснеш ли да мина?

Той поклати глава.

- Никъде няма да ходиш.

Преди тя да успее да реагира, той дръпна чантичката от ръцете й и извади смачканите банкноти.

Тя нададе ужасен писък.

- Не смей... Главен, спри!

Вдигнал високо ръце, за да не може да ги достигне, той накъса парите на парченца.

Изумена, тя погледна хартийките в краката си, после седна на ръба на леглото.

- Парите ми - прошепна тя с ръце на гърдите, взирайки се в нищото. - Всичките ми пари. О, Боже!

Главния искаше да я прегърне, но не го направи, защото знаеше каква ще бъде реакцията й. Той беше потресен почти колкото нея от това, което направи, но не съжаляваше. Погледна наведената й глава и бледото, учудено лице. Тихо произнесе името й. Тя трепна.

- Чуй ме, Главната. - Гласът му звучеше уморено. - Не разбирам какво не е наред. Но ти не можеш да си тръгнеш. Трябва да оправим всичко това. Не тази вечер - вече си казахме твърде много. Можеш да останеш тук през нощта. Аз ще спя в съседната стая за гости. - Той затвори очи, защото изведнъж съвсем ясно си представи това, което беше планувал за тази нощ. Тяхната първа нощ в дома му. После продължи: - Ако това е, което искаш, ще ти позволя да се виждаш с Гадняра. Можеш да се преструваш, че ме мамиш и да се срещаш от време на време с него. Но само на публични места.

Тя скочи на крака. Ако презрението имаше цвят, то това беше цветът на очите й в момента - бледото, студено сиво на гранитна скала след пролетен дъжд.

Редактирано 19 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Ами предположени "Катрин", там положението беше малко по-различно, но друга книга не ми идва на ум