иначе -другият въпрос според мен едва ли би могъл да получи точен и конкретен отговор -кой именно и кога е решил, че има прераждане.

Марко, ако правилно съм те разбрал питаш кой е първият пътувал във времето, е няма такъв, това се случва за първи път и сега, случвало се е за първи път и в необозримото далечно минало! Ако черпиш по бира ще ти обясня начина!

Редактирано 19 март 201115 г. от октим (преглед на промените)

Ти обаче продължаваш да казваш "християнството", а то никога не е било единно по тези въпроси.

Сектата на Ориген е учела така, и съответно е осъдена на 5-тия вселенски събор.

иначе -другият въпрос според мен едва ли би могъл да получи точен и конкретен отговор -кой именно и кога е решил, че има прераждане.

И така, дай да видим аз какво точно съм казала и после помисли ти точно какво ми отговаряш:

Скепсис, имаш ли идея от къде е дошла идеята за прераждането ? Предполагам, че в последствие тя е била наследена в будизма и в по-късно се е разпространила по света. Доколкото ми е известно, древните гърци не са я поддържали, египтяните също не. Но някъде някой брамин е стигнал до тази идея и тя е станала толкова силна, че е влязла в религиозните книги и се предава и до днес.

Някъде да пише "християнство" тук ? Не.

Въобще не питам за християнството. Твоят отговор е за него.

Продължавам да настоявам, че не питам това, което продължаваш да ми отговаряш.

... Логично е като последваща религия християнството да е заело / наследило тази концепция от вероятно Рим.

Въпросът е там, че в първите години на християнството, то е битувало заедно с всички останали религиозни изповядвания в Римската империя. Ако в християнството има вярване за реинкарнацията (или въобще всякакви други причудливи неща, които в последствие може и да са анатемосани от отците и Съборите), те идват от предхождащите религии, които вече битуват на земята на Рим.

Не е ли логично?

Но щом си зачесал християнството, дай да ги видим и двете страни - и онези, които твърдят , че първите християни са учили прераждането, и онези , които твърдят, че първите нещо са се объркали.

Ще започнем от калдата и постът на Вало след твоя:

Идеята за прераждането я е имало в християнството и е забранена на Петия вселенски събор (Втори Цариградски) на църквата свикан от император Юстиниан през 553 година. Между другото тогавашния Папа не е присъствал. На този църковен събор са анатемосани вижданията на Ориген (182 –253). Ориген е християнски теолог, един от най-изявените отци на църквата. Този събор е проведен 300 години след смъртта на Ориген, това означава, че през тези 300 години и други хора са споделяли неговите разбирания. Това разбира се не е доказателство за прераждането, просто показва че такива идеи е имало в християнството. Има ги и сега. Някои християнски секти, като Либералната Католическа Църква включват идеята за прераждането в тяхната доктрина.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=7291&view=findpost&p=439918

After the original generations of Christians, we find the early Church Fathers, such as Justin Martyr (AD 100-l65), St. Clement of Alexandria ( AD 150-220), and Origen ( AD 185-254) teaching the pre-existence of souls, taking up reincarnation or one or another aspect of reimbodiment. Examples are scattered through Origen's works, especially Contra Celsum (1, xxxii), where he asks: "Is it not rational that souls should be introduced into bodies, in accordance with their merits and previous deeds . . . ?" And in De Principiis he says that "the soul has neither beginning nor end." St. Jerome (AD 340-420), translator of the Latin version of the Bible known as the Vulgate, in his Letter to Demetrias (a Roman matron), states that some Christian sects in his day taught a form of reincarnation as an esoteric doctrine, imparting it to a few "as a traditional truth which was not to be divulged."

Synesius (AD 370-480), Bishop of Ptolemais, also taught the concept, and in a prayer that has survived, he says: "Father, grant that my soul may merge into the light, and be no more thrust back into the illusion of earth." Others of his Hymns, such as number III, contain lines clearly stating his views, and also pleas that he may be so purified that rebirth on earth will no longer be necessary. In a thesis on dreams, Synesius writes: "It is possible by labor and time, and a transition into other lives, for the imaginative soul to emerge from this dark abode." This passage reminds us of verses in the Revelation of John (3:12), with its symbolic, initiatory language leading into: "Him that overcometh will I make a pillar in the temple of my God, and he shall go no more out."

Reincarnation as Taught by Early Christians

A significant number of early church pillars such as St. Augustine, Clement of Alexandria, St. Gregory of Nyssa, Justin Martyr, and St. Jerome believed in the doctrine of reincarnation. In his Confessions, St. Augustine ponders the common sense viability of reincarnation: Did my infancy succeed another age of mine that dies before it? Was it that which I spent within my mother's womb? . . . And what before that life again, O God of my joy, was I anywhere or in any body? Confessions of St. Augustine, Edward Pusey, translator, Book I. There is one early church father who is the central figure in this complex story of intrigue and deception. According to the Encyclopedia Britannica, Origen (C.E. 185-254) was the most prominent, most distinguished and most influential of the early church fathers.

Reincarnation in early Christianity

Тези свети отци са живели и преди и около Ориген. Така, че от тук следва, че не само Ориген и неговите последователи са изповядвали доктрината на прераждането.

Е, да , обаче все се казва : дяволът чете Библията на опъки Ето какво смятат самите християни повъпроса:

REINCARNATION- Did The Church Suppress It?

Justin Martyr (c. 100-165)

16 Referring to chapter IV of Justin's Dialogue with Trypho,

"Therefore souls neither see God nor transmigrate into other bodies; for they would know that so they are punished, and they would be afraid to commit even the most trivial sin afterwards. But that they can perceive that God exists, and that righteousness and piety are honorable, I also quite agree with you," said he.

"You are right," I replied.18

Clement of Alexandria (c. 155-220)

...he is simply asserting the preexistence of Jesus Christ as the Word (or Logos), and God's foreknowledge and purpose to create and love us before creation:

But before the foundation of the world were we, who, because destined to be in Him, pre-existed in the eye of God before, -- we the rational creatures of the Word of God, on whose account we date from the beginning; for "in the beginning was the word." 20

Note that Clement carefully qualifies his statement that we existed in the beginning with the words "in the eye of God," meaning, of course, that our "preexistence" was as an idea in God's mind, not as substantial entities.

Origen (c. 185-254)

Origen was admittedly one of the most brilliant and innovative theologians of the early church. He was also, however, infamous for his theological speculations. He is the church father most often cited by reincarnationists as teaching their doctrine. One passage frequently cited is the following, from Origen's Against Celsus (I.32), exactly as cited by reincarnationists Head and Cranston:

Or is it not more in conformity with reason, that every soul, for certain mysterious reasons (I speak now according to the opinion of Pythagoras, and Plato, and Empedocles, whom Celsus frequently names), is introduced into a body, and introduced according to its deserts and former actions? It is probable, therefore, that this soul also, which conferred more benefit by its [former] residence in the flesh than that of many men (to avoid prejudice, I do not say "all"), stood in need of a body not only superior to others, but invested with all excellent qualities. 21

Several comments regarding this passage need to be made. First, Origen qualifies his statement by saying, "I speak now according to the opinion of Pythagoras, and Plato, and Empedocles, whom Celsus frequently names." This qualification indicates that Origen is arguing on the basis of Celsus's beliefs, not Origen's own beliefs. One reincarnationist, Anthony J. Fisichella, omitted this entire clause when quoting the passage. 22

Second, the insertion of the word "former" in brackets preceding the phrase "residence in the flesh" by Head and Cranston in the citation as produced above completely changes the meaning. Origen is not talking about a previous incarnation distinguished from a subsequent incarnation, but about a single incarnation.

Third, the point that Origen is trying to make in the context has been completely missed. Origen is not talking about the natural birth of an ordinary human being, but about the miraculous conception of Jesus in a virgin's womb. In the first half of the chapter Origen refutes the legendary explanation of the virgin birth which was circulating among the Jews (and had been picked up by Celsus) that Mary had committed adultery with a Roman soldier. He then puts forth the following question:

This statement makes it clear that Origen did hold to the heretical doctrine that human souls preexisted their physical bodies, but did not hold to reincarnations. 25

At about the same time as he wrote Against Celsus, around the year 247 (and therefore toward the end of his life), 26 Origen wrote a commentary on Matthew in which he discussed at length whether John the Baptist was the reincarnation of Elijah. His answer to this question was unequivocal:

In this place [Matt. 17:10-13] it does not appear to me that by Elijah the soul is spoken of, lest I should fall into the dogma of transmigration, which is foreign to the church of God, and not handed down by the Apostles, nor anywhere set forth in the Scriptures . . . 27

Origen then launched into a lengthy discussion of transmigration, arguing that it is contrary to the biblical doctrine of a judgment at the end of the age, and that John had not the "soul" but the "spirit and power" of Elijah (Luke 1:17). 28 No clearer statement rejecting the doctrine of reincarnation could be imagined.

It is true that Jerome, a leading church father in the early fifth century, argued that Origen held to reincarnation. Writing in a letter to Avitus about 409 or 410, Jerome accused Origen of holding to the "transmigration of souls," including the idea that both angelic and human spirits "may in punishment for great negligence or folly be transformed into brutes," that is, be reincarnated as animals. 29 However, in this same letter Jerome admits that Origen qualified his statements on the subject:

Then, lest he should be held guilty of maintaining with Pythagoras the transmigration of souls, he winds up the wicked reasoning with which he has wounded his reader by saying: "I must not be taken to make dogmas of these things; they are only thrown out as conjectures to show that they are not altogether overlooked. 30

Since Jerome's criticism of Origen is based on Origen's earlier writings (particularly "On First Principles," written between 212 and 215), and in his later writings Origen explicitly rejected transmigration of souls, and since even Jerome admits that Origen wished to stop short of maintaining that doctrine, we may safely conclude that Origen did not teach reincarnation.

Jerome (c. 345-419)

As we have just seen, Jerome condemned Origen as a heretic partly on the basis of Origen's alleged leanings toward reincarnation. It is therefore surprising to learn that several reincarnationists claim that Jerome himself believed in reincarnation! One reincarnationist even cited Jerome's letter to Avitus as proof 31 -- the very letter in which Jerome condemned Origen for teaching reincarnation!

Та, като теглим чертата - дори в началото на християнството онези отци, които са го отхвърляли са били анатемосани, че го изповядват. Ориген и учението му е било анатемосано по политически причини. Седем години след съборът папата е отхвърлил анатемата (доколкото си спомням от един от прочетените текстове).

Още цитати от първите отци на църквата

...

Ще се повторя - Ако в християнството някога е битувала идеята за прераждането, изповядвана под някаква форма от една или друга секта, проповядвана от един или друг църковен отец, то тази идея е била наследена от предхождащите я религии, съществуващи едновременно с християнството на територията на Римската империя.

...

Има легенда, че Лао Дзъ след като е напуснал Китай е отишъл в Индия да преподава Дао. Годините, в които се счита , че е живял Лао Дзъ или прототипите му, съвпадат с времето на написване на Упанишадите. Написване в смисъл на прехвърляне върху материален носител, а не на създаване.

Виж сега - ЕЛ, аз не съм се занимавал с този проблем, това ми е наложено отгоре! Натресоха ми го в началото на 70те години без да ги интересува дали вярвам или не и понеже тогава нямаше литература по тематиката можеш ли да си представиш какво ми е било, още повече, че бях на нивото на някои скептици от тук пишещите. Така, че няма значение дали вярвам или не нещата се случват!

Казват, че това е бъдещето на хората. Че все повече и повече хора ще го могат.

Мога само бегло да си представя какво ти е било. Аз имах "честта" да съм вярващ в атеистично обкръжение и да видя как постепенно хората около мен се обърнаха към вярата (или суеверието ). А едва от скоро откривам хора с "моята лудост" и това все още много ме изненадва

http://vbox7.com/play:778eccfb

Авеню - живели ли сме някога преди

или от тук, че не знам кой клип ще тръгне =) http://clip4e.org/video:vvupmmgs

Редактирано 21 март 201115 г. от El. (преглед на промените)

Казват, че това е бъдещето на хората. Че все повече и повече хора ще го могат.

Мога само бегло да си представя какво ти е било. Аз имах "честта" да съм вярващ в атеистично обкръжение и да видя как постепенно хората около мен се обърнаха към вярата (или суеверието ). А едва от скоро откривам хора с "моята лудост" и това все още много ме изненадва

Да това е бъдещето, но не си точна като казваш, че все повече и повече хора ще го могат и сега всички хора го могат, но малцина го искат, защото това е огромен товар. Много е трудно да следиш всяко свое действие, всяка своя мисъл, нали! Представи си, всеки властимащ да премине през регресия, да знае, че ще има много неудобни въпроси и последваща кармична равносметка! Представи си министър Дянков е наясно какво го чака в следващата инкарнация?

Попитах Ги веднъж защо не направят така, че съществуването оттатък да стане по-лесно доказуемо?

" О това е невъзможно! Кой тогава ще създава трудностите, ако това стане се обесмислая живота на земята като цяло! Това знание се дава само на хора които могат да носят този товар и въпреки знанията си, си остават хора"

Да това е бъдещето, но не си точна като казваш, че все повече и повече хора ще го могат и сега всички хора го могат, но малцина го искат, защото това е огромен товар. Много е трудно да следиш всяко свое действие, всяка своя мисъл, нали! Представи си, всеки властимащ да премине през регресия, да знае, че ще има много неудобни въпроси и последваща кармична равносметка! Представи си министър Дянков е наясно какво го чака в следващата инкарнация?

Попитах Ги веднъж защо не направят така, че съществуването оттатък да стане по-лесно доказуемо?

" О това е невъзможно! Кой тогава ще създава трудностите, ако това стане се обесмислая живота на земята като цяло! Това знание се дава само на хора които могат да носят този товар и въпреки знанията си, си остават хора"

Не мога да ти кажа за власт имащите. Според мен само би им било от полза да минат през регресия и да станат на ясно кои са и как най-добре могат да работят за другите. Политиката в нашия свят е много изкривена, а не би трябвало да е така. В идеалния случай политиците трябва да са регулатори, чрез представляването на избирателната воля. Но честно казано политиката е последното, от което се интересувам.

Разбирам Ги какво са искали да кажат с този цитат. Мисля, че във Вселената има други места, където душите не забравят и имат пълен достъп до Света на Душите. Те живеят друг еволюционен път и сигурно си имат други проблеми.

Ние си имаме нашите И все пак, впечатлението ми е, че хората преминали регресия между животите стават по-добри. По-съзнателни спрямо хората около тях и спрямо себе си. Миналото лято отделих доста време да намеря критики и развенчаване на този тип регресия. За моя изненада, не намерих нито един човек, който да е съжалявал за преживяното. Може би онези, които са с отрицателно преживяване или съжаляват, не са писали в нета... Не знам... Обичта, грижата и подкрепата явно действат разоръжаващо. А наученото помага на хората да "изправят" някои свои грешки. От онези, с които най-често зациклят при преражданията.

Лек ден! При мен пролетта дойде със слънце и песни на косове

Благодаря! При гърците и римляните не е било повсеместно приета концепция/вярване, доколкото ми е известно (намирам в интернет-литературите). Определени философски школи са преподавали тази концепция (че душата се преражда /взима ново тяло за живот на земята/). При индуистите и таоистите разпространението на идеята за прераждането е повсеместно, така да се каже.

Стана ми интересно да прочета в коя година , на кой събор, християните са обявили прераждането за ерес.

За египтяните ми е сложно да отговоря. Попадам на разнопосочни текстове по въпроса, но последният е този:

http://www.ccel.us/reincarnation.chap3.html

И общо взето както е написано в последния пасаж, така го разбрах и аз при първото прочитане на египетските вярвания за живота след смъртта.

Моят извод до момента е, че към 600-500 г.пр.н.е. се появява идеята за прераждането на душата - една душа, която пътува от тяло в тяло. Приблизително едновременно за Гърция, Индия и Китай.

А въпросът ми тръгна от там, че исках да преценя, дали концепцията за прераждането, не е резултат от медитативните техники, прекрасно развити в индуизма

Ел много преди 600-500 г.пр.н.е. се появила идеята за прераждането на душата,това е

много преди тази година,още даже преди нашата раса.

Ще използвам тази стара тема за Индуизма, за да си задам въпроса.

"Вярата в много рай-ове и адове

Обаче понятието за прераждането на човешките същества била чужда за ранните ведически хора. В Ригведа няма споменати прераждането или реинкарнацията. Веднъж след като душите са напуснали този свят, те живеят или в света на предците или в този на боговете за винаги. Техните тела (танус) се възстановяват (претворяват) в по-високите светове според заслугите, които са придобили чрез жертвоприношенията, които са правели, докато са били живи. Ведическата традиция за жертвоприношения за нечии предци поддържа ведическата вяра, че предците или ще останат в света на предците или ще се възнесат в райския свят, чрез жертвоприношенията на техните наследници, но няма да се върнат отново на земята. Ако престоят им би бил временен (там), въпросът за правенето на годишни приношения от няколко последващи генерации от/спрямо отпътувалата душа, не биха имали много смисъл.

Но с интегрирането на нови традиции във ведическата религия, Индуиската космология се усложнила, съответно теологическите обяснения за живота след смъртта и прераждането също. Пураните и по-късни ведическа литература говорят не само за един ад и един рай, но за много слънчеви светове и много лунни светове."

http://www.hinduwebsite.com/hinduism/h_death.asp

Скепсис, имаш ли идея от къде е дошла идеята за прераждането ? Предполагам, че в последствие тя е била наследена в будизма и в по-късно се е разпространила по света. Доколкото ми е известно, древните гърци не са я поддържали, египтяните също не. Но някъде някой брамин е стигнал до тази идея и тя е станала толкова силна, че е влязла в религиозните книги и се предава и до днес.

Как др.гр.мит. я поддържала идеята за прераждането,даже и др.египетската митология

също така?

"Корабът на ИЗИДА - празник , честван в РИМ с голяма помпозност - бил известен като

Navigium Isidis. След като го пускали на вода,го връщали обратно в храма на богинята и се

молели за добруването на императора, на цялата империя и на римския народ..."

Ф.Ноел,"Митологичен речник",ПАРИЖ,1823 г

МОЙ КОМЕНТАР: Това е информация,която бях писала в началото на тази тема,от "ТАЛИСМАН"

"Не бива да се забравя,че първоначално ПАРИЖ е бил разположен на острова /ИЛ ДЬО ЛА СИТЕ/ и така още от основававането си е бил град на моряци... Тъй като се намирал на плавател

на река,той приел за свой символ кораба,а за своя покровителка - ИЗИДА,богинята на корабопла-

ването. И този кораб е всъщност корабът на ИЗИДА,който е символ на богинята."

К.дьо Геблен,"Примитивният свят,анализиран и съизмерен с модернсия свят".ПАРИЖ,1773

ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ - След падането на Бастилията един местен предприемач - някой си

мосю ПИЕР-ФРАНСОА ПАЛОЙ - се нагърбил със задачата да събере бригада от 800 граждани,които

да разрушат омразния затвор камвък по камък. Работата била свършена толкова старателно,че

месец по-късно по-голямата част от крепостта била превърната в купчини камъни; само основите

и малка част от стената били все още непокътнати.

Тогава станало нещо любопитно. Било направено предложение камъните да се запазят и от

тях да се издигне копие на египетска пирамида на мястото на Бастилията. Но са издигнали

статуя на ИЗИДА.... От зърната на "богиня ИЗИДА" бликали две струи вода и падали в открит

басейн в краката на статуята. Композицията била известна като "ФОНТАНЪТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО" и

общата идея била участниците в процесията да минават пред "ИЗИДА" И да пият "ЧИСТИЯ И ЛЕЧЕБЕН

НЕКТАР НА ПРЕРАЖДАНЕТО ОТ ПЛОДОРОДНИТЕ Й ГЪРДИ."

ИНФОРМАЦИЯТА Е ПАК ОТ "ТАЛИСМАН".

МОЙ КОМЕНТАР:

Във връзка с тези коментарии в "ТАЛИСМАН" моят духовен учител ИЕОВА ми каза,че има

връзка ИЗИДА с ПАРИЖ,както са смятали много френски египтолози от миналото и сега.

Каза ми в разговорите,че много френски крале са вярвали в прераждането,както и древно

римски императори също така.

И все пак, впечатлението ми е, че хората преминали регресия между животите стават по-добри. По-съзнателни спрямо хората около тях и спрямо себе си. Миналото лято отделих доста време да намеря критики и развенчаване на този тип регресия. За моя изненада, не намерих нито един човек, който да е съжалявал за преживяното. Може би онези, които са с отрицателно преживяване или съжаляват, не са писали в нета... Не знам... Обичта, грижата и подкрепата явно действат разоръжаващо. А наученото помага на хората да "изправят" някои свои грешки. От онези, с които най-често зациклят при преражданията.

Лек ден! При мен пролетта дойде със слънце и песни на косове

Аз също съм правил такова проучване, а съм имал възможност и да наблюдавам лично няколко личности! Проблема бе, че след регресията неминуемо следва равносметка и в единят случай бе много тежка, жената бе водила доста свободен живот и бе изоставила дете за осиновяване! Затова бих искал да посъветвам желаещите да имат предвид този факт

Да хората преминали регресия излизайки от стаята вече са други, след сеанса те просто не могат да бъдат лоши!! Веднъж си позволих волноста да проникна астрално в друг човек с цел диагностициране на заболяване, е диагнозата бе точна, но ми бе "обяснено", че това е обсебване и не се толерира. С това искам да кажа, че даже когато правиш добро трябва да внимаваш как го правиш.

Ние, душите въплътени тук на земята сме минали много етапи от развитието в други светове. Какво ни привлича Земята и защо искаме да сме в този ад на емоциите? " На Земята не се въплътяват млади души. Душите въплътени в човешки тела са стари минали доста етапи в развитието си. Ние идваме тук да се научим да вземаме правилни решения в реални ситуаци и ще идваме докато не разберем и не приложим на практика простичката максима - Да бъдем слуги на зависимите от нас без да нарушаваме свободната им воля!" Над това съм мислил много, но и досега не мога да намеря окончателно решение, е на мен е простено - деменцио синилис, но помислете вие.

Абе, дали ще може да поправи накоя грешка, невярвам, но, че ще промени поведението си е повече от сигурно!

При мен пролетта дойде облачна и сива с малто грип!

Ние, душите въплътени тук на земята сме минали много етапи от развитието в други светове. Какво ни привлича Земята и защо искаме да сме в този ад на емоциите? " На Земята не се въплътяват млади души. Душите въплътени в човешки тела са стари минали доста етапи в развитието си. Ние идваме тук да се научим да вземаме правилни решения в реални ситуаци и ще идваме докато не разберем и не приложим на практика простичката максима - Да бъдем слуги на зависимите от нас без да нарушаваме свободната им воля!" Над това съм мислил много, но и досега не мога да намеря окончателно решение, е на мен е простено - деменцио синилис, но помислете вие.

Точно днес четох един текст по въпроса за "овластяването". Даването на правото на избор. предоставяне на помощ/информация и оставянето на другия да избере какво да прави с тях. Съответно без да се привързваме към реакцията на другия. Негодуванието към неочаквана за нас реакция също е своего рода привързване. Тогава е привързване към собствената правота.

Има си и "Земни души" , според мен. Онези, които едва сега започват "еволюционния си път", и го започват тук- на Земята. Или души, които са започнали въплащенията си първо тук- на Земята и вече са достигнали определен напредък. Не мисля, че сме само звездни семена. Дори ми се струва, че броят на звездните семена все още е много по-малък, отколкото на "земните" души.

Е, аз нямам пара-способности и не мога да видя кой какъв е Мога само да чета хора, които виждат, и да се чеша по темето и да цъкам с език (с последното се шегувам!)

Информацията ти е от лично наблюдение или е казана от Паала и Хоол?

Иначе, ако не се лъжа, при един семинар на М. Нютън, той си е направил експеримента да попита колко хора са имали сънища, че летят; колко "подводни" ; колко от типа "света на Гъливер". Той прави връзка между тези сънища и минали животи на душите. Или преживявания между животите в учебните светове/пътувания между звездите. Мисля, че най-много хората са вдигали ръце на водните сънища, след това летенето и най-малко, един-двама в залата, са реагирали на джуджешко/великанските.

Намерих един тест в нета "колко извънземни сте?" Ако го намеря пак и ми остане време, ще го преведа.

пп. Оздравявай бързо!

Има си и "Земни души" , според мен. Онези, които едва сега започват "еволюционния си път", и го започват тук- на Земята. Или души, които са започнали въплащенията си първо тук- на Земята и вече са достигнали определен напредък. Не мисля, че сме само звездни семена. Дори ми се струва, че броят на звездните семена все още е много по-малък, отколкото на "земните" души.

Информацията ти е от лично наблюдение или е казана от Паала и Хоол?

П. Х. - " На Земята не се въплътяват млади души. Душите въплътени в човешки тела са стари минали доста етапи в развитието си. Ние идваме тук да се научим да вземаме правилни решения в реални ситуаци и ще идваме докато не разберем и не приложим на практика простичката максима - Да бъдем слуги на зависимите от нас без да нарушаваме свободната им воля!"

Аз - Ооо, значи съм богоизбран, я стига, като знам какви съм ги вършил, а и какви ги върша...

П. Х. - "Има един закон - Ембрионалното развитие е кратко повторение на историческото развитие! - той е валиден не само за физическото, но и за духовното такова...... Ти кога започна да вземаш самостоятелни решения и да носиш отговорността за тях?...... Е на Земята идваме когато пораснем и сме в състояние да носим отговорността за изборите си!"

Как казваме за новопостъпил работник - Ей онзи новият! Да той е от вчера, но не е вчерашен!

Редактирано 24 март 201115 г. от октим (преглед на промените)

Има си и "Земни души" , според мен. Онези, които едва сега започват "еволюционния си път", и го започват тук- на Земята. Или души, които са започнали въплащенията си първо тук- на Земята и вече са достигнали определен напредък. Не мисля, че сме само звездни семена. Дори ми се струва, че броят на звездните семена все още е много по-малък, отколкото на "земните" души.

пп. Оздравявай бързо!

Много ми харесва това мнение

И аз: Оздравявай бързо!

П. Х. - " На Земята не се въплътяват млади души. Душите въплътени в човешки тела са стари минали доста етапи в развитието си. Ние идваме тук да се научим да вземаме правилни решения в реални ситуаци и ще идваме докато не разберем и не приложим на практика простичката максима - Да бъдем слуги на зависимите от нас без да нарушаваме свободната им воля!"

Аз - Ооо, значи съм богоизбран, я стига, като знам какви съм ги вършил, а и какви ги върша...

П. Х. - "Има един закон - Ембрионалното развитие е кратко повторение на историческото развитие! - той е валиден не само за физическото, но и за духовното такова...... Ти кога започна да вземаш самостоятелни решения и да носиш отговорността за тях?...... Е на Земята идваме когато пораснем и сме в състояние да носим отговорността за изборите си!"

Как казваме за новопостъпил работник - Ей онзи новият! Да той е от вчера, но не е вчерашен!

Начина, по който са отговорили П. и Х. не означава автоматично души на звездни семена, т.е. души, които преди въплатяване на Земята са се въплатявали на други небесни тела във Вселената. Според някои "теории", преди една душа да бъде обособена в човешка, преминава период на част от групова душа в минералното, растителното и животинското царства. Според видяното от мен, преди да започне въплащения, новата душа преминава период на живот/обучение в света на душите.

Това е мое впечатление от техния отговор така предаден в думи. От написаното не се усеща емоционалния заряд и не се вижда визуалното съобщение, което са ти предали. Съвсем възможно е да са имали предвид наистина стари души/звездни семена, които са започнали пътя си на обучание на други места във Вселената.

Начина, по който са отговорили П. и Х. не означава автоматично души на звездни семена, т.е. души, които преди въплатяване на Земята са се въплатявали на други небесни тела във Вселената. Според някои "теории", преди една душа да бъде обособена в човешка, преминава период на част от групова душа в минералното, растителното и животинското царства. Според видяното от мен, преди да започне въплащения, новата душа преминава период на живот/обучение в света на душите.

Това е мое впечатление от техния отговор така предаден в думи. От написаното не се усеща емоционалния заряд и не се вижда визуалното съобщение, което са ти предали. Съвсем възможно е да са имали предвид наистина стари души/звездни семена, които са започнали пътя си на обучание на други места във Вселената.

Ако расъждаваме относно душата трябва да имаме предвид, че монадите не са с еднакви като капацитет (възможноста да задържа информация) и потенциал (възможноста да се осмисля тази информация).

А за да се сдобие една монада със съзнание, тоест да се превърне в душа трябва да притежава много силен дух (божествената енергия заложена в монадата) за да може да обърне информацията навътре, тоест самата информация да почне да се самоосъзнава. Коя съм аз? Въпросът над въпросите.

Ихождайки от горното е лесно да си обясним защо еуглуната ще си остане еуглена, а човека - човек. Промяна в статуквото при откъсналите се от цялото монади настъпва при промяна на условията (една реалност се заменя с друга) когато върхът престане да се развива!

Питам се - Еуглената има пред себе си огромен избор, а ние хората дали се развиваме?

Относно емоциите - винаги съм се затруднявал с превода, и никога не съм успял да доловя някаква емоционалност от тяхна страна!

Редактирано 29 март 201115 г. от октим (преглед на промените)

Ако расъждаваме относно душата трябва да имаме предвид, че монадите не са с еднакви като капацитет (възможноста да задържа информация) и потенциал (възможноста да се осмисля тази информация).

А за да се сдобие една монада със съзнание, тоест да се превърне в душа трябва да притежава много силен дух (божествената енергия заложена в монадата) за да може да обърне информацията навътре, тоест самата информация да почне да се самоосъзнава. Коя съм аз? Въпросът над въпросите.

Ихождайки от горното е лесно да си обясним защо еуглуната ще си остане еуглена, а човека - човек. Промяна в статуквото при откъсналите се от цялото монади настъпва при промяна на условията (една реалност се заменя с друга) когато върхът престане да се развива!

Питам се - Еуглената има пред себе си огромен избор, а ние хората дали се развиваме?

Относно емоциите - винаги съм се затруднявал с превода, и никога не съм успял да доловя някаква емоционалност от тяхна страна!

Не помня къде точно в една от книгите на Майкъл Нютън има преразказан случай на душа, която е в "родилното отделение" така да се каже. Човекът , който разказва , споменава, че не знае защо от цялата маса понякога се оформят души, но не се раждат, а потъват обратно в "първичната маса".

Това, което ти казваш, много добре пасва като обяснение. Възможно е, въпреки, че от "първичната маса" излизат "монади" с достатъчно капацитет, те не са с достатъчно потенциал. Или не са с достатъчно силен дух, за да започне самоосъзнаването.

А ние хората се развиваме непрекъснато Сам го знаеш и вероятно си го видял.

Най-лесният начин да разбереш къде са били първите ти превъплащения е да питаш При теб потокът информация тече директно.

Не помня къде точно в една от книгите на Майкъл Нютън има преразказан случай на душа, която е в "родилното отделение" така да се каже. Човекът , който разказва , споменава, че не знае защо от цялата маса понякога се оформят души, но не се раждат, а потъват обратно в "първичната маса".

Това, което ти казваш, много добре пасва като обяснение. Възможно е, въпреки, че от "първичната маса" излизат "монади" с достатъчно капацитет, те не са с достатъчно потенциал. Или не са с достатъчно силен дух, за да започне самоосъзнаването.

А ние хората се развиваме непрекъснато Сам го знаеш и вероятно си го видял.

Най-лесният начин да разбереш къде са били първите ти превъплащения е да питаш При теб потокът информация тече директно.

Не съм сигурна дали говоря за същото, но някъде четох, че има един вид "празни" опити за въплъщение, които идват от огледалната сфера и са напълно невъзможни. В такива случаи се получава това "потъване" обратно, и точно тези случаи обясняват "празните" бременности при жените, които износват плод а на термина раждат въздух. Но това не е и важно, независимо истина ли е или не. Човешката форма е цел за много същности, понеже само в нея съществува работното поле на освобождението. В другите 6 сфери нямат такава възможност. Ако ние се прераждаме това за мен означава Милост преди всичко, заради предоставения шанс (не че го ползваме) да се спасим. Но и за преражданията има край... когато материята преминава в материя а светлинната частичка се завръща непроявена в Цялото. После не зная какво става, но подозирам, че за този микрокосмос (така разделен) вече няма никакви възможности. (освен да им се дари... заради някога, когато са били част от... и преди да пропаднат под нивото на материята дори)

Редактирано 31 март 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

А ние хората се развиваме непрекъснато Сам го знаеш и вероятно си го видял.

Виж ЕЛ, еволюцията на постоянното съзнание е еднопосочен процес, който не зависи от инкарнационният (временният АЗ), това развитие се обуславя само от налична опитност. За развитието на активното ни съзнание (съзнанието обработващо външната информация) е нужна възможноста да прави избор, но различни фактори като егрегори, властимащи, псевдо-морал и т.н. зомбирайки, отнемат това му право.

Казваш, ЕЛ, че се развиваме като хора, но бих те попитал - Защо не мърдаме от тези десетина процинта използван интелект тук на земята?

Не съм сигурна дали говоря за същото, но някъде четох, че има един вид "празни" опити за въплъщение, които идват от огледалната сфера и са напълно невъзможни. В такива случаи се получава това "потъване" обратно, и точно тези случаи обясняват "празните" бременности при жените, които износват плод а на термина раждат въздух. Но това не е и важно, независимо истина ли е или не. Човешката форма е цел за много същности, понеже само в нея съществува работното поле на освобождението. В другите 6 сфери нямат такава възможност. Ако ние се прераждаме това за мен означава Милост преди всичко, заради предоставения шанс (не че го ползваме) да се спасим. Но и за преражданията има край... когато материята преминава в материя а светлинната частичка се завръща непроявена в Цялото. После не зная какво става, но подозирам, че за този микрокосмос (така разделен) вече няма никакви възможности. (освен да им се дари... заради някога, когато са били част от... и преди да пропаднат под нивото на материята дори)

Мисля, че говорим за различни неща. Доколкото разбрах от описанието в книгата, става въпрос за създаване на "единица" душа (или отделна от цялото душа). Това все още не означава въплъщение. Преди да започнат въплащения в материалния свят, душите живеят известно време в света на душите (това вече е и лично мое наблюдение). След това отиват към онези материални светове, където водачът им смята, че ще постигнат най-добър успех в развитието си. Т.е. ще прогресират бързо. Често се случва, че поради неопитност и сблъскване с драстичната разлика между материалния свят и душевния, душите (хората ) попадат в капана на грешките и поправянето им (карма, самсара етц.) Задачата на водача тогава е да им помогне да преценят грешките и да изберат следващите уроци, които ще им помогнат да си разрешат главоблъсканиците. Както казват водачите на Октим "да се научим да служим".

Това е що се отнася до въплъщенията. Обаче, ако не се лъжа, има и такива души, които никога не се въплъщават. Не слизат до Земни (материални, защото може и да не са на Земята) уроци.

Розичке, мисля, че светът на душите, за който говорим с Октим, е над астралната сфера, но все още не е светът на Бог. Астралът спрямо света на чистата духовна енергия е просто ... материя

Виж ЕЛ, еволюцията на постоянното съзнание е еднопосочен процес, който не зависи от инкарнационният (временният АЗ), това развитие се обуславя само от налична опитност. За развитието на активното ни съзнание (съзнанието обработващо външната информация) е нужна възможноста да прави избор, но различни фактори като егрегори, властимащи, псевдо-морал и т.н. зомбирайки, отнемат това му право.

Казваш, ЕЛ, че се развиваме като хора, но бих те попитал - Защо не мърдаме от тези десетина процинта използван интелект тук на земята?

Не, не го отнемат. Законът за Свободният избор не позволява такива неща. Те просто му дават друг избор. Други възможности. Човек сам избира , дали и от кой да бъде повлиян. Изборът му зависи от опита му и от умението да слуша интуицията си. После от силата му да отстоява собствения избор. ... и т.н.

И това е едно от нещата, което учим с множеството си прераждания.

Ми, то никой до сега не е доказал, че ползваме само 10% от възможностите си!

http://en.wikipedia.org/wiki/10%25_of_brain_myth

То си е чист мит това

Ние ползваме целия си мозък, но не целият работи едновременно. Това не е защото не сме го развили и е латентен, а защото за дадена операция, работят различни части на мозъка ни. Десетте процента винаги са се отнасяли за физическия ни мозък, а не за интелектуалното ни ниво.

Когато преди 100 години един учен се е изказал за използването на мозъка ни, все още не е имало MRI, томография и всякакви готини електронни инструменти с висока точност, които да покажат на учените как работи мозъка. Имало е свръх-интелигентни хора и спрямо тях са се сравнявали

Според мен това е бил крайно грешен подход, защото глупави хора почти няма. Изключая засегнатите от физически болести, които просто нямат начин да ползват адекватно сивото си вещество. Останалите са или наивни, или мързеливи/незаинтересовани да се развиват в дадена област.

Имам приятелка, която не обича да чете, за това пък ако и се наложи нещо да научи или да прочете, запомня го идеално. Помни цифрички и буквички. Аз чета често и доста и в различни области, за това пък ако трябва да запомня нещо, почти никога не е точно. Стихотворения не помня, освен ако не са свързани с музика (песен примерно) и тогава ги помня лошо... Коя от двете ни е умна и коя глупава ?

Мисля, че говорим за различни неща. Доколкото разбрах от описанието в книгата, става въпрос за създаване на "единица" душа (или отделна от цялото душа). Това все още не означава въплъщение. Преди да започнат въплащения в материалния свят, душите живеят известно време в света на душите (това вече е и лично мое наблюдение). След това отиват към онези материални светове, където водачът им смята, че ще постигнат най-добър успех в развитието си. Т.е. ще прогресират бързо. Често се случва, че поради неопитност и сблъскване с драстичната разлика между материалния свят и душевния, душите (хората ) попадат в капана на грешките и поправянето им (карма, самсара етц.) Задачата на водача тогава е да им помогне да преценят грешките и да изберат следващите уроци, които ще им помогнат да си разрешат главоблъсканиците. Както казват водачите на Октим "да се научим да служим".

Това е що се отнася до въплъщенията. Обаче, ако не се лъжа, има и такива души, които никога не се въплъщават. Не слизат до Земни (материални, защото може и да не са на Земята) уроци.

Розичке, мисля, че светът на душите, за който говорим с Октим, е над астралната сфера, но все още не е светът на Бог. Астралът спрямо света на чистата духовна енергия е просто ... материя

"Света на душите" както го наричаш е споменатата от мен "огледална сфера" и е много далече от пространствата на Бог... дори мисля че е в астралната сфера, понеже астрала е пространството на желанията, съответно - кармата, и точно това е, което ни преражда - изживените и неизживени опитности тук на земята. А те всички са свързани с астрала - желанието. Тези опитности могат да бъдат грешки или добри дела, абсолютно е без значение, понеже в диалектиката добро-зло са на един аршин. От друга страна има два вида души - природна (която включва сегашния ни астрал) и небесна, която не притежаваме, но някъде там в Нищото, в Цялото, частичка от нея (и от нас)очаква пробуждането ни, и ако се случи, едва тогава можем да заменим карма, битие, житие и прераждане с вечната същност на Бога (която е извън времето, пространствата, ума).

За астралната сфера и за "света на душите" преди/след прераждане погледни двете флашчета които пускахме из темите ако искаш)

Микрокосмос

Двете жизнени полета

Това е моето мнение... и не е точно така всъщност но аз толкова мога да разкажа. Приблизително само...

Редактирано 1 април 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

"Света на душите" както го наричаш е споменатата от мен "огледална сфера" и е много далече от пространствата на Бог... дори мисля че е в астралната сфера, понеже астрала е пространството на желанията, съответно - кармата, и точно това е, което ни преражда - изживените и неизживени опитности тук на земята. А те всички са свързани с астрала - желанието. Тези опитности могат да бъдат грешки или добри дела, абсолютно е без значение, понеже в диалектиката добро-зло са на един аршин. От друга страна има два вида души - природна (която включва сегашния ни астрал) и небесна, която не притежаваме, но някъде там в Нищото, в Цялото, частичка от нея (и от нас)очаква пробуждането ни, и ако се случи, едва тогава можем да заменим карма, битие, житие и прераждане с вечната същност на Бога (която е извън времето, пространствата, ума).

За астралната сфера и за "света на душите" преди/след прераждане погледни двете флашчета които пускахме из темите ако искаш)

Микрокосмос

Двете жизнени полета

Това е моето мнение... и не е точно така всъщност но аз толкова мога да разкажа. Приблизително само...

На този компютър, на който съм сега, не тръгват флашчетата. Ще опитам довечера от друг компютър.

Преди да напиша предния отговор, порових в дефинициите на астрална област и другите. Вярно, през "кукупедия" . От описанието там преценявам, че "светът на душите" както го обсъждаме с Митко е по-скоро менталната област или над нея: психичната, спиритичната (теософия, нео-теософия) и се надявам ти да кажеш точно коя в розикронцианството. Причините да го твърдя е, че прегледът на старите животи и очистването от травмите, нанесени от тялото/физическото съществуване, е само малък етап от цялото съществуване и пребиваване в "света на душите". Също - от липсата на конкретна физическа форма. "Форма на", "подобно на", "със звук на", "с цвят на", са само словесни изразявания, които често са много бледи и груби обобщения на видяното и преживяното. А понякога просто някои неща ги знаеш, че са така, без да виждаш конкретна форма, която да ги обобщава.

От друга страна този "свят на душите" не е крайният. По-скоро е условно място, в което да може да се "работи". Понеже трудно помня имена, ще потърся името и конкретната духовна титла на човек(католически свещенник) , който е написал чудесна статия по този въпрос. Той е видял при своето пътуване в живота между преражданията един създател на този "свят". Аз видях повече, които го поддържат. Тъй като ми липсва познание в духовните науки, не мога да свържа този факт с нито един термин или концепция. Опитвам се да разбера, дали става въпрос за така наречените "монади", но имам смътното усещане, че не.

От определено ниво нататък, хората спират да се прераждат на Земята. Но дали това означава, че спират да се въплътяват въобще или се въплатяват на друго място, не знам.

Розичке, аз много се радвам, че споделяш твоето мнение и твоето виждане за нещата. Това на мен лично много ми помага. А и всеки от нас има свой път. Макар скепсис да е против смесването на термини, само чрез обсъждането им, можем да стигнем до истината, дали говорим за едно и също или разбираме различни неща.

Елфче, аз изразявам само моята гледна точка, не розенкройцерската... Нещата са твърде сложни според мен за да бъдат обяснени с няколко поста във форум. Но основното което мога да кажа е, че сферите на прераждане са 7, само една от тях е човешката форма, и всички 7 сфери са тук в диалектиката (чакрите...). Всички 7 сфери са подвластни на закона на кармата и прераждането. Калу Ринпоче например има прекрасни трудове, в които е обяснено как дори най-"висшата" от тези сфери - божествената не решава проблема с кармата. Добрата карма, отвела душата там бързо се изчерпва и микрокосмоса се преражда, преражда се, във всички сфери. Но човешката е единствената, в която има "вратичка" за навън, извън колелото раждане-смърт (сърцето...). Но както всичко в дуалния свят - вечност няма. В един момент възможностите се изчерпват. И ако един микрокосмос някога спре да се преражда, за мен означава само едно - изгубил е възможността си за спасение. Освен онези извършили трансфигурацията (Ендура при катарите, сватбата при суфите, нирвана при Буда) Също така изчистване от травмите тук няма, всяка една стъпка чертае нова карма, всяко действие. Ако изчистваш нещо то записваш друго. Просто... спасение няма, няма ли помощ. Ние не можем сами. Но има и друго, което твърдя от опит - само с четене не става... И на мен ми е приятно да си говорим, не се включвам за да поучавам някого, само споделям мнение... може пък на някого да се случи от полза.

Редактирано 1 април 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Преди да започнат въплащения в материалния свят, душите живеят известно време в света на душите (това вече е и лично мое наблюдение). След това отиват към онези материални светове, където водачът им смята, че ще постигнат най-добър успех в развитието си. Т.е. ще прогресират бързо. Често се случва, че поради неопитност и сблъскване с драстичната разлика между материалния свят и душевния, душите (хората ) попадат в капана на грешките и поправянето им (карма, самсара етц.)

Потвърждавам написаното горе, със забележката, че душите не попадат често в колелото на кармата, това е задължително! Кармата това са практическите уроци които трябва да усвоим, превръщайки знанието в опитност!

Задачата на водача тогава е да им помогне да преценят грешките и да изберат следващите уроци, които ще им помогнат да си разрешат главоблъсканиците. Както казват водачите на Октим "да се научим да служим на зависимите от нас".

Всички ние имаме духовни наставници, когато обаче в предишни инкарнации сме били на ръба пред процеса деградация се налага наставниците ни да поемат ролята на водачи, тоест да са по-близо и по-често да се намесват. Това ограничава свободният ни избор, за което ние сме дали предварително своето съгласие. Лично аз съм го поставил като условие за този живот и сега когато роптая отговора е - Това е твой избор.

Това е що се отнася до въплъщенията. Обаче, ако не се лъжа, има и такива души, които никога не се въплъщават. Не слизат до Земни (материални, защото може и да не са на Земята) уроци.

Ооо, всички слизат, всички без изключения, въпрос на време и стремежи. Когато казах по-горе, че в ада на дуалноста и емоциите слизат само стари души имах предвид души със значителен опит в самостоятелно съществуване.

Розичке, мисля, че светът на душите, за който говорим с Октим, е над астралната сфера, но все още не е светът на Бог. Астралът спрямо света на чистата духовна енергия е просто ... материя

Да, така е, в астрала се намират души отказали да поемат пътя нагоре. Моите наблюдения показват, че това са нещастни души и аз ги наричам тъжните. В астрала се разхождаме и когато спим. Светът на Бога е много многоо далече, понякога го усещам като присъствие, нещо като поглед в гърба, не мога да го обясня, а може би се заблуждавам, може би е погледа на някой стоящ по-високо в иерархиятя.

Не, не го отнемат. Законът за Свободният избор не позволява такива неща. Те просто му дават друг избор. Други възможности. Човек сам избира , дали и от кой да бъде повлиян. Изборът му зависи от опита му и от умението да слуша интуицията си. После от силата му да отстоява собствения избор. ... и т.н.

На някои хора изборът се свежда само да изпълняват чужда воля! Не, че това не е избор, но пътуването по чужди пътеки (догми ) най-малкото е застой.

Ние ползваме целия си мозък, но не целият работи едновременно. Това не е защото не сме го развили и е латентен, а защото за дадена операция, работят различни части на мозъка ни. Десетте процента винаги са се отнасяли за физическия ни мозък, а не за интелектуалното ни ниво. .

Мисленето и паметта не са функции на мозъка, тези процеси са извън него. Мозъка е просто преводач! Речта с която общуваме помежду си, не е средство за обмен на информация в активното съзнание, езикът на подсъзнанието също е различен нарича се интуиция. Това обаче е друга тема. Съзнанието и подсъзнанието са свързани с мост. Този мост се нарича интелект и колкото по-широк е, толкова по-развит е интелекта на дадената личност. При малките деца информацията тече в двете посоки и те в някои случаи си спомнят минали прераждания, в последствие обема на информация постъпваща от заобикалящата ни реалност се увеличава дотолкова, че потока става еднопосочен, обратно протичаща иформация става от време на време под вормата на интуитивни проблясъци. Най-високата степен на развитие в симбиозното съществуване тяло душа е когато активното и същинското съзнание станат едно цяло и не се нуждаят от преводач, тоест мозъка стане излишен, тогава и отпада нуждата от ново въплътяване.

Когато преди 100 години един учен се е изказал за използването на мозъка ни, все още не е имало MRI, томография и всякакви готини електронни инструменти с висока точност, които да покажат на учените как работи мозъка. Имало е свръх-интелигентни хора и спрямо тях са се сравнявали

Според мен това е бил крайно грешен подход, защото глупави хора почти няма. Изключая засегнатите от физически болести, които просто нямат начин да ползват адекватно сивото си вещество. Останалите са или наивни, или мързеливи/незаинтересовани да се развиват в дадена област.

Имам приятелка, която не обича да чете, за това пък ако и се наложи нещо да научи или да прочете, запомня го идеално. Помни цифрички и буквички. Аз чета често и доста и в различни области, за това пък ако трябва да запомня нещо, почти никога не е точно. Стихотворения не помня, освен ако не са свързани с музика (песен примерно) и тогава ги помня лошо... Коя от двете ни е умна и коя глупава ?

Която по-добре превръща знанието в практически резултати, тоест в опитност!

Редактирано 1 април 201115 г. от октим (преглед на промените)

И ако един микрокосмос някога спре да се преражда, за мен означава само едно - изгубил е възможността си за спасение....................................

Бих префразирал първото изречение така: - И ако един микрокосмос някога спре да се преражда, за мен означава само едно - изгубил е възможността си за развитие!

Обясни ми за какво спасение става дума, от какво се страхуваш!

Бих префразирал първото изречение така: - И ако един микрокосмос някога спре да се преражда, за мен означава само едно - изгубил е възможността си за развитие!

Обясни ми за какво спасение става дума, от какво се страхуваш!

Спасение от диалектиката, от света на дуалността, на добро и зло, на раждане и смърт.

Няма от какво да се страхувам, то по-лошо от това няма как да стане...

Но спасението за което говоря не се случва с развитие... а със заличаване.

Редактирано 1 април 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Спасение от диалектиката, от света на дуалността, на добро и зло, на раждане и смърт.

Няма от какво да се страхувам, то по-лошо от това няма как да стане...

Но спасението за което говоря не се случва с развитие... а със заличаване.

Леле, колко сме различни, не, по-скоро диаметрално противоположни.

Няма нищо по-интересно от дуалността!! Добро и лошо, но и красота, любов, страст и деца. "Две хубави очи - музика лъчи......"

Страхувам се, отивам си, а имам толкова интересни неща за правене - правя клетката но Джо, магнитен мотор, да, страх ме е от скуката!

Последното изречение не ми влеза в главата - моля за обяснение.

Леле, колко сме различни, не, по-скоро диаметрално противоположни.

Няма нищо по-интересно от дуалността!! Добро и лошо, но и красота, любов, страст и деца. "Две хубави очи - музика лъчи......"

Страхувам се, отивам си, а имам толкова интересни неща за правене - правя клетката но Джо, магнитен мотор, да, страх ме е от скуката!

Последното изречение не ми влеза в главата - моля за обяснение.

така е, всеки с пътя си...

Последното изречение: заличаване на егото, себето, Аз~а

Някой да ми каже как да изпратя лично собщение

Влез в профила на този на когото искаш да пратиш ЛС (цъкни върху името му) и разгледай менюто отляво. Там ще откриеш опцията за изпращане на ЛС. Цъкни върху нея и пиши... Успех!

Последното изречение: заличаване на егото, себето, Аз~а

Малка корекция, Розичке, ако позволиш. Заличава се илюзията за Его, нали?