Благодаря,че я разказа.Звучи точно като за мен.Бях останала с впечатлението,че в най-добрия случай е слаба ракия.А пък щом е и поредица....мхмм.

Разби ме, тая илюстрация. Познайте какво ще си купя утре. Две книги на Дод!

Момичета само да кажа, че главните не започват да си се обяняват в любов още на 3-та страница. Дори доста трудничко си признаха за любовта, но въпреки това страшно много ми хареса книжката. То има едни коментари едни изцепки, просто златна мина със страхотни цитати.

Аз започнах "Ад и рай" на Джудит Макнот. Все още имам чувството,че съм чела поредицата преди...и вероятно е така,но аз на такъв конвейр ги карам,че както прочета книгата след 2 дни почти нищо не помня от нея. Иначе "Нещо прекрасно" беше страхотна книга...много ми хареса.Аз вече позабравих "Сега и завинаги" Но тя беше много хубава..харесва ми,че не са затормозени с големи обрати и трагични сцени и разни лоши герои,аради които ти иде да запалиш книгата.И бабите са много яки...в първите две има стари матрони,които уж са зли,но всъщност са много забавни.Вероятно и в третата има. И се чудя като прочета "Ад и рай"дали д ане подхвана 4-те на Ана Годбърсън най-накрая.

И се чудя като прочета "Ад и рай"дали д ане подхвана 4-те на Ана Годбърсън най-накрая.

Препоръчвам ги ГОРЕЩО! Четирилогията се чете лесно и бързо и е много увлекателна!

После ако не ти хареса, аз ще съм виновна.

Редактирано 9 август 201115 г. от The_young_girl (преглед на промените)

Ами аз сумати пари дадох по коледа за подаръчния комплект и така и не им се наканих. Като наще романчета ли са..в смисъл нали няма 3 целувки на кръст общо за 4-е книги ?Аз обичам малко страст да има

Ами аз сумати пари дадох по коледа за подаръчния комплект и така и не им се наканих.

Като наще романчета ли са..в смисъл нали няма 3 целувки на кръст общо за 4-е книги ?Аз обичам малко страст да има

Честно казано в книгата преобладава романтичната любов. Е разбира се, че има и такива сцени, но те са сравнително ....малко....

Но това не трябва да те отказва!!! Наистина си заслужават книгите!

Преполових "Внимавай в картинката" на Кристина Дод. Някак не беше това, което очаквах. След "бедствие на високи токчета", очаквах много лафове и майтапи, и тук ги има, но не в такива количества като в предишната книга. Историята е доста интерена, главната е голям образ. Забавна, понякога видиотена, казва каквото й е на устата и лъже като махленска циганка, само дето от време на време забравя, че има амнезия и се изцепва не много на място. Главния пък е както винаги пич и половина. Гледа лошо, реве като ранен в сърцето тигър и е доста безкомпромисен, ама и той лъже така, че окото му не мигва, голяма комбина са с главната. Без да издавам ще кажа, че имаше някой сцени, в които така се хилех, че хората, които минаваха покрай магазина в който работя ме поглеждаха любопитно. Който я прочете да дойде да сподели дали и той е умрял от срам, заради начина по който главната за пръв път се "срещна" с майката на главния. Абе като цяло книжката е хубава, лекичка, чете се на един дъх, просто аз тръгнах с прекалено много очаквания и останах леко.... "незадоволена"...... но още не съм я довършила, тъй, че може положението да се промени

Чета "Ондин" на Хедър Греъм.

Както и се надявах след като дочетох "Внимавай в картинката" останах много доволна. Имаше много хубав завършек на историята, всичко дето не се знаеше се разбра и вече с нетърпение чакам следващата и се чудя за кой ли ще е

Здравейте, отново!(: Докато бях на море изчетох няколко книжки, а вчера привърши още една.

Прочетох "Непокорни желания" на Джули Гарууд. Единственото, което мога да кажа е, че преводът и редакцията са просто страхотни! Браво за невероятно свършената работа и за обработения превод. Просто нямам думи, с които да опиша до колко му се насладих. Относно самата книга, самата история - много ми хареса. Лека книжка, с малка доза екшън за разнообразие и много забавни герои. Каролайн и Брадфорд са ми супер сладки. Той беше решил, че каквото иска ще го получи, а пък тя че нямаше да му се даде. Много съм се смяла на моменти и определено ме развеселяваха словесните им битки.

Братовчедката на Каролайн също не беше лоша като героиня, но в началото определено ми се стори досадна и плиткоумна, обаче по-нататък в историята стана ясно, че не е.

Много, ама много съм се смяла на сцената в каретата (още в началото). Когато Брадфорд каза истинското име на приятеля си. Божееее.... така съм се смяла и си помислих - когато Каролайн разбере, ще потъне в дън земя от срам, дето не си е мерила приказките. ;д Също така много ми допадна, чичо Майло. Много крехък и добричък беше. И някак си, също така самотен като баща й, а освен това и двамата старци си допаднаха като личности.

Много хубава книга и след време няма да сгреша, ако я препрочета.

Другата книга, която завърших беше на Лора Лей "Да укротиш звяра". Много хубави превод и редакция, както винаги на високо ниво. Но самата история... е, там мнението ми е под въпрос. Не искам преводачката да се обиди, нито нищо, но просто всичко ми беше прекалено... страстно. Харесвам еротични сцени, защото те допринасят един по-пикантен привкус на историята, но тука беше на всяка втора-трета страница секс. И то не за друго, ами и описанията понякога бяха в излишък. Това, което имам предвид е, че самата история свързана със Съвета и преследването на Прайда беше избутана на доста заден план и когато дойде време - как да го кажа - експериментите да се разкрият, цялото описание бе претрупано в шест-седем реда. Това е едно от нещата, което най-много мразя. Освен това, в епилога имаше моменти когато от една сцена се прехвърляше на друга и на мен мисълта ми се губеше заради непознатите имена и така нататък.

За мен книжката е слаба и определено нямам намерение да я препрочета. Ако случайно има превод на втората от поредицата, може би ще прочета следващата, но определено ще се замисля преди това. Оставяйки това насрана, мисля че майката и бащата на Калън са живи, заради сцената в джунглата, където двамата души стояха и така нататък. Също може би ми е малко интересно в какво ще се състои историята на Кейн и Шера. Поне е направено малко интересно когато тя е загубила бебето, а той е трябвало да я оплоди.

Коментара ми не е срещу преводачката, а срещу самата книга, защото я смятам за слаба.

И вчера дочетох "Как да си хванеш наследница" на Джулия Куин. Такаааа... страхотен превод, страхотна редакция, страхотна книга! Не знам защо, но ми хареса много повече от "Как да се омъжиш за маркиз". Последната от поредицата свързана с първата ми се струва много по-плоска и празна. Докато четях историята за Блейк и Каролайн, така съм се смяла... ;д И двамата са големи образи, и моментите им на спречквания са просто уникално велики. Той й намираше косури за най-малкото, което пък си беше абсолютно без логика, защото тя не правеше нищо лошо, Джеймс се скъсваше от смях на ситуацията между тези двамата и определено в моментите когато Блейк не знаеше как да реагира на действията на Каролайн. Пенелъпи е... ами същата като Блейк. Много си приличат и определено всички в тази книга бяха по-упорити и от... вол. ;д За първи път да харесам толкова един иконом - Пъруик е супер забавно уникален. Този герой постоянно се цепеше без да му пука дали ще бъде изгонен от господаря си, защото знаеше че няма да бъде.

Блейк изпитваше толкова болка заради Мирабел, ама и аз го помислих за глупак в един момент, защото единствената му цел бе да се скрие в крехката си черупка и да отбягва чувствата на Каролайн. Пф, че глупав мъж.

Изобщо не харесах опекуна на Каролайн - Оливър. Той беше като мишка, цвърчащ и душкащ наоколо за да може да грабне колкото се може повече - алчност, алчност, ама чак пък толкова... Заслужи си убийството, а Карлота де Леон определено оправда мислените ми очаквания - жестока, коравосърдечна и хладнокръвна убийца, която е трудно да бъде изкарана от равновесие.

Благодаря за страхотната книга, защото много ми хареса и след време се виждам препрочитайки я.(:

Ихаааааа отдала си се на Дриймово море. Това може само да ни ласкае. Стаси не виждам причина да се притесняваш ако някоя книга не ти е допаднала. В крайна сметка ние само връткаме думите за да може нечетящите чужди езици да им се насладят също. И аз съм обвинила Дара в наглост дето не пише за който искам ама ся ко да праим. Дара е виновна. А за Породите си имаше даже притеснения дали ще се хареса. Ами оказа се че се харесва. За всеки по нещо. Един ще хареса едно друг друго... Важното е като ги четете да няма усещането - ама тука кво пишеше ве? Важно е да представим книгата грамотно. А дали ще ви хареса автора и стила си е вече въпрос на вкус.

Съни, права си, но все пак винаги има хора и хора. Някои примерно се впрягат, защото го възприемат като "недооценка на труда си", а други напълно приемат критиката. Все пак се радвам, че не съм обидила никой де, хехе, а относно Дриймовото море си напълно права. Направо се насладих на ваканцията докато бях с нашите на почивка. То какво ли не беше на плажа, четене, четене и кажи-речи постоянно на сянка, че да виждам на екрана на таблета. Бях си заредила книги и все още някои са недоизчетени, но тези бяха първите в листата.(:

Чакам отзиви и за следващите. А по въпроса с критиката. Ние в Дрийма градивната я обичаме. От хвалби само полза няма, а и така всеки се ориентира кое е неговата книга и кое да подмине. Никъде не е речено щом е фен на Дрийм да се чете. Дам кефя се много на всички мили и ласкави думи за работата ни, но не мога да не си дам сметка, че не само един превод прави книгата. Още ме боли за третата на Шеринг Крос. Ети се измъчи. Ние след нея. Отзивите бяха добри, но аз не я харесах и си ми беше гадничко. Да бяхме положили усилия за нещо друго. И все пак една от амбициите ни е да попълним недовършени поредици. Така че така погледнато всеки напън си е заслужавал. А дали автора е оправдал очаквания решава Негово величество ПУБЛИКАТА.

"Непокорни желания" и "Как Да си хванеш наследница" са страхотен избор за лятото.Няма как да не се забавляваш с тях Аз лично съм се смяла до пръскане с главните и в двете книги Иначе аз сега си продължавам с Амандичка "Скандал" пфуууу боже тази Емили ме разби за кой ли път се чудя как ги измисля писателката тия главните.Да я изкара толкова романтична че чак наистина да ми изглежда тъпа и глупова.Общували на по високо ниво и каква е тая метафизика ...ужас.Като прочета тази книжка се чудя дали да почна "Като цвят по течението" на Катлийн У. незнам що не съм я прочела .Някой да сподели нещо във връзка с тая книга .Прилича ли си с Шана.Ако е като "Роза през зимата" чак във втората книга да почне същественото хич да не я почвам.

Аз съм чела "Като цвят по течението"Хубава е,главната не е като Шана...но има лека връзка м/у двете.Бившият годеник на Шимейн е мъжът на една от сестрите на Рурк(така се казваше главния в Шана,нали?) Главнияв в"Като цвят..." е бил женен,има дете...всички го обвиняват за смъртта на жена му.Занимава се с кораби и е самотник.Женеха се по едно време,но много не помня от книгата.Има лека загадка с убиеца на жена му,но аз си знаех още от началото-близко е до ума. Мисля,че събитията са всъщност преди Шана. Хубава е книгата,има малко битовизъм,когато тя се грижи за бащата и сина.Няма ги онези балове,благородници. На мен ми досаждаше малкото дете,защото аз не съм фенка на дечурлигата и ми идват прекалено лигави сцените. Но са хубави книжките,няма да сгрешиш ако ги прочетеш.

Хей, Някой ( освен мен) чете ли книгата "Обречени на безсмъртие" от трилогията Ревенант на Ейми Плъм?

Прочетох "Ад и рай"и много ми хареса. Сега съм на "Кралството на мечтите",която съм чела,но съм пропуснала 2 книги от серийката,та реших да започна от началото.

Хей, Някой ( освен мен) чете ли книгата "Обречени на безсмъртие" от трилогията Ревенант на Ейми Плъм?

Не съм и много се чудя дали си заслужава да си закупя книгата... Историята струва ли си или е една от многото?

Прочетох "Ад и рай"и много ми хареса.

Сега съм на "Кралството на мечтите",която съм чела,но съм пропуснала 2 книги от серийката,та реших да започна от началото.

Страхотна поредица! Всяка една от книгите си има чар и собствен дух, който няма нищо общо с останалите. Обожавам всичките книги и съм ги препрочитала повече от три път. Единствената история, от която останах разочаравана беше тази за Ник, защото бе прекалено кратка и претрупана.:/ А за жалост този французин ми беше слабост...

Аз започнах "Невинни лъжи" на Джейн Ан Кренц, с което ако не се лъжа правя първите си стъпки в поредицата Аркейн. Не съм прочела достатъчно, за да имам по-цялостен поглед върху героите или сюжета, но пък ми е интересно и имам големи очаквания за серията. Все още не мога да хвана какво точно върши обществото, малко ми е трудно да го възприема като паранормално и се надявам да има нещо повече от усещания и интуиции, в настроение съм за кълба енергии, хвърчащи из въздуха, ама ще видим.

Не съм и много се чудя дали си заслужава да си закупя книгата... Историята струва ли си или е една от многото?

Историята е интересна и колкото повече напредвам, толкова повече се убеждавам в това. Книгата е по-различна от поредицата "Здрач".

Историята е интересна и колкото повече напредвам, толкова повече се убеждавам в това. Книгата е по-различна от поредицата "Здрач".

Ами след време може и да се опитам да я подхвана. То с толкова книги в момента, които са ми в списъка... тази остава на заден план.

Започвам "Уитни,моя любов" май съм я чела преди,но ще видя по-нататък..ако си спомня нещо. Иначе първата "Кралството на мечтите" я бях чела преди и не си спомням тогава,но сега главната изключително много ме изнерви.Имаше симпатични моменти,но беше изключително тъпа коза...идеше ми да късам страници по едно време.Като Алисия от "Алисия"...дори Шана не ме е дразнила толкова.Пффффф

Олееее прочетох "Любов и грях" на Аманда Куик ... Хю и Алис са навероятни просто .Разказва се за един зелен камък .Тръгват да го търсят като през това време се сгодяват уж временно защото тя иска да отиде в манастир и не иска да се обвързВа с мъж .Обаче Хю нарочно й казва че годежа ще е временен и тя се съгласява и тръгват по следите на камъка намират го на един турнир и отиват после в крепостта на Хю където според сделката трябва тя да остане там до пролетта обаче той твърдо е решил да я спечели и да се ожени за нея и затова почва със една стратегия.Тя е естествено захапва въдицата и той я остава за една седмица сама в крепоста под предлог че има работа в Лондон и ще мине да види своя васал който е бил болен.За тази седмица тя оправя крепоста обаче вече последния ден отива да спасява жената и детето на своя съсед който бил братовчед на главния и били врагове заради убийството на майката и бащата на главния .Хю направо откача и отива да я пребере обаче тя му се противопоставя пред всички и става на нейната естествено все пак той и е дал дума да й има доверие и да се съобразява с нея.Тя му напомня че й е дал пълен контрол над всичко временно докато с върне той .Иначе Алис не отива сама да спасява жената и детото...отива с цялата армия на Хю хахаха беше много внушителна сцена и така после се женят .Братовчед му идва да му благодари затова че е спасил жена му и детето .А жена му става приятелка с Алис.На другия ден някой се опитва да отрови Хю и той си мисли че е братовчед му обаче Алис отрича и тръгва да търси виновника докато Хю се въстоновява.Разбират че не братовчед му е виновен и тръгват да търсят истинския виновник и докато Хю го няма отвличат Алис за откуп.Нея за зеления камък и естествено Хю я спасява .Алис беше дала на Хю едни билки докато той е в Лондон да ги даде на своя васал и така тя го излекува.И така ..... )))) кво да ви кажа страхотна книга направо и се насладих отвсякъде а главните са супер и двамата са много умни и интелигентни.Хич не си поплюват. Който не я е чел просто да не я пропуска!!!!!

Ох, мила, направо ми докарваш мощно сърцебиене с великолепните си коментари за книжките на Амандичка - неувяхващата ми слабост. Събуждаш прегладнелия звяр в душата ми за нещо ново,нещо свежо Амандовско "Любов и грях" е сред най-разкошните рицарски романи. Задължително за всяка почивка си взимам една нейна книжка кат талисман за добро настроение - този път метнах в багажа нейната "Романтична афера". Ако все още й се зачудваш направо я мятай за ошушкване, в типично Амандски стил е, така че забавлението ти е на 1000% гарантирано.

Редактирано 13 август 201115 г. от bobych (преглед на промените)