Давай. Да пробваме и да видим какво ще излезе.

 

Не мисля. Дал съм доста инфо за мен. Не по-малко отколкото ти, а всъщност и повече в известен смисъл, но по-разпръснато.

Само да обърна внимание на нещо просто - виж първата си Дума - ДАВАЙ... Какво да дам... а и до вземане и даване ли ще е работата?

Няма какво да се пробва Скепсис - или влизаш и играеш, или не. Тия проби... нали се сещаш. Не съм играл игри от много време, дори такива, условни. Идеята за тая игра ми хрумна в движение, съвсем спонтанно, но така с малкото приказки и набързо написани с идеята за "пробата" и "даването"..

Публично ли ще е или насаме. Ако е насаме - затворено или пред свидетели.

Никъде не прочитам, че приемаш правилата и ще ги следваш точно и докрай, като дадеш своята "честна човешка дума". Ти нямаш ли свои условия, ограничения, защото след като се заиграе... Предварително още веднъж ще повторя - мен ме интересува именно личното поле, реалния ти живот, не будизма, не философията. всичките ми въпроси ще касаят именно човека и проявлението му в реалния ти живот, биография, минало, фейсбук акаунт, професионален профил, интереси, родители, семейни отношения, интимни отношения... и т.н. . няма да ми кажеш кой си, затова ще се налага чрез въпросите ми да разкривам елемент, по елемент. 

Никъде не е написано твоето социално име по лична карта публично. Моето го разискваха толкова много хора, пред които толкова много разкрих, дори се възползваха всеки за своите си цели. На кое виртуално място ще се прави... защото в тая тема не е адекватно... и т.н.

Няма какво да се пробва Скепсис - или влизаш и играеш, или не.

Играя.

 

Предварително още веднъж ще повторя - мен ме интересува именно личното поле, реалния ти живот, не будизма, не философията. всичките ми въпроси ще касаят именно човека и проявлението му в реалния ти живот, биография, минало, фейсбук акаунт, професионален профил, интереси, родители, семейни отношения, интимни отношения... и т.н. . няма да ми кажеш кой си, затова ще се налага чрез въпросите ми да разкривам елемент, по елемент. 

ОК. Разбира се, няма да напиша тук трите имена и ЕГН-то си, но други неща ще споделя след като това са правилата на играта, която предлагаш.

направи "мястото", и да започваме. Не е за тук - ти избери мястото. И първия въпрос е твоя - ти започваш - както се казва " с белите фигури".

 И още нещо - да дефинираме ясно играта - периметъра й - колко въпроса - по пет, по десет, по двайсет... или друго число?. нека да има начало и край.

Игра, в която основната цел е да се излезе от игрите на на криеница.  Припомням - единственото правило при отговора е - честно и докрай - ако няма други. Така, че... тук влизаме със себе си. 

Редактирано 1 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

направи "мястото", и да започваме. Не е за тук - ти избери мястото. И първия въпрос е твоя - ти започваш - както се казва " с белите фигури".

Ще воюваме ли? Шахът е това по същество.

Не се сещам за друго, по-подходящо място. Избирам черните, тъй че първия ход е твой.

шахът е форма на надиграване.  Аз тук няма кого да надигравам, дори не и себе си. Нито ще воювам, няма да завземам, няма стратегия, нямам цели. За мен това не е игра - на игра приличат само условията. Направи място за играта, че тук ще писнат много хора, включително и модератори и ще пречат. Тема или друга форма - някъде да се проведе.

шахът е форма на надиграване.  Аз тук няма кого да надигравам, дори не и себе си. Нито ще воювам, няма да завземам, няма стратегия, нямам цели. За мен това не е игра - на игра приличат само условията. Направи място за играта, че тук ще писнат много хора, включително и модератори и ще пречат. Тема или друга форма - някъде да се проведе.

Нека помисля...

Няма миг, в който да не протича вътрешен самонаблюдателен процес. Това разбира се е обобщение, нещата са много сложни и няма как, нито е възможно да ги представя просто, лесно. Това не е криене. Тук никой не се интересува от това - ти самата питаш за моите вътрешни неща - когато попитам аз - с лекота се изтрелваш към шеги и воайорски аналогии. Аз нямам какво да крия, всичко, докрай е нужно да разкривам за да работя адекватно с него.

 

Обвинения не съм правил - най-малкото защото не съм съдия, нито прокурор. Говоря думите такива, каквито са. После някой ги чете, интерпретира ги, и ги оцветява според вътрешните си психични процеси да са едни или други. Чак тогава се "разпознават" и стават - хвалби, обвинения, доброта или разчувствания. Зоната на интерпретациите е в човека-приемник и не е моя зона. И с това отговарям на въпроса - не е моя работа как "моите думи" ще се отразят на нечия психика, след като отговорността по интерпретациите и реакциите е именно на "приемника" на думите. Гьоловете и жабчетата вероятно са поетични, но нямат никакво отношение към насоката и мотивите ми в случая. Както и не е моя работа да те ощастливявам или вдъхновявам, разчувствам или обвинявам. Това са игри - твоя работа си е да ги проектираш върху мен... но можеш и да не го правиш. Това е избор, но той зависи от пълнежа, разбирането, идеите и дълбочината на човека. И... неговото ниво на самоуважение.

 

Изредих множество опростени психични схеми по които се случва битието на всяка личност. Те дори не са коректни така, както ги изведох. Правя го единствено с цел яснота. Всякакви присадки на лични отношения, са повече или по-малко защитни. Налице е инфо - кой как ще се отнесе към него си е негова работа. И негова свобода. Ако иска да ме направи обвиняем - моля, Ако иска друг образ - добре. Нямам претенции - слагали са ме във всякакви игри и роли. Само дето не ги заигравам. но пък ролите на двамата могат да се играят и в главата на един - добре, така да е. Това не е моя работа. Моята работа е моя свят, моята отговорност пред него и нивото до което съм стигнал в неговото опознаване, управление и разбиране.

 

 

Мислиш, че е така, но, де факто, думите са телата на мислите ни.

Спомни си онази хубава българска поговорка за "лошата" дума и мечката.

Нали искаш да носиш пълна отговорност? С тези си думи, по навик, направи опит да избягаш от нея. Фино прехвърли отговорността само върху другия - как той оцветявал твоите думи, изпляска с ръце и се намести удобно в егото си.

Разбира се, винаги можеш да се скриеш зад идеята, че това са само "мои" или нечии проекции, както се опитах да ти намекна с горния си пост.

Така сам подържаш личния си мит за безпогрешност, обективност и безпристрастност.

Поредното самозалъгване. Както и с нивата, за които говориш - те също са илюзорни. Нима можеш да разделиш добротата на нива? Как ще я измериш? Та тя самата е критерият, спрямо който може да се измерва, но пак само условно. За удобство на ума.

 

Да унищожиш е адски лесно. Можеш ли да създадеш? Можеш ли да "вдъхнеш" живот? Можеш ли да вдъхновиш?

Седни си, получаваш двойка.Няма такова свойство материята -  самоорганизация.

http://www.e-reading-lib.com/chapter.php/133233/62/Mihaiilov_-_Koncepcii_sovremennogo_estestvoznaniya.html

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Това са формални линкове и ги подбрах по общи критерии. Синергетиката (свойството "самоорганизация") е сравнително нова познавателна интердисциплинарна наука и в този линк са налице както история, така и явленията, които я обуславят. Естествено че това е само общо представяне. Задълбочаването в научните постановки, извежда самоорганизацията като явление, извън синергетиката. Но който претендира че е "много наясно", или пък има вътрешен интерес може и да се позадълбочи в четене, А не бълбукане и симулация на много знаене.

 

Като коментар:

Сигурно е нормално когато се защитават позиции. Това отдавна е сведено като нормално, просто защото е навсякъде. Отношението към познанието не е въпрос на самото познание, а на субекта.

 

Когато човек има вътрешен дефицит на самостоятелност, на несигурност, на уязвимост, винаги отвътре се появява компенсационен импулс, защото това повеляват защитните механизми. Толкова е просто... толкова обикновено и естествено... И толкова очевидно. Но пък иначе така и ще си остане невидимо.

Ако един човек, е намерил в себе си, собствената си опора, той спира да търси да се подпира в каквото и да е друго.

Търсенето и доказването са винаги плод на несигурни и уязвими в себе си хора. Колкото повече несигурни в себе си, толкова повече нуждаещи се от подпорите на колективното. В груповия живот такива подпори се предлагат във всякакъв смисъл, във всякакви форми. Такава е сделката - щом се губиш, щом си никой - ето ти патерицата. Споровете и доказванията са израз на невежество и некомпетентност по отношение на собствения вътрешен свят. Но все пак, това са откъси и преходни моменти от пътя на всеки към себе си и са неизбежни.

Редактирано 2 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

http://www.e-reading-lib.com/chapter.php/133233/62/Mihaiilov_-_Koncepcii_sovremennogo_estestvoznaniya.html

Това е един от малкото линкове и го подбрах по общи критерии. Синергетиката (свойството "самоорганизация") е сравнително нова познавателна интердисциплинарна наука и в този линк са налице както история, така и явленията, които я обуславят. Естествено че това е само общо представяне. Но който претендира че е "много наясно", може и да се позадълбочи

 

Това което си подбрал ми е известно. При това на много по високо равнище отколкото може да си предствиш.

Самоорганизацията по Пригожин е отхвърлена като невярна.

Аргумент:

Частица движеща се траектория не се самоорганизира, сама тя нищо не може да си организира.Налице са явления , но те не се самоорганизират, а са вследствие на взаимодействие с други частици породени от импулса.

Това е формален и обобщен изказ.

Мислиш, че е така, но, де факто, думите са телата на мислите ни.

Спомни си онази хубава българска поговорка за "лошата" дума и мечката.

Нали искаш да носиш пълна отговорност? С тези си думи, по навик, направи опит да избягаш от нея. Фино прехвърли отговорността само върху другия - как той оцветявал твоите думи, изпляска с ръце и се намести удобно в егото си.

Разбира се, винаги можеш да се скриеш зад идеята, че това са само "мои" или нечии проекции, както се опитах да ти намекна с горния си пост.

Така сам подържаш личния си мит за безпогрешност, обективност и безпристрастност.

Поредното самозалъгване. Както и с нивата, за които говориш - те също са илюзорни. Нима можеш да разделиш добротата на нива? Как ще я измериш? Та тя самата е критерият, спрямо който може да се измерва, но пак само условно. За удобство на ума.

 

Да унищожиш е адски лесно. Можеш ли да създадеш? Можеш ли да "вдъхнеш" живот? Можеш ли да вдъхновиш?

народното говорене постановява и народни говорители и слушатели. Имаш ги, но не ме намесвай при тях. Предлагам нещо, приемам други неща. Ако можеш взимай, ако не можеш, няма нищо лошо в това.

Дефицита на компетентност не може да се компенсира с общи приказки симулиращи размисли. Добре, нямам претенции, твои са си.

Не искам нищо - когато се общува, се търси общото. Твоето търсене е в посоки, които са на друго място където мен ме няма. На твоето си място винаги можеш да бъдеш, ти си там, там си го направила като свое. Написа за себе си много неща, в които се представи като много отворена, много приемаща, много разбираща. Интереса ми бе къде са ти границите, и ти си ги заяви по няколко начина.

Поканата ми е да дойдеш - дори и да е някъде на неутрална територия. На теб ти трябва и говориш с пословици, поговорки и сваляш всичко надолу и надолу. Изкарай ме всякакъв, разсъждавай защитно каквото ти повелява... нещото си. То си е твое, приемам го. Приемам те, каквато си такава си. Не слагам прилагателни, не са ми нужни. Нито ми трябва меренето, нито доказването. Каквото напишеш, добре, права си за всичко.

 

Дискусия се оформя, когато са налице подходящи мотиви от подходящи по нагласа и насока участници.

и не можем да си намерим място тук, вече

..защо точно така си се изразила и явно имаш нещо предвид?..дистанцираността не значи непременно отчуждение..

Въпросът, който ще поставя, е съвсем обикновен.

Кога един човек си е самодостатъчен?

Може би, във временния копнеж за уединение.

Иначе, липсващата половина от "Пирът" ,търсена социално ,я свървам с разказа (легенда) на Толстой "разрушаването на ада и възстановяването му" (поне за този раздел).

Редактирано 2 август 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Може би, във временния копнеж за уединение. Иначе, липсващата половина от "Пирът" ,търсена социално ,я свървам с разказа (легенда) на Толстой "разрушаването на ада и възстановяването му" (поне за този раздел).

В легендите, притчите, приказките е събрана вековната мъдрост на обикновения човек. Едва ли има човек, който да не ги обича? Самодостатъчността не е за мен желание за изолация, нито саможивост, а друга дума за пълноценност.....изпълнен с ценности. Има два начина човек да прекара живота си - критикувайки безпощадно, което най-често води до мачкане на критикуваните, или да помогаш на хората да видят талантите си, красотата в себе си и да им покажеш как да се изправят на крака. Вдъхновители и разрушители - това са двете сили, които движат живота. И в двете групи има самодостатъчни индивиди, разликата е само в това, че вдъхновителите мислят в множествено число, а разрушителите винаги в единствено.

народното говорене постановява и народни говорители и слушатели. Имаш ги, но не ме намесвай при тях. Предлагам нещо, приемам други неща. Ако можеш взимай, ако не можеш, няма нищо лошо в това. Дефицита на компетентност не може да се компенсира с общи приказки симулиращи размисли. Добре, нямам претенции, твои са си. Не искам нищо - когато се общува, се търси общото. Твоето търсене е в посоки, които са на друго място където мен ме няма. На твоето си място винаги можеш да бъдеш, ти си там, там си го направила като свое. Написа за себе си много неща, в които се представи като много отворена, много приемаща, много разбираща. Интереса ми бе къде са ти границите, и ти си ги заяви по няколко начина. Поканата ми е да дойдеш - дори и да е някъде на неутрална територия. На теб ти трябва и говориш с пословици, поговорки и сваляш всичко надолу и надолу. Изкарай ме всякакъв, разсъждавай защитно каквото ти повелява... нещото си. То си е твое, приемам го. Приемам те, каквато си такава си. Не слагам прилагателни, не са ми нужни. Нито ми трябва меренето, нито доказването. Каквото напишеш, добре, права си за всичко.   Дискусия се оформя, когато са налице подходящи мотиви от подходящи по нагласа и насока участници.

О, Боже....дефицита на компетентност ли??? А дефицита на мисленето в множествено число? Така става, когато човек следва само егото си и не признава никакви други авторитети. Виж, със знанията може да се навакса при желание, нищо, че деменция и алцхаймер не прощават и на най-начетения ум. На изток не е случайана разликата между интелект и интелигентност, начетеност. Но за това повече в понеделник. Не можеш да приемеш нещо, което дори не знаеш какво е, приел си поредните си представи и предразсъдъци за мен. Но нямам време да се разпростирам по-подробно по въпроса, като се прибера от командировка ще мапиша повечко.

В легендите, притчите, приказките е събрана вековната мъдрост на обикновения човек. Едва ли има човек, който да не ги обича? Самодостатъчността не е за мен желание за изолация, нито саможивост, а друга дума за пълноценност.....изпълнен с ценности. Има два начина човек да прекара живота си - критикувайки безпощадно, което най-често води до мачкане на критикуваните, или да помогаш на хората да видят талантите си, красотата в себе си и да им покажеш как да се изправят на крака. Вдъхновители и разрушители - това са двете сили, които движат живота. И в двете групи има самодостатъчни индивиди, разликата е само в това, че вдъхновителите мислят в множествено число, а разрушителите винаги в единствено. О, Боже....дефицита на компетентност ли??? А дефицита на мисленето в множествено число? Така става, когато човек следва само егото си и не признава никакви други авторитети. Виж, със знанията може да се навакса при желание, нищо, че деменция и алцхаймер не прощават и на най-начетения ум. На изток не е случайана разликата между интелект и интелигентност, начетеност. Но за това повече в понеделник. Не можеш да приемеш нещо, което дори не знаеш какво е, приел си поредните си представи и предразсъдъци за мен. Но нямам време да се разпростирам по-подробно по въпроса, като се прибера от командировка ще мапиша повечко.

ще започна отзад напред. Като се логнеш ще ги прочетеш:

 

Приемането е психичен акт, с който заявяваш нивото на тоталността си. Приемането не се върши при условия - в случая няма нужда да знам, да си някаква, да зависи от нещо в теб. Приемам го докрая, изцяло и без условия. Ти съществуваш, всичко твое, всичко вътрешно, всички илюзии и истини, заблуди или убеждения, живота ти... всичко това си ти. Приемам го, Приемам те.! Нищо твое не е за отричане, не е за изхвърляне, нищо в теб не е под условие. Ако сега съм те приел тотално, "утре" и да разбера, че ти си идеалното зло, нищо няма да се промени за мен. В приемането няма двойнственост, няма дуалност, няма условие, няма "второ положение".

 

Тук си за да направиш своето, каквото и да е то. ДА, имаш си верую и като при всички други, тук си главно с ролята си да ги препотвърдиш, докажеш, изведеш и с това изразиш - отново и отново. Искаш го, трябва ти или "смяташ че е правилно, редно или важно". Да, то е тук

 

Колкото до "разбирането" - аз съм аналитик. Ползвам твоите думи, технически и чрез комбинирани способи и инструменти, извеждам коя си ти. Това има, това предлагаш, това е налице тук, в тази форма на комуникация.  Ако има друго - него използвам. Не ми трябват предразсъдъци, защото не ме интересуват те. Не ми трябват и представите за теб. Боравя с относителни допускания, вероятностни положения, предположителност, възможности. Всичко това е защото ме интересува ЧОВЕКА в теб. Няма значение какво пишеш - аз ще го изведа. Зад думите, зад веруюто ти, зад идеите, мотивите, делата или убежденията. За мен те са само мост към човека и не ме интересуват сами по себе си. Моята основна цел е да те разбера - теб ЧОВЕКА. В концепциите и вярванията си няма нищо, което да е ценно. За теб - може би. За мен - не.

 

Да, има и съществени дори качествени разлики между нас. Това, че говорим еднакви по графични значи думички, не означава обаче че думите са същите. И ако беше обърнала внимание на начина по който пиша, за онова, което влагам, за нивото на което използвам думичките... щеше вече да си го забелязала. Думички, като самодостатъчност, мъдрост, обикновен човек, индивид, личност, пълноценност, са нещо което за мен има доста различен на твоя пълнеж. И вместо да атестираш толкова силно твоя, можеше преди това да изследваш какъв е моя пълнеж. Разбирането на другия е винаги големия проблем. Защото се искат знания, търпение... и задължително да са те оставили поне за малко ръчканията на собствения ръжен от вътрешно-проективни импулси. 

В тази посока на извеждане - намеците и упреците за егоизъм, множествени числа. непризнавания на авторитети - не са нужни никакви предразсъдъци за да изведа насоките ти. И в това няма никъде ролята на моето пристрастие. Все пак - на теб ти трябва. Достатъчно си интелигентна, за да можеш с лекота да нагласяш някои прости несъответствия. Например - ако не съм съгласен с традионните добродетели, не ги приемам, значи съм егоист. А това пък е нужно, за да се позиционираш коя си според това къде си позиционирана. Защото хората с твоето верую така са приели да мерят всичко. Защото е лесно, защото при объркване, при недостиг на потенциал, сила, познание, това остава да върши работа. Затова е и направено - прави се от всички групи именно с тази цел - дуалното, чернобялото възприемане и мислене вършат чудесна работа, когато не е останала друга възможност.

 

Идеите ти за множеството, за помаганията, за добро или зло... вдъхновенията, разрушителите, изправянето на крака... Всичко това чудесно те позиционира къде си, оттам - коя си ти, спрямо ГРУПАТА, В КОЯТО СИ СЕ ПРИЕЛА ДА СЕ ИНИЦИИРАШ. Достатъчно е просто да те чета внимателно, ти сама се изписваш. Основното положение на анализа по текст - всяко написано винаги произлиза от неговия автор. И щом той го ползва за изразяване, значи носи неговите кодове, и... неговата идентичност - КОЙ СЪМ АЗ. Един текст, който и да е - носи в себе си кодовете на Автора си. И по текста, ако достатъчно внимателно вниквам, ще открия множество от основните положения на това КОЯ СИ ТИ. Анализа по текст, е само частен случай на аналитичните подходи - на каквото и да е - думи, картина или музика, стих, делата като цяло... Всяко едно от тях е израз на един център зад него и някъде зад този "център" е онова, което мен пък ме интересува. Ти може би смяташ че аз се занимавам с твоите концепции, идеи или убеждения? И се опитваш да ме бориш, отричаш, отхвърляш, както повеляват вътрешните защитни програми. Не , интересите ми са през всички тях, някъде нататък, оттатък ТАЗИ, за която убежденията са нейните очи към света и себе си.

 

В твоя случай, дори не се налага да вниквам чрез сложни техники, защото вижданията ти са типологични и с много малък личен принос и наслагване в тях. Намерила си подходящ букет от готови групови идеи и положения, които си прегърнала за да те инициират. Думичките които употребяваш носят пълнежа единствено в контекста, спрямо който си подбрала за идентичността ти. Те са там и полето на битието ти е отворено само и единствено за онова, което е в съзвучие с него. Останалото - има филтър, действат защитни системи - ирония, отрицание, критика, ползва се логика, обусловености във форми на статуквото, пословици, цитати, учения, идоли или авторитети с имена или приети за утвърдени социални идеали. 

----------------------

Много е модерно сега да се приказва за ЕГОТО - особено когато се касае за обозначаване на нещо друго. ЕГОТО - да, като контрапункт на социалните идеали, издигнати като добро-детели. Щом мислиш за другите, значи не си егоист. Щом помагаш, щом се жертваш, вдъхновяваш, щом отдаваш себе си в името на кауза, значи не си егоист. Между другото - същия мотив - за саможертвата, го ползват и хората натискащи копчетата на бомбите си. Те също са с идеята че се саможертват в името на... Това е и силата и смисъла на която и да е доктрина и идеология. Всяка идеология се смята за свещена сред изразителите и потребителите си.

  В случая с теб, налице е също почти неизменена версия на групово верую, което си оставила да мери всичко в живота ти. Оттам е нормално да идват известни противоречия.

  В контекста на живота и битието сега - много по-лесно би ти било да ме възприемеш и нарисуваш образ за мен, ако бих се категоризирал като вярващ в някаква от груповите разпространени идеологии. Така щеше да имаш модел, защото задължително бих се вмествал с някои свои основни положения в групова типологична схема.

Но не е така - не спадам към никоя схема. Нещо повече нито популярна, нито някаква неизвестна с претенциите за оригинална. Нямам групова принадлежност - не съм нито българин, нито пловдивчанин, не съм европеец или левскар, не съм социалист или центрист, не съм християнин, нито будист, даоист, не съм и материалист, атеист или сциентист. Не принадлежа към никого и нищо, нямам група от какъвто и да е порядък, разпаднах връзките си в семейството, което имах - преднамерено, намерих всички форми на обвързване и игри, които съм играл и бавно и систематично отвързвах (не късах и рушах). Дори не можеш да си представиш каква цена плащах, плащам и ще плащам за това, да премина през всичко това, за да видя кой съм ЗАД НЕГО. Да видя кой съм зад социалната ми обусловеност, роли и игри, цели и идентичност. Не съм обявявал война на себе си, нито война на социума. Не съм се мъчил или давил в някакви принципи, някакви свои си мании. Просто още от малък имам нещо различно в себе си. Нещо, което няма как, нито е мястото да го опиша, още повече че вече го "пиша" повече от 30 години...

 

Ето защо не е трудно да те разбера. В себе си имам нещо от същото групово червейче, с което съм израснал, което е закърмено с внушенията сред групата, която е направила всичко, за да съм част от нея. За да съм НЕЯ.

ВИроглавото дете, което от време на време се обажда в мен и иска да го слушам, е нещо естествено. Но то не е само. Вече отвъд него и света му има нещо друго, имам вече себе си, но в някакъв нов контекст, нова форма на "свят", сред който друго мое АЗ вече живее, вече е достатъчно зряло, за да ме поеме при себе си... Това са само алегории, които дори те са толкова бедни че по-скоро биха те подвели, но няма как, нито с какво да направя мост към себе си, за да видиш че дълбоко грешиш относно мен. Не че те съдя, нито сърдя, не че съм самотен и искам на всяка цена да ме разбереш, просто от коректност и уважение правя още един опит - вероятно обречен както и останалите ми такива. Но това мога, това правя. Опитвал съм всякак, имах етап в който самотата беше смазваща и дори я бях игнорирал и скрил от себе си...

Не разчитам, нито очаквам, че нещо ще се промени и ще ме разбереш. така, че... спокойно. Както вече казах в началото - не е проблем да те приема - каквато и която си - без условия, без изисквания и правила. ТОТАЛНО!

Редактирано 3 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Днес в друга тема пирах scepsis дали има нужда да променя хората, и вътрешно очаквах да се заговори за тоталното им приемане... Прозрелият истинската човешка същност е способен да ...... (да не упоребявам изтъркана откъм "съдържание" глаголна форма).

Виж за добродетелите, когато едно дете направи пакост пак очаква да го приемаш и обичаш. И без ясни критерии за добродетелност, очаква "тотално приемане" от отсрещната страна. И така от личен егоизъм-ще си правя каквото си искам а вие сте длъжни да ме приемате?...към... О вие сте некадърни да го направите... Сега ще ви покажа, че е възможно...

И така от "себе си" , "за себе си" , "през себе си" се получава един "ексибиционизъм" за пред другите...Егоизма се префинява, но жадния за изява пакосник, си остава същия. А добродетелността му е самото "тотално приемане"...

това за тоталното стопроцентово приемане нещо не ме кефи

и това значи че съм егоист ли а

Toталното сто процентово приемане в своята чистота е безусловна любов. Но тогава може да се откажеш да използваш своята творческа, съзидателна сила... ("Безпристрастен наблюдател")

Виж, отхвърлянето е средство за възпитание... Също, приемането след отхвърляне.

това за тоталното стопроцентово приемане нещо не ме кефи

и това значи че съм егоист ли а

И мен не ме кефи. Значи едно е да приемаш другите, да си открит към тях и други такива. Друго е да приемеш всяка глупост, което те вършат или казват, защото това би значело, че изобщо не ти пука за тях.

Безпристрастен наблюдател

Идеята е да отстраниш и наблюдателя, т.е. да разбереш, че всъщност няма наблюдател.

Редактирано 3 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Идеята е да отстраниш и наблюдателя, т.е. да разбереш, че всъщност няма наблюдател.

По-лесно е да си представиш, че си умрял...

Според мен, в поста на ramus, няма сто процентово приемане. Има само на онази част, където е "човека", без всички "наслагвания", "образи", "лица" , "утайки". Което предразполага към едно бъдещо "разсъбличане". Подразбира се, че е необходимо за самия "събличащ се", защото "ексибиционистът" вече го е направил. И така ловко "подстрекателството" към "стрийптииз", се самозаражда в бъдещия стриийптизор, без "манипулационен" похват.

Сега, дали е завоалирано отхвърлянето на "наслагванията", "образите", "лицата" и "утайките", за да се изпълни творческия импулс-желание на "ексибициониста"?

няма сто процентово приемане.

Това е много, много трудно, според мен. Не е като да го напишеш. Затова така ти отговорих сутринта. Бях честен.

Това е много, много трудно, според мен. Не е като да го напишеш. Затова така ти отговорих сутринта. Бях честен.

Какво имаме тогава-приемане с изказ на предпочитания?

Какво имаме тогава-приемане с изказ на предпочитания?

Хм. Не те разбрах съвсем. Уточни, моля.

Хм. Не те разбрах съвсем. Уточни, моля.

Това е един среден момент, където хората ги приемаш по принцип такива, каквито са, но ти се иска да са някакви други. Нещо като в "границите на търпимост". И "тоталното приемане" се превръща в маска, зад която ловко скриваш истинските си интереси.

Това е един среден момент, където хората ги приемаш по принцип такива, каквито са, но ти се иска да са някакви други. Нещо като в "границите на търпимост". И "тоталното приемане" се превръща в маска, зад която ловко скриваш истинските си интереси.

Не. Ще опитам да обясня, но не знам дали ще ме разбереш точно. Но ще пробвам. Общуването е като танц. Партньорът прави една стъпка и ти се опитваш да го следваш. След това обратно. Гледаш да не го настъпваш, но когато прави неадекватни стъпки му го посочваш. И обратно. Не си създаваш някакво мнение за него, което е неизменно. Реагираш според конкретната ситуация. Нямаш никакви специални очаквания и цели.

Редактирано 3 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Не. Ще опитам да обясня, но не знам дали ще ме разбереш точно. Но ще пробвам. Общуването е като танц. Партньорът прави една стъпка и ти се опитваш да го следваш. След това обратно. Гледаш да не го настъпваш, но когато прави неадекватни стъпки му го посочваш. И обратно. Не си създаваш някакво мнение за него, което е неизменно. Реагираш според конкретната ситуация. Нямаш никакви специални очаквания и цели.

Интересно е само, че говориш за партньори в тема за самодостатъчност.