Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Въпросът, който ще поставя, е съвсем обикновен.

Кога един човек си е самодостатъчен?

 

В тази връзка ще приведа един цитат от най-известният трактат за желанието "Пирът" на Платон, който описва прочут вечерен пир, по време на който комедиографът Аристофан разказва мита защо ние, хората, така дълбоко копнеем за единение един с друг и защо тия опити могат да са понякога разрушителни и неудовлетворяващи:

 

"Някога имало богове в небесата и хора долу на земята. Но ние, хората, не сме изглеждали по начина, по който изглеждаме днес, а всеки от нас имал по две глави, четири крака и четири ръце - с други думи, съвършено сливане на двама човека, съединени неразривно и обединени в едно същество. Съществували сме в 3 различни възможни полови разновидности: андрогинно сливане мъж -жена, сливане мъж-мъж и сливане жена-жена, в зависимост от това кое най-подхождало на всяко същество. Тъй като всеки от нас имал съвършения партньор, втъкан в самата материя на своето съществуване, всички сме били щастливи. Затова всички ние, с две лица и 8 крайника, съвършено доволни създания - сме ходели по земята почти както планетите са се носели в небесата - мечтателно, хармонично, плавно. Нищо не ни липсвало, нямали сме непосрещнати нужди, не сме искали никого. Нямало съперничество и хаос. Били сме цели.

Обаче много сме се възгордели от своята цялост. В гордостта си сме пропускали да почитаме боговете. Могъщият Зевс ни наказал, като срязал наполовина всички напълно удовлетворени хора с 2 лица и 8 крайника и така създал свят от жестоко разкъсани едноглави - несретни същества с две ръце и два крака. В този миг на масова ампутация Зевс наложил на хората най-болезненото човешко състояние; смътното и постоянно чувство, че не сме съвсем цялостни. До залеза на времето хората щели да се раждат с усещането, че имат някаква липсваща част - изгубена половина, която обичаме едва ли не повече от самите себе си - и че тази липсваща половина е някъде там и се носи из вселената под формата на друг човек. Освен това сме щели да се раждаме с вярата, че само ако търсим достатъчно неуморно, може някой ден да намерим тази изчезнала половина, тази друга душа. Чрез обединение с другия бихме могли да възстановим първоначалната си форма и никога вече да не изпитваме самота."

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сродна душа да, но не и половина.

Аз не се чувствам половин човек.

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никога, иначе няма да е човек. За вярващите в бог/богове:Те също явно не искат, дори и евентуално да могат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросът, който ще поставя, е съвсем обикновен.

Кога един човек си е самодостатъчен?

 

 

 

 

 

Може би трябва да обсъдим какво е самодостатъчност, какво е егоизъм и какво е индивидуализъм.

 

Всички ние живеем в общество и по един или друг начин сме зависими и свързани с други хора.

 

За да бъде един човек самодостатъчен, той би трябвало да не зависи от други хора. Но напълно свободни и независими хора няма.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В подчертано тълкуване е,че не опира до свръх-его,Нарцисизъм и всичките му там определители,нищейки философски забежки,школи и сие.. Не опира даже и до Източните такива и по-скоро кореспондира с надскачане на време и място,макар това да подсказва ,че люде достигнали такова Интелектуално ниво ще са и в % на вид самотност! ..лично аз познавам само няколко такива личности и ще е в "твърда" елементарност,ако някой си помисли,че иде реч за 20 или за 80 годишни!! ...добавям още ,че тези хора са изключително балансирани и хармонични ,както със себе си,така и с онез около тях и ще се разбере,че са друга "порода" само при специалност на продължителна опознаваемост на контакт! Тези люде, всъщност търсят Познанието и следват,като мравчици това свое верую..


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм чел Пирът на Платон. Описал съм същото, но с повече психологичен уклон, макар с други алегории, произтичащи от контекста на книгата и героите, в които трябваше да се вмъкна -> тук.

Съвпаденията в повечето моменти между изведеното от мен и откъса от Пирът, в първия пост в темата, за мен са интересни и любопитни, но не ми се случва за първи път. За мен, описаното е само елемент от много по-голяма картина на вътрешния свят на човека

 

Мохини, само да напомня, дори с риск да се издразниш: Никъде в предишния ти отговор не изведе твоя дефиниция на въпроса ЩО Е ТОВА "СТРАДАНИЕ".  Още повече че има и връзка с тази тема.

Писа за СТРАДАНИЕТО в твоя версия на общото разбиране за него. Но в общото разбиране за страданието няма никъде дефиниция СТРАДАНИЕ - що е то?

Оформянето на дефиниции не е самоцел, нито е някакъв тип условие. То е вид тест за собствена яснота и с него се изразява широтата на разглеждане и периметъра на дефинираното явление, след като то бъде поставено в контекста и взаимовръзките между понятията сред които ще го дефинираш. Така, ще разбера най-добре ти самата какво влагаш в самото понятие, след като го използваш и за теб е едно от основните.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм чел Пирът на Платон. Описал съм същото, но с повече психологичен уклон, макар с други алегории, произтичащи от контекста на книгата и героите, в които трябваше да се вмъкна -> тук.

Съвпаденията в повечето моменти между изведеното от мен и откъса от Пирът, в първия пост в темата, за мен са интересни и любопитни, но не ми се случва за първи път. За мен, описаното е само елемент от много по-голяма картина на вътрешния свят на човека

 

Мохини, само да напомня, дори с риск да се издразниш: Никъде в предишния ти отговор не изведе твоя дефиниция на въпроса ЩО Е ТОВА "СТРАДАНИЕ".  Още повече че има и връзка с тази тема.

Писа за СТРАДАНИЕТО в твоя версия на общото разбиране за него. Но в общото разбиране за страданието няма никъде дефиниция СТРАДАНИЕ - що е то?

Оформянето на дефиниции не е самоцел, нито е някакъв тип условие. То е вид тест за собствена яснота и с него се изразява широтата на разглеждане и периметъра на дефинираното явление, след като то бъде поставено в контекста и взаимовръзките между понятията сред които ще го дефинираш. Така, ще разбера най-добре ти самата какво влагаш в самото понятие, след като го използваш и за теб е едно от основните.

Има. Всяка физическа, психическа и емоционална болка, е Страдание.

 

Въпросът е дали тези болки са породени от взаимоотношенията ни с други хора, и дали ако човек се изолира от обществото, ще е достатъчно условие, за да не страда?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Мохини, само да напомня, дори с риск да се издразниш: Никъде в предишния ти отговор не изведе твоя дефиниция на въпроса ЩО Е ТОВА "СТРАДАНИЕ".  Още повече че има и връзка с тази тема.

Писа за СТРАДАНИЕТО в твоя версия на общото разбиране за него. Но в общото разбиране за страданието няма никъде дефиниция СТРАДАНИЕ - що е то?

Оформянето на дефиниции не е самоцел, нито е някакъв тип условие. То е вид тест за собствена яснота и с него се изразява широтата на разглеждане и периметъра на дефинираното явление, след като то бъде поставено в контекста и взаимовръзките между понятията сред които ще го дефинираш. Така, ще разбера най-добре ти самата какво влагаш в самото понятие, след като го използваш и за теб е едно от основните.

 

Не знам защо ти е дефиниция. Имам склонност към към краткост, дори лаконичност, затова не очаквай от мен детайлизирано описание на страданието. Това аз да се разприказвам надълго и нашироко означава, че съм под някакъв афект. Но и това минава, а и се случва вече изключително рядко, колкото повече разбирам за себе си.

Първо, защото нямам дар слово, а музикален дар и би ми било по-лесно да изразя какво е страдание чрез музика, и второ, защото за мен е по-важна the big picture. Пъзелът да е подреден, за да може да се види цялата картина, а не да го разглеждам парче по парче и да пиша за всяко едно от тях и взаимовръзките помежду им - причини, следствия, мотиви. Това правя вътре в себе си и е интимно занимание. Иначе няма да мога да видя цялата гора от толкова много дървета.

 

Но ето ти дефиниция, надявам се да ти каже нещо: Страданието, което първо определих с думата "абсурд" е и изпитание. Изпитание за нашата любов, нашата интелигентност, смелост, честност и мъдрост. Страданието е вид сигнална лампичка, че някъде по пътя си си направил компромис със себе си или си изпаднал в крайност поради незнание. Незнанието може да има много лица, много маски. Безкрайно много. Само незнанието за мотивите носи страдание, а знанието - щастие - това е казано много отдавна, но моят опит го подтвърждава на 100 процента. Ако не беше така, нямаше изобщо да го напиша. Оттам и извода, че знание, което те кара да страдаш, не е истинно и не трябва да спираш да търсиш и да изследваш, не трябва да се предаваш, защото в повечето случаи решенията са адски близо, но страдайки от хронично късогледство - само до периметъра на носа ни, хората не успяваме веднага да видим нещата такива, каквито са. Затова, ако се откажеш, ако нямаш мотивацията да продължиш, късогледството или страданието става перманенто състояние.

За себе си съм разбрала, че моята истинска природа не е страданието. Това разбиране не е постигнато само с четене на книжки, въпреки че в пъти предпочитам да цитирам някоя притча или думи на някой учител, като оставя хората сами да достигнат до поуката от тях. И по този начин да разберат какво се опитвам да кажа, защото само тогава разбирането ще е автентично - ще са стигнали до посланието сами, а това е най-ценното.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

1. Подходът към това що е страдание има, най-грубо казано, три възможности на познание или комбинация от трите.

Почни от начало. Какво е страдание? Какви са неговите разновидности и проявления? След това търси причините. Така е по-последователно.

 

2.  Съзнанието е най-висшата или най-фината форма на материята

Това пък, от къде го съчини? Това не е дори материалистичен възглед. По-скоро е вулгарен материализъм.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Почни от начало. Какво е страдание? Какви са неговите разновидности и проявления? След това търси причините. Така е по-последователно.

 

Нямам намерение да пиша реферат.

Казвам, каквото мога да изразя с думи, а думите са много ограничен инструмент за мен.

Ще трябва да се задоволите и с "малкото", което давам от себе си, защото то е може би е много "повече", отколкото можете да допуснете. :shy11:

 

Но нямам нищо против да прочета и твоята гледна точка. Чувствай се свободен да я изразиш така, както ти идва естествено, като вдъхновение. :)

 

 

Въпросът е дали тези болки са породени от взаимоотношенията ни с други хора, и дали ако човек се изолира от обществото, ще е достатъчно условие, за да не страда?

 

Изолацията е вид бягство, тя не е решение, а отлагане. Но според мен.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Изолацията е вид бягство, тя не е решение, а отлагане. Но според мен.

 

 

Да, така е. Изолацията е бягство и е най-лесният начин да се измъкнеш от страданието. Защото в голяма степен ние страдаме, заради нещата които ни причинияват други хора, или от взаимоотношенията ни с с тях.Когато се изолираш, тогава до голяма степен ограничаваш пътя към страданието.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам намерение да пиша реферат.

 

Я, кажи сега за съзнанието дето било най-фината форма на материята... :D

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я, кажи сега за съзнанието дето било най-фината форма на материята... :D

Кое не е ясно?

Ако имаш друго мнение, чувствай се свободен да го изразиш.

Само на раздаване на определения за определенията да го караме, няма смисъл. Това е тафтология и тотална липса на аргументация.

Затова обикновено не отговарям на постове с "определения" без "покритие".  :)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я, кажи сега за съзнанието дето било най-фината форма на материята... :D

А коя част от човешкото същество,  е по-фина от съзнанието?

Редактирано от Bel Ami (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кое не е ясно?

Добре де, няма да те тормозя повече.

Правилната дефиниция, според материалистите, е: съзнанието е епифеномен или (още по-точно) еволют на материята. Това от гледна точка на произхода. От гледна точка на същността, то е съвкупност от емотивни, перцептивни и аперцептивни психични процеси.

Между другото, това да си атеист и това да си материалист са различни неща. Будисткият възглед напр. е атеистичен, но не е материалистичен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре де, няма да те тормозя повече.

Правилната дефиниция, според материалистите, е: съзнанието е епифеномен или (още по-точно) еволют на материята. Това от гледна точка на произхода. От гледна точка на същността, то е съвкупност от емотивни, перцептивни и аперцептивни психични процеси.

Между другото, това да си атеист и това да си материалист са различни неща. Будисткият възглед напр. е атеистичен, но не е материалистичен.

 

Разбирам, искаш да се заяждаш, а не да вникваш в написаното.

Ако не греша, едва ли ще се получи беседа. Затова ще подмина буквоядството и ще попитам дали имаш свое определение?

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живял си някога Адам в Рая, съвсем сам, не му липсвало нищо, нямало кой да го ядосва, обижда или да го кара да прави неща против волята си.Бил свободен като птичка, без грижи, самодостатъчен и в хармония със всичко около себе си.

Един ден Господ отишъл при него и казал : 

-Ще ти дам жена-Ева.

И му дал....

 

Оттам идва фразата : "Да не дава Господ" 

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живял си някога Адам в Рая, съвсем сам, не му липсвало нищо, нямало кой да го ядосва, обижда или да го кара да прави неща против волята си.Бил свободен като птичка, без грижи, самодостатъчен и в хармония със всичко около себе си.

Един ден Господ отишъл при него и казал : 

-Ще ти дам жена-Ева.

И му дал....

 

Оттам идва фразата : "Да не дава Господ" 

 

:giggle1: Готино.

 

Ако за миг обаче допуснем, че Ева е метафора за нещо друго, то картинката веднага се променя.

 

"Да започнем с това, че Ева е мило момиче, нали? Разхожда си се гола-голеничка из Райската градина. Адамчо е някъде наоколо и тъй като няма работа, няма кола, няма телевизор, няма хоби… й досажда много по-често и много по-настойчиво, отколкото едно мило момиче би понесло без ропот. Започвате ли да усещате накъде бия – Ева е била ограничена от обстоятелствата, които макар и Райски са си обстоятелства и са си ограничаващи. Че и Господ издал забрани – не пипай това, не пипай онова…  И в един момент се оказва какво? – че райската градина е място, където нищо не се случва и нищо не се променя. Е смятам ще се съгласите, че никоя откривателка няма да издържи на скуката. И не само това.

Какво кара Ева да тръгне сама из райската градина? И да откъсне ябълката? Змията ли? Не. Ако Ева действително беше направена от ребро Адамово, нямаше да има ЖЕЛАНИЕ да убие скуката, да поскита сама, да прояви любопитство и да си извоюва свободата от ограниченията.  Ребрата не мога да желаят. Стомахът – да, но не и ребрата. И ако дори само за миг решим да повярваме, че едно ребро е достатъчно, за да се създаде жена като Ева… тогава възниква следващия въпрос: ама защо баш ребро, а? Защо не си е дал Адам тазобедрената става (дето са му само две), ами едно незначително ребърце (дето си има много от тях)… Вероятно защото от сътворението насам мъжете са егоисти, или пък от сътворението насам се заблуждават, че жените са… подобни на ребрата им.

И в крайна сметка, щеше ли да го има човечеството, ако не беше смелата постъпка на Ева? Щеше ли да го има патриархата? Империите? Корпорациите? Microsoft? Не. Ето защо смятам, че това мило момиче Ева трябва да бъде поставено в пантеона митологични образи ПРЕДИ Прометей. Той може да е дал светлината на хората, но Ева е тази която е дала света на хората, която им е дала шанса за свободен избор, произтичащ от познанието за добро и лошо. Ева не е сътворител и не тя е създала света на дуалностите – има си бог за тази работа! Тя е откривател. Носител. Водач. Ева с ябълка в ръка.  Редно е някак – да е ябълка – кръгло и сочно като самата нея.  Кръгла като планета, кръгла като земята. Прометей нека си се разхожда с фалически символи (факли) насам-натам, нека си мисли, че той единствен е посял светлина. Все пак той е от един съседен пантеон, в който мъжките божества са потентни и разюздани. Аз пък съм убедена, че Ева е откривател. И че всички откриватели произхождат от нея."

 

:lighter: 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбирам, искаш да се заяждаш, а не да вникваш в написаното.

Защо да се заяждам? Какво има да се вниква. Просто обяснявам каква е гледната точка на материалистите. Не си ли съгласна, че съзнанието е еволют на високоорганизираната материя? Не си ли съгласна, че е съвкупност от психични процеси отразяващи обективната действителност, както и собственото битие на човека? Или продължаваш да настояваш, че съзнанието е материално по природа? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо да се заяждам? Какво има да се вниква. Просто обяснявам каква е гледната точка на материалистите. Не си ли съгласна, че съзнанието е еволют на високоорганизираната материя? Не си ли съгласна, че е съвкупност от психични процеси отразяващи обективната действителност, както и собственото битие на човека? Или продължаваш да настояваш, че съзнанието е материално по природа? 

Не настоявам, а изразявам отношение по вечния въпрос кое е първично кокошката или яйцето. Ти го определи с думите "вулгарен материализъм". После сам цитира някакво определение, според което "еволют" не било същото, като написаното с мои думи?! 

Приела съм условно материята за първична, а не съзнанието. Като "материята" за мен не е само твърдите и груби елементи, които са видими с просто око. И тя еволюира от груби към по-фини нива. Докато не бъде доказано универсално кое е първичното, всяко едно твърдение си остава в сферата на предположенията и идеите.

 

Ще чуем ли твоето определение?

Редактирано от Mohini (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не настоявам, а изразявам отношение по вечния въпрос кое е първично кокошката или яйцето. Ти го определи с думите "вулгарен материализъм". После сам цитира някакво определение, според което "еволют" не било същото, като написаното с мои думи?! 

Приела съм условно материята за първична, а не съзнанието. Като "материята" за мен не е само твърдите и груби елементи, които са видими с просто око. И тя еволюира от груби към по-фини нива. Докато не бъде доказано универсално кое е първичното, всяко едно твърдение си остава в сферата на предположенията и идеите.

 

Ще чуем ли твоето определение?

Kaкви кокошки и яйца са те патили, бе Мохини? Разбира се, че казваш нещо различно от това, което казват материалистите. Те казват, че съзнанието е свойство на високоорганизираната материя, а ти казваш, че съзнанието е материално. По такъв начин ликвидираш разликата между материя и съзнание.

 

Моето определение съвпада с това в будизма. По такива въпроси, човек не може да има собствено мнение, а просто след изследване и размишление може да подкрепи една или друга гледна точка, защото всичко по темата е казано отдавна. Все едно, да ме питаш каква е моята дефиниция за атом. Понятието "съзнание", както и понятието "атом" имат точно определено съдържание и ако нямаме консенсус по въпроса, няма как да разговаряме, защото ще говорим за различни неща.

 

Да ти обясня ли какво е "вулгарен материализъм", за да видиш, че не се заяждам, а просто констатирам каква е твоята гледна точка?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Оттам и извода, че знание, което те кара да страдаш, не е истинно и не трябва да спираш да търсиш и да изследваш,

Интересна тема. Можем тук да съберем цялата човешка философия и религия. )

Който трупа мъдрост, трупа печал, казва Еклесиаст. Сега, аз няма да приемам на вяра това твърдение, но може да се помисли.

За субекта страданието не е нещо различно от осъзнаването на страданието и двете са взаимозависими. Защо говориш за "психологическо страдание", след като друго страдание няма. И това може би отговаря на въпроса ти кое е първично. Т.е., че нито едно от двете, или че двете са едно. И че (феномена на) страданието, следователно, е пустота.

Интересно е, че славянската дума "съ-знание" може да означава и "съвместно знание", докато например санскритската "ви-джняна" означава точно "раз-знание", нещо което разделя. И така нататък.

Редактирано от witness (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Бе, личи си, че четеш будизъм. :)

Съзнанието е поток от моменти на осъзнаване. Съзнанието винаги е интенционално, дуално, субектно-обектно възприятие. Затова е наречено "виджняна".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Който трупа мъдрост, трупа печал, казва Еклесиаст. Сега, аз няма да приемам на вяра това твърдение, но може да се помисли.

ами... леко упражнение:

- какво е искал да каже Еклесиаст - кой може да каже? Него го няма да го попитаме, а надали и да беше жив, би обяснил защо и какво точно е имал предвид  когато е писал въпросната фраза. Смисъла на думите може да се е изменил оттогава, преводача може да не го е взел предвид. Мъдрост е понятие, което няма дефиниция. Оттам не остава друг вариант, освен да е сравнително и да му е нужна културна, консенсусна или конкретна отправна точка.

 

Има адекватност във фразата, спрямо някои основни моменти от развитието - ако се приеме че мъдростта е отражение на света, при което  е налице широта и проникване в яотвъд някаква точка на обикновено разбиране. В този смисъл - едно разбиране, което обаче минава през самия СУБЕКТ и го променя в идентичността му, и оттам - към отношението му към света и себе си. Това е условната разлика между учения и мъдреца - първия дистанцирано от себе си изучава света. Втория - отражението на света минава през самия него и той е включен в схемата му като една задължителна естественост.

 

Не е ясно и какво и кое точно е "печал" - ако е тъга, то на много места идеята че помъдряването дава ефекти на тъга върху субекта на това помъдряване, има известна адекватност. На едно ниво на разкъсване на връзки, съществуват преходни моменти, при които е налице известни взаимодействия между емоционалния свят и увеличаваща се гравитация на ментала. В този смисъл ТЪГАТА, възникваща от "помъдряването" е етап в който някои "нови процеси" във вътрешната трансформация на идентичността, се сблъскват със силата и значението на завареното в емоционално-чувствената сфера. Налице са някои моменти, при които се проумяват някои положения, които изместват други вдъхновителни, верски или културни заемки. Увеличаването на самотата... и още някои неща от емоционалния свят, които в преходните моменти в трансформацията все още се израстват и отработват... Това са някои от условните положения, в това мое упражнение.

 

Иначе - за СЪЗНАНИЕ...

Тук Скепсис опитва еквилибристиките от будистките определения, но той дори не ги извежда, а само изрежда. Може да напише всичко - и пак ще е будистко. Слага мантията на будизма и я вее свободно. Ако не е на будизма - ще е на философията, ученията и учебниците. Под нея не се знае какво има - една от целите на тия мантии е именно това. И все пак - каквото и както и да е - е призмата на скепсис.

Тук всички са така - личното пространство е скрито зад никове и анонимни трикове. сменят се никове, правят се игри, защото скритото позволява на воля да се изживява всеки на онова, което би искал - нещо което в реала има известни ограничения а други игри са напълно невъзможни. В теми като тази, криенето включва и интелектуални верски, идеологични, или религиозни системи - коя от коя по-истинна. Ролята на поредната личност няма какво, освен да се сведе до подбор на готовите вече, една или друга. И да се разтвори там.

 

Опита да се дефинират някои основни понятия, няма да доведе до никакъв резултат. И тук някои погрешно разбраха че била нужна една обща и абсолютна дефиниция. Такава не може да има. Това са понятия, които хиляди години са само думи, които се пълнят със съдържание. Това не е стол, нито е маса, нито е куче или котка. Езика и словото си имат своите психични особености и използването им е пряко следствие на специфични вътрешни процеси.

Обаче - въпроса е, че много думички се ползват за дъвчене, защото всеки несъзнателно завлича готов или натъкмен смисъл. И като говори тия думички, си наглася пак несъзнателно според вътрешните си нужди. По този начин обаче неговото говорене е некоректно, защото ползва скрити дори от самия него процеси на стъкмистика, които именно се пресичат като ясно и точно се предложи варианта на личното разбиране и съдържание за всяко понятие.

Липсата или невъзможността да се подаде яснота и смисъл на съдържанието на думичките, подразбира използващия ги просто да заимства наготово идеи, думи и понятия. Това не е големия проблем, въпроса е, че така се дава чудесна възможност, човек да говори с ясна вътрешна идея, че казва нещо, че е правилно... А иначе той самия не може да изрази нито какво точно е, нито защо - това е полето на самозаблудата, която е облечена иначе в шарени или красиви, дори истинни дрехи и блести в тях като в нови доспехи.

Идеята че за това са нужни някакви условия - като дар-слово например, е само оправдание. Просто когато човек решава да изявнява пред другите нещо, той първо трябва пред себе си да разкрие собствените си положения. Въпроса е - че като го прави чрез готови заемки, той е с идеята че през себе си всичко му е ясно. До момента до който не започнат или личните аналитични въпроси... или чуждите такива. Многото недомислие в общите групови форми на митове и обяснения за света поражда и множество несъответствия. Те се натрупват и разваления телефон, който се образува така, още повече мултиплицира и грешките и недомислиците. Разбира се, потребителите на всичко това не ги касае особено. Важно е просто механизмите на самоубеждението да работят, защото от тях се иска точно това.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я, кажи сега за съзнанието дето било най-фината форма на материята... :D

Предлагам на Вашето внимание следната

  Хипотеза

  основаваща се на факта , че :

  Материя и Енергия съществуват като две съставни части на едно неделимо цяло (Е= m . c^2) , всяка част от което цяло не може да съществува отделно , без другата част от цялото – т.е. казваме , че се намират се в неделимо единство .

  Във взаимодействие по между си тези две части на цялото разкриват различни свои свойства по отделно и заедно , примерно Пространство и Време , и др..

  Материята и Енергията обаче разкриват и едно друго общо свое свойство – свойството Самоорганизация , изразяваща се в Законите на Термодинамиката за Всемира .

  Това свойство за Самоорганизация има и по-висши форми на проява  (може би , вероятно – в същност това е хипотезата ) една от които е Съзнанието , които форми са недостъпни за разбиране от човека (въпреки множеството изписани книги на тази тема) на този етап от неговото развитие – нещо , което наричаме Незнание.

  В незнанието за самоорганизацията на материя и енергия е мястото , където намираме условията за съществуване на Бога.....

 

Така в крайна сметка стигаме до определението , че :

Съзнанието е самоорганизирана в едно цяло , висша форма на съществуване на единството материя-енергия (а не по отделно , всяка разглеждана сама за себе си).

 

....в „редовните” философии това единство между материя и енергия бива разкъсано , изследвайки всяка част отделно и сама за себе си. Поради тази причина е невъзможно да се стигне до , и да се изследва общото за материя-енергия свойство Самоорганизация.....

 

    Един пример от математиката който би могъл да онагледи що е това "висша форма на проява" :

А(1)+А(2)+.....+А(А) = А.А = А^2 (А на втора степен)

където третата част от израза се явява висша форма на проява както на втората , така и на първата част от израза. Ако тази трета , висша форма на проява я дадете за мислене на някой от началното училище , той със сигурност няма да проумее нищо. За втората би могъл да се досети обяснявайки си я по някакъв дори и фантастичен начин. А за първата доста ще трябва да се потруди.... :)

 

Благодаря за търпението и проявеното разбиране . 

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.