Нашата красива земя изобилства с билки, които винаги са били почитани от българите и използвани за лек при всякакви заболявания.

Като говорим за билки, няма как да не си спомним за големия български народен лечител Петър Димков.

Петър Димков ни е оставил уникални билкови рецепти и съвети за здравословен живот, които ще се ползват чак...до края на света.

http-~~-//vbox7.com/play:0430bde0

Полковник Петър Димков - Лечителят (1886–1981) е ярък пример за беззаветна преданост към народа и Родината. Завършил е кадетското училище в Петербург, участвал в три войни, награден с всички ордени за храброст, които в България някога са били давани, раняван осем пъти. В единия от тях, куршумът засегнал корема и трябвало да му направят тежка операция, но е нямало никакви опиати. Тогава той попитал хирурга: "А може ли да пея?" и през цялото време на операцията пеел с пълен глас. Страница посветена на Петър Димков: Петър Димков - Учител, Лечител, Общественик

"Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, като ги премахва радостната мисъл." Петър Димков

Две от книгите му:

Петър Димков спасява къщата на Левски - Като действащ офицер е бил разквартируван из цяла България и навсякъде оставя светла диря след себе си. В Карлово, където е бил назначен за комендант, и днес помнят как през 1933 г. къщата на Васил Левски е била опазена от разрушение, благодарение на неговата решителна намеса.

Редактирано 8 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Атанас Буров – циник или мъдрец

28 Юли, 2008|

29 Коментари|

21510

"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”. Това го е казал гениалният банкер и политик Атанас Буров.

Изречено е преди повече от половин век, но звучи изключително съвременно, особено в контекста на послeдния критичен доклад на Европейската комисия.

Атанас Буров е най-известния български банкер и финансист, също и политик.

Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров - Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие.

Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а накрая учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното „Българско акционерно дружество", „Бъдаще", Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България", Акционерно дружество „Бяло море" и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

Атанас Буров е избиран за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета. Той е политик, който никога не позволява компромиси или отклонения от демократичните принципи и поставя над всичко националните приоритети. Освен всичко друго е публицист и издател на вестник „Мир". Сред най-креативните идеи на Атанас Буров съвременниците и последователите му посочват идеите за ролята на предприемачеството в съвременното общество, за акционерната форма на сдружаване, за ролята на държавата в подкрепа на капитала.

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Ето какво казва за него Михаил Стоянов от УС на Фондация „Атанас Буров": „Буров поема дипломацията в един сложен момент, в който България трябва да понесе неправдите на Ньойския договор. Но заедно със своя колега от кабинета - министърът на финансите Моллов, и използвайки огромния си авторитет и лични контакти в Европа, Буров осигурява два много важни за икономическото оцеляване и като предпоставка за бъдещото развитие на страната ни заеми. Първият заем е т.нар. бежански заем - за закупуване на жилища и селскостопански инвентар за бежанците от Тракия и Македония. И вторият заем - стабилизационният - за стабилизиране на националната валута - българския лев, за построяването на нови железни пътища, пристанища и укрепване на съобщителните линии. Негова е заслугата за продължаване на мораториума върху репарационния дълг и неговото предоговаряне. Репарационният дълг е възлизал на 680 млн. златни франка, платими за 50 години при 5 на сто лихва. Буров успява да предоговори тази сума и тя да се замени с годишно плащане от 11 млн. златни франка за 36 години при 5.5 % годишна лихва, т.е. два пъти се намалява обемът на репарационния дълг".

Така Атанас Буров получава заслужено признание от своите колеги вътре и вън от страната. Въз основа на широкия му международен авторитет той е избран за член на политическата комисия на Обществото на народите. Фамилията Бурови и най-вече двамата братя Атанас и Иван Бурови налагат акционерната форма на предприемачеството в България, която според Атанас Буров и неговите близки е най-приемлива не само за акционерите, но и за обществото, тъй като се счита, че по онова време това е най-прозрачната форма на собственост и най-лесно би могла да бъде контролирана от обществото - неща, които и днес продължават да бъдат актуални.

През август 1944 г. видният български банкер и политик Атанас Буров е един от действените участници в т.нар. "нефашистка опозиция", която (ако и несъгласна с официалния прогермански курс на управляващите) живо се интересува от съдбата на родината в контекста на продължаващата война и очертаващата се тревожна тенденция от болшевишка окупация на страната. Именно от тази позиция трябва да оценим участието на Буров в изготвянето на декларация на 13-те от 6 август 1944 г., подписана от най-видните опозиционни водачи (в т.ч. и четирима представители на ОФ) и предадена от Никола Мушанов на 12 август на регента Богдан Филов, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ".

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.

Атанас Буров е човек, прозрял една истина, актуална и днес - че личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество. Тази философия преминава във всички негови изказвания в парламента и извън него, в политическите му прояви, след това във вестника. Доказателство за това негово убеждение е и изказването му на заключителното съдебно заседание на Народния съд срещу него през 1951 г. по време на комунистическия режим, на което той отказва услугите на адвокат. Тогава банкерът е на 76 години и заявява:"Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам".

Николай Увалиев, автор на книгата "Вековете на Атанас Буров", споделя следното за своя герой: „Според Буров умението да се печелят и да се управляват пари преди всичко е психология и прозорливост. Това се отдава на хора добре възпитани и високо образовани. Уменията се предават по наследство и се пазят в тайна. "Парите с мъка се изкарват. Те са твои само когато съумееш да ги опазиш - казва той.- Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло. Затова не бива да се дават с лека ръка, ей тъй, като подарък, без гаранция, без да си проучил кой ще ги получи и за какво ще ги ползва. Много пари - много грижи и опасности за имащия."

Атанас Буров е мъдър и прозорлив човек и политик. Ето една най-впечатляващите му прогноза за България. Още в началото на 1939 г., когато Германия завоюва Судетската област от Чехия, в статия във вестник "Мир" Атанас Буров предрича: "Голяма война предстои и ще обхване цяла Европа и света. Застрашени, великите сили Англия, Франция и Русия ще се обединят, към тях ще се присъединят САЩ. Макар и болезнено, те ще надделеят над Германия. Но в края на войната ще настъпи дълбок разлом между интересите им. Ще се образуват две титанически полит групи и те ще си поделят Стария континент. Но ще минат години и Великите сили ще забравят враждите и оскърбленията помежду си и отново ще се обединят, но вече на икономическа основа." Тези негови прозрения вероятно са продиктували неговото "интимно желание", както го определят четирима авторитетни политици по онова време, да иде посланик на България в Москва. "Защото Москва е пресечната точка на един бъдещ общ континент - Евроазия", твърди той. Този мъдър мъж, този прорицател е успял да съзре, че ще се осъществи мечтаното от векове и реално зреещо в настоящето обединение на нации, икономики и култури на страните от бреговете на Атлантическия океан до бреговете на Тихия океан. А по отношение на прогнозата за България, той напълно е бил убеден, че я очаква добра съдба, защото "ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви, никога не я изоставяйте!" - заключава съдбовно Атанас Буров.

Ето и още едно доказателство за разсъдливостта и патриотизма на големия финасист и политик. През 1943 г. В банката му във Варна дошъл Яни Гагаузина от Кестрич (квартал "Виница") и поискал кредит 100 000 златни лв. Буров бил в банката и го посъветвал: "Яни, зная, че си заможен и работлив човек, но война е, цели държави пропадат вдън земя. Парите, дето ги искаш, са много. Как, бе, човек, как ще ги връщаш?" Яни настоял и срещу кредита ипотекирал 50 дка в Аязмото. Минали години, Буров излязал прав. Яни не успял да си погаси заема и банката придобила имота му. През 1947 г., два-три дена преди всеобщата национализация, Атанас Буров спешно пристигнал във Варна и продал на крайно изгодна за клиента цена ипотекираните 50 дка. "Нека да не пренадлежат на държавата, а на манастира "Св. св. Константин и Елена". Светата обител ще ги опази за вечни времена от посегателства!", казал предвидливият банкер.

И още. Част от разговор с Атанас Буров, докато е заточен в Дряново.

- Господин Буров, на какъв принцип се подбираха хората за това висше училище, за Свободния университет?

- В България е имало винаги само един принцип - на способностите - там привилегии няма. Там застъпничество няма. Там има изпити. Който покаже голям успех, той влиза. Който е с малко дарбица - вън. Ако ще баща му да е цар Фердинанд - вън. Цар Борис е бил на-посредственият юнкер във Военното училище. Най-способните хора ставаха комунисти - какво бе това проклятие, но бе така. Гео Милев, вашият кумир, господин Памукчиев, не бе голям офицер, не бе и голям поет, но стана голям комунист - и вие го превъзнесохте до небесата. Не бива така - на всеки трябва да се отдава заслуженото внимание. Йордан Йовков като оратор бе нула, но като разказвач бе магьосник.

Всеки човек би трябвало да знае дарбата си

- Коя бе дарбата на цар Борис III?

- Да управлява. Да намира хората, които му трябват в момента.

- Това дарба ли е?

- Най-важната дарба. Да умееш да намираш хората, които ще ти свършат работата в момента. Не за векове, не завинаги, а в момента. На 9 юни му трябваше професор Цанков и полковник Иван Вълков - намери ги. Точно те му трябваха. И те разчистиха блатото и миазмите на режима на дружбашите, на Стамболийски. След това намери мен, Андрей Ляпчев и ние оглавихме правителството.

След като ние управлявахме четири-пет години, ние, естествено, се изхабихме. Като овни в стадо, което четири-пет години са оплождали. Трябват нови овни за оплождане на властта. И той, цар Борис, нареди така, ние - Сговорът, да паднем в изборите на 21 юни 1931 година и да дойде на власт правителството на Александър Малинов - на Народния блок.

Ето малка част от завещанието на Атанас Буров, което звучи, сякаш е казано днес, а сегашните български политици би трябвало да си го препрочитат всеки ден. А и не само те. Изглежда, всеки един българин, всеки един от нас, трябва да го прочете. И да се замисли. Тогава може би ще заживеем по-добре.

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема - тогаз можем да бъдем каквито щем - и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме."

„Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."

„По отношение на вътрешния и външния капитал...Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение...Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист....кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони."

„Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно - че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи."

„Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."

"Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува...."

„Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници...."

„Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее - и то на българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България..."

„Изтерзана, България е поставена днес на съд - този съд ще продължи до окончателното сключване на мира. Всички управници и граждани сме длъжни да направим крайни усилия, за да облекчим съдбата й... Да свием прочее временно партийните си знамена. Да избягваме дребнавите домогвания за партийно надмощие. Да си подадем братска ръка, за да подкрепим делото на правителството за създаване на мощна, свободна, демократична България." (в. „Мир" 16 октомври 1944 г.)

"Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави..."

„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."

„Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото."

„Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека..."

Сава Попсавов - Ясен месец веч изгрява /Химн на странджа/. С текста на песента в клипа. http://vbox7.com/play:ba022ffe

Редактирано 5 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Петър Димков

"Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. "

Този е използвал няколко правилни думи, ама не ги е подредил както трябва.

А и само с мисъл не става, трябва си и нещо друго, като например да се сетиш че не ти трябва да се гордееш с някаква националност и най-вече да не се оставяш да те търпат обратно в казана с патриотични въжета.

Между другото, думата над аватара ми - terrien - означава жител на планетата Земя.

Човек не може да си избира къде да се роди.

Но поне може да се сети да смени климата, ако не му харесва че се е пръкнал в пустинята Сахара ( например ).

Из "Хайдути" от Христо Ботев

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода -

синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Редактирано 8 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Сава Попсавов - Ясен месец веч изгрява /Химн на странджа/. С текста на песента в клипа.

http-~~-//vbox7.com/play:ba022ffe

Tiho, темата олеква с такива постове...

http://youtu.be/fMupddQIKjg

"Бела съм, бела, юначе" - химн на Родопите...

И училищата имат химни вече... някои от тях - много стойностни като музика...

Тя темата олекна вече, така, че .........едва ли това я прави по -лека !

Tiho, поздравявам те за мълчаливото усърдие , с което зареждаш темата!

Благодаря. Поздрави и от мен! Приятно е да пише и обсъжда човек темата. Освен това в моя списък с блокирани потребители попадат всички, на които според мен няма нужда да обръщам внимание. Техните приказки са им напълно достатъчна визитка, с която показват колко струват. Повечето им постове са извън темата. Дори само това е достатъчно за да не им се отговаря. А може и нещо повече да заслужават...

Българчета

Редактирано 5 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Ансамбъл "Хоро" - Чикаго.

Както казах не се гордея, но се умилявам от нещо такова. Наши съвременници, икономически емигранти в САЩ, които пазят в сърцето си България. Тя любовта там се носи.

Някои от младите в ансамбъла не са родени в България. Не знам още какво да кажа, освен, че се иска наистина силна обич към корена, за да научиш детето си на езика и традициите си. Това можем да направим. Да научим децата си. Те да научат техните.

Потекоха ми сълзите от репортажа за посещението на Росен Плевналиев при българската общност в Чикаго. Четири-пет годишни пееха "Мила Родино", някои си бяха сложили ръчичките на сърцето, както са виждали, че правят американците...

Който отива да живее в чужбина, най-силно усеща какво означава родината. Сигурно всички 3 милиона българи извън страната сега носят в сърцата си България, показват част от нея на света и обичат всичко родно, традициите и българския дух.

Редактирано 5 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

В България е открита единствената в света напълно запазена златна орфическа / етруска книга! Книгата е дарена на Националния исторически музей от 87-годишен мъж, който я намерил преди 60 години по време на строеж на път край река Струма. От май 2003 година книгата е изложена в музея.

Древната книга се състои от шест листа с размери 5 х 4,5 см, изработени от 24-каратово злато и свързани със златни пръстени. Върху листовете са издълбани текст и образи. Реликвата датира от 500 до 600 г. преди н.е. Това е първата напълно съхранена книга от този род. По света са намерени около 30 отделни листа от такива етруски книги, смята Елка Пенкова, която оглавява археологичния отдел на НИМ.

Още информация:

http://dolsineq.blog...i-hrista.770099

http://nauka.bg/foru...topic=9373&st=0

http://grigorsimov.b...a-v-nim-.770519

http://clubs.dir.bg/...9&part=all&vc=1

Редактирано 6 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

"Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?" "История славянобългарска" Нищо ново под слънцето Аз не разбирам предметите на твоята гордост, така , че ........не изпадам в недоумение ! Давай, чета с удоволствие !

Редактирано 6 септември 201214 г. от Ведра (преглед на промените)

Честит празник, българи!

Цялата статия: 250 г. от написването на „Исторї? слав?ноболгарска?“ - Из текста на Историята, предаден и обнародван на съвременен книжовен език от проф. Йордан Иванов. София, 1914

Оригинал и препис на историята на Паисий:

"Въобще не може да става дума историята на Паисий да се нарича „История славяноболгарская”. Историята е или славеноболгарская (най-силната хипотеза), или словеноболгарская (по-слабата хипотеза), или славноболгарская (най-слабата хипотеза), но в никакъв случай не е славяноболгарская. Впрочем, сам Паисий не прави разлика между „славените” и „словените”." Източник: http://vladostoy.blog.bg/politika/2012/08/04/mistifikaciite-okolo-istoriiata-na-paisii-i-koi-e-zaintereso.985521

Редактирано 7 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

"Отечеството загива само тогава, когато изчезне от сърцата на синовете си." При нас отдавна е изчезнало от сърцата ни... има още една хубава мисъл, но не се сещам точно как беше.. но беше нещо от този род>>> "когато не знаем от къде идваме, тогава как ще знаем къде отиваме" нещо такова беше... известен българин го беше казал в Шоуто на Слави преди много години...

Златю Бояджиев (1903 - 1976 г.)

Редактирано 7 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Петър Парчевич (1612 - 1674)

През 1612 год. в Чипровци се ражда Петър Парчевич. Като католик по вероизповедание той следва в Рим, където става доктор по каноническо право и теология. От 1644 год. се връща в България , за да работи в Марцианополската /Преславска/ архиепископия.

Целия си живот той посвещава на борбата за обединение на християнските държави срещу османските нашественици.

През 1630–1645 г. епископ Петър Парчевич, високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна Европа. Заедно с епископ Петър Богдан и Франческо Соймирович те посещават австрийския монарх Фердинанд II (1637–1657) и полско-литовския крал Сигизмунд III (Зигмунт III Ваза, 1587–1632) и наследника му Владислав IV (1632–1648), както и влашкият войвода Матей Басараб (1632–1654). Около 1647 г. турците се изтеглят почти напълно от северозападна България във връзка с войната с Генуа за о-в Крит, а Матей Басараб изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче Сигизмунд III умира (20 май 1648) и въстанието е отменено.

След неуспеха на кампанията, епископ Петър Парчевич заминва за Венеция заедно с чипровския управител Франческо Марканич, а след това и при новия полски крал Ян Казимир (1649–1648), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Eпископ Парчевич се среща и с папа Инокентий Х, а след 1651 посещава Германия, Унгария, Трансилвания и Влашко. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на Австрия и Полша да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент. През 1671 избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ Петър Богдан. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува.

В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна ... Негова е заслугата за помиряването на Полша с украинския атаман Богдан Хмелницки. За тази си мисия Парчевич получава от австрийския император Фердинанд III благородническа титла и званието "императорски съветник" през януари 1657 год. Малко преди това - през 1656 год. бива провъзгласен за Марцианополски архиепис-коп. Наистина, след време той трябвало да се раздели с титлата архиепископ, понеже бил обвинен, че заради политическата си дейност изоставил църковната работа. Затова пък през 1668 год. наследникът на Фердинанд - император Леополд I , със специален декрет го обявява за барон.

Компрометиран пред султанския двор заради своята политическа и дипломатическа дейност, той прекарал в чужбина (главно във Влашко и Молдова) почти целия си живот, но не забравил поробените си братя и свидния роден край. И докато дипломатът Петър Парчевич бил поощряван и от австрийския император Фердинанд III, който през 1657 г. го удостоил с титла императорски съветник, римската църква не одобрявала неговата извънцърковна дейност и не била доволна от духовника Парчевич, тъй като той месеци и години бил далеч от архиепископията си. Дори през 1661 г. му било отнето архиепископството. Принудил се да приеме някаква дребна църковна служба в гр. Оломоуц до „реабили - тирането” му през 1668 г. Но когато продължил политическата си дейност, отношенията му с папата пак се влошили и останали такива до смъртта му — починал в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите - барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии .

Вече след смъртта му турците претърпяват незапомнен до тогава разгром от обединените армии на Австрия, Полша, Русия и Венеция. За пръв път Османската империя трябва да се примири с големи териториални загуби. За това дело има несъмнена заслуга и дипломатическата совалка на барон Парчевич. Забележителен дипломат, той е неизтощим в българолюбивата си мисия, за която се опитва да спечели влиятелни представители на много европейски държави. Петър Парчевич е страстен Будител, далече изпреварил в жаждите си по освободителната кауза своя 17 век.

Писмото на Петър Парчевич до папския нунций във Виена е неговата автобиография, с което слага начало на автобиографичния жанр в българската литература. Неговите писма и меморандуми са изключителни по своята композиция и стил и носят белезите на литератур ни произведения.

Петър Парчевич подчинява целия си живот на една-единст вена цел - освобождаването на България от турско иго с помощта на католическа Европа. В името на тази кауза той обикаля от държава на държава, за да се среща с папи, крале, императори и високопоставени църковни представители.

В разположената близо до Пиаца ди Спаня църква "Сан Андреа деле Фрате" се намират тленните му останки (1612-1674). Те почиват в гробницата на знатната римска фамилия Велтери, където има и паметна плоча: "На бележития родолюбец и воин за освобождението на България архиепископа на Марцианопол Петър Парчевич по случай 300-годишнината от неговата смърт", гласи на италиански и български език надписът на паметната плоча от "признателния български народ".

http://fakti.bg/bulg...etar-parchevich

Днес честваме 400-годишнината от рождението на големия духовник, патриот и дипломат.

Поклон пред светлата му памет!

Кеазим Исинов (р. 1940). "Пролетта", "Съседи", "Майстора".

Голямата българска група Епизод!

Епизод - Аспарух

Епизод - Нивата

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=Z3hYK3uxCjg

Морен орач на нивата сееше,

сееше в ровки бразди.

Кървава пот от чело се лееше

и по космати гърди.

Гледах го как хвърляше семето –

чисти и здрави зърна.

Нивата сей, днес му е времето.

Хвърляй добри семена!

Земеделецо сей!

Хвърляй добри семена!

Земеделецо сей!

Чисти и здрави зърна.

Земеделецо сей!

Бог ще труда надари.

Земеделецо сей!

Бодро засявай, ори!

Земеделецо сей!

Зная сеячи и други във нивата,

в другата нива у нас.

Там ще поникне трънакът, копривата,

не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодата,

дето го пръскат едни.

Духове грозни ще никнат на нивата –

духове грозни и зли.

Хранят с отрова това поколение,

с пошлост, омраза, лъжи.

Бъдеще трудно ще жънем в смущение –

Жънем го вече, нали?

Земеделецо сей!

Хвърляй добри семена!

Земеделецо сей!

Чисти и здрави зърна.

НИВАТА - Иван Вазов: http://www.slovo.bg/...ID=3887&Level=2

Редактирано 10 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Я... Тази тема още ли се опитвате да я държите чрез изкуствено дишане?!?! Не разбрахте ли, че един художник или двама духовници или трима патриоти или петима поети няма как да съживят родолюбието в хората?!?! Родолюбието не може да се възпита в някой или да се развие чрез различни методи на внушение. Тук точно това се опитвате да направите - внушавате на околните, че са спящи красавици, но се мислят са криви краставици. Адски грешен подход, дами и господа. Когато отместя погледа от монитора с темата и видя поредния анонс на мача на звездите, водени от Бойко Борисов срещу отбора на едикоиси, водени от едикой си (и предаването подпомогнато от аптеки Марешки хаха), я ми кажете какво точно родолюбие трябва да имам и с кое точно да се гордея, че съм българин? Да, стотици известни личности сме имали назад във времето и това е неоспорим факт. Аз, обаче, живея през 21-ви век, а не през 14-ти и поради това стъпвам на историята с въпросните личности от миналото, но живея с настоящето. Горенаписаното изразява личното ми мнение и не ангажира нито един друг индивид с него. пп. Тихо, ти да не си братчет (брат или друг близък родственик) на Агр?!?!

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното правителство и "Съединена България" - литография от Николай Павлович:

Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново, след Берлинския конгрес (13 Юни - 13 Юли 1878). Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Търновската конституция:

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Манифест на княз Александър Батенберг за обявяване на Сръбско-българската война:

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Манифест за провъзгласяване на независимостта на България:

Редактирано 11 септември 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Темата е констатираща!Историята си е история - неоспорим факт! На мен ми допада и това е мое мнение .неоспорим факт!, а гордостта е разтегливо понятие ........Продължавай , Тихо, кефиш ме ........

"История славянобългарска"

Аз зная, че се казва "История славно българска".

Национално самосъзнание не се толерира.

Повърхностния елементаризъм на лозунгите - да.

Редактирано 11 септември 201214 г. от еси (преглед на промените)

Валкирия, дори не си сложих усилието да те прочета, просто те докладвах........някак си от теб освен зъл нрав и хаотично хлевоустие с мисъл за сакрална езикова еквилибристика ........нищо друго не усещам........така, че ......драскай .......не ми пречиш!

Темата е констатираща!Историята си е история - неоспорим факт! На мен ми допада и това е мое мнение .неоспорим факт!

Темата е ясна.

Относно нашата история - не съм много съгласен, че е неоспорим факт, но пък и няма да споря с теб, защото е нормално всеки да има мнение и то да е различно от моето.

Всъщност бъркаш, че не четеш постовете на инакомислещите.

Валкириа1 е казала доста неща, които и аз бих споделил, но с други думи и по друг начин.

Еси също е права с краткото си включване.

Наздраве по този повод!