Интересно е само, че говориш за партньори в тема за самодостатъчност.

те ни трябват понякога - за да разберем че не ни трябват

Интересно е само, че говориш за партньори в тема за самодостатъчност.

Той говори за нещо като тангото.Двама танцуват и токлова са отдадени ,че не забелязват останалите .Те са си самодостатъчни.Но за мен ,само кравата в Индия може да твърди ,че си е самодостатъчна.

Той говори за нещо като тангото.Двама танцуват и токлова са отдадени ,че не забелязват останалите .Те са си самодостатъчни.

всеки сам със себе си

и всеки прегърнал за малко вселената на другия

 

Той говори за нещо като тангото.Двама танцуват и токлова са отдадени ,че не забелязват останалите .Те са си самодостатъчни.Но за мен ,само кравата в Индия може да твърди ,че си е самодостатъчна.

Te могат да танцуват, но това не означава да са слепи за другото около тях. Инак, това е просто привързаност преизпълнена с очаквания, надежди и страхове. А в Индия можеш да видиш крави по улиците даже в столицата (Делхи). Колите и пешеходците ги заобикалят и са много мили с тях. Имам снимки. Даже имам и една с един слон.

Сравнението с тангото е много хубаво - ТУК.

Редактирано 3 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

ПРИЕМАНЕТО е в тясна връзка със понятието САМО-ДОСТАТЪЧНОСТ. Това е тайната на думичките, че изглеждат едни и същи... но съдържанието може да е много различно. В дуалния свят, сред дуалните хора, сред дуално-определения им живот, всяка думичка носи кода на дуалността. И повечето разсъждения носещи този код, от дуалната реалност, са си точно така.

Но това не е единствената реалност. Не е единственото ниво на битие.

 

Самодостатъчност и ПРИЕМАНЕ са думички, които са свързани и изразяват вътрешно състояние. Състояние в което което не е точно "обратно" на дуалността... Работата по вътрешния ми свят, всъщност е насочена към интеграция - от множеството вътрешни части, да се съберат в едно. Това е процес, но дори протичащ във времето, със своя относителна скорост, той има своята насока, вектор, ако е потеглил към нея.

Всъщност - когато казах че не ми е нужен будистки учител, за да ми каже кой съм, къде се намирам и да ми обясни кой съм и от какво се нуждая, как да се спася, какво да направя и накъде да тръгна, бях напълно откровен и го изписах напълно осъзнато. Не се изхвърлям по въпроса дали съм просветлен, защото това всъщност не ме интересува. Не ме интересува какъв съм, според една или друга мярка, била тя и според велики традиции. Нито според един или друг критерий на "много знаещи" и разсъждаващи много компетентно по форуми. не ме интересува че според будизма, всичко вече било определено, включително и аз кой съм какъв съм защо съм и на какъв се правя. Че за мен имало думички, че... такъв, за какъвто се представям съм невъзможен, защото било толкова малка възможността, че почти несъществуваща. Ама толкова рядко, ама Буда бил казал  че е едно, ама друг гбил знаел че е друго. Може би ако някой дойде да ме разпознае като прероден будистки учител, от поредната приемственост, за будистите ще съм особен. Но не и не ме интересуват. И чудесно, защото живота ми го е спестил - и без това имах и имам достатъчно капани и проблясващи мимолетни приплъзвания, дупки или направо пропасти... 

 

Скепсис, нали сам разбра, че тия думи са за към теб, Но и не само.

Будизма не е единствен път към себе си. Нито е единствения начин, нито е единствена възможност. Нито е универсален път, нито е универсален по природа. Той е просто един от пътищата, за определен тип хора. Но не е моя път. Ние, хората не сме еднакви. Нещата, които са вървяли при един тип хора, не вървят при друг тип. Пътищата на едни хора в определени времена и география, не са за хора в други такива. Хората се различаваме по много неща. И тия неща дават отражение в много положения.

 

Никой човек няма еднакъв път към себе си. Няма и еднакъв начин. Това, че съм открил нещо за себе си, не означава че същото ще проработи при който и да е друг. Това че нещо върви според книга при американските индианци, няма да върви при африканците. А пък африканските особености - нямат нищо общо със австралийските. Дори и на едни и същи географски места хората по време се различават. Особено това важи за промяната на основни типове и нагласи в последните години на географските места със силно динамизирано битие с мощно информационно и комуникационно насищане. 

 

Всеки не става каратист, Китайците имат свои си неща, вървящи само при тях в БИ. Японците си имат други - техни специфични. Европейските системи за бойни изкуства - също. Хората продължават някои да се водят по традиционното и смятат че в корените назад е истината за всичко. Други - модернизират, смесват с опита да осъвременяват и нагласят според средата сред която живеят, сред която са възпитани, отрасли, сред която е битието им. Едни от европа отиват в непал или индия. От индия отиват в америка... В днешния свят всеки отива някъде в опита да намери, или да направи онова, което стреми.

 

Аз самия след години на лутане и осмисляне, реших че въпроса не е нито в модернизирането, нито в пътуванията. Не е нито в учителите, не е нито в посвещенията. Разбрах нещо - разбрах го за себе си. То е - че човека е преди всичко човек. И че където и да отиде, каквото и да е търсил, провалите и тревогите, идеите или намирането... са в главата му. Целия свят се крие в главата му - той е в самия него. И реших че това е пътят. Когато го реших, когато някак си ми се изясни на себе си. изведнъж си дадох сметка, че... кой ли може да е пътят към себе си, ако не е към собствения му свят ОТВЪТРЕ. Посветих се на това, когато му дойде времето. Никой не ми го е казал, никой не ме научи на това, нямаше кой, пътят ми е да съм сам. И съм.

Тук всеки може да се упражнява по стъкмистиките кой съм аз, дали и как егото ми е направило поредното прикриване. Както виждам отделих на това, което съм последните почти 30 години от живота си - изцяло ги посветих на това. Няма миг в който да не изучавам, да не е част от практика. Виждам как хора с размисляйки между другото, попрочели книжки, послушали лекции или думи на тоя или оня, много разбират за егото... Много говорят за самотата или самодостатъчността. И разбира се - вечния и прост принцип - ти не можеш да си нещо друго... ти си като нас, като мен, като нея... не си възможен, няма как, няма начин... Ти не си тоя, дето се представяш... като че ли съм тук за реклама на себе си. Това, което представям, което изразявам може да не е от света, сред който да важи. Когато съм в интегрирано положение и интегритета е доминиращ, дуалността спира да е определяща и става "малко" звено, но всъщност не е точно така. Дуалния свят е малката част на другия - дето условно е недуален, дето е единен, интегриран и интегриращ се. Дуалния свят, затова съществува и това му е значението - от него и въз основа на него се осъществява интегрирането, посоката към вътрешно единство. Състоянието на съзнание и идентичността в интегрираната реалност прави света почти качествено различен от реалността в дуала. Едно е да се четат книжки и да се слушат велики учители, кой от кой по-мъдри, друго е да се докосне субекта сам до тази форма на реалността, в която няма "ДВЕ НЕЩА", няма крайности, няма многоличие. няма причина и следствие, няма линейност, няма време и скорости, няма пространство... Налице е само нещо единно, в което дуалното е мъничката негова част. РЕАЛНОСТТА на единното е надграждане на ДУАЛНИЯ СВЯТ. качествено го обхваща. Тя затова е интегрираща, защото събира множество, а събраното, резониращо единявайки се, става с нова резонансна честота и оттам КАЧЕСТВЕНО НОВО, във физиката намерих едно такова понятие - ФАЗОВ ПРЕХОД, нещо качествен скок.

За да го опиша, първо съм имал път към него. За вас, четящите всичко това може и да са празни приказки, защото то няма нищо общо с четенето, нито с четящите. Хора, които имат практика и опит в това, ще го разпознаят. Ако са същински. Имаше хора които го разпознаха и ме видяха. И им беше достатъчно по-малко от 10 минути. А бях безкрайно удивен че аз самия го видях - и другия, и себе си... и видях много неща в тия кратки мигове, в които евриката преобръща за пореден път целия свят... целия мен.

 

Тия думи са нищо за който и да е от вас. И не го касаят особено. Вие ще си направите своите си неща и ... минало заминало - някакъв си пуяк се се дуе с егото си с поредните изхвърляния... леле колко ги знаете такивааааа и колко такива са се правили на оригинални. Минават заминават... вие, говорещите оставате. За да пишете онова сред което сте, и което си е вашата реалност. Това има значение и е важно за пишещите, това правят.

Но думички, които започват с предлога САМО - самодостатъчен, самоуважение, самоуправление, самоконтрол, самонаблюдение... за дуалните хора, имат тяхно си дуално съдържание. Но тия думички всъщност не са от дуалната реалност. Те не са родени в нея, те са пришълци при вас и смисъла им излиза извън периметъра с който дуалните хора, са населили дуалните си реалности. Просто пиша, че те имат и друг смисъл - носещ се някъде като полъх от един друг свят. Няма по-естествена дума и смисъл от съдържанието на понятието САМОДОСТАТЪЧНОСТ, по отношение на ИНТЕГРИРАНАТА РЕАЛНОСТ, защото тя носи най-пълно състоянието на съзнание, оттам на битие на съответния ИНДИВИД. От състоянието на съзнание за което пиша, се пораждат думите с предлога "САМО.....нещо си"

Няма значение че това го пиша и изразявам аз, може да е друг. Аз съм нищо, никой съм, вчера ме е нямало, утре пак ще ме няма - минавам и заминавам. За узряващите хора за този различен свят, може спусъкът на "проблясъка" да е всичко - всяко нещо. Но то е чак накрая, то е само видимата част. За да се случи, то вече се е случило там, вътре. 

 

Дуалната реалност не е илюзия. Нито страданието е илюзия. Лъжата не е лъжа, нито истината е истина. Всичко зависи от това за коя реалност са предназначени думичките и кой ги ползва.

Дуалната реалност е за населяващите  и едновременно сътворяващите я. Тя е просто етап от картината на "всичкото". Но тя не е единствена, това, за което всички пишат и сред което живеят НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯ СВЯТ. Много говорители се пръкнаха и напоиха дуалния свят с думички, които не са от него. Не са и за него. Те всяват смут, създават объркване и се налага да се тушират, като се натъкмяват към дуалния свят. Това е ролята на всеки от вас. И се справяте отлично.

Редактирано 3 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Будизма не е единствен път към себе си. Нито е единствения начин, нито е единствена възможност. Нито е универсален път, нито е универсален по природа. Той е просто един от пътищата, за определен тип хора.

Точно така. Нещо друго ли съм казвал някъде? Не, нали?

Никой не ми го е казал, никой не ме научи на това, нямаше кой, пътят ми е да съм сам. И съм.

ОК. Успех ти желая от сърце!

Никой не ми го е казал, никой не ме научи на това, нямаше кой, пътят ми е да съм сам. И съм

Рамус , ти сам си решил така.На никой пътя не е да е сам.Обикновенно не те чета ,защото много дълги постове пишеш.Но от теб лъха на самоизолираност  и самота.Вземи си да гледаш едно кученце и ще видиш какво е да си човек , какво е любов.Вярно е че света е в нас и ние в него.Но не задълбавай толкова много нещата, усмихнисе живота е прекрасен.Ти сам трябва да се научиш да живееш , не някой друг да ти показва пътя.

Само тук още не съм честитил РД на Джеймс и неговите фенове. Този път не се негово изпълнение, а с един от най-добрите кавъри. Специален поздрав за Рамус и другите търсачи. ТУК

Той говори за нещо като тангото.Двама танцуват и токлова са отдадени ,че не забелязват останалите .Те са си самодостатъчни.Но за мен ,само кравата в Индия може да твърди ,че си е самодостатъчна.

E, на фона на разрушаването на семейните връзки, въпреки болката от това, във контекста на една необходима, блестяща операция, от хирурга, който знае какво прави. И не само това, той е водещия елемент, инициатора, импулса. Определено с такова повествование "ексибициониста" е отхвърлящ, т.е. това е като да бъдеш винаги първи, контролирайки нещата и живота. Отхвърлиш групата, преди да те е отхвърлила сама, за да изпревариш неизбежността.

Мисля, че е по-егощадящо да се самоопишеш като отхвърлящ, от това да си си признаеш, че си отхвърлен. Но така си изваждаш по-малки поуки от съвместното танцуване. За самото него можеш да кажеш, че не ти е приоритет, и да степенуваш нещата по важност, казвайки че е по-важно да разбереш кой си и какъв си.

Така се полага и една декларация за израстване, узряване, изкристализиране на човешката същност. За да не минеш за такъв, че не можеш да си опазиш семейството. НО разбира се пред кого? Публиката-общество, която пак предвариелно си отхвърлил и омаловажил. Но както и да е, декларацията за небивалия прогрес остава. И въпреки всичко се намира кой да го "оцени", не че това е търсеното, или да имаш нужда, но нещата просто се случват. Само за десет минути и прозрение на екзестенциалната същност...

Определено  обаче, да бъдеш сам и самодостатъчен са по-близки понятия и може да се каже, че е по-добре разбрано същността на занятието...

Редактирано 4 август 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

А каква е дефиницията за човек, който не е самодостатъчен?

А каква е дефиницията за човек, който не е самодостатъчен?

Непълно но актуално: търси да общува, участва по форуми.

Непълно но актуално: търси да общува, участва по форуми.

Значи говорим за духовна самодостатъчност, така ли? Защото физическата и духовната самодостатъчност не са толкова различни, ако съзнанието е свойство на материята. И всъщност какво точно дискутираме? Според мен е възможно човек да бъде самодостатъчен, да.

Редактирано 4 август 201312 г. от maxim4o (преглед на промените)

„Тъмнината на самотата не може да бъде преборвана директно. Това е нещо много основно за всеки човек да разбере, че има няколко фундаментални неща, които не могат да бъдат променени.

Това е едно от тези основни неща: ти не не можеш да се бориш с тъмнината директно, със страха от изолация директно. Причината е, че всичките тези неща не съществуват; те са просто липсата на нещо, точно така както тъмнината е липсата на светлина.

 

Ти може да се бориш с тъмнината цял живот и да не успееш. А само една малка свещ е достатъчна, за да я разсее. Ти трябва да работиш за светлината, защото тя е позитивна, екзистенциална; тя съществува сама за себе си. И веднъж след като светлината дойде, всичко, което е било нейната липса, автоматически изчезва.

Самотността е подобна на тъмнината. Ти не познаваш своята самота. Ти не си преживял своята самота и нейната красота, нейната невероятна сила, нейната мощ. 

 

Самотността е липса. Защото ти не познаваш своята самота, има страх и ти се чувстваш самотен, така че искаш да се прикрепиш към нещо, към някой, към някакво взаимоотношение, просто, за да поддържаш илюзията, че не си сам. Но ти си сам – и затова идва болката.

 

Трудно е за интелигентен човек да не се съмнява. Може да има милиони хора, които следват определена система от вярвания, но ти никога не можеш да си сигурен, че те не са самотни, че те са с теб.

 

Това, което се опитвам да кажа, е че всяко усилие което е било насочено към избягване на самотата се е провалило, и ще се провали, защото е против базисните неща за живота. Това, което е необходимо не е нещо, в което ти ще забравиш за своята самотност. Това, което е необходимо е ти да станеш осъзнат за своята самота, което е реалността. И е толкова хубаво да го преживееш, да го почувстваш, защото това е твоята свобода от тълпата, от другият. Той е твоята свобода от страхът да бъдеш сам.

 

Просто самата дума самотност незабавно ти напомня, че тя е като рана: нещо е необходимо, за да бъде запълнено. Има дупка и тя боли: нещо има нужда да бъде запълнено.

 

Самотата, самата дума самота, не носи същото значение като на рана, на дупка, която има нужда да бъде запълнена. Самотата просто означава завършеност. Ти си цял; няма нужда някой друг да те запълва.

 

Така че опитай се да намериш своя най-вътрешен център, там, където ти си винаги сам, където винаги си бил сам. В живота, в смъртта – където и да си, ти ще бъдеш сам. Но това е толкова пълно, това не е празно, то е толкова пълно и толкова завършено и толкова преливащо с всички сокове на живота, с всички красоти и благословии на съществуванието, че веднъж след като си вкусил своята самота, болката в сърцето ще изчезне. Вместо това нов ритъм на изключителна сладост, спокойствие, радост, блаженство, ще бъде там.  Това не означава, че човекът, който е центриран в своята самота, който е завършен в себе си, не може да създава приятелства. Всъщност, само той може да създава приятелства, защото сега това вече не е нужда, а просто споделяне. Той има толкова много, той може да споделя.

 

Така че, аз няма да ти кажа какво да правиш с твоята самотност. Забрави за самотността си. Забрави самотността, забрави за тъмнината, забрави за болката. Търси своята самота. Те са просто липсата на самота. Преживяването на самотата ще ги разпръсне незабавно. И методът е същият: просто наблюдавай своя ум, бъди буден. Стани все повече и повече осъзнат, така че накрая да бъдеш само осъзнат за себе си. Това е моментът, в който ти ставаш осъзнат за самотата.

 

Ще бъдеш изненадан, че различните религии са дали различни имена на крайното състояние на реализация. Трите религии, които са създадени извън Индия нямат никакви имена за това, защото те никога не са отишли достатъчно надалече в търсенето на човекът за себе си (oneself). Те са останали детински, незрели – прилепени за Бог, към молитвата, към спасител. Може да разбереш какво имам предвид: те са винаги зависими, някой друг ще дойде, за да ги спаси. Те не са зрели. Юдаизма, християнството, исляма – те не са зрели изобщо и вероятно това е причината те са повлияли огромната част от света, защото повечето от хората в света не са зрели. Те имат някаква прилика.

 

Но в Индия трите религии имат три различни имена за това крайно състояние. И аз ги знам тях заради самотата. Това е една от думите, която е избрана от Джайнизма за крайното състояние на съществуване – kaivalya, самота. По същия начин както Будизма е избрал нирвана, не-аз (no-selfness), а Хиндуизма е избрал мокша – свободата, Джайнизма е избрал абсолютната самота. Всичките тези три думи са прекрасни.

 

Те са три различни аспекта на една и съща реалност.  Може да я наречеш освобождение, свобода; може да го наречеш отричане от себе си (selflessness), небитие (nothingness) – просто различни указатели към това крайно преживяване, за което нито едно име е достатъчно удовлетворително.

 

Така че, преди да започнеш да решаваш проблема, просто го разгледай: дали той е липсата на нещо. Всичките ти проблеми са липсата на нещо. И веднъж след като си намерил на какво те са липса, просто се насочи към позитивното, и в момента в който ти намериш позитивното, светлината – тъмнината я няма.“

 

-  Ошо

Редактирано 4 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)

Скепсис, защо го пързаляш така човека... не мога да разбера. Тангото нали се сещаш чие е? Той само това очаква, от много години сега му се е паднало да развие изключителните си разбирания по човешката природа.

 

Боже в колко мъка и заблуда живея, божееее. Как въобще съм жив, какъв ли ад е моята вътрешна природа... Това е такава печал, такова ридание... и съм толкова нещастен и самотен... И толкова много искам някой да ме прегърне, да ме обикне, да ме разбере... да, дааааа. Алелуйааааа...

 

Когато един човек е сериозен, той просто се отнася сериозно и към себе си и към живота си. Ако човек срещне нещо непознато по пътя си. Той ще се опита да го опознае. Има най-общо и условно два варианта - единия е да погледне на нещото с отвореното за нова перцепция съзнание. Да остави всичко заучено, и да погледне на новото по един нов начин. Ще се опита в рамките на неопознатото, да задава въпроси, да оглежда, да опитва, да подхожда с широта и различни похвати. Това е свободата обусловеността да не ти се е качила "на главата". А да я има... но не и да те води за носа.

 

Втория - е да го асимилира - използва цялата си призма на която гледа на живота и поглъща това "ново" в себе си. То не е ново по този начин. Втория вариант,  в психологията на общуването най-общо е прието да се нарича асимилация. Има още много разновидности които са изведени и са причина вътрешната перцепция и възприятие да се ограничават, заради вътрешни дефицити и задействани защитни програми, които "заемат" енергията, полето и широтата на възприятието. Заради това обсебват канала за комуникация и човек е буквално и алегорично "дава заето". Това е като бъгове в код на програма, които заради грешката, дават нещо като "зацикляне" .

=============================

Когато на човек му липсват някои важни вътрешни неща, той не може да "слуша" другия... респективно - не може да чете адекватно. В процеса на "четене' възприемане, той е ангажиран силно с някои свои вътрешни процеси. Но не може да ги осъзнава и и долови. И за него те не съществуват. По този начин по време на възприятието и перцепцията и нивото, съдържанието и структурата на информацията се изменят за целите на вътрешните особености на възприемащия. В него се намират противоречиви положения, които уязвимостта и паметовите бележки за страданието, правят така, че в никакъв случай да не се допуснат. В ход е сложна вътрешна психична и невронна алхимия, призвана да се опита да "запуши" пробойните и да навакса и запълва проблемите. Нищо от това нямаше да е така, ако имаше налице осъзнаване на всичко това от самия Субект. Но не - колкото повече действат защитните механизми, толкова повече те се изместват от полето на "видимост" и не могат да се доловят. Множеството от програми за защита на много нива, имат определени проблеми за съчетание една с друга. Това дава и големи отклонения. И много често се получава така, че от защитни генетични и заучени програми, направо убиват или разпадат субекта, който уж са призвани да защитят. Такъв прост и  лесен пример е явлението ДЕПРЕСИЯ.

 

Друга форма са толкова характерните примери на "прочит" на моите думи и може да се направи прост анализ на рефлексиите,. защото всеки от вас си ги пише - сам си ги пише. Нужно е само да се гледа и внимава. Ето една толкова характерна типологична извадка:

 

--цитат от рамус, вчера:--

....нямам група от какъвто и да е порядък, разпаднах връзките си в семейството, което имах - преднамерено, намерих всички форми на обвързване и игри, които съм играл и бавно и систематично отвързвах (не късах и рушах). ...

------------------

-днес, мечолари:

 

E, на фона на разрушаването на семейните връзки, въпреки болката от това...

======================

 

Вярно е, че за да се прочете внимателно всички тия много думи, все нещо убягва на човек. Особено на тия с дефицити, при голяма част от тях проблема е със задържане на фокуса на вниманието и концентрацията.

Но простия пример за асимилация - човека чете думички и вместо да намира кой е смисъла им при пишещия ги, взима наготово така, както са при него самия. И се получава типичния развален телефон - аз пиша едно, той прочел друго. За него, вътре в него, той е убеден какво точно е прочел и е сигурен и е готов да го отстоява. Не само това - съчетанието на разрушаване и семейни връзки, задължително се съчетата и с "болка". Ето това вече издава как са нещата в самия мечолари, какво, как и защо при него е определящо, как е навързано. Прости неща, но анализирането им дава много информация за асоцииращия, по неговите асоциации и вътрешни схеми.

---------------------

Заради липса дори на основи на психопознания за човека, се раждат всички тия бисери. Като няма познанието, го няма и разбирането. Тук, както и във всеки форум именно разбирането е било винаги дефицита. Изключително са малко необременените от вътрешните си дефицити хора. И се познават по това, че внимателно могат да слушат, че внимателно и сериозно могат да питат, да направят опит да видят нещо различно от себе си...

 

Но няма лошо - дерзайте. Все още шопите говорят на шопската сбирка, събрана около следния шопски философски въпрос - жерафа магаре с голям врат ли е и дали е толкова лудо магарето, че някой да го боядиса и то да се е заблудило че е нещо друго освен магаре. Баси нещастието е - да си самозаблуден. Това казвали шопите... на шопското събрание. Пригласят си едни други, ясно уверени, че такова нещо като жераф  "го нема"... щото не е възможно да го има. Баси нещастното заблудено магаре... ма кви са тия глупости дето дрънка бе - имало дълги крака, много дълъг врат, било шарено... Даааа - дотам може да стигне лудостта на някои дето се имат за различни... Ама пред шопското събрание тия не минават. Неееее - такива колко са прозрачнииии, къде са тръгнали бе

 

Опита дори да се обясни... се спряга по шопския начин - че защо да се образова някой, след като той толкова много знае, много разбира. Това е основата на явлението невежество - не че някой нещо не знае, това е нещо напълно естествено. Въпроса е, че никога няма как да научи незнайното, защото той е с идеята че вече знае, че разбира и е обсебен да ги доказва и затвърждава. Това е толкова просто и обикновено явление... Но се иска някой, който да не е обременен от него... и да го загледа, да се замисли. Дори учебници не се искат - той живота е пред очите ни. Въпроса е - че на този етап всеки е "ЗАЕТ" със свои неща, които нито разбира, нито усеща, нито вижда. И накрая е това, каквото се вижда тук.

 

Много показателно е, че никой вещ в психодисциплините и дори хибридните с тях области на познанието, не участва в такива места. Орлин Баев, дошъл преди две три години... написал тук-там някои неща... и си заминал. Ясно му е на човека какво е положението. те само като се зачете какви неща го питат... обяснил е квото може, както може... И това е - баста.

Вярно е, че психонауките са голям проблем за повечето хора, защото много трябва да се чете, много да се учи... а това отгоре на всичкото е най-малкото. Знанията са такива и толкова абстрактни, че повечето се изгубват в термини, насоки, школи и школни мъдреци и последователите им. Както и в математиката например, в психодисциплините са малцина, които от абстракциите могат да сведат до множеството житейски и основни положения. Особено пък - за използване на знанията на психодисциплините за саморефлексия и огромните проблеми, свързани с нея. както и да е - това са някои детайли от битието далеч извън шопската реалност. И не са толкова съществени... за който и да е "шопски участник в него".

 

Да живее "събранието". Дерзайте, пишете... Оплаквайте, описвайте или състрадавайте образите в главата си за едно или друго, в случая някакъв си "рамус". помагайте му, прегръщайте го, одумвайте го, описвайте и съветвайте го... те затова са образите. Едва ли някой ще се сети че ОБЕКТА е нещо повече от образа за него в главата на който и да е - от специалистите и знаещите в "събранието". Но това е народния реал, нищо не казвам - просто е - ПРОСТО СЪМ ГО ПРИЕЛ, какъвто е. Толкова е естествено и обикновено всъщност...

Редактирано 4 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Преди години слушах разказа на една стара дама, за млад мъж който обикалял Витоша. Той го правил по ботуши и каубойска шапка. И с цялата си сериозност когато срещнел някого си свалял шапката, леко се покланял и изричал "Добър ден!", в знак на уважение и респект, благоразположение и благопожелание...

Старата дама наистина се радваше на младия, здрав, добре възпитан, гол мъж...

Да живее "събранието". Дерзайте, пишете... Оплаквайте, описвайте или състрадавайте образите в главата си за едно или друго, в случая някакъв си "рамус". помагайте му, прегръщайте го, одумвайте го, описвайте и съветвайте го... те затова са образите.

Рамус, никой няма за цел, нито да те одумва, нито да те описва, нито да те съветва...

Ти сам описваш и споделяш себе си...Защото сигурно имаш нужда от това.

Рамус, никой няма за цел, нито да те одумва, нито да те описва, нито да те съветва...

Ти сам описваш и споделяш себе си...Защото сигурно имаш нужда от това.

Щеше да бъде самодостатъчност ако описваше самия себе си.Виж, картината е с продължение когато "прозреш същността" на другите. Т.е. освен да кажеш "кой си", да кажеш и "кой какъв е".

Щеше да бъде самодостатъчност ако описваше самия себе си.Виж, картината е с продължение когато "прозреш същността" на другите. Т.е. освен да кажеш "кой си", да кажеш и "кой какъв е".

Да, явно му е забавно да пpави психопоpтpети на дpугите участници във фоpума.

Да, явно му е забавно да пpави психопоpтpети на дpугите участници във фоpума.

Мммм...когато рамус ни описва е наука....когато ние описваме рамус е шопско събрание...

Рамус, никой няма за цел, нито да те одумва, нито да те описва, нито да те съветва...

Ти сам описваш и споделяш себе си...Защото сигурно имаш нужда от това.

Никога не съм споменал за "целите". Средството и целите са две много различни неща. Не че някой е прочел де - макар всичко нужно да го написах.

 

Всъщност някой обърна ли внимание на информационната стойност на написаното... или продължават идеите за това какво искам, кой съм, защо пиша това...

Защо толкова хора се упражняват да ме обясняват при положение че нищо не разбират от психопрофилиране. А и защо да разбират - магаре съм и толкова, стига с тия глупости за жирафите.

Добре, магаре съм - но някой защо не опита да зачете че без познания няма разбиране. Не на мен - вие помежду си не се разбирате. Всяка тема е пример за едно и също.

 

Не е въпроса до мен бе хора. Вие не се разбирате - не е въпроса дали е лудо магарето, нито въобще че е невъзможно да има жирафи - въпроса е, че в събранието липсват множество неща и ако няма въпросите за магаретата, отвътре само се дракате. Няма разбиране, защото не можеше да се разбирате. Ниското ниво на познания за самия човек и ставащото в главата му, е проблема. Нима ви харесва това - богатство е да разбираш какво става в себе си, оттам - да разбираш какво се случва в другия.

Опитвам се толкова постове вече да кажа едно и също - да разяснявам, да извеждам неща, които заради популярните книжки и народните раздумки са в такъв батак, че са довели до проблемите по общуването ви, виждащи се тук и навсякъде другаде..

 

Никой не се намери да зададе въпрос, да излезе от себе си своето си и да опита да погледне на някакво си нещо, извън неговия свят.  Нито един - имаше няколко опита, които се оказаха тенденциозни и пак накрая доведоха до задължителното статукво.

Всеки от вас има дефицит на неща, които той самия не вижда. Някои дори си ги знаете, но ще криете докрай и настървено като комунисти на полицейски разпит. Други са на лекарства или са били на тях години. Нямате си на представа колко много неща си пишете сами.

 

Вероятно много помага да се драска и да се формулират разсъждения. Но това е само тапа, а тия тапи служат само за залъгалки. Тя истинската тапа отдавна е отпушена и вироглавия дух е вече на свобода... И няма прибиране обратно. Защо не се спре да помисли някой - поне за малко - извън собсвените си интереси, щения, потребности и пързалки. Има и друг свят - някъде оттатък. Как ще видите нещо там, ако във вътрешния двор не се постави поне мъничко ред, основан на познание и познаване?

Редактирано 4 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Добре, магаре съм

Е, щом искаш да си магаре ...ние нямаме нищо против твоето желание.

Всеки от вас има дефицит на неща, които той самия не вижда

Разбира се. Но затова пък ти ги виждаш.

 

Защо не се спре да помисли някой - поне за малко - извън собсвените си интереси, щения, потребности и пързалки. Има и друг свят - някъде оттатък. Как ще видите нещо там, ако във вътрешния двор не се постави поне мъничко ред, основан на познание и познаване?

Първо всеки трябва да оправи своя вътрешен свят, а пък после да се стреми да оправя света. Защото дори и да виждаме нещата които не са в ред , дори и да ги критикуваме, дори и да не ги приемаме, няма как да ги променим.Промяната трябва да стане в съзнанието на всеки отделен индивид, след това в общностите, после в целия свят.

Но, за съжаление, нито ти, нито аз, нито който и да е, може да промени съзнанието на другия.

Така  че, само ни остава да бъдем наблюдатели и ако можем да бъдем състрадателни, да зачитаме свободната воля на другите и да ги обичаме и примемаме такива каквито са.

Редактирано 4 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)

Никога не съм споменал за "целите". Средството и целите са две много различни неща. Не че някой е прочел де - макар всичко нужно да го написах.   Всъщност някой обърна ли внимание на информационната стойност на написаното... или продължават идеите за това какво искам, кой съм, защо пиша това... Защо толкова хора се упражняват да ме обясняват при положение че нищо не разбират от психопрофилиране. А и защо да разбират - магаре съм и толкова, стига с тия глупости за жирафите. Добре, магаре съм - но някой защо не опита да зачете че без познания няма разбиране. Не на мен - вие помежду си не се разбирате. Всяка тема е пример за едно и също.   Не е въпроса до мен бе хора. Вие не се разбирате - не е въпроса дали е лудо магарето, нито въобще че е невъзможно да има жирафи - въпроса е, че в събранието липсват множество неща и ако няма въпросите за магаретата, отвътре само се дракате. Няма разбиране, защото не можеше да се разбирате. Ниското ниво на познания за самия човек и ставащото в главата му, е проблема. Нима ви харесва това - богатство е да разбираш какво става в себе си, оттам - да разбираш какво се случва в другия. Опитвам се толкова постове вече да кажа едно и също - да разяснявам, да извеждам неща, които заради популярните книжки и народните раздумки са в такъв батак, че са довели до проблемите по общуването ви, виждащи се тук и навсякъде другаде..   Никой не се намери да зададе въпрос, да излезе от себе си своето си и да опита да погледне на някакво си нещо, извън неговия свят.  Нито един - имаше няколко опита, които се оказаха тенденциозни и пак накрая доведоха до задължителното статукво. Всеки от вас има дефицит на неща, които той самия не вижда. Някои дори си ги знаете, но ще криете докрай и настървено като комунисти на полицейски разпит. Други са на лекарства и са така от години. Нямате си на представа колко много неща си пишете сами.   Вероятно много помага да се драска и да се формулират разсъждения. Но това е само тапа, а тия тапи служат само за залъгалки. Тя истинската тапа отдавна е отпушена и вироглавия дух е вече на свобода... И няма прибиране обратно. Защо не се спре да помисли някой - поне за малко - извън собсвените си интереси, щения, потребности и пързалки. Има и друг свят - някъде оттатък. Как ще видите нещо там, ако във вътрешния двор не се постави поне мъничко ред, основан на познание и познаване?

Рамус, много грешен подход си избрал, още ли не можеш да го проумееш, а правиш впечатление на интелигентен човек...на човек, разбиращ как работи психиката, а се проваляш още на базисно ниво....другите не са длъжни да вникват в думите ти, мо ако успееш да ги заинтересуваш, да ги вдъхновиш, да събудиш любопитството им, те сами и спонтанно ще започнат да питат и да се интересуват....жалко за ценните неща, които казваш, защото те се губят в надутото ти и самовлюбено, дори натруфено повествование, пълен си със суета, момко....затова и не успяваш да грабнеш вниманието на хората - още си прекалено фиксиран на себе си....

Рамус, много грешен подход си избрал, още ли не можеш да го проумееш, а правиш впечатление на интелигентен човек...на човек, разбиращ как работи психиката, а се проваляш още на базисно ниво....другите не са длъжни да вникват в думите ти, мо ако успееш да ги заинтересуваш, да ги вдъхновиш, да събудиш любопитството им, те сами и спонтанно ще започнат да питат и да се интересуват....жалко за ценните неща, които казваш, защото те се губят в надутото ти и самовлюбено, дори натруфено повествование, пълен си със суета, момко....затова и не успяваш да грабнеш вниманието на хората - още си прекалено фиксиран на себе си....

а, така . давай, още може... Айде пак рамус.

Между другото ето как е възможно да се постигне консолидация в група - колко е просто. Достатъчно е да е налице дразнител, който повечето да го припознаят като такъв. Веднага това сплотява, защото енергията се насочва "навън", това събира, подрежда в резонанс.

Изкуствено засилвам някои моменти, съвсем преднамерено. Реагирате като по учебник, особено някои хора. При съответен дразнител, се "обаждат" по определен начин точно определени... пишещи. Сами се пишат, това е до мен, до изследванията които ме интересуват - това е динамиката, която после анализирам - по детайли или обща картина, извеждам примери.

 

Хем ви го написах, признавах го, описвах го - но е толкова по-лесно и по-първосигнално да реагирате защитно... и в група и по единично. Лееекичко в това се наблюдават и изпускания, защото от време на време на полагащия усилие да изглежда по определен начин, с определено "лице", му идва вповече и се изплъзва леееекичко от контрола.

Театъра е онова, което аз изследвам. Толкова време го пиша и ви го признавам. Не съм го направил аз, не съм го създал аз. само го изследвам, разглеждам, наблюдавам. вярно - за да проверя някои предположителни и хипотезни извеждания, лекичко провокирам едно или друго, леко правя и намеса тук-там. Вие ми го предоставяте, и поединично и всички заедно. Всеки от вас, благодарил съм десетки пъти за всичко това... Не, не ви е достатъчно. Просто съм като стършел сред пчели и веднага зажужяват предупредително и са готови защитно дори да атакуват. Не ми пречи, правете го. Вие го правите и без да ме има, други стават дразнителите. Динамиката в транзакциите просто е по-видима за мен, когато няправя някои провокации. Това ме интересува - изследването. Уча, практикувам, опознавам.

Но пак казвам - разкривам кой съм аз, разкривам какво правя. Но основния театър не е моя - аз само заварвам нещо, което го има навсякъде - без значение какво и кой съм аз. Това е света ви, това е живота ви - и всеки пишейки, се пише сам. Това използвам, това ме интересува.

 

Благодаря - за пореден път! Не съм против нищо, не съм против хората, не само тук, където и да било. Аз съм един от вас, имам просто някои малки разлики, но и са налице прилики. Имам някои интереси, в по-различна посока - това не е нищо съществено. Представям го преднамерено сложно, обърквам словореда, вдигам нивото на изказ, провокирам едно или друго с точно определени фрази, с които пробвам... После вие пишете реактивно спрямо написаното и ми показвате кой, какво и защо е прочел. Оттам - нивото на прочит, на възприятия, на осмисляне и динамика на психичните процеси. По това правя условни характеристики - УСЛОВНИ. за целите на интересите и работата ми.

Нищо от това, за което се говори и пише тук не ми е чуждо, разбирам чудесно колко са важни убежденията за всеки един. Не съм против тях, не го отричам, не ги оборвам. Тук-там се появяват и някои мои лични моменти - гледам кога и при думите на кого става, извеждам в себе си, защо - бъркам надълбоко и разтварям кутията на пандора за да намеря кое, какво и как в мен се движи, откъде произлиза, защо се случва, накъде води...

Аз съм тук за ПОЗНАНИЕ

Интересно е, ако всички реагират по предначертания сценарий, дали има някаква привързаност или очаквана предопределеност? Тогава, дали става въпрос за познание или болезнена необходимост? И натъкмяване на реакциите с цел самообслужване и запазване на собствения образ, както и декларираното светоусещане?

Редактирано 4 август 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Рамус,вместо да философстваш, по-добре говори по същество.

Така всички ще те разбираме по-ясно.

И ако можеш, бъди по-кратък, за да бъдеш по-разбираем.

Редактирано 4 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)