Премини към съдържанието
simtech

Драмата на религиозния перфекционизъм

Препоръчан отговор


Една от фундаменталните разлики в исторически план между античността и съвремието е не религията, а боговете които стоят е нея. Ако направим труда да погледнем нещата в малко по-дълбок план, като отбележим друго, освен очевидната разлика, че съвременните религии са монотеистични, а старинните - политеистични, едно нещо оставя впечатление и това е, че в древността несъвършенството на боговете е в контраст с перфекционизма на съвременните богове. В древността хората са създавали богове, по-близки до тях, които активно въздействат върху света, богове точно като тях, с велики сили, но не перфектни. В контраст в съвремието вярата е за абсолютно, всезнаещо и всеможещо същество. Ще изкажа личната си пристрастна оценка че античните богове са били по-близо до хората. Античните богове са били и по-правдоподобни. Можем да не можем да опишем перфектното, освен със заложените и възприетите изначално понятия, етикети за всичко около нас на света в нашият разум...и все пак явният перфекционизъм на съвременните религии отговаря ли на действителността? Може ли един хипотетичен бог да е перфектен, създавайки един неперфектен свят? Може ли един бог да е статичен и абсолютен, но да създава - двете неща са в противоречие? Може ли един бог да е всесилен, а да няма сила да изличи злото, уж свободен избор било това? Тезата, която аз лично проповядвам е извън тези положения, атеистичната гледна точка на пръв поглед би отхвърлила с лека ръка религиите като истина. Но религиите, създадени от хората са отражение, проекция на самите тях. Факт е обаче, че като че ли древността с нейните несъвършени божества звучи по-правдоподобно от богът-абсолют в съвремието, защото абсолютът е противоречив сам по себе си.

Редактирано от simtech (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Според монотеистичните престави, политеизмът е някакво по-низше ниво на религиозно светоусещане, при което се обожествяват и антропоморфизират различни природни стихии, определени човешки качества (сила, смелост, сексуална харизма, прозорливост и други), явления или обекти. Това е много обширна тема, но накратко идеята на монотеистичните религии е, че абстрактното схващане за света се издига на едно по-високо равнище. Това може и да е така, ако вземем под внимание, че тези представи са развивани и обосновавани в античността от философи като Платон и Аристотел. Техните концепции са били възприети и доразвити от средновековните схоласти.

–––––––––––––––––––––––––

От друга страна, аз се придържам към едно малко екстравагантно обяснение, според което политеестичните божества са реално съществуващи неорганични създания, с които хората по онова време са имали близък контакт. Те наистина се отличават от нас в определени отношения, но съвсем не са някакви всесилни и всезнаещи богове. Но да оставим настрани тази теза.

–––––––––––––––––––––––––

За мен по интересна е констатацията, че религиозните войни в строгия смисъл на думата, каквито са били тези между протестантите и католиците, шиитите и сунитите, христяните и мусулманите, започват имено с установяването на монотеистичните религиозни доктрини от аврамически произход. В момента, в който някой започне да твърди, че неговият бог или неговата интерпретация на свещенните книги е единствено вярната, а всичко друго е ерес, възникват предпоставки той да се опита да наложи своя възглед чрез сила. Не че в свещенните книги винаги могат да бъдат открити директни призиви към това. Много често дори е обратното. Тъй че често последователите на тези религии постъпват в пряко противоречие с дадените им религиозни правила.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Перфекционизмът, Сим, е невротична проява при хората.

Не само религиозните.

Редактирано от Нел (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Перфекционизмът, Сим, е невротична проява при хората.

Не само религиозните.

В десятката, Нел. :)

–––––––––––––––––––––––––

Стремежът към перфекционизъм е най-голямата пречка пред т.нар. духовност (не обяснявам това за теб - ти го знаеш), защото целта на всеки автентичен духовен път е отслабване и разтваряне на афектите и егоистичните импулси. Стремежът към духовен префекционизъм работи в обратната посока. Той усилва егото, високото самомнение, усещането за изключителност и уникалност. Това е т.нар. "духовен материализъм" или капана, в който попадат повечето хора, които се опитват да следват някакъв несветски, духовен път.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може ли един хипотетичен бог да е перфектен, създавайки един неперфектен свят? Може ли един бог да е статичен и абсолютен, но да създава - двете неща са в противоречие? Може ли един бог да е всесилен, а да няма сила да изличи злото, уж свободен избор било това?

 

Еми един измислен бог може да е всякакъв.

Когато са го измисляли християнския, толкова им е бил акъла и така са го описали, кво да ги правиш.

Те и мюсюлманските измишльотини не са по-добри.

 

Ама те вярващите не са чак толкова "дребнави" да обръщат внимание на противоречия в описанията. Те си вярват каквото са ги учили като малки и така.

В класа на хлапето има едно негърче, родителите му са християни ама от тези дето не се молели на Марчето а само на Христосчо. Ами на татко негър въобще не му пука че имало различни версии на библията, че я има на гръцки, руски и т.н. Там едно време в Африка са им говорили че имало католическа и протестантска библия и са им обяснили някакви разлики само спрямо тях и това е. Татко негър  рече че най-важното си било в библията и това си му било достатъчно да си вярва колкото си иска. Имената на трите си деца ги търсил в интернет да са от еврейски произход, нещо такова ми разправя.  Та така с вярващите. Не се чудят може ли да им е перфектен богчо и дали е съвършен. На тях им стига че някой поп им е казал в какво трябва да вярват и така правят. 

 

Аз сега ако искам да си измисля някакъв чисто нов бог, кво ще ми пречи да си реша че е хармафродит например ? Може и с четири ръце да ми харесва да е и с очи на гъзa му даже. Моя воля си е какъв ще си го измислям, аз ще съм всесилният му творец. После го пробутвам на разни желащи да му вярват и така, станало нова секта. Кво има да му се чудим дали е бил перфектен ? Те новите вярващи ще си го обичат и ще му се молят.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може ли един хипотетичен бог да е перфектен, създавайки един неперфектен свят? Може ли един бог да е статичен и абсолютен, но да създава - двете неща са в противоречие? Може ли един бог да е всесилен, а да няма сила да изличи злото, уж свободен избор било това? Тезата, която аз лично проповядвам е извън тези положения, атеистичната гледна точка на пръв поглед би отхвърлила с лека ръка религиите като истина. Но религиите, създадени от хората са отражение, проекция на самите тях. Факт е обаче, че като че ли древността с нейните несъвършени божества звучи по-правдоподобно от богът-абсолют в съвремието, защото абсолютът е противоречив сам по себе си.

 

Не знам от къде се взимат тези идеи за перфекционизъм в човека - стремежът към съвършенство, когато, според мен, в религиите става дума само за е д и н с т в о.

Така, както тялото е изградено от милиарди различни клетки, които в съвкупността си дават един човек, едно растение, едно животно, една материя, така е с всичко, което може да осъзнава. Всеки човек осъзнава по различен начин и затова наблюдаваме такова невероятно многообразие около себе си, но единството е в потенцията за осъзнаване, която се съдържа във всичко.

 

Това с определенията за "абсолюта" е странно - абсолютът не може да се обясни. В религиите изрично е казано, че Бог е непознаваем. Той не е съвършен, нито несъвършен. Той не притежава качества, тъй като той е необусловен - лишен от качества, лишен от мисъл, лишен от определения. Той е "нети нети" - нито това, нито онова. В момента, в който едно съзнание прояви потенциал и започне да осъзнава и разграничава, то се превръща в обусловено съзнание - съзнание с качества. Това обусловено съзнание вече може да реши, че иска да бъде съвършено - лишено, от каквито и да било "недъзи", поради собствената си глупост и неразбиране. От подобно залитане никой не е застрахован - атеистите също драпат - драпат да имат по-голяма къща, по-скъпа кола, по-екзотична ваканция, по-престижна и по-добре платена работа, водени от мисълта, че колкото "по", толкова по-близко до съвършенството. Същото го има и при религиозните, но там от "духовна" гледна точка се гонят рекордите - колко съм по-възвишен, толкова съм по- откъснат от материята - почти дупката на гъза ми е изчезнала и не се налага да ходя до кенеф; колкото съм по-безметежен и безразличен към заобикалящото ме, толкова съм по-близо до съвършенството и просветлението и обитавам други реалми и светове и т.н.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стремежът към перфекционизъм е най-голямата пречка пред т.нар. духовност...

И аз това казвам. Толкова улисани в перфекционизъм, забравяме за същината на нещата. Толкова заети да боготворим един или повече богове, че забравяме за духовното извън тях. Но древните божества не са толкова обобщителни, а са по-описателни, по-близко са до хората, отколкото съвременните. Всъщност този етап в развитието на религията може да е показателен за доказването на религията като чисто човешко творение.

В момента, в който някой започне да твърди, че неговият бог или неговата интерпретация на свещенните книги е единствено вярната, а всичко друго е ерес, възникват предпоставки той да се опита да наложи своя възглед чрез сила.

Другото интересно е, че в древността по време на война всеки е можел да намери подслон в храмовете. И никой не е закачал храмовете, особено когато божествата са били споделени, т.е воюващите страни културно близки.

Не знам от къде се взимат тези идеи за перфекционизъм в човека - стремежът към съвършенство, когато, според мен, в религиите става дума само за е д и н с т в о.

На практика има явни противоречия, стига да потърсиш. Описанията, които влагам са все тези, които се използват. А що иде реч до единството - единството съвсем го няма, ако се погледне в голям мащаб. Факт е, че стои въпросът за несъвършените творения на съвършено същество, активността му или пасивността му, развитието му или пък не. Действията му според свещенните книги, които не могат да бъдат тълкувани еднозначно, а често са тълкувани негативно от хора извън религиозното обкръжение. Действия, за които се търсят "оправдания" с велик замисъл. Определения според човешките категории на нещо - активно или пасивно, градивно или деструктивно. Но най-голямата драма е не друго, но именно описаният повърхностен перфекционизъм. Това, че въпреки привидният има противоречия в идеите, мисленията за божеството и единството въобще го няма е отделен въпрос.
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

че съвременните религии са монотеистични, а старинните - политеистични, 

 

Това изглежда така само на пръв поглед.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това изглежда така само на пръв поглед.

Особено католицизма, да речем, с култа му към Дева Мария и безбройни светци.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това изглежда така само на пръв поглед.

Не. Като такива се определят самите те. Различните светци и светици са били хора, които по заслуги са били канонизирани. Не са били богове. След смъртта им ги приписват като закрилници на дадено нещо.

Особено католицизма, да речем, с култа му към Дева Мария и безбройни светци.

Зависи много от интерпретацията. Бог е един, а те са били само представителите му на Земята или поне така се твърди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не. Като такива се определят самите те. Различните светци и светици са били хора, които по заслуги са били канонизирани. Не са били богове. След смъртта им ги приписват като закрилници на дадено нещо.

 

Остави светците и помисли малко върху Светата Троица или Сатаната. ;)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Зависи много от интерпретацията. Бог е един, а те са били само представителите му на Земята или поне така се твърди.

Да, но им се молят повече отколкото на Бог. Някак по достъпни им се виждат като закрилници и помощници. 

Сега вече дали Троицата е строго монотеистична концепция е спорно. Според иудаистите и мусулманите - не е.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно е, че според окултната наука, аврамическите религии са свързани и няма противоречие между тях, но единствено в областта на свръхсъзнанието. Така че, по този критерий евентуално може да се съди за "прочита" на самите съзнания...

Според същата наука, Буда е излязал преждевременно от Агарта. Недоучен е бил. Не, че това е повод за  драма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно е, че според окултната наука, аврамическите религии са свързани и няма противоречие между тях, но единствено в областта на свръхсъзнанието. Така че, по този критерий евентуално може да се съди за "прочита" на самите съзнания...

Според същата наука, Буда е излязал преждевременно от Агарта. Недоучен е бил. Не, че това е повод за  драма.

Пък според мен, горенаписаното е ала-бала, но това, както казваш, не е повод за драма.

Все пак, коя е тази окултна наука дето я визираш? Дънов или нещо друго?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като вземем предвид кой е автора на темата става  разбираемо защо увода е пълен с лъкардийки и кръчмарски домисли.

Но и Скепич разказва едни щуротии - ум да ти зайде.

Платон ще да е живял доста след Мойсей, а да не говорим  за Авраам.

Атеисти са били наричани именно вярващите в единия Бог, а не материалистите.

С вековете разбира се това понятие девалвира  и сега с него се обозначават индивиди със странни хрумвания.

Няма и уточнение на дефиницията за религиозен перфекционизъм, но върви разговор по темата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно е, че според окултната наука, ...

 

Според коя точно от всичките съществуващи ?

...  индивиди със странни хрумвания.

 

 

Щом си казал ти че са странни и алах трябва да замълчи пред твоето мнение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пък според мен, горенаписаното е ала-бала, но това, както казваш, не е повод за драма.

Все пак, коя е тази окултна наука дето я визираш? Дънов или нещо друго?

Ами, не те чувствам поканен в нейното изучаване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Платон ще да е живял доста след Мойсей, а да не говорим  за Авраам.

Друго имах предвид. Доказателството за Бог като "първодвигател" е въведено от Аристотел, доразвито от Алберт Велики и Маймонид, но в завършена форма е дадено от св. Тома Аквински. Всичко това накратко, защото го знаеш.

Атеисти са били наричани именно вярващите в единия Бог, а не материалистите.

Интересно е, че възгледите на чистите материалисти (школата Локаята/Чарвака) в древна Индия, са били определяни като нихилизъм.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С вековете разбира се това понятие девалвира  и сега с него се обозначават индивиди със странни хрумвания. Няма и уточнение на дефиницията за религиозен перфекционизъм, но върви разговор по темата.

Странни хрумвания? Отново показвате лицемерно високомерие. Обидно, но не и неочаквано е да обявиш пренебрежително атеизма за "хрумване", като той е все по-разпространяващо се разбиране. Но това не е за тук. Що иде реч до понятието "атеист" - етимологичното значение си е там, общественият смисъл се е променил. До колко атеистите са материалисти и обратното можеш да прочетеш в едно хубаво произведение - "Тартюф". Редактирано от simtech (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако приемем , че перфекционизма е стремеж към съвършенство , то най-напред следва да си изясним какво разбираме под понятието "съвършено" .

Ето едно определение :

Съвършенството отразява степента на съответствие на даденото нещо към условията на съществуване и законите на неговото изменение и развитие .

Иначе , в "общоприетия" (кавичките не са случайни!) смисъл :"Съвършеното е враг на доброто!".

Перфекционизма в неговите абсолютни (т.е. религиозни) форми също !

Съвършенството и крайните форми на перфекционизъм (стремежът към съвършенство) съществуват само като ограничени в същността си мисловни построения......

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето едно определение :

Съвършенството отразява степента на съответствие на даденото нещо към условията на съществуване и законите на неговото изменение и развитие .

Това не е ли по-скоро "приспособимост"?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това не е ли по-скоро "приспособимост"?

Степен на съответствие и приспособимост са две различни неща !

Първото е резултат от измерване , сравнение .

Второто е прилежащо свойство на дадено нещо.

....съжалявам за даскалския подход , но нямам избор...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Степен на съответствие и приспособимост са две различни неща !

Първото е резултат от измерване , сравнение .

Второто е прилежащо свойство на дадено нещо.

....съжалявам за даскалския подход , но нямам избор...

Не, в подхода няма нищо лошо, обаче, придаваш малко неясни (за мен) значения на термините.

–––––––––––––––––––––––––––

Нека поясним първо, какво е свойство. Свойството, накратко, е такъв аспект на предмета, който обуславя неговото сходство или различие от другите предмети и се проявява във взаимодействието с тях (напр. протяжност, еластичност, цвят, електропроводимост и други такива). Всяко свойство е относително. Сборът от свойствата изразява категорията качество на предмета. По-нататък, има свойства, които са присъщи на всички материални предмети, да речем, защото са свързани със самата същност на материята. Те се наричат всеобщи свойства или атрибути. Такива може да има и по отношение на нематериалните обекти (съзнанието). Освен това, свойствата могат да се делят на специфични/общи, главни/второстепенни, небходими/случайни (акциденции), съществени/несъществени, външни/вътрешни и прочие.

–––––––––––––––––––––––––––

Сега, нека изясним понятието съответствие или адекватност. Етимологията е от лат. adequatus = приравнен, съответстващ, еквивалентен. В епистемологията (теорията на познанието), адекватен е образът/знанието, което съответства на своя обект. Въпросите за степента на съответствие са свързани с темите за съотношението на относителна и абсолютна истина в контекста на кореспондентната или друга някоя теория за истината, но няма да навлизам в тях, защото много ще се отклоним. Основното е, че съответствието е познавателна категория, която е свързана с процеса на възприятие/познание.

Или поне, терминът се употребява най-често в този смисъл.

–––––––––––––––––––––––––––

Сега, ще припомня твоето определение: Съвършенството отразява степента на съответствие на даденото нещо към условията на съществуване и законите на неговото изменение и развитие . Хм...

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е , да де ! Кое тук не е ясно , ако не се цитира само механично ?

Да вземем пример :

Човек и куче на сфетофар :

Човекът на червено чака , на зелено преминава .

Кучето се оглежда и ако не "идва влак" , преминава .

Пита се кой е по-съвършен  в действията си (адекватен на околната среда) в този случай ?

Според "общоприетите" схващания за съвършенство - човекът.

Аз мисля , че в този случай е кучето.... ! :)

Същото може да се каже за кучешкото обоняние , или пък за зрениета на сокола , или пък за слуха на прилепа.....и т.н.....

Т.е. човекът е (или такъв е станал) доста несъвършен в това отношение ! Но пък притежава мислене , което му позволава да се привежда в степен на съответствие на околната среда много повече и по-добре от изброените по-горе . Нащо повече ! Притежава способността да я изменя осъзнато!.....

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.