мчи къде да е - баш на точното място си е

вибратора

точно, точно...колко да е точно... това място. Гледам написаното за "точното място" и гледам таз матрона, от аватара - яхнала коня, но така наведена напред и с тоя поглед асоциирам вибратор, самодостатъчност и... седло и "точното място". Че и допълнителни вибрации при езда вероятно има... Кои от двата чифта очи са по-влажни - на ездачката ли или на коня...

 

Баси, кви глупости  пиша... Прави са хората - от мен, само глупости четат...

Не си лицемерка. Това ценя най-много при теб.

Аз понякога съм... Тъй че дали съм доброжелателен или съм лицемерен в някой случаи съвсем не е сигурно.

 

Мхм... Всъщност индиректно казваш, че си нещо повече от другите.

Кажи си го направо - що се преструваш?

Ако трябва да напиша нещо да е точно както е според прочита ти - дай да го направя... Само кажи какво да е - и го пиша веднага, подписвам се и се съгласявам... Даже и ще го доказвам и защитавам. Квото кажеш.

 

Казвам си го направо - преструвам се.

Ето - Лицемернича - не понякога... винаги, непрекъснато.

Ето друго - никакви тия индиректни - направо съм повече от другите... Едновременно с това не разбирам защо да се "крия", но ето - всички ме разбраха, пълен провал при жалките си опити да опозная хората и да им правя профил, измъквам се, хитрея... ама без резултат... Всевиждащите очи всичко виждат и всичко знаят. Идеите ми нищо не струват и са пълен балон и само се правя на интересен...

 

Така или иначе доживях да ме представяш и описваш на хората - в трето лице. Да не ти развалям хатъра - ще го допълвам, ще го потвърждавам. каквото кажеш - за който и което и да е - така е.

Така добре ли е?

Редактирано 7 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Да, но аз питах за тези, които живеят не в планините, и извън цивилизацията, а в нея.

Ако си на това ниво на осъзнаване няма никакво значение къде живееш.

Има един детайл - може да се каже, че тези, които имам предвид имат различен хардуеър и софтуеър от самото начало.

 

А теб ще те питам, как се изхранват хората в будистките манастири? Сами ли си осигуряват храната?

Зависи. Може да имат някакво стопанство, но обикновено разчитат и на дарения. Виж сега, по манастирите повечето, които живеят са най-обикновени монаси. Хора като мен и теб. Не са с нещо по-различни.

Така добре ли е?

За мен е все едно. Добре е всякак. Само попитах...

За мен е все едно. Добре е всякак. Само попитах...

Нали пишеш че си огледало... и любимата ти песен там, по линка... Хем за теб е все едно, и всякак е добре. Но избираш да попиташ със следния въпрос, който зададен по този начин е напълно тенденциозен - с уклон към предрешаващ отговор?

 

Мхм... Всъщност индиректно казваш, че си нещо повече от другите.

Кажи си го направо - що се преструваш?

на такъв въпрос... ако това е въпрос, защото той е по-скоро гледна точка, поднесена във въпросителна форма.

Нали разбираш сам, че когато някой пита има два варианта (най-общо) - или пита така че да получи неговия отговор... или пита за да получи "друг" отговор.

В единия случай се търси потвърждения, при другия - нещо ново и различно.

Така, че - огледално , и отговора ми

Преструвам се - казвам си го направо.

Редактирано 7 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

на такъв въпрос... ако това е въпрос, защото той е по-скоро гледна точка, поднесена във въпросителна форма.

Правилно. Не е въпрос, а констатация.

Обаче, аз не претендирам (като АУМ), че съм чисто от прах огледало. Тъй че може да отразявам и изкривени образи. Отчитам това и затова не гледам на мненията си прекалено сериозно.

А не ти ли прави впечатление, че винаги, когато се включиш в разговор завърташ обсъждането в такава посока, че да започнем да обсъждаме теб и твоята различност? Или не е така?

Редактирано 7 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Правилно. Не е въпрос, а констатация.

Обаче, аз не претендирам (като АУМ), че съм чисто от прах огледало. Тъй че може да отразявам и изкривени образи. Отчитам това и затова не гледам на мненията си прекалено сериозно.

А не ти ли прави впечатление, че винаги, когато се включиш в разговор завърташ обсъждането в такава посока, че да започнем да обсъждаме теб и твоята различност?

 

Или не е така?

Кой съм аз за да кажа как е? Моята различност... добре...

Взимам го предвид, поглеждам внимателно последните няколко поста с теб. Възникват ми въпроси - но не от "констатиращите, облечени във въпросителна форма"

КЪде и според кое завъртам обсъждането към себе си и различността ми?

Защо въобще е нужно да се обсъжда различността, след като някой не я смята въобще за фактор. Това е като темата според авторката - Има тема самодостатъчност... но такова нещо, като такова понятие, всъщност няма, не може да го има. Дори нито дума по отношение на това, че "нейното разбиране по отношение на понятието" е причината тя да смята така. Но не - разбирането й и понятието са едно. те имат за нея едно значение, едно единствено - и пак е същата причината.

 

Интересно ми е също, че няма нищо по-обикновено и естествено че всички сме различни. Всяка тема, всяка дума, нагласа, мнения, насоки - виждам различността във всичко и всички. Тя се изписва, тя извира дори и от тия последните думи между двама ни. Ако бяхме еднакви защо въобще имаше нужда от форуми.

Или различно е  нещо като - има една истина... има и много разбирания за нея. В разбиранията сме различни, но във вярата за истината - тя е една и там различности не може да има?

Всичко тук, и там и навсякъде - всички сме различни. Явно това има "мярка"... или едни са по-еднакви от други... Но къде е мярката, какво ли съм писал за нея - ето ще ми е полезно да го видя през твоите очи. За мен това е смисъла въобще да пиша тук.

Редактирано 7 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 Но къде е мярката, какво ли съм писал за нея - ето ще ми е полезно да го видя през твоите очи.

През моите очи, твоето основно занимание в темите е да подчертаваш твоята различност спрямо останалите. Ясно е, че всички сме и различни, и не сме в зависимост от гледната точка. Това няма какво толкова да се обсъжда. В това, че акцентираш твоята различност и самодостатъчност за мен няма никакъв проблем. Просто го отчитам. Другите също го правим - аз включително. Мисля, че е типично за повечето хора. Просто някои го правят много недодялано и даже нагло, какъвто беше случая с Мохини.

През моите очи, твоето основно занимание в темите е да подчертаваш твоята различност спрямо останалите. Ясно е, че всички сме и различни, и не сме в зависимост от гледната точка. Това няма какво толкова да се обсъжда. В това, че акцентираш твоята различност и самодостатъчност за мен няма никакъв проблем.

Възможно ли е да изглежда така отстрани, само защото аз така или иначе говоря предимно за себе си и за познанията си относно вътрешния си свят. Но това ме интересува, оглеждам го непрекъснато спрямо останалите пишещи... Какво мислиш по това?

 

Относно Мохини - аз така и не разбрах - спряганата от повечето тук "наглост". Не можах дори да се вживея и да добия поне импулс за лично отношение, отговор, окачествяване или емоционални оценки... С кое раздразни останалите толкова, за мен остана неразбрано все още. Прочетох внимателно - поне така си мисля... но нищо в мен не изрезонира по начина по който го видях отразено.

Но това ме интересува, оглеждам го непрекъснато спрямо останалите пишещи... Какво мислиш по това?

Не питаш мен, но бих ти отговорила, за да прочетеш още една гледна точка. Ако не ти е нужна - можеш да подминеш, както ти умееш.

 

Няма лошо в това, че се оглеждаш, оценяваш и се опитваш да се приемеш такъв, какъвто си. Разминаването идва от там, че ти постоянно казваш, че се оглеждаш спрямо останалите пишещи /нормално - трябва да има с какво да се съизмерваш/, а всъщност не го правиш. Нито вникваш в казаното от тях, нито ги прочиташ докрай, нито се опитваш да разбереш. И това лично мен не ме дразни с нищо, разбира се. Просто го отбелязвам, за да ти обясня защо постовете ти, в които говориш за разбиране, съизмерване, оглеждане, преценки и самопреценки - /ми/ звучат несериозно. Та ти измерваш себе си само със себе си. Но... Жалкото е, че точно това не те прави самодостатъчен. Фактът, че си тук, означава че още имаш нужда и от нашия поглед върху теб. Сигурно е неприятно да нямаш сили да приемеш нещо, от което имаш нужда...

Редактирано 7 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Възможно ли е да изглежда така отстрани, само защото аз така или иначе говоря предимно за себе си и за познанията си относно вътрешния си свят. Но това ме интересува, оглеждам го непрекъснато спрямо останалите пишещи... Какво мислиш по това?

Възможно е всичко, разбира се. Не мога да чета вътрешните ти мотиви. Но всъщност, не претендират ли повечето да правят същото?

 

Относно Мохини - аз така и не разбрах - спряганата от повечето тук "наглост".

 

Дамата обясни на всички колко е наясно с всичко и всеки. Раздаде съвети как всеки трябва да надзърне в себе си и да направи дълбока преоценка на мотивите, схващанията и поведението си. След което на няколко пъти цитира като свой дълбоки прозрения, до които е стигнала чрез лична опитност цели абзаци от Хорхе Букай. Само "забрави" да му посочи името. След това, няколко пъти получи шанс да се измъкне от ситуацията - или като се извини, или като просто си замълчи. Вместо това, тя започна да намеква, че въпросният Хорхе може бил изплагиатствал от Кришнамурти. Детинска работа, но мина мярката.

 Просто го отбелязвам, за да ти обясня защо постовете ти, в които говориш за разбиране, съизмерване, оглеждане, преценки и самопреценки - /ми/ звучат несериозно.

Знаеш ли защо звучат така, според мен? Липсва искреност, а има поза. Не винаги, но доста често.

С това не казвам, че има съзнателна заблуда. По-скоро Рамус вярва в много от нещата, които твърди за себе си. И всъщност, както казваш, не се интересува от обратна връзка.

Редактирано 7 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Липсва искреност, а има поза. Не винаги, но доста често.

Искреността ще дойде, когато е наясно със себе си. Сега е поза - може и така, но може и иначе, в зависимост от предпочитанията на публиката... Просто... голямото самозалъгване...

Е... Израства се във времето и с почукванията на живота по тимбата... Понякога...

Искреността ще дойде, когато е наясно със себе си. Сега е поза - може и така, но може и иначе, в зависимост от предпочитанията на публиката... Просто... голямото самозалъгване...

Е... Израства се във времето и с почукванията на живота по тимбата... Понякога...

Сега пак ще го извърти. На бас...

Пък може да ни изненада.

Сега пак ще го извърти. На бас...

Пък може да ни изненада.

Да ни изненада?!

Обещавам да се изненадам...

Възможно е всичко, разбира се.

Дамата обясни на всички колко е наясно с всичко и всеки. Раздаде съвети как всеки трябва да ,,,

Детинска работа, но мина мярката.

Логически го схващам, мотивно и поведенчески - също. Но нещо ми убягва - точно в отразяването. В оценката, в реакцията. Може би ми е друга "мярката". Както и да е - благодаря.

 

искреността е свързана с доверието. И с адекватност, резонанс. Ако е налице "шопско събрание" в него винаги жирафа е магаре. Няма значение "магарето какво плямпа, дали е искрено, наивно или дали му трябва обратната връзка. Всички му казват че е самозаблудено магаре. И да иска нещо, и да говори - те го виждат. Едва ли има някой който тук да е по-искрен от мен... Но и тия думи са "пързалка" за четящите.

 

Всичко започва и свършва в отношението. А то се основава на положения извън контрола, основано на много "подразбиращи се" невидими особености, които ги приемаме априори и по дефоулт. Вчера в лекцията си ДАНИЕЛ Канеман говореше точно за това - цялата си наука и насока човека беше развил в тази посока - заблудите човешки за човешкия свят, неразбирането им и ролята на "заучените" и интуитивни положения, които всички приемаме, за всичко и през целия си живот - примери, извеждания... Много точни и събрани думи - както и да е...

 

Мисълта ми беше, че нивото на осмисляне е багаж с който всеки е тук, в себе си. Едно от нещата които са пречка пред разбирането помежду ни е именно разликите в това ниво и че то е важно, защото определя личния мироглед и психичен периметър и описание на всеки човек. Това че в групата членовете имат подобни и близки схващания, не ги прави универсални, освен за рамките на самата група и за нейните членове е важно да имат "една истина". Това е толкова характерно като обобощение, предвид, че целия форум и навсякъде са примери за явлението.

 

Продължават хората да настояват че аз отричам нещо, че имам други отговори, че имам претенции за оригиналност. Повтаря се, затвърждава се, обяснява се. Приема се за реално, за истина. А е въпрос на отражение.

Нямам нищо против - магаре съм, мир да има.

Да ни изненада?!

Обещавам да се изненадам...

Мда. Не ни изненада.

Сега пак ще го извърти. На бас...

Пък може да ни изненада.

Е, не ме изненада!

Едит - За първи път да не си удържа на обещание... но няма как да се направя на изненадана... 

Редактирано 7 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Нямам нищо против - магаре съм, мир да има.

Жираф си - нямам нищо против. Мир да има.

Жираф си - нямам нищо против. Мир да има.

Според мен е необходимо човек да бъде твърде внимателен към погледа за себе си. Защото себекланянето се превръща понякога в par excellance духовно падение.

 

Дамата обясни на всички колко е наясно с всичко и всеки. Раздаде съвети как всеки трябва да надзърне в себе си и да направи дълбока преоценка на мотивите, схващанията и поведението си. След което на няколко пъти цитира като свой дълбоки прозрения, до които е стигнала чрез лична опитност цели абзаци от Хорхе Букай. Само "забрави" да му посочи името. След това, няколко пъти получи шанс да се измъкне от ситуацията - или като се извини, или като просто си замълчи. Вместо това, тя започна да намеква, че въпросният Хорхе може бил изплагиатствал от Кришнамурти. Детинска работа, но мина мярката.

Знаеш ли защо звучат така, според мен? Липсва искреност, а има поза. Не винаги, но доста често.

С това не казвам, че има съзнателна заблуда. По-скоро Рамус вярва в много от нещата, които твърди за себе си. И всъщност, както казваш, не се интересува от обратна връзка.

 

Първо, къде съм казала, че написаното са мои лични прозрения?

Може ли някой да даде дословен цитат, където казвам, че аз съм автора, на каквото и да било?

 

Второ, лафът за трите пръста и сочещия пръст е много стара индианска поговорка. Хихи

 

Сладкишчета, все още сме само в началото на страната на чудесата с Мохини. В момента сме само на въртележката, а в моя лунапарк има още и още...

 

В "моя" лунапарк "мерките и правилата" са други.  Съвсем различни от общоприетите. Все пак никой от вас не се сети дори да спомене факта, че въпросните линкове, на които се подвизават съответните произведения, вредят много повече на авторите им, отколкото тежките обвинения, които изсипахте върху моят ник. Някои дами така яхнаха метлата за злорадстовото, че още се веят на метлите си из небесата хихи. Като във филм на Хари Потър.

 

Тортички мили и сладки, ама големи сте ми сладури. Омммм.

Не е никакъв тарикат, а иска да замаже нещата, като се прави на...хайде да не кажа нещо друго, а просто ...се прави на недоумял и разсеян. А това не е тарикатлък, нито пък тези номера минават. Поне, не при мен.

Уж правил някакъв общ психопрофил, та матрици, та не знам си кво...

А той като се мисли за самодостатъчен, и че е извън Матрицата, нека каже в какво се състои тази негова самодостатъчност.

И как успява да живее извън Матрицата?

 

 

Няма човек, когото да не са го обиждали, дори били и то не във физическия смисъл на думата. Тези спомени създават страхове – да не ни се случи отново същото, да не бъдем недооценени отново, да не бъдем критикувани отново, да не бъдем подигравани отново…

 

Непрекъснато обаче се наблюдава една много твърда линия на поведение –  търсенето на виновник. Понякога в другите, понякога в себе си, но вина трябва да бъде намерена! Боим се да изгубим нещо, но какво? Собствената си значимост и правота. От този страх произтича и злорадството, злопаметността, страха да се държим не така, както се очаква от нас, да сме на “ниво”, винаги да сме по правилата. А точно този страх е липса на самодостатъчност..

 

Самодостаточността е пълно отсъствие на потребност да оценяваш себе си и който и да било друг.

 

Одобрението на близките, познатите е зависимост. Онзи, който ни е похвалил е добър, другите, които ни критикуват, пък са лоши, трябва да им бъде даден урок…хихи

 

Прав или не – това е илюзия. Всеки си има своята и всеки по своемо зависи от призмата, през която гледа на света. Единственият изход е самодостатъчността – сам да избираш какво трябва, тогава няма обида, нито вина, само твоето собствено решение и отговорност. Хармония със себе си - да възприемаш себе си такъв, какъвто си и да се приемаш тотално при всякакви решения и ситуации. Когато човек няма комплекси и е доволен от себе си, това се предава и на обкръжението.

 

 

Чувствата са украшенията на нашия живот. Да не се страхуваме да бъдем, каквото и да било, да изпитваме, каквото и да било, да изживяваме, каквато и да било – това е свобода без маски.

 

Иска ни се да се смеем – смеем се, танцува ни се – танцуваме, дори някои да смятат мястото, което сме избрали, или танца за неприличен и непристоен. А с това идват чувства, които не е нужно да крием, а да ги приемем такива, каквито са и да ги канализираме в най-хубавото нещо – насладата да си жив! ЖИВ! Няма по-голям дар от живота, това е най-истинската истина. Всички останали човешки очаквания и стремежи са толкова фалшиви и нелепи. Да ти стиска да бъдеш себе си, независимо от ситуацията, да действаш така, както ти се иска, без да нарушаваш личната свобода и право на живот на другите – това значи да си себе си и да не робуваш на морал и предразсъдъци. Да имаш свободата да решиш дали да се промениш или да си останеш там, където си, но без да се подаваш на външни внушения за добро или пък зло. Само така, в края на живота си, можем да кажем I did it my way!  

Първо, къде съм казала, че написаното са мои лични прозрения?

Може ли някой да даде дословен цитат, където казвам, че аз съм автора, на каквото и да било?

Това ли измисли... Тъжно. Продължавам да се удивлявам на настойчивостта и изобретателността, с която някой хора постоянно се самонараняват.

Сладкишчета, все още сме само в началото на страната на чудесата с Мохини. В момента сме само на въртележката, а в моя лунапарк има още и още...

 

Не ни подценявай - виждали сме всякакви неща и във форума, и в "реалния" живот. Досега не виждам никакви чудеса при теб.

Това ли измисли... Тъжно. Продължавам да се удивлявам на настойчивостта и изобретателността, с която някой хора постоянно се самонараняват.

 

Не споря, че за теб е така.

Благодаря за гледната точка. Очаквах я.

 

П.П. Как бих могла да измисля, каквото и да било? Нали вече два дни разисквате, че не съм в състояние да мисля, че не съм естествена, че пунтирам...хехе...не се хващате в какви противоречия сами се вкарвате. Но има време, степ бай степ, не може изведнъж.

 

Досега не виждам никакви чудеса при теб.

 

Аз и не държа. На мен ми стига чудото живот.

Тъжно.

Няма смисъл... И в този случай...

Издръжливост ти желая. На мен вече дори не ми е интересно...

Досега не виждам никакви чудеса при теб.

Чудото на наглостта... Хубав ден, Скепс...

 Нали вече два дни разисквате, че не съм в състояние да мисля, че не съм естествена, че пунтирам...

Никой не е казвал, че не си в състояние да мислиш.

Никой от нас не е напълно естествен, според моите критерии за естественост, който са много завишени наистина. До тях най-много се доближават WhiteHart, Вал, Мерил, Док и някои други...

 

Чудото на наглостта... Хубав ден, Скепс...

 

Зачудила се фалшивостта на "морала" и намерила обяснение. Някой не играе по правилата, ама разбира се, че е наглост, как смее!

 

Чудото на наглостта... Хубав ден, Скепс...

Мерси. И на теб хубава вечер! Аз след малко, тъй и тъй излизам...

Това нейното си е страдание ео ipso.

Според Ваджраяна-будизма "женският" аспект е свързан с мъдрост и интуиция, а "мъжкият" - със състрадание.

Зачудила се фалшивостта на "морала" и намерила обяснение. Някой не играе по правилата, ама разбира се, че е наглост, как смее!

Какви правила бе, Мохини? Посочи ги...

 

Какви правила бе, Мохини? Посочи ги...

 

Ти вече ги посочи:"Детинска работа, но мина мярката."

 

Да си отворим тема за "мярката" или да продължим тук, тъй като и мярката е голяма част от самодостатъчността.