Следователно, какво излиза, според проф. Дулуман - Синът не е точно бог, а нещо като негов наместник, който изразява волята му? За мен, обаче, е най-интересно откъде води началото си тази идея за Трите Ипостаса, след като отсъства в юдаизма.

 

7. Догмат о Святой Троице – порождение неоплатонизма.

А поскольку христианству, ставшей государственной религией и в силу этого взявшего на себя функции общегосударственной идеологии, нужно было запастись впрок ставшей бесхозным языческим богатством, в первую очередь, - богатством мировоззренческого плана, чтобы можно было «все и до чего» объяснять гражданам  страны. Это мировоззренческое богатство в то время было сосредоточено в неоплатонизме, которое некогда, как сказано выше, стояло у истоков мировоззрения первоначального и раннего христианства, можно сказать – у истоков самого христианства. К 4-5 столетия философия неоплатонизма достигла вершины своего расцвета, а гностицизм безвозвратно канул в вечность, оставив на христианстве только свои родимые пятна. Неоплатонизм в творчестве его таких великих (великих – без дураков) представителей, как Ямвлих, Прокл, Плотин, Порфирий, отражал весь мир, от Единого Абсолютного Бога до материи и преисподней, в виде цепи взаимосвязанных и порождающий друг друга Триад. Так, например, неоплатоник Прокл (410-485) в процессе эманации (истечения) всего сущего из Единого абсолютного Бога усматривал три момента: 1. Произведение надлежащего к произведению в производящем. Этот начальний момент, по Проклу, находится в состоянии слитного, нерасчлененного единства (“Mony”, мони). 2. Выход производимого из производящего (“Prodos”, продос). 3. Возвращение произведенного в производящего (“Epistrophy”, эпистрофи).  Это, так сказать, всеобщая методология к  постижению всего сущего.  Изложив этот принцип, Прокл переходит к более детальному раскрытию наличных сущностей на каждом моменте развития. Превыше всего он ставит Божественное первосущество, которое превышает всякое существование. Для него «божество есть всеобщая причина, но не причинным образом; оно высшее добро, но вне всякого конкретного добра»…  Вот так, вот таким макаром!

Первой эманацией божественного первоначала являются геннады (рожденные), которые способствуют переходу от Единственного (от Единицы) к множественности. Первой  происшедшей  из геннад выступают  эманированная сущность, стоящая на уровне божества и непосредственно связанная с Единым, -  Мировой разум («Nous», нус, Мировой Разум), который эманиреут из себя Троицу Единосущную и нераздельную: 1.Бытие (в христианской Троице – Бог Отец); 2.  Жизнь (в христианстве Дух Святой, как жизни податель) и 2. Логос, мышление ( в Евангелии от Иоанна – Сын Божий, Иисус Христос). И далее в рамках, в системе, методологией триадического мышления Прокл излагает все элементы постигаемого им мира. Заключительные разделы своего философствования Прокл посвящает проблеме мистического слияния человека с божеством, процесс возвращения отпадшего человека к Богу. Это обратный путь (путь человека к Богу)  включает в себе тоже три момента: путь Эроса, путь Истины и путь Веры… Ну и так далее в таком же духе.

Следует иметь в виду, что все ведущие (Василий Великий, Григорий Богослов, Григорий Нисский и другие) творцы христианского учения о Святой Троице обучались  философии  в действующей до 529 года афинской школе неоплатоников. В этой школе творцы христианского богословия учились, как тогда говорилось, эллинской  мудрости, на основе этой неоплатонической эллинской мудрости сочиняли христианское учение о Святой Троице. В результате, на втором, в Константинополе, Вселенском христианском соборе (381 год) кружок Василия Великого под председательством Григория Богослова и Григория Нисского до Никейского Символа веры было дописано несколько предложений о Духе Святом. В этой приписке Константинопольского собора писалось: Верую и « в Духа Святого, Господа Животворящего, от Бога Отца исходящего…» Таким образом к вера в Господина Иисуса Христа  было прибавлено верование и в Господина Духа Святого. Оба они – и Бог Сын, и Бог Дух Святой – в Никео-цареградском Символе веры провозглашались не Богами, а только почти равными Богу Отцу Господами; ну, чем-то на подобие если уж не Губернаторов божественной вотчины, то уж точно полноправными Представителями Бога в этой вотчине, к примеру, как Представители Президента Путина в семи административных регионах России.

Но  Никео-Цареградский символ веры еще не утвердил в христианстве догмат  о Святой Троице - веру в неё в его современном понимании. Тогда, в 4 столетии официальная христианская церковь, называвшая себя единой, святой, вселенской и апостольской церковью, провозгласила веру в Единого Бога Отца и веру в Господа Сына божьего Иисуса Христа и Господа Духа святого. К этому здесь же добавим, что ни на одном из церковных соборов догмат о Святой Троице в его современном церковном понимании и богословском истолковании не утверждался поскольку он явно – и по форме и по содержанию – находится в вопиющем противоречии с каноническими решениями Первого и Второго Вселенских Соборов. Решения Первого и второго Вселенских Соборов не знают  равных Богу Отцу Богов Иисуса Христа, Сына божьего; не знают равного Богу Отцу и Духа Святого,  который, де, «от Бога Отца исходит». Подчеркнем еще раз, поскольку в данном случае это очень и очень важно: Никео-Цареградский Символ веры знает Единого Бога Отца, его единородного Господина Иисуса Христа, Сына божьего (Пана Иисуса Христа» написано в украинском тексте Символа веры), а также знает Господина (Пана) Духа Святого,  который исходит от Бога Отца.

.... В случая не е баш така.Цитирах Проф. Дулуман Е.К. – доктор философских наук, кандидат богословия.

  Тъй де, исторически е било точно така, не оспорвам. НО само исторически.  

Обратите внимание, в символе веры только Бог Отец называется Богом. Ниже в Символе веры говорится: Верую “И во единого Господа Иисуса Христа, Сына Божьего, Единородного, Отцом рожденного…”

До тук добре. Но виж какъв софистичен извод прави :  

Присмотритесь. Здесь, в этом же Символе веры, Иисус Христос признается за Сына Божьего, но не называется Богом, а называется только Господом, точнее – господином.

Обръщението и титлата Господ тогава, а и сега е означавала Господар, Предводител, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Тази тила е бил запазена за Императора, за да подчертае, че е изпратен от и равен на Боговете.А с обръщението  християните твърдим , че в света има само един Господ, един носител на Божествена власт.

Тоест - няма двама богове, или каквото се опитват да изкарат всички сектанти и еретици.

Бог е един. 

 

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

 

А думата "Единородного" , която уваженият проф. Дулуман Е.К., така уж случайно изпуска при разсъжденията си има ли смисъл да си разясняваме ?     

..... щом се праиш на праведен и вярващ в ел елое исраил ..почвай да учиш псалмите.ето ти учители:   ....

  не ми ли прилича да се правя на праведен ?

Следователно, какво излиза, според проф. Дулуман - Синът не е точно бог, а нещо като негов наместник, който изразява волята му? За мен, обаче, е най-интересно откъде води началото си тази идея за Трите Ипостаса, след като отсъства в юдаизма.

 

Ето един от отговорите  

Редактирано 27 юни 201312 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

 

 

.

Да, Бадр. Благодаря, че го припомни. Разбира се, зная това, но търсех потвърждение. Какво излиза тогава, обаче? Излиза, че христянството е нещо твърде различно от строгия монотеизъм на юдаизма:

Таким образом к вера в Господина Иисуса Христа  было прибавлено верование и в Господина Духа Святого. Оба они – и Бог Сын, и Бог Дух Святой – в Никео-цареградском Символе веры провозглашались не Богами, а только почти равными Богу Отцу Господами; ну, чем-то на подобие если уж не Губернаторов божественной вотчины, то уж точно полноправными Представителями Бога в этой вотчине, к примеру, как Представители Президента Путина в семи административных регионах России.

 

Това доста напомня на индуистките идеи за аватарите, ако приемем, че горния пример е коректен.

Редактирано 27 юни 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

  Тъй де, исторически е било точно така, не оспорвам. НО само исторически.  

До тук добре. Но виж какъв софистичен извод прави :  

Обръщението и титлата Господ тогава, а и сега е означавала Господар, Предводител, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Тази тила е бил запазена за Императора, за да подчертае, че е изпратен от и равен на Боговете.А с обръщението  християните твърдим , че в света има само един Господ, един носител на Божествена власт.

Тоест - няма двама богове, или каквото се опитват да изкарат всички сектанти и еретици.

Бог е един. 

 

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

 

А думата "Единородного" , която уваженият проф. Дулуман Е.К., така уж случайно изпуска при разсъжденията си има ли смисъл да си разясняваме ?   

Уважаваният професор е кандидат на богословските науки и е станал такъв в редиците на РПЦ.

Разбира се всеки може да има различно от неговото мнение, но то е твърде добре обосновано.

  Тъй де, исторически е било точно така, не оспорвам. НО само исторически.  

До тук добре. Но виж какъв софистичен извод прави :  

Обръщението и титлата Господ тогава, а и сега е означавала Господар, Предводител, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Тази тила е бил запазена за Императора, за да подчертае, че е изпратен от и равен на Боговете.А с обръщението  християните твърдим , че в света има само един Господ, един носител на Божествена власт.

Тоест - няма двама богове, или каквото се опитват да изкарат всички сектанти и еретици.

Бог е един. 

 

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

 

А думата "Единородного" , която уваженият проф. Дулуман Е.К., така уж случайно изпуска при разсъжденията си има ли смисъл да си разясняваме ?     

  не ми ли прилича да се правя на праведен ?

 

Ето един от отговорите  

Тоест - няма двама богове, или каквото се опитват да изкарат всички сектанти и еретици.

Бог е един

 

 

Да, но ако вашият Христос е Бог, то тогава на кого се моли той, и за кого казва: Моят Отец и Вашият Отец, Моят Бог и Вашият Бог? ХМ?

Да, Бадр. Благодаря, че го припомни. Разбира се, зная това, но търсех потвърждение. Какво излиза тогава, обаче? Излиза, че христянството е нещо твърде различно от строгия монотеизъм на юдаизма:

Таким образом к вера в Господина Иисуса Христа  было прибавлено верование и в Господина Духа Святого. Оба они – и Бог Сын, и Бог Дух Святой – в Никео-цареградском Символе веры провозглашались не Богами, а только почти равными Богу Отцу Господами; ну, чем-то на подобие если уж не Губернаторов божественной вотчины, то уж точно полноправными Представителями Бога в этой вотчине, к примеру, как Представители Президента Путина в семи административных регионах России.

 

Това доста напомня на индуистките идеи за аватарите, ако приемем, че горния пример е коректен.

Да, християнството според мен, е твърде много различно от юдаизма.

 

8. Современный догмат о святой Троице впервые был сформулирован анонимом.

Догмат о святой Троице создавался вне текста Библии и вне канонов Вселенских Соборов. Впервые догмат о Святой Троице был анонимно сформулирован в христианстве только в 6 столетии. Этот догмат впервые изложен в документе, который вошел в церковную историю под названием «QUICUMQUE » (Куикумкве)  

Название документа взято из первого слова его первого предложение, где писалось: “QUICUMQUE vult salvus esse, ante omnia opus est, ut teneat catholicam fidem” (Кто желает спасенным быть, тот прежде всего должен держаться католической веры). И далее говорится о том, что надо верить в то, что Бог один по существу и троичен в лицах; что есть Бог Отец, Бог Сын и Бог Дух Святой, но не три Бога, а Один Бог; что христианин обязан в равной мере почитать и молится отдельно Богу Отцу, Богу Сыну и Богу Духу святому, но не как трем Богам, а Богу одному. (См. Приложение №2).

Это Символ веры впервые был опубликован в приложении к сочинениям  умершего в 542 году известного богослова и проповедника Цезаря Арльского (Caesarius ex Arles). В научных и добросовестных богословских кругах предполагается, что “Куикумкве” написал умерший в начале 6 столетия Сен-Винсент Лиринский (Saint Vincent ex Lerinius). Большинство исследователей приурочивают появление документа к 500-510 годам. Для придания авторитетности документу его создание католические богословы приписали святому Афанасию Александрийскому (святому Афанасию Великому, 293-373 г.г.) и присвоили ему имя “Символ Афанасия Великого”.

Конечно, умерший  за полтора столетия до написания  “Куикумкве” святой Афанасий ни сном ни духом не знал о своем символе. В учебнике для современных русских православных духовных семинарий протоиерея Иоанна Мейендорфа “Введение в святоотеческое богословие”  трактат  “Куикумкве” вовсе не вспоминается и среди работ святого Афанасия Великого не указывается. Ко всему этому надо добавить, что святой Афанасий писал свои сочинения только на греческом языке, а “Куикумкве” дошло до нас на языке латинском. В греко-говорящей православной церкви это символа не знали до 12 столетия, до разделения в 1054 году христианской церкви на католичество и православие. Но  со временем и в восточно-православном христианстве содержание “Куикумкве” было переведено на греческий язык и принято за образец изложения общехристианского вероучения о Святой Троице. Сейчас подавляющее большинство христианских церквей и сект принимают догмат о Святой Троице в изложении “Символа Афанасия Великого”.

 

Редактирано 27 юни 201312 г. от badr (преглед на промените)

 

Ето един от отговорите  

Дам, този автор е класик. Ще си позволя да го цитирам:

 

В политеизма вярващия общува с божествата лично, но не и с Бог, просто, защото тези религии не познават понятието за божествената монада. В индуизма, най-общо, Бог е безличен Абсолют, който има различни еманации (проявления), които се заличават в процеса на пълното отъждествяване на Атман с Брахман. До подобно мистично потъване достига и неоплатонизма в лицето на Плотин, на който ще се спра малко по-подробно, защото неговата доктрина е заимствана и преосмислена (да не кажа преиначена) от ранните отци на църквата. За Плотин най-висшата степен или Бог е Едното, което е трансцендентно и надбитийно, и от което еманира всичко останало. Следва т. нар. "нус" или ум като единство на мисъл и битие, познание и обект на познанието: обектът съществува, защото е мислен, а мисленето се изразява в иделната същност (ейдос). Но това тъждество не е пълно, а е по съучастие или взаимност (Платон). Едното може да се схване само, когато се издигнем над нуса и се освободим от диадата битие-интелект. Тогава чрез екстатично преживяване встъпваме в царството на не-интелектуалното и не-битийното, не-познаваемото и не-ограниченото, не-дуалното или Едното. Оттук се развива и идеята за ученото незнание, която е разработвана от поколения теолози и която кулминира (по мое мнение) при Николай Кузански като реакция срещу закостенелия догматизъм на късната схоластика. Едното не може да се постигне преди и след екстаза, но не може да се познае и в самия екстаз, защото той ео ipso е недвойнствен и няма друго, което да се познава. След като няма познавателен обект, няма и познание. И така в повечето неаврамически религии като далекоизточните, както и в западните мистерийни и езотерични школи личното отношение ("аз-Ти") се заличава с доближаването до Бога. В Библията, обаче, имаме съчетание между божествен Абсолют и божествена Личност. От христянска гледна точка, еврейския и мюсулманския монотеизъм също ограничават личното общуване между човека и Бога, но не като го изличават и разтварят, а като не разкриват божествената Природа. Йехова и Аллах се явяват в своето всемогъщество, величие и сила, разкриват се като Личност, но не и като Природа и така остават съвършенно трансцендентни и следователно недостъпни. Затова не е възможно истинско общение между човека и бог. Христянството освобождава от тези ограничения, защото разкрива едновременно и божествената Личност и божествената Природа. Синът е единосъщен с Отца и Духа. Божествената природа се изявява чрез ипостасите и се разкрива на човека чрез личното му приобщаване към Христа. Така се осъществява т. нар. богоуподобяване или теосис (обожение) по благодат, но не и по природа... Тази доктрина е трудна за разбиране, но това не е причина да се твърди, че не е монотеистична. Друг въпрос е, че това е по-различен тип монотеизъм от този в юдаизма и исляма. Но да се казва, че христяните признавали и се покланяли на три божества е прекалено. Ап. Павел казва, че за юдеите приобщаването в Христа е съблазън, а за елините е безумие.  

Дам, този автор е класик. Ще си позволя да го цитирам:

Да, но и изпълнен с логически грешки и недомислия, а съшо  и невеж.След като бога е трансцендентен, не може да има описание на природата му.

Не може да има произнасяне от рода - "бог е един в три лица", това е произнасяне за природата му.

Уважаваният професор е кандидат на богословските науки и е станал такъв в редиците на РПЦ.

Разбира се всеки може да има различно от неговото мнение, но то е твърде добре обоснован

 

 

 

Не отричам, че софистиката му се отдава.

И Арий е бил ръкоположен в сан дори, но това не му е пречело да обяви Иисус за обикновен човек също с много добре обословени аргументи. Разбира се, не приравнявам уважаемият професор с древния еретик, но ми хрумна покрай дискусията ми за символа на вярата. събор.Католиците са добавили с много добри аргументи "и от сина"  в същия този Символ, довело до схизмата между нас, а пък преди това, на Шестия Събор уважаемите Отци на църквата дори са отрекли всички изображения в храновете, след което е последвало изгаряне на всички икони, изчегъртване на мозайките и изличаване на фреските по стените, а това е продължило почти 2 века по нашите географски ширини, и продължава дори и днес при протестантите, които смятат всякакви изображения за нарушение на Втората заповед.

 

Тък че аргументи "за" и "против" много.

Не отричам, че софистиката му се отдава.

И Арий е бил ръкоположен в сан дори, но това не му е пречело да обяви Иисус за обикновен човек също с много добре обословени аргументи. Разбира се, не приравнявам уважаемият професор с древния еретик, но ми хрумна покрай дискусията ми за символа на вярата. събор.Католиците са добавили с много добри аргументи "и от сина"  в същия този Символ, довело до схизмата между нас, а пък преди това, на Шестия Събор уважаемите Отци на църквата дори са отрекли всички изображения в храновете, след което е последвало изгаряне на всички икони, изчегъртване на мозайките и изличаване на фреските по стените, а това е продължило почти 2 века по нашите географски ширини, и продължава дори и днес при протестантите, които смятат всякакви изображения за нарушение на Втората заповед.

 

Тък че аргументи "за" и "против" много.

Боя се. че това е фактология, а не софистика.Макар и аз да не съм съгласен с подхода му.

Да, но и изпълнен с логически грешки и недомислия, а съшо  и невеж.След като бога е трансцендентен, не може да има описание на природата му.

Не може да има произнасяне от рода - "бог е един в три лица", това е произнасяне за природата му.

Ха-ха. Ми, той следва христянския догмат. Виновен ли е, че христянската доктрина е такава. Демек, толкова можах да схвана от нея, а ако има някой по-добре запознат да я обясни. Нямам мотивация  да защитавам или критикувам чужди вярвания.

Да, но ако вашият Христос е Бог, то тогава на кого се моли той, и за кого казва: Моят Отец и Вашият Отец, Моят Бог и Вашият Бог? ХМ?

  оооо .... явно говоря на стената ми се струва.   Айде първо виж какво означава думата "Христос", и тогава си осмисли въпроса. 

И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син Възлюбен, в Когото е Моето благоволение” /Марк. 1:9/

p.s. тук е споменат и Третия ипостас на Бога - Светия Дух.

Боя се. че това е фактология, а не софистика.Макар и аз да не съм съгласен с подхода му.

А аз ти дадох също така добро обяснение за използването на "Кириос" и защо в Символа на вярата само при Отца е използвана думата "Бог", а при Иисус - думата "Господ" и то без да се опирам на авторитети ( било то живи или мъртви) .

... Не може да има произнасяне от рода - "бог е един в три лица", това е произнасяне за природата му.

Тук си прав, но приемаме, че е по-скоро опит за научаване на природата, отколкото абсолютно потвърждение, а ?

Ха-ха. Ми, той следва христянския догмат. Виновен ли е, че христянската доктрина е такава. Демек, толкова можах да схвана от нея, а ако има някой по-добре запознат да я обясни. Нямам мотивация  да защитавам или критикувам чужди вярвания.

Наистина няма смисъл от такава критика.Всеки трябва сам да изясни за себе си тези неща.Не мисля, че това би могло да се случи в полемика.

Наистина няма смисъл от такава критика.Всеки трябва сам да изясни за себе си тези неща.Не мисля, че това би могло да се случи в полемика.

не, но в полемиката човек може да изпробва аргументите си, както и да се опита да разбере гледната точка на другия, като в процеса да се обогати и в крайна сметка да подобри себе си, да стане по-добър човек.

Не мисля, че това би могло да се случи в полемика.

Наистина. Все пак, чудя се защо изповядващите православие (изключвам Док, но там случая е различен) не се включват в такива дискусии. Оставам с впечатление, че те общуват само по между си и на собствена територия (форум Православие или както там се наричаше). Бих приел това за проява на мъдрост и толерантност, но съм забелязал, че там е пълно с критики към другите изповедания. Обаче, в открита полемика сякаш не им стиска да влизат.

  Тук си прав, но приемаме, че е по-скоро опит за научаване на природата, отколкото абсолютно потвърждение, а ?

Напротив, това е категорично твърдение и всеки който него споделя е смятан за безбожник.Оспорват се дори нюансите.

Фиолоквето например го има черно на бяло в библията, но бива изразено несъгласие с него.

 Тук си прав, но приемаме, че е по-скоро опит за научаване на природата, отколкото абсолютно потвърждение, а ?

 

Не можем ли да допуснем, че това е израз на някакъв мистичен опит или общуване, който по-късно е бил догматизиран и отчасти профанизиран? Въпросът ми е и към Бадр.

Редактирано 27 юни 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Наистина. Все пак, чудя се защо изповядващите православие (изключвам Док, но там случая е различен) не се включват в такива дискусии. Оставам с впечатление, че те общуват само по между си и на собствена територия (форум Православие или както там се наричаше). Бих приел това за проява на мъдрост и толерантност, но съм забелязал, че там е пълно с критики към другите изповедания. Обаче, в открита полемика сякаш не им стиска да влизат.

Последният път ме баннаха от форума православие, задето си позволих да цитирам становище на светия синод, което бе оспорено и набедено за еретично, макар да е прието на вселенски събор.При това правилото е обявено на поместен събор, а на вселенски  са обявени за еретици несъгласните с него. Оказа се, че така наречения ми опонент е доктор на философските науки изживяващ се като православен.

Горкия много се разстрои, като му посочих, че съгласно църквата е неправославен.

Не можем ли да допуснем, че това е израз на някакъв мистичен опит или общуване, който по-късно е бил догматизиран и отчасти профанизиран? Въпросът ми е и към Бадр.

Според мен проблема е друг.Няма как да си чел новия завет, да си богослов и да не знаеш няколко принципни момента.

Питали Иисус за съдния ден и той отговорил перефразирам - това не знае никой, дори синът, а само Отец.

Няма незнаещ Бог.

Това е ясно и не приемам че това е дискусионен момент.Не може, няма как да стане и това не може да не е ясно на изучаващите систематично богословие.

Последният път ме баннаха от форума православие, задето си позволих да цитирам становище на светия синод, което бе оспорено и набедено за еретично, макар да е прието на вселенски събор.При това правилото е обявено на поместен събор, а на вселенски  са обявени за еретици несъгласните с него. Оказа се, че така наречения ми опонент е доктор на философските науки изживяващ се като православен.

Горкия много се разстрои, като му посочих, че съгласно църквата е неправославен.

  Да. И моето впечатление, че има много фанатици в тези среди, а от друга страна, подготовката им е слаба. Което не ме радва, защото считам, че Православието е една достойна за уважение духовна традиция и е най-добрата сред христянските.

Наистина. Все пак, чудя се защо изповядващите православие (изключвам Док, но там случая е различен) не се включват в такива дискусии. Оставам с впечатление, че те общуват само по между си и на собствена територия (форум Православие или както там се наричаше). Бих приел това за проява на мъдрост и толерантност, но съм забелязал, че там е пълно с критики към другите изповедания. Обаче, в открита полемика сякаш не им стиска да влизат.

  Защото повечето са фанатизирни. Фанатизмът е един и същ, независимо дали става дума за сунитски, шиитски, правславен, католически, протестанстски или атеистически. Данатикът сляпо вярва в това, което мисли, че е правилно и отхвърля априори всички останало. за него има само черно и бяло, наши и ваши.Нашите са добрите, правилно вярващите, всички други са лошите, еретиците.  

Напротив, това е категорично твърдение и всеки който него споделя е смятан за безбожник.Оспорват се дори нюансите. Фиолоквето например го има черно на бяло в библията, но бива изразено несъгласие с него.

Не може да е категорично, тъй като в предното изречение ясно се казва, че Бог е трансцедентарен. Получава се contradictio in adiecto, оксиморон някакъв.

.... че Православието е една достойна за уважение духовна традиция и е най-добрата сред христянските.

абе.... И ние си имаме трески за дялане, и то доста.Мхм.Но със смирение и вяра в Бога и доброто - всичко се постига.

Последният път ме баннаха от форума православие....

"Последния път" ?! 

имаш предвид, че е имало и други пъти ? 

 Не може да е категорично, тъй като в предното изречение ясно се казва, че Бог е трансцедентален.  

По-скоро е трансцендентен, според мен.

  Да. И моето впечатление, че има много фанатици в тези среди, а от друга страна, подготовката им е слаба. Което не ме радва, защото считам, че Православието е една достойна за уважение духовна традиция и е най-добрата сред христянските.

Каква ти подготовка, една дама, любезно ми обесняваше как дева Мария не била християнка.И това го чета насред православен форум.

Има още един форум, двери, там нещата са далеч по добре и не дават на всеки серсемин да се проявява.

По-скоро е трансцендентен, според мен.

 

lapsus scribum - спи ми се вече, извинявай.Именно трансцедентен имах предвид.

 абе.... И ние си имаме трески за дялане, и то доста.Мхм.Но със смирение и вяра в Бога и доброто - всичко се постига.

 

Не ви правя четки. При вас има неща като исихазма, които може би са съхранени. Католиците са ограничили и задушили всичко това.

Не ви правя четки. При вас има неща като исихазма, които може би са съхранени. Католиците са ограничили и задушили всичко това.

 

Съхранени са, но вече без особенно влияние в днешния свят.

Както е съхранено Богомилството и редица други неща, но също със все по-намаляващо значение за хората......50 години войстващ атеизъм унищожиха доста неща в православния свят. 

 

а и исторически погледнато на нас, православните най-много е навредила политиката и котерийното роене, както и подмяната на догмите в резултат на този или онзи политик....Още ме е яд на Фотий , дето през 9-ти век са го назначили за Патриарх, като само за седмица е изминал пътя през всички духовни санове само защото е бил удобен на императора.И какво е направил ? Обявил е папата за еретик.Онзи му е отвърнал със същото и резултатът е налице.... 

badr  е абсолютно прав за Никео-Константинополския символ на вярата, и защо в древността Иисус е наречен Господ.А Бог е само Отец.Заяждах се с него само от любов към спора и да го видя дали ще обори аргументите ми.Е, той не успя, но аз в себе си знам какво е станало и какво е било, но времето е затворило тази рана.

Редактирано 27 юни 201312 г. от Trichocephalus (преглед на промените)