Цъ този тип доказателство нещо не ми харесва -

 

Не ми се връзвай на глупостите.

Но за отвъден свят доказателства няма нито едно - години съм изразходвал в търсене на такива доказателства, ама нъцки, сведения за свят външен на този свят, просто няма.

И как точно и какви доказателства търсиш ?

И как точно и какви доказателства търсиш ?

Безспорни :Д

Безспорни :Д

като Тома Неверни а искаш рани

като Тома Неверни а искаш рани

Остави Тома Неверни - имаш или нямаш доказателства?

Остави Тома Неверни - имаш или нямаш доказателства?

Имам разбира се - нали съм се върнала от Там.

https://www.kaldata.com/forums/topic/12997-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D1%85-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/

Имам разбира се - нали съм се върнала от Там.

https://www.kaldata.com/forums/topic/12997-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D1%85-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/

 

Ти си се върнала, но без да си стигнала до там.

От Там още никой не се е връщал.

Ти си се върнала, но без да си стигнала до там.

От Там още никой не се е връщал.

Защото имах право на избор.

Имам разбира се - нали съм се върнала от Там.

https://www.kaldata.com/forums/topic/12997-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D1%85-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/

Защо си сигурна, че си била мъртва? Ти не си се върнала от "там" - сама казваш, че не си ходила "у дома".

Защото имах право на избор.

 

Аз нищо не съм те питал.

Просто ти казах, какво е станало.

Защо си сигурна, че си била мъртва? Ти не си се върнала от "там" - сама казваш, че не си ходила "у дома".

в темата съм писала

в темата съм писала

емоционален срив и в един друг коментар казваш за спиране на сърцето - това ли е?

емоционален срив и в един друг коментар казваш за спиране на сърцето - това ли е?

инфаркт, да

инфаркт, да

Ок, но това означава друго - не, че си била мъртва и после върнала се, а че си се разминала със смъртта. Явно си търсила информация и поне си установила, че случаите, подобни на твоето преживяване не са рядкост - при клинична смърт медиците често отбелязват, същите симптомите, като твоите, пациентите разказват подобни преживявания. Такива експерименти са правени, включително и по- крайно зверски начин - да доведеш човек до прага на поносимото, на границата м/у живота и смъртта.

 

Тези преживявания обаче могат да се постигнат и по други начини, които не винаги са чак толкова рискови - съвременната психология, тепърва започна да ги открива, а из духовните школи се знаят от векове. Въпросът е дали искаш да го преживееш наново, за да провериш с по- ясно съзнание, какво в действителност си преживяла, а за целта ще трябва да се постараеш влагайки и внимание, и усърдие, и търпение, а и не малка доза кураж, тъй като едно е, когато под влиянието на непреднамерени фактори изпиташ това състояние, друго е, когато по своя инициатива и воля се потопиш във него, тогава минаваш през етапи, защото съзнанието може да не понесе резките промени в състоянието си, да не издържи на товара на преживяването и съответно да си навредиш нещо.

 

Поради тази причина, няма да ти кажа, какво можеш да опиташ - ако искаш да разбереш, ще трябва да търсиш, а отделно по неписан принцип може да ти се случи да разбереш, когато си готова за това.

Та - това, което си преживяла, не е това, което интерпретираш, инак щеше да знаеш, в кои моменти от живота ни, ние се срещаме пак и пак с този екстрем. Духовен свят няма - това, което се нарича "духовен свят" е условно и общо название на съзнанието ни т.е. духовния свят е светът на съзнание без външност, на неразделящо съзнание. Поради това, той не е отделен и страничен от този свят - това е един и същи свят, но просто не познаваме толкова добре света в цялост, от тук и стремежът на духовните школи да живеем осъзнато, защото колко по- осъзнаващ бъде един човек, толкова по- ясно ще вижда духовния облик на света.

 Духовен свят няма - това, което се нарича "духовен свят" е условно и общо название на съзнанието ни т.е. духовния свят е светът на съзнание без външност, на неразделящо съзнание. Поради това, той не е отделен и страничен от този свят - това е един и същи свят, но просто не познаваме толкова добре света в цялост, от тук и стремежът на духовните школи да живеем осъзнато, защото колко по- осъзнаващ бъде един човек, толкова по- ясно ще вижда духовния облик на света.

да, но не съзнанието което е плод на мозъка

и мозъка като спре - и остава другото съзнание - на вечното ни Аз

да, но не съзнанието което е плод на мозъка

и мозъка като спре - и остава другото съзнание - на вечното ни Аз

 

Ама къде сме тръгнали ние да се мерим с хора, притежаващи по две-три съзнания.

Ама къде сме тръгнали ние да се мерим с хора, притежаващи по две-три съзнания.

ти пък вместо да се заяждаш вземи се образовай малко

може като за начало да прочетеш д-р Майкъл Нютън

ти пък вместо да се заяждаш вземи се образовай малко

може като за начало да прочетеш д-р Майкъл Нютън

 

Мерси ! Предпочитам Сергей Лукяненко.

да, но не съзнанието което е плод на мозъка

То няма такова ....... бързаш с интерпретациите, бързаш да си обясниш, да направиш заключенията и да заемеш някаква позиция. А позицията дава усещане за сигурност, поради това винаги търсим да кажем "за" или "против" - когато има обяснение, човек се чувства по- сигурно, непознатото винаги плаши.  Не знам, често пъти съм се питал защо се получава така - може би това, което си преживяла ти стига, в крайна сметка наистина всеки решава за себе си.

То няма такова ....... бързаш с интерпретациите, бързаш да си обясниш, да направиш заключенията и да заемеш някаква позиция. А позицията дава усещане за сигурност, поради това винаги търсим да кажем "за" или "против" - когато има обяснение, човек се чувства по- сигурно, непознатото винаги плаши.  Не знам, често пъти съм се питал защо се получава така - може би това, което си преживяла ти стига, в крайна сметка наистина всеки решава за себе си.

Сигурно е така

Сведения за владика Серафим Соболев:

 

 

Молитвените писма до владика Серафим вършат чудеса

 

Повече от петдесет години не престава потокът от хора в Руската църква

 

Потокът от молители в криптата на Pуската църква не секва. В забързаното ни ежедневие почти не е останало място за чудото с главна буква. Чудесата отсъстват от живота ни. В самия център на София обаче, на "жълтите павета" повече от петдесет години не престава върволи­цата от хора, които се отбиват в Руската църква "Св.Николай" и в криптата и пускат своите молитвени писъмца до "дядо владика", както с обич всички на­ричат погребаният там архиепископ Серафим (Соболев). Някои наричат тези писъмца просто "желания". Все едно. Много хора е довел в Църквата нашият "дядо владика". Казвам го като един от тях...

 

Писането на молитвени писма има своето място в православната традиция като особен израз на молитва към някои светци. В Русия тази практика е из­вестна във връзка с новоканонизирания преподобни Серафим Вирицки, също и със св. Матрона Московска. В България тя се свързва най-вече с името на Св. Иван Рилски. Писмото е израз на надежда, че посланието ще достигне своя адресат. Молитвените писма са израз на нашата надежда, че Бог ще чуе молитвата на праведника и чудо ще се случи!

 

Преди смъртта си владиката поръчал на паството си да му пишат писма, на които, ако той има дръзновение пред Господа, те ще получават отговори. Тези отговори са Божиите чудеса, които не престават да се случват и днес - много често на напълно нецърковни, та дори и невярващи хора.

 

От дълги години се записват и документират чудесата, случили се по молит­веното застъпничество на "дядо владика". Ето две от тях, публикувани в кни­гата "Живот, чудеса и завети на архиепископ Серафим".

 

    Изцеляване от рак

 

    Съпругата на д-р К.Я. от Нова Загора - Р., се разболяла от рак на стомаха. Като лекар мъжът й се погрижил да бъдат направени всички необходими изс­ледвания и след като диагнозата била установена, я изпратил на операция в София. Когато пристигнала в столицата, Р. първо отишла на гроба на вла­дика Серафим, когото много почитала. След това постъпила в болница. Преди самата операция отново й направили пълни изследвания. Но анали­зите показали, че тя няма никакъв рак!

 

    Една жена, шофьорка на такси, дълги години нямала деца. Една нощ тя сънувала, че в колата й лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитала в съня си откъде е дошло детето, чула глас: "От булевард "Руски" 3". На сут­ринта тя отишла да провери какво има на този адрес и с изненада устано­вила, че това е адресът на Руската църква. Тя влязла вътре и разказала съня си на църковните служители, а те я посъветвали да се помоли на гроба на владика Серафим. Скоро тя се сдобила с детенце и прославила Бога и него­вия угодник владика Серафим.

 

 

Архиепископ Серафим (Соболев) Николай Соболев (роден през 1881 г. в гр. Рязан, Русия) приема кръщелно име на св. Николай Мирликийски. Особено привързан е той към прославилия се през 1903 г. светия Серафим Саровски, с когото е свързано и желанието му да приеме монашество. При монашеското си подстрижение Николай получава името Серафим. В семинарията той среща отец Йоан Кронщадски, който в олтара специално го благославя. Трябва да се отбележи и особената закрила на св. Йоан Рилски, както над тогавашния о. Йоан Кронщадски (на когото той е кръстен), така и над архие­пископ Серафим, който, както е известно, пише акатист на св. Йоан Рилски. Днес над гроба на владика Серафим в криптата на Руската църква е изобра­зен именно св. Йоан Рилски.

 

Вече получил сан епископ в гр. Симферопол (1920 г.),  Серафим е измъчван от избора дали да остане в страната, постепенно превземана от Червената армия, или да поеме пътя на "безкръвното мъченичество" - служението на Бога в изгнание. Той се допитва до прозорливия старец йеромонах Аарон, който предсказва идването му в България.

 

След краткотрайно пребиваване в Константинопол и остров Халки владика Серафим пристига в България, където през май 1921 г. е определен за нас­тоятел на храма "Св.Николай Мирликийски чудотворец" при руското посолс­тво в София и на руския манастир "Св. Александър Невски" в Ямбол. Малко по-късно той оглавява руските църковни общини тук, в България, където пре­карва 29 години от живота си, и която става негово второ отечество.

 

Неговите грижи се простирали и върху нашата Българската Православна Църква, която била под наложена схизма от вселенския патриарх (от 1872 г.) и оставала в изолация от православния свят. С множеството свои доклади владика Серафим допринесъл за снемането на схизмата през 1945 година.

 

Живеейки в лишения, самият той тайно се грижел за бедните, като до края на живота си обитавал под наем скромна квартира. Грижел се ежедневно и за болния си брат архимандрит Сергий. Въпреки множеството пречки, клевети и гонения във времената на войнстващия комунистически атеизъм, владика Серафим основал манастира "Покров на Пресвета Богородица" в Княжево.

 

Преди всичко, обаче, владиката остава в спомените на съвременниците си (някои от тях живи и днес) със своята огромна любов към хората. Наричал своите чеда "моя радост, мое съкровище, мои мили, ненагледни дечица". Лю­бовта бликала изобилно от него, а хората получавали, както получават и днес, истинска утеха и умиление. Винаги строг към себе си и снизходителен към другите, той казвал: "В брата си трябва да виждаме ангел, а на греха му да гледаме като на болест". Обичал да цитира св. Йоан Касиан като каз­вал "между безгрешието и светостта има цяла бездна".

 

Човекът, който се молил за враговете си на всяка Литургия, придобил особе­ния дар на прозорливост (предвиждане на бъдещето), който смирено криел с думите "аз не съм прозорлив, това стана случайно". Открито му било дори времето на собствената му смърт. Вече тежко болен, той шепнел на близките си "още пет дни", "още четири дни"...

 

Владика Серафим се представил в Господа на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 година. Църквата не могла да побере множеството народ, же­лаещо да се сбогува с него. Много били плачещите в този ден, въпреки об­щанието му приживе "ако имам дръзновение пред Господа няма да ви ос­тавя". Един монах, който особено много скърбял при неговата смърт, в сънно видение видял владиката, който му казал:

 

- "Защо плачеш? Аз не съм умрял, аз съм жив"

 

Архиепископ Серафим остава до смъртта си клирик на Московска Патриар­шия, затова и неговата канонизация остава бъдещо преимущество на съ­щата, но почитта му е засвидетелствана в Русия, доколкото той е вписан в чина на местнопочитаните (Рязански) светци.

 

Процедурите по събиране на свидетелства и тяхното изследване за "доказ­ване" на светостта са продължителни; те са вероятно заемка от практиката на католическата църква.

 

В живота на Църквата от древни времена актът на канонизация следва цър­ковното съзнание, а не обратно. В целостта на църковното съборно съзнание почитта на Народа Божий към светиите е израз на безпогрешното сетиво за светостта на Църквата, в която обитава Дух Светий. Многоразличната Божия благодат е онази, която прославя, и то го прави по неоспорим начин. Въобще скорошната канонизация е по-скоро рядкост в древната Църква. "Споменът за праведника е с похвали" (песнопение за св. Йоан Кръстител) - ето защо и по­читта, която владика Серафим получава в съзнанието на Църквата, на На­рода Божий, на вярващите, е верният и единственият "критерий" за неговата святост.

 

За чудесата на владика Серафим има много свидетелства, но най-важното е неспиращата върволица от хора пред гроба му. Пак ще кажем, че Църквата има сетива за светостта, понеже търси смисъла на чудесата, а не ефекта им; и внася смисъл в живота на хората, а не предлага евтини фокуси.

 

По молитвите на владика Серафим много молещи се са излекувани от тежки заболявания (рак, скоротечен рак, рак на кожата, сарком и др.), други са спа­сени от смърт, дарувани са деца на бездетни майки, много хора са били из­бавени от несправедливи обвинения, получили са помощ в житейски труд­ности, в учението и много други, които трудно бихме изброили тук.

 

Господ Иисус Христос казва "искайте и ще ви се даде" (Мат. 7:7), затова и човек отива в Църквата с вяра - за да бъде приет. На гроба на владиката, както и въобще в Църквата, всеки ще бъде чут - но "според мярката (на вя­рата) си"! Защото нашата съпричастност към (благодатта на) чудото е именно чрез вярата.

 

Използвана литература: 1. "Живот, чудеса и завети на архиепископ Серафим (Соболев)", Православно издателство "Св.апостол и евангелист Лука", С.2001.

 

Дякон Сава Кокудев

Аз лично вярвам в съществуването не само на духовният свят , а и на съществуването на много други светове като цяло . Понеже ако се замислим и надникнем вътре дълбоко в себе си можем да намерим отговора на даденият въпрос . Има и много книги , който могат да ни помогнат за духовното развитие , но една от най - важните частици се крие и се съдържа в това да се замислим за самата сила наречена Бог и да осъзнаем , че Бог е любов и да спрем да го обвиняваме за всички лошо работи , който се случват по света . Наскоро попаднах на една много интересна книга написана от Ибън Алекзандър " Доказателство за Рая " в нея има много добре описани неща по тази тема и се надявам да помогне на тези , който търсят истината ! За повечето хора , той е просто един изперкал учен , за така наречените атеисти , но има и един много важен въпрос на , който е добре да отговорят сами пред себе си " Как може да казват , че тази невидима , но така доловима сила наречена Бог не съществува , след като съществува толкова много красота около нас и не само " , " Как може да съществуваме , от къде се е появила душата , какво става след смъртта и още хиляди въпроси " . С изказването си по темата искам да подчертая , че не искам да променя гледната точка на хората , който може би ще прочетът коментара ми , а само да изкажа мнението на човек , който вярва и изпитва любовта на Бог всеки ден .

https://m.youtube.com/watch?v=DChL_iLm1vI

ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНИЯ СВЯТ

Глава 16 от книгата на Линда Уилямсън ОТВЪДНИЯ СВЯТ

За първи път информация за електромагнитно записване на гласове от отвъдното бе публикувана през 1971 г.  в книгата на Константин Раудив „Проникване“. До този момент бяха направени много изследвания на това ново поле на комуникация с отвъдното.

Начинът на свързване  не е толкова лесен, колкото бихте предположили. Вие може да направите това, което правим и ние: просто поставяте една празна касета в касетофона, включвате на запис, после я пускате отново, но поради причини, които ще обясня след малко, понякога нищо не е записано. Има доказателства, че шансът записът да е успешен се увеличават, ако присъстват хора с дарба на медиум, затова може би ние ги правим успешно, но най-широко се използва следния метод: магнетофонът се свързва с радиото като се използват блуждаещи вълни между станциите, които се използват като фон. От само себе си се разбира, че магнетофонът ще хване различни видове лутащи се сигнали, което ще ви заприлича на какафония. Така че как ще бъдете сигурни, че гласовете наистина са се записали?

 

още тук

http://duhovno-razvitie.com/knigi/2013/09/26/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/

Учен: Душата е вечна, тя е дом за личността

 

Душата съществува и е вечна, смята Руслан Мадатов

 

Тази пролет Руслан Мадатов, автор на многобройни трудове, публикувал интригуваща статия, в която привеждал доказателства за съществуването на душата от научна гледна точка.

В интервю пред руското издание ЕХО докторът на историческите науки и преподавател в катедрата по религиознание в един от пражките университети коментира защо фактът, че душата е вечна, трябва да се признае на най-високо ниво

Според Мадатов, ако човечеството приеме факта за съществуването и безсмъртието на душата като научна даденост, то животът на Земята няма как да не се преобрази към по-добро.

Защо смятате, че това знание ще преобрази живота на Земята? Вярващите и така признават съществуването на душата.

Вярващите са едно, а науката, владетелите на света – са друго. Ако започнем официално да признаваме живота като поредния етап от битието, ще го градим съвсем различно, от хуманистична позиция.

Ще започнем да разбираме, че можем или да се възвисим чрез самоусъвършенстване, или да погубим душата си заради някакви краткотрайни блага – пари, власт и т.н.

Мнозина са давали доказателства за съществуването на душата, включително лекари. В какво е разликата на вашите доказателства?

Реших да подходя към въпроса едновременно и от научна гледна точка и от езотерична, и от строго логична. Чисто религиозните догми съм се старал да не докосвам – помнейки, че хората с практическо мислене се отдалечават все повече от религията, виждайки в нея само икономическа и политическа институция.

При това аз разбирах, че едни или други доказателства вече са давани, затова не претендирам за ексклузивност. Изхождал съм от това, че колкото повече се говори на тази тема, толкова по-добре ще бъде за хората – те ще започнат да се замислят да не пропиляват своя живот.

Въз основа на научните доказателства на всяка теорема, съм давал поетапно своите доказателства.

Да започнем със съзнанието. Много учени вече са признали факта, че то не принадлежи на мозъка, а значи – и на физическото тяло. А също и това, че то е материално. Това, че то е материално, доказва простия факт, че то съществува.

А ако нещо съществува, то е образувано от някаква форма на материя, каква – е вторият въпрос: ако не можем да определим нещо, да го характеризираме, от това не следва, че тази форма на материята не съществува. Главното е, че има материя и няма пустота. И ето такъв прост извод науката по никакъв начин не може да се реши да направи!

Какво според вас ѝ пречи да направи такъв извод?

Преди всичко това е фактът, че още не се са се разбрали за термините спрямо самото понятие материя. Какво е тя? Това, което виждаме, чуваме, усещаме? Това, че можем да я фиксираме с някакви уреди?

Да, безспорно, но преди двеста години и рентгеновите лъчи не са били фиксирани, но ги има и ги е имало. Както виждате, изводът е прост и по-прост не може да бъде – ако ние на сегашния етап на нашето техническо развитие не можем да фиксираме нещо, това означава само, че все още не сме измислили необходимите прибори, а не, че търсеният обект не съществува.

Фактът, че търсеният обект съществува, косвено се потвърждава от самата наука. Ето какво казват физиците: „Изяснило се е, че за да се движат всички космически обекти в пространството така, както го правят сега, Вселената трябва да е запълнена с някаква невидима за хората материя (затова я нарекли тъмна), чиято маса по приблизителни изчисления е около 90% от общата маса на Вселената.“

Какъв е изводът от това? Това, че можем някак да фиксираме нещо, е само върхът на айсберга, останалото е скрито от нашите сетивни органи и уреди. И напълно може да се окаже, че в тъмните дълбини на подводната част на айсберга се намира материята на съзнанието.

Но съществуват опити за „правене“ на невидимото видимо.

Да, например академик Анатолий Охатрин, който работи с академик Корольов, ръководител на лабораторията за биолокация и института за минералогия, геохимия и кристалохимия и редки елементи, родоначалник на микролептонната теория на полето, е успял да направи видими мислите, като изобретил специален фотоелектронен апарат.

Ето какво пише той на тази тема: „Помолихме жена ексрасенс да излъчи някакво поле като го натовари с информация. Когато тя направи това, с помощта на фотоелектронния апарат ние фиксирахме протичащото. На снимката се виждаше как от заобикалящата я аура се отделя нещо като облаче и започва да се движи самостоятелно.

Такива мисъл-форми, наситени с определено настроение и емоции, могат да се внедряват в хората и дори да им оказват влияние.“

Охатрин не е единствен, подобни опити е провеждал и проф. Александър Черньотски. Той успял да заснеме мислите на човека.

Мога да се досетя какво е последвало… Науката е отвърнала така, както отвръща в подобни случаи: „Това не може да бъде, защото не може да бъде!“

Точно така, това последва. Няма да разказвам подробно, който се интересува, може да открие в интернет опитите на тези забележителни учени. Които впрочем са били проведени дори не сега, а още през 80-те години.

Започнахте с това, че съзнанието е материално, не принадлежи на мозъка и физическото тяло. Но къде конкретно протича процесът на мислене?

В мозъка, разбира се. При това учените така и не са успели досега да обяснят механизма, чрез който самото съзнание функционира в него и как протича процесът на мислене.

Имало е и учени с незамъглено съзнание, например Наталия Бехтерева. Ето какво пише този неврофизиолог със световно име: „Хипотезата, че мозъкът на човека само възприема мисли отнякъде отвън, за първи път чух от устата на Нобеловия лауреат проф. Джон Екълс. Естествено, тогава това ми се стори абсурдно. Но след това изследванията, проведени в нашия Санктпетербургски институт на мозъка, потвърдиха: ние не можем да обясним механиката на творческия процес.

Мозъкът може да генерира само най-прости мисли от типа как да обърнем страницата на четената книга или да поставим захар в чашата. А творческият процес е проява на съвсем ново качество…“

Други учени са привеждали доказателства, че мисленето протича някъде на друго място, фактът, че изменението на активността на мозъка по никакъв начин не влияе на процеса на мислене, като се опират на опитите, когато томографът е фиксирал мозъчна активност в коматозно състояние, в състояние на хипноза.

А и фактът, че прекрасно въоръжената съвременна наука досега не е открила в мозъка мястото, в което се локализира информацията, също не бива да се пренебрегва.

По-стари опити, например от 20-те години, също са много интересни. Карл Лашли, известен по това време изследовател на мозъка, неопровержимо доказал, че условните рефлекси при мишките не изчезват след отстраняването на съвсем различни мозъчни участъци.

Така той е показал, че в мозъка няма някакъв „специализиран“ участък, отговарящ за тези рефлекси. Същият ефект се наблюдава и при хората – при ампутация на значителна част от мозъка те съхраняват умствени способности. На всички е известен феноменът Карлос Родригес, който живее без челни дялове на мозъка (повече от 60% от мозъка при него липсват).

И този пример не е единичен. Например в реферат на д-р Робинсън от Парижката академия на науките е описан случай, когато мъж доживял до 60 години, водил нормален живот, получил травма на главата, починал след повече от месец и чак след аутопсията станало ясно, че той практически нямал мозък. Имало мозъчно вещество с дебелината едва на лист хартия.

Немският специалист Хуфланд (който след описания случай напълно преразгледал всичките си медицински възгледи) имал подобен случай: у починал пациент, който съхранил умствените и физическите си способности до момента, когато го връхлетяла парализа, в черепа изобщо не бил открит мозък! Вместо това там имало 300 грама течност.

В Холандия през 1976 г. починал един от най-добрите часовникари на страната, 55-годишният Ян Герлинг. Аутопсията показала, че вместо мозък той също имал течност. В Шотландия, в Шефилд лекарите били потресени, че у студент с IQ, равно на 126, което е над средното, рентгенът показал липсата на главен мозък.

Говори се, че мозъчните участъци са способни да изземат функцията на загубените части.

Да, способни са и такива случаи също са известни. Но водичката в черепа също ли е способна? А случаят със шотландския студент? Ако правилото има изключение, правилото вече не работи.

Разбира се, известната латинска фраза, че всяко правило си има изключение, не е нищо друго освен неправилен превод – правилото не работи, ако има дори едно изключение.

Доказателство за това, че процесът на мислене не се осъществява в мозъка, са и опитите на психиатъра Генадий Крокальов, който се занимавал с проблема за регистрирането на видения.

Още през 1979 година той получил патент за заснемането с обикновен фотоапарат и видеокамера на халюцинациите на своите пациенти.

Тези фиксации му позволили да лекува пациентите. А през 2000 година излязла негова статия за това, че тези халюцинации и мисли не се намират в мозъка на човека, а някъде отвън.

Преки доказателства за съществуването на съзнанието извън тялото са и описанията на пациенти на усещанията им по време на излизането на съзнанието им извън тялото по време на клинична смърт.

Такива описания са стотици хиляди! Хората описват как се виждат отстрани, как се носят на хиляди километри от своето тяло и ясно разказват след това какво са видели там, и всичко съвпада до най-малките подробности.

И тук официалната наука нищо не може да направи, било измислено дори специално название за такива състояния: извънтелесен опит.

Не съм специалист, но ми се струва, че ако човек се научи на това, то слепите по рождение ще могат да опознават света.

Впрочем слепи по рождение също са попадали в състояние на клинична смърт и са описвали това, което са виждали. Някои твърдят, че това е халюцинация. За каква халюцинация може да става дума, ако човек е сляп по рождение и не знае как изглежда това, което е видял?!

Миналия път ни разказахте, че реинкарнацията е възможна. Възможно ли е тези видения на слепите да са просто опит от минал живот, където са били зрящи?

Всичко е възможно, това е недоказуемо, но е и невъзможно да се опровергае. А що се отнася до втория ви въпрос, да се „научим“, тоест например осъзнато отделяне на съзнанието от физическото тяло.

Дали човек ще се научи специално, или това са вродени способности, не е важно. В книгата на Джефри Мишлав „Корените на съзнанието“ са описани подробно многобройни изследвания на феномена излизане от физическото тяло в Нюйоркската лаборатория на Американското общество за психически изследвания.

Специалистите от лабораторията получили недвусмислени доказателства, че при излизането на тялото на съзнанието или астралният двойник този „двойник“ ясно описва местата, където е пребивавал и е споделял информацията, която е събрал там. Има също примери за въздействието на този „двойник“ върху физически уреди.

Всичко това е много интересно, на какво отношение има към доказателствата за съществуването на душата?

С тези разкази навеждам на идеята, че човек не е нищо друго освен някаква енергийна същност, „облечена“ във физическо тяло. И съзнанието, както и душата, не принадлежат на тялото.

Правилно ли ви разбрах, че съзнанието във вашето разбиране е душата?

Правилно! Съзнанието е материална субстанция от неизвестна ни форма на материя, която продължава съществуването си и след смъртта на „дрехата“ – физическото тяло.

И в този план безсмъртното съзнание на душата се явява по-ценно и значимо понятие, отколкото дори тези, които ни предлагат различните вярвания и религии.

Във всяка религия има елемент на мистика, чудеса, тоест всичко това, което човек със скептично и аналитично мислене отрича. Тук е една гола физика – душата-съзнание съществува независимо от религиозните предпочитания, тя съществува материално, нейното съществуване е възможно да се докаже в бъдеще не косвено, а пряко – с уреди, които вярвам ще бъдат създадени.

Най-главното е, тя е безсмъртна! А значи ние, приключвайки с живота, не умираме съвсем, както гениално е казал Висоцки.

Тоест вие поставяте знак равно не само между съзнанието и душата, но и между тях и личността?

Поставям смело!

И моята душа, която си имам, ще съществува винаги?

Ще съществува, само че словосъчетанието „имам душа“ според мен не е коректно. Тоест неправилно е. Това е все едно моят костюм да каже „Имам си човек на име Руслан.“ Вие, аз, ние, сме души, облечени в тела.

А има ли някакви доказателства за единна система личност–съзнание–душа и физическото тяло?

Това е така нареченият фантомен ефект, който е описан от много учени. Всички, които се интересуват от темата за фантомите, трябва да си спомнят една много известна снимка. Тя е заснета в специални лъчи. Част от ствола и короната на дървото липсват след удар от мълния. Но на снимката сякаш виждаме цялото дърво – виждат се несъществуващите клонки, ствола и дори листата. Несъществуващи реално, но запечатани на снимката липсващи части – това е фантомът на дървото.

Какво означава това? Дървото е загубило някои от физическите си части, но е съхранило финоматериалните. Това е „душата“ на дървото. Във финия свят то съществува в първоначалния вид, което е запечатал фотографът.

Фантомните части изцяло повтарят формата на същността на дървото, неговата „душа%.

Фантомният ефект се проявява не само визуално, но и в усещанията. Отдавна е известен ефектът на фантомните болки, когато болят несъществуващи, ампутирани крайници (сърбеж, болка).

Фантомните усещания са толкова силни, че инвалидите се опитват дори да се изправят на несъществуващи крака – те напълно ги чувстват.

Официалната медицина обяснява това с физиологията. С въпросната „физиология“ тя обяснява всичко, което не може да обясни по-смислено. Но фантомни усещания имат дори хора със счупен гръбнак, а официалната медицина се отмята от това и казва, че „според физиологията е невъзможно“. Но съществува!

Психиатрите говорят за психическата природа на този феномен, но и те не могат да обяснят фантомните усещания у инвалиди, родили се без ръце или крака.

Получава се, че фантомната памет за несъществували никога крайници е заложена в самата същност на човека. Едни казват – в гените, аз ще кажа – в душата.

Или това отново е памет за минал живот, където ръцете и краката са си били на мястото?

Това ще бъде само допълнително доказателство за безсмъртието на душата.

В такъв случай излиза, че ролята на душата–съзнанието–личността е доста по-важна във формирането и на организма, и на сетивата на човека?

Абсолютно вярно! Акад. Николай Левашов пише за това така: „На въпроса за това, как протича развитието на ембриона на човека (както и на всеки друг жив организъм), смели биолози и медици, с велика вяра в своите знания, често със снизходителна усмивка, към въпроса невежи, отговарят: „В различните зиготни клетки 1клетки на ембриона) се появяват различни хормони и ензими и като следствие на това от една зиготна клетка се развива мозък, от друга – сърце, от трета – дробове, и т.н.“

Но как знаят те в какво се развиват? Гените ли говорят? Колко е удобно да се обяснява всичко с гените, особено като никой така и не разбира точно какво е това!

Когато се дели първата клетка, се появяват две, АБСОЛЮТНО ТЪЖДЕСТВЕНИ една на друга! След това процесът се повтаря и еето че имаме стотици такива тъждествени клетки!

Тоест излиза, че ВСИЧКИ клетки на ембриона имат тъждествена генетика. Тогава откъде се появяват клетките на костите, на мозъка, на ензимите и т.н.? Адекватен отговор няма да ви даде нито един биолог или медик.

И ако за основа вземем материалистичното възприятие на света, основано на известните ни закони на физиката, то отговор няма да има никога.

А ако вземем за основа не материалистичното обяснение, а наличието на душа, която управлява всички процеси, то отговорът ще бъде?

Струва ми се, че всички вече разбраха. Освен официалната наука! (Смее се.) Ето вижте какво пише Левашов: „Изследванията на електрическите потенциали около семена на растения дадоха феноменални резултати. След обработката на данните учените (Харолд Бър от Йейлския университет и др.) с удивление открили, че в триизмерната проекция на измерванията около семе на лютиче се образува формата на възрастно растение лютиче.

Семето още не е попаднало на благодатна почва, още не е покълнало, а формата на възрастното растение вече съществува. Тази енергийна форма само трябвало да се запълни с атоми и молекули, за да стане цветето истинско, видимо за нашите очи.“

Струва ми се абсолютно очевидно, че душата е тази матрица, която определя формата и съдържанието на бъдещия човек. А и на всяко друго същество – необходимо е да бъдем последователни, душа има всичко.

Но как се случва това? Има оплодена яйцеклетка, която е започнала да се дели на идентични клетки… След това какво? Към тези стотици еднакви клетки се „прилепва“ някаква неуловима още за нашите уреди същност и започва да управлява конструкцията?

Абсолютно вярно! Неслучайно практически във всички религии се говори, че душата се появява не от момента на зачатието, а по-късно, когато има и към какво да „прилепне“. Мозъкът на човека в този случай се явява някакъв приемник, който приема информация от личността–съзнание–душа.

Информацията е ръководство за действие. Неслучайно невроните на мозъка много приличат на приемно-предавателно устройство дори чисто външно. Това ще ви го каже всеки биолог, запознат с електрическите схеми.

Ако невроните могат да приемат информация от душата като радио, то те трябва да могат и да предават информация в околното пространство? Може би с това се обясняват и телепатичните способности, и ясновидството? И предаването на мисли на разстояние?

Струва ми се, че е очевидно. Акад. Наталия Бехтерева, пред която се прекланям, казва ето какво: „Мозъкът е откъснат от външния свят от няколко обвивки, той е прилично защитен от механични увреждания.

Но през всички тези обвивки ние регистрираме това, което се случва в мозъка, като загубите в амплитудите на сигнала при преминаване през тези обвивки са учудващо малки – спрямо пряката регистрация от мозъка сигналът намалява по амплитуда не повече от два-три пъти (ако намалява въобще).

Възможността за пряка активация на мозъчните клетки от фактори на външната среда и в частност от електромагнитни вълни, осъществявани в процеса на лечебна електромагнитна стимулация, лесно се доказва от развиващия се ефект…“

Какви доказателства още са необходими? Само физически. Чакаме от физиците необходимите уреди.

Принципно всичко е ясно. Но нека още веднъж да засегнем темата за реинкарнация. Как теорията на реинкарнацията се вписва във вашите доказателства за съществуването и безсмъртието на душата?

Самият факт на реинкарнация се доказва ако не от безсмъртието, то от много, много дългия живот на душата или поне със срок от няколко човешки живота.

Може ли да се смята фактът за реинкарнация за научно доказан?

Има прекалено много случаи, документално фиксирани от учени, за да може да се пренебрегне това. Ще ви дам само два. През 70-те години в Берлин 12-годишно момиче след травма заговаря на италиански, който не знаела, като роден. Но не просто го заговорила, а твърдяла, че е италианка, Розета, и се е родила през 1887 г.

Назовала и адреса, където е живяла. Родителите завели момичето на този адрес в Италия, вратата отворила старица. Тя се оказала дъщеря на същата тази Розета, чиято душа се вселила в момичето.

Тя казала, че майка ѝ е починала през 1917 г. Момичето, като видяло старицата, възкликнало, че това е нейната дъщеря и се казва Франса. Старицата наистина се казвала Франса.

Другият случай е от Индия. Момиче от рождението си казвало, че е възрастен мъж, че има жена, деца, назовало мястото, където е живяло. Родителите я завели в това село, там тя безгрешно разпознала къщата, а в нея – своята стая, а за да ѝ повярват, посочила мястото, където в миналия живот заровила метална кутия с монети.

Открили кутията. Това са случаи на осъзната реинкарнация, вселение на душата в тяло, в което живее друга душа. Затова те по-скоро са изключение.

Но има случаи, когато хората просто си спомнят – под хипноза, в състояние на изменение на съзнанието – своите минали животи. И дават доказателства.

 

Ако резюмираме, какъв е изводът?

 

Душата съществува. Тя може да се нарече фино тяло, което се явява „дом“ за личността, същността на човека, неговото съзнание, памет, мислене. Това фино тяло не умира заедно с физическото, а след физическата смърт се преселва в друго тяло.

Твърдението, че душата след смъртта на тялото пребивава в някакви места от типа на рай, ад или чистилище, или на абстрактни „небеса“, ми се струват неправилни.

По-точно неправилна е самата формулировка на названието на тези „места“. Душата според мен, в зависимост от своето духовно развитие, от своите нагласи, от усещанията, постъпките на тялото приживе, попада в следващия живот в различни тела. И това ще бъде или „рай“ за нея, или „ад“.

 

Тук нищо ново не съм открил (смее се), всичко това го има в индуизма. Ако твоите мисли, желания са били чисти, твоята карма не е натоварена, твоят следващ живот ще бъде по-добър от предишния. Но ако е обратното…

Затова и твърдя, че ако човечеството на официално ниво признае съществуването и безсмъртието на душата, то няма да наводнява планетата с негативи, злоба, смърт за себеподобните.

И всичко това, забележете, съвпада с основните постулати практически на всички религии: не убивай, не кради и така нататък.

 

 

http://megavselena.bg/uchen-dushata-e-vechna-tya-e-dom-za-lichnostta/

Редактирано 15 юни 201511 г. от Aumi (преглед на промените)