Еволюирал

Не бе, мило. Просто във всеки следващ момент се променяш, както физически, така и ментално. Хайди, която вдишва не е Хайди, която издишва, но между двете има причинно-следствена връзка, защото ако не вдишаш после не можеш да издишаш, нали?

 За да се свържат двата момента обаче необходимо условие е съществуването на трансцедентален "аз", който да ги свързва.

 

Защо? Принципно няма нужда от такъв трансцендентален Аз, който да свърже А с Б. Като потока на една река - няма трансцендентална същност, която присъства в него, няма идентичност, ако анализираме нещата докрай. Но на конвенционално ниво, разбира се, има река и тази река има своя история, свой контиюнитет.

 

Има, обаче, нещо, което се нарича природа на ума или Буда-природа, но ако се опитам да обясня и това съвсем ще се "овъртоля". Но ще рискувам - има нещо, което е постоянно и присъства във всеки един момент на съзнанието, но то не може да бъде определено, дефинирано, уловено и описано. Няма форма, цвят, мирис, вкус или размер. То е подобно на пространството, което прави възможно проявата на всички сетивни феномени. Но това не е душа в традиционното значение на думата. То е нещо, което има всеки и което може да бъде открито, когато се отпуснем напълно и минем отвъд концепциите. Просто се отпускаме без очаквания и страхове, без напъване и усилие, и се "вглеждаме" към това, което зад мислите и усещанията... Това, обаче, са само думички. Истината е, че това е нещо толкова просто, че обикновенно го пропускаме.

 

ПП Ще опитам да обясня липсата на субстанционален агент по-добре, когато имам малко повече време. Въпросът е важен за разбирането на идеята за прераждането.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ха-ха! Ми споделям я с теб например.

...

Просто бъди добър и открит към другите. Това е най-важното, според мен.

 

 

Ти споделяш, ама аз като не прихващам споделеното и не му вярвам, нищо не става така.

 

Щом като ти си добър към другите, значи има някаква полза от такова отношение.

 

А какво разбираш под това, да бъдеш открит към другите ?

От наша гледна точка, от ъгъла на себето ни, прераждане няма. Животът ни е един - единствен и толкова.

Има прераждане, но евентуално за един принцип, чиито проекции сме в тази реалност. Неговото прераждане е пак една проекция, която донякъде наподобява предишната, тъй като е еманация на този същия принцип, който по този начин се обогатява и развива. Но ние - поредната му проекция - си отиваме базвъзвратно.

Толкова и точно затова първоначалното християнство не съобщава за прераждане, а за вечен живот след смъртта - има се предвид принципа, а не проекцията му. В този аспект евангелията стават доста разбираеми и логични, нали?

 

Вие използвате по-различна концептуална схема и терминология, но като цяло възгледите ни са близки в много отношения. Бих го казал така. От гледна точка на относителната, конвенционална истина има прераждане, от гледна точка на крайната, абсолютна истина - няма. Но двете истини не могат да бъдат разделени. Относителното ниво е това на постоянното изменение. Мисля, че вие го наричате диалектика или нещо подобно.Изменението е възможно само, защото на крайно ниво феномените са празни, пусти, свободни от субстанционална същност. Ако имаха такава, то промяната не би била възможна. Нещо такова.

 

И да, това е проекция.  

Щом като ти си добър към другите, значи има някаква полза от такова отношение.

 

Не вреди във всеки случай. Да си открит означава да не играеш его-игрички, да не се опитваш да манипулираш другите, да не си себичен, да не воюваш постоянно като се опитваш да привлечеш другите на твоя страна или да ги унизиш. Такива неща.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Да си открит означава да не играеш его-игрички, да не се опитваш да манипулираш другите, да не си себичен, да не воюваш постоянно като се опитваш да привлечеш другите на твоя страна или да ги унизиш. Такива неща.

 

Добре, ама като си добър към другите, то пак си е манипулация някаква.

Пояснявам.

От известно време благородно завиждам на една - две потребителки от този форум, как се справят в писането, така че да оставят впечатление на добър човек. Някакси им идва от вътре, вроден усет имат как да подходят, как да се изразят, така че хем да не минат за отстъпчиви, наивни, глуповатички и страхливички, хем да заобиколят ненужен конфликт. Значи те постигат това което им трябва на тях. А когато се ползва манипулация, целта е същата, да постигнеш някакъв удобен за теб резултат.

Та в моята непрераждаща се глава, идеята да си добър към другите, минава задължително през представата за ползата от такова поведение. И както и да го гледам, поведението да съм добър към другите върви ръка за ръка с ползване на манипулативни техники, само че по различен начин. Вместо да му се изсмееш на някой че не знае нещо, ти го хвалиш че много добре е разбрал какво си писал. Даваш му полезни съветчета и си го ловиш за уважаващо те другарче. Пак манипулациика, само че този път си добър към него.

 

Леле, ами ако съфорумците не ме искат в ролята на добряк ?

Ако все си се съмняват че нещо не е наред ако съм винаги добър към всички ?

Ще трябва да ми се прероди регистрацията на ника в друга чисто нова. Ама това е трудна работа, същите МАК адреси, същият интернет доставчик от същата страна, те модераторите които имат достъп до тези данни ще ме надушат веднага. И не е ясно дали ще си траят или ще се разчуе за прераждането ми. 

 

Да се преродиш, или да не се преродиш, това е въпросът.

А сега де ?

Вместо да му се изсмееш на някой че не знае нещо, ти го хвалиш че много добре е разбрал какво си писал. Даваш му полезни съветчета и си го ловиш за уважаващо те другарче. Пак манипулациика, само че този път си добър към него.

 

 

Да си добър към някого не означава да търсиш неговото одобрение или да искаш да му се харесваш. Това, както казваш, е манипулация, его-игра. Когато считаш, че някой говори глупости му го казваш. Разбира се, това не означава, че трябва да си груб, макар че понякога и това се налага. Номерът е да се поставиш (доколкото е възможно) на негово място, да се опиташ да схванеш неговата гледна точка и то не просто това, което твърди, а това което стои зад твърдението му. Не бива да гониш никаква лична облага - материална или психическа. Трябва да си свободен от очакване, че ще ти кажат "Браво, много ми помогна" или нещо подобно. Умът ти трябва да е толкова стабилен, че дори, когато някой когото обичаш и на когото си помагал, започне да те критикува, да е неблагодарен или нещо такова, да запазиш своята ведро и открито отношение на вътрешен план. Външната реакция е според ситуацията, разбира се. Всичко това започва от това да станеш добър към себе си, да изследваш и приемеш себе си без чувства като вина, грях и разни такива. Когато се сприятелиш със себе си, да си добър към другите става напълно естествено. Просто няма друга опция. 

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

..ама истината е ,че всички вий шубе от смъртта

Както казва едно момче дето заедно тренирахме скално катерене - "Повечето хора изобщо не ги е страх от смъртта... От чуждата, обаче." Как да ти обясня - ние дето не сме от богоизбрания народ, трябва да търсим други опции и да се спасяваме сами. Само не знам що реши да пишеш в тази точно тема. Вярно и аз пиша в тези за Библията, но повече с идея да науча нещо, а не само да си пропагандирам моите неща.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ето един класически текст, който може да внесе малко яснота. Това е откъс от "Милинда-панха" ("Въпросите на Милинда"). Този текст не е част от пали-канона, но е много изучаван като въведение в традицията Тхеравада (Южния будизъм - на практика Хинаяна). Разговорът е между гръцкия цар Милинда и монаха Нагасена("тхера" в превода, т.е. практикуващ Тхеравада). В скобките са мои пояснения, а (...) означава, че съм прескочил/пропуснал част от текста: "Царят попитал: - Почтени Нагасена, този, който възниква (който се е преродил), същият ли е или някой друг? – Нито е същият, нито е друг - отвърнал тхерът. - Да ми пример. - Как мислиш, велики царю, ти който си бил малък, слаб, едно безсловесно кърмаче, сега същият ли си, когато си вече възрастен? - Разбира се, че не почтени. Малкото, слабо и безсловесно кърмаче е едно, а сега аз - вече възрастен - съм нещо друго. - Щом е така, велики царю, тогава ти (като възрастен) нямаш нито майка, нито баща, нито пък учител (...) Различна ли е майката на детето от майката на възрастния? Различен ли е младежът, който се е учил, от възрастния, който вече се е научил? Престъплението се извършва от един, а наказанието понася друг? - Не почтени... А ти самият как би обяснил това? - Това съм бил все аз велики царю, малък, слаб и нищо неразбиращ малчуган, и това съм аз сега вече възрастен (...) Обаче, представи си, че някой е запалил светилник. Ще гори ли светилникът цяла нощ? - Да, почтени, ще гори цяла нощ. - И в такъв случай, велики царю, пламъкът по време на вечерната стража и по време на среднощната стража един и същ ли е? - Не, почтени. (...) - В такъв случай, значи светилникът по време на вечерната стража е бил един, по време на среднощната стража - друг, а по време на сутрешната стража - трети. - Не, почтени, но именно благодарение на него е имало светлина през цялата нощ. - По същият начин, велики царю, се свързва потока от дхарми (тук - феномени). Една дхарма възниква, друга отмира. По този начин човек достига до последния си съзнателен акт (момента на смъртта в случая) нито същия, нито различен. - Дай ми друг пример. - Например,велики царю, прясно издоеното мляко след време хваща каймак, а от него се прави сметана и масло. Ако някой започне да твърди, че и млякото, и каймака, и сметаната, и маслото са едно и също, това ще бъде ли истина? - Не, почтени, но едното възниква благодарение на другото. - По същия начин, велики царю, потокът на дхармите не прекъснато се синтезира. Една дхарма възниква, друга отмира (...)" И т.н. Мисля, че това пояснява основната идея.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Номерът е да се поставиш (доколкото е възможно) на негово място, да се опиташ да схванеш неговата гледна точка и то не просто това, което твърди, а това което стои зад твърдението му. 

...

 Всичко това започва от това да станеш добър към себе си, ...

 

Да бе, да владееш емпатията е добре.

 

Оооооо, добър към себе си не ми трябва да ставам, аз си се обичам достатъчно.

Но, може да си правя добро, бидейки добър към другите, ето за това се сещам като полза.

значи ,специално ти,ако искаш се прераждай, ако искаш не...само недей се клонирай..това трудно може да се издържи и изтърпи 

 

Много ценя твоят вик за помощ ( породен от отчаяността ти), щом като цялата вехта книга не ти е помогнала да ме понасяш, значи има голям потенциал в мен. Който може повече, може и по-малко.

А като стана добър, пак ли ще ми се плезиш безспирно ?

3 пропагандираш и още как..ей това какво е:

Темата е за прераждането, а за такова нещо се говори основно в индуизма и будизма. Следователно, цитатът си е съвсем на място ТУК. Ако вместо тук, го бях пуснал в темата за христянството, юдаизма или исляма щеше наистина да е неуместно. Не се прай - много добре ме разбра. Но инак, разбира се, пиши си - винаги с интерес чета твоите постове.

2 библията не е моя интелектуална собственост

Останах с впечатление, че това е историята на много специалните отношения между твоя народ и Бог. Не твърдиш ли това през цялото време?  

аз си се обичам достатъчно.

Нямах предвид точно това, но карай.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Темата не е затова. Никой не те принуждава да вярваш в подобно нещо. Аз най-малко. Инак, освен чисто логическото доказателство, за което писах по-горе и което важи, както всяко логическо доказателство, при приемането на определени аксиоматични предпоставки, има и втори начин да се установи дали има прераждане или не. Всъщност, два начина. Първо, чрез припомняне, което в някои случаи може да стане спонтанно оссобенно при 2-3 г деца. Такива случаи са документирани напр. от проф. Стивънсън от медицинския факултет на университета във Вирджиния (Ian Stevenson, Twenty Cases of the Reincarnation, University Press of Virginia, 1974, както и Children Who Remember Their Past Lives,  същото издателство, 1987). Това са си съвсем академични изследвания, а не научно-популярна литература. Има и други. Възможно е и съзнателно припомняне, но то изисква практикуването на определени неща при определени условия, което е непосилно за повечето хора. Второ е чрез регресивна хипноза, за което е писано по-горе. Официалното обяснение, коетo е твърде плитко скалъпено, е че това са фалшиви спомени. Подобно нещо, обаче, може да твърди само някой, който не е запознат с фактите. Проблемът е, че има много малко добре подготвени хипнотерапевти, които се осмеляват да правят подобни неща, т.е. да те върнат не просто в миналото от този живот, а по-назад.

Аз се поинтересувах така да се каже от работата на проф. Стивънсън и това което прочетох от различни източници е, че сериозната научна общност въобще не взимат на сериозно изследванията на професорът. Методите му са определени, като неакуратни, а дългогодишните му изследвания, като чиста загуба на време. Освен това разбрах, че професорът е силно вярващ в окултното, като е опитвал не веднъж с помощта  екстрасенси и спиритуалисти да контактува с мъртвите - извинявай, но не мога да приема като сериозен човек на науката някого, който вярва в силите на спиритуалистите (аз лично съм перфектно запознат триковете и похватите с които постигат илюзията, че успешно осъществяват контакт с починал) В този смисъл професор по психиатрия, който няма капацитета да разгадае елементарните трикове, които ползват спиритуалистите, да ми говори за реинкарнация - не! Това е поредния умен човек засмукан в черната дупка на псевдонауките, глупостите и несъществуващото. И освен това става ясно, че професорът е зобал ЛСД и мескалин - наука ли искал да прави или парти? 

И между другото широко известен факт е, че умните хора много лесно нагазват в блатото на фалшивите вярвания и именно интелигентността им дава смелостта да газят все по-дълбоко и по-дълбоко докато накрая, вече връщане назад няма - и какво става тогава? Не могат да си позволят да признаят, че са пропилели 10-20 години от живота си в тотални глупости и затова не им остава нищо друго освен да продължат търсенето си, макар и сигурни, че резултат няма да има. Преди време ми беше попаднал един много показателен случай за това което говоря. Секта чиито членове се подготвят за края на света, който ще дойде след няколко години. Отделят се от обществото и се посещават на идеята, че само те ще бъдат спасени от извънземен кораб в денят на апокалипсиса. Какво става? Идва деня който чакат от години обаче апокалипсис няма. В крайна сметка си насрочват нова дата за апокалипсис. Интересно в случая е мнението което споделя дама от сектата - Напуснах работа, прекратих образованието си, напуснах  приятелят си, съборих всеки мост между мен обществото.  Просто дадох твърде много за тази вяра и освен нея вече нямах нищо друго  - тя бе животът ми. Не можех да си позволя да се съмнявам, всичко което ми оставаше бе да продължа да вярвам!

Всяка велика идея в началото изглежда, като лудост

Всяка лудост в началото  изглежда, като лудост

Редактирано 22 май 201313 г. от ivanxii (преглед на промените)

 И между другото широко известен факт е, че умните хора много лесно нагазват в блатото на фалшивите вярвания и именно интелигентността им дава смелостта да газят все по-дълбоко и по-дълбоко докато накрая, вече връщане назад няма - и какво става тогава? Не могат да си позволят да признаят, че са пропилели 10-20 години от живота си в тотални глупости и затова не им остава нищо друго освен да продължат търсенето си, макар и сигурни, че резултат няма да има. 

 

Всяка велика идея в началото изглежда, като лудост

Ами, ако си интелигентен човек, можеш да тръгнеш от последната сентенция. Ще ти изглежда в началото като лудост, но не е ли възможно да отнесеш същото към себе си?

Ами, ако си интелигентен човек, можеш да тръгнеш от последната сентенция. Ще ти изглежда в началото като лудост, но не е ли възможно да отнесеш същото към себе си?

Не те разбрах. Питаш дали аз съм луд ли?

Не те разбрах. Питаш дали аз съм луд ли?

Не. Обикновено не се допитват до самите луди, дали са луди.. Исках да кажа да отнесеш горната част от цитата към мнението и търсенията си. Може пък ти да се занимаваш с тотални глупости и да се самонавиваш, за да си докажеш сам на себе си нещо съмнително.

Аз се поинтересувах така да се каже от работата на проф. Стивънсън и това което прочетох от различни източници

Имаш предвид УИКИ ли? Или си правил по-задълбочени проучвания. Но инак, разбира се, че срещу подобни изследвания ще има съпротива и критика, доколкото те противоречат на официалната научна парадигма. И какво от това? Ако искаш да си създадеш правилна представа трябва да прочетеш неговите изследвания, както и критиките, да се запознаеш с темата подробно, а не просто да се присъединяваш към общоприетото в момента мнение. Дори всички математици на света да твърдят, че 2 и 2 е 5, а само един да твърди, че е 4, то прав ще е последния, а не всички останали. Тези неща не се решават с мнозинство.  

И освен това става ясно, че професорът е зобал ЛСД и мескалин - наука ли искал да прави или парти?

Стивънсън почина през 2007, ако не греша, от пневмония. До самия си край се е отличавал със силна памет и ясен ум, според близките и учениците му. Квалификацията му и позицията, която е имал в университета във Вирджиния не будят съмнение. Изследванията му върху реинкарнацията, разбира се, не са общоприети, но както казах това не е от значение за мен. Що се отнася до ЛСД и мескалин, едва ли си наясно за какво говориш съдейки по-горното.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Имаш предвид УИКИ ли? Или си правили по-задълбочени проучвания. Но инак, разбира се, че срещу подобни изследвания ще има съпротива и критика, доколкото те противоречат на официалната научна парадигма. И какво от това? Ако искаш да си създадеш правилна представа трябва да прочетеш неговите изследвания, както и критиките, да се запознаеш с темата подробно, а не просто да се присъединяваш към общоприетото в момента мнение. Дори всички математици на света да твърдят, че 2 и 2 е 5, а само един да твърди, че е 4, то прав ще е последния, а не всички останали. Тези неща не се решават с мнозинство.

Нямам в предвид уики. Много задълбочени, чак не - не виждам и смисъл. Достатъчно време съм пропилял в псевдонауки и всичките страшно много си приличат -  полза от тях никаква, че даже на някои хора вредят. Примерът с математиката, който даваш е некоректен,  по-скоро всички математици твърдят, че 2+2 е 4, но все се намира някои философ, който си създава нова математика според, която 2+2 прави 5, обаче понеже доказателства няма, видиш ли трябва да си отвориш съзнанието към невидимият свят и сили, които ние неуките все още не разбираме за да достигнеш до познанието, че 2+2=5

Достатъчно време съм пропилял в псевдонауки

Това наистина е изгубено време. Примерът е просто пример, но наистина не е съвсем коректен. Затова давам друг, който е по-точен - Аристарх Самоски. Предполагам знаеш или ако си пропуснал потърси в нета. По темата - както писах по-горе, логическите доказателства или сведенията на другите не са достатъчни. Единственото убедително доказателство би могло да е личното преживяване по пътя на припомняне или регресия. Няма как да направиш първото, а най-вероятно и второто. По-горе обясних защо. По тази причина няма как да провериш дали това, което казвам е вярно. Следователно, няма основа да продължим разговора. Ще се въртим в кръг.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Единственото убедително доказателство би могло да е личното преживяване по пътя на припомняне или регресия. 

 

Личните преживявания породени от неправилното функциониране на нечий мозък, не са никакво доказателство за нищо, за пред други хора. Лицето което си прави експерименти със собствения си мозък, може да е на мнение че се е убедило в нещо, но това си е само негова работа.

Да речем че Жоро си прави каквото си иска и се самоубеждава че се е прераждал.

Еми това въобще не означава че Коцето и той е длъжен да вярва на подобно нещо.

Или казано по друг начин, прераждане няма, но хора които вярват в прераждането има и има и такиви които могат да научат друг човек как и той да повярва. Въпросът е просто, дали някой иска да повярва на нещо, или не иска да повярва. Този на когото му трябва да повярва в прераждането, ще търси начини и най-накрая ще се "уреди" с такава вяра. Друг който няма потребност от ирационални патерици, няма никога да почне да си подлага мозъка на съмнителни опити и съответно няма да повярва в прераждането. 

Всеки може да изпадне в трайна зависимост от алкохола, ако го желае и поема всеки ден големи количества ракия.

Всеки може да потърси и намери какви отвари да пие и да почне да има едни шантави халюцинации, ако го желае.

Всеки който има достатъчно пари, може да си плати и да се подложи на сеанси по хипноза, с цел да се върне в предишни животи. Ако попадне на печен майстор, като нищо може да повярва че е бил Цезар преди. 

 

Е, аз съм решил на 14 годишна възраст че не искам да заприличам на един роднина и спрях да пия вино, ракия, бира и всичко съдържащо алкохол. Оня роднината е мъртав вече, умря преждевременно. 

Всеки сам си решава дали му трябва да стане алкохолик, християнин, будист или му е по-добре да е въздържател атеист. 

Личен избор си е това.

 

Религиите са опиум за хората. Всеки си избира дали да консумира някакъв опиум или да е въздържател.

Да повярваш на някаква религия, означава да приемеш да си промениш трайно и необратимо начина на функциониране на мозъка. Един път свършена тази работа, иди се оправяй после ако ти се прииска да се излекуваш от така създадената зависимост, например защото си разбрал че е пагубно за теб да продължаваш по пътя на заблудите. Те заблудите не искат да те пуснат на свобода. Също както алкохолът, хероинът и никотинът не искат да ти върнат свободата. 

 

Значи ние неверниците няма как да ви помогнем на вас които сте повярвали сериозно на някаква религия, да се отървете от зависимостта ви от заблудите ви. 

Можем само да ви покажем че има и хора които не вярват в заблуди. За да си го знаете.

Като ви обясняваме че ние неверниците съществуваме, ние ви правим добро.

 

Значи аз имах един роднина алкохолик, който умря 2010г. заради пиенето. Имам и един братовчед който не яде месо и яйца, тръгнал е по някакъв път на заблуди и вероятно вече безвъзвратно си е променил функционирането на мозъка, така че да не може да се нормализира повече никога. Той разбира се не осъзнава че има сериозен проблем, ама аз като го виждам че е затънал в блатото на заблудите, пък ми е братовчед и не ми харесва тая работа. Ако са го набарали от някоя секта, синът му може да разбере след време че няма да наследи нищо от баща си. Та не е безобидно да вярваш на измишльотини.

Редактирано 23 май 201313 г. от Belge (преглед на промените)

не са никакво доказателство за нищо, за пред други хора.

Именно. Нямаше нужда да пишеш толкова много, за да кажеш толкова малко. Ако трябва да го синтезирам, то е "Ти/Вие сте луди, заблудени, физиологично увредени, а аз/ние сме нормални." ОК, няма какво повече да си кажем.

Редактирано 22 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ти щото се пъхаш между двама,да ми правиш поетични забележки

Taка се получи, че в мелето и аз го отнесох.  

между другото ..ти така изследвал ли си миналите си прераждания???

" - Но защо Възвишения не отговаря на тези въпроси? - Поттхапада, не отговарям на тези въпроси, защото те нямат нищо общо с главния проблем. Те нямат нищо общо с Учението, с истината и фактите, както и основополагащите правила на добродетелния живот. Защото всички те не водят до отказ от света на явленията, не водят до освобождаване от въжделенията, до прекратяване (на страданията), до свободата, познанието, просветлението, до Нирвана. Ето защо аз не отговорих на тях." (Поттхапада-сутта (Сутра за въпросите без отговор), Дигха-никая IX.20-30) Kakвото и да ти отговоря тук ще прозвучи несериозно меко казано, затова ще ми позволиш да се въздържа.

Редактирано 23 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ами това е от гледна точка на тия дето сте се накачили по сефиротите защото точно в евангелията си е казано ясно:

 

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

 

46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

 то е нарисувано и по стените и иконите на православните църкви....който не слушка,ще го накачат по сефиротитие  на ада ,който слушка..вечен живот.има само наказание и вечен живот..прераждане няма няма никаква съвместимост с това което пише в библията и разни там карми и прераждания. пък и теб спящий принце ,като те виждам тоз живот ти е омръзнал и едвам имаш желание да го буташ...за друг си се приготвил. няма такова нещо...тук и сега ...са праиш на примерен  или вечно барбекю..товай положението свиквай

 

 

-----------------------------------

Строени тъмни легиони

Сигнал очакват за атака

От командора си - Момона

От лявата страна на Мрака

 

И няма никакво съмнение -

Ще удрят яко без пощада

И ще изкормят всяко цвете

От лявата страна на Мрака

 

Ще бият глухо барабани

Зурни ще пропищят из злака

Над пълното опустошение

От лявата страна на Мрака

Хубаво! Поздрав! А защо от "лявата страна на Мрака"? Не е само заради римата, нали? Защото и "от дясната..." също става. Каква е символиката?

Хубаво! Поздрав! А защо от "лявата страна на Мрака"? Не е само заради римата, нали? Защото и "от дясната..." също става. Каква е символиката?

В цитата даден от Валкирия

 

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

 

46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

-----------------------------

Нямате ли при вас идеята за Левия и Десния Път?

За свастиката и сувастиката?

Дървото на Живота и Дървото на Смъртта?

За Лява резба?

Не чета внимателно. Извинявам се... Да, свастиките ги има, както и неща като обикаляне на ступи и други такива по посока на часовниковата стрелка. За левия и десния път мисля, че се говори в Бон, но не съм добре запознат. Трябва да си помисля или да попитам. Работата е там, че на западни езици са преведени не повече от 5% от Канджур (Тибетския канон с ученията на Буда), който е между 108 и 110 тома и Тенджур (Коментарите на индийските учители - над 250 тома). Има няколко преводачески комитета, които се занимават с превод на всичко това, но с това темпо ще завършат след около 200-300 г., когато повечето неща няма да са актуални. Хубаво намерение, но малко безмислено, според мен. Но повечето тибетски учители са силно привързани към традицията, което е разбираемо.

Редактирано 23 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Това наистина е изгубено време. Примерът е просто пример, но наистина не е съвсем коректен. Затова давам друг, който е по-точен - Аристарх Самоски. Предполагам знаеш или ако си пропуснал потърси в нета. По темата - както писах по-горе, логическите доказателства или сведенията на другите не са достатъчни. Единственото убедително доказателство би могло да е личното преживяване по пътя на припомняне или регресия. Няма как да направиш първото, а най-вероятно и второто. По-горе обясних защо. По тази причина няма как да провериш дали това, което казвам е вярно. Следователно, няма основа да продължим разговора. Ще се въртим в кръг.

"Единственото доказателство би могло да бъде"  - ето това са основите на всяка псевдонаука - ти му казваш сложи доказателствата на масата, той ти казва доказателства няма, но би могло да има и вместо доказателства получаваш куп философщина. Лично за мен идеята за прераждането е нищо повече от трансформиран страх от смъртта в философска идея, един вид утеха - не се страхувай от смъртта, защото ние сме вечни. Ами съжалявам, но няма такова нещо - човек си умира веднъж и завинаги. Сещам се за един друг доктор, който и той се бе уплашил от смъртта и бе тръгнал да замерва свои пациенти в момента на смъртта им, като очакваше теглото им да падне поради факта, че душата напуска покойника. Според вярващите докторът бил доказал, че душата тежи 21 грама, аз обаче като се разрових и прочетох подробно как е провеждал опитът и паднах от смях.  На вярващите доказателства не им трябват, на тях са им нужни само няколко непроверени твърдени от някой който изглежда, за тях като авторитет и вярата им е добре подхранена да не кажа угоена. Само, че вярващите не искат да се самонараняват и подбират информация от автори които и те самите са вярващи. Един вярващ човек ако започне да се интересува какви са сериозните научни мнения, какво казват някои скептици, например като световно признатият и удостоен с множество награди за работата си Джеймс Ранди -развенчал безброй самозванци и фалшиви вярвания, тогава вярващи започва да му се вие свят, почва да се чувства, като глупак вярвал в безсмислици, да става нервен - да аз съм наблюдавал пряко това състояние, което наричам  "вразумяване на заблудения" Вярващия гледа нервно, така сякаш му е отнето нещо ценно, сякаш нещо се е счупило. В повечето случаи обаче вярващия се прибира вкъщи разгневен отваря си книжките писани от вярващи автори облизва си раните и от тук нататък всячески отбягва парещите мнения на учените и скептиците.