В крайна сметка някак си излиза, че свободната воля служи за да ошлайфа субективната истина и да я приравни с абсолютната истина.Защото човек е грешен, не че е "сгрешен" (Казва се "грешен човек", не се казва "грешен Ангел"). Божият план е бил такъв. Гони го от Рая и го слага в плътната земна материя и го оставя сам без да му говори вече. Без да има връзка с Бог, човек няма как да не греши. Греши и се УЧИ от грешките си. Условията на земята са много подходящи за това: всеки замисъл реализиран като материален обект (например софтуер) веднага демонстрира грешките на мисълта, поправят се, правят се модели докато мисълта стане вярна. Какво значи "вярна или правила" мисъл, ами мисъл в съответсвие с абсолютната обективна истина (с природните/Божиите закони).Същото е и когато човек използва свободната си воля за да "твори зло" (цитирам Ауми). Какво значи зло, ами нещо против природните/Божиите закони. Бива наказан за това докато не се НАУЧИ да не действа против природните/Божиите закони.Сега вече, ако сме разбрали че сме сгрешили и сме сторили зло, може да се молим грешката ни да се прости и ако МИСЛЕНАТА молитва е искрена и силна, грешката ни ще бъде опростена. Защото имаме Нашия Господ Спасител.

Редактирано 21 януари 201412 г. от Sleda (преглед на промените)

Без да има връзка с Бог, човек няма как да не греши. Греши и се УЧИ от грешките си.

Той връзка с Бога има винаги - останалото не са грешки, а уроци.

темата си има заглавие.

"Създаване на ..." - е първата дума в него. Създаването е специфичен процес. Създаването е свързано с нещо, наречено ТВОРЧЕСТВО.

 

СЪЩИНСКОТО Творчество не означава стъкмистика и комбинаторика. Когато някой комбинира заучени постановки, той не твори. Той само ги видоизменя към себе си. В това няма нито СЪЗДАВАНЕ, нито творчество.

 

Както и всяка друга дума-понятие, и това има условно два основни смисъла

- първия е на редовия народен смисъл. В условията на еднаквост, повторение и сивота, всеки "по-шарен" цвят сред народа минава за творчество, като израз на все пак някаква разлика. За хората сред народа най-лесния начин за добиване на цвят е стъкмистиката. Когато човек не може да излезе от матричния си шаблон, това му остава единствената възможност. Защото все пак не му е достатъчно удобно... а и заради вътрешния несъзнателен порив на неговата подтисната индивидуалност. Но тя е оградена от оградата на матричното... Малките "сиви" мишки напират в своята неизбежност и ограждат света си - но само от една страна. Матричността идва наготово, тя играе на прегръщане, но тя има и своята цена. За хора, които нямат нищо от индивидуалното, матричното е напълно достатъчно. Но не е така, ако е започнало да "напира". Има хора с тънка чувствителност, по-тънък усет... Именно при такива започва онова, което се нарича артистичност. Дали ще е от някоя от формите на изкуството - няма голяма разлика самата форма. Важното е, че нещо отвътре започва да напира да се прояви. А матричната му рамка е като спирачка. Разбира се при повечето от хората на изкуството това е до голяма степен несъзнателно. Понякога именно след тежка криза или поредица от кризи, настъпват конфликности и тогава артистичността идва като форма на "разреждане", като изпразване на нещо отвътре, което сякаш "тежи", което не си е на мястото. При всички случаи - АРТИСТИЧНОСТТА, през която и да е форма, е врата към себе си. Тя е процес, при който голяма част от несъзнаваното, се опитва да пробие навън, към светлината на проявеното. До голяма степен това са форми на психични защити... и невротизмите и личностните разстройства са тясно свързани със света на хората на изкуството...

 

Но така или иначе - за хората на изкуството - това е ВТОРИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ТВОРЧЕСТВО, ИЗКУСТВО, СЪЗДАВАНЕ - вече на хората, за които това е същински реал. За които това е самия живот. От тяхна гледна точка, Народния смисъл на тия думички е несъществен. Защото именно в света на хората на изкуството, в единици от тях "пробиването" на несъзнаваното, се съчетава и с вродени дадености и таланти. И от някакъв сякаш "друг" за тях свят, проникват изключителни постижения и резултати във формите на изкуството... А и не само изкуството - такива хора сред народа се наричат ГЕНИИ, просто защото "малките сиви мишки" се дистанцират от тях... И малкия им сив свят, тия са "изключения".

=========================

Създаването... на собствена религия - е стъкмистика за някои. А за други - значи да си творец.

 

Всеки може да се научи да стъкмизира и натъкмява готовото... Когато БОГ се заучи наготово, той се попива и с образните му описания през едно или друго от идеологиите на социума. И се получава, това, което се вижда в последните коментари - за един грешки, за друг - уроци. За един така.. за друг - друго. Но общите елементи са взети наготово... А може да не са нито уроци, нито грешки. Може да е съвсем ... ама съвсем друго. Тук е въпроса кой доколко му е възможно да скъса с предварително възприетото... Защото това е някаква форма на "тест" за това колко е вкопчен във възприетото, в описанието... в матричното.

 

Същото е и с т.н. "ФИЛОСОФИЯ" - не значи да си нагласиш заученото за да го ползваш да си обясниш с цел да се "докажеш", както се прави навсякъде. Разбира се че за народа, това е най-разпространено. Но е най-безплодно. Нито за човека, нито за общото им съществуване.

 

Там е въпроса, че дори и сред света на "малките сиви мишки", най-силните пробиви и скокове в битието им се прави именно от малцината, които вътре в себе си намират да изразят нещо от "един друг свят" света ОТВЪД МИШИЯ.

Докато си "малка мишка" няма как да бъдеш друг освен сив - защото сред останалите си еднакъв. Това е цената на матричния живот. Може би подтиснатата индивидуалност несъзнателно отвътре притиска и напира да излезне някак си... И главно защото именно - е подтисната, натикана някъде в тъмните килери на несъзнаваното, само и само да не пречи на приетия чрез останалите мишки, миши свят. Мишките са мишки именно по това, че им служи да ги изрази именно света, който са попили. И той за тях е единствен. Ако са сред вълци - става вълчи свят. Ако са сред щурци - става света на щурците и те самите стават щурци.

=============================

СОБСТВЕНА религия... и философия е нещо, което е отражение на един ИНДИВИДУАЛИСТ. само тогава има основание нещо да е НЕГОВО... Само тогава, когато може да мине отвъд описанието на мишките за мишия свят, той може да погледна на света ОТВЪД мишия, вече през себе си. Разбира се за мишките - всичко е вече открито, всичко е измислено, всичко е казано, направено и изразено... Има някъде "там" нещо "голямо" - безкрайно, всесилно... колкото да е универсална проекция на всички мишки на онова, което ТЕ НЕ СА. И да ги компенсира.

 

Собствената религия идва докато индивидуалиста още не е разбрал за себе си.

 

Собствената философия - също. Въпроса е - кое, защо и какво идва заедно с религията и философията... за да е израз на потребностите на индивида в даден етап от растежа му.

 

И все пак - СОБСТВЕНИТЕ неща, са пътя на един човек, крачещ от общото към себе си - ИНДИВИДА. Към това не да се представиш като различен, за да станеш откроим, забележим. А просто да изразиш от себе си именно онова, което вътрешно те прави да си уникален.

Истината е нещо, което трябва да откриеш сам. Тя не може да ти се даде наготово.Сляпата вяра ражда само фанатици.Човекът който е готов сам да поеме отговорност за живота си, не се нуждае от спасители и посредници. 

 

От друга страна пък може и да не е така, ако се погледне по-нормално на въпроса. В крайна сметка трудно може човек сам да научи нищо по повечето научни въпроси - астрономия, биология, медицина... за всичко се поляга на опита на другите, проверява се, експериментира се... по подобен начин вероятно е добре да се разсъждава и за мистицизма и религиозните въпроси... Може би може да се довери човек и да ползва посредници и спасители, докато (и ако въобще някога) сам добие мистичен опит потвърден от многобройни доказателствени опитности. Повечето хора обаче нямат такъв и явно трябва да се доверят на учението на някой друг човек, искат или не искат. Дори тези, които имат някакви опитности с душата и духовните светове примерно,  имат обикновено много ограничен и малък опит, така че те също не знаят повеето неща и трябва да се доверяват на опита на другите. Човек май не може да направи абсолютно нищо смислено и ценно сам, не са така устроени нещата, че сам човек да може каквото и да било.

Не. Изобщо не приемам наличието на първопричина. Подобно допускане означава, че каузалния (причинно-следствения) процес има някакво начало. За мен това не е логично. Определена причинно-следствена верига взета изолирано може да има начало, но не и изобщо каузалността. С първопричината има много сериозни логически противоречия, но няма смисъл да ти ги обяснявам, защото нито ще ги разбереш, нито това ще промени мнението ти, което, както писах, има емотивни корени.

Да, и това означава, че каквото и да кажа аз, ти също няма да го разбереш.

 

п.п.А отричаш ли теорията на Аристотел ?

п.п.А отричаш ли теорията на Аристотел ?

Естествено и не само аз. Тя е била приемана от средновековните схоласти (Тома Аквински и другите), но вече един Кант в "Критика на чистия разум" показва нейната несъстоятелност. По-точно показва, че въпросът с причината е антиномичен (неразрешим), т.е. че двете тези са еднакво доказуеми по чисто спекулативен път и затова се обезсилват взаимно. При всички случаи, Ауми, това са просто философски допускания, а не научни теории. Въпросът за първопричината е от областта на метафизиката, а не от тази на природните науки.

Редактирано 27 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Естествено и не само аз. Тя е била приемана от средновековните схоласти (Тома Аквински и другите), но вече един Кант в "Критика на чистия разум" показва нейната несъстоятелност. По-точно показва, че въпросът с причината е антиномичен (неразрешим), т.е. че двете тези са еднакво доказуеми по чисто спекулативен път и затова се обезсилват взаимно. При всички случаи, Ауми, това са просто философски допускания, а не научни теории. Въпросът за първопричината е от областта на метафизиката, а не от тази на природните науки.

Да, разбира се.Няма как по научен път да докажеш трансцеденталното.Също както не можеш да докажеш по научен път и идеите на Буда.

Редактирано 27 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Да, разбира се.Няма как по научен път да докажеш трансцеденталното.Също както не можеш да докажеш по научен път и идеите на Буда.

Е, стигнахме до някакъв консенсус с общи и добронамерени усилия. Само една мъничка корекция, ако позволиш. Правилно в случая е да се каже трансцендентно. "Трансцендентално" е малко по-друго нещо.

Е, стигнахме до някакъв консенсус с общи и добронамерени усилия. Само една мъничка корекция, ако позволиш. Правилно в случая е да се каже трансцендентно. "Трансцендентално" е малко по-друго нещо.

И, сега , не искам пак да спорим за нюанса и семантиката на думите.

 

http://www.kaldata.com/forums/topic/110881-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81/page-2

И, сега , не искам пак да спорим за нюанса и семантиката на думите.

 

http://www.kaldata.com/forums/topic/110881-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81/page-2

Калдата-форумът вече като източник на валидно знание ли го имаме?

Разбира се, не е важно толкова и няма смисъл да спорим за такива неща с теб. Инак, който се интересува - За разликата между трансцендентно и трансцендентално у Кант.

Ако пък, въпросът е кой ще има последната дума и ще постави поантата на тази беседа, то моля Ауми, ти си дама, тъй че заповядай.

Не е ли време да видим какво в същност става в нашите глави ?!

 

Мислене извън нашите сетива (усещане , възприятие и представа) няма.

Стоящото отвъд сетивното познание е недостъпно за познание , а от там и за мислене , т.е. то е немислимо - няма го нещото подлежащо на мислене . Немислимото не подлежи на доказване има ли го или го няма.

 

По съвсем друг начин стои въпросът с измислянето.

Тогава с "чисто" логическо мислене можеш да "докажеш" всичко каквото си искаш ! Стига да подмениш сетивното познание със съответните постулати , аксиоми и др. подобни съображения (твърдения не подлежащи на доказване). А те са скрепени със сляпа Вяра ! Нищо във Вселената не може да ги разклати !

По такъв начин категорията "Бог" не подлежи на доказване ! Категорията "Бог" е немислима ! В нея може само да се вярва - има ли Бог или пък няма!

Редактирано 27 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Калдата-форумът вече като източник на валидно знание ли го имаме?

Разбира се, не е важно толкова и няма смисъл да спорим за такива неща с теб. Инак, който се интересува - За разликата между трансцендентно и трансцендентално у Кант.

Ако пък, въпросът е кой ще има последната дума и ще постави поантата на тази беседа, то моля Ауми, ти си дама, тъй че заповядай.

Трансцендентален идеализъм

Трансценденталният идеализъм е схващане, според което дадена субектност (в случая разумната) притежава вродени идеи, като под "вродена идея" се разбира заложена изначално, конституираща способност.

 

Транценденталният идеализъм на Кант е теория, която се изгражда въз основа на схващането, че има извънопитни, значи - вродени по природа, способности, които гарантират всяко възможно за човека познание. Без тях познание не е възможно.Това са сетивността, разсъдъкът и разумът като компоненти на човешката разумност (способност за познание)изобщо. "Траснцендентален" е този, който "стои преди" всяко конкретно познание, това условие, което гарантира, че може да се знае нещо изобщо, което дава възможността да може да се познава. "Идеализъм" пък отпраща към идеята, че тази способност е "в човека", в неговата конструкция, а не се съдържа някъде в света извън него.

 

Тук съм съгласна с казаното от Кант.

 

В това си направление на дейност , Кант е класически случай на измисляне (и не само той)!

И понеже в научните си области на изследване той е безспорен авторитет , и в този случай ние вече сме "обработени" да приемем и всичко друго измислено от него на сляпо доверие....

Трябва да можем да направим разликата!

Редактирано 27 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

В това си направление на дейност , Кант е класически случай на измисляне (и не само той)!

И понеже в научните си области на изследване той е безспорен авторитет , и в този случай ние вече сме "обработени" да приемем и всичко друго измислено от него на сляпо доверие....

Трябва да можем да направим разликата!

Виж сега, едва ли има човек който да приема всяка една идея или мисъл, от някого, без самият той да е съгласен с нея.

Така че, аз самата, не приемам нищо казано от Кант или който и да е друг, ако то не отговаря на моите вътрешни нагласи.

 

Виж сега, едва ли има човек който да приема всяка една идея или мисъл, от някого, без самият той да е съгласен с нея.

Така че, аз самата, не приемам нищо казано от Кант или който и да е друг, ако то не отговаря на моите вътрешни нагласи.

 

Че кой казва нещо друго ?!

Склонна си повече да вярваш , от колкото да мислиш.....това е което казвам!

В това няма нищо необичайно или лошо.....избор на по-лесния начин на съществуване ! Това е твоят избор съответстващ на природния закон за спестяване на ресурси !....

 

П.П.Във връзка с Кант :

В своята вяра , той също е идеалист ! Или по-точно изповядва обективен идеализъм - съществуващ вън и независимо от субекта.

Другото за което споменаваш е субективен идеализъм - съществуващ вътре и в зависимост от субекта.......

...Е , трябва не само да се "папагали" , но и да се разбира.....

Редактирано 27 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Тук съм съгласна с казаното от Кант.

Кант би бил поласкани от подобна оценка. Все пак, фенка на Шри Бхагаван Раджиниш–Ошо да приеме някои положения на Кантовия трансцендентален идеализъм, си е събитие от глобален мащаб, което ще остави дълбоки и трайни следи в духовната история на цивилизацията.

Редактирано 27 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Кант би бил поласкани от подобна оценка. Все пак, фенка на Шри Бхагаван Раджиниш–Ошо да приеме някои положения на Кантовия трансцендентален идеализъм, си е събитие от глобален мащаб, което ще остави дълбоки и трайни следи в духовната история на цивилизацията.

И Буда би се радвал, че има такъв последовател като теб.

И Буда би се радвал, че има такъв последовател като теб.

Едва ли...

П.П.Във връзка с Кант :

В своята вяра , той също е идеалист ! Или по-точно изповядва обективен идеализъм - съществуващ вън и независимо от субекта.

Другото за което споменаваш е субективен идеализъм - съществуващ вътре и в зависимост от субекта.......

...Е , трябва не само да се "папагали" , но и да се разбира.....

Това е така. 

 

Само да направя една вметка по отношение на използваната терминология. Гледната точка, с която са съгласувани термините обективен идеализъм и субективен идеализъм, е материалистическа.

 

Съображенията ми са следните.

 

1. Субективистите не различават материя от идея. За тях материализъм и идеализъм е един и същ обективизъм.

2. Идеалистите, не обичат да ги слагат в една група нито с материалистите, нито с невярващите в обективността субективисти.

Редактирано 27 януари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Това е така. 

 

Само да направя една вметка по отношение на използваната терминология. Гледната точка, с която са съгласувани термините обективен идеализъм и субективен идеализъм, е материалистическа.

 

Съображенията ми са следните.

 

1. Субективистите не различават материя от идея. За тях материализъм и идеализъм е един и същ обективизъм.

2. Идеалистите, не обичат да ги слагат в една група нито с материалистите, нито с невярващите в обективността субективисти.

Толкова по-зле за тях.....неразличители !

Те не обичат , вместо да мислят....

И така стигаме до съображения , постулати , аксиоми и т.н.изсмукани от пръстите измислици , върху която основа те надграждат останалото...

Това , че не различават или не искат , пък имали и съображения кого го интересува ?! .....тяхна си работа....

С тях или без тях светът си е такъв какъвто е и човешката потребност е да го усвоява за целите на своето съществуване , а не да си измисля разни врели-некипели....

 

Това не показва нищо друго , освен ограниченост в мисленето - хайде така да го кажем , че с истинските названия можем да ги обидим!

 

П.П. Обективният и Субективният Идеализъм нямат много общо с Материализма въобще . Общо взето съществуват всеки сам за себе си . Съществуват като отделни части на общото мирознание и отразяват отношението на субекта към идеята , без отношение идея към материя...И тъкмо защото представляват част от цялото , те са ограничени. Извън границите на тяхното съществуване могат да се превърнат в абсурд . Това по същият начин се отнася и до всяко друго частно знание....

Редактирано 27 януари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Толкова по-зле за тях.....неразличители !

Те не обичат , вместо да мислят....

И така стигаме до съображения , постулати , аксиоми и т.н.изсмукани от пръстите измислици , върху която основа те надграждат останалото...

Това , че не различават или не искат , пък имали и съображения кого го интересува ?! .....тяхна си работа....

С тях или без тях светът си е такъв какъвто е и човешката потребност е да го усвоява за целите на своето съществуване , а не да си измисля разни врели-некипели....

 

Това не показва нищо друго , освен ограниченост в мисленето - хайде така да го кажем , че с истинските названия можем да ги обидим!

 

П.П. Обективният и Субективният Идеализъм нямат много общо с Материализма въобще . Общо взето съществуват всеки сам за себе си . Съществуват като отделни части на общото мирознание...

Винаги ми е било интересно, след като материалистите презират съображенията, аксиомите, постулатите, на какво стъпват в изграждането на разсъжденията си.

Винаги ми е било интересно, след като материалистите презират съображенията, аксиомите, постулатите, на какво стъпват в изграждането на разсъжденията си.

 

На ината си.....

 Все пак, фенка на Шри Бхагаван Раджиниш–Ошо да приеме някои положения на Кантовия трансцендентален идеализъм, си е събитие от глобален мащаб, което ще остави дълбоки и трайни следи в духовната история на цивилизацията.

 

Доста духовито изказване... Развесели ме... Ти от бая години пишеш тука вече май. Сериозно постоянство, ако медитираш с това постоянство, както участваш тука във форума, сигурно трябва да имаш вече някакви постижения. 

Хората се алотят по улуците, правят!!!!!!!!!!!!модерирано ................... ние сме айляк, , праим собствена религия

Впрочем в България май собствена философия са направили последно време само хора като Азис и Волен Сидеров. Щото нямаш ли последователи и почитатели, никаква собствена религия или философия не си създал, а само вкусове и предпочитания... Собствената религия и философия възниква тогава, когато имаш голям брой последователи. 

Редактирано 20 февруари 201412 г. от valkiria1 (преглед на промените)

Впрочем в България май собствена философия са направили последно време само хора като Азис и Волен Сидеров. Щото нямаш ли последователи и почитатели, никаква собствена религия или философия не си създал, а само вкусове и предпочитания... Собствената религия и философия възниква тогава, когато имаш голям брой последователи. 

 

мдаа, върти се, сучи се... И накрая отново пак същото - щом има религия, значи си върви и последователите. И щом значи че е налице религия, пък дори и да е "собствена", значи просто някой да си измисли поредната "нова версия" (или добре забравена "стара" ) и да си събира с нея последователи.

Обикновен и ясен пример за влиянието на шаблоните в мисленето, представите, нагласите...

 

Не става в мишия свят да се "създава" каквото и да било. В него изначално не се прави никакво създаване. Там на "модификациите" им казват създавания. Там е важно да се трудиш сред общото и да живееш според него. Там имаш "свободно ползване на "другите". Нищо че дори и това е "извън закона" (авторски права), щото пък се оказва че общо, общо... ама не чак толкова.

 

В главите на хората от "общото" то е толкова дълбоко вкоренено там, колкото дълбоко те самите са се вкоренили в него. Сделката е обща, иначе не би съществувала ако не е двустранна. Тя е някъде "забравена" из дебрите на несъзнаваното, скрита някъде в психичния здрач на "тъмното" и сенките. Но това не е до избор. Това е до възможности.

 

Сред "света на общото" всяка думичка има значение само според "общия контекст" - на общия живот, на общите насоки, общата вяра, общите представи, общите цели, вменените идеи... Но пък това е най-лесния начин. Това е най-бързия начин - да получи едно същество битие. И тук е въпроса - дали това е ":избор" и ако е - значи СУБЕКТА носи своята отговорност за него. Но тук е и парадокса - в мига в който поредния субект приеме "религията на общия свят", той вече не носи отговорност. Той забравя за нея. Общото вече измества самата идея за ИНДИВИДа за "себе си" като АЗ, особено когато тя самата липсва или е нищожна.

 

Индивиди, в които този изначален сблъсък (между опитомената и създадена от "общото" личност и вродената уникалност в ИНДИВИДА), са точно като форма на "изпит" - една летва, която стои за прескачане. Летвата е проста, тя е точно толкова "висока", колкото съответен на нея човек да я "прескочи".

 

Така, че както всички ЕТАПИ, през които преминава вътрешното израстване,  всеки от тях всъщност е условно етап, относителна "точка", която е определена чрез условно въведени критерии, качества. Та, както са всички ЕТАПИ, когато в тях започне постепенното преобладаване на значението на индивидуума в СУБЕКТА, това веднага проличава. Най-много си проличава именно на фона на дотогавашното "общо". Изглежда като конфликт. И в някакъв смисъл преходните моменти наистина се схващат от един такъв преходен период, като конфликт - между това, което ти се отваря отвътре и "завареното" до този момент.

Затова всеки СЛЕДВАЩ етап е всъщност "отвън" изглежда като  отрицание на "предишния".

 

Та... думичките - СОБСТВЕНА, РЕЛИГИЯ, ФИЛОСОФИЯ, както и почти всички абстракти и конструкти в словото, всъщност са като лакмус за принадлежността на всеки СУБЕКТ. Именно защото се заимстват наготово в "ЖИВОТА НАГОТОВО', предложен от колективната матрица и приет като битие от поредната личност. Та... според тия условни "ДВА СВЯТА" и нивото на принадлежност на СУБЕКТА спрямо тях, се определят и думичките, идеите, смисъла, целите, насоките, резонанса...  Това не може да се скрие. Това остава скрито единствено за повлияните хора, Това остава скрито единствено в средата на групово-религиозните хора.

 

ГРУПОВАТА РЕЛИГИЯ -  е най-изначалната форма на религия. Това е края и началото на всички идеологии, то е изначалния контекст сред който съществуват безкрайните форми на конкретни "религии". Защото, когато една "конструкция" е оформена, зададена, й остава единствено и само да се поддържа.

Генералната сделка на всеки СУБЕКТ с влиянието на ОБЩОТО, е основата на всичко в неговото битие, защото в момента, в който той я "приеме" и се ситуира въз основа на нея, той приема себе си , като се постановява като АЗ. Това е мига на приемането на РЕЛИГИЯТА НА ОБЩОТО - на общината, на общността. Останалото - като проява е само нейните форми и конкретики.

 

На фона на този контекст, който задавам тук, самия смисъл на идеята за СОБСТВЕНА (религия, философия...) е вече съвсем друг. Докато вътрешно принадлежността на всеки субект, го проявява като ГРУПОВО-определен или ИНДИВИДУАЛНО ЗНАЧИМ, през безкрайните етапи и нюанси между тях, той изразява себе си през всеки от тия преходности. Така, че... който има в себе си познанията и опита лесно може да "види" в написаните или изговорените неща, принадлежността на автора им към едно или друго.

Редактирано 20 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

  Може  ли  човек  да  изгради  собствена  религия  (свой  духовен  свят),  по-точно  свой  духовен  път  към  опознаване  на  духовността  си!  -  Да  може!!  И  за  това  е  нужно  да  притежава  две  качества:  

      1/  Самостоятелно  мислене

      2/  Самокритичност  

      Единственият  начин  (възможност)  да  изградиш  собствен  духовен  свят  е  медитацията!!  Тук  не  помага  четенето  на  книжки  и  цитирането  на  чужди  мисли,  защото  медитацията  е  нещо  което  е  насочено  към  индивидуалността  на  човека.