Смъртта е единствения отрезвяващ фактор и дебне постоянно.

Toчно така. Осъзнаването на преходността и смъртта ни дава яснота, когато определяме приоритетите си.  

Човек , трябва да живее тук и сега .Не ,да разчита , че в друг живот ще си отложи решенията и проблемите.

Да. Отлагането не върши работа и в този живот, освен ако не се мислим за безсмъртни.

Редактирано 2 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

1,Toва познавам, макар и повърхностно. Затова.   2, Описани са подробно в шест точки. Много по-детайлно, отколкото подозираш. 3, Моят опит е повърхностен и само би разсмял някого, но ако имаш конкретен въпрос - питай. Нямам какво да крия. Ще ти кажа, което те интересува. 4,Не, не са. Това съм го казвал много пъти. Аз, но нямам нагласата да се мисля, че съм някой като принц Сидхарта и да занимавам другите с моите собствени прозрения и преживявания по въпросния път. Това би било комично. В твоите постове "Аз" присъства по два-три пъти във всяко изречение. Всички учители, които съм срещал винаги са били безкрайно скромни. До степен, че като се погледна отстрани почвам да се изчервявам. По-горе писах нещо, но не знам дали обърна внимание - имало е хора, които са заявявали открито своята реализация. Буда например. Подобни случаи се броят на пръсти.

1. Нима само това "познаваш"? Защо - къде си ти самия, нима ти нищо не познаваш за себе си, дори повърхностно, щом избираш "другото". Живота е за всеки живеещ. Път към тайната на Живота не е спрян за никого - и няма условия за задължителна духовна принадлежност или географски изисквания.

 

2, Интересно е как 6 точки... само с 6 точки някой е описал друг. И това се смята за детайлно?

Можеш ли да ми дадеш пример как в пълнота може да се изведе нещо толкова дълбоко и комплексно като един единствен човешки тип. И то по отношение на развитието си? Две такива дори нямат по какво да си приличат?

 

Аналогично е като по-горе - написа на УИТНЕС и за 4-те благородни истини. В тях, в първата, е думата Желание, а ти написа на въпроса ми, че желанието не е дори понятие. Цялата концепция в благородните истини започва с това, че желанието поражда страдание. Изглежда толкова ясно, толкова убедително - перфектно и логично...

А никой от вас дори не знае какво, как, и от какво се поражда желанието. Толкова много други понятия, книги, учители... А нещо толкова обикновено и засягащо всеки човек по света днес, остава като множество други думи, които иначе само се дъвчат, но приети наготово са оставени без дълбочина в съдържанието.

Как и кой да помисли за себе си, ако нещо толкова важно е оставено неразгледано, неизследвано, неизучено. Това понятие говори толкова много и толкова неща се крият зад него.

 

3 и 4. Твоят опит - значи само би разсмял някого твоят опит. Толкова ли е смешен? Значи радвам се че собствения опит и път толкова разсмиват хората. Интересно е и "кои точно" се смеят, а ти - дали се досещаш кои са? За тия, за които собствения път е единствения към собствения център... не биха се смяли. А биха разбрали и уважили отношението към себе си. А не да се смеят. Тия, дето биха се смяли не биха имали никакво отношение към себе си, а към неща, в които тях ги няма.

Нима е толкова интересен какъв е живота на БУДА, към който ти самия никога... никога нямаш да имаш "РЕАЛЕН ДОСЕГ". Защото това е живота на БУДА. а твоя живот е ЖИВОТА НА ... СКЕПСИС, макар че ти е друго името в социума, по лична карта. Но живота ти има стойността точно колкото и живота на който и да е друг - дори и Гаутама. Дали ще е принц или просяк - за вселената няма разлика. Във всеки живот е оставена "нишката на ариадна", защото тя е към Живеещия. Всеки живот има смисъла да е това, което е. А не да се стреми към това, което е "Нещо си друго или на някой друг". Няма грешни или правилни неща, извън социалния контекст на народното говорене и опитомяване. Това, дето се говори и се шири в матрицата не е единствено... но е валидно единствено и само за нея, за нейното ниво, и е за нейна употреба и цел. Духовността е идея. В социума е представена популярно по един начин. В една култура - по друг начин, В трети географски район - по трети. За евреи или келти, тангристи или зороастристи - това са социалните скупчвания около идолна или централна фигура или идея. Но последователите, дори на будизма, са си обикновени социално-културно обособени. Те се учат един друг, предават си един други едни и същи неща...

И се стига до там - като примера за четирите благородни истини... Та те са плоски Скепсис, никога ли не си се замислял, че не желанието поражда "страданието" - по колкото и начини да е изведено. Че желанието "както и да е представено) не може да го няма, че за да го няма въобще не е предложението, което там се предлага за "изход" от "самсара".

И какво като това са проповеди на Гаутама. Да не би това, дето е говорил той винаги да е абсолютно и безпогрешно. Защо се пренебрегва контекста и условията на самите слова?

Защо всички с такава патос решават единодушно кое е точно, истинно?...

Защо е толкова немислима и невъзможна идеята, че когато се говорят в социума едни неща и се смятат за абсолютни и истинни в него... те трябва да са точно такива. Това е обикновена сугестия. Това имах предвид, като толкова пъти пиша, че ОСНОВИТЕ НА ВСЕКИ ЧОВЕК сякаш остават напълно невидими за него. И понеже те са невидими, вътрешни механизми не позволяват тия "основи" да се разгледат критично да се преосмислят, да се подлагат на съмнение, да се извеждат спрямо техния контекст, защото за тях няма контекст - те са контекста за всичко останало.

Когато човек запомня, са налице някои паметови особености и... както и да е - това е друга тема.

 

5. това бих прибавил и критериите за "скромност", както и ползването на думичката "АЗ", която ти изведе че имам приоритетно в моите изречения.

Относно това... е нужно малко да се помисли.

Теб кой те научи на това "кое е скромност".

Защо е, откъде идва, кой ти каза за нея, защо го прие така...

Какво е скромност - по принцип...

Само защото в Будизма си ги намерил "наготово" - перфектното учение, защото предлага перфектно описание, дава въпросите, дава и перфектните отговори - на всички и всичко. Това ли му е силата за теб, Скепсис?

 

Сред народните говорения вие наричате самоуважението като егоизъм и егоцентризъм. Тия идеи - за използването на 1 лице единствено число - са за социална употреба. И най-интересното е, че се прилагат като единствен критерий относно някакви идеи за духовност.

КОгато някой пише за себе си и целта, насочеността на това описание е той самия, използването на думичката АЗ, както и принадлежността и периметъра й, е не само неизбежно. То е и единственото коректно като начин да се предаде смисъла и значението. Ти го сравняваш според собствената си идея... която дори не е собствена. И в нея... е залегнала социалното описание за едно явление... и правилата да мерим по нея кое какво е.

 

В познанието само да припомня - има няколко основни положения.

едното от тях мога да го изведа по следния начин - само сложни хора, могат да боравят със сложни модели. В сложните модели, основните критерии и мерки са ОТНОСИТЕЛНОСТ и УСЛОВНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТ и ВЕРОЯТНОСТ. В сериозното познание, няма абсопютни неща, и социалното разбиране на думичката "истина" въобще няма място. То се спряга пак само за социалните описания, за които "истина" е много нужно - за описанието на една унифицирана мярка и мяра. По нивото на което един СУБЕКТ, разбира  и вижда живота и ролята на себе си в него, се разбира лесно и кой какво влага в думичките.

Редактирано 2 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Ramus, приятелю, има един проблем при комуникацията с теб и ми се иска да започнем с него. Приемам, че за теб това не е проблем, но е такъв за мен, а предполагам и за други. При теб липсва диалогичност, липсва пространство. Ти си имаш някакви схващания и просто се опитваш да ги изразиш по адекватен начин. ОК. Но теб слабо те интересуват чуждите гледни точки. Всъщност защо тогава участваш във форум. Можеш да си направиш напр. блог, в който да си публикуваш твоите си неща. Разбираш ли, не се заяждам, но трудно е да водиш разговор с някой, който след няколко твой реда, написва една страница, в която се стреми да даде синтезиран израз на своя мироглед и опит. Представи си, че сме тет-а-тет - така ли би разговарял? Примерно ме питаш защо съм будист, аз ти казвам, че съм оценил този път като подходящ за мен, след което ти в продължение на един час ми разясняваш твоето виждане по въпросите за живота, Вселената и всичко останало. Хм, помисли... Ще дам примери. Оставяме на страна сутрите или диалозите на Платон. Нека вземем пример, който познаваме и двамата. Можеш да правиш таота до изнемога. Може да постигнеш съвършенство в тях. Но без чи сао (по твоему туй шоу) не можеш да започнеш да се изразяваш свободно или както казваш, да изразяваш себе си, нали? Трябва ти някой, с когото да партнираш, а не просто да маркира. Ти, какво търсиш - събеседник или слушател? Поздрав!

Редактирано 2 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ОК... няма диалогичност. Не става. Не е въпроса дали е проблем и за кого е.

Има само едно нещо... само едно нещо, което съм в състояние да направя за Приятел.

 

Живея в реалност, в която съм сам, пещера в която и да искам друг не може да дойде в нея. Защото не е неговата пещера. Не се стремя да я направя дворец, защото днес е една, утре е друга А и дворци не ми трябват. Тази пещера е в главата ми и аз я избирам, описвам, изучавам себе си през нея, защото тя цялата е направена с огледала. Огледала, в които се оглеждам да се видя кой съм.

Някой казва че има интерес към това кой съм - добре. Но това не може да стане с малко думи. Просто е невъзможно. Заради "разликите". Това - с туй-шоу - е за тия светове, в които има от групата. От "повечето", дето сте АЗ... и "другите". КОгато сте там, лесно можете просто да си говорите. Защото голямата част от приказките помежду ви са предварително разказани. И ги сънувате. Вярвате в приказките си и ги обменяте помежду си. И говоренето там, в приказките може да е всякакво, но не и по същество. Защото предварителната приказка, която е разказана и се сънува от всеки, е цялата реалност на всяка група която живее заедно. Това е нейната вселена. Вътре в нея е лесно да се говори.

 

Съветваш ме да помисля.. А когато ти подавам ръка да помислим заедно по "разликите и приликите", но оттатък приказката... И за теб "вече не е диалог". Не е диалог - така е. То е очевидно. 

Няма как да е диалог - защото ако дръзнеш да обърнеш глава някъде оттатък своята приказка, може да я загубиш. Каква приказка за света ще е тя... ако се получават "проблясъци" че това не е Вселената. Че т.н. Вселена е една обикновена приказка. Магията една обикновена приказка да се изживее като Вселената е на хората. Вярващите хора са сънуващите приказката. Защото имат потребност от това. Това е механизма, не се вижда, не се разбира, докато някой някога не остави приказката си. Никога това няма да се разбере докато някой сънува. Своята приказка сънувана и направена от груповата такава. И основното й значение, смисъл е... да имитира ЖИВОТ, да създаде условия за ИЗЖИВЯВАНЕ НА БИТИЕ. Но най-голямото значение на приказката... е че за да се сънува, тя дава "живот" на нещо, което през приказката се самопривижда и се самонарича АЗ. И в условия на приказка, то самото е приказно.

 

Това е въпроса - едно приказно АЗ, е налице, когато  ДРУГОТО АЗ, го няма. Не може да има ДВЕ АЗ - ЕДНОВРЕМЕННО. За да пиша думи тук се опитвам да ги пиша като думите от твоята приказка, от груповата приказка. Пусках някаква си снимка, говорих думички от собствените ми легенди на Румен. Само и само да са думи като да са от "груповата приказка". В която личния опит е смях, а опита на идолизираните образи, е всичко. Те не са хора, те са нямали живот. Но са велики. Гаутама е нещо като извънземен. Адонай или аллах - също. В приказките на групите по света няма как да е иначе. Защото самите приказки отразяват сънуващите. И в приказките същите тия сънуващи са нищожества, незначителни, безпомощни, жалки... и опитващи се да избягат от това. Това е една абсурдна приказка. От нея се получава един абсурден живот, и тия абсурди се отразяват и с сънуващите. Виж света, но защо света - виж т.н. България. Виж днес, сега... но и вчера или утре да е - пак е пълно с абсурди. И да избягаш в полето на друга приказка, каквато е будизма, не променя абсурда по същество. Защото нещо като будизма е направено отново като приказка. Защото от нея имат нужда "други групи", на друго място по света.

 

Пътуваш много, но където и да си отишъл няма начин да не забележиш същото. Ти жадуваш за "друга приказка, защото си прекалено интелигентен и за тая, родната, ежедневната, ти вече си я надскочил и тя не те побира в себе си. Отдавна търсиш друга приказка - в която да се побереш и да се оставиш. И си я привидял и си я направил своя. Това е направено за "пристан". Колкото по-навътре навлизаш и в тази нова приказка, ще разбираш и нейните абсурди. Докато тя блести, за теб изглежда като диамант. Така е със всяка приказка - приютява поредните търсещи "други приказки". Докато за тях се изчерпи... и те търсят поредната "друга".

 

Има само едно нещо... само едно нещо, което съм в състояние да направя за Приятел. Истински Приятел.

Това е - да му съдействам да види границите си... да прогледне за нещо оттатък приказката (си, ви). Няма по-голям дар от това. То е налице, тук, сега... не в книги, не в приказки. Не е нужно да учиш цял живот, да наизустяваш книги и понятия, да говориш с "буди". Да си буда сте го идеализирали, защото по този начин се дистанцирате от него. Защото несъзнателно - всеки изживява едно предварително и атавистично нищожно "себе си". Зависимо, малко, незначително.

Да си Буда е също във всеки човек. И не е нужно някой да го "преподава", защото не е възможно. Нито се учи, нито се преподава. Няма как, няма и защо. Не се учи... за да се научи. Но Буда, във всеки от вас, е направен да е "недостижим". Скрит зад преградите на "постигането", на отдаването, на прераждания, грехове или падения, на милост или покаяния, молитви...

Множество огради и заграждения, само и само да се остане в приказката.  Заради една симулация на битие е всичко... Но наистина - за всички вас това е "всичко".

 

Написах каквото беше нужно. Разбира се, че диалог не мога да очаквам. И не ми е нужен. Просто не се налага. В боя  е задължително да е налице партньор. Но това е в социалната приказка. После Боя, битката се пренася отвътре. 

Там - Отвътре - нямам врагове - там сме само аз... и Противника. И той става моят партньор. Докато разбера... че той е моето огледало. И накрая оставам сам. И да разбера, че винаги съм бил и си оставам сам. Докато съм готов да го ... прогледна.

 

Скепсис, използвах думите, думите на останалите, за да напиша нещо. Да го облека в думи. Ти ми съдейства за това. За което БЛАГОДАРЯ - на теб и на "другите" от приказката ВИ! Тук четат доста хора. По прочита те ще се самоопределят.

За "останалото"... ако има такова, ако ти решиш - ще остане ако се видим на живо. Някога, някъде. Има начин. има и възможност. Поне за момента. Не се знае дали в другия миг ще съм жив и къде ще съм. За мен няма утре, няма вчера.

 

Още веднъж Благодаря, защото написах думи и на Себе си.

  Два пътя има и  единият от тях е човешкият егоизъм. Той рисува карикатура на действителността субективно и обективно.  Рисунка, защото създава устойчив образ на света, а карикатура е усилието ,с което го поддържа.

Другият път е, да се докоснеш дo вечното и неизменното.

Редактирано 3 юни 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Живея в реалност, в която съм сам, пещера в която и да искам друг не може да дойде в нея.

Разбирам, но аз не живея в такава. Ако става дума за това, че сме сами в най-основния и суров смисъл и без значение дали следваме или не някакъв духовен път, да това е точно така. Съгласен съм с теб. Ти, обаче, имаш предвид нещо малко по-различно. То много прилича на духовна надменност или гордост. Това първо. Второ, оставам с впечатление, че си противоречиш в следното: ако си достигнал такава независимост и самодостатъчност, каквато твърдиш, защо тогава търсиш ориентир и контакт? Ще ми кажеш, че го правиш заради себе си, но не изглежда да е точно така. Защо са ти слушатели или читатели? Нещо не се връзва. Третото е, че Пътя, така както го разбирам аз, означава да се превърнеш в нещо като песъчинка, която отразява цялата Вселена. По-точно, да осъзнаем, че сме подобна песъчинка, а не да се правим на нещо друго, каквото не сме и не бихме могли да бъдем.

защото ако дръзнеш да обърнеш глава някъде оттатък своята приказка, може да я загубиш.

Хм, не съм много съгласен с това. Проблемът не е в приказката, а в това, че я приемаме за реална. Ако си на кино и се потопиш напълно в някоя мелодрама да речем, ставаш крайно емоционален - можеш дори да се разплачеш. Но ако осъзнаваш, че това е просто филм, запазваш дистанция и не се въвличаш. Това не означава, че се изолираш от нещата в някаква изфантазирана от теб пещера. Напротив, участваш и то много по-адекватно в случващото се.

Защото голямата част от приказките помежду ви

Ето пак. Това е претенция, че имаш осъзнатост, която те е извела извън приказката. За мен, обаче, има много ясни индикации, че това не е така. С риск, пак да ми кажеш, че просто цитирам като папагал чужди думи, ще ти кажа какво казва Буда Шакямуни след просветлението си. То е: "Аз съм открил учение, подобно на нектар, което е спокойно, лишено от концептуализации, което е ясна светлина и е несъставно. Дори да бъде преподадено никой няма да го разбере, тъй че без да говоря ще остана да живея в усамотение в гората." Това не означава, че Буда не е искал да преподава, защото когато три седмици по-късно е бил помолен от различни същества (хора, асури и деви), той е започнал да преподава. Това е, за което писах по-рано и което се нарича спонтанна просветлена активност (тиб. тинли). Примера, който дадох с отразяването на луната във всяка капка вода и т.н. Да не се повтарям. Мисълта ми е, че това се случва само тогава, когато някой прояви интерес. Ако никой не проявява интерес, един буда не би се натрапвал по никакъв начин. За да прояви някой интерес, обаче, се иска това, което обикновено се превежда като "заслуга" (тиб. сонам), но е по-точно да се нарече "положителен потенциал" или ако ползвам твоята терминология, това е много силен стремеж да се излезе от приказката. Но този стремеж трябва да е съчетан със скромност и честност към себе си. С други думи, човек трябва да си даде ясна сметка къде е, а не да си фантазира разни неща.  

И накрая оставам сам. И да разбера, че винаги съм бил и си оставам сам.

Не, накрая не оставаш изобщо... Пак да ти цитирам Буда, пък ти пак ме питай защо го правя. "Субхути! Аз не виждам чувстващи същества. Но чувстващите същества, които не са постигнали това, са възприемани като реални (от самите себе си). Следователно работата в името на чувстващите същества е условност (конвенция), приписана от обикновените хора. Тя, обаче, не съществува в крайна истина." Струва ми се, че не правиш разлика между условна (относителна, конвенционална) и крайна (абсолютна) истина. Фокусирал си се върху преследването на второ, а пропускаш първото. Двете нива, това на взаимозависимото възникване и това на пустотата, не могат да бъдат разделени, защото всъщност са едно и също. Няма никаква разлика между сансара и нирвана. Няма никаква разлика между нирвана и сансара. ПП Примерът с чи сао/туй шоу си е добър. Значи, когато някой стане като Ип Ман и други такива може да си прави таота сам или на манекен, но инак просто си фантазира. Стои си в някое мазе/пещера и се самопревъзнася колко е добър. И как не - той има само един противник - себе си. Е, срещу себе си няма как да загубиш, нали? В това е една от ползите да имаш учител и партньори. Това се отнася за всяка област - не само за БИ или духовния път.

Редактирано 3 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Въпроса е в това, че теб те няма. Скепсис - докато цитираш Буда, какво бил казал и какво бил направил, ти си просто преразказвач.

Ти си в една приказка, в която интелигентно "знаеш" какво е да няма приказки, какво е ако "я няма приказката". Ти, ако беше говорил с Буда, но да не знаеш че е Буда, а ти да му говориш за будизъм, той би ти се усмихвал. А ти - не би го разбрал, щото буда не е будист. Друг е въпроса "защо е почнал да преподава, след като сам бил казал "други думи". И без да съм ги чел се оказва, че с Гаутама имаме близки виждания за "преподаването". Обаче те "искали"...

А ти Пак ще разкажеш, че вече били разказвали, било написано. Въпросите вече били зададени и имало вече "отговор" защо след като Буда казал... а вече има обяснение, защото си...

 

И ти обясняваш живота си и себе си през приказката. И както себе си, така и с мен, така и хората, така и света - всичко е според предварителната приказка. Това, че силно си я интелектуализирал и осмислил... не я прави нищо по-различно от пак приказка - само дето е по-интелектуална - според теб да е, според твоите особености да я преразказваш.

Ти само пре-разказваш приказката си - ти я наричаш будизъм. Валкирия нарича своята по друг начин, другите - техния си начин. Но общото е, че единственото, което можете да направите е да пре-разказвате вече готови приказки.

Ти, който на няколко пъти каза сам, че имало "път", който не е интелектуален, не е и чувствен. Не е път, щото бил нещо като "шорткът". Нищо че за теб - пак Буда, пак "било написано", било казано... Казано... а ти го пре-казваш.

И в това ПРЕ- те прави по-следо-вател. Защото го няма творчеството. Няма я твоята еврика - тя е смачкана до това да преживяваш една готова вече разказана приказка. Да я припознаеш като твоя и да я нагласиш според твоите нужди, докато се привиждаш през нея. И с философията е било така. И още е така

=====================================================================================

Под предлога, че трябвало да си скромен, че според теб аз имам някакви заявени предварителни претенции (как смея такава гордост,, ма тоя за къв се мисли бе - за буда ли?) за излизане от приказката.

Добре - ако не съм излязъл - много приличам на поредния дето се изхвърля с разни духовни думички. Ти такива си виждал и си ги разбивал. И не само ти - тук сте се оформили една дружинка за съвместни действия - всеки по своите си насоки и припознаване.

Но да предположим и обратната версия - ами ако съм точно това - Ако съм излезнал и в момента имаш шанса да прочетеш нещо ново. Нима не е възможност да се видиш през нещо съвсем различно?

Само защото не ти изглежда достатъчно "изтънчено". Или вече имаш "критерии" кое е духовно, кое е просветление, кое е нирвана. Дори и приликите и разликите между нирвана и самсара (разбира се, според Буда, как иначе).

Цитираш го твоя идол отново и отново и въобще няма да те питам защо го правиш. Аз и досега не съм те питал по същество - опитвах се да видя дали някъде в теб самия го няма тоя въпрос - Защо ми е необходимо винаги да цитирам великия... Той е толкова по-велик, колкото ти си по-незначителен. Под предлога за добродетелност, за принизеност, за "невзимане на сериозно". И още куп готови глупости в които да си смачкан. ДА! - самосмачкан. Да ги затвърдиш.

 

Ето - претендирам че Буда не е нищо повече от мен. Ето - лелеееее - скандал, тоя смешник... личния път бил нещо смешно.

Да не би да се наложи да го "показвам" или "доказвам". Пиша си нещо си - ти писа че ти било интересно. Но дали?... Дори и да ти е интересно - да виждаш някъде да цитирам някого. А ти дори не написа нищо от своя път. Как да има диалог - докато моите думи са думи от пътя ми, ти пишеш думите от пътя на друг. И ги държиш пред себе си като щит. Мислиш с тях, позоваваш се на тях, подкрепяш се с тях. Всички мисли вече сякаш са ти подменени от "думите" от прочетеното и приказките за някой друг. Дето бил "някой си велик". И пишеш че "няма диалог".

Подавам ти ръка - за теб е. Не за Будизма. Не за християнина. Не са мюсюлманина. Това са хора скрити зад приказки. тях ги няма - ако ги питам за основни житейски неща, те не могат със свои и независими думи да кажат нищо - за всяко нещо ще се подпират на готовите думи, дето са вече говорени, изживявани и изписани. А ти си с потенциал и достатъчно багаж... Но те няма още - нямаш нищо напълно свое.

Никога не съм писал никъде, че ТЪРСЯ контакт и ориентир. Написах ти го по толкова начини че не търся. Не ми трябва. Само го предлагам - контакт, не ориентир. Контакт не може да се търси - той само се предлага. Тия, дето търсят не могат да направят КОНТАКТ. Това е дума за нещо много важно - това е обмен на информация на основата на "различното" - на различните. За еднаквите, за близките - се нарича връзка или близост, там трябват съпричастности, резонанси...

 

Имаш в себе си потенциал. Защо да си "дошъл" с нещото на тоя свят... а да го оставиш и да не го ползваш. Защо да ти е дадено, а да са ти затворени очите за него. Може затова да пиша всичко това - за да ти напомня за него.

Знаеш ли - ако ти дам подарък в кутия, в колет, а ти цял живот го оставиш неотворен, просто си проявил неуважение не към Подаряващия, а към себе си. Отхвърлил си една възможност, която стои в теб. Която вече е в теб. И не е в индия, нито в непал, нито в тайланд или поредния "ринпоче". Не е поредните книги или учения. Как ще видиш нещо в собствения си двор, в собствения си свят, след като очите ти са насочени навсякъде , но не и при себе си. Как да си ти, след като личния ти път бил смешен (не разбрах - смешен е на теб, или според теб е смешен за "другите"). Така ли си обясняваш скромността? Дали няма друг вариант? Дали скромността не е нещо друго. Дали не е определена от някого.

Редактирано 3 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Ето - претендирам че Буда не е нищо повече от мен.

Ми, добре. Нямам нищо против. Радвам се за теб. Защо тогава ти е да се опитваш да убеждаваш другите в това? Защото постъпваш точно по този начин, макар да го отричаш. Защото ти е потвърждение? Ясно е защо, поне за мен. За теб, все още, май не е.

Как да има диалог - докато моите думи са думи от пътя ми

Дали да бъда съвършено искрен? Ще бъда с риск да ми се разсърдиш или нещо такова. Това, което описваш като опит и преживяване просто не струва. Много е повърхностно и егоцентрично. Съжалявам. Това е моето мнение.

 Защото постъпваш точно по този начин, макар да го отричаш. Защото ти е потвърждение? Ясно е защо, поне за мен. За теб, все още, май не е.

радвам се, че на един от нас, нещо му е "ясно". Нека този, "другия", дето не му е ясно, съм аз.

Така да бъде, макар да е малко нескромно от твоя страна. Ако те прочете Буда, би казал че малко се възгордяваш, или не?.

Аз пък ще се изживея на скромен и ще приема критиките шегувам се. Сега аз излезнах будист според критериите за скромност и смиреност. Басиии - доживях и това да напиша..... Ще ми излезе "име" - Румен будиста - скромния и смирения - голям смях, голям... Дъх не ми остана. Няма такъв емотикон тук...

 

 

Дали да бъда съвършено искрен? Ще бъда с риск да ми се разсърдиш или нещо такова. Това, което описваш като опит и преживяване просто не струва. Много е повърхностно и егоцентрично. Съжалявам. Това е моето мнение.

Ех, съжаляваш, сърдене... Това е твоето мнение. Добре. Изглежда всичко е само до "мнения".

Нито има нещо за съжаляване, нито е до сърдене. Толкова приказки, повечето дори не стигнаха до теб. Нищо, може до други да стигнат. Стоян беше сигурен че е напълно невъзможно да опиша нещото. Ти беше най-добрата възможност. Във всяко едно отношение - въпрос на дадености от твоя страна. Направих опита. Дали има или няма резултат - е според относителни и условни критерии.

Използвах диалоговата форма от последните няколко писания. Това е психологически ... нещо като прийом. При прочита повечето читатели се припознават като теб. И твоите реплики са точно в целта. Ти ставаш нещо като "общ изразител". Това е за повече очи от твоите.

Няма никакво значение "мненията" на някого - най-малко на моето. А за сърденето и съжаляването - просто ще се усмихна. От сърце -

Редактирано 3 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

тцццццц.. :lol6:

 Как да има диалог - докато моите думи са думи от пътя ми, ти пишеш думите от пътя на друг. И ги държиш пред себе си като щит. Мислиш с тях, позоваваш се на тях, подкрепяш се с тях. Всички мисли вече сякаш са ти подменени от "думите" от прочетеното и приказките за някой друг.

 

Дали скромността не е нещо друго. Дали не е определена от някого.

Страшно си прав, ramus. Не се сдържах, защото звучи като хунвейбин. Шегичка.

Вдигнете високо великото знаме на......, за да доведете Великата ...... революция до успешен край. Революцията не е престъпление. Поведението на никой бунтовни не е осъдително (букв.:никой бунтовник не може да бъде съден)

 

Разбирам, но аз не живея в такава. Ако става дума за това, че сме сами в най-основния и суров смисъл и без значение дали следваме или не някакъв духовен път, да това е точно така. 

 

С риск, пак да ми кажеш, че просто цитирам като папагал чужди думи, ще ти кажа какво казва 

Осмисляш ли нещата, които цитираш, или пропагандирането на клубни новости ти е задължение. Можеш ли да аргументираш маркираното твърдение, което е поредния цитат оттам, защото според мен това е просто реторика и поетични похвати. Аз съм донякъде имунизирана към тях и мога да ги усетя, за да се замисля. Преди да повярвам в каквото и да било.

Осмисляш ли нещата, които цитираш, или пропагандирането на клубни новости ти е задължение.

Не, не ги осмислям, дори изобщо не схващам това, което цитирам или пиша. Плащат ми, за да го пропагандирам.

Можеш ли да аргументираш маркираното твърдение, което е поредния цитат оттам, защото според мен това е просто реторика и поетични похвати.

Това не е цитат от там или там. Това е нещо, което може да се осъзнае, когато систематично си осмислил т.нар. четири основни мисли, които насочват към практикуването на дхарма. Тези 4-ри неща се отнасят до (1) скъпоценния шанс, който имаме като човешки същества, (2) непостоянството и смъртта, (3) карма, (4) страданието в обусловеното съществуване (сансара). Тези неща трябва да бъдат прочетени, обяснени, а след това изследвани самостоятелно. Едва, когато човек е направил всичко това би могъл да дава компетентни мнения, да приеме тези 4-ри положения или да ги отхвърли. Другото е като аз да давам мнение за американската космическа програма, да речем... Това, което си прочела не е ориентирано към теб, а към хора, които са преминали през горната подготовка частично или цялостно. Това са кратки инструкции за практикуващи. За теб са безполезни. Ако искаш да разбереш каква е аргументацията, трябва да прочетеш някой лам-рим текст като "Скъпоценният орнамент на освобождението" на Гампопа. Там на всяка от 4-ри мисли е посветена по една глава. Едва тогава би могла да започнеш да схващаш за какво става дума. Като имам предвид, че си духовно всеядна, както и цялостната ти нагласа, обаче, не бих ти препоръчал да опитваш. Ще си изгубиш времето по най-брутален начин. Има много други неща, които като правиш хем ще ти е приятно, хем ще се чувстваш духовна.

Редактирано 3 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

един път камино да тръгнеш да вървиш и той не е само твой ,понеже по него вървят и други,срещаш други,обменяш много с тях

Toчно. Това го има във всяка религия, професия или каквато и да е друга човешка активност. В исляма има ума, в будизма - сангха, в професията си имаме - колеги, в любенето - партньори (е може и сами, но това е друга тема )Всякакви претенции за изключителност, за това, че аз съм открил някакъв уникален път, съчетани с опити да убедим другите в това, са крайно съмнителни, да не казвам нещо по-силно. Следвайки определен път, духовна традиция, религия или както и да го наречем, с времето този път става едно с теб. Тогава няма аз и пътя, защото този аз става излишен и остава само пътя. Това е смисъла на "път със сърце". Всякакви критики от типа на "Защо цитираш чужди думи, а не кажеш това, до което сам си стигнал?", произтичат от неразбиране и високо самомнение. От една страна, когато цитирам нещо го правя, защото се стремя да съм искрен - някой е казал нещо по-добре от мен и преди мен. Това е знак на уважение към него. Или да постъпвам като ramus, т.е. да казвам, че тези неща са измислени от мен, когато е съвършенно очевидно, че това не е така. И което е още по-лошо - че или не са разбрани или са разбрани погрешно. От друга страна, когато цитирам нещо обикновенно съм си направил труда да го изследвам, тъй че то да стане моя истина. Но защо да си приписвам неща, до които едва ли бих могъл да стигна сам, колкото и да се напъвам. Ако ramus или друг някой се е самосътворил по някакъв магичен начин на някое пусто място във Вселената, никога не е общувал с никого, нито е чел и учил нещо, то той би могъл да каже "Всичко което съм разбрал се дължи само и единствено на мен, на моите търсения и опит". Но това е фантастична ситуация.  

защото просто не желаеш да приемеш факта ,че си човек-обикновен като всички други,но с претенция за нещо изключително.

Сетих се за един случай, когато едно момче отиде при един лама и започна да му разказва всякакви небивалици за своите преживявания, опитности и други такива. И след като го изслуша този лама му каза горе-долу следното: "Виж, мисля, че ти е време да започнеш да водиш обикновен живот." Човек трябва да си даде сметка къде е, не да фърчи из облаците. Баси, кви дълги постове почнах да пиша. То било заразно.

Редактирано 3 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

  не си имунизирана от нищо ,мила ми гарги;

 

например блаватска и разни теософи са ти непрекъснато в цитатите...малко или много ти също си възприела чужди мисли и опитности.

Валкирия, чети по-внимателно, преди да пишеш. Говорех за нещо конкретно, поетичните похвати, а ти го разпростря върху всички опитности. Ама нали първо трябва да се пише и после да става каквото ще - най-добре да изгубим времето на другите с безмислени реплики. Наскоро четох в един чужд форум да проследя разговор на интересна тема, ма не, не ми издържаха нервите да прехвърлям спам на женоря, които си изясняват отношенията помежду си и на другите. Навсякъде едно и също.

Не знаех, че харесваш будистки текстове, това е новост Да внеса още принос в спама.

 

Това не е цитат от там или там. Това е нещо, което може да се осъзнае, когато систематично си осмислил т.нар. четири основни мисли, които насочват към практикуването на дхарма. Тези 4-ри неща се отнасят до (1) скъпоценния шанс, който имаме като човешки същества, (2) непостоянството и смъртта, (3) карма, (4) страданието в обусловеното съществуване (сансара). Тези неща трябва да бъдат прочетени, обяснени, а след това изследвани самостоятелно. Едва, когато човек е направил всичко това би могъл да дава компетентни мнения, да приеме тези 4-ри положения или да ги отхвърли. Другото е като аз да давам мнение за американската космическа програма, да речем... Това, което си прочела не е ориентирано към теб, а към хора, които са преминали през горната подготовка частично или цялостно. Това са кратки инструкции за практикуващи. За теб са безполезни. Ако искаш да разбереш каква е аргументацията, трябва да прочетеш някой лам-рим текст като "Скъпоценният орнамент на освобождението" на Гампопа. Там на всяка от 4-ри мисли е посветена по една глава. Едва тогава би могла да започнеш да схващаш за какво става дума. Като имам предвид, че си духовно всеядна, както и цялостната ти нагласа, обаче, не бих ти препоръчал да опитваш. Ще си изгубиш времето по най-брутален начин. Има много други неща, които като правиш хем ще ти е приятно, хем ще се чувстваш духовна.

Като е толкова сложно и безполезно за мен (което ще рече и за доста четящи тук, които не са ти на нивото) защо си го изпляскал точно тук като своя мисъл - впрочем не разбрах на Гампопа ли е, на някой друг, или мъдрост, извлечена от пространството? Така можем да се заблудим и да почнем да си блъскаме главата вярна ли е или не, но ти ме обезкуражи с тези изисквания за подготовката към осъзнаването. Аз постоянно я срещам като лайтмотив в `нам-колко си стихосбирки, та затова така реагирах. Наистина ли е вярно? От каква позиция и чия гледна точка? Питам, защото е важен пункт, поставен в началото и го възприех като мотив.

Я да си я припомня пак - че всеки е сам в най-основния и суров смисъл без значение дали следва някакъв духовен път или не.

Както сам си отбелязал, на мен би трябвало всичко изписано от теб като отговор да не ми говори нищо, така че заключението ми е, че отговорът ти е извъртане и пет пари не струва.

И хайде стига сте ми приписвали с Валкирия претенции за духовност, изобщо не ми е грижа как ви изглеждам. Както се казва, гледайте си себе си и бъдете по-толерантни към невежите. То бива, бива надувки. И, да не забравя да поканя Валкирия да изпляска някой цитат от библията или клип с Филип Киркоров, ще е много на място.

  Всякакви критики от типа на "Защо цитираш чужди думи, а не кажеш това, до което сам си стигнал?", произтичат от неразбиране и високо самомнение.   

Ей за това говоря. Грижа ли те е за ramus, че го критикуваш? Да ти издам една тайна от моята кухня, която се опитвам да си припомням понякога: всеки път, когато безмилостно критикуваш някого, ти привличаш елементали (да кажем, отговарящи на определени качества) от него и те търсят съответното "място" в теб, за да ти служат, така да се каже, срещу по-високо заплащане. Не е необходимо да ми вярваш, разбира се. Така човек може да се подготви за последствията, ако не е безгрешен... разбира се. Или много смел.

Редактирано 3 юни 201313 г. от witness (преглед на промените)

впрочем не разбрах на Гампопа ли е, на някой друг, или мъдрост, извлечена от пространството?

Toва е преподавано от Буда Шакямуни, но е систематизирано в т.нар. 4 общи подготовки от Атиша, който въвежда лам-рим подхода в Тибет. Гампопа учи в школата Кадам, която е създадена от ученик на Атиша и интергрира лам-рим с Махамудра. И така нататък... Едва ли тези неща представляват интерес, за да ги описвам.

всеки е сам в най-основния и суров смисъл без значение дали следва някакъв духовен път или не.

Общият смисъл е ясен. Просто трябва да видим по един непредубеден начин екзистенциалната ситуация, в която сме. Можем да изгубим живота си във всеки един миг. Буквално. Няма никаква гаранция, че след като издишаме ще вдишаме, че след като заспим ще се събудим. Тези неща можеш да ги прочетеш и при стоиците, и при Сартр,в христянството и исляма и къде ли не. В момента на смъртта оставяме всичко - притежания, приятели, тялото. Ако не сме прекъснали привързаностите към тези неща по-рано, става трудно. Тези неща са ясни. Размишлението върху тях няма за цел да ни депресира, а да ни накара да преподредим приоритетите си. Тогава започваме да правим нещо по въпроса. Ако просто ги четем и се съгласяваме с тези неща, но не правим нищо, значи не сме ги разбрали наистина.  

всеки път, когато безмилостно критикуваш някого, ти привличаш елементали (да кажем, отговарящи на определени качества) от него и те търсят съответното "място" в теб, за да ти служат, така да се каже, срещу по-високо заплащане.

Ужас - така ли правя? Ми, няма тогава повече. Няма да те критикувам, а само ще се съгласявам и ще те хваля. Обещавам.

Редактирано 3 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

хората винаги вървят по един и същи път.на едно място ,този път ще се пресече с други пътища.ще възникне кръстопътя.там ще появят страноприемници, ще преминават и отсядат всякакви хора ,ще се обвържат ,ще се разделят,ще се събират ..всяко действие на човека е свързано с път..по общия път можеш да натрупаш впечатления,знания, познание..известно време може да вървиш сам ..едни дни за размисъл и пак срещаш други като теб и продължаваш  ..няма човек да е поумнял защото се е делил от света,затворен в обителта  си тленна,наврян в пустиня или пещера защото какъвто и да си ,накъдето и да вървиш все искаш да споделиш нещо с някой

И точно това е основната причина да участвам в този форум. Затова и си направих труда да чета постовете на ramus, въпреки обема им. И се стараех да съм толерантен и  да разговарям с него с презумпцията, че мога да науча нови неща. И всичко това продължи дотогава, докато не ми беше намекнато, че срещу мен седи някаква уникална личност, която е постигнала дълбините на мирозданието. Личност самосъздала се или с други думи бог. Личност, която в прав текст каза, че притежава мъдрост и самоосъзнаване надхвърлящо това на Буда, Исус, Мохамед, Моисей, Лао дзъ, както и колективната мъдрост на човечеството. Е, тва вече ми дойде малко вповече. Не за друго, а защото не открих нищо подобно в написаното от него. Единствено някакъв несистематизиран микс от разнообразни идеи, щипнати от тук и там. Не случайно ramus е бил ученик на ренсея (макар че той и от него се отрече), който е създал нещо подобно в БИ с претенцията да е нещо уникално. А то е просто компилация от елементи от чужди системи, ако съдя по видяното в youtube  и при това не много кадърна компилация... Такива работи.

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Toва е преподавано от Буда Шакямуни, но е систематизирано в т.нар. 4 общи подготовки от Атиша, който въвежда лам-рим подхода в Тибет. Гампопа учи в школата Кадам, която е създадена от ученик на Атиша и интергрира лам-рим с Махамудра. И така нататък... 

Нямах предвид лам-рим, а чие е въпросното изречение. На Буда, Атиша, Гампопа и т.н.

 

 Общият смисъл е ясен. Просто трябва да видим по един непредубеден начин екзистенциалната ситуация, в която сме. Можем да изгубим живота си във всеки един миг. Буквално. Няма никаква гаранция, че след като издишаме ще вдишаме, че след като заспим ще се събудим. Тези неща можеш да ги прочетеш и при стоиците, и при Сартр,в христянството и исляма и къде ли не. В момента на смъртта оставяме всичко - притежания, приятели, тялото. Ако не сме прекъснали привързаностите към тези неща по-рано, става трудно. Тези неща са ясни. Размишлението върху тях няма за цел да ни депресира, а да ни накара да преподредим приоритетите си. Тогава започваме да правим нещо по въпроса. Ако просто ги четем и се съгласяваме с тези неща, но не правим нищо, значи не сме ги разбрали наистина.  

Така е, но все пак смисълът на изречението не ми изглежда такъв. Звучи ми като ритник по емоционалната природа, целта му е да се свърже с определена съществуваща нагласа в мислите и чувствата. Питах се обаче дали е вярно и какви последствия може да има.

Ще го разделя на две и ще взема първата част – всеки е сам в най основния и суров смисъл и ще се спра на първата представа, която извиква. Знаеш, че думите мигновено се свързват с представите. Какво си представям? Самотата на cogito, субективната изолираност от нещата такива, каквито са. Извън това невеществено огледало няма нищо – нито бог, нито другар, нито вещественост. А аз-ът съществува за себе си само в относителната си реалност (докато отразява нещо) и тя е неотделима от абсолютната, която е пустота и в която той не съществува. Донякъде него го няма и в двете. Самсара и нирвана се намират само в ума и той е техният породител и господар. Но чий ум и правилно ли е да се вкопча в едно от двете, преди да се хвърля в пастта на лъва? Правилно ли е емоционално да избера за отправна точка самотата, след като тя по необходимост е майя?

Втората част на изречението е вече ясна, в смисъл че няма духовен и недуховен път. Пък и едното обуславя другото. Не мога да избирам от гледна точка на вечността дали моите занимания в момента, на врабчетата и на клошаря до контейнера са повече или по-малко важни. Всяко конкретно дете на Акаша се намира на този субективен път и пътя му си е еднакво важен и обусловен от пътищата на другите и т.н.

 

 Е, тва вече ми дойде малко вповече. 

Срещу мен пък е седяла личност, която в момента действително си е въобразявала какво ли не... И какво от това? Ако вреди на себе, мен или някой друг с това, ще взема мерки да се защитя или да я спра. Ако не вреди и трансформацията е невъзможна, всяко мое действие е подобно на забавление на безотговорно дете със сляпо котенце.

 

Апропо, наистина ли приемате буквално, а не като ирония казаното от Оскар Уайлд? Направо се шашнах...Недейте така, той е имал чувство за хумор.

Редактирано 4 юни 201313 г. от witness (преглед на промените)

Нямах предвид лам-рим, а чие е въпросното изречение. На Буда, Атиша, Гампопа и т.н.

Формулирано по точно този начин си е на автора. Но смисъла е същия. Виж сега, когато аз пиша напр. често употребявам изрази, лексика и примери от източници, които съм изучавал или от това, което съм получавал като устна приемственост. Това е съвсем естествено. Знаеш, че дори да прекараш малко повече време в определена среда или с определен човек, започваш да приемаш част от маниерите  и изразните му средства. Не виждам какъв е проблема. Не виждам как това може да се избегне и най-вече не виждам защо е нужно да се избягва. 

Не искам да се повтарям, но вече ти казах, че тези инструкции не са предназначени за непрактикуващи. Инак щях да те насоча към тях. Това не означава, че е забранено да ги четеш, но няма смисъл да се опитваш да ги разбереш. Там напр. има нещо, което има смисъл само за някой, който е получил ригпа сел уанг (директно въведение в ригпа). Ако не си, това за теб ще си бъдат само думички, които можеш да си интерпретираш всякак - интелектуално, емоционално или както намериш за добре. Или ще ти дам друг пример. В момента превеждам един ло-джонг текст от Чекава, заедно с коментари към него от един мой учител. Коренният текст (на Чекава) се състои от 7 кратки инструкции, а коментара е 280 стр. Ако прочетеш само 7-те точки няма да разбереш много. Не че е безполезно, защото ще остави някакъв отпечатък в съзнанието ти. Но няма да е нещо, с което наистина да можеш да работиш, което да доведе до някаква вътрешна трансформация. А освен това има и устни обяснения, които се дават според капацитета и нагласата на ученика. Просто методиката е такава. Не съм я измислил аз. Но малко или повече тя е подобна във всяка друга сфера. За да станеш хирург първо учиш, после стажуваш, асистираш и едва тогава започваш да оперираш сам. Не виждам защо, когато става дума за дадена духовна традиция, нещата да са различни. Не че се давам за пример, но аз затова като не знам нещо питам, а не бързам да си изграждам мнение и да давам оценки. Като ме интересува нещо от исляма питам Бадр, като ме интересува нещо от иудаизма - Валкирия, а ако е от сферата на теософията - ще попитам теб. Човек не може да знае всичко, а и не е нужно. Затова е и форума.

Ще отговоря на останалите ти въпроси, доколкото мога, по-късно. В момента нямам време, а и този пост стана много дълъг.

 и трансформацията е невъзможна,

Кой знае...

1, Виж сега, когато аз пиша напр. често употребявам изрази, лексика и примери от източници, които съм изучавал или от това, което съм получавал като устна приемственост. Това е съвсем естествено. Знаеш, че дори да прекараш малко повече време в определена среда или с определен човек, започваш да приемаш част от маниерите  и изразните му средства. Не виждам какъв е проблема. Не виждам как това може да се избегне и най-вече не виждам защо е нужно да се избягва. 

 

2, Не искам да се повтарям, но вече ти казах, че тези инструкции не са предназначени за непрактикуващи. Инак щях да те насоча към тях. Това не означава, че е забранено да ги четеш, но няма смисъл да се опитваш да ги разбереш. 

Просто методиката е такава. Не съм я измислил аз. Но малко или повече тя е подобна във всяка друга сфера. За да станеш хирург първо учиш, после стажуваш, асистираш и едва тогава започваш да оперираш сам. Не виждам защо, когато става дума за дадена духовна традиция, нещата да са различни. Не че се давам за пример...

Приел си маниерите и изразните средства приел си ги като "свои"... Дори не е нужно да се "спряга" от кого? 

Няма как да виждаш въобще проблем и няма как за теб това да не е естествено. Още повече че е въпрос на празно говорене, "дали въобще е нужно да се избягва", след като ти не разполагаш с алтернатива, освен хипотетично и само на писане и говорене. Нямаш друг избор - освен да го напишеш по този начин - просто следваш вътрешни свои невидими инструкции за "консонанс".

 

А сравнението с хирурзите е повече от наивно. В него, освен че аналогията с човешкото вътрешно развитие е напълно несъответствена, тя е неудачна и по отношение на друго - това че научилия се "хирург" не става нищо повече от Хирург. Това учи, това го учат... и единствения му теоретичен пик е да стане "добър" или велик ... но хирург. Дотам.

 

С приемствеността - е същото - за което и да е. И след 10 години ти ще опитваш да мултиплицираш основните си убеждения, с идеята да ги предаваш на "други" - както там - в темата за "любопитните". Това правиш тук, приел си да "отговаряш" на въпросите за будизма. Бадр и валкирия или уитнес - същото, макар с различни подбуди и мотиви.

 

С отговорите си изразяваш най-често съвети за "питащите", които не са посланието на Буда, макар ти да си сигурен в обратното и във всеки момент си готов да го докажеш. Но ти не носиш отговорност - пред себе си. То това е и важната роля на приемствеността - че размива отговорността и винаги може да се пренасочи стрелата й към това, че ти си просто капка от обща реката на социалната приемственост. Ти вече си се включил в тая приемственост - за теб тя е вече факт, ти играеш в нея и не си последното "приемно" звено. Вече си и излъчващо - сам по себе си - за към по-нататък. Преводи, тълкувания, обяснения...

Още в проблема за приемствеността е - че ролята на разваления телефон е задължителна и не може да се заобиколи. Както и кривия образ е право-пропорционален на времето и пространството на "отдалеченост", следователно и през "многото звена". Смешното е, че всеки в социалната приемственост е с ясната идея, че той нищо не изкривява. Че се ползва един източник... едни слова, едни послания... което е наивно, предвид едно по-широко разбиране за тия въпроси.

 

 Тук ви е интересно няколко човека да си отговаряте помежду си. На формалните въпроси. И на формалните приказки. Формални, защото са неангажиращи, и дистанцирани от личното ви поле. Но заради тази дистанция, нищо не рефлектира при "личното". А то определя битието. Не философията, не приказките, не представите.

Апропо - твърдението на Уитнес - че думите предизвикват моментално представи е адекватно за определено ниво на битие. Съществува "друго" ниво, при което това не е така. Разбира се, нужна е работа. Но мога да го онагледя при който и да е експеримент, дори и психотестове, отразяващи процеса. Вече са правени многократно. Както и още доста експерименти - например за управление на възприятието, нагласата, интерпретацията, отражението, изразяването... Защото докато се стигне до дълбочината на конструирането на идентичността в собствения ми свят, все нещо е трябвало и да направя, в реални дела. А не само да говоря или да си играя на приемственост. Много щеше да ми бъде по-лесно да заиграя и тази игра - да прочета, науча, да питам, да ми преподадат и само да мултиплицирам, в състезанието доколко и дали съм го "научил" правилно.

 

Най-голямото несъответствие е, че играеш на смирен и скромен, особено когато си заучил маниера да го изразиш. Обаче виж какво се получава:

Всъщност всяко твърдение тук е твое мнение. Мнение, което написано те изразява как претендираш за яснота, за разбиране. Имаш схема, която в живота ти е с приоритет. Играеш на сигурност и с това си доста убедителен за околните. Особено за тия, дето имат повече "житейски неясноти и обърканост". Играеш и ролята на будител - опита с мен, правиш го и  с другите пишещи тук. Особено за тия, които излъчват търсенето. Допълваш го със научения маниер от философското ти образование - да работиш с широк спектър от аргументи, и да си логичен с тях. Това за повечето хора е много трудно достижимо и сигнала ти пристига във вид на техен авторитет.

Разбира се според теб, това въобще не е така. Но пък никъде няма условия да се пишат само съгласяванията и бутончетата "харесва" доста показват разликите между вербалните и интелектуални декларации и изявата на това, дето е скрито зад тях.

Просто е - всяко твое "сигурно" мнение е обратното на онова, което учителя ти нарича скромност. Толкова силно излъчваш убедителността си на моменти, че е направо весело колко голямо разминаване има между заявката кой си и това, което изразяваш. Това не е критика. Не ме интересува кой си ти при положение че ти оставяш себе си само през написаното. Но в него единственото което мога да направя за приятел, е да му кажа, че "царят е гол". Докато той е сигурен и убеден, че същото казва на рамус, а не на себе си.

Причината - по принципите на съответствието между отражение и вътрешни процеси се получава следното - всеки отразява приоритетно в образите на другия именно онова, което самия той проектира в същия този образ. А проектира онова, което така или иначе отхвърля и стремежа на защитната програма е да го "изведе" виртуално от себе си вече привидяно в образа на "друг".

Уитнес, дали успях да го изкажа?

Редактирано 4 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Ти си като пълна чаша с вода/информация. Чак преливаш. Така е трудно да научиш нещо, защото вече предварително знаеш всичко. Търсиш само детайлите, за да ги нагласиш в твоята картина. Не го прави. Забрави нещата, които си чела и чула, остави твоите представи. Инак каквото и да кажа няма да има смисъл.

Така е, но все пак смисълът на изречението не ми изглежда такъв. Звучи ми като ритник по емоционалната природа, целта му е да се свърже с определена съществуваща нагласа в мислите и чувствата. Питах се обаче дали е вярно и какви последствия може да има.

Смисълът на моето изречение е точно такъв. А смисъла на другото изречение, което не съм писал аз е нещо, което не ми е работа да коментирам. Да, целта е да подкопае определена нагласа - нагласата да се мислим за безсмъртни и да сме безотговорни. Последствията зависят от капацитета на слушателя - в 99% няма да има никакъв ефект, но има един хипотетичен процент, в който може да има.

правилно ли е да се вкопча в едно от двете, преди да се хвърля в пастта на лъва?

Не се вкопчвай в нищо - нито в относителното, нито в крайното, нито в пътя, нито в сансара, нито в нирвана. Просто пускай нещата. Нека си се случват. Не ги блокирай, не ги следвай. И не се хвърляй никъде, моля те. Сам това липсва.

Втората част на изречението е вече ясна, в смисъл че няма духовен и недуховен път.

Не, това не съм го казвал. Има два пътя като единия си е сансаричен, а другия те извежда извън сансара. Имах предвид, че и в двата случая пътуваш сам, което не означава, че до теб не може да има и други, че не може да има support. Но всичко си е твоя отговорност и твое решение.

Тук ви е интересно няколко човека да си отговаряте помежду си.

Така е. Или трябва да се впишеш в това, или да се откажеш да пишеш. Или трябва да спреш с комичните си претенции за излючителност и да се научиш да разговаряш, или трябва да потърсиш друг форум, в който да се изявяваш. Това е въпрос на елементарно възпитание. Ако си в компания, в която никой не иска да те слуша (в случая - чете) не върви да се натрапваш. Не мислиш ли?

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Така е. Или трябва да се впишеш в това, или да се откажеш да пишеш. Или трябва да спреш с комичните си претенции за излючителност и да се научиш да разговаряш, или трябва да потърсиш друг форум, в който да се изявяваш. Това е въпрос на елементарно възпитание. Ако си в компания, в която никой не иска да те слуша (в случая - чете) не върви да се натрапваш. Не мислиш ли?

Не се възнасяй толкова в ролята на повелител, скепсис. Наистина ли се вживя в това, че ме нарисува толкова елементарен, за да ми пишеш горното "обръщение"?

Ти си будист, търпението и скромността са твоите добродетели, не можеш да се дразниш, ти си над тия неща. Не изпадай толкова очевидно от декларирания и доказващ се образ, който рисуваш тук за себе си.

Предлагаш ми два избора ли - от тия, екзистенциалните?

Комичните претенции за изключителност, както и твърденията за "ренсея", ги съчини като ги извади от контекста, после ги разду коментирайки и затвърди с повторения. Ако са толкова комични - посмей им се. А твоите претенции в състояние ли си да доловиш? Може би защото не си в състояние да им се посмееш. Нищо, други можем.

Ти си като пълна чаша с вода/информация. Чак преливаш. Така е трудно да научиш нещо, защото вече предварително знаеш всичко. Търсиш само детайлите, за да ги нагласиш в твоята картина. Не го прави. Забрави нещата, които си чела и чула, остави твоите представи. Инак каквото и да кажа няма да има смисъл.

Мда, може ли да те "цитирам", че то и думите ти са почти дословен цитат, макар тук да минават като "твои думи". Но пък изглеждат умни, мъдри мисли, съвети. Леле какви бисери текат през "канала".

Най-трудното е човек да се огледа сам. 

Редактирано 4 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Докато обясняваш следното:

Казвам го в точно определен контекст. Уитнес опитва да интерпретира нещо непознато през нещо познато. Смесва различни възгледи, традиции и системи. Това не е генерално обобщение, а касае конкретния и пост.

Този ти пост вече е по-намясто, според мен. В него има нещо, което липсва в предните. Има жив човек, събеседник, а не някаква божествена личност. Поздрав!

 Причината - по принципите на съответствието между отражение и вътрешни процеси се получава следното - всеки отразява приоритетно в образите на другия именно онова, което самия той проектира в същия този образ. А проектира онова, което така или иначе отхвърля и стремежа на защитната програма е да го "изведе" виртуално от себе си вече привидяно в образа на "друг".

Уитнес, дали успях да го изкажа?

Да, така ми се струва, макар че сложно се изразяваш.)

 

Ти си като пълна чаша с вода/информация. Чак преливаш. Така е трудно да научиш нещо, защото вече предварително знаеш всичко. Търсиш само детайлите, за да ги нагласиш в твоята картина. Не го прави. Забрави нещата, които си чела и чула, остави твоите представи. Инак каквото и да кажа няма да има смисъл.  

Какво преливане на информация, точно сега само разсъждавах. А ти можеш ли да забравиш нещата които си чул и чел и са ти преподадени, да не нагласяваш всяко изказване към вътрешния си установен ред. Ти можеш ли да ме чуеш? Но аз не съм казвала какво мисля, защо възразявам и поставям въпроси, защото ти първи ще го отхвърлиш. Няма смисъл. Само изследвам нещата, надявам се да не се обидиш.

 

 Да, целта е да подкопае определена нагласа - нагласата да се мислим за безсмъртни и да сме безотговорни. Последствията зависят от капацитета на слушателя - в 99% няма да има никакъв ефект, но има един хипотетичен процент, в който може да има.  

Съгласяваш се, че разбирам от поетични уловки, нали?

Само че в моя свят нещата не стават по този начин и не отчаянието води чела, а друго - и то когато моментът настъпи. Въпреки че аспирациите са много важни, не знаеш кога и не си представяш как. Не е като да пазаруваш в супер.

 

  Не се вкопчвай в нищо - нито в относителното, нито в крайното, нито в пътя, нито в сансара, нито в нирвана. Просто пускай нещата. Нека си се случват. Не ги блокирай, не ги следвай. И не се хвърляй никъде, моля те. Сам това липсва.  

Бе аз използвах образ на Намкай Норбу. Мен ако питаш, не е случаен. Нали съм по поезиите.

Най-трудното е човек да се огледа сам. 

Така мисля и аз. Ние сме си огледала един на друг. Благодаря, за което.

А ти можеш ли да забравиш нещата които си чул и чел и са ти преподадени

Да, но не когато водим разговор по този начин.