Т.е. човекът е (или такъв е станал) доста несъвършен в това отношение ! Но пък притежава мислене , което му позволава да се привежда в степен на съответствие на околната среда много повече и по добре от изброените по-горе .

Tьй. Изяснихме, че съответствието се отнася към процеса на възприятие и опознаване на предмета/обекта на съзнанието. С други думи, степента на адекватното му отразяване.

Не мисля, че това има много общо със стремежа към духовно съвършенство или перфекционизъм, за който говори Сим. По много причини.

На практика има явни противоречия, стига да потърсиш. Описанията, които влагам са все тези, които се използват.

А що иде реч до единството - единството съвсем го няма, ако се погледне в голям мащаб. Факт е, че стои въпросът за несъвършените творения на съвършено същество, активността му или пасивността му, развитието му или пък не. Действията му според свещенните книги, които не могат да бъдат тълкувани еднозначно, а често са тълкувани негативно от хора извън религиозното обкръжение. Действия, за които се търсят "оправдания" с велик замисъл. Определения според човешките категории на нещо - активно или пасивно, градивно или деструктивно. Но най-голямата драма е не друго, но именно описаният повърхностен перфекционизъм. Това, че въпреки привидният има противоречия в идеите, мисленията за божеството и единството въобще го няма е отделен въпрос.

 

За мен противоречия няма. Известно време се занимавах точно с това - с търсене на корена на всички религии, което търсене ме отведе при Ведите. Затова казах - противоречие за мен няма, има неправилно разбиране на писанията. А неправилното разбиране е продукт на недостатъчно осъзнаване, на частичен поглед, на ограничен подход. Звучи просто и може би повърхностно, но ми отне много години ровене, четене и практика. Щото не исках да приема нечия идея наготово, исках да открия топлата вода сама. Ето за какво става дума в най-древния религиозен текст:

 

Единствената Реалност не е нито съществуваща, нито несъществуваща - тя е отвъд названията и определенията. Концепцията за Майя, която обяснява идеално защо перфектната реалност ни изглежда далече от съвършенство, тръгва от ‘Nasadiya Sukta’.

http://en.wikipedia.org/wiki/Nasadiya_Sukta

в самото съществуване. Този сравнително кратък, лингвистично прост химн е породил повече от всеки друг химн въпроси и философски тълкувания. Безличният принцип е представен като "тад екам" или "това едно". Това Едно е едновременно и материала, и причината, от което и заради което възниква Вселената. Зачеването на Вселената е показано и във фазата на потенция, и във фазата на експресия. Всичко се ражда, съществува, умира и изчезва в морето на несъществуване. После от собствения си "тапас" /жар, потенциал/ отново се ражда, съществува и така завинаги."

 

Кога е станало сътворението,може би се е породило само, а може би не,

Само Той знае, дето гледа надолу от най-горните небеса,

а може и Той да не знае..."

П.П. Ведите ни казват, че има само Едно и че това Едно е навсякъде, и всичко е пропито с това Едно. Боговете са дошли после, със сътворението на света. Никъде не се намеква дори за съвършенство. Думите са толкова прости и семпли и въпреки това са заредени с безкраен потенциал за осъзнаване. Дори се допуска, че и това първоначално Едно е незнаещо! Невероятно! Не мога да опиша екстаза, с който ме зареждат тези думи, всеки път, когато ги чета. Може би защото са написани толкова отдавна и са толкова естествени, лишени от каквато и да било претенция - дори и от тази за достоверност, за истинност!

 

Според мен, в основата на идеята за съвършенство лежи това тривиално човешко ювление - егоизма. Когато човекът осъзнае природата на егоизма си с всичките му клопки, нещата си идват по местата - което "идване" е много метафорично казано, тъй като нещата винаги са били по местата си. Драма, де факто, няма. Има завръщане към "източника" - инволюция. Драмата е за претенциозното ни его и нескончаемите му опити да се изживява като нещо специално, различно, могъщо, всезнаещо. Които опити рано или късно завършват с неуспех. Един мой учител ми каза преди време: "когато и последната претенция за можене, знаене и авторство умре в теб, ще се родиш за живот." Отне ми много години, за да разбера тези негови думи, дори не съм сигурна, че съм ги разбрала и до днес, но това, което правя всеки ден, отново и отново, е да живея според моментното си разбиране за тях. И се радвам на всяка допусната грешка, защото нейното осъзнаване ми дарява друго разбиране за живота. Няма по-голям дар от това да можеш да осъзнаваш, че животът не е болест, за която е нужен лек, а дар и единственото, което е правилно като отношение към него, е отношението на благодарност. На благодарност, не на претенция.

Човек и куче на сфетофар :

По тази причина доста невнимателни кучета завършват под колелата на някой автомобил. От друга страна, има доста хора, които пресичат на червено, ако няма коли.

Tьй. Изяснихме, че съответствието се отнася към процеса на възприятие и опознаване на предмета/обекта на съзнанието. С други думи, степента на адекватното му отразяване.

Не мисля, че това има много общо със стремежа към духовно съвършенство или перфекционизъм, за който говори Сим. По много причини.

Откъсвайки духовното от материалното , резултатът е несъответствие на околната среда  - т.е. несъвършенство !

Казано по друг начин , колкото по-абстрактно е едно мислене , толкова то е по-ограничено !

 Нащо повече ! Притежава способността да я изменя осъзнато!.....

Между другото, мравките и други някои също изменят околната среда. Или птиците, които строят гнезда и прочие. Разбира се, това не е осъзнато поведение в човешкия смисъл на думата. От друга страна, обаче, "променяйки осъзнато" околната среда човек е на път да я разруши. Демек, подобна съзнателност ми се вижда доста примитивна в някои отношения.

Казано по друг начин , колкото по-абстрактно е едно мислене , толкова то е по-ограничено !

Хм. В какъв смисъл е по-ограничено? В смисъл, че не е адекватно на своя обект ли или що?

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

.Хм. В какъв смисъл е по-ограничено? В смисъл, че не е адекватно на своя обект ли или що?

Когато абстракцията не отразява смисъла на съществуване на даденото нещо , а само отделните негови неща , тя не е адекватна на своя обект !

Самото абстрахиране като мисловен процес представлява отделяне , изчистване , освобождаване на даденото нещо от неговите отделни неща , оставяйки само неговия смисъл . И поради това абстракцията е ограничена - в същност освен смисъла , всичко останало отсъства.

Има разбира се и абстракции в не толкова крайни форми.......

 абсолютни (т.е. религиозни)

 

Господа, не мога да разбера как изобщо можете да говорите за перфекционизъм в религиите, като изобщо не познавате нито една религия.

За ваше най-голямо разочарование точно религиите се стремят да "укротят"(така да се каже) човешката природа, затова и са възникнали.

 

 

Казано по друг начин , колкото по-абстрактно е едно мислене , толкова то е по-ограничено !

 

Човече! Би ли помислил повече следващият път, а? ТНаписал си върховна глупост, осъзнаваш ли? 

Казваш, че Моцарт е бил ограничен ли?(нали е ясно, че няма как да изброя всички титани за човешкия талант, на прима виста ми дойде той)

 

Мохини, напълно съм съгласна с теб.

Редактирано 1 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Когато абстракцията не отразява смисъла на съществуване на даденото нещо , а само отделните негови неща , тя не е адекватна на своя обект !

Самото абстрахиране като мисловен процес представлява отделяне , изчистване , освобождаване на даденото нещо от неговите отделни неща , оставяйки само неговия смисъл . И поради това абстракцията е ограничена - в същност освен смисъла , всичко останало отсъства.

Има разбира се и абстракции в не толкова крайни форми.......

Tъй, тъй...

Сега нека да поясним какво се разбира под абстракция. Терминът е въведен от Боеций като превод на съответния гръцки термин, употребяван от Аристотел. Буквално може да се преведе като "отвличане". С други думи, това е форма на познанието (познавателен метод), който се състои в "отвличането" от различни свойства на познавателния обект и отношенията между тях и изолирането/отделянето на някакво свойство/отношение. Терминът "абстрахиране" или "абстрактно мислене" обозначава този процес, а терминът "абстракция" - неговия резултат.

–––––––––––––––––––––––––––

Резултат от абстрахирането са различните концепти (понятия) и категории като материя, движение, стойност и други. Посредством тези категории абстрактното мислене се стреми да схване дълбочината или същността на предмета, който е обект на познанието. С други думи, при абстрактното мислене предметът се разчленява и отделните му страни, свойства или аспекти се изследват в "чист" вид. Мисленето се развива от конкретното към абстрактното и по този начин не се отдалечава от истината, както май твърдиш ти, а се доближава до нея, поне що се отнася до т.нар. научна истина. Характерът на абстрахирането (т.е. какво се отделя във всеки един случай) зависи от целите на практическата и познавателната дейност, както и от природата на самия обект, който се изследва. Зависи и от цялостната светогледна парадигма, която има субекта. Във всеки случай, без абстрактно мислене ние щяхме да останем на нивото на чистата перцепция, както пчелите примерно.

––––––––––––––––––––––––––––

Отделен въпрос е дали съществуват други форми на познание, при които можем да проникваме директно в природата на нещата без помощта на абстрактното , концептуално мислене. Това по принцип се счита за възможно в будизма и други източни учения. Нарича се йога-пратякша (йогическо възприятие), но не затова става дума тук.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Но религиите, създадени от хората са отражение, проекция на самите тях. Факт е обаче, че като че ли древността с нейните несъвършени божества звучи по-правдоподобно от богът-абсолют в съвремието, защото абсолютът е противоречив сам по себе си.

Това е напълно вярно. Всяко едно божество е проекция на ума от който е създадено то.

Откакто свят светува, хората винаги са търсели отговор на най-фундаменталните въпроси на битието. Нивото на съзнание на което са се намирали индивидите живеещи в даден период, в дадена епоха, на дадена географска ширина, е давало отражение върху боговете в които са вярвали хората от отделните епохи и географски ширини.

Когато се е появила писмеността, с напредване и еволюиране на съзнанието на хората, те са давали други по-ясни характеристики и на боговете. Проекциите се менят с времето и с израстването. И днес, има хора които са ниво масови религии. Има и хора, които не се задоволяват с книгите, дадени преди хиляда години на хора от друга епоха, с друго ниво на интелект и съзнание. И търсят по-съвременно обяснение на тези фундаментали въпроси. Някои се осланят на атеизма - т.е. на научните теории за произхода, като не искат да си представят, нещо което съществува извън нашите пет сетива. Други приемат и обясненията на науката и обясненията на мистиката, като взаимодопълващи, а не изключващи се теории.

Мисля, че човечеството трябва да мине на нов, по-съвременен етап в разглеждането на тези въпроси, и постепенно да отхвърли съществуващите религии, като несъответстващи на интелектуалното, културно и технологично развитие на съвременните хора. Моралът в днешното общество, няма нищо общо с религиите. 

Хората трябва да осъзнаят, че Първоизточникът на света, е еволюирал заедно със своите творения.Т.е. когато съзнанието на хората еволюира, идва момент и богът в който вярват да еволюира.

Или, Бог е такъв - какъвто сме ние. Т.е., описанието за Бог,  е продукт на нашите лични проекции. Защото никой не може да опише с други думи Първоизточника, освен със своите собствени. Колкото по-осъзнат е един човек, толкова и Бог-ът в който вярва е по-абсолютен и по-съвършен.

Абсолютът не е противоречив, а противоречието е само в съзнанието на човека, който казва, че Бог е противоречив.Злото е продукт на нашата свободна воля. Бог ни е дал разум и воля да правим свободни избори. Всичко което се случва на тази Планета, е плод от нашите осъзнати свободни избори. За което вина нямат никакви богове и божества, а единствено ние, хората, като разумни индивиди, използващи свободната си воля.

 

Хората трябва да осъзнаят, че Първоизточникът на света, е еволюирал заедно със своите творения.Т.е. когато съзнанието на хората еволюира, идва момент и богът в който вярват да еволюира.

Teб ти допадна тази идея за еволюиращия Творец. Интересна е, признавам.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Има само един мъничък проблем при нея или даже не проблем, а въпрос. Кой тогава е сътворил този Творец или Първоизточник? Защото щом той еволюира, значи се променя, а щом се променя, значи е възникнал, т.е. имал е начало и не може да бъде causa sui (причина на самия себе си). И понеже както е казал още Мелис eh nihilo nihil fit (от нищо нищо не става), то той следва да е бил причинен. Неговата причина или вече наистина трябва да е неизменна и вечна, или ако има същите характеристики като него (също еволюира), то на свой ред трябва да е причинена. Така можем да продължим да редуцираме до безкрай, което не изглежда много смислено.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Teб ти допадна тази идея за еволюиращия Творец. Интересна е, признавам.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Има само един мъничък проблем при нея или даже не проблем, а въпрос. Кой тогава е сътворил този Творец или Първоизточник? Защото щом той еволюира, значи се променя, а щом се променя, значи е възникнал, т.е. имал е начало и не може да бъде causa sui (причина на самия себе си). И понеже както е казал още Мелис eh nihilo nihil fit (от нищо нищо не става), то той следва да е бил причинен. Неговата причина или вече наистина трябва да е неизменна и вечна, или ако има същите характеристики като него (също еволюира), то на свой ред трябва да е причинена. Така можем да продължим да редуцираме до безкрай, което не изглежда много смислено.

Мохини е дала цитат от Ведите:

 

Ригведа 10.12

 

 

1. "Не е имало тогава нито не-съществуващо /асат/, нито съществуващо /сат/,

 

не е имало нито въздушно пространство, нито небе над него,

 

Какво се движело насам натам? Къде? Под чия закрила?

 

Вода ли е това - безкрайна бездна?

 

Не е имало нито смърт, нито безсмъртие,

 

нямало и предизвестие за ден или нощ.

 

ТОВА ЕДНО /тад екам/ дишало, без да движи въздуха, от собствената си енергия /тапас/.

 

И не е имало нищо друго освен него.

 

..........

 

Кой наистина знае? И кой ще го потвърди?

 

Кога е възникнало ТОВА ЕДНО? Кога е било сътворението?

 

Боговете са дошли после със сътворението на света.

 

Кой знае тогава кога е било създадено.

 

Кога е станало сътворението,може би се е породило само, а може би не,

 

Само Той знае, дето гледа надолу от най-горните небеса,

 

а може и Той да не знае..."

 

..........

 

Ако приемем това като част от Истината, можем да предположим, че първоначално Бог или Творецът, е бил в някакво латентно състояние.

В Библията също се казва, че е имало Начало.

А според мен, преди това Начало е съществувала само енергия в покой. Както знаем от физиката, енергията не може да бъде създавана или унищожавана. Само може да преминава от един вид в друг.

От тази енергия се пробужда Съзнанието. Никой не може да твърди нищо със сигурност. Всичко са само теории и хипотези. Но ние разглеждаме най- вероятните и приемливи хипотези.

Самата енергия създава Разумът - творящото Начало или творящият Принцип.

Може би са минали милиони години докато тази енергия се превърне в разумна и животворяща. И по тази логика - Бог също има начало.

 

Редактирано 1 септември 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Господа, не мога да разбера как изобщо можете да говорите за перфекционизъм в религиите, като изобщо не познавате нито една религия.

За ваше най-голямо разочарование точно религиите се стремят да "укротят"(така да се каже) човешката природа, затова и са възникнали.

 

 

Човече! Би ли помислил повече следващият път, а? ТНаписал си върховна глупост, осъзнаваш ли? 

Казваш, че Моцарт е бил ограничен ли?(нали е ясно, че няма как да изброя всички титани за човешкия талант, на прима виста ми дойде той)

 

Мохини, напълно съм съгласна с теб.

Дали не трябва да правим разлика между абстракцията за музика и самата музика.....?

Като пример на абстракция за музика бих посочил нотния лист с разните му там знаци , но не и самата музика....

Музиката е явление на човешкия мозък , а не е абстракция!!!

Друг е въпросът , че има и така наречената абстрактна музика , която на мен лично по правило не ми понася (имам предвид откровени глупости разни)....

Нотния лист на мен поне ми "звучи" доста абстрактно !

Tъй, тъй...

Сега нека да поясним какво се разбира под абстракция. Терминът е въведен от Боеций като превод на съответния гръцки термин, употребяван от Аристотел. Буквално може да се преведе като "отвличане". С други думи, това е форма на познанието (познавателен метод), който се състои в "отвличането" от различни свойства на познавателния обект и отношенията между тях и изолирането/отделянето на някакво свойство/отношение. Терминът "абстрахиране" или "абстрактно мислене" обозначава този процес, а терминът "абстракция" - неговия резултат.

–––––––––––––––––––––––––––

Резултат от абстрахирането са различните концепти (понятия) и категории като материя, движение, стойност и други. Посредством тези категории абстрактното мислене се стреми да схване дълбочината или същността на предмета, който е обект на познанието. С други думи, при абстрактното мислене предметът се разчленява и отделните му страни, свойства или аспекти се изследват в "чист" вид. Мисленето се развива от конкретното към абстрактното и по този начин не се отдалечава от истината, както май твърдиш ти, а се доближава до нея, поне що се отнася до т.нар. научна истина. Характерът на абстрахирането (т.е. какво се отделя във всеки един случай) зависи от целите на практическата и познавателната дейност, както и от природата на самия обект, който се изследва. Зависи и от цялостната светогледна парадигма, която има субекта. Във всеки случай, без абстрактно мислене ние щяхме да останем на нивото на чистата перцепция, както пчелите примерно.

––––––––––––––––––––––––––––

Отделен въпрос е дали съществуват други форми на познание, при които можем да проникваме директно в природата на нещата без помощта на абстрактното , концептуално мислене. Това по принцип се счита за възможно в будизма и други източни учения. Нарича се йога-пратякша (йогическо възприятие), но не затова става дума тук.

Е , тъй де ! Хубаво си го преписал ама пак не си го разбрал !

Отделяне , "окастряне" на даденото нещо и оставане само на неговия смисъл....Което не ограничава техния смисъл , а ограничава смисъла от всичко останало !

И този процес процес на абстракция може да протече , да се проведе до някъде , в смисъл да се остави не до кряй извършен....При определящи категории като материя , идея , битие , съзнание и др.т. процесът на абстракция е приведен до възможният му максимум (до край , казано условно).

Редактирано 1 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Самата енергия създава Разумът - творящото Начало или творящият Принцип.

Може би са минали милиони години докато тази енергия се превърне в разумна и животворяща. И по тази логика - Бог също има начало.

Следователно, твоят възглед в общи линии е материалистичен.

–––––––––––––––––––––––––––––

На гръцки думата energiea означава дейност. Енергията във физиката е обща мярка за различните форми на движение на материята, които могат да се превръщат една в друга. Имаме механични, топлинни, електромагнитни, ядрени, гравитационни и други разни форми на енергията. Тук, разбира се, възниква проблемът с ентропията или по-точно с втория принцип на термодинамиката, според който в една затворена система ентропията (разбирай грубо казано "хаоса") не само, че не може да намалява, а само нараства. Това е посоката на енергетичните трансформации. Накрая се стига до равновесно състояние, т.е. цялата енергия се е превъръща в топлина. Сега, дали от гледна точка на статистическата физика това се отнася до микроскопични процеси (Брауновото движение примерно) и до макроскопични системи с безкраен брой частици (каквато система може би е Вселената) е друг въпрос. 

––––––––––––––––––––––––––––––

Като цяло, обаче, би следвало да има някакъв първоначален тласък отвън или произтичащ от самата природа на тази енергия, за която говориш, за да се премине от покой към движение, от пасивно към активно състояние, от латентност към проявеност. И понеже ми цитираш Ведите. Концепцията за Пракрити, която танцува възбудена или активизирана от Пуруша, се опитва да даде отговор именно на тези въпроси.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Следователно, твоят възглед в общи линии е материалистичен.

–––––––––––––––––––––––––––––

На гръцки думата energiea означава дейност. Енергията във физиката е обща мярка за различните форми на движение на материята, които могат да се превръщат една в друга. Имаме механични, топлинни, електромагнитни, ядрени, гравитационни и други разни форми на енергията. Тук, разбира се, възниква проблемът с ентропията или по-точно с втория принцип на термодинамиката, според който в една затворена система ентропията (разбирай грубо казано "хаоса") не само, че не може да намалява, а само нараства. Това е посоката на енергетичните трансформации. Накрая се стига до равновесно състояние, т.е. цялата енергия се е превъръща в топлина. Сега, дали от гледна точка на статистическата физика това се отнася до микроскопични процеси (Брауновото движение примерно) и до макроскопични системи с безкраен брой частици (каквато система може би е Вселената) е друг въпрос. 

––––––––––––––––––––––––––––––

Като цяло, обаче, би следвало да има някакъв първоначален тласък отвън или произтичащ от самата природа на тази енергия, за която говориш, за да се премине от покой към движение, от пасивно към активно състояние, от латентност към проявеност. И понеже ми цитираш Ведите. Концепцията за Пракрити, която танцува възбудена или активизирана от Пуруша, се опитва да даде отговор именно на тези въпроси.

Все още никой не е отишъл отвъд Първоначалния Взрив на Вселената !

Най-вероятно там трябва да се търси Господ , до колкото само до преди 200 години го търсеха някъде из облаците.....

Е , тъй де ! Хубаво си го преписал ама пак не си го разбрал !

Виж, сега тези неща съм ги учил в първи курс и нямам нужда да ги преписвам. Проявявам търпение към нещата, които пишеш, защото, както казах уважавам самостоятелното мислене. Само че не минавай мярката, ако искаш да разговаряме.

Отделяне , "окастряне" на даденото нещо и оставане само на неговия смисъл....Което не ограничава техния смисъл , а ограничава смисъла от всичко останало !

Значи използваш понятията много свободна, т.е. както и ти падне.

Понятието смисъл се разглежда (по принцип) във връзка с понятието значение. Тези понятия се изследват от логическата семантика и са били разграничени детайлно от Фреге. Без да навлизам в теорията ще ти дам прост пример. Значението на наименованията "Вечерница" и "Зорница" се отнася до един предмет - планетата Венера. Тяхното смислово съдържание, обаче, е различно.

В общи линии това, което ми отговаряш няма никакъв смисъл.

 го търсеха някъде из облаците.....

Това е наивистична и примитивна представа. Много отдавна хората са спряли да си въобразяват, че бог седи на трон някъде над облаците. Много преди да възникне съвременния научен светоглед.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Виж, сега тези неща съм ги учил в първи курс и нямам нужда да ги преписвам. Проявявам търпение към нещата, които пишеш, защото, както казах уважавам самостоятелното мислене. Само че не минавай мярката, ако искаш да разговаряме.

Значи използваш понятията много свободна, т.е. както и ти падне.

Понятието смисъл се разглежда (по принцип) във връзка с понятието значение. Тези понятия се изследват от логическата семантика и са били разграничени детайно от Фреге. Без да навлизам в теорията ще ти дам прост пример. Значението на наименованията "Вечерница" и "Зорница" се отнася до един предмет - планетата Венера. Тяхното смислово съдържание, обаче, е различно.

В общи линии това, което ми отговаряш няма никакъв смисъл.

Това е наивистична и примитивна представа. Много отдавна хората са спряли да си въобразяват, че бог седи на трон някъде над облаците. Много преди да възникне съвременния научен светоглед.

Офффф! Мъкаа!

Значението обозначава смисъла , значението е етикет , название , т.е. се явява абстракция на смисъла....негова производна , съкратен израз !

Редактирано 1 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Виж, сега тези неща съм ги учил в първи курс и нямам нужда да ги преписвам. Проявявам търпение към нещата, които пишеш, защото, както казах уважавам самостоятелното мислене. ...

 

Твоето мислене е изцяло повлияно от това което си чел. Оттам и аргументацията ти с различните теории и учения. Друг е въпроса какво ти "казва" сърцето? Кое всъщност е важното? Какво е, що е "горе"? Или друго е важното?

Редактирано 1 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

Твоето мислене е изцяло повлияно от това което си чел. Оттам и аргументацията ти с различните теории и учения. Друг е въпроса какво ти "казва" сърцето? Кое всъщност е важното? Какво е, що е "горе"? Или друго е важното?

Неговото мислене е повлияно от това което е напапагалил от учебниците , без да се постарае да вложи разбиране на нещата (между впрочем никак не е лесно!).....И това , че много е чел и запомнил механично , му дава измамното усещане за "Голямата Работа"....

Просто трябва да седне и сам за себе си да си изясни нещата или някой да му помогне........което се опитвам да направя , макар неприятната позиция която заема като истина от последна инстанция....

Редактирано 1 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Твоето мислене е изцяло повлияно от това което си чел... Друг е въпроса какво ти "казва" сърцето

Моето, както и мисленето на всеки един, е повлияно от хиляди фактори - като се започне от средата, в която сме израсли и сме били възпитани, нещата, които сме преживели, образованието, което имаме, опитностите, през които сме преминали и се стигне до вродени нагласи и тенденции. Това със сърцето не му имай много вяра. Ако под "сърце" имаш предвид някаква интуитивна познавателна способност, която вниква директно в същността на нещата, то такава несъмнено има у всеки. Но за да се използва правилно е нужна голяма трезвост и яснота, каквато имат малцина. В много случаи "сърцето" са просто нашите смущаващи емоционални състояния и погрешни начини на възприемане на нещата. Това се вижда от най-простите ежедневни примери, когато приемаме желаното за действително и други подобни. Тъй че докато човек не е достигнал подобна степен на трезвост и яснота е добре да използва разсъдъчните си способности.

Неговото мислене е повлияно от това което е напапагалил от учебниците , без да се постарае да вложи разбиране на нещата (между впрочем никак не е лесно!).....И това , че много е чел и запомнил механично , му дава измамното усещане за "Голямата Работа"....

Просто трябва да седне и сам за себе си да си изясни нещата или някой да му помогне........което се опитвам да направя , макар неприятната позиция която заема като истина от последна инстанция....

Не, драги, пак не схващаш какво казвам. Претенции за последна инстанция нямам. Хубави намерения имаш спрямо мен. Благодаря, че си толкова загрижен за моето осъзнаване. Обаче няма как да ми помогнеш поради тоталното си невежество по темите, за които пишеш. Философията колкото и отвлечено нещо да е, все пак има своя терминология, която ти не познаваш. По тази причина не можеш да формулираш и изкажеш разбираемо тезите си. Опитвам се да ти поясня основните понятия, които употребяваш, за да може да има някакъв смислен диалог. Инак, се случва това, което казах по-рано. Ти говориш за "круши", аз разбирам "ябълки". Трябва да има съгласие по основните въпроси. С други думи, трябва да имаме консенсус какво ще наричаме "круша" и какво "ябълка". Инак, хаосът в комуникацията е неизбежен. 

 

ПП Баси! Много помощници се навъдиха в този раздел напоследък. Всеки втори се е осъзнал и благородно е решил да помогне на събеседниците си да сторят същото.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Моето, както и мисленето на всеки един, е повлияно от хиляди фактори - като се започне от средата, в която сме израсли и сме били възпитани, нещата, които сме преживели, образованието, което имаме, опитностите, през които сме преминали и се стигне до вродени нагласи и тенденции. Това със сърцето не му имай много вяра. Ако под "сърце" имаш предвид някаква интуитивна познавателна способност, която вниква директно в същността на нещата, то такава несъмнено има у всеки. Но за да се използва правилно е нужна голяма трезвост и яснота, каквато имат малцина. В много случаи "сърцето" са просто нашите смущаващи емоционални състояния и погрешни начини на възприемане на нещата. Това се вижда от най-простите ежедневни примери, когато приемаме желаното за действително и други подобни. Тъй че докато човек не е достигнал подобна степен на трезвост и яснота е добре да използва разсъдъчните си способности.

Не, драги, пак не схващаш какво казвам. Претенции за последна инстанция нямам. Хубави намерения имаш спрямо мен. Благодаря, че си толкова загрижен за моето осъзнаване. Обаче няма как да ми помогнеш поради тоталното си невежество по темите, за които пишеш. Философията колкото и отвлечено нещо да е, все пак има своя терминология, която ти не познаваш. По тази причина не можеш да формулираш и изкажеш разбираемо тезите си. Опитвам се да ти поясня основните понятия, които употребяваш, за да може да има някакъв смислен диалог. Инак, се случва това, което казах по-рано. Ти говориш за "круши", аз разбирам "ябълки". Трябва да има съгласие по основните въпроси. С други думи, трябва да имаме консенсус какво ще наричаме "круша" и какво "ябълка". Инак, хаосът в комуникацията е неизбежен. 

Проблемът е другаде.

Ако ти ми говориш за аритметика , аз се опитвам да ти обясня що е това математика. Съжалявам , че не успявам....

Основната причина обаче е в нежеланието ти да се постараеш да разбираш нещата , а не само да ги заучаваш....

Твоя си работа в крайна сметка.....

Проблемът е другаде.

Ако ти ми говориш за аритметика , аз се опитвам да ти обясня що е това математика. Съжалявам , че не успявам...

Изясни дискурса тогава, щом намираш, че аз говоря в един, а ти в друг...

–––––––––––––––––––––––––––

Виж сега, думичките имат определени значения, които се изменят според дискурса (философски, научен, ежедневен и прочие), както и според контекста. Имат и конотации (допълнителни значения). Но все пак тези значения не са напълно произволни. Има консенсус какви са те. Ще ти дам пример с Рамус, който последните дни не е писал. Той понякога употребява думичките по леко необичаен начин в стремежа си да изрази определени неща. Но дори тогава той остава в рамките на консенсусната употреба на езика. Така че това е допустимо. Но когато използваш думичките съвсем не намясто, просто защото не си си изяснил значенията им, се получава семантичен хаос.

–––––––––––––––––––––––––––

Моля, не се обиждай или нещо такова. Казвам ти тези неща най-доброжелателно. Честно. Изобщо нямам предвид, че съм по-умен, осъзнат или разбиращ живота, Вселената и всичко останало от теб.

Познавам хора, които са със средно образование и им сече "пипето" по-бързо от други с по 5 висши. Нека да не бъркаме ерудираност/начетеност с интелигентност. Паметлив и начетен не е равно на интелигентен!

Не е необходимо да си професор за да имаш добро логическо и аналитично мислене. Това зависи не само от средата, гена и образованието, но и от желанието за развитие и усъвършенстване на индивида. Будните хора, са тези които разсъждават и подлагат всичко под съмнение, разчитайки НЕ на красиви теории и учения, а на факти, опит и "вътрешно усещане за нещата" (това е, което им подсказва сърцето). Не може да си дървен философ, назубрил книжки и теории и да мислиш, че си по-напред от останалите или да мислиш, че разсъждаваш самостоятелно. Тъкмо обратното е. Да не говорим, че всички книжки са писани от хора и тук отново, както и във всяка сфера на живота трябва да се отчете "човешкия фактор". А именно това, че човек не е машина и греши! Не случайно има толкова много религии, секти, учения, теории за възникване на Света, Вселената, Бог и прочие. И драмата на религиозния перфекционизъм не е в това дали Боговете са съвършенни или не, а че прекалено се мисли за тях: Какви са? Що са? Колко са? Какво правят? Как изглеждат и т.н?И тук е момента да споделя - това въобще не е важно!

По-важното е, ние какво правим докато сме живи? Как живеем? Как се отнасяме с останалите? Дали сме щастливи? 

Редактирано 1 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

 

Нямах предвид точно образованието. Такова каквото е у нас, то често повече вреди, отколкото помага на самостоятелното мислене. Оскар Уайлд казва така: „Повечето хора са други хора. Техните мисли са нечии чужди мнения, техните животи са имитация, техните страсти – цитиране.“ Въпросът е, че ако човек не се образова/самообразова, самоизследва и вглежда в себе си, което става по всевъзможни начини, а не само с четене, разбира се, то той никога няма да има шанс да забележи, че мислите му са чужди мнения просто, защото механизма/начина, по който ги възприема е напълно скрит и недостъпен за него. Същото се отнася и за привичните ни емоционални реакции.

По-важното е, ние какво правим докато сме живи? Как живеем? Как се отнасяме с останалите? Дали сме щастливи? 

Разбира се, че това е важното. Напълно съм съгласен с теб.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Следователно, твоят възглед в общи линии е материалистичен.

 

Като цяло, обаче, би следвало да има някакъв първоначален тласък отвън или произтичащ от самата природа на тази енергия, за която говориш, за да се премине от покой към движение, от пасивно към активно състояние, от латентност към проявеност. И понеже ми цитираш Ведите. Концепцията за Пракрити, която танцува възбудена или активизирана от Пуруша, се опитва да даде отговор именно на тези въпроси.

Не знам да има чисто духовен възглед, като става въпрос за създаване на материята.

Може би този първоначален тласък е това, което науката нарича Теория на големия взрив. Тази енергия, която е била в покой, или в латентно състояние, или може би в състояние на баланс между двата полюса, от самосебе си е набрала някъв тласък, който само можем да гадаем от какво се е породил.

Но теорията на богомилите, че Началото било мъртва точка и съществували само Силата на сътворението и Силата на разрушението, е доста приемлива, ако приемем, че едната сила е Ин, а другата -  ЯН. Тези две сили  са били в баланс, и взаимно са се пораждали и допълвали. Докато нещо е дало тласък на творчеството. Тласъкът, който посредством тези енергии, е започнал да твори атом по атом, клетка по клетка.

Но едва ли има човек, който може да даде ясен и точен отговор точно как и защо е почнало всичко.

Редактирано 1 септември 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

 

Знаеш ли какво мисля? Мисля, че имено сложността на проблема е една от причините, заради които Буда в повечето случаи е отказвал да дава отговори на подобен тип метафизични въпроси. В повечето, а не във всички. Давал е и такива обяснения, които се съдържат в Абидхарма (раздела за епистемология и космология в неговите ученията), както и в някои тантри (Калачакра-тантра, да речем). Но като цяло е избягвал да пояснява тези неща с аргумента, че те нямат отношение към процеса на стопяване на неврозите и разтварянето на когнитивните (познавателните) воали, т.е. дуалното възприятие. С други думи, занимаванието с тези неща е безполезно от гледна точка на постигането на освобождение от цикличното съществуване (сансара) и постигането на Просветление.

–––––––––––––––––––––

Ще дам пример, който не е съвсем адекватен, но ми се вижда подходящ. От доста време се интересувам от процесите в най-невралгичния планетарен регион или т.нар. Близък Изток. Не познавам добре историята на региона, не знам езика, нито познавам добре религията им. Все пак, се старая да се информирам не само от СМИ, но и от приятели, които работят там или към международни организации, които вършат нещо там, както и от разни книжки. Бил съм само в Египет и Сирия, но за кратко и преди "арабската пролет". С други думи, лаик съм. Все пак, последните дни следя всяка информация за конфликта и разговарям с всеки, който е по-близо или по-наясно с нещата от мен. И ако трябва сега да се опитам да опиша какво се случва там, какво кълбо от противоречия и интереси се е оплело, то не бих се наел да го направя. Припомням, че познанията ми по темата са съвсем незначителни и повърхностни.

––––––––––––––––––––––

Защо разказвам това? Защото в случая става дума за нещо съвършено тривиално. За конфликт, който макар да е фокусирал вниманието на света, всъщност е само поредния епизод от безкрайните агресии на един незначителен биологичен вид, който обитава една незначителна планетка в покрайнините на една второстепенна спирална галактика. С други думи, ако е толкова трудно да бъде изяснен даже един такъв локален въпрос, то как можем да си въобразяваме, че можем да дадем ясен отговор на метафизични въпроси като "Какво е имало преди Големия взрив?" А и наистина, какво практическо значение има това за нас в момента? Никакво, според мен.

Редактирано 1 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)