Разгледах картите и ми направи впечатление,че се разминават с това, което сме учили и картите, които сме ползвали. Например картата за периода 893-1018 . Това е времето на Симеон (началото на периода на картата), а границите са съвсем различни - не са включени земите на юг от Стара планина. Не мога да си обясня защо.

lili-zora, благодаря за чудесната тема. Крайно време е историята ни да се преразгледа и да се включат всички открития, направени през последните 30 години. Имам усещането, че никой от историците ни не желае да се заеме с такава преработка. А мисля, че трябва да се преработи не само древната ни история, а и най-новата.

Ами ако забелязваш на картата пише 970, тоест Симеон отдавна го е нямало вече. То ако вярваме на такива картички от интернет, нищо чудно да ни изкарат наистина татари! Лошото е, че и ние ще им повярваме! Не мога да разбера, защо толкова се спори по тоя въпрос какви сме. Ами най-простото е да си направим едно генно проучване и ще разберем кой кум, кой сват, кой на булката брат

Най-слабата терория за мен е, че сме от тюркски произход. Та ние нямаме абсолютно никакви общи белези с тях! Дори и на малкото картини (или иконописи) на князе и царе се вижда това! Дори и да приемем, че сме смесица от над 50 племена, претопени през времената, пак не може да се обяснят ликовете на нашите предшественици, които досущ приличат на нас. Скоро науката ще напредне достатъчно и вярвам, че все ще се намери някой, който законно или незаконно да докаже произхода ни. Сега се мъчим да разчитаме стари плочи, които може и един обикновен човечец, дето си мечтаел за по-светло бъдеще да ги е правил, мъчим се да четем византийски, османски и така нататък източници, за които също не е ясно с каква цел са правени. Достатъчно е да погледнем сега в обширния нет и да видим, че почти няма статия, която да се припокрива с друга! А какво остава за ония древни времена? Някой ти казва - напиши това, че аз не мога да пиша и ти пишеш! Някой ти втълпява, че Византия е велика и ти пишеш! Нямаш нет, нямаш БТВ, нямаш CNN, нямаш вестник Дума, нямаш Скат, нямаш възможност дори да мръднеш на повече от 20 км от колибата си...

Редактирано 22 януари 200719 г. от bildera_ (преглед на промените)

Най-слабата терория за мен е, че сме от тюркски произход. Та ние нямаме абсолютно никакви общи белези с тях! Дори и на малкото картини (или иконописи) на князе и царе се вижда това! Дори и да приемем, че сме смесица от над 50 племена, претопени през времената, пак не може да се обяснят ликовете на нашите предшественици, които досущ приличат на нас.

Те турците също са доста различни. Турците, азерите и кримските татари от една страна, от друга средноазиатските туркмени, казахи, узбеки, единственото общо между тях е езика. На външен вид са доста различни. Генетически ние не сме се променили особено, преместването на големи групи хора в древността е по скоро изключение, отколкото правило.Така че не виждам защо древните ни царе да не приличат на нас .

Май има нужда от форум "История", че да не досаждаме на богословите и врачките.

Редактирано 22 януари 200719 г. от m75 (преглед на промените)

Те турците също са доста различни. Турците, азерите и кримските татари от една страна, от друга средноазиатските туркмени, казахи, узбеки, единственото общо между тях е езика. На външен вид са доста различни. Генетически ние не сме се променили особено, преместването на големи групи хора в древността е по скоро изключение, отколкото правило.Така че не виждам защо древните ни царе да не приличат на нас .

Май има нужда от форум "История", че да не досаждаме на богословите и врачките.

Тюрки и турци не е едно и също.Съгласен съм да има такъв форум има много какво да се каже.

Редактирано 22 януари 200719 г. от iani1981 (преглед на промените)

Тюрки и турци не е едно и също.

Съгласен. Българи и тюрки обаче също не е едно и също, макар че при тюрките определено има българско влияние. Примерно титлата на владетелите им - "Хан" определено произлиза от българската титла "Кана".

"Потюркчването" на българите започва края на 18 век, след като руската царица Екатерина нарежда да бъде заличено всяко споменаване на българи в първото издание на Руската енциклопедия. В България за първи път започва да се преподава че сме тюрки по време на белогвардейската окупация след Първата световна война, макар че новият ни произход се превръща окончателно във исторически факт едва 50-те години на миналия век, по време на социализма.

Съгласен съм да има такъв форум има много какво да се каже.

Аз пък отдавна си мисля че трябва да се направи нещо по-сериозно на тема "История на българската история". Най-малкото е далеч по-занимателно.

Редактирано 23 януари 200719 г. от asa (преглед на промените)

Гледайте БТВ, всяка неделя от 15 часа и помнете ние българите сме горд народ и носим гените/макар и поомешани/ на волеви хора и безкомпромисни бойци, има ли сме си и държава и писменост, изпреварили сме и времето и пространството в Европа, така че NO FEAR!

Мисля че трябва да има отделен раздел история, който ще се развие мн интересно според мен !!!

БТВ Документите: Българите (Епизод 1) - Последната крепост XviD

БТВ Документите: Българите (Епизод 2) - Тайната история XviD

БТВ Документите: Българите (Епизод 3)

със Здраве

Редактирано 30 януари 200719 г. от sprite (преглед на промените)

sprite, благодаря за информацията Гледах само втория и мислех да търся останалите, но така и не ми е останало време. Още сега започвам да ги тегля и ще си ги изгледаме у дома с удоволствие. Подкрепям мнението за исторически форум, предполагам, че ще е интересно.

Браво на създателя на темата-много е интересна и всеобхватна И аз подкрепям съзадаването на форум с тема История,особено История на България

Няколко пъти в неделя от 15 часа засичам БТВ и гледайки предаването , се чувствам горда,че съм родена в страна с велика история-нещо,което май напоследък все по-често забравяме (или се сещаме само на Националния ни празник).

sprite, браво за дадените линкове Ако можеш да качиш и следващите серии,ще ти бъда много благодарна :clap:

“bTV Документите 4” Българите - Стара Велика България

“bTV Документите 5” Българите - Преселванията

“bTV Документите 7” Българите - Вратата към Азия

“bTV Документите 8” Българите - Конните народи

със Здраве

Истинските корени на българската народност

Един човек търсел упорито ключовете си под светлината на уличната лампа.

-Сигурен ли си, че си ги загубил точно тук?-питали хората.

-Не, но тук е по-светло! – отговорил умникът...

Днес, когато българите се събуждат от вековната летаргия, в която ги е държала една властна и тъмна воля, те не трябва да търсят ключовете на достойнството си под светлината на международната политика, военни групировки и икономически отношения, а там, където са ги загубили – при вечните си исторически корени.

Враговете на нашия народ са се постарали да скрият тези корени и по нихилистичния римски принцип ”Разделяй и владей”, балканските българи бяха изкуствено разединявани чрез фалшифицирането на македонска, тракийска, добруджанска и други ”народности”, насъсквани срещу тях; а волго-уралските българи са именовани съответно татари, чуваши, башкири, чеченци.

Постарали са се територията ни да намалява като шагренова кожа – навсякъде граничим с наши земи.Древната ни история бе скрита, а новата – изопачена.

Всичко бе съзнателно славянизирано тук и татаризирано на Волга.

Затова се криеше и изопачаваше:

- българската територия отпреди Новата Ера.

- траките – не фигурират в учебниците, въпреки многобройните им храмове.

- Истината за българските империи и техните креации.

- Славната Велика България и какво е направила за Европа.

- Петте български държави на картите от IX век.

- Приноса на богомилите за Новия свят.

- Българска история се изучава само в XI клас

Това е коварен удар срещу Българознанието като цяло.

Но, ”Не е во веки!” – както казали богомилите и будителите в най-тежките години на робство.

Само българите имат своите будители!

Такъв национален феномен няма друг народ! Те нямат предшественици, нито спонсори. По традиция за будители се приемат само Паисий и неговите преки или косвени ученици, и толкова. Сякаш те са някакъв изчезнал генетичен вид. Нима след турското робство не са се раждали повече будители? Не бяха ли те наречени през фашизма патриоти, а при социализма дисиденти?

Могат ли да съществуват?

А имаме ли очи да ги видим? Защото те са невидими за тези, които не са възстановили българското си достойнство и които не опонират на чуждите асимилаторски тенденции. Самочувствие има този, който помни славната си биография.

Ключът към българското достойнство е в знанието на истинската ни история!

Днес навлизаме в третото хилядолетие със събуждащо се национално самосъзнание. От малка страна България ще стане център на огромния Български свят, разпилян по евроазийската земя. Възкръсването на Българския дух ще бъде първия световен феномен на новия век. Затова е необходимо Българският лъв да отхвърли със замах насаждания от векове нихилизъм, да не превива повече гръбнак пред Изтока и Запада и да възвърне своето достойнство чрез възстановяване на историята си.

Затова, в зората на новото хилядолетие, разкъсваме мъглата на информационното затъмнение и разтваряме цензурираните страници от духовната ни история, за да оформим пъзела на величествените българи – патриарси на човечеството и семе на нови култури.

Учителят Беинса Дуно тълкува понятието българин като човек, който търси световен ред и Учител, който да му го покаже. И наистина при българите са изпращани цяло съзвездие от световни учители като Орфей, Лао Дзъ, Боян Мага...

Древнокитайските летописи са прецизни и точни. От две и половина хилядолетия преди Христа те свидетелстват за българска държава на север – Хун-ну, участвала в създаването на ”Поднебесната империя”.

През Тарим е минавал Коприненият път и там българите са били културен мост между Изтока и Запада.

Където Жълтата река прави остър завой – запад-изток, се намирал друг български корен – държавата Ордос. В нея царувал абсолютен ред по принципа: ”за всяко нещо – едно място и всяко нещо но мястото си” Затова order означава ред и порядък. Оттам произлиза думата ”орда”, значението на която русофилът Вазов изопачава.

Древният път на Хун-ху започва от Шумер, минава през долината на Нил, през р.Ганг и Индия до Жълтата река – Хуан.хо. Четвъртата стъпка е била на Тарим.

Българите били пастирски, но не номадски народ, с дълбоко заложен усет за единство и свобода.

Притежавали висока култура и развита астрономия за цялото население. Френския учен Леонар Де Лесюл е доказал, че тогава Полярната звезда се наричала Тен-гр-и(Тиен(Тян) – Единствената) – Алфа от съзвездието Дракон(3-5 величина), изгряла 2824г.пр.Хр.

Българските империи се изграждали от три части: центърт(Ордосът), ляво крило (солът) и дясно крило (онгът). ”Крилата се осмислят от центъра, а той е нмислим без тях”

Йероглифът на българския владетелски род Дуло се разчита като Луан. Лоян се наричала столицата на Династията Джоу (XI-II в. Пр. Хр.), създадена от Източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Старият мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН (Богар) – име от българския етнос. На много китайски гравюри той е изобразяван с жезъл и конска опашка – свещен прабългарски атрибут. Основател на Таоизма, на Дао и Дъ (Път на вселената и нравствен закон). ”Най-великата книга на света” – казва Толстой.

Така ”Светилата на мъдростта на Китай” е от български произход.

Знакът ”Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Не борба на противоположности, а допълване до Цялото.

Между многото ученици на Лао Дзъ е и Конфуций, който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление, характерно за българските държави. На 96 години Боян напуска Китай, поради упадък на нравите. На границата го карат да пише ” Новите учения ”. Той прави това в продължение на три дни, после тръгва на запад и изчезва от полезрението на китайските летописци, за да започнат индийците да пишат за него.

При влошаване на отношенията с българите китайците започват да строят китайската стена (III в.п.н.е.) (единственото изкуствено съоръжение, видимо от Луната), за да спрат набезите на българските конници.

Така българите остават ярки следи в китайската култура.

После ”китайският учен” се отправя към Шамбала, откъдето тръгват световните духовни водачи и учители на човечеството. Откъде идва името на тази тайнствена страна?

15000г. пр. Хр. ”първата” българска държава се управлявала от Шам – цар-жрец с етноним булгар и с могъщи психотронични способности. Това царство включвало днешните територии на Йордания, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. И днес в позлатената Йордания можете да намерите град Аман, както и град Петра, издълбан в скалите, Маунт Небо, където се е подвизавал Моисей и други библейски места. Оттам идват шаманите – хората, които владеят психичните и природни енергии и могат да ги пренасочват по желание. Шаманизмът е най-древната религия на планетата ни и с най-много необясними за съвременната психология феномени. Те смятат произхода си за български, поради което българите са винаги специални гости при тях. ”Болъгар е човек, който оцелява винаги. Той е белязан и духовете го пазят, защото трябва да го бъде...”- говорят алтайските шамани, обект на специално изследване от НАСА.

Пак оттам е и името Шамбала (големи, много шамани) – страна на север от Индия, с хиляди пещери и тайни според индийския епос. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия, един от псевдонимите на която е точно ”страната на многото пещери”. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата й се наричала Бълг. Оттам е и етнонимът ни: бълг (високоиздигнати) и ари (свободни). В него са заложени корените на вроденото ни благородство и свобода. Учените още спорят около Бактрийското чудо – неизвестния произход на богатата бактрийска култура две хилядолетия пр. Хр. По-късно, на базата на тази култура се създава ”внезапно” Кушанската империя, която е доказано българска. Следователно както Шамбала, така и Бактрия са синоними на една и съща страна – България!

Оттам именно българските брамани, носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват свещените ”древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит). На този свещен език е написан и Чипровския камък, далеч преди индусите да го използват.

През V в.пр.н.е. браманът Панини, роден до столицата на Бактрия, създава на този език първата граматика и написва Махабхарата.

Свещените индийски книги на санскрит се наричат Веди. В тях са описани слънчеви култове, подобни на зороастрийските и тракийските мистерии, създадени все от протобългарски духовни учители. Те не се превеждат у нас, защото ще се види българският им произход. Веди (виждане, знание) е третата буква от българската азбука.

Аюрведа (най-древното лекуване с билки) е българска народна медицина.

В ндия Боян го наричат Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са Буда и Бабаджи... Светското име на Буда Гаотма и принц Сидхарта – княз на скитите, сърцевина на които са били българите.

Така че браманските и будистките учения са преподавани от протобългарски посветени.

Нека се върнем на Шамбала. До ден днешен не престават опитите за влизане в тази страна. Но махатмите са взели мерки за опазването й от нежелани гости. Има невидими бариери, деформации на видимия ландшафт, енергийни полета, каменни лавинни и отклоняващи и деформиращи мисълта излъчватели. ”Който не е повикан, няма да стигне”. Както за Свещения Граал или Царството Божие, изискванията към търсещия са императивни и безкомпромисни.

В преданията се говори, че това е най-древният център за Космическия Разум (Тангра). Той е излъчвал импулси за събуждане на съзнанието на човека от неговото спящо, животинско състояние, за ускоряване на еволюцията и възцаряване на Разума. Неговите пратиници са Христос, Буда, Майтрея... Затова основата на техните учения е една, но приспособена към духовното и нравствено интелектуално развитие на съзнание на съответния народ и епоха.

Сега от чувашкия академик Юхма научаваме, че един от най-светлите духовни учители на човечеството – Заратустра – е техен предтеча. Неговото учение е било водещо за страните на Изтока през древността и средните векове. Зороастрийците боготворели Огъня – Единната Енергия, създаваща всички форми на живот във вселената. Зороастър основал храм на огъня и запалил в него свещен огън, който оттогава не е изгаднал и от който палят факли последователите му от цял свят. Те се прекланят пред Слънцето, носещо божествена енергия, която разширява и облагородява съзнанието. Зороастър дал посоката на позитивната свастика – най-древният символ на единство и развитие във Вселената, означаващ благоденствие, плодородие, прераждане, щастие. Съдържа в сбе си кръга, кръста, седмицата, 10000 истини... Свещената книга Авеста учи за Единния Бог, притежаващ 7 принципа, дава законите диалектиката в трите свята, борбата със злото преди всичко в самия себе си , вярата в крайната победа на Доброто.

Голяма част от българите бактрийци са изповядвали зороастърската религия – маздеизма – и са я предали на Индия. В древночувашката митология са залегнали митове, изпълнени със светла вяра и дълбоки знания, идентични с тези на предците, за която се говори в древни чувашки легенди.

Зороастър означава Златна звезда.

Названието Авеста е обяснимо само на чувашки: Авас-вземане от дълбочина на учението. Изследователите твърдят, че това е първото световно учение с изградена цялостна философска система, космогония и нравствено-етични възгледи. Тази школа са завършили и болшинството и най-добрите еврейски пророци в техния вавилонски плен.

Така че мисията на ”избрания еврейски народ” е вдъхновена също от учител от нашия етнос.

Влязъл във връзка с Духа на Слънцето, Зараустра отменя кървавите жертвоприношения ( заменя поднасянето на месо с поднасянето на мляко) и сочи Пътя на Доброто ( Ормуз ): ”добри мисли, добри уми, добри дела”.

Учението на Беинса Дуно в България е продължило и разработило тези нравсвени и мирогледни концепции, а в неговата история е записано, че ”Зараустра е от първите Учители на Бялото Братство”.

Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30 –годищната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени в Шамбала. Болгари означава големи арийци. Есеите са посредници. ”Ако не се родите ( отново ) от вода и дух” – казва Спасителят, - ”няма да влезете в Царството Божие”. Йоан Кръстител кръщаваше с вода. Девет века по-късно в България Боян Магът кръщаваше със Светия Дух. Народът е подготвен за богомилството чрез азбуката на св.св. Кирил и Методий, и просветната школа на Климент Охридски. Подготовката е планирана от кан Борис I. основал образцова Езотерична школа, включваща няколко видими и невидими сфери, Боян повежда борба срещу ”лукавия” за възстановяване на първичното християнство. ”Не щем повече литургии, платени с царско злато” – вика народът и това е началото на бунта, който разтърси царските тронове и попските калимявки на цяла Европа.

За европейските властници думата ”българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция ”равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.

Волжските българи също имат духовни великани, между които изпъква пророкът Валем-Хозя, обединител на различни вери на българо-чувашите. Екатерина Велика, посетила руините на българската столица Биляр, била изненадана от мълчаливото преклонение на вярващи от далечни страни пред руините на неговта могила.

Българския етнос е родил и много други повече или по-малко известни духовни водачи и учители. Всички те са по-известни в чужбина, отколкото у нас – кокичетата на Новата епоха и шансове за спасение на тези, които поемат тяхното дело.

Най-голямата сила на българския етнос е в познанието на неговото славно минало и духовната помощ, която е оказал на страдащото, но еволюиращо човечество.

...................................

Взето то тук: http://www.fenomenibg.com/modules/news/art....php?storyid=42

mecholari, езикът на който сте написал горния пост прабългарски ли е? Може ли някой от писалите в тази тема да говори на родния език на Хан Аспарух? А да го разбира? Ако един българин слуша разговор на руски или татарски,чеченски, кой еезик ще разбере по-лесно? Всъщност какъв е процентът на прабългарски, славянски, тракийски и др. ген в нашия народ?

mecholari, езикът на който сте написал горния пост прабългарски ли е? Може ли някой от писалите в тази тема да говори на родния език на Хан Аспарух? А да го разбира? Ако един българин слуша разговор на руски или татарски,чеченски, кой еезик ще разбере по-лесно?

Всъщност какъв е процентът на прабългарски, славянски, тракийски и др. ген в нашия народ?

Всъщност дал съм източника на статията на която не съм автор. Просто сметнах, че е подходяща за темата.

Колкото до гените, смятам че винаги побеждават по-силните.

Ето мнения на един интересен човек:

.............................................

Всеки един от апостолите има евангелие, и това не са всичките евангелия- всъщност, смея да твърдя, че евангелията са точно 48- 24 са с автори мъже, 24- с еавтори жени, и всяко едно евангелие носи информацията, каквато моем да открием в хромозомите ни, но...с тази разлика, че има 2 нови хромозоми....Сегашния старозаветен човек има 44ХУ хромозоми, а новородения човек и ма 46ХУ- за отбелязване е, че е от мъжки пол, което има своето съвсем уместно и научно обяснение, което съвсем скоро ще бъде внесено в културата на цялото човечество...

За сега, истинността на който и да е християнин се проваля най-често на теста на Юда...като в това число на първо място поставям себе си, но продължавам да "решавам листовки" и да се явявам на изпити, като съм убеден в това, че християнството е томчна наука, и изпитите изискват съвсем точни отгонори...тук "съчинение с елементи на разсъждение" гарантират по-скоро скъсване, отколкото вземане на изпитите...

............

въпреки че не е вярно една посока- из цялата ни ДНК има "улики", че би трябвало да познаваме това, което сме, на това място, повече от 7000 години, т.е. над 80% от населението на България има гени, които "циркулират" тук официялно от около 7000 години...

...........

Казва се Кристиян и е хирург. Смятам, че може да ви даде някаква информация, която евентуално ще ви бъде полезна.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=569

Това е неговия профил в друг сайт.

Всъщност дал съм източника на статията на която не съм автор. Просто сметнах, че е подходяща за темата.

Колкото до гените, смятам че смятам че винаги побеждават по-силните.

Явно много се различаваме. Ти си прекалено доверчив, а аз прекалено скептична. Откъде ги измисли Кристиян тези 48 евангелия и как ги върза с гените . Но както и да е?

Казваш,че винаги побеждават по-силните гени. Като гледам "розовата" ситуация в България, която сами си забъркахме и като чета заглавието на темата “Българин значи мъдър, знаещ човек”, много се съмнявам в това твое твърдение.

Явно много се различаваме. Ти си прекалено доверчив, а аз прекалено скептична. Откъде ги измисли Кристиян тези 48 евангелия и как ги върза с гените . Но както и да е?

Казваш,че винаги побеждават по-силните гени. Като гледам "розовата" ситуация в България, която сами си забъркахме и като чета заглавието на темата “Българин значи мъдър, знаещ човек”, много се съмнявам в това твое твърдение.

ЗА СРАВНЕНИЯТА

При дзенски майстор дошъл ученик и попитал:

-Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?

Майсторът го завел в градината и казал:

-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрос. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!

ЗА СРАВНЕНИЯТА

При дзенски майстор дошъл ученик и попитал:

-Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?

Майсторът го завел в градината и казал:

-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрос. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!

Истинските корени на българската народност

Един човек търсел упорито ключовете си под светлината на уличната лампа.

-Сигурен ли си, че си ги загубил точно тук?-питали хората.

-Не, но тук е по-светло! – отговорил умникът...

Днес, когато българите се събуждат от вековната летаргия, в която ги е държала една властна и тъмна воля, те не трябва да търсят ключовете на достойнството си под светлината на международната политика, военни групировки и икономически отношения, а там, където са ги загубили – при вечните си исторически корени.

Враговете на нашия народ са се постарали да скрият тези корени и по нихилистичния римски принцип ”Разделяй и владей”, балканските българи бяха изкуствено разединявани чрез фалшифицирането на македонска, тракийска, добруджанска и други ”народности”, насъсквани срещу тях; а волго-уралските българи са именовани съответно татари, чуваши, башкири, чеченци.

Постарали са се територията ни да намалява като шагренова кожа – навсякъде граничим с наши земи.Древната ни история бе скрита, а новата – изопачена.

Всичко бе съзнателно славянизирано тук и татаризирано на Волга.

Затова се криеше и изопачаваше:

- българската територия отпреди Новата Ера.

- траките – не фигурират в учебниците, въпреки многобройните им храмове.

- Истината за българските империи и техните креации.

- Славната Велика България и какво е направила за Европа.

- Петте български държави на картите от IX век.

- Приноса на богомилите за Новия свят.

- Българска история се изучава само в XI клас

Това е коварен удар срещу Българознанието като цяло.

Но, ”Не е во веки!” – както казали богомилите и будителите в най-тежките години на робство.

Само българите имат своите будители!

Такъв национален феномен няма друг народ! Те нямат предшественици, нито спонсори. По традиция за будители се приемат само Паисий и неговите преки или косвени ученици, и толкова. Сякаш те са някакъв изчезнал генетичен вид. Нима след турското робство не са се раждали повече будители? Не бяха ли те наречени през фашизма патриоти, а при социализма дисиденти?

Могат ли да съществуват?

А имаме ли очи да ги видим? Защото те са невидими за тези, които не са възстановили българското си достойнство и които не опонират на чуждите асимилаторски тенденции. Самочувствие има този, който помни славната си биография.

Ключът към българското достойнство е в знанието на истинската ни история!

Днес навлизаме в третото хилядолетие със събуждащо се национално самосъзнание. От малка страна България ще стане център на огромния Български свят, разпилян по евроазийската земя. Възкръсването на Българския дух ще бъде първия световен феномен на новия век. Затова е необходимо Българският лъв да отхвърли със замах насаждания от векове нихилизъм, да не превива повече гръбнак пред Изтока и Запада и да възвърне своето достойнство чрез възстановяване на историята си.

Затова, в зората на новото хилядолетие, разкъсваме мъглата на информационното затъмнение и разтваряме цензурираните страници от духовната ни история, за да оформим пъзела на величествените българи – патриарси на човечеството и семе на нови култури.

Учителят Беинса Дуно тълкува понятието българин като човек, който търси световен ред и Учител, който да му го покаже. И наистина при българите са изпращани цяло съзвездие от световни учители като Орфей, Лао Дзъ, Боян Мага...

Древнокитайските летописи са прецизни и точни. От две и половина хилядолетия преди Христа те свидетелстват за българска държава на север – Хун-ну, участвала в създаването на ”Поднебесната империя”.

През Тарим е минавал Коприненият път и там българите са били културен мост между Изтока и Запада.

Където Жълтата река прави остър завой – запад-изток, се намирал друг български корен – държавата Ордос. В нея царувал абсолютен ред по принципа: ”за всяко нещо – едно място и всяко нещо но мястото си” Затова order означава ред и порядък. Оттам произлиза думата ”орда”, значението на която русофилът Вазов изопачава.

Древният път на Хун-ху започва от Шумер, минава през долината на Нил, през р.Ганг и Индия до Жълтата река – Хуан.хо. Четвъртата стъпка е била на Тарим.

Българите били пастирски, но не номадски народ, с дълбоко заложен усет за единство и свобода.

Притежавали висока култура и развита астрономия за цялото население. Френския учен Леонар Де Лесюл е доказал, че тогава Полярната звезда се наричала Тен-гр-и(Тиен(Тян) – Единствената) – Алфа от съзвездието Дракон(3-5 величина), изгряла 2824г.пр.Хр.

Българските империи се изграждали от три части: центърт(Ордосът), ляво крило (солът) и дясно крило (онгът). ”Крилата се осмислят от центъра, а той е нмислим без тях”

Йероглифът на българския владетелски род Дуло се разчита като Луан. Лоян се наричала столицата на Династията Джоу (XI-II в. Пр. Хр.), създадена от Източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Старият мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН (Богар) – име от българския етнос. На много китайски гравюри той е изобразяван с жезъл и конска опашка – свещен прабългарски атрибут. Основател на Таоизма, на Дао и Дъ (Път на вселената и нравствен закон). ”Най-великата книга на света” – казва Толстой.

Така ”Светилата на мъдростта на Китай” е от български произход.

Знакът ”Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Не борба на противоположности, а допълване до Цялото.

Между многото ученици на Лао Дзъ е и Конфуций, който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление, характерно за българските държави. На 96 години Боян напуска Китай, поради упадък на нравите. На границата го карат да пише ” Новите учения ”. Той прави това в продължение на три дни, после тръгва на запад и изчезва от полезрението на китайските летописци, за да започнат индийците да пишат за него.

При влошаване на отношенията с българите китайците започват да строят китайската стена (III в.п.н.е.) (единственото изкуствено съоръжение, видимо от Луната), за да спрат набезите на българските конници.

Така българите остават ярки следи в китайската култура.

После ”китайският учен” се отправя към Шамбала, откъдето тръгват световните духовни водачи и учители на човечеството. Откъде идва името на тази тайнствена страна?

15000г. пр. Хр. ”първата” българска държава се управлявала от Шам – цар-жрец с етноним булгар и с могъщи психотронични способности. Това царство включвало днешните територии на Йордания, Иран, Ирак, Сирия и Ливан. И днес в позлатената Йордания можете да намерите град Аман, както и град Петра, издълбан в скалите, Маунт Небо, където се е подвизавал Моисей и други библейски места. Оттам идват шаманите – хората, които владеят психичните и природни енергии и могат да ги пренасочват по желание. Шаманизмът е най-древната религия на планетата ни и с най-много необясними за съвременната психология феномени. Те смятат произхода си за български, поради което българите са винаги специални гости при тях. ”Болъгар е човек, който оцелява винаги. Той е белязан и духовете го пазят, защото трябва да го бъде...”- говорят алтайските шамани, обект на специално изследване от НАСА.

Пак оттам е и името Шамбала (големи, много шамани) – страна на север от Индия, с хиляди пещери и тайни според индийския епос. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия, един от псевдонимите на която е точно ”страната на многото пещери”. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата й се наричала Бълг. Оттам е и етнонимът ни: бълг (високоиздигнати) и ари (свободни). В него са заложени корените на вроденото ни благородство и свобода. Учените още спорят около Бактрийското чудо – неизвестния произход на богатата бактрийска култура две хилядолетия пр. Хр. По-късно, на базата на тази култура се създава ”внезапно” Кушанската империя, която е доказано българска. Следователно както Шамбала, така и Бактрия са синоними на една и съща страна – България!

Оттам именно българските брамани, носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват свещените ”древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит). На този свещен език е написан и Чипровския камък, далеч преди индусите да го използват.

През V в.пр.н.е. браманът Панини, роден до столицата на Бактрия, създава на този език първата граматика и написва Махабхарата.

Свещените индийски книги на санскрит се наричат Веди. В тях са описани слънчеви култове, подобни на зороастрийските и тракийските мистерии, създадени все от протобългарски духовни учители. Те не се превеждат у нас, защото ще се види българският им произход. Веди (виждане, знание) е третата буква от българската азбука.

Аюрведа (най-древното лекуване с билки) е българска народна медицина.

В ндия Боян го наричат Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са Буда и Бабаджи... Светското име на Буда Гаотма и принц Сидхарта – княз на скитите, сърцевина на които са били българите.

Така че браманските и будистките учения са преподавани от протобългарски посветени.

Нека се върнем на Шамбала. До ден днешен не престават опитите за влизане в тази страна. Но махатмите са взели мерки за опазването й от нежелани гости. Има невидими бариери, деформации на видимия ландшафт, енергийни полета, каменни лавинни и отклоняващи и деформиращи мисълта излъчватели. ”Който не е повикан, няма да стигне”. Както за Свещения Граал или Царството Божие, изискванията към търсещия са императивни и безкомпромисни.

В преданията се говори, че това е най-древният център за Космическия Разум (Тангра). Той е излъчвал импулси за събуждане на съзнанието на човека от неговото спящо, животинско състояние, за ускоряване на еволюцията и възцаряване на Разума. Неговите пратиници са Христос, Буда, Майтрея... Затова основата на техните учения е една, но приспособена към духовното и нравствено интелектуално развитие на съзнание на съответния народ и епоха.

Сега от чувашкия академик Юхма научаваме, че един от най-светлите духовни учители на човечеството – Заратустра – е техен предтеча. Неговото учение е било водещо за страните на Изтока през древността и средните векове. Зороастрийците боготворели Огъня – Единната Енергия, създаваща всички форми на живот във вселената. Зороастър основал храм на огъня и запалил в него свещен огън, който оттогава не е изгаднал и от който палят факли последователите му от цял свят. Те се прекланят пред Слънцето, носещо божествена енергия, която разширява и облагородява съзнанието. Зороастър дал посоката на позитивната свастика – най-древният символ на единство и развитие във Вселената, означаващ благоденствие, плодородие, прераждане, щастие. Съдържа в сбе си кръга, кръста, седмицата, 10000 истини... Свещената книга Авеста учи за Единния Бог, притежаващ 7 принципа, дава законите диалектиката в трите свята, борбата със злото преди всичко в самия себе си , вярата в крайната победа на Доброто.

Голяма част от българите бактрийци са изповядвали зороастърската религия – маздеизма – и са я предали на Индия. В древночувашката митология са залегнали митове, изпълнени със светла вяра и дълбоки знания, идентични с тези на предците, за която се говори в древни чувашки легенди.

Зороастър означава Златна звезда.

Названието Авеста е обяснимо само на чувашки: Авас-вземане от дълбочина на учението. Изследователите твърдят, че това е първото световно учение с изградена цялостна философска система, космогония и нравствено-етични възгледи. Тази школа са завършили и болшинството и най-добрите еврейски пророци в техния вавилонски плен.

Така че мисията на ”избрания еврейски народ” е вдъхновена също от учител от нашия етнос.

Влязъл във връзка с Духа на Слънцето, Зараустра отменя кървавите жертвоприношения ( заменя поднасянето на месо с поднасянето на мляко) и сочи Пътя на Доброто ( Ормуз ): ”добри мисли, добри уми, добри дела”.

Учението на Беинса Дуно в България е продължило и разработило тези нравсвени и мирогледни концепции, а в неговата история е записано, че ”Зараустра е от първите Учители на Бялото Братство”.

Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30 –годищната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени в Шамбала. Болгари означава големи арийци. Есеите са посредници. ”Ако не се родите ( отново ) от вода и дух” – казва Спасителят, - ”няма да влезете в Царството Божие”. Йоан Кръстител кръщаваше с вода. Девет века по-късно в България Боян Магът кръщаваше със Светия Дух. Народът е подготвен за богомилството чрез азбуката на св.св. Кирил и Методий, и просветната школа на Климент Охридски. Подготовката е планирана от кан Борис I. основал образцова Езотерична школа, включваща няколко видими и невидими сфери, Боян повежда борба срещу ”лукавия” за възстановяване на първичното християнство. ”Не щем повече литургии, платени с царско злато” – вика народът и това е началото на бунта, който разтърси царските тронове и попските калимявки на цяла Европа.

За европейските властници думата ”българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция ”равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.

Волжските българи също имат духовни великани, между които изпъква пророкът Валем-Хозя, обединител на различни вери на българо-чувашите. Екатерина Велика, посетила руините на българската столица Биляр, била изненадана от мълчаливото преклонение на вярващи от далечни страни пред руините на неговта могила.

Българския етнос е родил и много други повече или по-малко известни духовни водачи и учители. Всички те са по-известни в чужбина, отколкото у нас – кокичетата на Новата епоха и шансове за спасение на тези, които поемат тяхното дело.

Най-голямата сила на българския етнос е в познанието на неговото славно минало и духовната помощ, която е оказал на страдащото, но еволюиращо човечество.

...................................

Взето то тук: http://www.fenomenibg.com/modules/news/art....php?storyid=42

Много е добре написано.Искам да е истина,но ако е така -то теорията за световната конспирация добива нов смисъл.А сега съвсем сериозно:

Един мой приятел преди години ходи в Южна Корея.Разправя ни какво ли не,но най ме впечатлиха две неща.Реката им Кан-означавало името -вожд,предводител и фразата"чанкай манйо"-буквално "чакай малко".Балкан значи си означава великият хан/вожд/!

Или казано с други думи на чист български:

Нерде Ямбол,нерде Стамбул.Сеул исках да кажа.

Редактирано 2 декември 200718 г. от neo2311 (преглед на промените)

ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

"...А в четвъртия ден Господ създаде звездите да красят твърдта небесна и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният и седем области от небето им повери."

"И вложи Творецът седем духа в седемте светила, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел да води по един от седемте народа."

"И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един да го води, а друг - да го пази."

"Слънцето разпери криле над Египет, Месечината над Междуречието, Вечерницата спря над Гърция, Звездата на пратеника покори с лъжи Юдея, Звездата на бранника - Рим, а Звездата на отшелника - Византия."

"А народите не се бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост." "И всички народи получиха от Вечния по един звезден дух - само на България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея."

"И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух."

"Духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог Млечния път да властва над България."

"И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа близнаци в Междуречието, изгоря Гърция, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха."

"...Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Византия на всякъде, а България като огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде." "Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият пояс ще свети вечно и Млечния път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена..."

Откъс от книгата "ЗА СЪДБАТА НА НАРОДИТЕ" от богомилския жрец ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ, написана през 956 г. от Хр. е.

85

Поради неналичност на книгата в мрежата, откъсчето съм качил от Азът на Българите, с. 84 - 85

мисля че тук му е мястото

Редактирано 15 февруари 200818 г. от Shinefrend (преглед на промените)

ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

"...А в четвъртия ден Господ създаде звездите да красят твърдта небесна и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният и седем области от небето им повери."

"И вложи Творецът седем духа в седемте светила, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел да води по един от седемте народа."

"И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един да го води, а друг - да го пази."

"Слънцето разпери криле над Египет, Месечината над Междуречието, Вечерницата спря над Гърция, Звездата на пратеника покори с лъжи Юдея, Звездата на бранника - Рим, а Звездата на отшелника - Византия."

"А народите не се бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост." "И всички народи получиха от Вечния по един звезден дух - само на България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея."

"И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух."

"Духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог Млечния път да властва над България."

"И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа близнаци в Междуречието, изгоря Гърция, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха."

"...Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Византия на всякъде, а България като огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде." "Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият пояс ще свети вечно и Млечния път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена..."

Откъс от книгата "ЗА СЪДБАТА НА НАРОДИТЕ" от богомилския жрец ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ, написана през 956 г. от Хр. е.

85

Поради неналичност на книгата в мрежата, откъсчето съм качил от Азът на Българите, с. 84 - 85

мисля че тук му е мястото

Това е чиста Мъдрост, благодаря че я сподели

А според един друг източник, Българин означавало ловец на самураи

За Болг, петия крал илирически

Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.

История во кратце

о болгарском народе славенском

написа Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792

Предисловие

На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа /за товa/ похвала; но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше /за товa/. И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме,сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски в своя летопис пише така: от шестия син Иафетов - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел - светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз, обаче някои не се съгласяват: едни /казват/, че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други /казват че/ от Догорм, брата на Рифат; а трети /казват че/ от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагититев лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.

За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария. И пак унгарския летописговори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.

Тук Скарг отстъпва малко от Барония, за древността на нашия славянски народ говори така: "даже до тази година беше възможно да се съмняват какъв е този народ, който се нарича слави или склавини, или словене, или болгаре, или беми за тях се споменава в летописите отпреди няколко столетия, както че и са се заселили близо до Константинопол и гърци, и далмати, и в други страни, даже до Панония и Иллирия, дето сега е венгерската земя, но и до тази година като идваме и като четем французките летописи,не можем да се съмняваме, че тези народи са наши: полски, чешки, руски, словенски, болгарски, харватски, далматски и прочие. Понеже немците и до сега наричат чехите "бенами", и това е името на техния вожд - Лион. Приемаха за начален този народ, и нашият, рече, такова подобно име имааше. И за удобство се разбра, че от тези страни произлизат тези народи, дето сега е полската, чешката, руската и московската земя, даже до Волга - от нея /ca произлезли/ волгаргите или както се наричат болгари; и там, в източните страни, дето умножиха, тук отново отчасти се върнаха тия народи в първото свое поселение. Сиреч: когато бяха изгонени от Трояна кесаря, дойдоха в Русия. По времето на Уалента се завърнаха, искащи своето отечество и колко войни водиха с гуните, които сега се наричат венгри, показвайки древните свои /полстии/ предели; и съседство имаме с тях". Това пише Скарг.

История во кратце о болгарсом народе славенском

При смъртта на Ной синовете и внуците му, още в оная Арменска източна страна, при Араратската планина, живяха достатъчно дълго време. И като се разплодиха в такова множество, че вече им стана тясно в тая страна, тръгнаха от изток, и вървейки, дойдоха от пространната и плодоносна земя, своята родина, че да не притесняват своето множество /хорa/ и да имат в изобилие земни блага. Идвайки към тази страна, в нея преди тях отиде и Арфаксад със своето племе, и намериха поле равно и място пространно в земята Сенаар, по-късно наречена /тая земя Халдея и Вавилония/, и се заселиха там между реките Тигър и Ефрат в място красиво и плодоносно.

Като се преселиха на това място /от Армения в Сенаар/, техният живот се промени. След смъртта на Ной, хората отхвърлиха страха от Бога, и като следваха своята похот, повдигнаха божия гняв. И бяха разпилени по земята и езиците им - разделени. Беше тогава цялата земя пуста и единна и езикът на всички еднакъв. И рече човекът на своя ближен: "Елате да направим тухли, да ги изпечем на огън и да съградим за себе сиград и столп /кула/, на която върхът да стигне до небесата, и да оставим за себе си име славно преди да се разпръснем по лицето на цялата земя. " И се хванаха за делото, и тухлите им станаха на камъни и варовика на тиня. Тяхното дело не беше угодно на Бога, понеже се възгордяха не за славата божия, но да прославят своите имена; нехаеха за Бога, но за своето величие внимаваха.

Предводител на това небогоугодно дело бе Немрод, син Хусов, внук Хамов, етиопец /ара6ин/, исполин. Той задължи всички да /участват/ в стълпотворението; противно на Бога, така говореше на хората.

Жестоко и немилостиво е за човешкия род, което ще кажа; хората като безумни бързаха повече към злото, отколкото към доброто; посшахаха този богопротивен съвет и се покориха на Немрод като на свой началник и започнаха зданието.

Евер, един син от праотците Христови, син на Сал, внук на Каинан, правнук на Арфат, пра правнук на Сим; този праведен мъж и истинен богочетец, не одобряваше това богопротивно дело и се отлъчи със своето племе. Тия, които /работиха/ на това неполезно столпоздание, се трудиха четиридесет години и го вдигнаха по-високо от облаците, но не можаха да го завършат според своето намерение. Дойде Бог и размеси езиците им на седемдесет и един езика, а седемдесет и втория отана Еверовия, който от Адама започваше. Понеже Евер не взе участие в зидането на столпа, то и езика праотечески, негов и на племето му, се запази. И тогава неговото племе бе наречено евреи, а езикът му се нарече еврейски.

Като бяха разделени езиците на племената един от друг, и князете, които бяха началници всеки на свето племе, когато зидаха столпа бяха седемдесет и един князе, а над тях Имрод, като цар и владика, беше повелител. Като се размесиха езиците им, те не се разбираха един друг при беседа; ония които зидаха, нареждаха да им донесат камъни, тия им носеха вода; ония нареждаха да им донесат тухли, тия им носеха тиня или друго някое вещество. И бяха като изумени и ужасени, защото и страх ги обзе от господното невидимо пришествие и треперещи слизаха от височината на столпа долу. И тогава божия повеля и дух бурен падна върху тях и разруши голяма част от столпа, и уби много от тях, които с усърдие принадлежаха на зданието, и така преустановиха делото си.

Веднага след помитането на езиците, хората се разотидоха по вселената, всеки във своята част, от праотеца определена. Защото свети Ной в годината от своя живот 930 или в годината от сътворението на света 2572 /по Георги Кедрин/, по божие повеление, събра своите синове Сим, Иафет и Хам и раздели земята между тях; на Сим заповяда да приеме Азия, Иафет - Европа, а Хам - Африка, и всеки да се засели на своята част с племето си; заповяда им да не преминават границите си един друг, да не повдигат помежду си свади, вражди и войни, но всеки да живее от своя дял.

Говори и това Георги Кедрин, че този завет Ной е написал и връчил на Сим като най-голям от синовете. Тогава той бил /по Кедриновата повест/ на 431 години от рождението си. Обаче братята и племената им не съблюдаваха завета на своя отец Ной, а започнаха един друг да се притесняват и озлобяват, търсейки разправа, както по нататък ще разкажа.

Симовите племена, от синовете и внуците му произлезли, се разселиха в източните страни на Азия; Иафетовите племена заеха западна Европа и северните страни; Хамовото племе, което трябваше да иде в Африка и южнитестрани, остана в Азия, в Симовата част, при Немрод. Защото Немрод не замина оттук, но изгони от Вавилон Симовото племе и се засели тук с народа си. Обаче племето на Иафет не отиде цялото в Азия, за това ще разкажа по-долу.

Иафет имаше седем сина:

1. Гомер - от това племе излязоха гомирити и галати, още и кимери, пo-късно наречени цимбри.

2. Магог - от него произлязоха масиагити, готи, скити, а от тях турци и татари.

3. Мадай - от него произлязоха миди.

4. Иоан или Иован - от него: ионийския народ и греки.

5. Товал - от него: халвити, ивери и испани.

6. Мосох - от него: кападоки, мисени, илирийци, още и целия славянски език от Мосоха произлиза: за това говорят мнозина, както и свети Димитър Ростовски привежда свидетелството на светия пророк Иезекиил, говорейки именно, че Мосох е бил руски княз, но някои не се съгласяват:/едни считат, че славянския език е произлязъл/ от Рифат, Гомеровия син, други - от Тогорм, брата на Рифат, а трети - от Сармоф пра-правнук на Арфаксад, син Симов. Също и сам свети Димитър Ростовски не е съгласен, сиреч не потвърждава нарочно, че славянския език е произлязъл от Мосох. А говори, че Рифат и Тогорм са внуци на Иафетови, синове същи на сина му Гомер. От него /Гомер/, от кимврите или цимбрите произлиза бившия славянски език. Поради това всичко е съмнително.

7. Седмия син Иафетоф е Тирас - от него /произлязохa/ траки или тарсини.

Говори Зунар: веднага след размесването на езиците в годината от сътворението на света по числото хронографско 2774, хората се разпръснаха по родове по цялата земя и двама от Иафетовите синове тутакси дойдоха на север и се заселиха на две планини, много големи; името на едната планина е Тавер, а на другата Аман. И се умножиха там, и като слязоха от ония планини, дойдоха на реката наричана Танаис /Дон/. И се разпръснаха на изток и даже на запад, обаче кои синове Иафетови са, не споменава, само говори: "от имената на синовете Иафетови се наименуваха и местата". Ако всичко е така, то за удобство може да се разбере, че те не са други освен Гомер и Магог, но е опасно да се изисква, защото те бяха най-голеите синове Иафетови. Защото третия син Иафетов - Мадай - остана в Азия с цялото си племе, сиреч в Мидия; четвъртия син Иован отиде на островите; петия син Товал остана в Азия при ппанината Капсийска; шестия син Мосох остана в Азия, даже до теснината на Понтийско море и премина в Европа и се засели с целия свой народ, и се нарече тая земя на негово име Тракия.

За татарите

Понеже Зунар говори, че според имената на синовете Иафетови, се наименовали и местата. И казва: името на едната планина е Аман, "аман" е дума татарска, природна, тя има значение и по славински: "ох" или "оле". Другата планина е Тавер или Таур. Географите говорят, че има една планина в Азия, която се нарича Таур - започва от Черно море и отива на изток, разделя Азия на две и стига даже до океана - море голямо, широко и е висока повече от всички земни планини. Наричат я с различни имена: в Персия и в Индия я наричат Тавер, а в Черкезия и в Горизина и в Татария се нарича Карбаз: "карбиаз" също е природна дума, татарска. По славянски ще рече "сняг бял". Оттук става ясно, че някои татарски народи са от племето на Магог. И още от Каръбазските планини, от двете страни на Каспийско море, на север и на изток, даже до океан - море са се заселили татарски народи: Бактария, Кинезия, Калмики, Сибер, Казан, Астрахан. И съд сквернейшии, даже до последния човек. За тях светото писание говори: че ако и пред страшния съд изпязат и пред второто пришествие на Господа наш Иисус Христос, ще ядат човешки тела. Всички тия племена са от племето на Магог.

За цимбрите

Другият Иафетов син, за когото говори Зунар, е Гомер, който е най-големия син на Иафет. От него произлязоха: гомерити, и галати, и кимери, наречени по-късно цимбри. Както говори Зунар, преди всички те слязоха на реката Танаис и се разпръснаха по западните страни. Те били цимбри, както и Стриковски, и прочие летописци пишат: цимбрите имат своето родство от най-големия син Иафетов - Гомер. От него първо се назоваха гомери, после бяхаа наречени цимбри. Като се размножиха по родове, едни останаха в дивите поля, други над реките Дон и Волга, трети над река Богом, и други над Днепър и над други реки, и други над Черно море, дето е Очак, Крим и над езерото Меотис или Азовско море; едни останаха дето е Волен и Подолие, Подляшие, Жмуд и Литва, защото от тези цимби произлезе и литовския народ. Говори Стриковски: от този цимбрийски народ, през времената , произлязоха хора, които бяха наречени: еднии готи, епиди и половци, и печенеги, но всички те бяха цимбри - народи войнски, мъжествени. И когато от северните страни, по-точно където сега са литви, пруси, шведи, заради неплодородната земя, дойдоха до Франция и Испания, после от тук до римляните. Римляните не искаха да си дадат земите, но те започнаха война с римляните и много пъти ги побеждаваха, и разшириха своята територия, и се размножаваха както искаха. После, но не много скоро, като поживяха в мир в тези изобилни страни, разбогатяха се и се обърнаха пак към воинските дела, но внезапно от някой римски вожд на име Марий, бяха безпощадно победени. Поради това, като отслабнаха силите им, цимбрите пак се върнаха в северните страни, и седяха в различни места и страни над горе речените реки и всички се различаваха по вяра: едни бяха християни, други си останаха поганци. До тук от Синопсис печерский.

Оттук става известно, че ако не бяха цимбрите славянски род, първо, никога не е имало славяни в Испания или Франция, или в Рим, и пак са се върнали назад да търсят своята земя и второ: всички по вяра се различават - едните са християни, а другите поганци. Славянският народ, колкото е божията милост, всички са християни: болгари, серби, руси, великоруси, литви и прочие - целият славянски народ; а малка част /изповядват/ неправа вяра: лехи, чехи, харвати, обаче не са поганци.

За Мосох, прародителя славяно-български и за племето му

Както говори Зунар, Мосох е шестият син Иафетов. От имената на Иафетовите синове се наименували и местата /където живеели/. След унищожаването и размесването на езиците в годината от сътворението на света по числото хронографско 2774, веднага в Азия, между Черно и Бяло море /Мосох/ се засели с племето си, и то като се умножи в Азия, настъпвайки от ден на ден, достигна до Каръбазските планини, до главата на Черно море, в северните страни. И се заселиха, както говори Зунар, на хълми, наричани Месхи - има такава планина между Иверий и Черно море - сега там живеят два рода: гере и лигии, на реката, наричана Термодонт. От името на /Мосох/ се назова и тая земя Месиния, а ппанината - Месха. - До тук от Зунар. Защото и Стриковски говори: по /времето/ на потопа, Мосох излезе от Вавилон с племето си веднага в Азия и Европа, над бреговете на Понтийско и Черно море, и остави народи мосховити от неговото име; и оттук народът се умножи, настъпвайки от ден на ден към северните страни зад Черно море, над Дон и Волга и над езерото Меотис, дето Дон се влива, и над дунавските и днепровските и днестровските поля, нашироко засели своето /племе/, което се разпространи според намерението на своя отец Мосох. Защото ако /думата/ "иафет" се тълкува като "разширение" или "разширителен", така подобно се казва и за /думата/ "мосох", равна на "разтягащ се" или "надалеко протягащ се". И така, от Мосоха, славянския праотец, по наследство идва не само Москва, но и целия славянски народ.

За Илирик, първия български крал

Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици.

За Бладилий, втори крал илирически

След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.

За Колад, трети крал илирически

След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.

За Брем, четвърти крал илирически

След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.

За Болг, петия крал илирически

Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.

За Лил или Ладо, шести крал български

След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 /588 преди Христa/. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, и излезе да го посрещне римския цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на /деня/ на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, /в които/ често се споменава името на този бяс: "Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий, слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстена, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола.

За Перун или Пеперуд, крал български

След смъртjа на Ладо, дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той /Пepyн/ взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна /синът му/ Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина.

Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се идола, и не считат това за грях. Така и във вечерта на Рождество Христово ходят цяла нощ, пеят песни богомерзки и не считат това за грях.

За Александър Македонски

След смъртта на Перун, Иллирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска иллирическа и двата сина на Перун и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 /470 преди Христa/; и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова: "народ славен и непобедим";/даде им/ още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И от тогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох:/българите/ владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 /96 след Христа/.

За Троян римски кесар

В годината от сътворението на света 5604, от Рождество Христово 96, дойде за цар в Рим по име Троян. Този Троян като прие скиптъра на римското царство, запита съветниците си: "Има ли в света царство, което да не ни се покори?" Съветниците отговориха: "има, царю, народ див, славянски, който воюва с Александър Македонски; този народ не само че няма да ти се покори, но още и дан взимаше от римските царе". Троян запита съветниците: "Какъв е този народ, когато вселената се покорява на великия Рим?". Защото тогава Рим държеше под властта си не само западните страни: Франция, Германия, Испания, които са в Европа, но и цяла Африка, и Азия, Понт, Армения, Колфия, Иверия, Алвани, Сирия и всичките източни страни бяха под негова власт. "Нетърпейки - говори Иапиан, ритор римски - срам, /Троян/ събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти". Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лято да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият народ вече бе се преименувал на даки и той имаше престол в Будим. Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари. В станалото сражение, първите словени убиха много от фригите, много от римляните бяха ранени и падаха, защото се намериха в това обкръжение, и сам Троян раздра дрехите си и ги превърза. И завладяха тая страна много трудно и римляните се приближиха до палатите на Декефал. Като видя това Декефал изпрати посланици при Троян да рекат: "Предавам ти оръжието и нашата хитрост и всички твои искания ще изпълня, мир направи с мене". След това дойде сам и му се поклони до земята като на самодържец. След това Троян се върна в Италия, водейки със себе си славянските посланици. И като дойдоха на събора, свалиха оръжието си и като свързаха ръцете си като пленници, беседвака много и помолиха за мир и се примири с тях. И като сключи мир, те развързаха ръцете си и облякоха оръжието си. След това Троян направи тържество в Рим по случай победата над славяните. Но след кратко време Декефал не удържа на думата си и пак се вдигна срещу Троян. Троян събра голяма войска и дойде пак срещу Декефала, и направи мост на Дунава, такъв какъвто е невъзможно да се каже сега. И с голяма мъка преминаха Дунава, и Троян победи славяните и ги гони чак до Нестра. Декефал като се отчая от живота, закла се сам.

Говори свети Димитър Ростовски: Троян не би победил Декефала, ако християнската войскане бе с Троян, защото по това време в Рим имаше много християни, които тайно служеха на истинския бог, и те бяха не само от простите /люде/, но и благородници. А след това с венци мъченически се сподобиха - на своите угодници Бог даде Траянова победа. А останалите славяни, сармати, руксоалани направиха от Нестър даже до Дунав окоп /ров/ и отново се опълчиха , срещу Троян, и като не можаха да го победят, се върнаха. И дето е окопа, той и до днес стои, го нарекоха Троян. А останалият славянски народ от Нестър даже до Дунав /Троян/ събра и пресели в Далмация, а да не би като се отрече от него, пак да въстане, и ги нарече шерби, сиреч по римски език - роби. И тогава този народ се нарече серби, и колкото се намираха в неговата земя курви, разбойници, и тия които се намираха в Италия, ги пресели в Дация, сиреч дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си. И построи Троян над река Прут палати и постави стража, сиреч предел или граница. И постави там 20 хилядна войска, а сам премина Дунав при Никопол и заповяда да се построят каменни мостове над реките от Дунав даже до Бяло море, през цялата България - дето и до днес тези мостове се знаят. И от тогава остана Итллирик или Болгария роб на римляните чак до великия Константин.

За великия Константин и Ликиний

. . .

Тази електронна публикация е създадена с некомерсиална цел.

Използвани са следните издания:

- Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев ©, ред. П. Тотев, худ. доц. Ив. Кънчев ©, предп. инж. Д. Кънев, печ. УИ "В. Априлов" - Габрово, ИК "Луна", 2000 г.

- Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском 1792, пр.Б. Христова, проф. Б. Райков, БАК при НБ "Св. Св. Кирил и Методи", И "ГАЛ-ИКО", София, 1992 г.

Редактирано 7 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Йоан Цеца: "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,

и заедно с тях Ахил, синът на Пелей

и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,

водейки войска от хуни-българи-мирмидонци

на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)

Ариан, в “Периплус": "Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се поселил в Тесалия.”

Йоан Малала, VI век: “И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.”

Йоан Екзарх, IХ в., в “Шестоднев”: "Тесалийските мирмидонци на Ахил са българи"

----------

Георги Раковски:

"Европейски някои си учени даром мъдруват, че тии българи (дошавши уж чак в 502 год. подир Христа в днешна България) били татаро-унгарскаго племени, но като дошли в България, найшли тамо седем народа славяни, смесили се с тях и се пославянчили до шуш за твърде малко време! Но тии учени не ни показват отде и кога са били дошли тии седем народа славянски в България и някаква си най-мъничка татаро-унгорска остатка в езика ни?! Нам е познат коренно татаро-турский език и със сичките старания, които сме положили няколко години да открийме такова нещо, за святата истина повестности, нищичко не сме найшли.

. . .

Чудни са европейските някои си учени, които тъй даром се впущат в работи, които не познават!"

/БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865 г./

“Колко смешни са историците и любословците, между коим и много славяни зовими, а в очи коим тая реч е била като трън татарщина, и от того заключавали и решили, че дошавший ... от Волжанските страни Кубрат с едно отделение бил татарин... А от мечтаний татарски язик никаква остатка не е останала, но слял се уж и се изгубил в мечтаний от тях славянский. Чудно приключение и хубава легенда.”

/Георги Раковски. Съчинения Т.4 – С., 1988, 265 с./

-------

Посоки

Произход и движение на славяните

Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 в Прага. Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич

Славяните са едно странно явление на света, подобно на чудовището от Лох Нес и Снежния човек, а една особеност, която се набива на очи, че отначало всички, които са ги виждали, са били хървати. Ако хърватите си нямат собствена история и e трябвало да си я измислят, това не ни касае, но Славянската доктрина, създадена от тях, се оказва антибългарска, ако вземем предвид данните в долния материал:

НАЧАЛОТО НА ДОКТРИНАТА ПАНСЛАВИЗЪМ

Никола Виденов

За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593 г., като дотогава „slavi” е всъщност -„sclavi" (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори.

Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите.

Термина СКЛАВИ от византийските извори се е използвал от църковниците-хронисти в смисъл на “роби”, “светлокоси роби”, или “нечестивци”, с който са наричали не-изповядващите официалната християнска вяра - арианите. Според възрожденеца Марин Дринов, както и д-р Ганчо Ценов, славяните са всъщност траки. На подобно мнение застава и изследователя Йордан Табов. Интересен факт е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките е смайващо еднакъв. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и “склави”, а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, но вече назовавани като “склави” (светлокоси роби) и “нечестивци” от църковниците-хронисти. Българската история от 866 г. когато се налага насилствено официалната верска доктрина на Византия (т. е. през 866 г. Борис провежда препокръстване) та чак до наши дни е била фалшифицирана от гръцките хронисти, българските и руски църковници, и чужди историци в по-ново време в услуга на панславизма.

Славянин от 20 век. Грешката е вярна

Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображението на славяните в нашите учебници са “съвременна” (???) рисунка (виж например учебника по история за 5 клас на изд. “Просвета”.

Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само от предположения.

Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при т. нар. славяни, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии включително и в местата обитавани от “славяните”.

Славянската идея е възприета от българската интелигенция през началото на XIX век в периода на българското Възраждане под влияние на умелото руско внушение и манипулиране на историческите факти, като начин за разграничаване от гърците и турците. През периода на турското робство както е известно Вселенската патриаршия (доминирана винага от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ, което се възприема и от Османската империя.

Показателно е, че славянската идея започва като така наречената ИЛИРИЙСКА ИДЕЯ. Същността й има политически адрес и най-кратко има за идея, че с името "илирийци" се наричат всички народи, населявали в античността земите, които през средновековието били „славянски”. Илирийската идея става платформа на всички участвали в плана за „освобождението” на всички балкански християни – т. н. „южни славяни”.

101 далматинци

За създател на илирийската идея се сочи хърватина Винко Прибоевич от остров Хвар, със издаденото от него през 1532 г. във Венеция „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни”, което търси идеологическа формула, за да оглави „славянското” множество, изгубило държавната си независимост при падането на българското и сръбското царство. Но ренесансовата илирийска идея е изпълнена по онова време с конкретно политическо съдържание - подготвяната война срещу Османската империя. На 14 април 1595 г. австрийският император провъзгласява, че приема под своя защита християните в Босна и съседните й земи. По това време той още не говори за освобождение на всички „славяни”.

Особено силно въздействие върху представите на съвременниците оказва амбицията на хърватина генерал Охмучевич, родом от Дубровник, пълководец в испанската флота, който съумява да се сдобие с поредица фалшифицирани грамоти и привилегии, като се изкарва потомък на деспот Хрельо (същият, който е погребан в Рилския манастир!). По негова поръчка, се изготвя мистифициран сборник с гербове уж от времето на Душан, в който придобива визуален образ идеята за Илирия, уж

Лъжеблагородник съчинява балканската хералдика

осъществена в миналото от Душан, цар от „словенска” кръв, който заповядвал на десет кралства. Гербът на този „блестящ” според Охмучевич император е съставен от гербовете на всички земи които е владял. Този сборник с гербове, отнесен от специалистите към 1595 г., окончателно формира илирийската идея, като идея за възкресяване на Душановата империя, състояща се от десет кралства!

Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абатът дон Мавро Орбини от Пиза (родом хърватин от Дубровник). През 1601 г. Мавро Орбини написва по поръчка книгата „Царството на славяните”. Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)” .. и още в заглавието: ... „и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”.

На българите е отредено последното място, а Орбини възприема сборника с гербове на генерал Охмучевич за автентичен (?!) и от него възпроизвежда гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.

Така в началото на българската история е отпечатан гърбът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руси и албанци ще присвоят българския двуглав орел като свой царствен герб.

В книгата си Орбини помества и две “осъвременени” според неговата визия рисунки на това как са изглеждали славните славянски войни.

Личната заинтересованост на Орбини е в пристрастието му да изтъкне Дубровник, като водеща „южнославенска” сила, а рода на покровителите си – Бобалевич, като велик и мъжествен род с дълбоко патриотично минало, политическа мощ и слава. Така в началото на книгата си Орбини започва с посвещение към благодетеля и поръчител на книгата: „Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....” и после: „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. И непредубедения читател ще разбере, че има нещо доста странно и съмнително в тази история, която се възприема и до сега от историческата ни наука като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят „като проява на горещия му славянски патриотизъм”, според наши и чужди специалисти историци и т. нар. слависти.

Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия – люлка на „славяните”, за който народ се сетим, той е „славянски”: славяни са ...скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки”. Словени са победили Александър Македонски т.е. и той е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладяли много нейни земи. Или както „духовито” предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.

В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методи не става и дума.

През 1595 г. Русия още не е Велика сила и не е съпричасна на илирийската идея, а отскоро е завладяла Казан, и е покорила волжките българи, за които Орбини не казва нищо. Ще минат само 100 г. и илирийската идея ще продължи да се развива като панславянска доктрина, лансирана от гръцкото духовенство със сръбско “посредничество” на Петър І Велики. За известно време тя ще има формата на т.нар. гръцка идея при руската императрица Екатерина Велика с идеята, че Русия, като най-голяма „славянска” империя трябва да покровителства всички „славяни”, и да ги освободи от турците, както и да възстанови Византия. Според плана синът на Екатерина Велика, който говорил зле на руски но затова пък на отличен гръцки (защото е възпитаван от гръцки придворни велможи) трябвало да стане император на вече възстановената Византийска империя. Никъде в този план не се споменават българите, камо ли да става и дума за освобождението им.

Руското издание на „Царството на славяните” на Орбини излиза в Петербург през 1722 г. по „повелението” на император Петър І Велики под заглавие: „Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского....” и пр. Твърде показателно е, че книгата не е превод на пълния италиански текст, а е съкратена „адаптация” направена на руски език от.... сърбина граф Сава Владиславович – деен дипломат, най-близък съветник на император Петър I, в балканската му политика. Най-вероятно това ще да е човекът дал идеята на Петър І Черно море да стане “вътрешно руско море”, а Русия да завладее всички “славянски” земи.

Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци по време на краткия си престой там през 1761 г., и широко се ползва от него като сигурен източник (!?). Затова и неговата история е логично да е озаглавена „История славянобългарска”.

Защо обаче официална българска историческа наука и до сега премълчава и не забелязва, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата - в 1761 г. е озаглавена „История на България” и в нея липсват тези “славянски” залитания и акценти? В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите.

Също така първото печатно издание на историята на Христаки Павлович, която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ” (но не и славяно-болгарская).

В книгата на Орбини поради пристрастие или нещо друго, българите са представяни като разорители, грабители и убиващи жестоко! В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, както и на цар Самуил над гърците. В описанието за сърбите и византийците обаче, думите употребени за българите, като „жестоко” и „разорение” са спестени.

В описанията си Орбини стига до абсурди като заявява , че “....българите се възгордели повече от всякога, защото вкусили от радостите и богатствата на латинците(!?) и като завзели някои техни земи, веднага продължили напред..” и още за българите “..този тъй войнствен народ да не е показал вродената си жестокост “ и “.. Тази тяхна страшна жестокост, заедно с другите, изпитал върху себе си и император Балдуин”...

ПАНСЛАВИЗЪМ МАКЕДОНИЗЪМ ТАТАРИЗЪМ ПАНТЮРКИЗЪМ И ПОУКИ ЗА ДЪРЖАВНИЦИ

Панславизмът тръгва с основната идея, че руските “славяни” трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят (!!), което се разбира от Азовския завет и “Начертанието” на Петър І Велики, както и “Начертанието” на Екатерина ІІ Велика.

Това е доктрина възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцид над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания (и до сега), кражбата на българското сирене, кисело мляко, българския фолклор и танци, и обявяването им за “елински,” издаването на помашко-гръцки речник, както и толерирането на татаризма и до сега в Руската федерация. От времето на Петър І Велики чак до края на ХХ век Русия ще глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и ще води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия ще се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а Сърбия ще стане основния проводник на панславизма (антибългаризма).

За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати “Освобождението” си.

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда заплаща се окупацията а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”.

. . .

В неистовото си желание да унищожат българите, гърците в лицето на Йоан Кантакузин докараха турските орди на балканите и това наследство още ни тежи.

МИТЪТ НА ПАНСЛАВИЗМА И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

Никола Виденов

2005 г.

--------------------------------------------------------------------------------

[Георги Раковски][СЛОВОТО]

--------------------------------------------------------------------------------

Основни начала за българската най-стара повестност

Най-старите начала повестности всякаго народа се крият в неговите първобитни жилища, в неговото старонародно вероизповедание, в неговий първобитен език.

Увод

По изпитаните и одобрените изследования на най-учените любословци и езикоизпитатели (лингвисти) признато и приемнато е за необоримо начало и доказателство, че сичките живеющи в Европа народи са преселци въобще от великая Азия, някои си от памтивека еще, а някои си в познати отчасти времена и повременности, доколко е забележила о тому всемирная по-вестност.

А в еще по-обширна смисъл учените отдават и първото появление на света человеческаго рода въобще в Хиндистан, както и първото разсеяние на науките оттамо е почнало.

Ето що говори о тому един учен: "Индийското мъдрословие е толкова обширно, щото сичките системи мъдрословия се срещат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и може се каза буквално, че повестността Индийскаго мъдрословия е едно съкращение на цялата повестност мъдрословия." (Cours de l'hist. de la phil., par M. V. Cousin, 5, L)

А другаде истий описател говори: "Азия е люлката образования. Повестността дотамо достигва и не по-нататък."

Друг же един учен говори следния върху Хиндистан: "Деветнадестий век, чрез своето собствено назначение и чрез науките на прошедшите векове, призван в по-деятелно и по-разяснено изискване на цялата истина, почувствува, че историческите, философическите и религиозните изследования да би имали оттук нататък едно здраво основание, тии тряба да започнат от Възточний свят, кой е бил предтеча в областта на знанието и мисълта на Западний свят, който еще от Платоновото време се признаваше негов ученик. Да би убо подпомогнал това чувствувание, кое се показва више и више и да би послушал на една производителна мисъл, предприех трудовете върху възточното мъдрословие (философия) най-високото и най-пълното изражение на мисълта Възтока. Между тойзи свят, почти съвсем нов за нас, Хиндистан със свой самскрит1 толкова учебен и толкова метафизически, със своята вероизповедна мисъл толкова дълбока и толкова висока, със своята си философическа мисъл толкова дълбокомислена и толкова отважна, със своето въображение толкова творческо и толкова великанско, и своята природа толкова удивителна и толкова изобилна, Хиндистан, казваме, ни се явява голямото и древното гнездо на человеческата мисъл, като една точка средоточна и осветляюща от тойзи широк кръг на философическите и вероизповедните идеи, на узирително сродствени наречия, коя обемна горна Азия и коя достигна да обигърне сичкия почти стар свят. Въистина, че на горните Азийски равнини се е появил за първи път человеческий род; и оттамо е протекла голямата река образования, преди да покрие Европа и преди да постави подире си обширни песъчливи пустини. Человечещината не може би добре позната частно, тряба да я видиме в своята заедност. Тряба да присъствуваме в рождението й, в зрялата й възраст и разпалването й. Тряба да можеме да свържем на ново кръжилата на тая голяма верига, коя като Нил река крие еще своето начало от зрението света. Тая верига за нас има своето най-отдалено кръжило в Хиндистан; и дотамо само, както за Нил до Абисинийските планини, е дадено досега на человечната наука да се възкачи. Негли за бъдущност е предоставено да се дигне булото, кое покрива еще далечните начала света." (Essais sur la philosophie des Hindous etc. par. C. Pauthier... Paris, МDСССХХХIII)

[...] Това е мнението и стремлението на учените за бъдущата книжевност в Европа, т.е. да додат на истинните начала повестности человечества, а не да се водят веке сляпо от записаните в гръцките, еврейските и латинските книги.

Ето що говори и Лукиян, гръцки описател (живший около 180 л[ето] после Христа) върху началото на мъдрословието, т.е. на науката, в своето си съчинение -"Отстъпници", де олицетворява в женски род мъдрословието (философията) и представя го говорещо със Зевса, като дъщеря с баща си:

"Т.е., че мъдрословието, науката, най-напред в Хиндистан се появила, в брахманите, а после в Етиопия, после в Египет и в Бабилон, в халдеите, оттамо в Скития, после в Тракия, отде Евмолп отишел в Елада и ги научил вероизповедание, а Орфевс ги научил музика (грая) и тъй започнали науката в старата Елада, отде тракийците, кои не са били елини, но говорили са еще един твърде ближен език с тях."

Възпоменаемо же в Старий завет място едем (рая) за първо обиталище първаго человека, най-учени днешни европейци, изследующи го в строга сравнителна любословна наука, т.е. със разсъдителен разбор на записаното в Стария завет земеописано положение и на днешните точни изследования на тях места, гори и реки, доказват, че то място спадало в горите Belourtag - Белур-даг (светла гора), на мястото, дето тойзи хребт (греда) се съединява с Хималая към равнината на Памира.

Учените са делили досега народите в Европа и Азия на две главни отделения: на индо-европейски и семитически, както и езиците им. В първото отделение спадат потомците на арияните2, а във второто потомците Симови.

Но това име семитически3 (потомци Симови) в повествувателна истинна смисъл не е право, дадено е само тъй от учените за улеснение и порядък повестности, защото по днешната изтъщена и усъвършенствувана почти наука тия стари знания, черпени от еврейските книги за Симови, Яфетови и Хамови потомци, както и за други много работи, остават настрани и науката, да би дошла до истинни следствия, тряба да бъде свободна и независима от всяко предразсъдие и от всяко извънестествено измишление, както говори твърде умно о тому и учений А. de Humbold в своето си съчинение "Cosmos": "Науката, за да бъде независима, не тряба да се стеснява от никакво вероизповедно правило, както е необходимо и за нравствените и вероизповедните вярвания да бъдат защитени от следствията, до които науката може да се доведе от своите изяснения."

Наименованието индо-европейски народи и езици имало е за основа освен другите доказателства, изчерпани от науките, най-много сродството на езиците, които говорят или са говорили европейските народи, със самскрит и зендски4, най-стари съхранени в Хиндистан езици.

И действително, че това е едно живо и необоримо доказателство, кое не подпада в никакво си съмнение и опровергание.

Сравнителното любословие достигна еще по-далеч чрез ежедневните нови успехи в езикоизпитанието и сега дава едно по-обширно и по-общото потомствено име на народите: race aryenne - ариянско племе, както и на езиците langues aryennes - ариянски езици.

Учените полагат, че то ариянско племе някогаш е имало своята първобитна люлка - жилище, и че, разделивше се на две големи отделения поради вероизповедната разлика, коя се види във Ведите5 и Заратовите книги Занд-Авеста, отпосле еще са живяли заедно за няколко време и учените им са имали сношение между си заради вероизповедния раздор, кой е последовал в тях. И действително, че сравнителната наука на сичките ариянски езици може ни доведе до една по-първобитна повременност езика, в която първите отци на индийците, на персийците, римляните, славяните, келтите, германците и на гърците са живяли заедно в същите огради и под същите стрехи.

Ето що говори един учен езикоизпитател върху тойзи предмет и за старите ариани: "Метнете погледа си на сравнителната таблица спомагателнаго глагола ас, бити в разните ариански езици. Избранието на аса между сичките коренни слогове, кои также би могли да изражат мисълта на съществуванието и прибавлението на тойзи корен на един ред личних значении, кои са били сички изначала лични местоимения, били са дела лични, или ако щете, дела исторически. Тии са се изпълнили един ден, в едно определено време и в едно някое си място; и защото нахождаме тейзи исти форми в сичките членове на тая фамилия (арианскаго езика), от того следова, че преди еще да се отправят праотците индийцев и персов към юг, а праотците на гърците, римляните, келтите, тевтонците и славяните преди да си възстановят първото становище към европейските крайбрежия, съществувало е едно малко племе от арии, възстановени вероятно по най-високая равнина в Средна Азия и кое е говорило един език, кой не е бил еще ни самскритий, ни гръцкий, ни немский, но който е съдържавал източника на сичките тия наречия. Тейзи арии са били орачи и били са веке достигли на един някой си степен образования. Тии са отбягвали местта на кръвта и били са осветили брака; и тии са се молили Съществу, кое дава свет-лостта на небото и живота, под истото име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес и в нашите черкви." (Мах Miller, "La science du language, cinguieme lecon," р. 227)

Други же учени казват, че 1500 год. преди Христа един народ е излязъл от недрата на Ария (Arie), който се е отправил към юг, преминал Хималайските гори, победил туземците дасиите чрез своето си нравствено преимущество и умно развитие, съставил в Саптасинду (Индия погърчено) езгрото индийскаго народа.6

Както и да е, сичките днешни най-учени езикоизпитатели приемат тая мисъл, основающи се на сродството и единството езиков.

По това направление, т. е. по шествието на сравнителната наука езикоизпитания, ние се заузехме да напишеме "Основните начала за българската най-стара повестност", отхаърляющи на страни скитските и татарските ями7, в които тъй немилостиво са ни хвърляли и стари, и нови писатели, кои са писали за нас, без .да познават езика ни, народните ни от старости съхранени обряди и обичаи, старонародното ни вероизповедание, песните, приказките и пословиците ни, първобитните наименования на местата, по които живейме от памтивека и проч., и проч. Не по-малко отхвърляме и неосновната мисъл, коя са имали сички почти досега учени, че място първаго появления и разсадник първаго преселения на славянското днес названо племе било уж от север на юг, а именно от руските пустини, по които са ни скитали историците неуморно; а не от юго-възток към северо-запад, както е действително и било то първо и най-старо преселение.

Не че не признаваме познатите някои си по-последни преселения от север, но че щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род, и че тии последни преселения са били се пак от наши единородци българи, кои са били зели онова направление еще от Хиндистанското си преселение и от Бабилонските страни, дето се задържаха много време, и после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя; а не че били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят странните8 историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи описатели или же имеющи и своя си цел!...

Татарски някои си орди са прониквали в Старопланинский полуостров, но то е било твърде после и когато веке български царства съществуваха и името българин е било познато добре в Европа. А и тии татари и до днес се татари са остали.

Всяк здравомислящ человек може да разсъди, че тии най-стари преселения от Хиндистана в Европа не са могли да станат тъй за скоро, нити изеднаж, но трябало е векове за изпълнението им; нити пък са могли сичките да минат по едно си направление и чрез едно само място, защото някои си направления и места, а именно малоазийските и Възпора9 били са заузети от по-първите преселения и поради коя причина са ставали и боюве между им, ако и да са били единоплеменни.

Положивши себе за свято и необоримо начало: племената в преселенията си доносят със себе си първобитното си земеописание10, своето вероизповедание и прилагат това земеописание на новите места, по които се населяват, положивши, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследования засега от тая точка зрения за българското най-старо битие.

А изследованията си разделяме на следния:

1. Какви местни названия са съхранили българите в днешните си жилища, пренесени от старите им жилища - Хиндистан.

2. Какви остатки от индийското старо вероизповедание се нахождат в днешните народни български празници, обряди и обичаи, баяния и очищения с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои си пещери, както и самите имена богов и проч.

3. Какви възпоминания е съхранил сам народ за преселението си от Хиндистан.

4. Сравнение българскаго езика със самскритаго и зандскаго и живи доказателства на много единствени свойства, коих само българский език от сичките други европейски езици и досега еще е съхранил.

5. Името българин що значи и как е съхранено под това значение еще от начала преселения им в Европа.

6. Повествувателни възпоминания три века преди Христа, в народни песни, пеяни и до днес еще по България от народа.

7. Разяснение на Волжанското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.

8. Кои са причините, що са увардили българите досега еще тия толко древни остатки.

9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението Преславскаго двора и какви доказателства имаме на това.

10. Разбор върху мненията, които са имали досегашни многи писатели: а) Че българите били уж татарскаго рода и поколения;

б) А други някои си, че славяните и германците били уж потомци на скитите, които (скити) не били уж татарскаго рода и проч.

11. Народната българска цивилизация, съхранена в тях, коя ги отличава от другите народи и остатки от стари изкуства, занятия и художества в народа днес съхранени, кои сочат едно твърде старо и отдално от днешните времена образование.

Тия са началата и направлението, по които щем се държа в изследованията настоящаго си съчинения "Основни начала за българската най-стара повестност".

Но да би дошли до тях точки предмета си, нужно е да метнем първо един кратък поглед върху най-важния точки всемирной повестности и тъй да започнеме нашата българска.

Статията е публикувана в първия и единствен брой на редактираното от Раковски списание "Българска старина" (1865). Тя представлява въведение към "Основни начала за българската най-стара повестност". Раковски цитира чуждите учени в оригинал и в свои превод, тук оригиналните текстове на френски и гръцки са отпаднали, както и някои цитати.

--------------------------------------------------------------------------------

* повестност - история

1 самскрит - така Раковски нарича санскрит, езикът на древната индийска цивилизация. Според него думата означава "сам скрит", т. е. скрит, таен език.

2 арияни - арийци, название на древните народи, за които се предполага, че са говорели общ праиндоевропейски език и са обитавали Иран и Сверна Индия, а по-късно са се разселили из цяла Европа и част от Азия.

3 семити - название на група народи, към които принадлежат асирийците, вавилонците, арабите, евреите и др.

4 зендски - езика, на който са написани свещените писания на древните перси Занд-Авеста, приписвани на Зороастър (Заратуста).

5 Ведите - най-древните индийски свещени писания.

6 езгро - ядро

7 скитските и татарските ями - така Раковски определя съвременните му теории за произхода на българите от скитите (славяните) и татарите.

8 странните - чуждите

9 Възпора - Босфора

10 земеописание - география

-------------

Набрал и въвел в мрежата Николай Аретов

© 1999-2008, Словото

WEB програмиране - Пламен Барух

А според един друг източник, Българин означавало ловец на самураи

Ти какъв си?

Редактирано 7 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Много добър текст. На времето се чудех как така една шепа юнаци със съдрани гащи ( както лъхаше от официлната ни история от учебниците) идват от север, правят на кайма елитната Византииска армия в нейния най-голям разцвет и създават вековна държава. А! Щях да забравя. Докато му колят армията на Византииският император разбираш ли, нашия отишъл да си лекува подгарата. Абе то да се смееш ли, да плачеш ли... Самият факт, че са избрали територията на империята за своя държава говори доста за тези хора. А и още се чудя колко ли писмени текстове за нашата история са изчезнали по една или друга причина и то повечето с активната помощ на нашите "мили и кротки" съседи и най-лошото е, че вероятно съществуват още текстове, но умишлено се крият някъде, защото в един момент ако се изкарат на яве може да стане доста интересно. Вече сериозната наука в България започна да изкарва на яве истината и то с неопровержими факти. А когато фактите говорят... Скоро се правиха анализи на черепи от български погребения от онова време и се доказа, че нямаме нищо общо с това, което се твърдеше официално преди години. Никакви монголоидни черти. Ама нула процента. А и нищо чудно да се докаже отново с факти, че славянският език май не е бил славянски, а чист Български възприет в по-голяма или малка степен от местното население. За доказателство ако някой се интересува да се порови и да види какъв е бил процента на Български думи в Румънския език непосредствено преди освобождението на България. Процента е меко казано сериозен. И какво се е направило по този повод в Румъния. Когато сме се появили в този район с елитна държавна и военна организация, май местното населе още е търчало из шумата (отново пренебрегван факт). А за в бъдеще ни очакват доста "неочаквани" исторически изненади. Обичам си държавата и няма да мръдна от тука.

Редактирано 7 април 200818 г. от скитник (преглед на промените)

Много добър текст. На времето се чудех как така една шепа юнаци със съдрани гащи ( както лъхаше от официлната ни история от учебниците) идват от север, правят на кайма елитната Византииска армия в нейния най-голям разцвет и създават вековна държава. А! Щях да забравя. Докато му колят армията на Византииският император разбираш ли, нашия отишъл да си лекува подгарата. Абе то да се смееш ли, да плачеш ли... Самият факт, че са избрали територията на империята за своя държава говори доста за тези хора.

А и още се чудя колко ли писмени текстове за нашата история са изчезнали по една или друга причина и то повечето с активната помощ на нашите "мили и кротки" съседи и най-лошото е, че вероятно съществуват още текстове, но умишлено се крият някъде, защото в един момент ако се изкарат на яве може да стане доста интересно.

Вече сериозната наука в България започна да изкарва на яве истината и то с неопровержими факти. А когато фактите говорят... Скоро се правиха анализи на черепи от български погребения от онова време и се доказа, че нямаме нищо общо с това, което се твърдеше официално преди години. Никакви монголоидни черти. Ама нула процента.

А и нищо чудно да се докаже отново с факти, че славянският език май не е бил славянски, а чист Български възприет в по-голяма или малка степен от местното население. За доказателство ако някой се интересува да се порови и да види какъв е бил процента на Български думи в Румънския език непосредствено преди освобождението на България. Процента е меко казано сериозен. И какво се е направило по този повод в Румъния.

Когато сме се появили в този район с елитна държавна и военна организация, май местното населе още е търчало из шумата (отново пренебрегван факт).

А за в бъдеще ни очакват доста "неочаквани" исторически изненади.

Обичам си държавата и няма да мръдна от тука.

Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици

Вече ги няма Руската империя и подкрепяната от великите сили Югославия, време е да учим истинската си история

ИЛИЯ ИЛИЕВ

Годината 681 - Една измислица, поставена редом с една илюзия.

Тук се спираме на някои от най-отвратителните исторически измислици, на причините за злонамерено тенденциозното фалшифициране на преславната наша история.

Нашият културолог проф. Асен Чилингиров ни дава брилянтен пример за основния модел на подменянето на българското минало с друго. В своя монография той показва факсимилие от топографска карта на района около Преспанското и Охридското езера от 1885 г. Картата е изготвена въз основа на заснемане на западната част от Балканския полуостров, извършено от сътрудници на Австрийската Академия на науките през 60 г. на ХIХ в. В района, обхващащ около 2500 кв. км не се срещат повече от 1-2 небългарски названия на селища или географски обекти. Значителна част от названията просто са неизговорими от сегашното население, състоящо се официално от албанци, гърци и македонци. Като България или Търново, например. Не се среща нито едно наименование, което да произлиза от “народностното” име македонци.

Днес обаче на книга там не живее нито един българин. Хилядите топоними в тази част на полуострова старателно са подменени. За много наши сънародници би било невъзможно да обяснят как са се появили тези чисто български топоними, след като те са се употребявали мног преди 681 г. Защото не могат да ги съвместят с измислицата, че някои си прабългарин Аспарух, преследван от аварите и родните си братя дошъл между Дунав и Балкана, за да основе славянската държава България. Тоз тъмен азиатски субект се домъкнал тъдява с кекава ордица от полудиви хуногондури и всинца дружно се стопили сред огромна славянска маса от седем племена. Но преди това ордицата размазала цвета на византийската армия, предвождана от самия император.

Тук гъмжи от нелепости, упорито насаждани като история.

Няма прецедент в историята народът-победител да е приел езика и културата на покорения. Българите при по-малка численост са побеждавали векове наред византийци и римляни само защото са ги превъзхождали технологично в средствата и методите на водене на военни действия. Това е било така по отношение на конструкцията на сабята, на лъка и стрелите; многократно по-ефективната и по-лека броня; ездаческото умение и притежаването на специални породи бойни коне; притежаването на секретите за изготвяне на дълготрайни храни като пъстърмата и сиренето; качественото и дългосрочно организирано разузнаване; съобразяването на стратегията и тактиката с климатичните и географски особености в конкретния регион. Абсурдно е да се мисли, че хунобългарите са били технологично пред другите само във военно отношение. Дори в нашия ХХI век военните технологии продължават да дърпат след себе си останалите области на науката.

На великия кан Исперих, на братята му и на баща му Курт Кубрат упорито се приписва да са били прабългари. С едничката цел да се внушава, че българите се появяват и България започва съществуването си след 681 г.

Обаче разчистването на терминологичната бъркотия разкрива неподозирана за огромното мнозинство наши сънародници картина от миналото ни.

Далеч преди втората половина на VII в. част от нашите предци населяват Балканския полуостров и Мала Азия. Седемте основни български народности от най-дълбока древност са част от хунският съюз на север от Китай, тук в Европа са основна негова съставка и при Атила. През 447 г. Калиник, ученик на св. Хипатий, пише: “Хунският народ, който живее в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от сто града и малко остана да завземе и Цариград”. Няма как хуногурите и хуногондурите на кан Исперих да са новодошли. Но се казва, че дотърчали от земите зад Кавказките планини.Тук е другата шашма.

Според византийски и латински източници

Кавказ се е намирал на Балканите.

Според Есхил, Прометей казал на кравата Йо да мине от Йонийско море по Кавказката планина, от която извира река Ибър, към Кимерийския нос и да премине в Азия. По името на кравата е наречен и протока – Босфор или кравешки брод. Но Ибър е Марица, значи се говори за Рила!

Прокопий нарича Кавказ планинската верига, която се е простирала през Илирия и Тракия. Пак той нарича населението на юг и изток от нея хуни. Но пише още: “В старо време хуните се наричаха кимерии... сега се казват утигури, уногури или уногондури, които основаха българската държава”.

По времето на кан убиги Исперих българите са населявали земите от Горна Панония до Карпатите, Егейско и Йоническо море. Теофан пише, че още Кубрат станал господар на хуногондури, българи и котраги. Пак той и Никифор пишат, че българите са билив съюз със съседни славянски племена. Ето тази фраза се превръща в повод да се твърди лъжата, че зад Дунав били заварени славяни, при това многобройни.

На юг от долния Дунав са живеели българи. Според Прокоп, в Добруджа и Мизия живеели хуни, а според Йордан – българи. Последният е писал книгата си около 552 г. и казва: “Те живееха най-напред покрай Меотидското блато преди Троянската война, след това в Мизия, Тракия и Дакия, после се споменават в Скития покрай Понтийско море... тези хуногури образуваха българската държава”.

А някои и сега упорито отказват да имаме нещо общо с хуните.

В Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император Анастасий ( 491 – 518г. ) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония. Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници.

В хрониката на владиката Йон от Никиу Мизия е наречена “провинция България”. Така е от IV век. България, не Славяния. Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора.

Според Йордан, “в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят”. През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора. Пълният контрол над Тракия на кого остава?

Мизийска България преди това е била във федеративни отношения с Константин Велики. Това е ключов момент, защото роденият в Ниш Константин е трако-илириец и изцяло се е опирал върху военната сила на хунобългарите. Само така успява да стане блестящ самодържец и да изгради Константинопол. Анастасий забравя това, опитва се да подчини народа ни, построява дълга стена от Черно море до Силимврия на Мраморно “ против нахлуванията на мизите или българите”.

Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, склави значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са сев планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия. Например, селцето Маратон, вече всмукано от Атина, през 1829 г. се е състояло от 60% славяни и 40% албанци. Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума.

Нямаше да ги има и голяма част от фалшификациите в родната история, скрити в широкото понятие византийска култура. Така руско-американският византолог Оболенски е определил културат на една общност от народи в рамките на византийската империя. Съответно изкуството на тази общност се обозначава като източно-православно.

Проф. Асен Чилингиров след три десетилетия упорита научна работа върху стотици църковни постройки или развалини напълно аргументирано оспорва това привеждане под общ знаменател. Открива и систематизира фрапиращи разлики, които не могат да се нарекат периферийни изключения. В някои случаи направо се касае за принципно отричащи се отлики. Те се проследяват през цялото християнско средновековие и са били основание за непримирима борба на Византия срещу “еретиците” в България.

Византийската църковна постройка има строга и сурова външност, съответсваща на тяхната затворена, обърната навътре същност. Външните стени са гладки, с крайно оскъдна украса, преобладават правоъгълните и многоъгълните форми, пропорциите са подчертано издължени. Църквите в българските земи представляват обърнати към вярващия постройки, използвани са били най-разнообразни средства за украсяване отвън и отвътре. Преобладавали са овалните форми, вместо скучните големи плоскости по фасадите са правени извън конструктивната потребност множество плитки, ниши и лизени. При това строени с мярка за дължина различна от византийската стъпка.

При това далеч не само по българските земи. Българските строители и зографи са разнасяли изключителното си изкуство в земите на Киевска и Московска Рус. Дори само по това може безспорно да се твърди, че те са получили християнската вяра от нас.

Десятинната църква в Киев е копие на Преславската катедрала.

Стенописите се отличават с необикновенна експресивност и с архаичната си доиконоборческа иконография.

Днес все още всичко минава под графата “Гръцка школа във византийската архитектура”. Стотици християнски храмове, строени от българи, систематично и с мрачна решителност са били разрушавани при падането ни под византийска власт нацяло или частично в купола и над олтара. Защо, ако са общо православно наследство? В частично разрушените храмове стенописите са напълно унищожени, зацапани с вар или покрити с друг живописен слой. Защо, ако се говори за общо източно-православно изкуство? Защото нашето е друго, своеобразно, с чисто български отлики, характерни за световъзприятието на народ, общувал дълго време с големите източни култури наКитай, Индия и Персия. Народ, разбиращ по различен начин самата християнска вяра. Затова са ги рушили.

В своето забележително изследване “Кроватова България и покръстването на българите” проф. Ганчо Ценов обяснява на какво се дължат много от преднамерените неистини за нашата история. Преди всичко на натиска на Имперска Русия. Тя не желае да признае българската църква в Тракия и Македония, защото не иска да признае и българската народност в тези земи. На Русия тези земи й трябват от геополитически съображения, затова България трябва да произхожда след 681 г., да е затворена между Дунав и Балкана и българите да са славяни.

Ученият историк Ганчо Ценов още в началото на века пише за истинската ни история преди Испарих. Но от колегите си русофили тук е наречен с “обидната” дума патриот, оплют е абсолютно безпринципно и безмилостно. Днес малцина знаят за него. Напразно, като имаме предвид следните му думи: “Българите трябваше да засилят националната си култура, русите трябваше да помогнат за това и чрез национална България, която извънредно им симпатизираше, да стигнат до проливите, за които мечтаеха”.

Днес няма руска империя, няма я и подкрепяната от Великите сили Югославия. Време е да си научим истинската история, за да си осигурим бъдеще като нация.

Направена от: CaMO_MuHaBaM.

Българин - превежда се от две санскритски думи: бълг ("балг") - "висок", "високопоставен", "издигнат" и арий (айрия) - "знатен", "аристократ" "благородник". Или в свободен превод "бълг-айриите" или българите означава "най-високопоставените благородници".

Ние пазим народностното си име непроменено вече над 3 000 години и петте държави които сме създали се наричат Българии. Познавате ли друг такъв народ?