Ми обичам да чета за норманите и викингите тази книга беше така ама ме разочарова буквално!Ми не съм я чела май.много обичам да чета за Анлия незнам що така .

На прима виста се сещам за следните романи за норманите, ако вече не си ги опоскала де:

Среднощен бродник, Ирис Йохансен

Вълкът и гълъбицата, Катлийн Удиуиз

Дъщерята на огъня, Хедър Греъм

Смелият ангел, Кат Мартин.

И не мога да не ти препоръчам най-жежко и самоотвержено (макар и стотина години по-късно да е действието) един силен, мощен, разтрисащ до опъване на бръчките "Светлина в мрака" на Криситна Дод

О, да. Светлина в мрака е една от книгите, които като прочетеш никога после не забравяш. Яд ме е само, че я нямам на хартия. И аз ти я препоръчвам горещо. А Вълкът и гълъбицата напълно ще ти удовлетвори желанията за желязо, от доспехите на главния до дебелата му кратуна, всичко е желязно.

Хахахха момичетааааа Бобич всичките съм ги чела само за "светлина в мрака" не съм сигурна.Но ще си я изтегля да я прегледам може да не съм я чела.Май скоро четох със същото заглавие на Нан Райън .Кристи "Вълкът и гълъбицата" е една от първите книги които съм чела беше в запасите на майка ми и наистина да ти кажа главния ме беше изнервил милион пъти никога ама никога няма да забравя тази книга.много гадно се държесе понякога с нея.но иначе е жестока.Аз пък се сетих за една книга на горе спомената Нан Райън"Под знака на звездите" интересна е много одавна съм я чела от запасите на мама пак хахаха и доста разгорещена тук там и по съвременна .мерси за предложенията ще си изтегля "светлина в мрака" и се заемам с книжките които вече си подготвих за тая седмица http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

С риск да доналея масло в огъня, но твърдо те подкрепям,

Аз нали съм опака, да се изкажа за книгата на Линда "Целувай ме, докато спя". И дебело подчертавам говоря за съдържанието не за превода, 1. защото способностите не ми позволяват да го правя и 2.защото всичко се ЛЕЕ. И аз го подчертавам с много дебела линия!

Обаче съдържание нямаше. Една стресираща и актуална хрумка да набърка птичия грип и толкоз. Опасен вирус, да, но за мен щеше да е доста по-въздействащ някой по-коварен, а такива - много (прочетете "И тогава умираш" на Айрис Йохансен) От 200стр. в първите деветдесет имаме размисли и страсти, и действие в две изречения. После пълнеж и срещата с главния, о изненада, мадам се върза независимо от 20 годишен стаж като наемен убиец и горчив личен опит. Аз бях критична към професинализма на Зейн и мисля, стигнах до извода, че Линда не е добре запозната със "секретните професии" Навремето изврещях срещу Медина, по тоя повод- днес се извинавам, ми оная книга на фона на тая е класика.Ще спра дотук,че наистина се ядосвам, но поне ми става ясно що между 2 и 3 книга има бая промеждутък-много време и конци са трябвали да се съшие тая история. Няколко лафа между главните не са ми представа за добра книга, а и да се чудиш какво свързва тази книга с Медина.Споменава се името му веднъж и шефа на бюрото е запазен като герой, друго нищо.

Надявам се, Руми да не спре да превежда Линда,( и момичето превело тази книга) заради критиките към авторката Това, че от 100, двама не хересват даден сюжет е напълно норнално.

Започнах "Братството..." (благодаря на NELG за линка) и поне за момента няма да се наредя в редиците на феновете.Докато четях, все си представях Уесли Снайпс в "Блейд". Малко прекалено ми дойде преобразяването на Рейдж в чудовище, което се нагълта с лесърите. Предпочитам, опрделено предпочитам класическите вампири. Но, това си е лично мое мнение.

Надявам се, Руми да не спре да превежда Линда,( и момичето превело тази книга) заради критиките към авторката Това, че от 100, двама не хересват даден сюжет е напълно норнално.

Започнах "Братството..." (благодаря на NELG за линка) и поне за момента няма да се наредя в редиците на феновете.Докато четях, все си представях Уесли Снайпс в "Блейд". Малко прекалено ми дойде преобразяването на Рейдж в чудовище, което се нагълта с лесърите. Предпочитам, опрделено предпочитам класическите вампири. Но, това си е лично мое мнение.

liq t, аз самата първата книга я прочетох мноооооого бавно и също не бях кой знае колко "запленена". И едвам се сдържах да не си напиша негативния коментар тук, за да няма обидени от тези, които я харесват. Вкусове разни. Обаче... втората ме увлече повече... в третата направо се влях със света и образите, които са представени...

И май всяка следваща те "привързва" все повече към персонажите и все по-добре ги разбираш, все по-добре вникваш в света им, в чувствата им, в начина им на живот.

Абе определено си е въпрос на вкус, но и аз съм твърдо ЗА класическите вампири. А тия лесъри, ги прескачам от първата книга, адски са ми досадни. От четирите преведени в поредицата, най-слаба / в моята класация/ ми е за Рейдж и най-силна за Зи.

Сега чета "Приключението" на Ирис Йохансен

И съответно аз пак съм била недоразбрала. Пф... То е абсолютна случайност, че съм прочела първата книга от поредицата. Тъй като в никоя онлайн книжарница не са нумерирани и никъде не видях как вървяха по ред, дадох на наслуки. Като прочета "Набелязана мишена" ще подхвана втората и третата щом на теб ти е най-на сърце, по случайност ще си остане черешката на тортата, Пете.

О, започнала си любимата ми поредица И аз, като Книжното човече съм безметежно покорена от тюлените на Марлис

И аз ги бях подхванала разбъркано. Точно третата си я нарочих за начало. Не знаех, че са свързани. Но тогава някое от момичетата ми каза, че е по-добре да ги чета подред и наистина е така. Има доста неща, които ще се разберат по-лесно, ако си чел книгите подред Нямам търпение да ми остане малко време да си продължа поредицата със следващите книги.

За книгите на Линда - май наистина се отнася малко от правата линия от време на време. Не съм чела толкова нейни книги, за да давам цялостна преценка, но наистина секс-игричките на Зейн по време на мисия бяха доста не на място. То не е нужно да си много навътре със секретните мисии, за да го прецениш. Да видиш няколко документални филма за флота по National Geographic ти стигат Но той е моята първа любов на съвременните романи и за това винаги ще е специален Но пък и не може да се отрече, че всичко останало в книгата беше много завладяващо.

Мислех да се хвърля върху поредицата за Медина и да стигна до най-новото попълнение, но като чета коментарите май ще ги оставя за по-нататък...

Май ще захвана Звяра и след това още една порция от красавците на Марлис...

Сега отивам да изгоря малко калории

Преди броени минутки свърших Elizabeth's Wolf книга трета от поредицата Породите на Лора Лей. Да не говорим за малкия 8-годишен фъстък, който въртеше всички около пръстите си. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif Нямам търпение да чета нейната книга, естествено, ако авторката се размърда да я напише(но имам съмнения, че ще трябва да чакам година-две). След като прочетох книгата за Даун (окей, малко скачам напред-назад из поредицата) направо съм на нокти за Каси. Няма да лафя повече, че едва ли някой е чел поредицата, за да ме разбере. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

....и мисля, стигнах до извода, че Линда не е добре запозната със "секретните професии"

ФБР;тайни агенти и секси агенти мислещи, и живеещи за благото на родината,способни на невъзможното.В днешни дни ми е трудно да гледам сериозно на такъв сюжет и не възприемам повечето авторки в тази насока.Има толкова информация и книги са написани,че трудно се убеждавам докато чета.А не се ли вживея достатъчно губя интерес и книгата дори може да ми е смешна(в лошия смисъл).Затова и рядко чета книги с такъв сюжет.

Сега чета "Приключението" на Ирис Йохансен

Ако си спомням правилно за съжаление романтиката и любовта не са водещ елемент.

Героите обаче ми влезнаха под кожата.Логан,кучето,секретарката.разбира се и главната.Много харесах как Логан се грижеше за главната и как се справи с бившия ѝ приятел.

И интересно как въпреки пестеливостта в обясненията, и диалога на авторката,книгата много ми хареса.

В момента се развличам с "Непокорни желания" на Джули Гарууд и по всичко изглежда, че трябва да благодаря най-сърдечно на Инка (Ralna) за тази възможност.

Преди броени минутки свърших Elizabeth's Wolf книга трета от поредицата Породите на Лора Лей. Да не говорим за малкия 8-годишен фъстък, който въртеше всички около пръстите си. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif Нямам търпение да чета нейната книга, естествено, ако авторката се размърда да я напише(но имам съмнения, че ще трябва да чакам година-две). След като прочетох книгата за Даун (окей, малко скачам напред-назад из поредицата) направо съм на нокти за Каси. Няма да лафя повече, че едва ли някой е чел поредицата, за да ме разбере. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

За Даун ми хареса,но аз пък нямах търпение за тази на Джонас Уаят.

Честно да си призная бях лееко разочарована.Като цяло главната бе подходяща(характер и визия),но след определен момент цялото това дърпане ми се видя по детски глупаво и наивно.Описана е като силна жена,а накрая я усещах като капризна и незнаеща какво точно иска.

И аз прескачам много книги , и мисля ми се губи част от историята.Особено за бащата и майката на Джонас.

Явно между историите има и доста голяма времева разлика,защото сина на Калън и Меринъс е доста пораснал -нищо чудно той и Каси да направят връзка.

Мале, та вие сте прочели вече поредицата, аз за какво я превеждам? Аз чета в момента "Да целунеш ангел" на Сюзън Филипс. Много ми хареса и чак не мога да я оставя, горещо я препоръчвам на тези, които не са я чели.

Мале, та вие сте прочели вече поредицата, аз за какво я превеждам?

Аз чета в момента "Да целунеш ангел" на Сюзън Филипс. Много ми хареса и чак не мога да я оставя, горещо я препоръчвам на тези, които не са я чели.

Ааа,моля-моля,нИ сме я прочели,а точим лиги по нея............

Аз съм силно пристрастна към Сюзън Филипс

и определено обичам Дейзи и Алекс.

Има толкова дълбоки емоции,че май ще я прелистя отново...........

В момента чета на Линда Хауърд Reckless Love..Страхотна книга, но за съжаление я няма на бг език.. Иначе се точа от няколко дни за Джули Гарууд.. Свърша ли с Линда почвам нея Направо нямам търпение, та чак чоп теглих коя да мина първо

...Ако си спомням правилно за съжаление романтиката и любовта не са водещ елемент. Героите обаче ми влезнаха под кожата.Логан,кучето,секретарката.разбира се и главната.Много харесах как Логан се грижеше за главната и как се справи с бившия ѝ приятел. И интересно как въпреки пестеливостта в обясненията, и диалога на авторката,книгата много ми хареса.

Peppinka аз имам впредвид историческия роман. Главните са Джордън и Мариана, няма куче. Тя прави стъклописи Книжката за сега е много приятна.

Peppinka аз имам впредвид историческия роман. Главните са Джордън и Мариана, няма куче. Тя прави стъклописи Книжката за сега е много приятна.

Мда, така е. А относно книжката, ами на мен ми хареса когато я прочетох, защото вярно е, че любовта определено не е водеща, но пък самата история е много увлекателна. Любовта между Мариана и брат й (та може би сестра имаше, не си спомням за съжаление), лоялността, импулсивността и готовността на всичко за нещо определено. Книгата е хубава, развлекателна и определено малко или много различна.

Преди няколко дена започнах първата книга от поредицата "Ревенант" на Ейми Плъм

Все още съм в началото. но се очертава интересна книга, която не прилича на "Здрач" и поредицата за вампири.

Главната героиня е шестнадесетгодишната американка Кейт. Тя губи своите родители в автомобилна катастрофа и след това се премества да живее в Париж, заедно със сестра си - Джорджия. Във Франция, двете живеят с баба си и дядо си. Първо Кейт не може да понесе тежката загуба и се затваря в себе си. По време на лятната ваканция не излиза с никого, стои сама и препрочита по няколко пъти книгите за учебната година. Веднъж, докато стои в едно кафене забелязва много красиво момче - Венсан. След време, той я заговаря и стават нещо, като приятели. Един ден излизат на разходка, но Венсан я оставя, защото има важна работа с приятеля си Жул. Кейт ги проследява и се озовава в парижката метро станция. Там Жул се хвърля пред мотрисата на влака и спасява един човек. Тя го смята за мъртъв и упреква Венсан, за това че не показва никакви емоции, относно приятеля си. Оттук нататък, Кейт започва да се рови ( особено, след като вижда жив Жул ) и разбира за тайната на ревенантите...

Наистина, много интересна книга, който си я купи – няма да сбърка!

Редактирано 28 юли 201114 г. от The_young_girl (преглед на промените)

Мале, та вие сте прочели вече поредицата, аз за какво я превеждам?

Аз чета в момента "Да целунеш ангел" на Сюзън Филипс. Много ми хареса и чак не мога да я оставя, горещо я препоръчвам на тези, които не са я чели.

Хихи, превеждай, превеждай, оставих си втора книга, за да я прочета на бг. Дори и няколко човека да сме прочели малко от поредицата друго си и после да я прочетеш на бг и да я разбереш на 100%. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/tongue.gif

За Джонас Уаят още не ми се чете. Ще го оставя за по-късно, мисля сега да се запозная с койотите в поредицата.

За Ревенант, скоро ще си я взема книгата. Изглежда интересна.

Все още съм в началото. но се очертава интересна книга, която не прилича на "Здрач" и поредицата за вампири.

Главната героиня е шестнадесетгодишната американка Кейт. Тя губи своите родители в автомобилна катастрофа и след това се премества да живее в Париж, заедно със сестра си - Джорджия. Във Франция, двете живеят с баба си и дядо си. Първо Кейт не може да понесе тежката загуба и се затваря в себе си. По време на лятната ваканция не излиза с никого, стои сама и препрочита по няколко пъти книгите за учебната година. Веднъж, докато стои в едно кафене забелязва много красиво момче - Венсан. След време, той я заговаря и стават нещо, като приятели. Един ден излизат на разходка, но Венсан я оставя, защото има важна работа с приятеля си Жул. Кейт ги проследява и се озовава в парижката метро станция. Там Жул се хвърля пред мотрисата на влака и спасява един човек. Тя го смята за мъртъв и упреква Венсан, за това че не показва никакви емоции, относно приятеля си. Оттук нататък, Кейт започва да се рови ( особено, след като вижда жив Жул ) и разбира за тайната на ревенантите...

Наистина, много интересна книга, който си я купи – няма да сбърка!

Наистина изглежда много интересна Може да се изкуша в скоро време...

А за Здрач, не съм гледала филмите, нито съм чела книгите. Каня се поне от година да си изтегля филмите. Но един колега ми каза, че е голяма боза и за това не съм стигнала още до тях...Заслужават ли си вниманието тези истории? Че колегата е малко капризен и не разчитам на 100% на неговата преценка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/wink.gif

Веси, според мен трябва сама да си направиш преценка. За тази поредица мненията са крайно противоречиви. Аз например, много я харесвам и макар да изчетох куп критики, че писателката била много зле, съм ги прочела по два пъти. И филмите ми харесват, е там имам леки забележки, особено по втория. Кастинга на актьорите не ме дразни, но книгите ме докоснаха повече. Честно казано, "Здрач" се превърна в нещо като феномен, не знам колко заслужено, но отприщи вълната на подобен тип романи. И щом предизвика толкова много мнения, коментари, припадъци и оплювания, значи има нещо в нея. Друг е въпроса дали, ти ще го откриеш за себе си.

Редактирано 28 юли 201114 г. от kristi_34 (преглед на промените)

С риск да бъда линчувана искам да изкажа и аз мнение по темата за фен -преводите.Аз съм върл фен на Линда и дори дадена книга да не ме грабне колкото други,считам това за нормално и продължавам напред.А ако ситуацията не се доближава до реалността...не знам дали това е повод да захвърля книгата и да заклеймя авторката.Че аз не трябва въобще да отварям книга тогава.Та Линда си е спечелила място в сърцата на феновете отдавна това е факт и много се моля фен-преводите точно на тази авторка да не спрат,защото книгите й ,неиздавани на български,са много.От друга страна мога да живея без преводите на Джулия Куин.Всичките съм ги чела и всеки следващ ми е затвърждавал мнението,че тази авторка не е за мен.Но като виждам колко хора им се радват и ги чакат с нетърпение и работата е свършена професионално и с желание,не изригвам за да докарам някого до нежелание да превежда и да отнемам радостта на други.С това искам да подчертая ,че аз съм също много докачлива на тема Линда и съм сигурна,че не съм единствена.

Такам, значи прочетох "Дръзка съдба" на Линда Хауърд. Попринцип много си я обичам, ама тая книга ме поизнерви. Сигурно защото е с пътуване във времето, а аз не го тача особено. Таааа започва с това как главния през 1307 година, след като френския крал започва гоненията на рицарите Тамплиери, е избран за пазителя на едни вещи със "свещен характер", абе общо взето на разбрах защо, но вещите трябваше да се опазят. Главния, който е незаконен, но обичан сина на краля на Шотландия, и е невероятен воин, трябва да замъкне вещите в дома си в Шотландия и да ги брани с живота си. Смешно ми стана, че той грамаден и мъжествен убавец, беше дал обет за безбрачие и целомъдрие, ама го освободиха от тоя обет.

След това прескачаме в 1996 година, където главната живее в прекрасна идилия с брат си и съпруга си с който са женени от 8 години. Ровейки в едни стари хроники тя открива писанията за главния, рицаря тамплиер, и усилено започва да търси информация за него. Но не само той иска тази информация. Нашата се връща от съседите, но вижда в дома си шефа й с няколко непознати мъже. В следващият момент те убиват брат й и съпруга й, и тя ги чува, че смятат да набедят нея. А когато я намерят да я убият. От тук нататък, главната хуква да бяга, крие се, по едно време прилича на бездомница, мъкне се напред назад изплъзвайки се от преследвачите, което навпрочем е доста интересно измислено, ама ми е много описателно. През това време, тя продължава да проучва главния и ненадейно докато спи, започва да има видения. Вижда го в залата му, на бойното поле, в леглото му, докато е с други жени.

Вече е 1322-ра главния се е отдал на похот и битки. От време на време обаче чувства че някой го гледа. Но не може да разбере кой, само усеща, че е жена.

И така ненадейно, двамата започват да си споделят сънища в които правят либоф. По време на разследването, след като вече е минала цяла година от смъртта на семейството й, главната разбира, как да се върне в миналото и с надеждата, че ще намери съкровището и ще открие начин да отмъсти на убиеца на мъжа й и брат й, тя заминава за Шотландия и от там, пресичайки времевата граница се оказва в Шотландия през 1322.

И видите ли трябваше да минат цели 270 страници, за да стигнем до момента в който главните се срещат. Тук беше забавно как наща попадна на сред бойното поле, почна да вика нашия, и той като се залиса, взеха, че го плениха. И нея я плениха, ама защото е нежна и хубаво облечена помислиха, че е аристократка и щяха да взимат откуп за нея. Много се смях като грамадния водач измъкна от чантата й швейцарско ножче и тя защото те страхуваше да не й го вземат, си го забучи в косата, показвайки, че е украшение, а после за малко там да се озове и фенерчето й И тук имаше перипетии, но всичко минава леко. И тук изнервящата част. През цялата книга, главната се вайкаше за мъжа си, спомняше си го и си мислеше, че да сънува главния е изневяра. После целуваше нашия, спеше с него и ревеше задето изневерява на мъртвия си мъж. Мноооооооооооооооооого ме изнерви това, и като се прибави трите милиона разтегнати локуми, ако авторката беше решила да напише сбито и точно историята може би щях да я прочета още веднъж. Сега не мисля да повтарям.

А и последно, направо щях да умра, като попаднах на едно изречение. Там главната мръсна и вмирисана се навря в една тоалетна на бензиностанция, ама защото беше като клошарка, собственика я изгони. И как я изгони? С думите "Изгуби се". Проверих англето и както и очаквах в него пише "Get lost", и в буквален превод си е "Изгуби се", ама нали това е професионален превод с професионални редактори. Дори аз която съм само любител знам, че в разговорния английски "Get lost" се превежда като "Разкарай се" или "Махни се веднага от тук". И просто какво да кажа, може да е маловажно, но все пак пари даваме, не може ли да внимават какъв превод ни предоставят.

Редактирано 28 юли 201114 г. от Ralna (преглед на промените)

Мале, та вие сте прочели вече поредицата, аз за какво я превеждам?

Аз чета в момента "Да целунеш ангел" на Сюзън Филипс. Много ми хареса и чак не мога да я оставя, горещо я препоръчвам на тези, които не са я чели.

Недей така ме поставя в центъра на всенародна омраза,че съм взела-дала.

Прочели сме 3-4-5 книжки,но поредицата е от 25,тъй че матр`ял има.А и друго е на бг-еех.

Peppinka аз имам впредвид историческия роман. Главните са Джордън и Мариана, няма куче. Тя прави стъклописи Книжката за сега е много приятна.

Уф,нещо съм се сбъркала.Тя книгата,за която ви говоря дори не се казва така.

А за Здрач, не съм гледала филмите, нито съм чела книгите. Каня се поне от година да си изтегля филмите. Но един колега ми каза, че е голяма боза и за това не съм стигнала още до тях...Заслужават ли си вниманието тези истории? Че колегата е малко капризен и не разчитам на 100% на неговата преценка

Напълно съм съгласна с мнението на Криси, само искам да добавя някой неща. Ако наистина имаш желание да прочетеш поредицата, то не започвай с филмите - 99% от познатите ми, които са ги гледали без да четат книгите не успяха да ги оценят, а и самите филми, еми ясно е че няма да ги номинират за Оскар, но ако ти се гледа хубава любовна история и не си повлиян от двугодишното плюене, може и да ти допаднат. Аз като цяло ги харесвам, имам забележки разбира се, но не съм чак такъв разбирач че да си позволя да ги коментирам. Едно обаче мога да кажа - в никакъв случай не могат да предадат чувствата и емоциите от книгите, в които 90% от съдържанието се върти около любовната история и още 10% разпределени между вампири и върколаци. Както каза Криси, мен ме докоснаха книгите, бяха първото ми вампирско четиво (благодарско на Инка, че ме зариби на времето) и според личните ми впечатления на който съм дала поредицата за четене, всеки я е харесал(да подчертая говоря за читателките на любовни романи, че ми е дошло до гуша от всички "разбирачи" и критици, прочели "Властелина на пръстените", с които е пълен нета).

От друга страна, чудя се ако на този етап, когато вече съм прочела доста книги с вампирсикя елемент, където всичко е доста по-сексуално, дали щях да се впечатля ако сега прочета за първи път "Здрач" Така че и за това си прецени, ако се надяваш на горещи сцени - забрави, но има достатъчно страст дори само в целувките между главните. Има драма, но има и хумор, плюс едно голямо и дружелюбно вампирско семейство, и едно върколашко (тях не ги долюбвам, но това си е лично мой проблем), гадняри, които си получават заслуженото, когато трябва и една супер описана любов. Стила на авторката е много лек и приятен, увлекателен - казвам го не само на впечатленията си за "здрач", чела съм и "Скитницата" и бях повече от доволна. Опитах се да запазя неутрален тон, ама съм си фен на поредицата, не успях да се удържа