Няма как да не личи... Все пак е Хорхе Букай "Да се обичаме с отворени очи".

И не само, разбира се...

Нищо де... Това да се пляскат цели абзаци като лични мъдри мисли не е сефте в този раздел...

 

Изтеглих и прочетох книгата ,и за абзаците си права. Но може Mohini  да е Силвия Салинас, съавторката на книгата...

To и Роберто не е Фреди...

В самата книга има повод за размисъл.

Редактирано 6 август 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Това означава, че всеки човек може да заеме на пръв поглед противоположни и дори взаимоизключващие се позиции и да не изгуби нищо от същността си. Мотивите за това могат да бъдат най-различни. Но това са позиции - т.е. здраво фиксирани, не са супълни и това е много погрешно да се смята за негова същност. Всеки един от нас е много повече от каквато и да било фрагментнарна, риджидна проява. 

Това може и да означава други неща, някои от които диагнози за....

 

Още нещо - тя същността на човека нито губи, нито печели каквото и да е. Разни временни и несериозни позиции могат да се ползват за прикритие и за игра. В такъв случай те не представляват същността, а й служат. Пак се отива до същността. Въобще - принципа на съответствието между АВТОР и НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ няма изключения. Никакви. Няма как да има - автор и негов текст, примерно - всяка израз е изява, проява на автора - дали ще са думи, дела, дори мълчание. Щом издава сигнали, щом не ги издава - той изявява нещо от себе с. Не съм толкова наивен, че да съпоставям всяко написано в тесен или личен план и да го смятам за "целия автор".

Особено, когато има мотиви за прикритие и за игра.

Дори и да се лъже, дори и да се крие преднамерено или чрез сложни игри - това само по себе си също показва много от белезите на онова ядро, което му трябват тия игри за маскиране. Няма как - дали ще говорим, пишем, просто четем - задължително във всички процеси, участва нещо, което всеки несъзнателно е приел да е неговата идентичност. Това е комплексен израз на комплексни процеси. Който разбира от това никога не взима частни и тесни параметри, за да извежда ядрото...

 

И накрая - ядрото за което говоря... е личността. А личността - не е същността на човека.

Личност - наричам сборната комбинация от характерови и психични характеристики. Но те са комбинация от индивидуални и уникални дадености, покрити и пакетирани зад допълнително конструирано и социално-изградено лице. Лице с което да се живее в предложената от "другите" в колективната система на битие.

 

Личността е социалното възпитано лице, на всеки един, за да бъде угоден, нагоден и вкаран в социално-матричната система. Думата за мен е опитомяване, в социума - възпитание.

Това е лицето, за всеки в груповия живот. То е направено от комбинациите от сигнали от типа АЗ - но през ДРУГИТЕ. Всички транзакции в социалния живот са кръстосани и всеки получава сигнали от другите какъв е той. И сам ги събира несъзнателно в КОЙ Е ТОЙ. Така идентичността на всяка социална личност е зависима задължително от всички групови сигнали. Ако спрат, ако ги няма, ако нещо в техния информационен канал се промени - това е голям проблем за всяка социална личност.

 

Моите интереси са насочени някъде ОТВЪД ЛИЧНОСТТА на всеки пишещ тук. Именно - към неговата същност - там, някъде, скрита от самата личност, защото социалната идентичност,  е вторична. Тя не е същността на човека. Но неговата представа за АЗ е именно личността. Или нейни деривати, защото тя е посята почти веднага след раждането и почти изцяло формирана още преди втората година. Вярно - първите блага, първите сигнали от другите са животосоасяващи, и определящи... и психоформиращи. Не трябва да се забравя. Но за да получи всичко това всяко малко бебе е нужно да изгради свое лице, свой образ, който да представи пред другите.

В социалния живот няма място за проявата на първосигнални импулси, няма място за проявата на инстинкти и щенията които те предизвикват. Силата на сексуалната енергия в човека е огромна, защото тя пробива всички нива във вътрешното битие. Ако тя обаче не бъде обуздана чрез различни способи, опита е показал че това направо би разрушило всяка социална структура, веднага довежда до бъркотия и хаос. Понеже несъзнателния етап е налице - то обуздаването не може да се извърши отвътре, осъзнато, да се насочи и оползотвори енергията. И като не може отвътре - групата "вменява" - я грях, я наказания, я вина, и особено - срам. СРАМ!!! Някой да е виждал животно да се срамува. Но хората се срамуват. Социалния натиск, може да направи от един плъх да прояви аналог на "вина" сред групата си. Вината, съвестта и срама са нещо като "троянски коне", които социума инжектира вътре във всяка социална личност. Тяхната роля е като на другите - външните правила. Но вече вкарани като ограничаващи фактори отвътре. Работещи и задействани, ролята им е да ограничават, да са стени.

Не може да има групов живот без ред, правила и усилия за тяхното спазване от всеки. Без наказания за неспазване на правилата. И заради това - всеки нов, пореден групов член се "възпитава" (опитомява) за да влезе в групата със своите си вътрешни и външни правила. Въпроса е, че няма как да стане, без индивидуалните особености да се повлияят. Груповото измества индивидуалното - особено в началните месеци и години от развитието - именно тогава малкия човек не може и няма как той да отграничи индивидуума си от натиска на правилата в групата. И те не са само правила - те са цялостен мироглед, те са описания на живота му, на него самия, на целите му, на ценностите му - та всичко това формира ЦЯЛОСТНО БИТИЕ. А то става възможно - само когато е формиране съответна на него ИДЕНТИЧНОСТ.

 

Ключа на всичко, центъра на всичко, е понятието ИДЕНТИЧНОСТ.

СОЦИАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ е ВТОРИЧНА, тя е конструирана. Измества ИНДИВИДУАЛНАТА, защото натиска на групата е голям и в ранните години на всеки човек, индивидуална не може да има. Така социалната остава сама, остава ЕДНА. Тя поема ролята да е СЪЩНОСТ, защото същността, индивидуалното ядро, е изместена в несъзнателния свят на СУБЕКТА. Тя там стои неструктурирана, хаотична, защото няма кой и няма как да се занимава с нея в несъзнателното пространство. Опитите да се проявява индивидуални характеристики, в социалния живот винаги става вече под ЕГИДАТА НА СОЦИАЛНАТА ВЕЧЕ ИЗГРАДЕНА ИДЕНТИЧНОСТ. Индивидуалните особености само се промъкват като през сито, като през цедка. Много се внимава да се пропусне някое от тях, което да обърка цялата построена картина на социалното описание. Това е проблем и за личността, проблем е и за всички с които тя живее. Затова колективно всички внимават... И всички пазят, всички реагират - същността от комбинирани сигнали, които непрекъснато обменят помежду си прави социалната матрица да работи. Наруши ли се нещо в хармонията, наруши ли се нещо в баланса на тия кръстосани сигнали между членовете на групата - това е заплаха за цялата група. Това веднага става заплаха и за самата личност - всяка от личностите. 

 

Смисъла на една нова промяна на всичко това е внимателно да се осмисли "ЗАВАРЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ". Това трябва всеки сам да си направи - сам, за своя живот, за своето битие. Да се опита да обхване картината в по-голяма цялост. Но това е възможно само когато вече отвътре е налице много други процеси, без които е напълно невъзможно да се реализира.

Онова, което в будизма се превежда и акцентира като ОСЪЗНАВАНЕ и ПРИСЪСТВИЕ - са основни и универсални качества и проявления вече на зрял индивид, при който социалното остава на едно място, но неговите вътрешни характеристики на развитие, вече започват да изпреварват готовата социална идентичност... и да я изчерпват. Възможността за само-рефлексия е първата "лястовичка", с която настъпващи вътрешни промени започват да се инициират и стават все по-значими. Те започват вече да се проявяват и "натискат" да изскочат иззад социалната маска, играеща до този момент ролята да е "ВСИЧКО", да е единствена. Всички защитни механизми на тази социална маска, на това социално лице, работят, за да не позволят на ИНДИВИДУАЛНИТЕ НАСТЪПВАЩИ ПРОЦЕСИ. Това не е случайно, то си има своето значение - по този начин узряващия ИНДИВИДУУМ се формира и оцялостява. В този моент - СОЦИАЛНОТО ЛИЦЕ НА ЛИЧНОСТТА, служи да се инициира, отграничи и ситуира НОВАТА ФОРМА НА НОВ ТИП ИДЕНТИЧНОСТ.

Това е бавен процес, за него времето е относително явление, но процеса е бавен, сложен,. Личността е във война с настъпващия за нея НОВ ВРАГ ОТВЪТРЕ. Тя се стреми със всички сили да се защити - ще го бори, ще го отрича, ще се опита да го асимилира и да го използва, за нея, за да се раздува тя,. Това е предрешена битка. Но няма как да не се води - това е част от цялата и извечна магия на една голяма вселенска игра... игра в която ние хората сме основните движещи и играещи фигури.

Редактирано 6 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Имайте малко жалост към колежката, бе хора... Имам предвид написаното от Вал и едно изречение от Рамус (той си знае кое).

Инак и тя ще се нацупи като Бел. И накрая тук ще останат само "умните и красивите".

Редактирано 6 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

 

извън темата,но тъй като виждам,че живо се интересуваш от човешката психика,искам да ти препоръчам една книга(може и да си я чел)

Daniel Kahneman-Thinking,Fast and Slow.

Изтеглих и прочетох книгата ,и за абзаците си права. Но може Mohini  да е Силвия Салинас, съавторката на книгата...

To и Роберто не е Фреди...

В самата книга има повод за размисъл.

 

Може ли линк към въпросното произведение, за което съм обвинена в плагиатство от Мерил?

Да видя поне за какво става дума.

извън темата,но тъй като виждам,че живо се интересуваш от човешката психика,искам да ти препоръчам една книга(може и да си я чел)

Daniel Kahneman-Thinking,Fast and Slow.

превод на бг?

Всъщност интересите ми са далеч отвъд човешката психика, Но знания по нея са неизбежни и изключително важни и нужни,с оглед на онова, което изразявам. Не съм психолог, нито имам такова социално образование, нито работя такава професия. 

най-беше интересно, когато за първи път се наложи да обяснявам нещо от своя свят, на друг човек. Пълната бъркотия, липсата ми на думи, невъзможността да го изразя... просто тогава разбрах че за да кажа нещо на някой друг, трябва да намеря неговите думи, да открия неговите значения за тях. Иначе - само за моя вътрешна употреба. А когато намерих езика на който говори и психологията, тогава вече за мен се откри и голяма врата. Към готови и открити моменти, на изведени положения. Да, в повечето не можех да намеря и инициирам аз самия, но психодисциплините са натрупали огромен опит и експериментален материал за социалните хора, който ми послужи, за да ги разбирам. За да разбирам и себе си на социалното си ниво, живеещо в мен.

Заварих  в психологията и голямата бъркотия, която е налична и сега. Но импулса за развитие в нея е налице. Това е друга тема, за друго място и други хора.

Може ли линк към въпросното произведение, за което съм обвинена в плагиатство от Мерил?

Да видя поне за какво става дума.

Айде сега - обвинена. Тази аналогия за посочващите пръсти, ту единия, ту трите... Само игра на прокурори и обвинени липсва тук в темата. Тук са налице опити за зрялост и в последното развитие, темата е доста умерена, заради умереността на участниците в нея. Хумора - също върши чудесна работа. А и се включиха  доста участници, които до този момент са нови за мен. И носят потенциал от знания, различност и отново хумор.

 

В тази връзка - виждам че някои са доста начетени и ще се възползвам за себе си да попитам - МЕРИЛ ( или който и да е друг), някой да смята че пускам цитати отнякъде? Че заимствам, че плагиатствам, да ползвам готови шаблони от някого?. Ако е нужно да ме разпознават по аналогия, винаги ще се намери. Правили са го - в изворите ме писаха като какъв ли не - от ошовист, през будист, даже "коелюист". Всеки си привиждаше нещо за да ме асимилира. Въпроса ми обаче тук е сериозен и би бил полезен за мен ако някой отговори сериозно. Литературата е огромен океан и това би ме насочило.

Редактирано 6 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

превод на бг?

 

не знам дали е издадена на български,но е първата книга на Даниел Канеман,така че потърси я.

 

 

 

Всъщност интересите ми са далеч отвъд човешката психика, Но знания по нея са неизбежни и изключително важни и нужни,с оглед на онова, което изразявам. Не съм психолог, нито имам такова социално образование, нито работя такава професия. 

най-беше интересно, когато за първи път се наложи да обяснявам нещо от своя свят, на друг човек. Пълната бъркотия, липсата ми на думи, невъзможността да го изразя... просто тогава разбрах че за да кажа нещо на някой друг, трябва да намеря неговите думи, да открия неговите значения за тях. Иначе - само за моя вътрешна употреба. А когато намерих езика на който говори и психологията, тогава вече за мен се откри и голяма врата. Към готови и открити моменти, на изведени положения. Да, в повечето не можех да намеря и инициирам аз самия, но психодисциплините са натрупали огромен опит и експериментален материал за социалните хора, който ми послужи, за да ги разбирам. За да разбирам и себе си на социалното си ниво, живеещо в мен.

Заварих  в психологията и голямата бъркотия, която е налична и сега. Но импулса за развитие в нея е налице. Това е друга тема, за друго място и други хора.

това се случва при хора със силно изявена индивидуалност,които при ранна възраст  трудно  разбират заобикалящите ги хора.

припомних си един наш разговор и знаеш ли,има въпрос на който още не си ми отговорил.

пребързваш със заключенията спрямо характера на събеседниците ти и това не те прави по малко неуравновесен.(във връзка казаното от теб за Мохини и жените във форума)

не знам дали е издадена на български,но е първата книга на Даниел Канеман,така че потърси я.

 

 

това се случва при хора със силно изявена индивидуалност,които при ранна възраст  трудно  разбират заобикалящите ги хора.

припомних си един наш разговор и знаеш ли,има въпрос на който още не си ми отговорил.

пребързваш със заключенията спрямо характера на събеседниците ти и това не те прави по малко неуравновесен.(във връзка казаното от теб за Мохини и жените във форума)

Ако имаш предвид разговора на "лични", ток остана в предишния ми регистриран ник. Независимо че ме изкключиха през него с наказание БАН за 3 дни, заради елементарно нагласена история, стария ми ник е още под забрана. Направих нов, защото не исках да се занимавам с глупости, макар винаги в мен нещо да е силно чувствително към проявите на несправедливост. Но този глас беше кратък и преходен.

Та в този смисъл - моля препрати ми текста на разговора, защото не помня за споменатия от теб "въпрос".

 

Относно "прибързването" - всяка форма на обобщение ( поне от моя страна) е вид некоректност, защото обобщението веднага залага на общите моменти и особените се пренебрегват. Давам си сметка за това и съм наясно с него.

 

Много моля - пиша на много места - всички мои обобщения са условни. Те не носят за мен никакъв абсолютен характер. Ако трябва да работя само с  обобщения, то аз самия въобще не мога да се включа в което и да е от тях, предвид... особеностите ми.

 

Като пиша и обобощавам нещо за "жените", мъжете или хората... или социалностите... Налага се да използвам за целите на изказа множество обобщения - смешно е в това да се търси някаква форма на абсолютно описание. Дори опита ми да изведа нещо чрез обобщение е ограничен и не носи нищо повече от относителна значителност, в рамките на конкретен контекст.

 

Аз имам известни критични бележки към себе си тук. Писането ми не е на висота. Правя грешки, често ми се обаждат по телефона, налага се да правя други неща. Изпускам важни моменти в написаното от вас поради... разни причини, които е смешно да ползвам за оправдания. И такива не са нужни. Просто не съм толкова наивен да се правя на повече от това, което съм. Независимо как изглежда, всъщност за мен е много по-важно да разглеждам критично себе си, отколкото всеки друг пишещ. И го правя. Имам и съм извел значителни пропуски в участието си тук. Грешки, несъответствия, недоглеждания... Много са. Някои дори са елементарни... Но аз (все още) не съм БУДА за да съм идеален

=====================

J.J. Баси книгата - 33 лева. Това просто не мога да си го позволя за момента. Намерих му линк от видео в ТЕД, да го видя - това би било още по-полезно, защото ще отвори и невербалния канал. Макар че ... той е баси величието, вероятно е много шлайфан, щом е в ТЕД - те там са майстори в изразителността и воденето на публика.

Редактирано 6 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Айде сега - обвинена. Тази аналогия за посочващите пръсти, ту единия, ту трите... Само игра на прокурори и обвинени липсва тук в темата. Тук са налице опити за зрялост и в последното развитие, темата е доста умерена, заради умереността на участниците в нея. Хумора - също върши чудесна работа. А и се включиха  доста участници, които до този момент са нови за мен. И носят потенциал от знания, различност и отново хумор.

 

В тази връзка - виждам че някои са доста начетени и ще се възползвам за себе си да попитам - МЕРИЛ ( или който и да е друг), някой да смята че пускам цитати отнякъде? Че заимствам, че плагиатствам, да ползвам готови шаблони от някого?. Ако е нужно да ме разпознават по аналогия, винаги ще се намери. Правили са го - в изворите ме писаха като какъв ли не - от ошовист, през будист, даже "коелюист". Всеки си привиждаше нещо за да ме асимилира. Въпроса ми обаче тук е сериозен и би бил полезен за мен ако някой отговори сериозно. Литературата е огромен океан и това би ме насочило.

 

Прав си - никого в нищо не обвинявам. Само констатирам. Дори не винаги... Просто, когато нещата минат определена граница и става драстично разминаване между декларации и реално поведение - ги посочвам. Радвам се, когато го правят и по отношение на мен - като коректив, а не като заяждане.

 

А относно заимстването по принцип, а не конкретно - да, в този живот човек заимства доста неща. Та дори и само, защото не е първи, който е дошъл на света. /А и би било страшно губене на време, ако всеки сам и поотделно тръгне отново и отново да открива топлата вода ;)/. Но... Мисля, че всички сме достатъчно интелигентни и самостоятелно мислещи хора, за да направим разлика между заимстване, влияние, дадена посока в мисленето и откровеното копи пейст от други форуми и цели абзаци от класически текстове.

 

А на теб какво мога да кажа - не съм в позиция да давам оценка на когото и да било, просто защото нямам претенциите за това. Аз знам колко много не знам и участието ми във форума е да науча нещо, да се забавлявам и да прекарам добре. Но... не е лошо да не забравяш, че животът е кратък... Някога ще разбереш какво имам предвид. Ако не сега - някога, когато започне да не ти достига... Тогава идва момента, в който човек намира всичко в себе си - и смирението, и разбирането, и любовта, и приятелството, и излишъка от гордост, и ненужността на нуждата от себедоказване през чуждия поглед... само дето времето се изплъзва като пясък през пръстите му...

 

п.п. Започнах да звуча така, както не ми харесва... Предпочитам да си остана читател... Хубава дискусия на всички!

 

Едит - правопис...

Редактирано 6 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Може ли линк към въпросното произведение, за което съм обвинена в плагиатство от Мерил?

Да видя поне за какво става дума.

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%C4%E0+%F1%E5+%EE%E1%E8%F7%E0%EC%E5+%F1+%EE%F2%E2%EE%F0%E5%ED%E8+%EE%F7%E8

 

Айде сега - обвинена. Тази аналогия за посочващите пръсти, ту единия, ту трите... Само игра на прокурори и обвинени липсва тук в темата. Тук са налице опити за зрялост и в последното развитие, темата е доста умерена, заради умереността на участниците в нея. Хумора - също върши чудесна работа. А и се включиха  доста участници, които до този момент са нови за мен. И носят потенциал от знания, различност и отново хумор.

 

В тази връзка - виждам че някои са доста начетени и ще се възползвам за себе си да попитам - МЕРИЛ ( или който и да е друг), някой да смята че пускам цитати отнякъде? Че заимствам, че плагиатствам, да ползвам готови шаблони от някого?. Ако е нужно да ме разпознават по аналогия, винаги ще се намери. Правили са го - в изворите ме писаха като какъв ли не - от ошовист, през будист, даже "коелюист". Всеки си привиждаше нещо за да ме асимилира. Въпроса ми обаче тук е сериозен и би бил полезен за мен ако някой отговори сериозно. Литературата е огромен океан и това би ме насочило.

 

Всичко е възможно за мен. Холистичната психология е може би най-модерният тренд от известно време насам, на който тренд са базирани и автори, като споменатите вече Куелю, Букай и всички останали Ню Ейдж автори като Едхарт Толле, Хари Палмър, Диипак Чопра, Уейн Дайър, Мигел Руиз, Луис Хей и още мноооого други, затова ще бъде добре да видя с очите си за какво става дума. Може да се окаже, че Хорхе Букай е "преписвал" от Кришнамутри, например, упс, пардон, известните имена само взаимстват или се позовават на други големи имена, защото са "оригинални" автори и не плагиатстват... хихи това е привилегия само на анонимните никове по българските форуми, които с лекота биват "разкривани" от енциклопедици - ню ейдж - читатели - любители.

 

Книжлето "The Journal of Holistic Psychology" е отлична антология на холистичната психология, съвсем пресничко издание на есета, а през септември се очаква да бъде издаден и втория том. "Sing Your Own Song, Dance Your Own Dance" е още една популярна книга от плеадата книги за селф-хелп...мъ в БГ не са преведени всичките явно, та затова се споменаха само Букай и Куелю. 

 

Но си прав за едно - наистина форумът сякаш се "оживи". А това е прекрасно! Като се наместят етикетите в съзнанията, може би и дискусиите ще започнат да стават плодотворни и интересни.

 

======

Мечо,сори, линкът не ми се отваря...Има ли друг?

Редактирано 6 август 201313 г. от Mohini (преглед на промените)

 линкът не ми се отваря...Има ли друг?

Пробвай да я изтеглиш от ТУК (където пише - "отвори" кликваш). Мечо да каже страниците. Аз не съм я чел и нямам намерение да го правя.

Редактирано 6 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

======

Мечо,сори, линкът не ми се отваря...Има ли друг?

Toй Скепсис май ти е отговорил. На 73 страница страница има значителна част от твоите постове. А по-рано в книгата, идеята за "трите пръста".

Колкото до плагиатството ,по принцип е споменато и в самата книга, т.е, че психоаналитиците взаимно се преписват.

Нахвърляни са много идеи за сянката, синхроничността, децата вътре в нас, проекциите, споменати са и много извесни автори, техни книги (например "Болестта като път"), зачекнат е будизма... В началото книгата я зачетох малко на инат, и ми се струваше, че не блести, а след това ме увлече. Заслужава си.

Като се замисля ,идеята за децата вътре в нас, Хорке Букай я е взел от ramus. Чел му е постовете в изворите. . Това е ранно творчество, преди Ин и Ян революцията.

Редактирано 6 август 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Като се замисля ,идеята за децата вътре в нас, Хорке Букай я е взел от ramus. Чел му е постовете в изворите. . Това е ранно творчество, преди Ин и Ян революцията.

Това ще стане поста на деня, ако не и на седмицата в тази тема!

На 73 страница страница има значителна част от твоите постове.

По-добре кажи главата. Номерацията може да е друга.

Това ще стане поста на деня, ако не и на седмицата в тази тема!

По-добре кажи главата. Номерацията може да е друга.

O, да ,прощавай. В твоя линк е на страница 200.

Виж какво се получава от мързел...

 

Даже по-конкретно, в pdf номерацията 200, книжна номерация на книгата 210.

Редактирано 6 август 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Даже по-конкретно, в pdf номерацията 200, книжна номерация на книгата 210.

Мерси. Сега ще погледна.

много сте гадни,да му се не види

 

оставете детето на мира(на сладурестите им викам-дечица),защо се заяждате?

Да, ориентирах се. Творческо преписване - някои абзаци са спестени. Опасна работа ми се вижда плагиатството от толкова популярни автори. Виж аз ако изплагиатствам нещо от Дъглас Хофстатър или Кант, дето малцина са ги чели, или от някоя сутра дето не е превеждана изобщо, по има шанс да се размине, но разни като Букай и Куелю се четат масово, особено от дамите.

много сте гадни,да му се не види

 

оставете детето на мира(на сладурестите им викам-дечица),защо се заяждате?

В името на справедливостта. За авторски права чувала ли си? Аз се занимавам и с преводи, и хич няма да ми хареса да ме цитират по такъв начин. Не е уважително към труда на автора и преводача.

Инак, случва се човек да цитира и да пропусне да посочи източника поради бързане или разсеяност. Може пък така да е станало...

Редактирано 6 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

много сте гадни,да му се не види

 

оставете детето на мира(на сладурестите им викам-дечица),защо се заяждате?

Не се заяждаме. Даже идеята май не е на Хорке Букай а на Кастилехо. Или е казано същото или е интерпретация.

В крайна сметка това не омаловажава самата идея.

Редактирано 6 август 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

 

В името на справедливостта. За авторски права чувала ли си? Аз се занимавам и с преводи, и хич няма да ми хареса да ме цитират по такъв начин. Не е уважително към труда на автора и преводача.

Инак, случва се човек да цитира и да пропусне да посочи източника поради бързане или разсеяност. Може пък така да е станало...

прав си,но предполагам си е научила урока и просто да приемем,че е станало несъзнателно.

харесва ми този отдел на форума и не искам накрая да останат само 3-ма пишешти.Няма да е толкова интересно.

От линка на scepsis, pdf стр. 181, книжна 191:

 

Огледа бавно четирите секции от тъмно дърво, изработени по поръчка, които покриваха стените на стаята от пода до тавана. За първи път забелява, че почти всички книги, които се намира в дома й, се отнасяха за една и съща тема. С изключение на 6-7 романа и няколко сборника с  разкази, лавиците бяха покрити със стотици изследвания, помагала и записки по терапия на двойката. Книги на английски, френски, испански и португалски, които понякога повтаряха едно и също с известно безнаказано плагиатство, а друг път си противоречаха гръмко и непримиримо.

 

Това е в знак на (привидно) примирие ...

Редактирано 6 август 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

прав си,но предполагам си е научила урока и просто да приемем,че е станало несъзнателно.

Дори човек да го направи съзнателно не е толкова страшно и необичайно. Майка ми преподаваше в една от елитните езикови гимназии в София, а баща ми в УАСГ (или както сега му викат). Много интелигентни деца и студенти понякога преписват.

Освен това някои хора имат фотографска памет или лесно наизустяват. Аз примерно. После може да се объркам и да цитирам нещо почти буквално, без да се усетя...

Бе, да правим любов, а не война, както се вика.

Не се заяждаме.

Много сме добрички днес, даже.

Кат наближи да прайми война в креватя, обадете се....

Кат наближи да прайми война в креватя, обадете се....

Айде, още един. Викам, да основем някакво движение, да съставим програма и да си изберем лидер. Рамус ще е коректив, щото той не се включва в такива мероприятия.

Който се цепи от колектива...........

А иначе, като мернах темата, първото което ми дойде на акъла, беше лозунга:

Сутрин, вечер онанизъм-здрав и бодър организъм!