Българин - превежда се от две санскритски думи: бълг ("балг") - "висок", "високопоставен", "издигнат" и арий (айрия) - "знатен", "аристократ" "благородник". Или в свободен превод "бълг-айриите" или българите означава "най-високопоставените благородници".

Ние пазим народностното си име непроменено вече над 3 000 години и петте държави които сме създали се наричат Българии. Познавате ли друг такъв народ?

Благодаря ,Маат!А въпроса мога да ти отговоря само с Китайците.

Историята ни е каласически пример за целенасочена информационна война срещу държавата ни. Постоянно някой се опитва да ни убеждава в неща, които не са верни. Например, все се повтаря по сто пъти, че България е бедна държава и разбирате ли това е една от основните причини за сегашното ни положение. Да, ама истината е точно обратната. Държавата има изключителен потенциал, но постоянно някой отклонява обществото в "правилната" посока. В момента според мен ни е внушен крайно неправилен модел за поведение, водещ до сегашната ситуация, а не, че Българина бил неспособен и мързелив. Абе направо някой яко ни се бърка в делата и този някой май ни се явява "голям приятел"

Винаги съм се чудел още като първолак на простотията:

24 май - Ден на славянската писменост и култура

Кажете ми къде е логиката!?

Руснаците пишат с нашите букви и тук таме сърбите. Те това много добре го знаят, но си правят оглушки.

Останалите "славяни" пък отдавна са натъпкали азбуките си и писмеността си с латински букви.

Е къде е логиката!? Хем да са твои буквите, хем да не си ги пазиш в азбуката?!

Пародия.

Напреимер в Wikipedia пише, че българският е език от славянската група, макар че силно се различавал от останалите!

Също така пише, че не е официален език никъде!

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_language

за сравнение със словенския:

Official language in: Slovenia, European Union

Regional or local official language in: Austria, Hungary, Italy

Пак ще кажа: ПАРОДИЯ

Археологията и историята са науки на строгите доказателства и на хипотези, които не се приемат за верни докато не се докажат. В това отношение са много близки до математиката. Това, което е доказано до сега за Българската история и дава един доста по-различен облик от досегашния. Със сигурност има доста виждания и хипотези, които не са все още доказани и в момента "събират прах" в някоя глава или документ и е твърде вероятно да са верни, но поради строгия характер на горните науки да не виждат все още бял свят. Всъщност Балканският полуостров е бил населен от седем (ако не се лъжа) славянски племена. Ами ако понятието "славянски" е било вкарано изкуствено за да се обслужват определени исторически интереси. Има определено нещо нередно и според мен силно преувеличено. Я си представете например на територията на днешна България, къде ще се натикат седем племена (айде дори да са четири-пет поради по-малката територия в момента) без държавна организация и най-вероятно елементарна военна организация на принципа на опълченията и то под носа на Константинопол. Просто си представете картата и картинката до някъде се изяснява. Единствения начин да оцелеят е като подчинено население на Византия.Просто друг начин е невъзможен. Те са нямали ресурс. От тук твърденията за произхода на думата "славянин" по-горе изглеждат доста сериозни. А и определено след пристигането на Българите се говори основно за България и Византия. А всъщност по Дискавъри даваха преди време за Хуните и на базата на доказателства отново се оказа, че съвсем не са били диваци облечени в кожи, а точно обратното. И по онова време на тях се е гледало със съвсем други очи. Ама пак на някой в наше време му е удобно да си пише врели некипели. Една елитна военна организация изисква сериозна икономика, наука и други и е несъвместима с посредственоста и голия героизъм.

Редактирано 15 април 200818 г. от скитник (преглед на промените)

Руснаците пишат с нашите букви и тук таме сърбите. Те това много добре го знаят, но си правят оглушки.

Останалите "славяни" пък отдавна са натъпкали азбуките си и писмеността си с латински букви.

Е къде е логиката!? Хем да са твои буквите, хем да не си ги пазиш в азбуката?!

Ето държавите, в които се използва или се е използвала кирилица (пак от Уикипедия): http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Cyrilli...ibution_map.png

Абе направо някой яко ни се бърка в делата и този някой май ни се явява "голям приятел"

А ние защо му играем по свирката?

Българин - превежда се от две санскритски думи: бълг ("балг") - "висок", "високопоставен", "издигнат"

Страхотно. Потърси ли думата "балг" в някой речник на санскрит?

Има дума arya и от нея произхожда и понятието арийци - с което са се наричали индийците и иранските народи (>Иран), но как ще обясниш наставката -ин? И тя ли е от санскрит?

Редактирано 15 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Играем му по свирката, защото нещата не са толкова прости за да се разкрият толкова лесно. А и ние в близкото минало съсипахме съответните си структури, отговарящи за противодействието на разни вътрешни и най-вече външни намеси във вътршните ни работи. Но това е друга тема.

Страхотно. Потърси ли думата "балг" в някой речник на санскрит?

Има дума arya и от нея произхожда и понятието арийци - с което са се наричали индийците и иранските народи (>Иран), но как ще обясниш наставката -ин? И тя ли е от санскрит?

Да. Потърсила съм.

Съществуват две пра-индоевропейски думи, които са фонетично близки до морфемата БЪЛГ и могат да обяснят задоволително неговата очаквана семантика. Това са думите bherэg (беръг) и bhergho (берго).

Коренът bherэg, bhelg^h, bhelЌg^, bheleg^, bhl•k^ означава "бял, блестящ, светещ".

Протоиндоевропейската дума b(h)erэg означава "бял", а също "блестя, искря" . От тук, най-правдоподобния и очакван смисъл на българския етноним е "бели, блестящи, искрящи”, а на град Балх - главния град във Волжка България "Бял, блестящ, извисен град". Близкото название на планината Белур - днешен Памир, не се нуждае от превод, защото на български език "белур" буквално означава "бял, сивобял". От планината Белур се е добивал прозрачният, при наблюдение под определена светлина, млечно-бял минерал БЕРИЛ, името на който вероятно е също свързано с названието на планината БЕЛУР и морфемата БЪЛГ - бял.

Възможността източно-иранските думи БЪЛГ, БАЛХ и БЕЛУР да означават ‘бял, блестящ’ се подкрепя косвено от факта, че в древните и съвременни угро-фински езици думата ‘бял, блестящ’ звучи като ‘valge’. В древността угро-фините са били съседи на източните иранци и са взели от тях много думи. Древните индо-арии са мигрирали от северната си родина на юг към Согдиана и Бактрия (Бахлика), където са заварили местно население от угро-фински произход. Придошлите индо-арии вероятно са заимствали много думи от местните угро-фински народи, но е възможен и обратния обмен. Една такава дума може да бъде думата VALGE – БАЛХ, която да бъде или местна угро-финска, или индо-арийска дума със значение БЯЛ, БЛЕСТЯЩ.

Древните българи са индоевропейски, ирански народ от Средна Азия от района на планината Белур (Болор, Белуртаг, Belurtag), днешната Памир, близо до историческия град Балх. Това е причината, поради която българите от Волжска България са наричани БЕЛАРИ, държавата им БЕЛАР, а главният град на тяхната държава е носел името БИЛЯР. В някои легенди се казва, че българите (и аланите) имат прародител, наречен БЕЛАР.

В района на прародината на древните българи, от древността до наши дни съществува град с име, подобно на българския етноним, град Балх. Той е бил най-големият и важен град в района, а също и в Азия. Наричан е "майката на градовете". По отношение на иранския свят той е играл същата роля, както Рим за латинските народи.

На тази основа, съвременните европейски лингвисти използват основното значение на b(h)erэg - "бял, светъл, светя" за извеждане на названията за белия цвят в днешните европейски езици. Например:

1. Белуга, от руски “белый” - бял.

2. Phalarope, от гръцки phalaros – който има бяло петно.

3. Bleach, от староанглийски blacan, to bleach, от старогермански *blaikjan - "да побелея".

4. Bleak, от старонорвежски bleikr, блестящ, бял, от старогермански *blaikaz - "блестящ, бял".

5. Blaze, от староанглийски blжse - "факла, ярък огън", от старогерманското *blas - блестящ, бял.

6. Blesbok, от среднохолански bles - "бяло петно", от старогерманското *blas - блестящ, бял.

7. Blemish, от старофренски ble(s)mir - "да избледнея", от старогерманското *blas - блестящ, бял.

8. Blanch, blank, blanket; blancmange, от старофренското blanc - "бял". На старогермански *blenk-, *blank - "да светя".

7. Blush, от староанглийското blyscan – " светя червено", от старогерманското *blisk - "да светя, да горя".

8. Black – днес означава "черен", но на средновековен английски blak- бял, произлиза от староанглийски blaec- бял. Смисълът на тази дума е свързан със старата индоевропейска дума bhel, която означава “да светя, горя, блестя, грея в бяло и във всички ярки цветове”. Важни производни от нея са английските думи: bleach, bleak, blazel, blemish, blind, blend, blond, blank, blanket, blush, flagrant, flame.

9. flame, flamingo, flammable, (flambй), (flambeau), (flamboyant), inflame - от латинското flamma (< *flag-ma) - пламък.

10. fulminate - от латинското fulmen (< *fulg-men) - светкавица, гръмотевица.

11. fulgent, fulgurate; effulgent, foudroyant, refulgent - от латинското Latin fulgre - да светя, блестя и fulgur - светкавица;

12. flagrant; conflagrant, (conflagration), deflagrate -от латинското flagrіre - да светя;

13. phlogiston, phlox; phlogopite - от гръцкото phlox - пламък.

14. В славянските езици има много близки думи за "бял". Полски biały, словашки biele, руски белый, белоруски белы, български бял. Тези думи имат общ старославонски корен BEL' “бял”, който може да бъде реконструиран от древния индо-европейска дума BHEL “бял, светя”.

15. Думите от романските езици, италиански bianco, португалски branco, френски blanc и испански blanco са в действителност заемки от старогермански. Общият германски корен BLANKA “блестящ, светещ” все още съществува в днешния английски под формата на думите blink, blaze или blank. Ако се проследи назад във времето ще се установи, че тези думи произлизат от посочения по-горе древен корен BHEL.

Цялото иранско население от обширния район, включващ прародината на най-ранните българи - аорси, аси, асиани, усуни, арси и арши (тохари), алани и др. имат етноними, означаващи "бели, блестящи, благородни, извисени". Най-вероятно, древните българи, като съществена част от тези народи също имат етноним с подобно значение. На второ място, първобългарите като древен индоевропейски народ най-вероятно ще имат етноним, основаващ се на някоя древна, праиндоевропейска дума.

Морфемата БЪЛГАР е по общо мнение двусъставна.

Частица "-АР" присъства в етнонима на множество разнородни народи: маджар, сувар, авар, мишар, татар, хазар и др. Най-вероятно, тази устойчива и много прилепчива частица е граматичен формант - суфикс, образуван от древната индоевропейска и иранска дума "АР", мн. число "АРАН", която означава "мъж, човек, съпруг, деятел". Тя е масово разпространена сред днешните индоевропейски езици и особено в българския. Още в дълбока древност, тя е заимствана от много угрофински и алтайски народи и става международна лексема, което обяснява присъствието и в етнонимите на много народи от този кръг. Например, при старите тюрки "er" - мъж, "eran" - неправилно множествено число на "мъже". Неправилно е, понеже не е тюркското "erler", а е иранското "eran". В някои езици от този кръг, тази дума е и частица за множественост.

извадки от книгата "По пътя на българския етноним" на Иван Танев Иванов, Изд. Алфамаркет, Стара Загора, 2005

Според мен, от всичко изчетено (не едно и две), по-точното произнасяне на името българин е българиан, където липсва частица -ИН, а името е съставено, както и по-горе е обяснено, само от двете думи БЪЛГ/БАЛГ + АРИЙ/АРИАН, което се превежда буквално като БЯЛ/СВЕТЕЩ/БЛЕСТЯЩ/ИСКРЯЩ/ВИСОКОПОСТАВЕН БЛАГОРОДНИК/ЧОВЕК - ВИСШ ДЕЯТЕЛ.

Редактирано 16 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Българин - превежда се от две санскритски думи: бълг ("балг") - "висок", "високопоставен", "издигнат" и арий (айрия) - "знатен", "аристократ" "благородник". Или в свободен превод "бълг-айриите" или българите означава "най-високопоставените благородници".

Ние пазим народностното си име непроменено вече над 3 000 години и петте държави които сме създали се наричат Българии. Познавате ли друг такъв народ?

Много красиво написано, но дали е така?!

Много красиво написано, но дали е така?!

Отговорът на въпроса ти зависи само от теб...

Отговорът на въпроса ти зависи само от теб...

За жалост не виждам това...

За жалост не виждам това...

Всеки вижда онова, за което е готов.

И за което има сетива.

Редактирано 16 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Ей, значи, горките хора, дето не са българи.

Хм, чел съм и други, доста по-достоверни и неприятни за нас интерпретации на етнонима "българи" например на латински barbaros на гръцки булгарос, вулгарос /от там и определението вулгарен/ горните думички са обозначение на варвари, т.е. говорещи неразбрано /бла-бла/, с дивашки обичаи и култура, неприемлива за цивилизованите елини и римляни. Не ми харесва, но ми звучи по-подходящо за устата на самомнителните граждани на Елада и Рим от далечни аналогии и води, докарани от девет дерета с романтичната надежда етнонима ни дано да е велик, като другото не ни е...

Редактирано 16 април 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

valentinus, ПРОПУСКАШ една ОГРОМНА, тънка, подмолна подробност. И тя е, че дали пък всъщност ДУМАТА на гърците и латинците за вулгарен, не идва ОТ НАШЕТО РОДОВО НАЗВАНИЕ - българи!!! Което пък навежда на мисълта, че докато те са оформяли думи от езика си, ние сме имали някакво отличително поведение и начин на действие, култура на поведението като цяло. Защото според мен това е така, също както и някои градове и реката Волга са наречени по аналогичен начин. Което още въднъж доказва, че съдим какво ДРУГИТЕ, носещи и обличащи се в историческа слава, по една или друга причина, която не е предмет на този разговор, СА ГОВОРЕЛИ и ПИСАЛИ за нас, вместо да се погледнем самите ние кои сме. Затова и вярваме на глупости от сорта на разделителните понятия, с които ДРУГИТЕ са ни отличавали по местообитание, подстрижки, ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО отношение към тях, което не им се е нравело. Проблемът в това, че са ни наричали по различен начин, е единствено във НАШЕТО саморазделение, което е валидно и до днес.

Редактирано 16 април 200818 г. от adXok (преглед на промените)

Хм, чел съм и други, доста по-достоверни и неприятни за нас интерпретации на етнонима "българи"

например на латински barbaros

на гръцки булгарос, вулгарос /от там и определението вулгарен/

горните думички са обозначение на варвари, т.е. говорещи неразбрано /бла-бла/, с дивашки обичаи и култура, неприемлива за цивилизованите елини и римляни.

Не ми харесва, но ми звучи по-подходящо за устата на самомнителните граждани на Елада и Рим от далечни аналогии и води, докарани от девет дерета с романтичната надежда етнонима ни дано да е велик, като другото не ни е...

Eлините (старите) и римляните(старите) ги няма от много време.Не знам на кой му е хрумнала великата идея да нарече циганите-роми(римляни),не може да се отрече чувството му за хумор!Та както е тръгнало и българите скоро няма да ги има.Така че ще се присъединим към старите римляни и елини.... Тогава няма да има значение кой ,как се е наричал.

Съществуват две пра-индоевропейски думи, които са фонетично близки до морфемата БЪЛГ и могат да обяснят задоволително неговата очаквана семантика. Това са думите bherэg (беръг) и bhergho (берго).

Протоиндоевропейски, но не и санскрит? Смесваме две различни стъпки в развитието на езика в една дума? Това само по себе си е "гениално", но има и друг проблем. На санскрит bh си остава bh. Думите с b- на протоиндоевроейски са... ами почти никакви, това е всемизвестен проблем. Ако трактуваш х-то като отпаднало, тогава думата българи не може да е от санскрит. Санскрит няма и наставка -ин, а окончанието на arya не може просто така да го сведеш до ар плюс нещо си, защото този език е дооооста чувствителен към окончанията!

Опитвам се да ти обясня защо тези "етимологии" са... хвани едната и удари другата. Абсолютно оплескани, объркани и недостоверни.

За етнонима българи си струва да прочетете следното (сто часа го търсих, че то е едно малко книжле...):

Валери Стоянов, Етнонимът "Българи", Bulgaro-Turcica 1, София 1997

(все ще се намери в националната библиотека или в БАН)

П.П. Интересно е и това, което казва Валентин за думата Βουλγαρος на гръцки. Това значи българин и "вулгарен" - и двете. Но е интересно сравнението с думата vulgus на латински, където по-добре се вижда какво се крие зад този корен. Просто "маса, народ" - свободни, неоцветили се политически и иначе... хора.

Значи българите са... свободни човеци? Ами много добре. Това казва и Валери Стоянов, но достига до извода по други пътища.

Редактирано 16 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Ей, значи, горките хора, дето не са българи.

Верно, горките хора, дето не са българи.

Те не знаят какво е това:

http://www.senseofbulgaria.org/index_real.php

Верно, горките хора, дето не са българи.

Те не знаят какво е това:

http://www.senseofbulgaria.org/index_real.php

Да, наистина са много мъдри - чак дрънчат.

Само дето са бедни, но не защото са много духовни, а напротив - защото им липсват качества да са богати.

А как искат да са богати, и как завиждат на богатите...

Да, наистина са много мъдри - чак дрънчат.

Само дето са бедни, но не защото са много духовни, а напротив - защото им липсват качества да са богати.

А как искат да са богати, и как завиждат на богатите...

Всеки народ си има покровители.Дали са мъдри времето ще покаже.Това че живеем в трудни времена си има и своите плюсове.

И напротив Българите са съхранили доста качества,които други народи нямат.

Ако ти завиждаш,или мислиш че на теб завиждат,значи губиш качеството-търпение.

Всеки народ си има покровители.Дали са мъдри времето ще покаже.Това че живеем в трудни времена си има и своите плюсове.

И напротив Българите са съхранили доста качества,които други народи нямат.

Ако ти завиждаш,или мислиш че на теб завиждат,значи губиш качеството-търпение.

А дали търпението не е наш национален недостатък ?

А дали търпението не е наш национален недостатък ?

Ако свързваме търпението с отлагането и бездействието-да,национален недостатък е.

А дали търпението не е наш национален недостатък ?

Отговори сам за себе си,всеки би трябвало да го стори.

Всичко си има причини,но за мен те не са такива,каквито изглеждат на пръв поглед.И за силните на деня идват тежки времена,вече всеки може да го забележи.

Не искам да политизирам темата.

Отговори сам за себе си,всеки би трябвало да го стори.

Всичко си има причини,но за мен те не са такива,каквито изглеждат на пръв поглед.И за силните на деня идват тежки времена,вече всеки може да го забележи.

Не искам да политизирам темата.

Ха, тежките времена са за всички.

Ако има нещо, с което българите превъзхождат другите европейци, то това не е в народопсихологията или в менталитета, или в качествата на характера.

Може би, ако изобщо има такова превъзходство, то е на друг план и се изплъзва от мисълта ни. Е, ако е така, какво да го обсъждаме със същия този мисловен апарат? ;)

Ха, тежките времена са за всички.

Ако има нещо, с което българите превъзхождат другите европейци, то това не е в народопсихологията или в менталитета, или в качествата на характера.

Може би, ако изобщо има такова превъзходство, то е на друг план и се изплъзва от мисълта ни. Е, ако е така, какво да го обсъждаме със същия този мисловен апарат?

Всеки народ си има своята История.Не можем да съдим за манталитета и народопсихологията на Българите само от времената в които живеем.Ще дойде такъв ден в който ние ще разберем истинските си корени,и тогава във всеки ще се запали онази истинската духовна искра,но до тогава може да минат и стотици години.Нищо не се губи,ако разбира се гледаш от духовна гледна точка а не от материална,тоест това което сме извоювали не ще остане скрито.

Ето и един откъс от "От пещерите и дебрите на Индустан",който хвърля малко светлина за произхода ни.

“Посветените” бардове /между тях има и такива / ни разказваха удивителни неща: огромна колекция от техните летописи, чиито първоначални свитъци са записани от устни предания, запълва всички бели петна и дори поправя грешките на всемирната история; в тях ще се намерят всички доказателства за това, че племената само на един Раджистан са заселили в доисторическите времена бреговете на северните морета, Балтика, Черно, Каспийско и други; всички германски и особено славянски народности в Европа фактически са потомци на напусналите Раджистан племена /в древността Раетан/. И действително, ако фините и унгарските маджари трябва да търсят началото на своя род и племе в Средна Азия и Тибет, шведите – в Кашгар, а немците /само на Макс Мюлер, впрочем/ на Оксус, то защо и ние да не потърсим родоначалниците на варяго–русите в горите и “великата пустиня” на Джеселмер? Кой знае, може би, славянските праотци на “братушките” – най-древните българи и сърби, чехи и на нас, русите, наистина спят под седемте етажа на доисторическите градове на Саушатра, Амбер и Удейпур?

Всеки народ си има своята История.Не можем да съдим за манталитета и народопсихологията на Българите само от времената в които живеем.Ще дойде такъв ден в който ние ще разберем истинските си корени,и тогава във всеки ще се запали онази истинската духовна искра,но до тогава може да минат и стотици години.Нищо не се губи,ако разбира се гледаш от духовна гледна точка а не от материална,тоест това което сме извоювали не ще остане скрито.

Ето и един откъс от "От пещерите и дебрите на Индустан",който хвърля малко светлина за произхода ни.

“Посветените” бардове /между тях има и такива / ни разказваха удивителни неща: огромна колекция от техните летописи, чиито първоначални свитъци са записани от устни предания, запълва всички бели петна и дори поправя грешките на всемирната история; в тях ще се намерят всички доказателства за това, че племената само на един Раджистан са заселили в доисторическите времена бреговете на северните морета, Балтика, Черно, Каспийско и други; всички германски и особено славянски народности в Европа фактически са потомци на напусналите Раджистан племена /в древността Раетан/. И действително, ако фините и унгарските маджари трябва да търсят началото на своя род и племе в Средна Азия и Тибет, шведите – в Кашгар, а немците /само на Макс Мюлер, впрочем/ на Оксус, то защо и ние да не потърсим родоначалниците на варяго–русите в горите и “великата пустиня” на Джеселмер? Кой знае, може би, славянските праотци на “братушките” – най-древните българи и сърби, чехи и на нас, русите, наистина спят под седемте етажа на доисторическите градове на Саушатра, Амбер и Удейпур?

Прелюбезни господи Агни, всеизвесно е, че има теория за произхода на индоевропейските народи от Централна Азия. Но има и множество други, също доста остроумни и вдъхващи доверие теории за произхода на ариите - за степите на предна Азия, за Сибир, за Монголия, за Северен Китай, дори за Африка и Америка. Подобни /дори понякога направо същите/ са теориите за произхода на семитите, за произхода на тюрките и т.н.

Но моята забележка беше

И КАКВО ОТ ТОВА?

С КАКВО БЪЛГАРИТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ?!