:Д Тази притча аз я знам със Соломон, но това не е от значение - притчата е изключително добра.

 това става толкова бързо

Дори още по- бързо. Далеч не всички, но някои са се опитвали да обяснят този психологически трик (не знам и аз как точно да го нарека), включително и Гурджиев, но всички анализи, които съм чел, винаги са били с уточнението, че е "грубо казано" и не съвсем точно т.е. виждам, че има големи колебания как точно да се обясни и поради що се случва това. Наистина е много особен този момент, най- вероятно той е основата и от него насетне започва наслагването, което води до все повече объркване - но защо и как точно се случва, поне аз за сега не съм намерил задоволително за мен обяснение. Предполагам, че по този въпрос, науката ще изиграе голяма роля, защото е възможно процесът да е обусловен от някакви физиологични особености - може би на нервна система или пък нещо във връзка с гените. Предполагам така, защото явно процесът е съвсем естествен - аз го наричам по своему "бъг", но този бъг си ни е заложен и неизбежен.

 да видим света като нещо което не сме си и представяли ?

В действителност не съм обръщал някакво по- особено внимание, на всички онези твърдения, които се срещат из почти всички духовни учения, че света, който виждаме, не е света, който е - та съответно не съм се и занимавал да си го представя, като нещо, което никога не съм си представял. Но - една от изненадите, която без да искам получих е, че на няколко пъти съм виждал света, като нещо дълбоко познато, но и изключително добре забравено. Преживяването бе съпровождано от огромен букет усещания и не крия, че за мен бе непоносимо, макар и толкова ....... изпълващо.
 

Напредък може да има САМО посредством практика.

Манията по практикуването е една от най- трудните за преодоляване бариери - но първо трябва да стигнеш до нея.

В съня нито има влизане, нито започване, нито излизане.

Какво Е и какво можеш са различни неща - няма как да знаеш за "съня", ако си все в него. Та вярно е, че се иска и практикуване, не само да повтаряш прочетеното.

Редактирано 7 август 201511 г. от sound (преглед на промените)

Манията по практикуването е една от най- трудните за преодоляване бариери - но първо трябва да стигнеш до нея.

няма как да знаеш за "съня", ако си все в него. Та вярно е, че се иска и практикуване, не само да повтаряш прочетеното.

Две изречения... на парче. И съдържат отрицание едно на друго.

 

Маниите са проблем по принцип. Дали ще са към едно или към друго - все си е проблем, но Маниакалния няма избор. Например манията за приказването, четенето и сравняването - пак си е мания.  Маниите по един или друг автор, или пък към едно или друго изживяване. Или пък по общите приказки...

 

А на второто изречение от цитата - точно обратното - Докато сънуваш за съня можеш само да знаеш. Нищо друго. За хората дето знаенето им е достатъчно за да се сънуват и изживяват си е точно по мярка.

  Пък Гурджиев нито е имал теории, нито концепции, за да е налице каквото и да е за сравняване.

 

 

Нима. Как не ти омръзна да нахалстваш и да обясняваш неща, от които че нямаш идея, нямаш, но парадираш с невежеството си...Колко пъти да ти се казва направо, че си просто досаден и спамиш извън мярка. Поне това, което е в темата четеш ли отгоре-отгоре, че да я пълниш с "творчество"?

 

Запознаването със съдържанието на тези книги е съвършено належащо за всеки от вас, най-вече, за да добиете пряко или косвено информацията, осветляваща от всички страни онези определени понятия, върху които ще се основават и от които логически ще произтичат всички проблеми, които ще е необходимо да се разрешават на практика.

 

Същия простичък пример е закачките с рамус някой си и че имало аналогията с някакъв филм. ДА - пак е до филма. Каквото и да се говори, който каквото и да е прочел - но накрая пак се стига до пак предишния 'център' и аналогиите с "филмите", образите, книгите - пак до там...

Не си го гледал - карай да върви, но хайде стига вече.

 

"Някакъв" филм и "някакъв" си Гурджиев - за какво са ни? По-добре Рамус да ни ги обясни. Нищо, че не ги е гледал, чел. И будизма ще ни обясни, и християнството, и цялата най-модерна наука психология.

Редактирано 7 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

........

Докато сънуваш, "знаеш" само съновиденията - не и че сънуваш. Докато не се събудиш, не знаеш, че си сънувал и не знаеш, че това е сън. От тук насетне, привиждането на противоречия, докато не се събудиш, няма как да вденеш, че е просто бълнуване.

............

Той да продължава все така със планините от спам и безобразен флууд - и на слепците им стана ясно, че човека изразява мнения без грам покритие, което както и да е, но в крайна сметка всичко си има граници и продължавайки в този си състезателен дух на надпревара по писане на измишльотини, вероятността да стигне предела на търпимост на участващите става все по- голяма.

Маниите са проблем по принцип. Дали ще са към едно или към друго - все си е проблем, но Маниакалния няма избор.

Какво си въобразявам, като го знам?

Докато сънуваш, "знаеш" само съновиденията - не и че сънуваш. Докато не се събудиш, не знаеш, че си сънувал и не знаеш, че това е сън. От тук насетне, привиждането на противоречия, докато не се събудиш, няма как да вденеш, че е просто бълнуване.

Той да продължава все така със планините от спам и безобразен флууд - и на слепците им стана ясно, че човека изразява мнения без грам покритие, което както и да е, но в крайна сметка всичко си има граници и продължавайки в този си състезателен дух на надпревара по писане на измишльотини, вероятността да стигне предела на търпимост на участващите става все по- голяма.

Тя търпимостта е знакова сама по себе си. И достатъчен лакмус за нетърпимия.

 

Ти пак не разбра - за знаенето. Не само ти - просто като няма кой да мисли, се ползва наготово.

 

КЛюча е думичката ЗНАЕНЕ - знаенето предполага да научиш. Знаенето е придобита предварително подбрана и структурирана информация, която се нарича ЗНАНИЕ. ПОЗНАНИЕ е съвсем различно нещо, качествено различно. За познанието вече е нужен субект през който да премине, осмисли и вникне. После генерира на свой ред, нещо различно, екстракт през себе си, опита, значението, смисъла А не просто да артикулира и репликира заучено знание.

Какво си въобразявам, като го знам?

Да - пак знаенето. И го написах неслучайно - за маниакалностите.

И да продължа - че "знаещия" що е маниакалност, ми пише оценките и отношението си, че... гурджиев нямал концепция. Именно - маниакалния как решава кое какво е, кое какво има... Като "знае ли"? И не го пишеш за първи път това - интересен феномен е обобщението, че ако някой не споделя убежденията на друг, инстинктивното бързичко заключение е, че той просто не ги разбира. Вярващите непрекъснато ползват този концепт - че приемат и вярват, но главно защото "разбират". Естествено - те най-много разбират.

 

Да, не съм го гледал - филма.

И... честно - писнало ми е от филми... и от филмираните с тях. До гуша ми е дошло, щото са като напаст - навсякъде. Щото целия им живот е като на филм, като в кино, всичко дето говорят, претендират, репликират, изживяват - всичко е един непрекъснат филм. И на мястото на творчески мозък - има ксерокс, щото сред филм, повече няма как. Няма какво, няма и С какво.

Редактирано 7 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Докато сънуваш, "знаеш" само съновиденията - не и че сънуваш. Докато не се събудиш, не знаеш, че си сънувал и не знаеш, че това е сън. От тук насетне, привиждането на противоречия, докато не се събудиш, няма как да вденеш, че е просто бълнуване.....

Можеш и да не ми вярваш , не само ти , но и всеки друг на следното - твоя си работа ! 

 

Като дете за първи път ми се случи , в мой сън да заплашвам , в ясно разбиране че сънувам , че ако не стане на моето ще се събудя (нещо , май исках шоколадови бонбони от майка си) ! И се събудих с ясен спомен за съня си....после ми се е случвало още два-три пъти , да разбирам в съня си , че в момента сънувам....

Пак два-три пъти на сън съм летял , и то в съня си този път пък със спомен , че и друг път съм летял...

 

Дето казва народът :" Спало дупе , сън брало...! "

То не е и много за вярване . Ако не е било , и на мен да ми го кажат , нямаше да повярвам .

По никакъв начин , това тук не мога да го докажа за съжаление...само мое си е...

Т.е. само твърдя , че постановката ти не е вярна !

И по никакъв начин не можеш да промениш мнението ми !

Дали ще ми повярваш или не , но съм сигурен , че и на други се е случвало.....чувал съм го от други , без аз да отварям думата.

Редактирано 7 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

КЛюча

Ето какъв е ключа.

Както си приказваме няколко човека по темата и всеки споделя нещо, с което да допринесе положително на разговора, защото явно Гурджиев ни е интересен (най- малкото), изведнъж се появяваш ти, ма на каратека - както винаги. Както винаги!!! Сега какво следва - съответно ти не намираш някакъв проблем в това си перманентно поведение, защото за теб не е проблем или поне така си мислиш ... опс извинявай, ти не мислиш, ти и интуиция не ти трябва, защото направо знаеш, ти знаеш, така че да извинявам се, ти знаеш, че за теб това поведение не е проблем и ... така, всичко ок.

Обаче в хората прещраква следния ключ - аджеба този човек, като дори не успява да разбере, защо това поведение е проблем, за какво осъзнаване и практикуване, и прочие има да си говорим.

Изчакват те, изчакват, нали - не бързат да правят заключения, може да си някакъв по- шантав просто и да е нужно малко повечко време, за да се нагоди общата атмосфера, но ....... нужните ключове, така и не включват. защото от теб не се вижда нищо друго, освен едно самоцелно, безразборно критикарстване.

Та .... да - ключовете. Пък си мисли, колкото щеш.

..........

Ами by_chechi - хората са обяснили как и са създали методи, чрез които можеш не два- три, а колкото искаш пъти да ти се случва. И не - в тази тема не се обръщам към теб самодоволно, включително и сега. Виждам, че ти нямаш тези интереси да предприемаш някои рискове - така, че не се и опитвам да те навивам, нито да те провокирам, уважавам решението ти. Но смятам, че се досещаш защо от един момент насетне в разглеждането на един въпрос или тема, ще е трудно да се получи разговора с други, които са предприели тези рискове.

 

Ти и подчертаното и почернено ли не четеш ?!!!......

Не се затруднявай !

Не е работа за теб....

.......

Да - прочетох как не си разбрал какво съм написал и съответно ти обясних поради що е така, и че не ми се занимава да уточнявам някои неща от практическо естество, с чист теоретик. Казал съм ти, че има начини как се събуждаш във съня, та да провериш емпирично достоверността на една или друга "постановка" - какво друго искаш, какво има да ти чета на незнанието и объркването. Сори ма наистина - голословното философстване не е работа за мен, освен когато ми е щукнало да си троля.

Да - прочетох как не си разбрал какво съм написал и съответно ти обясних поради що е така, и че не ми се занимава да уточнявам някои неща от практическо естество, с чист теоретик. Казал съм ти, че има начини как се събуждаш във съня, та да провериш емпирично достоверността на една или друга "постановка" - какво друго искаш, какво има да ти чета на незнанието и объркването. Сори ма наистина - голословното философстване не е работа за мен, освен когато ми е щукнало да си троля.

" Докато сънуваш, "знаеш" само съновиденията - не и че сънуваш..." ти си го писал (пост 375)

Сам не знаеш какво пишеш.......!

Нямам какво да добавя....

.....

Мда - па поради що съм го написал, към какво е адресирано и какво друго съм написал, не е от значение.

Да вадиш от контекст е приом, който ти си прецени дали ти прилича - инак радвам се, че няма какво повече да добавиш. (а дано)

Малка част от последната глава на "Животът е реален само тогава, когато Аз съм" - онази, която споменах като трудна за мен. И за мен много, много интересна. Все още си е такава, но успях да навържа още нещичко в картината, обаче само с продължението, което уви, ще липсва засега. Днес не можах да пиша, утре си е за утре, пък си казах, защо да не давам напред. Не че някой може да има голяма полза...

-------------------------------

 

ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА

 

 

Макар предмета, който искам да осветля посредством текста на тази глава от последната книга на писанията ми, напълно да липсва в мисленето на съвременните хора, въпреки това от невежеството относно този предмет произтичат най-голямата част, ако не всички недоразумения, ставащи в обичайния ни живот.

 

Не само всички причини на едва ли не всички недоразумения в обичайния ни живот произтичат от липсата на разбиране на значението на този предмет, но освен това, изключително в него се съдържат всички отговори на възможността за разрешаване на главния проблем на нашето съществуване.

 

Тоест благодарение само на разпознаването и всестранното разбиране на смисъла и значението на този предмет е възможно да бъде разрешен проблемът за продължаването на човешкия живот.

 

Преди началото на нататъшното развитие на въпроса искам да цитирам съдържанието  на древен ръкопис, с което случайно се запознах при съвършено необичайни житейски обстоятелства.

 

Този много древен ръкопис, чието съдържание възнамерявам да използвам, е една от реликвите, предавани от поколение на поколение сред много ограничен брой хора, тоест сред «Посветени» - не такива «посветени» обаче, като размножилите се напоследък в Европа, а оригинални.

 

В този случай «Посветени» от езотерична секта, която все още съществува в едно от усамотените кътчета на Централна Азия.

 

Текстът на този ръкопис е изложен, както се правело в древността, «подобо-лизовано», в символична форма, или както се нарича в езотеричната наука – чрез «уподобяване», тоест алегорично – напълно различно от сега установената форма на мислене сред съвременните хора.

 

Тъй като разликата между тези форми ми е добре известна, разбира се също случайно, ще се постарая да предам смисъла на текста колкото е възможно по-точно, но в съгласие с формата на мислене, установена сега сред съвременните хора.

 

Този древен ръкопис казва следното:

 

Общата психика на всеки човек при достигане на зрелост, започваща средно за мъжкия пол на двайсет години, а за женския пол в началото на тринайстата година, се състои от три съвкупности от функции, нямащи почти нищо общо една с друга.

 

Действието и на трите независими съвкупности от функции в общата наличност на човека, достигнал зрелост, протича едновременно и непрекъснато.

 

Всички фактори, съставящи и прозвеждащи тези три съвкупности от функции, започват и спират да се формират в човека в различни периоди от неговия живот.

 

Факторите, произвеждащи в човека първата съвкупност от функции, освен ако не са използвани специални мерки, се образуват, както било установено отдавна, в момчетата средно до единайсет годишна възраст, а при момичетата до седем годишна възраст.

 

Факторите, произвеждащи втората съвкупност от функции, започват да се формират в момчетата от девет годишна възраст и в момичетата дори от четвъртата им година, за различните случаи за период с различна продължителност, приблизително до достигане на зрелост.

 

И факторите, произвеждащи третата съвкупност, започват да се формират от достигането на зрелост, продължавайки да действат средно при мъжете понастоящем само до възраст шейсет години, а при жените само до четиридесет и пет годишна възраст.

 

 Но в случая на хора, които съзнателно са усъвършенствали себе си до така нареченото «състояние на пробуденост-на-всички-центрове», тоест, до състояние да са способни в бодърстващото си състояние да мислят и чувстват по своя собствена инициатива, тези фактори все още продължават да се формират при мъжете до възраст от триста години, при жените до възраст двеста.

 

Формирането на всички фактори за функционирането на тези напълно отделни съвкупности от функции протича в хората в съответствие също така с универсалния закон на «трите».

 

За образуването на факторите на първата съвкупност за «анодно начало» служат, от една страна, всички видове неволно възприети външни впечатления и, от друга страна, впечатленията, произтичащи от така наречената «дрямка на-всички-центрове»; а за «катодно начало» служат резултатите от рефлексите на организма, главно на органите, имащи наследствен характер.

 

За формирането на факторите на втората съвкупност като «анодно начало» служат външни впечатления, възприети под някакъв натиск и имащи затова характера на умишлено внедрени отвън, а като «катодно начало» резултатите от функционирането на фактори, образувани от подобен род впечатления, възприети по-рано.

 

Факторите на третата съвкупност са образувани от резултатите на «съзерцанието», тоест, от резултатите, получени чрез «свободния контакт» на факторите на първите две съвкупности, за което при това, резултатите на втората съвкупност служат като «анодно начало», а резултатите на първата съвкупност служат за «катод».

 

Едно от свойствата на действието на всички три отделни съвкупности от функционирания, съставящи общата психика на човека е, че при съчетаването на «свободния контакт» между действието на тези три независими съвкупности от функции в една от тях се поражда отпечатък на процесите, работещи в друга съвкупност, както и на произтичащото във външното обкръжение на дадения човек, случило се да попадне в сферата на субективното действие на неговите органи за възприятие.

 

Част от това свойство, с което е снабдено общото наличие на човека и обикновено долавяно от хората, е така наричаното «внимание».

 

Степента на чувствителност на проявата на това свойство или, както иначе е определено от древната наука, «силата на обхват» на това «внимание», зависи изцяло от така наречената «градация на общото състояние» на даден човек.

 

За определянето на това свойство в човека, което се нарича «внимание», древната наука, впрочем, е снабдена със следната словесна формулировка:

 

«СТЕПЕНТА НА СМЕСВАНЕ НА ТОВА, КОЕТО Е ЕДНАКВО В ИМПУЛСИТЕ НА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНСТАТАЦИЯ В ПРОЦЕСИТЕ НА ЕДНА СЪВКУПНОСТ, С ТОВА, СТАВАЩО В ДРУГИ СЪВКУПНОСТИ.»

 

Гореспоменатата «градация на общото състояние» на човека се простира, както науката го формулира, от най-силната субективна интензивност на «само-усещане» до най-голямата установена степен на «загуба на себе си».

 

Тази съвкупност винаги става иницииращ фактор за осъществяването на съвместното функциониране на тези три отделни съвкупности, представляващи общата психика на човека, в който в дадения момент тази «градация на общото състояние» има свой център на тежест.

 

Цитирах тази на-пръв-поглед фантастична хипотеза на далечните ни предци в началото на осветляването на въпроса, първо, защото може да бъде много добра отправна точка за всичко последващо, и второ, защото собствените ми опити да си изясня истинското значение точно на тази хипотеза ме доведе до изводи, които искам да споделя с читателите си в настоящата глава.

 

От съдържанието на древното „фантастично” научно предположение онова, което предимно ме интригуваше лично в продължение на много години, беше споменатата словесна формулировка: „Степента на смесване на това, което е еднакво в импулсите на наблюдение и констатация в процесите на една съвкупност, с това, ставащо в други съвкупности.”

 

Признавайки огромната значимост на всичко останало в хипотезата, аз по никакъв начин не можех да разбера смисъла на тази формулировка.

 

Особено бях заинтригуван от думите «това, което е еднакво».

Какво е това «еднакво»? Защо «еднакво»? Каква е целта на тази особена «еднаквост»?

 

Даже идеята, абсурдна за всички съвременни учени, че в човека едновременно протичат три асоциации с независима природа, не ме изненада, и аз я приех с чувство на голямо уважение към знанието на древните хора.

 

А тя не ме изненада, защото някога, по времето на моите специални проверки на всичко, очевидно отнасящо се към психиката на човека, проведени с помощта на всякакъв вид експериментални средства, достигнати от съвременната цивилизация, главно посредством науката за «хипнотизма», забелязах и твърдо установих, че в човека протичат едновременно три рода асоциации – на мисълта, на чувството и на механичния инстинкт.

 

Най-важно от всичко е, че не само три рода независими асоциации протичат едновременно, но също че във всяка от тях участват продуктите от трите източника, намиращи се в човека, за трансформация на трите природи на така нареченото «космическо оживотворяване».

 

Тези източници са разположени както следва: първият – в една от частите на главния мозък, вторият – в една от частите на гръбначния стълб, третият – в една от частите на слънчевия сплит.

 

Трите рода асоциации в човека обясняват това особено усещане, забелязвано понякога от всеки, като че ли в него живеят няколко същества. Онези, които искат да се запознаят по-пълно с тези въпроси, са посъветвани да изучат, тоест не просто да прочетат, а да се потопят в главата от първата серия на писанията ми, озаглавена «Святата планета чистилище».

 

 

 

След изчитане на току-що написаното, в мен неволно  изниква въпросът: кое ще му се стори по-фантастично на читателя – онова, което аз написах, или приведената от мен хипотеза на далечните ни предци.

 

Изглежда ми, че всеки читател от първото им съпоставяне ще намери и двете за еднакво лоши. Малко по-късно ще обвинява само мен, затова че живеейки в цивилизована ни ера, съм написал такава безсмислица.

 

Той, разбира се, ще прости на предшествениците ни, понеже е способен да се постави на тяхно място и с присъщото си здравомислие ще разсъди примерно така:

«Как да ги виним, че по тяхно време нашата цивилизация не е съществувала? И щом веднъж са станали учени, е трябвало с нещо да се занимават. А пък по онова време не е имало нито една електрическа машина, дори от най-прост вид.»

 

Неспособен да се удържа и разкривайки още веднъж една от моите слабости, състояща се, както се казва, в «пускане на шеги» в най-сериозните моменти на писанията ми, искам да се възползвам от това случайно отклонение от основната тема, за да опиша едно доста особено съвпадение, станало преди няколко дни във връзка с написването на тази моя последна книга.

 

Във връзка с написването на тази книга имаше, общо взето, много и доста странни на пръв поглед съвпадения, които обаче при по-внимателно изследване се показаха закономерни.

Разбира се, няма да пиша за всички, би било невъзможно – вероятно би трябвало да напиша десет други книги.

 

Все пак, за по-доброто охарактеризиране на тези странни съвпадения и възникналите последици от тях, възпрепятстващи изложението на тази книга, ще обрисувам, покрай току-що споменатото, станало онзи ден, също и първото – което се случи на 6 ноември 1934 година, в първия ден от възобновяването на моето писане.

 

--------------------

Редактирано 9 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

 ...трудна за мен....

И за мен е "трудна" .

Не за друго , а защото представлява внушителна купчина словесна плява , без почти каквото и да е съдържание , която трябваше да прехвърля ....

Единственото нещо имащо някакъв смисл се казва в един ред и то е , че имало три вида асоциации . Което предполага , че други няма (ако е така , защото не знаем останалата част от текста ).

Както ти самата отбеляза в един друг твой пост , аз като един изтъкнат шемет по асоциации (  ) , никак не мога да се съглася с числото само 3 , макар и в очите на някои то да се вижда като магическо...

Асоциациите могат да бъдат множество и всякакви !

В същност е вид мисловна връзка !

И ако такава мисловна връзка е осново-полагаща , то това не е асоциация...

От това пък можеш да си правиш умозаключения за компететност и безхаберие , а в същност и двете - компетентно безхаберие . Или пък на обратно - безхаберна компетентност . Както си искаш ! Но и двете са много опасни за неподготвения , ако ги вземе за чиста монета ! .......Занимават те с глупости...!

Какво друго в същност е писано , освен ала-бализми...?

Редактирано 9 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Единственото нещо имащо някакъв смисл се казва в един ред и то е , че имало три вида асоциации . Което предполага , че други няма (ако е така , защото не знаем останалата част от текста ).

 

Асоциациите могат да бъдат множество и всякакви !

В същност е вид мисловна връзка !

И ако такава мисловна връзка е осново-полагаща , то това не е асоциация...

От това пък можеш да си правиш умозаключения за компететност и безхаберие ,

Три вида асоциации, не само три асоциации. Ако толкова искаш да имаш множество и всякакви видове асоциации, освен интелектуални, емоционални и инстинктивни, вземи еволюирай до някаква фантастична безкрайност, само че не знам дали е предвидено от вселената. Както се казва, оплачи се на арменския поп.

Благодаря ти ,witness,за тези малки бисерчета!! Радвам се че можем да споделяме опита си,без гордостта на познанието да ни заслепи. Гурджиев в типичния си стил,между абсурда,шегата,и сериозното,рисува облика на несъзнателното в "човека" Причините които водят до тази механичност,в общото ни поведение-доколкото разбирам-,са онази съвкупност от впечатления,които формират нашето внимание,-което следва един утъпкан път на възприемане-,са природата,която дава началото на осезанията,на пространствения ред,на физикохимичния баланс който се установява,от там насетне обществото,средата в която се развива човек,прави останалото..затвърждават се позиции на възприемане,които са съчетани с природното формиране и средата.Индивидуалните предпочитания,наследствените черти в характера,склонности ,мании,предразпложението към,конкретни болести,култура,ценности-типични за времето си-,създават стабилитет във вниманието,което вече следва познати пътища,за всяко нещо което трябва да се разбере има готови отговори,асоциативни вериги които служат за отразяване на вътрешния свят,вече установен.Това непрекъснато препотвърждаване,укрепване на индивидуалното битие-което пък от друга страна,трябва да е част от "социума"за да отговоря на определените стандарти-,се съхранява зорко,данните се регистрират от възприятията и се филтрират през интелекта и тялото,трябва-тяхната роля-да създават тази сигурност,тази неизменност с която никой не иска да се раздели...Всяко нещо,импулс,мисъл,идея,която може да разруши "статуквото"застраши вече изграденото,е най нежелания вирус.Стойността на тези неща не е само интелектуална но и физическа,идеите за света създават и физическа необходимост,те се допълват.Смъртта е тази която създава,тази непрекъсната опасност,живота и света ти да спрат да съществуват-това си е чист"солипсизъм"-когато умираш едва ли имат значение,парите,и законите на този свят в който живееш,всичко в което си вярвал започва да се изтрива ,сякаш рисуваш "мандала"неините,цветове,форми,са твоите възгледи.Но колкото и да се опитваш да ги запазиш,винаги са застрашени.Когато остарееш,модата,жените,футболът,филмите,здравето ти,вече не са същите,нещата за които си спорил часове наред,за да доказваш на този или онзи колко си прав,спира да има значение.Може да се каже че това е природния тласък и формиране и съответно умиране,по-направление,но има променливи,тесни пътища,по-които може да се случи мутация на обичайното направление.Което може да те пробуди за жената,която винаги е до теб,а не забелязваш колко са красиви очите и,как те гледа,погледнеш ли я разбираш че познанието ти досега е било прах и нищо повече.Извинете ме за романтичното отклонение от последния ред

Редактирано 9 август 201511 г. от sollaris (преглед на промените)

Три вида асоциации, не само три асоциации. Ако толкова искаш да имаш множество и всякакви видове асоциации, освен интелектуални, емоционални и инстинктивни, вземи еволюирай до някаква фантастична безкрайност, само че не знам дали е предвидено от вселената. Както се казва, оплачи се на арменския поп.

Въх , мааа ! Този път ме хвана неподготвен на клона !

Признавам си !

Не бях го мислил , систематизирано по този начин ...пък начините са няколко...

При това се заблудих малко , защото интелектуалното е рационално и емоционално  едновременно !

А инстиктивното е сетивно и екзистенциално (заложено по природа , ДНК да кажем).

Т.е. можем да кажем , че асоциации съществуват на две качествено различни нива на познание :

Непосредствено-сетивна степен и на опосредствена (чрез средствата на мисленето )абстрактно-логическа степен.

По този начин сетивното и емоционалното дават сигнала , импулса произтичащ от околната среда ,

а екзистенциалното и рационалното го обработват асоциативно (връзки на взаимодействие)..

....ама то всред плявата , до де намериш зърното , забравяш ,че си на хармана......

Все пак толкова много за едно същинско изречение е изтощително - докато стигна края , забравям началото....Аз за това подчертавам и почерням най-важните букви .....

Нещо съм се разгащил . Обещавам повече да не се случва ......

 

П.п. На арменския поп няма да се оплаквам...!

Редактирано 9 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Три вида асоциации, не само три асоциации. Ако толкова искаш да имаш множество и всякакви видове асоциации, освен интелектуални, емоционални и инстинктивни, вземи еволюирай до някаква фантастична безкрайност, само че не знам дали е предвидено от вселената. Както се казва, оплачи се на арменския поп.

И понеже гледам тук , само ти зацепваш  за какво става дума горе-долу , позволявам си пак да използвам твоя пост да си продължа темата с полза или без полза .

Извинявай ако те притеснявам !

В областта на познанието действа законът  :"Един за всички дава - всеки за себе си взема !" (ако може сам да вземе ! )

 

Писаното в предния пост се отнася за основите само !

Виж сега колко на брой са видовете асоциации - вътре в отделните степени и между самите степени .

Защото всичко представлява едно цяло , функционира едновременно едното с всички останали елементи и неразделно едно от друго.

При това :

Непосредствено-сетивната степен (инстинкти) е определяща , а абстрактно-логическата (интелект) е решаваща , но :

Сетивно и екзистенциално ,  е валидно за зайчето Байче !

И не съвсем за него , когато порасте и стане БайЧечи (аз така обяснявам - с примери !   ).

С времето "настройките" на системата като цяло се променят - придобива се опит.

Това примерно всеки каскадьор или пък "стара коза" ще го потвърди .

Дължи се на факта , че в продължение на живота се изграждат все нови и нови нервни връзки на висша нервна дейност (мислене) и постепенно настъпва момент , когато

      Разумът може да вземе връх над Емоциите , а пък двете заедно надделяват инстинктите !

На това му се казва опичане на акъла ( ) , или съзряване на личността . 

А така и трябва да бъде.....! (но това е друга тема).

Много екзистенциалисти примерно , не вземат предвид в своите теории този естествен , закономерен , жизнено полагащ процес . И стигат до откровени извращения в мисленето си...Ясперс примерно като "дядо" на екзистенциализма.....(хайде за роднински връзки да не спорим) 

Има също така случаи при йогите , на съзнателно забавяне и дори спиране на сърдечната дейност (тук будистите са на ход !   ).

Друга причина може да бъде изхабяване на стари , сетивни връзки и тяхната подмяна с нови , но вече рационални връзки. Примерно отслабва зрението , но мисълта компенсира....

Постоянно измират нервни клетки и се създават нови нервни пътища...

Сигурно е при това , че има и още много подобни неща , предвид известни други "нечовешки" изпълнения...

Така , че в живия живот (   ) нещата не стоят точно по "сухия" начин описан в която и да е теория , и дори много малко , с оглед броя на зайче-байчетата....Винаги има и още нещо !    .

По-скоро ще попадаш на "гърмяни" зайци и тогава теорията няма да е вярна , т.е. няма да съответства на действителността....    

Вярвай ми ! Имам богат опит не само с гърмяни зайци , ами и с хищни акули , и слонове дето с топ не можеш да ги помръднеш...!

Така се получават грешки ! 

На теория е едно - на практика съвсем друго се получава !

За това практиката е критерият !.... 

 

На абстрактно-логическа степен :

Ще се наложи за Ницше и Фройд , Хайдегер и други да се говори , а пък без Кант ("Чистият Разум") изобщо няма как да минем.....

 

Странно ли ти се вижда ? 

Уж за психология говорим , пък брутално намесвам философите - те повечето и без това са психиатри или експерти по психология , с не случайно получени религиозни титли !!! .

И тук отговорът е прост :" Мисленето ако не е психология , то кое е тогава ?!

Т.е. философия и психология (и медицина ако искаш) , в своята цялост са неделими !

 

Така , че разни ментараджии като Гурджиев , в сериозните знания и практика нямат място !

Повече могат да ти навредят , от колкото да помогнат.

Редактирано 11 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

      Разумът може да вземе връх над Емоциите , а пък двете заедно надделяват инстинктите !

На това му се казва опичане на акъла ( ) , или съзряване на личността . 

А така и трябва да бъде.....! (но това е друга тема).

А, същата си е - така е, Бай Чечи, инициативата първо е в ръцете на файтонджията (колкото и да не му се иска и да е разсеян, сънен или пиян... трябва да се работи понякога )Има един откъс по-назад в темата за файтонджията Ванка, там Гурджиев привежда тази всъщност източна метафора с колата, коня и водача: тялото, чувствата и умът. Но сега не ми се рови за линк в същата тема.

Да добавя, че "Ванка" взема инициативата под външен натиск, няма как иначе.

Май по-добре да го копирам пак, и без това там е в дразнещ болд. Извинявам се за повторението, но на кого пречи... и ти не ми пречиш, Бай Чечи, някои други субекти ме дразнят понякога, но после всъщност ми става тъжно. Мда.

 

- - -

Човекът с всички свои отделно конструиращи се и функциониращи локализации, т.е. оформящи се и самостоятелно възпитаващи се „личности”, представлява почти точно подобие на организацията за превоз на пътник, съставена от каляска, коне и кочияш.

Преди всичко трябва да отбележа, че разликата между истинския човек, т.е. който има собствено „аз” и човека, нямащ такова, се определя във взетото от нас примерно сравнение именно от различното значение на седящия в каляската пътник, тъй като в първия случай пътникът е неин собственик, а във втория случай се явява постоянно менящ се, нещо като пасажер на файтонджия, първи попаднал минувач.

На основанието на вече посочените сериозно направени дългогодишни и експериментални изследвания, пък и просто по здравото и безпристрастно съображение на всеки, дори на съвременния човек, общото наличие на всеки, в особеност на човека, у когото поради нещо възниква, така да се каже, претенцията да бъде не обикновен редови човек, а така наречения интелигент в истинския смисъл на думата, трябва неизбежно да се състои не само от всички изброени четири напълно определени отделни личности, но и всяка от тях непременно трябва да бъде съответно развита, така че в общото му проявление в периода на отговорно съществуване всички отделни части да са в хармония една с друга.

Тялото на човека с всичките му рефлексо-моторни-проявления съответства на файтона, цялата функционализация и прояви на чувствата в човека съответства на коня, впрегнат и движещ файтона, файтонджията, седящ на капрата и управляващ коня, отговаря в човека точно на онова, което се нарича от хората съзнание или мислене, и накрая пътникът, седящ във файтона и командващ файтонджията, е и онова самото, което се именува „Аз”.

Основното зло за съвременните хора в това именно отношение е, най-вече, че благодарение на вкоренените и повсеместно разпространени начини за възпитание на подрастващото поколение, у всички хора към периода на отговорната им възраст съвършено отсъства четвъртата, необходимо да бъде в тях, личност, и те почти всички остават състоящи се само от трите изброени, в добавка сами по себе си оформени как да е, части, т.е. почти всеки от съвременните хора на отговорна възраст представлява нито повече, ни по-малко от „превозвач”, съставен при това от много овехтяла „препатила” карета с кон-кранта и дрипав полусънен-полупиян кочияш на капрата, чието време, предназначено му от Майката-природа за неговото самоусъвършенстване, минава на ъгъла в очакване на някой случаен пасажер, във фантастически мечти. И първият попаднал мошеник, който го е наел, се разпорежда както му е угодно не само с него, но и с всичките му подвластни части.

Сега, продължавайки нататък паралела между типичния съвременен човек с неговите мисли, чувства и тяло и „превозвача” с неговата карета, кон и кочияш, ясно разбираме, че и в двете организации, във всяка съставяща я част, е трябвало да се образуват и да присъстват отделни свои, свойствени само на нея потребности, привички, вкусове и т.н., тъй като, съгласно различната природа на възникването им и различните условия на тяхното оформяне и вложените в тях възможности, у всяка неизбежно би трябвало да се образуват, например, своя психика, свои понятия, свои субективни устои, свои възгледи за нещата и т.н.

Цялата съвкупност на проявлението на човешкото мислене със всички свойствени на тази функционализация присъщности  и особености във всички отношения почти точно съответства на същността и проявлението на наемния файтонджия.

Файтонджията, както въобще всички наемни файтонджии, е от така наречения тип „Ванка”, който е малко грамотен, тъй като, съгласно съществуващото в родината му постановление относно „въвеждане-на-всеобща-принудителна грамотност”, е бил задължен понякога да посещава така нареченото „църковно-енорийско-училище”.

Той, макар самият да е от село и да си е останал непросветен колкото земляците си, но влизайки в допир благодарение на професията си с хора с различно положение и образование, насъбрал от тях през куп за грош всякакви изрази, под които се подразбират различни понятия, сега е започнал да се отнася към всичко селско отвисоко и пренебрежително, наричайки го с възмущение „невежество”.

Накратко казано, това е тип, за когото напълно подхожда определението: „от-враните-се-отличил-на-пауните-не-заприличал”.

Той даже се смята за компетентен по въпросите и на религията, и на политиката, и на социологията; с равните на себе си обича да спори, онези, които смята по-нискостоящи от себе си – да поучава, а висшестоящите да ласкае, с тях той е раболепен, той както се казва „им сваля шапка”.

Една от главните му слабости е да се мъкне след съседските готвачки и камериерки, но повече от всичко обича добре да похапне след чашка-две и, наситил се, подремвайки да помечтае.

За удовлетворяването на тези свои слабости винаги присвоява част от парите, дадени му от собственика за покупка на фураж за коня.

Като всеки наемен Ванка, той винаги, както се казва, работи зорлем, а ако понякога работи без подканяне, ще е само от надежда за бакшиш.

Желанието за бакшиш постепенно го е научило да забелязва някои слабости на сблъскващите се с него хора и да извлича от тях полза за себе си, и така автоматично се е приучил да хитрува, ласкае, така да се каже да се „подмазва” и въобще да лъже.

При всеки удобен случай и всяка свободна минута той завива към кръчмата или бирарията и там над чаша вино дълго мечтае или води беседа с тип, подобен на него, или чете вестник.

Той се старае да изглежда солиден, носи брада; ако е слаб, то на съответните места под дрехите си подпъхва нещо, за да изглежда по-важен.

Съвкупността от проявленията на чувствената локализация и цялата система на функционирането ѝ в човека най-сполучливо съответства във взетия от нас пример на коня на „превозвача”.

Съпоставката на коня с организацията на човешките чувства може, между другото, особено нагледно да покаже доколко неправилно и едностранчиво е снабдено съвременното възпитание на подрастващото поколение.

Конят като цяло, благодарение на пренебрежителното от самата му младост отношение на обкръжаващите и постоянната самота, сякаш се е затворил в себе си, т.е. неговият, така да се каже, „вътрешен живот” е вкаран навътре и за външни прояви му е останала едната инерция.

Благодарение на ненормалните обкръжаващи го условия, той никога не е получавал специално възпитание, а се е оформял изключително под въздействието на постоянни побои и зли крясъци.

Винаги е бил вързан, хранили са го както попадне, давайки му вместо овес и сено само слама, която за неговите действителни потребности е съвършено негодна.

В резултат на всичко това у коня, лишен от всякакви интереси и стремежи, всички влечения неизбежно е трябвало да се концентрират върху храната, питието и автоматичния стремеж към другия пол, и затова винаги го тегли натам, където може да ги получи, например, виждайки място, където поне един или два пъти е бил удовлетворен в една от изброените потребности, той настойчиво се стреми да свърне към него.

Трябва още да добавим, че макар и слабо разбиращ задълженията си, файтонджията все пак може малко да мисли логически, и помнейки утрешния ден, той или поради боязън да не го изпъдят, или от желание да получи поощрение, понякога е заинтересован да направи нещичко за стопанина и без подканяния, а конят вследствие на това, че в него поради отсъствието, както вече беше казано, на специално и съответно възпитание не са били образувани никакви данни за целите на проявлението на изискващите се стремежи за отговорно съществуване, разбира се, не разбира, и от него даже не може да се изисква да разбира защо изобщо трябва да прави каквото и да е, и затова той се отнася към задълженията си съвършено индиферентно и работи само от страх пред още побои.

Що се отнася до файтона или талигата, уподобена в нашата аналогия на тялото без другите присъстващи в общото наличие на човека самостоятелно оформили се части, то положението с него е още по-лошо.

Тази талига, както въобще всички талиги, е направена от различни материали и при това е направена с много сложна конструкция.

Тя, както е очевидно за всеки здравомислещ човек, е била предназначена за превозване на всякакъв товар, а не за целта, за която са започнали да я прилагат съвременните хора, а именно, само за придвижване на пътници.

Основната причина за различните недоразумения с нея произтичат от това, че системата на тази талига е била изчислена от майстора за каране по междуселски пътища, и вследствие на това някои вътрешни детайли на общата ѝ конструкция предвидливо са били направени съответстващо.

Например, принципът на смазването – една от главните потребности на такова изделие от разни материали – е бил проведен в конструкцията ѝ с разчет смазката да се разпространява по всички метални части от сътресенията, получавани благодарение на неизбежните по такива пътища тласъци, а тя, предназначена за придвижване по черни пътища, сега е поставена на файтонджийската борса в града и талигата се търкаля по асфалтиран, гладък, без дупки, паваж.

В нея, заради отсъствието при пътуването по такъв паваж на каквито и да е тласъци, не произлиза равномерно смазване на всичките ѝ части, вследствие на което някои от тях, разбира се, трябва неизбежно да ръждясат и да престанат да изпълняват предвиденото за тях действие.

Въобще всяка талига върви леко, ако нейните движещи се части са умерено смазани. Където смазката е малко, тези ѝ части се нагряват и след това дори нажежават и точно с това предизвикват повредата на други части; ако смазката в някаква част е прекалено много, общото движение на талигата се затруднява и на коня и в единия, и в другия случай му е по-тежко да тегли талигата.

Съвременният файтонджия, нашият „Ванка”, понякога не знае и дори не подозира за необходимостта от смазване на талигата, а ако я смазва, то без необходимото знание и по слухове, следвайки безкритично указанията на първия срещнат.

Ето защо с тази талига, как да е приспособена за пътуване по равни пътища, когато поради нещо ѝ се наложи да върви по черен път, винаги нещо се случва: ту гайка ще се разхлаби, ту болт ще се развие, ту нещо ще се откачи от мястото си, и след опити за каране по такива пътища работата рядко минава без повече или по-малко значителен ремонт.

Във всеки случай, да се ползваш от тази талига за целите, заради които е била направена, без риск вече е невъзможно; ако започнеш да я ремонтираш, то ще трябва цялата да я разглобиш, да прегледаш всичките ѝ части, както се прави в такива случаи, и да ги „накатраниш”, изчистиш и сглобиш отново, а често се изяснява необходимостта непременно веднага да се замени някаква част с нова – добре ще е, ако е евтина част, че може да се окаже по-скъпа от покупката на нова талига.

И така, всичко казано относно отделните части на организацията, от която общо-взето се състои „превозвачът”, напълно може да бъде приложено и към общата организация на наличието на човека.

Благодарение на отсъствието у съвременните хора на знания и умения съответно специално да подготвят подрастващото поколение за отговорно съществуване чрез възпитанието на всички отделни съставящи тяхното общо наличие части, всеки от хората на настоящото време представлява нещо нелепо и във висша степен комично, а именно, ако отново се възползваме от същия взет от нас пример, то ще е подобно на следната картина:

„Току що излязла от фабриката, направена по последна мода карета и полирана от истински майстори немци от град „Бармен”, запрегната с кон, който в местността, именуваща се „Закавказие”, се нарича „дглози-дзи” („Дзи” – е кон, а „дглоз” – името на един арменец-специалист по покупката на вече съвършено негодни коне и по одирането на кожите им.)

А на капрата на тази шикозна карета седи небръснатият, невчесан, подпухнал от сън файтонджия-Ванка, облечен в омазнена роба, която е извадил от кофата за боклук, в която я е изхвърлила заради вече съвършената ѝ негодност миячката на съдове Матрьона, а на главата му съвсем нов цилиндър – точно копие на цилиндъра на Рокфелер, и на гърдите закичен с грамадна свежа хризантема.

Редактирано 10 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

.....

Хубаво !

Ама си е като народна приказка !

Това обяснява интереса към нея .

Във всяка има зрънце истина , но другото е фантазия и измислици !

С принца и принцесата , всичко свършва с веселба на сватбата - всички са щастливи , три дни яли , пили и се веселили ....Ами след това ?

След това идва злата тъща , глупавия дядо , мързеливата снаха , файтонджията Ванката......Баба Яга....все съвсем различни неща !.... ​ 

Няма как един файтонджия да обясни всички приказки....!

При това според себе си ! 

Или чрез заучено от един грешен "учебник"..... 

Прочети пак тук , ако си пропуснала или по някакви други причини не си го чела :

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?view=findpost&p=3175428

Редактирано 11 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Виждам, че ти се разговаря

С принца и принцесата , всичко свършва с веселба на сватбата - всички са щастливи , три дни яли , пили и се веселили ....Ами след това ?

След това идва злата тъща , глупавия дядо , мързеливата снаха , файтонджията Ванката......Баба Яга....все съвсем различни неща !.... ​ 

Няма как един файтонджия да обясни всички приказки....!

При това според себе си ! 

Няма я, то си е ясно защо. От него се иска да поддържа колата, да храни, обучава и да се спогажда с коня и да не се напива до безсъзнание, по възможност (особено ако не кара кон и талига, а автомобил, такси - по-късно и такъв вариант е използван). За да вози своя стопанин, който обяснява, който самият е дестинацията... и т.н.

 

Прочети пак тук , ако си пропуснала или по някакви други причини не си го чела :

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?view=findpost&p=3175428

Ами какво да кажа, направо си като втори Кузански Той обаче бил доста по-учен от нас. Чакай да те цитирам и тук, очевидно много държиш точно на този пост: 

 

"Най-добре (според мен) е да си представяме и да се стремим да бъдем , вечни Пътешественици до границите на Незнанието (от там нататък е Бог !)"

 

"За Метафизиката важи правилото :

" Абсолютно точен е само спрелият часовник - два пъти в денонощието !

Никога не се знае обаче , кога и къде това се случва.....!"

 

------------------------------

Знае се, защо да не се знае - абсолютно точен е Абсолюта, пък той съдържа пространството и времето, и всяка мисъл, но е извън тях.

Само че така можем да си лафим общи приказки до безкрайност, пък аз нямам много време по всяко време от приказката.

Искам пак да се извиня, че ви понатварих с доста суха материя от Гурджиев, с изключение на последния пост с повтарящия се текст (май беше от "Картини от реалния свят"), обаче мисля до прибавя скоро не цялата, но края на  последна глава на "Животът е реален...", защото нещата трябва да се довършват. И аз, признавам си, проявявам доза егоизъм, като ви мъча с точно тази част от писанията на Гурджиев, но тя е фундаментално важна, централна причина той и всичко около него изобщо да са се появили пред света. Да я съобщи и обясни отново, по негов начин, била негова главна житейска задача, както сам твърди.

Искам пак да се извиня, че ви понатварих с доста суха материя от Гурджиев, с изключение на последния пост с повтарящия се текст (май беше от "Картини от реалния свят"), обаче мисля до прибавя скоро не цялата, но края на последна глава на "Животът е реален...", защото нещата трябва да се довършват. И аз, признавам си, проявявам доза егоизъм, като ви мъча с точно тази част от писанията на Гурджиев, но тя е фундаментално важна, централна причина той и всичко около него изобщо да са се появили пред света. Да я съобщи и обясни отново, по негов начин, била негова главна житейска задача, както сам твърди.

Редактирано 11 август 201511 г. от sollaris (преглед на промените)

Искам пак да се извиня, че ви понатварих с доста суха материя от Гурджиев,

В тема за Гурджиев ..... plsssssss.

Ти явно се справяш добре с превода и както е тръгнало, ще преведеш цялата книга - не си ли обмисляла някакъв вариант за издаването й?

От личен опит съм установил,механичното в собственото си поведение и на хората около мен,въпроса е как гледаме на себе си ?

И аз от личен опит (вече) - обикновено никак. Или, пет минути по един начин, следващите няколко по друг, а вниманието сърфира непрекъснато от асоциация на асоциация, от представа на представа. И ние през това време нямаме понятие и не помним, че се отъждествяваме с всичко възможно.

Успенски казва приблизително следното: вземете часовника си в ръка и опитайте за колко време можете да си спомняте себе си. Аз, еди кой си, правя това... Най-много две минути.

После има още нещо за това помнене, че да мислиш за помненето на себе си и действително да си спомняш себе си са напълно различни състояния. Първото е от сферата на обичайното ни сънуване, то е сън, второто - и наистина е така - остава в паметта като необяснимо свеж спомен, дори да не е свързан с нищо необичайно. Сигурна съм, че всеки има такива спомени.

Но най-ярки са преживяванията, запечатани от силна емоция. Тогава е възможно силно "дръпване", ако се случи човек да се отскубне от отъждествяването.

В горния пример с колата, коня и водача, всеки от елементите е еднакво важен, но за движението в частност, ако следваме аналогията, най-важно е да го има конят... или особеното гориво за автомобила от първата беседа на първа стр. в темата ("Последният час" е някаква компилация по спомени на ученици вероятно); днес си спомних за този момент и си казах, виж ти, затова той подчертава, че не може да им даде гориво, че им предоставя само автомобил и известно ръководство, съвети, но горивото е специфично за всеки. То произлиза от същността на човека, от неговия характер и затова си е негова грижа да си го осигури. И да усети кога се случва това, как и кога го прахосва в ненужни, отвличащи дейности и навици, например гняв, самосъжаления, яд към някого, раздразнение, навиване на фантазни страхове и куп други такива. Много са. 

 

Ти явно се справяш добре с превода и както е тръгнало, ще преведеш цялата книга - не си ли обмисляла някакъв вариант за издаването й?

Определено не. Текстът не е художествен и не е труден, само че проблемът на места е в разбирането на смисъла и затова го правя, за себе си, а ако някой проявява минимален интерес и наистина има полза, е по-добре, отколкото да се чувствам като някой, който си говори сам с тия текстове. Нали. Имам някакво оправдание. Е, не че ми трябва оправдание, обаче ми трябва, на някое от другите ми аз   

днес си спомних за този момент и си казах, виж ти, затова той подчертава, че не може да им даде гориво, че им предоставя само автомобил и известно ръководство, съвети, но горивото е специфично за всеки.днес си спомних за този момент и си казах, виж ти, затова той подчертава, че не може да им даде гориво, че им предоставя само автомобил и известно ръководство, съвети, но горивото е специфично за всеки. То произлиза от същността на човека, от неговия характер и затова си е негова грижа да си го осигури. Точно горивото е "ядката" същността на нещата,без това едва ли би могло нещо да се направи,иначе ще си е повтаряне,практика,която вместо да те пробуди,ще те полира по-добре.Всеки човек си има маниер,чрез които нещата го привличат,и отблъскват,да се осъзнае този процес е като да излезеш от лабиринта на тази множественост,която е ума в сегашното си положение.Тази цялостност,която може да се постигне,е специфична за всеки,няма готови правила за всички,аршина е различен,просто Гурджиев показва пътя ,но да вървиш по-него можеш само ти.Но като се замисля,това си е "ъндърграунд"в един момент мислиш по-един начин,а в друг разбираш как мислиш.Как енергията тече и се оформя в конкретна мисъл,а тя от своя страна носи определени чувства,качества,които привличат подобни вибрации,и така се създават представи,които се противопоставят на други,така погледнато прилича на кошмар.Но това е обърканото съзнание,във дзен се препоръчва"прави нещата едно по едно"