Ами първо бяха негативни коментари за "Бедствие на високи токчета", после обаче Инка сподели, че много и е допаднала, та си я купих да видя за какво иде реч /още повече,че резюмето на втората ме заинтригува/. Оказа се,че за мен книгата е добра.Историята има щипка от всичко- разочарована жена, неустоим мъж и малко крими елемент. Стилът е лек, действието не е вихрено, но в редовете има един такъв гъдел, че четеш с удоволствие. Със сигурност днес я дочитам и междувременно забърсвам втората - "Внимавай в картинката"

И аз мисля,че ще ми хареса,но не откривам нито първата,нито втората тук.

Няма мила,те са съвсем нови едната на 2 месеца, другата на 1 седмица.

Днес завърших Изкушение с дъх на лимони на Антъни Капела. Не точно любовен роман, не точно какъвто и да е друг жанр, история за храна, любов и война, можете да прочетете мислите ми за него в блога ми.

"Ондин" на хедър греъм започнах..иначе днес прочетох вълшебства на Джудит Макнот...много глуповато беше.Аз Ник по принцип не го харесвах..някак ми изглеждаше малко гей Приличаше ми на онзи Роди К..нещо си от други книги.И из всички книги от Уестморланд все искаше да се жени..накрая в разказа пък почна да се мръщи.И аз прочетох з аполовин час 12-е глави и някак много глупаво се почувствах.Не заради краткостта..просто ми остави такова чувство.

Днес завърших Изкушение с дъх на лимони на Антъни Капела. Не точно любовен роман, не точно какъвто и да е друг жанр, история за храна, любов и война, можете да прочетете мислите ми за него в блога ми.

Огромни благодарности, мила, за перфектния коментар.

Страшно ме заинтригува и любопитството ми се раздразни болезнено, така че романа ще бъде атакуван мълниеносно. Ужасно обичам такива истории, а много се колебах дали да се обзаведа с книгата, щото си представях, че ще е мрачна и драматично-тежка.

Редактирано 19 август 201115 г. от bobych (преглед на промените)

Боби, радвам се, че съм помогнала в решението да пробваш книгата. Наистина си заслужава и макар в последната част да има епизод с преки военни действия, авторът умишлено не е наблегнал на драматизма. Чете се леко и оставя оптимистично чувство. Сега се чудя дали да не прибегна и към другите романи на Антъни Капела. Може би след известно време, за да ми се уталожи еуфорията малко.

В момента съм се захванала с поредицата на Стефани Лорънс за фамилия Синстърови- "Годеницата на дявола" и сие. Поредицата е огромна- около 15- 16 книги са, но само първата е преведена на български. Страхотна поредичка, много свежа и забавна. Мъжете са от абослютните магарета- арогантни, нахални и неустоими. Женските образи също не падат по- долу. До този момент не съм попаднала на слаба книга. Ще е прекрасно ако успеем да ги видим на български. Междувременно прочетох и една книга на Кристина Дод от поредицата за гувернантките. Не знам какво е оригиналното заглавие, рускините са я превели като "Двойно изкушение". Това е книгата, която предшества "Загубена в твоите обятия" и двете са свързани. Любопитна, лесна за четене и абсолютно изкопирана. Сюжетът е точно копие на филма "Сабрина". Главната е дъщеря на градинаря в имението и е влюбена в по- малкия брат, който е лекомислен, много красив и не й обръща никакво внимание. След 4 години в Париж Селеста се връща в имението като гувернантка за дъщерите на Главния и брат му. Превърнала се е в невероятна красавица, която грабва вниманието на малкия брат моментално. Само дето той туко що се е сгодил за друга. Големият брат се заема да оправи нещата, за да избегнат евентуалния скандал. Който е гледал филма ще е наясно с продължението и развръзката на романа. За втори път ми се случва да чета книга на Кристина Дод и да имам усещането за дежа вю. Много разочароващо. Иначе не отричам майсторството й да разказва увлекателно. Историите й са леко и приятно поднесени без излишни интриги и драми, но това явно копиране на чужди идеи мен лично ме дразни.

Жени и мен страшно ме кефят мъжете в поредицата нА Стефани Лорънс и сега се сетих да попитам дали ще можем да прочетем и другите книги на български.Аз още тъпча на "Рицарят" на Аманда Куик ....много ми харесва книгата и се изнервям че много бавно я чета.Утре е почивен ден и ще взема да се позасиля .

Аз пък както казах гризнах втората книга на Дод от съвременните "Внимавай в катринката". Малко наивно, мо пък чудесна приказка разказана с майсторлък.Както и в предната има лек крими елемент. Значи мъжкарите са полу-братя дет не се познават, все с проблемно детство и сега си намират жените /откриват се и помежду си, че досега не са се знаели./ като се има пред вид, че за баща им се знае, че се е ръсил постоянно, дет завари, поредицата може да е минимум 3 книги, за максимум не е ясно-никакъв намек, колко са братятата. Ами, сериозно аз ше си ги чета с кеф, тъй както ги бях отписала

И аз съм хвърлила око на съвременната поредица, но все не ми остава време когато съм с пари да отскоча до книжарницата. Обаче ще се обзаведа с книгите. Видях ги в един руски сайт, но ми се чете на български. А за Синстърови ще се изям от яд, че не ги издават. Просто са невероятни бонбони

Поредицата на Кристина Дод и мен ме заинтригува, но ще видя кога ще й се наканя. А между другото как са подредени книгите - "Бетствие на високи токчета" ли е първата или "Внимавай в картинката"?? Иначе силно се надявам да прочета на български и останалите книги от поредицата на Стефани Лорънс, защото "Годеницата на дявола" много ми хареса а и съм любопитна за останалите герои.

Аха, първо е Бедствието, после Картинката. ама наистина ми е интересно, колко романа ще са."Таткото", колко ли незаконни сина е направил. Дотук са двама и един законен-предполагам, че третата ще е за него /някой спомена, че има три книги/, но определено тази линия е отворена, то и в книгите се споменава, че бащата нарочно е ходел из цяла америка да сее, без да подбира майките.

Аха, първо е Бедствието, после Картинката. ама наистина ми е интересно, колко романа ще са."Таткото", колко ли незаконни сина е направил. Дотук са двама и един законен-предполагам, че третата ще е за него /някой спомена, че има три книги/, но определено тази линия е отворена, то и в книгите се споменава, че бащата нарочно е ходел из цяла америка да сее, без да подбира майките.

Ами до тук са 4 книги. Следващата е май пак за един от братята, а четвъртата е за онзи, законният, който се среща с главние в първата и втората книга.

Аз прочетох "Опасни тайни" на Джейн Ан Кренц. Милия ми Фалън е просто страхотен, книжката много ми хареса, а той беше точно какъвто си го представях. Сериозен, вглъбен в работата си, но въпреки това нежен и пълен джентълмен. Книжката е в стила на "Аркейн" има екшън, забавни ситуации, любов и много пара-психични работи. като цяло препоръчвам с две ръце.

Аз днес набарах "Нещо назаем" на Емили Грифин и веднага й се нахвърлих (бях очарована от сюжета на филма), не съм прочела много за да мога да дам по-конкретно мнение, но не ми харесва начина по който е написана книгата, и нямам предвид това че е в първо лице, стила си е направо телеграфен и изключително много ме дразни. Дано по-нататък се оправи, защото колкото и да харесвам историята това ще повлияе доста на цялостното ми впечатление.

Най-накрая след хиляди мъки успях да се регна отново във форума, за да писателствам и не по малко мъки дочетох книжката на Стефчето /разбирайте Стефани Лорънс/, за която писах преди доста време, че започвам да чета. Книжката се казва The Taste of Innocence и се оказа номер 14 от поредицата за фамилията Синстър и техните роднини и познати /така като гледам до тук ги е докарала до към 18 броя истории, въпреки че преди година и нещо бяха къде двадесет - явно е решила другите да ги пусне като отделни поредици/.

Както винаги започвам дадена поредица или от средата или от края, но никога от началото, въпреки че първата от тази сага вече я има на бг пазара. Не съм я чела и не бих искала да коментирам превода й, защото определено тази авторка не е лесна за превод и определено, ако не се придържа човек към оригинала, книгата би изгубила доста от заряда си. Казвам го, защото това е третата или четвъртата книга, която чета от тази авторка в оригинал и то не заради друго, а заради изключително богатата лексика, която изполва, идиоматика и фразеология. Има невероятен усет за описания - било на сцена или емоционални преживявания -дори даже на моменти става досадна с пет страници описания на "Радините вълнения" от една целувка или десет страници описания на по-горещите сцени. Е, наистина в тези случаи си проличава колко много синоними знае за едно и също състояние и как успява да ги градира, ама на места ми идват малко в повече. История, който би могла да се разкаже в около 200-250 страници е разтеглена до към 400-500. И то поне историята да е наистина вълнуваща и интересна... а то от самото начало е изключително предвидима, както развитието /ако изобщо има такова/ на героите и също така кой от всички е лошия. Да не споменавам, че сюжета тази книга много напомня сюжета на една друга нейна история /BEYOND SEDUCTION/, с тази разлика, че главните този път не са най-големите в семествата си и отговорността за запазването на владенията и титлата не са паднали върху плещите на главната героиня докато брат й навърши пълнолетие.

И все пак, с няколко думи за историята, а пък всяка от вас ще си прецени дали да я прочете.

Чарли, осмия граф Мередит, е вече на преклонната възраст 33 и трябва да помисли да се задоми, защото най-голямата отговорност, която стои пред него е да осигури наследник на титлата и то преди да се върне за сезона в Лондон. Поради тази причина една ранна сутрин той се отправя към своите съседи в провинцията, които имат пет дъщери, от които три неомъжени и които познава от деца. Идеята му е да се ожени за Сара, третата сестра, с която са в добри приятелски отношения. Самата Сара е вече едва ли не стара мома, защото е на цели 23 години и все още неомъжена и то защото тя самата е отхвърлила доста кандидати, тъй като е решена да мине под венчило само по любов, но не и по сметка или само защото трябва да се задоми. И така, когато Чарли, с твърдото убеждение, че прави предложение, на което никоя дама от висшето общество не би могла да устои, иска ръката от баща й е разочарован неприятно, когато Сара му казва, че ще му отговори след две седмици ухажване от негова страна и пак не е убедена, че ще му даде положителен отговор. Както можете да се досетите, се стига до свадба, Чарли, който първоначално е твърдо решен да не се влюбва в съпругата си, се оказва лудо влюбен в нея, дори разбира, че тя е бременна преди още тя самата да се е усетила, само като си слага ръката върху корема й, когато тя е седнала на коня пред него по време на езда. Разбира се има и един лош - Синклеър, който се мъчи да наруши безоблачното им щастие, като негов подчинен подпалва приюта за сираци, който е останал в наследство на Сара от нейната кръстница и за който тя самоотворжено се грижи и всеки понеделник ходи и помага на персонала да сгъват и кърпят скъсаните одеяла, дрешки и т.н. А фермата, в която е сиропиталището, я подпалиха, защото Синклеър иска да купи имота, тъй като след време той ще струва двойно и тройно от това, което той ще плати за момента поради факта, че оттам ще минава железопътна линия. Накрая лошия получава прозрение свише и се отказва от пъклените си планове и дори предава съучастника си на властите, но преди той самият да изчезне от хоризонта, решава да направи едно добро, като принуди Чарли да признае на жена си, че я обича. /?!?/

В общи линии това е сюжета. Вие сами си преценете дали да прочетете книгата, но бих посъветвала тези, които могат, да я прочетат в оригинал - наистина ще се насладите на езика и богатството му. А за самата история - всеки сам ще си реши дали му харесва или не. На мен лично не ми хареса особено - на моменти даже ми беше прекалено сладникава, нереална, и въпреки че се повтарям - доста предвидима.

Забравих да кажа, че в момента чета "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт. Като изключим думички като "трийсе", "почва" вместо "започва" и тук-таме някое недоизкусурено изречение, книжката се очертава доста интересна и приятна за четене. /Филмът не съм го гледала, така че не бих могла да направя сравнение за момента с него. Но по принцип си предпочитам книжните варианти пред филмите./

аз прочетох "Брак за една година"...и тъй каот ми дойдоха в повече романите си препрочитам последната книга за Хари Потър

Любовен роман е.Страшно забавен при това,направо се смея с глас. Има ѝ романтика,много добро сексуално напрежение между героите.Преполовила съм я и съм очарована. Главната е остроумна,а главния не и отстъпва. Много книги започват добре,с хубав замисъл,но после историята направо катастрофира.До тук(50 от 120) всичко е бонбон. Стискам палци за по нататък. А да не забравя-главната има 4 по-големи братя и доколкото знам и те имат книги. За братята до тук малко се каза,но са все с интересни професии и защитнически настроени към нея.Главния силно подозира,че ще му се стъжни рано или късно с тези 4 братя.

Пак се обсъждат любопитни и интересни книжки, които не съм чела. Ама аз вече се изгубих в този космополитен океан от авторки, поредици и романи Толкова много ги наредих на опашката, че май ще ми трябват два живота да ги прочета. Как смогвате да изгълтате една книга за 1-2 дни не знам Аз последните три седмици нищо не съм чела, не ми остана време. Сега съм почнала пиперливата Лора Лей Вече приполових Звяра и доста се поизпотих Книгата наистина е доста гореща, но няма нищо крайно или брутално, така че ми харесва. Просто нещата са си наречени с имената и толкова. Като история не мога да кажа, че съм захласната за момента. Интригуващ е замисъла, но още не виждам същинската развръзка... След това съм си наредила Чанс Макензи И после мисля да се оставя на тъмните сили на братята от Черния кинжал. Попаднах на няколко теми само за тази поредица из други форуми и страшно се подпалих по тези вампири Представям си какво ще става, като започна да ги чета...

Вчера довърших Звяра на Лора Лей. Доста интригуваща е историята около тези генетични експерименти и ще ми е интересно да прочета как се развиват нещата Самите Породи също много ми харесаха, като "идея" - с тази смесица от цивилизация и див инстинкт. Доста често докато четях книгата, си спомнях сцени от Animal Planet за чифтосването между лъвете - с това хапане, драскане, ръмжене и от двамата партньори Към края нещо започна да ми доскучава от толкова горещи сцени една след друга, но пък е добре за разнообразие от стандартните романи. С удоволствие бих прочела и историите за останалите Породи. Тези дни ще подхвана Чанс, да го видя какви ги е забъркал

Аз си препрочитам "Рицаря" на Аманда Кук, защото не съм я чела сигурно от две години. Ех, тази жена пише много хубаво. И като Аманда Куик и като Джейн Ан Кренц, просто обожавам романите й. Те е единствената авторка, на която съм харесала всяка книга, която съм чела. Всяка, без изключение. А от издадените у нас, сигурно не съм чела само 2-3. Историята е интеесна, забавна, има напрежение, тръпка, любов и романтика. Просто удоволствие е да четеш нещо от тази авторка.

Аз си препрочитам "Рицаря" на Аманда Кук, защото не съм я чела сигурно от две години. Ех, тази жена пише много хубаво. И като Аманда Куик и като Джейн Ан Кренц, просто обожавам романите й. Те е единствената авторка, на която съм харесала всяка книга, която съм чела. Всяка, без изключение. А от издадените у нас, сигурно не съм чела само 2-3. Историята е интеесна, забавна, има напрежение, тръпка, любов и романтика. Просто удоволствие е да четеш нещо от тази авторка.

Нали, Ине И аз снощи, за пореден път изръшках руските сайтове за нещо ново нейно, с носталгична надежда в душата да докопам някой нейн нечетен роман, но уви ... От друга страна обаче попаднах на една великолепна авторка Cara Elliott, от която на руски има засега качен само един роман То Sin With A Scoundrel, но какъв ромаааан, майкооооо Как ма захапа пустата му книга, докат не я тръшнах, не се успокоих. Главната е като извадена от роман на Амандичка - чепата интелектуалка, която заедно с още четири дами си правят собствен кръжок на млади дами-учени-експериментаторки. А главния е един от най-чаровните женкари-нехранимайковци на Лондон. Пътищата на двамата внезапно се пресичат, когато чичото на главния му заръчва да отнесе на главната да разшифрова тайнствен древен ръкопис. Нашия реши, че ще проникне в лабораторията й през прозореца и там ще я чака кат си представяше, че ще се сблъска с някаква стара, съсухрена зла вещица… Тя като се прибра едва не му отвъртя як шамар, щото живее под непрекъснат страх, че роднините на бившия й мъж искат да й отнемат сина, заради наследството му. А главния я зазяпа кат влюбено теле още при първата им среща и моменталически й се нахвърли кат прегладнял глиган да я целува. Естествено че нашата му друсна здрав тупаник и го изхвърли от дома си. Но… единствения начин да защити сина си от домогванията на „роднините”, е да сключи брак с титулован и богат аристократ, а главния се нуждае от таланта на главната в разшифроване на ръкописи. И така сключват фиктивен годеж, при който пред обществото са най-влюбените романтични гълъбчета, а насаме се дърлят кат куче и котка... Много вълнуващ, страшно затрогващ роман, на моменти обсебващ до умопобъркване – направо ме разплака безбожно- милото закрилническо отношение на главния към главната, когато всички я отхвърлиха заради злобните клевети, че била отровила мъжа си и й лепнаха прозвището „черната вдовица” и как бащински обгрижваше малкия й син… Божичкооооо, мъжанга-мечта…. Сега съм в трескаво нетърпение кога рускините ще качат втората книжка от поредицата To Surrender to a Rogue, която е за най-близката приятелка на главната от интелектуалния кръжок и един от най-близките приятели на главния, същия пройдоха кат него. Още в първата книга се срещнаха и взеха интензивно да се джафкат при всяка среща, та умирам от непоносимо любопитство какви ще ги забъркат…

Редактирано 29 август 201115 г. от bobych (преглед на промените)

Мерси Боби, ти си нашата археоложка за книги. Благодаря ти за усърдието и, че не спираш да ровиш из огромните дебри на руските библиотеки и да ни зарибяваш с все по-интересни авторки и романи. Индиана Джоунс ряпа да яде, ти откриваш много по-големи съкровища от него. Ако откриеш и време някъде, непременно ми прати около два месеца, може и три.

Нали, Ине И аз снощи, за пореден път изръшках руските сайтове за нещо ново нейно, с носталгична надежда в душата да докопам някой нейн нечетен роман, но уви ... От друга страна обаче попаднах на една великолепна авторка Cara Elliott, от която на руски има засега качен само един роман То Sin With A Scoundrel, но какъв ромаааан, майкооооо Как ма захапа пустата му книга, докат не я тръшнах, не се успокоих. Главната е като извадена от роман на Амандичка - чепата интелектуалка, която заедно с още четири дами си правят собствен кръжок на млади дами-учени-експериментаторки. А главния е един от най-чаровните женкари-нехранимайковци на Лондон. Пътищата на двамата внезапно се пресичат, когато чичото на главния му заръчва да отнесе на главната да разшифрова тайнствен древен ръкопис. Нашия реши, че ще проникне в лабораторията й през прозореца и там ще я чака кат си представяше, че ще се сблъска с някаква стара, съсухрена зла вещица… Тя като се прибра едва не му отвъртя як шамар, щото живее под непрекъснат страх, че роднините на бившия й мъж искат да й отнемат сина, заради наследството му. А главния я зазяпа кат влюбено теле още при първата им среща и моменталически й се нахвърли кат прегладнял глиган да я целува. Естествено че нашата му друсна здрав тупаник и го изхвърли от дома си. Но… единствения начин да защити сина си от домогванията на „роднините”, е да сключи брак с титулован и богат аристократ, а главния се нуждае от таланта на главната в разшифроване на ръкописи. И така сключват фиктивен годеж, при който пред обществото са най-влюбените романтични гълъбчета, а насаме се дърлят кат куче и котка... Много вълнуващ, страшно затрогващ роман, на моменти обсебващ до умопобъркване – направо ме разплака безбожно- милото закрилническо отношение на главния към главната, когато всички я отхвърлиха заради злобните клевети, че била отровила мъжа си и й лепнаха прозвището „черната вдовица” и как бащински обгрижваше малкия й син… Божичкооооо, мъжанга-мечта…. Сега съм в трескаво нетърпение кога рускините ще качат втората книжка от поредицата To Surrender to a Rogue, която е за най-близката приятелка на главната от интелектуалния кръжок и един от най-близките приятели на главния, същия пройдоха кат него. Още в първата книга се срещнаха и взеха интензивно да се джафкат при всяка среща, та умирам от непоносимо любопитство какви ще ги забъркат…

Ееееех Боби, само ни зарибяваш начи. Може ли така. Навпрочем с ръка на сърцето признавам, че ти ме зариби по Аманда и съм то мноооого благодарна мило Иначе, що не хванеш, да дойдеш при нас в Дрийма и вместо все да четеш, да хванеш да попревеждаш малко, а? Само ни разказваш страхотни книжки, измъчваш ни, не може така. Айде докато чакаш да "се предадеш на измамника", що не хванеш да ни помогнеш да "съгрешим с разбойника"